Пламъче Добавено Март 25, 2010 Доклад Share Добавено Март 25, 2010 Напоследък непрекъснато се говори и пише за индигови и кристални деца.Някои родители,баби и дядовци водени от най-добри чувства непрекъснато повтарят на децата че са такива.Детето едва ли осъзнава какво точно значи да си индигов или кристален.Но пък заживява с мисълта че всичко му е позволено и всички са му подчинени. До какви последствия върху психиката на детето могат да доведат подобни внушения? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дъгата Добавено Март 25, 2010 Доклад Share Добавено Март 25, 2010 А какво според теб значи за едно дете, че е индигово или кристално? То си е такова, каквото е! приема нещата доста директно и ако му кажеш, че е кристално, а то е гледало енциклопедии за кристали, ще пита: а кой точно кристал? Защо така мислиш? Ами нали аз съм дете, човек, как така станах кристалче? И ето - става игра и веселба. Това, че бабите четат е похвално, колко разбират - само те си знаят... Но това, че детето е такова или онакова не е оправдание за глезотии и щуротии... Друг е въпросът, че сега децата имат толкова мноооооого енергия, че на големите им е трудно да ги овладяват и канализрат... И затова големите се примиряват, или поне мълчат пред децата в парка и градинките... Ами много често малките нищо не слушат и си дивеят, предимно напук на бабите... Н.С.Лазарев бе коментирал, че много често емоционалните модели се наследяват от бабите и дядовците. Може да не ни харесва, но често е така. Може би именно затова бунта на детето е насочено срещу бабите/дядовците - за да ги мотивира да четат и разширават кръгозора си... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Март 26, 2010 Автор Доклад Share Добавено Март 26, 2010 За съжаление голяма част от бабите(и не само те!) са чели-недочели или чули-недочули за индиговите и кристални деца.За тях индигово или кристално дете означава свръхдете.Такова дете е безпогрешно и може да си позволява агресия към хора или животни.Възпитаващият такова дете има една функция-да оправдава поведението на детето при всички случаи. Не се ли дължи голямата детска престъпност именно на такова възпитание? Какъв човек ще стане такова дете,на което от малко му е внушавано че всичко ще му бъде прощавано само поради това че е индигово или кристално? Според мен когато казваш на едно дете че е индигово или кристално,трябва и да му обясниш какво означава това,както и това че другите деца също са индигови и кристални.Излишната енергия може и трябва да бъде насочена към полезни дейности. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дъгата Добавено Март 26, 2010 Доклад Share Добавено Март 26, 2010 За съжаление голяма част от бабите(и не само те!) са чели-недочели или чули-недочули за индиговите и кристални деца.За тях индигово или кристално дете означава свръхдете.Такова дете е безпогрешно и може да си позволява агресия към хора или животни.Възпитаващият такова дете има една функция-да оправдава поведението на детето при всички случаи. Не се ли дължи голямата детска престъпност именно на такова възпитание? Какъв човек ще стане такова дете,на което от малко му е внушавано че всичко ще му бъде прощавано само поради това че е индигово или кристално? Според мен когато казваш на едно дете че е индигово или кристално,трябва и да му обясниш какво означава това,както и това че другите деца също са индигови и кристални.Излишната енергия може и трябва да бъде насочена към полезни дейности. Според мен първо не е нужно да му казваш, а няма да разбере. А още по-първо - това, че някой си оправдава манията за собствено величие или педагогическото несправяне с индигови или т.н. цитати не трябва да ни очудва... Второ - ако описанието по книга почти съвпада, това не означава, че детето е такова. А не всеки има усет и сетива да види по-дълбоко... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Март 26, 2010 Автор Доклад Share Добавено Март 26, 2010 Имам позната учителка в началното училище,която ми разказа случай с ученици от нейния клас. Скарват се две момченца през междучасието,стига се до сбиване(не е неестествено),но едното дете след прекратяване на битката(след намесата на учител) напада другото в гръб и го удря по главата с камък. Дядото на агресора обвинява моята позната в нехайство и некадърност,оправдавайки изцяло постъпката на свръхвнучето си.Стига се до наказание на учителката, която е описана в жалбата до директора на училището като некадърна да се справя с индигови деца. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Veselin Добавено Март 26, 2010 Доклад Share Добавено Март 26, 2010 А кое от децата е било индигово - това, което е ударило с камък или удареното? Макар че което и да е било, никой няма никакво основание да прилага агресия към другиго по каквито и да били причини. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Март 26, 2010 Доклад Share Добавено Март 26, 2010 Най-голямата глупост от всичко е да се смята, че след като едно дете е индигово, то не трябва да понася последствията от своите действия. Всъщност разбирането и приемането на тези последствия, както и отговорността за собствените си постъпки е част от духовното развитие на човека и никой не може да претендира за някаква специалност. Това, което се пише за децата индиго е изключително изпълнено с противоречия. Едно дете индиго, което би трябвало да означава, че душата проявяваща се през него е относително по-напреднала от средното ниво, би трябвало да е с дълбоко-вкоренено вътрешно чувство за справедливост. То дори и да не признава човешките закони и да се бунтува срещу тях, няма да пристъпи божествените, част от които е ненавреждането на други същества. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Март 26, 2010 Доклад Share Добавено Март 26, 2010 Имам позната учителка в началното училище,която ми разказа случай с ученици от нейния клас. Скарват се две момченца през междучасието,стига се до сбиване(не е неестествено),но едното дете след прекратяване на битката(след намесата на учител) напада другото в гръб и го удря по главата с камък. Дядото на агресора обвинява моята позната в нехайство и некадърност,оправдавайки изцяло постъпката на свръхвнучето си.Стига се до наказание на учителката, която е описана в жалбата до директора на училището като некадърна да се справя с индигови деца. Мда, още едно потвърждение, че най-много престъпления се правят в името на "светли" неща Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Март 26, 2010 Автор Доклад Share Добавено Март 26, 2010 А кое от децата е било индигово - това, което е ударило с камък или удареното? Макар че което и да е било, никой няма никакво основание да прилага агресия към другиго по каквито и да били причини. Това дете,което е нанесло удара. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дъгата Добавено Март 26, 2010 Доклад Share Добавено Март 26, 2010 А кое от децата е било индигово - това, което е ударило с камък или удареното? Макар че което и да е било, никой няма никакво основание да прилага агресия към другиго по каквито и да били причини. Това дете,което е нанесло удара. А кой го казва? Който му се иска да има оправдание, каквото и да е оправдание за лошото поведение на детето.... Станимир е абсолютно прав! Новите деца се раждат с чувство за справедливост и грижовност! Те могат да са и буйни, и разсеяни, но не и злонамерено агресивни. Според мен Веселин зададе много важен въпрос! Кое дете наистина е индигово, ако въобще едно от двете е индигово... Апропо, а как реагират мамата и татито? Досега само за баба и дядо се говори??? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Veselin Добавено Март 26, 2010 Доклад Share Добавено Март 26, 2010 (edited) И според мен ако детето беше индиго, нямаше да реагира така. Индиговите деца може да възстават срещу сегашната "управа" не света, но в никакъв случай не биха били така агресивни. Доколкото помня, това за агресивността на индиговите деца дойде от книгата на някакъв американец, но не помня точно на кого е. Ако някое дете е индиго, то няма да има "първенюшка" гордост и самонадеяност, т.е. да мисли "аз съм по-висш, ще правя каквото си искам". Именно индиговите деца са тези, които биха се застъпили за другите, все пак тяхната задача е да помагат на останалите да преодолеят прехода. И тъкмо такова дете още от малко ще знае, че то е тук за по-важна мисия, а не да се прави само на цар (вярно е, че индиговите деца се чувстват такива, но това не е за това, че смятат останалите за по-низши, напротив, за тях всички са равни). Хайде да не защитавам индиготата, че си имам своите пристрастия. Мъчно ми е само, че през последните години страшно нарасна агресията сред децата. Още като бях в 9 клас, имаше голяма агресия сред учениците и се забелязваше липсата на уважение към учители/директор/съученици, но за съжаление през последните години рязко се увеличи.