Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Разпознаване на жив Учител


Ани

Recommended Posts

Моля авторката на тази тема Ани да ми прости, че малко ще отворя завеската на причината за отварянето и.

Проблемът по-скоро се състоеше в многобройните "учители" в различни секти, които захапват живота на своите последователи и го подчиняват докрай. И аз познавам такива иначе умни момчета и момичета, които са ми били ученици и сега чувам как повтарят едни и същи заучени наизуст фрази, обикаляйки домовете на хората с разни брошурки, книжки, картинки и обещания... Те вече нямат своя личен живот, но са убедени, че това е най-доброто и най-възвишеното. Всъщност и ден не биха могли да осмислят сами, нито едно решение за живота си не биха могли да вземат без напътствията на своя "гуру". И те го разпознават по някакви свръхестествени признаци, които често той сам си приписва... Постепенно светът им се свива до една точка - "Гуруто".

За това е темата всъщност - как да разпознаем такива обсебващи чуждите животи "гуру" от един истински Учител.

Аз не бих правила разлика между жив и не-жив учител. Защото истинският Учител си е жив винаги, макар и не в човешко тяло и живот. Бедата е, че и другите не умират със смъртта си и могат да присвояват чужди животи и от отвъдното...

Линк към коментар
Share on other sites

Учителят те напътства и ти дава импулс за работа да развиеш качествата които са вложени в душата ти... помага ти да бъдеш успешен човек в ежедневието си той не те отделя от естествената ти среда обсебвайки и зомбирайки те но напротив и всички близки около теб виждат положителната промяна самият ти живот е вече достатъчно свидетелство. И мен преди време са се опитвали в София да ме зарибяват, направо няма откачане толкова са надъхани и промити че направо ме е втрисало. Веднъж един ме подхвана за Христос нещо се опитваше да ми говори и в един момент нещо се случи явно станах проводник защото така отвътре ми дойде, но споменът ми е доста избледнял, казах че ако Христовата Любов е в сърцето му аз ще я съзра в очите му, че там където е Любовта там е и Той и докато му го казвах изведнъж се изпари, направо избяга. Огледах се около мен се беше образувало празно пространство. Беше преди години на едно книжно изложение в НДК през зимата. Малко преди това някаква жена се опитваше да ми пробутва идеята колко е велико и съвършено в селището на Висарион, но по нищо не и личеше че думите и са истина оказа се че няма пари да си купи дори и Завета на цветните лъчи който и препоръчах, беше изцяло с промит мозък, изведнъж изкрещя, че и е много зле и че непременно трябва да се махне от там защото и е лошо че имало метални конструкции. Ами казах и че не може да е от това защото те металните конструкции са навсякъде, казах и да си вземе молитвениче, да казва поне "Отче наш" и 91, 23 пс. защото си спомням че се чудех нещо как така хора които твърдят, че са духовни не се молят, натам се завъртя разговора и тя изприпка и избяга, та изведнъж около мен се беше образувало едно доста обширно празно пространство и си тръгнах от там.

п.п. Винаги съм се чувствала свободна да отида и да си замина радостна, преизпълнена със знания и енергия които след това да приложа в живота си да си добия собствения личен опит hypocrite.gif там е разликата тя е много тънка разликата но вътрешната и външната свобода и разширение може да спомогнат да се долови си мисля.

Редактирано от Eлф
Линк към коментар
Share on other sites

Искам да дам един пример защото и на мен преди години като съм питала са ми го разяснявали. Ето в това Слово много народ се е препънал и много хора са злоупотребили с него: "32 И тъй, всеки, който изповяда Мене пред човеците, ще го изповядам и Аз пред Отца Си, Който е на небесата.33 Но всеки, който се отрече от Мене пред човеците, ще се отрека и Аз от него пред Отца Си, Който е на небесата.34 Да не мислите, че дойдох да поставя мир на земята; не дойдох да поставя мир, а нож.35 Защото дойдох да настроя човек против баща му, дъщеря против майка й, и снаха против свекърва й;36 и неприятели на човека ще бъдат домашните му.37 Който люби баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който люби син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене;38 и който не вземе кръста си и не върви след Мене, не е достоен за Мене.39 Който намери живота си, ще го изгуби; и който изгуби живота си, заради Мене, ще го намери."

Матей 10 глава

Сега, с това Слово Господ не иска да каже, че трябва да обърнеш гръб на всичко и да изгориш мостовете след себе си тотално и да направиш куп поразии в живота, не дай Боже и да посегнеш на него следвайки някой гуру, но напротив, ако близките ти са светски хора и за тях например е съвсем нормално да послъгват да покрадват да се опияняват и т.н... нещата присъщи, за g.gif условно да го наречем нормалните хора ти като ученик трябва да се смириш, да кажеш- Татко/ майко аз те обичам, уважавам, благодарен съм за доброто и на него ще се покорявам, но за злото няма да те следвам и имам право в това отношение да не ти се покоря. Дори и да ги разяриш ти си следвай Господа в живота си и бъди първо пример за тях нали и те са души които Господ Люби и иска да се спасят всичките човеци. Та бъди си свещица на своето си място и така работи за Господа hypocrite.gif.

Редактирано от Eлф
Линк към коментар
Share on other sites

Как да разпознаем такива обсебващи живота "гуру" от един истински Учител...:hypocrite:

Да, виждала съм ги тия със сектите, и мен са ме убеждавали, и ходех и ги гледах, и разговарях с тях...и на мен ми правеше впечатление как говорят, повтаряха чужди заучени фрази...сякаш не можеха дори да мислят самостоятелно...Тогава се пишеха и какви ли не глупости по пресата за "сектите", а проблема не е в сектите, а в това, което е довело тия хора там, и ги държи там. Наистина не можеха да поемат отговорност за себе си, имаха нужда да следват някой, който да ги "спаси".

Човека ако сам не стигне до някъде, нищо не можеш да му кажеш. И да му кажеш: ето, този е Учител, по това ще го познаеш, а онзи не е...:rolleyes: няма смисъл.

Ето например в един друг форум има много "християни", които с пяна на уста говорят: не слушайте Дънов, и т.н.....има теми тм от по 5 км. за "Дънов и Ванга", и обясняват какви еретици са и да не се заблуждаваме. Е, ще им повярваш ли?:dancing yes:

Линк към коментар
Share on other sites

Знам... и без да ги чета ми е ясно, че са сложили кепенците... Просто няма да ги съдя, един ден всички ще се познаем в Любовта.

Ти върви след Мене, казва Господ. Бог да ги благослови 3d_053.gif

Линк към коментар
Share on other sites

Знам... и без да ги чета ми е ясно, че са сложили кепенците... Просто няма да ги съдя, един ден всички ще се познаем в Любовта.

Ти върви след Мене, казва Господ. Бог да ги благослови 3d_053.gif

Не ги съдя. Мисълта ми беше, че няма такова нещо като "признаци, по които да познаем Учителя".

Има една книга "Учителят говори", там има една глава "Учител", и там пише.

Като каза любов се сетих и за друго: Всеки който учи на любов, е истински, а който няма любов в неговото учение, не е истински. По това ще ги познавате /П.К. Дънов/

:3d_044:

Линк към коментар
Share on other sites

Като каза любов се сетих и за друго: Всеки който учи на любов, е истински, а който няма любов в неговото учение, не е истински. По това ще ги познавате /П.К. Дънов/

:3d_044:

ТАМ, КЪДЕТО БОЖИЙ ДУХ Е –

ТАМ Е СВОБОДА!