Дано нещата да почнат да се подобряват занапред! Редактирано Март 26, 2010 от Veselin Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Март 26, 2010 Автор Доклад Share Добавено Март 26, 2010 Viki3,парадоксалното в случая е,че не родителите на потърпевшото дете са подали жалбата срещу учителката,а дядото на "индиговото". Родителите на малкия свръхчовек живеят и работят в чужбина.Детето живее при баба и дядо,които са със завидно материално и обществено положение. Познавам индигови деца,но агресия в тях не съм забелязвала.Добронамерени и отговорни,част от тях буйни,други доста уравновесени,но всички знаещи и можещи и със силно развито чувство за справедливост. Човек никога не бива да внушава на едно дете(пък било то индиго или кристал),че е по-висше същество от другите.Това си е престъпление и спрямо самото дете и спрямо тези,които ще станат негови жертви в едно по-близко или по-далечно бъдеще. Винаги са се ползвали такива методи на възпитание(едно време имаше деца на "големци"),но сега е модерно детето да се обявява за индигово или кристално. Къде отиваме ние като народ,ако допускаме къде от страх,къде от безразличие да се противопоставим по подходящ начин на подобен вид възпитание?!Нали децата са нашето бъдеще! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Март 26, 2010 Доклад Share Добавено Март 26, 2010 Здравейте Темата е много ценна и важна! Благодаря! За да се прецени дали детето, нанесло удара след прекратяването на сбиването, е индигово, трябва да се знаят повече подробности за проблема, който го е предизвикал, за другото дете и за отношенията в групата им, включително и ролята на учителката в тях, както и в конкретния конфликт. Не бих била категорична, че детето, нанесло удара не е индиго само защото е постъпило по този начин. Възможно е от разказа на учителката да са изтървани съществени елементи, които биха предизвикали споменатата бурна реакция. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Март 26, 2010 Доклад Share Добавено Март 26, 2010 Напоследък непрекъснато се говори и пише за индигови и кристални деца.Някои родители,баби и дядовци водени от най-добри чувства непрекъснато повтарят на децата че са такива.Детето едва ли осъзнава какво точно значи да си индигов или кристален.Но пък заживява с мисълта че всичко му е позволено и всички са му подчинени. До какви последствия върху психиката на детето могат да доведат подобни внушения? И аз срещам това заглавие на други места, но не се занимавам да чета какво има вътре. Съзнанието на детето трябва да бъде промито стабилно и систематично за да се превърне в поредната тухла в строежа наречен общество. После му остава да се чувства щастливо с изяви на самостоятелност и индивидуалност като парцалки и драсканици. Алтернативата е хаос и необщество. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Март 26, 2010 Доклад Share Добавено Март 26, 2010 ПП: Под "промиване на мозъка" говорех за моралът и абстракциите "добро-лошо". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Март 26, 2010 Автор Доклад Share Добавено Март 26, 2010 Здравей,Донка!В момента на инцидента учителката е била в учителската стая,имало е дежурен учител на двора-той е разтървал децата. Учителката е на мнение,че детето с нищо не превъзхожда другите деца от класа.Палаво дете,което не търпи забележки.Скарването е станало заради обида,която побойникът е нанесъл на другото дете. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shining_star Добавено Март 27, 2010 Доклад Share Добавено Март 27, 2010 Имам позната учителка в началното училище,която ми разказа случай с ученици от нейния клас. Скарват се две момченца през междучасието,стига се до сбиване(не е неестествено),но едното дете след прекратяване на битката(след намесата на учител) напада другото в гръб и го удря по главата с камък. Дядото на агресора обвинява моята позната в нехайство и некадърност,оправдавайки изцяло постъпката на свръхвнучето си.Стига се до наказание на учителката, която е описана в жалбата до директора на училището като некадърна да се справя с индигови деца. Много съм против тези неща, "индигови деца", и дрън-дрън...виждала съм такива родители, преди още да го имаше това понятие...но тези родители за мене имат сериозен проблем...Една приятелка си беше дала детето в ония години, в някакво училище за надарени деца в Горна баня...там беше като пансион, там спяха децата... Един ден се виждаме с нея и я питам как е Милена (дъщеричката и) и тя ми каза, че са я отписали от училището. Защо? Ами, защото там постъпила дъщеричката на не знам си кой, голяма клечка, и за да не спи до прозореца, преместили Милена на кревата до прозореца, за да дадат на другото дете креватчето на Милена, та Милена да спи до прозореца. Моята приятелка счела това за унижение, и отписала детето. Каза ми: Щом от сега правят така, кой знае какво още ще последва в бъдеще... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Март 27, 2010 Доклад Share Добавено Март 27, 2010 (edited) не мисля, че това дали детето е индигово и дали има право да нанася удари има връзка. и не виждам защо трябда да се оправдават индиговите деца за проявена агресия. и аз може да имам егати цветовете, ама това ще ме оправдае ли, ако трепя хора наляво надясно?! Редактирано Март 27, 2010 от БожидарЗим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Март 27, 2010 Доклад Share Добавено Март 27, 2010 И за мен нещата съвсем неоправдано нашумяха за тези не знам какви деца ... Виждам как всяко по-буйно и\или невъзпитано дете се кръщава като индигово; това е едва ли не и по-скоро оправдание; оправдание за всички - за детето, за родителите, за бабите и дядовците ... Извинете, но и преди е имало буйни деца, своенравни; да си родител никога не е било лесно, сега май просто сме станали суперпрефинени в манипулациите и самоманипулациите А който може да вижда цветовете би могъл да свидетелства колко малък е процентът такива деца. Поредният балон в обществото ни, жалко Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Март 28, 2010 Доклад Share Добавено Март 28, 2010 Напоследък непрекъснато се говори и пише за индигови и кристални деца.Някои родители,баби и дядовци водени от най-добри чувства непрекъснато повтарят на децата че са такива.Детето едва ли осъзнава какво точно значи да си индигов или кристален.Но пък заживява с мисълта че всичко му е позволено и всички са му подчинени. До какви последствия върху психиката на детето могат да доведат подобни внушения? В това, което се пише за индиговите и кристалните деца, аз не съм прочела нищо лошо. Лошото, в случая, може да е кривото разбиране на нещата. Сещам се за израза "криворазбрана цивилизация". Бедата е в това, че не само детето не осъзнава "какво точно значи да си индигов или кристален", но най-вече тези около него. За мен това значи повече отговорност и от възпитатели, и от роднини. Агресията наистина идва от мисълта за безнаказаното позволено всичко. Но агресията може да дойде и от потъпкването на самочувствието на едно дете. Нещата никак не са прости. Затова има толкова теории за възпитанието на децата. Колкото до внушенията и детето, според мен, са хубаво нещо, стига да имат добър краен резултат, т.е. да правят детето добро. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Март 28, 2010 Доклад Share Добавено Март 28, 2010 Учителката е на мнение,че детето с нищо не превъзхожда другите деца от класа. Е това е най-коварното внушение, което обществото е налагало и налага на всеки от нас - да се сравняваме помежду си и да излъчваме кой е "по-по-най". Попадне ли този вирус в съзнанието ни, чакай сигурен рак на психиката. Нарича се страх - страхът, че ще бъдем лишени от любовта на групата, която е важна за нас в този момент - дали семейството, дали приятелите, дали колегите и шефа, дали съмишленици... какво значение... А сега отворете очите си - децата са най-атакувани и естествено най-податливи на това внушение. Последствията ги влачим цял живот - агресия вътре в нас и около нас. И защо? За да докажем на себе си и на хората, на които държим, че с нещо - поне едно нещо превъзхождаме другите деца от класа. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Март 28, 2010 Доклад Share Добавено Март 28, 2010 Виждала съм и виждам у вече големи, възрастни хора последствия от внушения и криво възпитание... Много често родителите изобщо не съзнават какво причиняват на децата си. И ние тук си имаме балкански манталитет-сина трябва да е мъжкар, да не хленчи! Не трябва да споделя, щото това е слабост! Има безброй много глупости внушени на момичетата-да е глезанка, да умее да владее мъжа си... Та големи синове и дъщери слушат кривото разбиране на бащите и майките си и несъзнателно го пренасят върху своите деца. Този трябва да мразиш, онзи е ужасен... Или родители задушили от прекалена грижа и страхове децата си... А малко са децата, които имат сили да отхвърлят грешния модел и да си кажат-да, баща ми мрази, но аз обичам... Да, майка ми каза да се глезя на мъжа си, но аз искам да разговарям и да съм приятел... Да, може да ги заболи, но аз искам да съм самостоятелен човек!... Изобщо това е и значението на Христовите думи-"Да остави майка си и баща си и да върви след Мен..." /по памет/. Да отхвърлим комплексите, които са ни насадали, че ако не станеш еди какъв си и не оправдаеш очакванията на мама и тате, на фамилията, то няма да си обичан... ОК, цел? Но с цената на какво? Сигурно разбирате, че и в моя живот е имало подобни случки, и най-вече с мои близки приятели, та за това говоря малко емоционално... Нужно е израстване. И не сега да се крием зад модната терминология деца-индиго и да се оправдаваме, че те са непредсказуеми и да лепим странни /даже шантави/ етикети... Доброто възпитание, съзнателните взаимоотношения, отстъпчивостта и разбирателството са основи, които всяко семейство трябва да приложи... Обич, разбирателство, Любов... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Alexander Добавено Март 28, 2010 Доклад Share Добавено Март 28, 2010 ...Ами много често малките нищо не слушат и си дивеят, предимно напук на бабите...... Какво значи да слушат? Да стоят с бележник в ръка и да си записват наставленията на възрастните?... Друг път! Те си имат много по-бърз и рационален начин за извличане на информация. Като отричат всичко и търсят границите, а ако не им ги поставяме и за тяхната психика не е добре. Страшни психолози са! Дори и едно пеленаче е способно да обърне родителите си надолу с главата, стига те да са склонни да вдигнат челна стойка пред него. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Март 29, 2010 Автор Доклад Share Добавено Март 29, 2010 Донка е права-много е опасно да внушиш на едно дете,че трябва да се сравнява с другите деца.По този начин малкия човек се старае да прави неща,които да го поставят на по-предна позиция от другите деца и това води до агресия. Децата са различни,но трябва да спазват едни и същи правила на поведение.Родителите и близките на детето още от най-ранна възраст трябва да го научат какво му е позволено,какво не и защо.Ако родителите и педагозите не успеят да направят това,"палавото" дете ще се превърне в човек със самочувствие че е над всички хора и закони и неминуемо ще стане герой от криминалните хроники. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Март 29, 2010 Доклад Share Добавено Март 29, 2010 Запомнила съм нещо от ученето ми - Детето до 3-5 гдишна възраст обича да чува думичката-НЕ! Така то определя границите си. Имат голямо значение за първите 7 години. "Днес всички говорят за новото възпитание на младежта. Ново възпитание е онова, което може да внесе здраве, веселие и бодрост в човека, да се справя лесно с мъчнотиите на живота си. Това е науката, която старите алхимици са изучавали. Тази наука подразбира познаване на законите на сърцето и на ума. Който познава тези закони, той е господар на своя живот. Някои казват, че познават законите на ума и на сърцето си, а при това отричат концентрацията на ума и молитвата като методи за работа и за постигане на желанията си. Онези пък, които не отричат концентрацията и молитвата, са дошли до механизиране на нещата. Те се концентрират, молят се, но механически. Молитвата, например, е метод, чрез който човек се свързва с природата, както химикът с химическите действия. Вие не можете да се свържете с природата, ако нямате в себе си онзи непрекъснат молитвен дух. И химикът не може да се свърже с химическите реакции, ако няма лампичка, с която постоянно да нагрява веществата. В този смисъл, молитвата представя светлина и топлина, необходими за свързване на човешката душа с Бога, с разумната природа. Наистина, ако не направиш връзка с природата, с всички разумни същества и с всичко разумно в света, ти нищо не можеш да постигнеш." "Човек трябва да си състави ясна представа за вътрешния смисъл на живота, а не да се задоволява само с разглеждането му от социално становище. Социалното гледище за живота представя външно гледане, което не води към онези практически резултати, нужни за едно здраво, положително възпитание. Големи са постиженията на съвременната наука, но жалко е, че много от нейните изобретения се прилагат за унищожаване на човечеството. Днес са изнамерени такива електрически лъчи, които могат не само да изгарят телата, но и да топят мъчнотопимите метали. Това още не е истинска наука. Ние наричаме истинска, положителна наука онази, която прилага откритията си за благото, както на отделния човек, така и на всички народи, на цялото човечество. Наука, която унищожава човека, своя изобретател, носи повече регрес, отколкото прогрес. Тя спъва главно духовното развитие на човека. Мисли за науката и образованието И Педагогически въпроси Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.