СМЕЛОСТ и силна ВЯРА

http://petardanov.co...BB%D0%BE%D0%B2/

Дали ще си спомните, някъде съм чела в един от спомените как една сестра много искала да иде да бъде до Учителя но имала пречки май от близките си /не помня/ в крайна сметка стигнала да Учителя имала една среща с Него, той и казал каквото трябва и повече не могла да отиде, нещата така се наредили, че трябвало да се прибере у дома, но прозряла Божията Мъдрост, приложила учението в живота си и станала светлина за близките си... Нямам спомен, просто това което ми е останало бегло казвам ако някой се сети ще е добре. Мисълта ми беше, че и по друго може да се разпознае кога един Учител служи на Истината, Той не желае непременно да гравитираш около Него, да живееш в селището му и да водиш още и още последователи. Връзката с Учителя е сърдечна тя не е задължително физическа да си вързан около него задължително. Както казах, няма физически измерения и тъкмо на това учи, че да, добре е в аурата на Учителя, но ти трябва да се научиш сам да си изградиш в живота връзката с Духа така че постоянно да си във връзка с възвишения свят дори и в " обикновеното" ежедневие защото Бог присъства навсякъде, учи във всеки миг и Неговата школа няма физически измерения. Тези срещи на физически план са строго определени, за да научиш нещо и после да го приложиш в живота си което е по- трудното отколкото да стоиш в постоянното присъствие и да взимаш светлина назаем или пък някой да ти надене юларчето и да те подкарва като животно. И не съм аз например човекът който ще заведе ученици и последователи в школата т.е. едва ли от един ученик се изисква да зарибява някого защото Бог си има план за всяка душа и Той е който решава в кой момент по какъв начин ще се изяви на душите защото ако за мен например е добро да Слушам Божието Слово чрез беседите на Учителя и така да следвам Бога, за комшийката от съседния блок това се случва чрез православната вяра тя си е истинска и Бог вижда в сърцето и и си я ръководи, та коя съм аз например, че да се опитвам непременно да я накарам да вярва по моя начин и да следва учението което следвам аз!? То това няма и да успея да го направя и главата да си строша ако ще но по- добре ми е да седна и да обменям опит и идеи с нея да виждам сходството и доброто и отношенията ми да са хармонични отколкото да вървя по обратния път да зарибявам и да споря непрекъснато, разликата е огромна.

Редактирано от Eлф
Линк към коментар
Share on other sites

Като каза любов се сетих и за друго: Всеки който учи на любов, е истински, а който няма любов в неговото учение, не е истински. По това ще ги познавате /П.К. Дънов/

:3d_044:

ТАМ, КЪДЕТО БОЖИЙ ДУХ Е –

ТАМ Е СВОБОДА!

СМЕЛОСТ и силна ВЯРА

http://petardanov.co...BB%D0%BE%D0%B2/

Дали ще си спомните, някъде съм чела в един от спомените как една сестра много искала да иде да бъде до Учителя но имала пречки май от близките си /не помня/ в крайна сметка стигнала да Учителя имала една среща с Него, той и казал каквото трябва и повече не могла да отиде, нещата така се наредили, че трябвало да се прибере у дома, но прозряла Божията Мъдрост, приложила учението в живота си и станала светлина за близките си... Нямам спомен, просто това което ми е останало бегло казвам ако някой се сети ще е добре. Мисълта ми беше, че и по друго може да се разпознае кога един Учител служи на Истината, Той не желае непременно да гравитираш около Него, да живееш в селището му и да водиш още и още последователи. Връзката с Учителя е сърдечна тя не е задължително физическа да си вързан около него задължително. Както казах, няма физически измерения и тъкмо на това учи, че да, добре е в аурата на Учителя, но ти трябва да се научиш сам да си изградиш в живота връзката с Духа така че постоянно да си във връзка с възвишения свят дори и в " обикновеното" ежедневие защото Бог присъства навсякъде, учи във всеки миг и Неговата школа няма физически измерения. Тези срещи на физически план са строго определени, за да научиш нещо и после да го приложиш в живота си което е по- трудното отколкото да стоиш в постоянното присъствие и да взимаш светлина назаем или пък някой да ти надене юларчето и да те подкарва като животно. И не съм аз например човекът който ще заведе ученици и последователи в школата т.е. едва ли от един ученик се изисква да зарибява някого защото Бог си има план за всяка душа и Той е който решава в кой момент по какъв начин ще се изяви на душите защото ако за мен например е добро да Слушам Божието Слово чрез беседите на Учителя и така да следвам Бога, за комшийката от съседния блок това се случва чрез православната вяра тя си е истинска и Бог вижда в сърцето и и си я ръководи, та коя съм аз например, че да се опитвам непременно да я накарам да вярва по моя начин и да следва учението което следвам аз!? То това няма и да успея да го направя и главата да си строша ако ще но по- добре ми е да седна и да обменям опит и идеи с нея да виждам сходството и доброто и отношенията ми да са хармонични отколкото да вървя по обратния път да зарибявам и да споря непрекъснато, разликата е огромна.

Ето това е. Не бих могла да го кажа по-добре. За това си мислех през цялото време

:3d_022:

:3d_137:

Линк към коментар
Share on other sites

..как да разпознаем такива обсебващи чуждите животи "гуру" от един истински Учител.

"Знаеш ли каква е разликата между един лош гуру и едно добро кенгуру? Никаква. Тъй като и двамата обичат да пълнят джоба си."

Далай Лама

biggrin.gif

Линк към коментар
Share on other sites

Духовният Учител създава около себе си едно изключително мощно, животрептящо, магнетично поле, което те притегля към себе си чрез привличащата сила на Любовта и прогонва от теб всяко съмнение и главоблъсканици от типа: “Този Учител ли е или не?” В този миг ти не само вярваш, не само си убеден, а знаеш с душата си, че това е Учител в истинския смисъл на думата… И те се съблазняваш от външни неща – как бил облечен, как говорел, как постъпвал спрямо теб… Във всичко ти усещаш Неговата Любов. Поражда се спонтанно желание у теб да се хвърлиш в нозете му, да ги докоснеш с челото си, да ги облееш със сълзите си с дълбока благодарност и любов, достигаща до благоговение. Ако не се породят подобни усещания у теб, знай, че човекът не е Учител (каквото и да си мислиш ти или пък каквото и да ти казва той, както и да ти се препоръчва) или пък може и да е Учител, но твоето съзнание да е затворено за него, да не си развил необходимата чувствителност, за да можеш да доловиш полето на Учителя и то да започне да работи върху теб. Учителят има изключително важно значение по пътя, защото магнетичното поле, което създава и с което привлича душите, е всъщност оная благоприятна вдъхновяваща и извисяваща среда, в която разцъфтяват всички дарби и способности, вложени в душата на ученика, под вещото ръководство на Учителя, който познава пътя, защото вече е минал по него, и като опитен гид или планински водач, ръкоположен лично от Бога, може да води учениците си по него към Върха (Върховното съзнание), предупреждавайки ги за клопки и опасности и помагайки им да ги избегнат. Затова едно от първите качества на ученика е послушанието. Ако си самомнителен, самонадеян, арогантен, твърдоглав, горд, тщеславен и самовлюбен, няма у теб подходяща почва за ученичество, в която да виреят, израстват и дават плод Божествените семенца, които сади Великият Градинар в душите ни. Да, формалоно може да си в Школата, но де факто си извън нея. Този, който отхвърля опитния духовен водач, е упоен от отровата на себелюбието. А себелюбието е това, което ни отвръща от Бога и от пратения от Него Учител. Когато кажем, че не искаме да бъдем впримчени и отхвърлим Божията помощ – духовния Учител, твърдейки, че искаме да бъдем свободни и независими същества, тогава ни впримчва и ни слага оглавник, обяздва ни сам дяволът. Тази е причината да слизат на земята просветлени същества, Учители, които да привличат души около себе си чрез магнита, наречен „сърце”, и да отварят за обучение езотерични школи… Всяка езотерична школа е път на посвещение, който минава през различни етапи и открехва пред нас врата след врата… Като в крайна сметка целта е да ни срещне с Необятното и Неизразимото… и то да оживее в нас, т.е. ученикът да стане Учител – светлина за себе си и за другите. Учителят е отвъд времето и пространството. Той създава у нас усещането, че е човек без възраст, тъй като у Него е оживяла Вечността. В Негово присъствие сякаш времето спира. Глупаво е да говорим за „жив” и за „мъртъв” Учител, тъй като Той не се ражда и няма как да умре, защото е вечносъществуващото Божествено съзнание (винаги тук и сега, винаги в наличност, в нас и извън нас, в този свят и отвъд този свят), но затлачени от нашите ежедневни проблеми и борби за оцеляване, за оценяване, признание, слава, пари, богатство, власт… ние сме слепи за Него и не чуваме всред шумотевицата на живота и крещящото ни его тихия и благ Божи глас, който ни напътства и ръководи във всичко.

Учителят е Този, Който ни учи на свещения език на Любовта… на Словото, Което е Път, Истина и Живот!

Линк към коментар
Share on other sites

А отностно разпознаването... Нали Христос беше казал:" Не вие ме избрахте, но Аз вас."

Разбира се, че Учителя избира върху кого да падне тежестта на неговото доверие и за кого да поеме отговорност. Изборът всъщност се определя от готовността на ученика да бъде сътрудник и да поеме част от дейностите на учителя. Отговорността и доверието са двустранни. Разбира се за учителя учениците са много по-голяма тежест, особено в началото, но тежестта за ученика също е огромна.

5 Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото, отделени от Мене, не можете да сторите нищо.

6 Ако някой не пребъде в Мене, той бива изхвърлен навън като пръчка, и изсъхва; и събират ги та ги хвърлят в огъня, и те изгарят.

7 Ако пребъдете в Мене и думите Ми пребъдат във вас, искайте каквото и да желаете, и ще ви бъде.

8 В това се прославя Отец Ми, да принасяте много плод; и така ще бъдете Мои ученици.

9 Както Отец възлюби Мене, така и Аз възлюбих вас; пребъдвайте в Моята любов.

10 Ако пазите Моите заповеди, ще пребъдвате в любовта Ми, както и Аз опазих заповедите на Отца Си и пребъдвам в Неговата любов.

11 Това ви говорих, за да бъде Моята радост във вас, и вашата радост да стане пълна.

12 Това е Моята заповед, да се любите един друг, както Аз ви възлюбих.

13 Никой няма по-голяма любов от това щото да даде живота си за приятелите си.

14 Вие сте Ми приятели, ако вършите онова, което ви заповядвам.

15 Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае що върши Господарят му; а вас наричам приятели, защото ви явявам всичко що съм чул от Отца Си.

16 Вие не избрахте Мене, но Аз избрах вас, и ви определих да излезете в света и да принасяте плод и плодът ви да бъде траен; та каквото и да поискате от Отца в Мое име, да ви даде.

(Йоан 15 гл.)

Изборът е двустранен. Ученикът не може да каже на Учителя: ти ще си ми Учител. Нито е възможно Учителя да каже на ученика: ти ще си ми ученик. В текста по-горе Христос избира учениците си в смисъл, че те са готови. Думите: когато ученикът е готов, Учителят ще дойде, е известна на всички, и все пак остава твърде неразбрана. Има неща, които зависят от ученика и Учителя няма да се намеси, защото по-скоро ще навреди. Освен това има голяма разлика между разпознаване и избиране. Истинският Учител не се избира, Той се разпознава.

Линк към коментар
Share on other sites

Донка е права. Имах донякъде лични причини преди година за да отворя тази тема.:(

За себе си нямам проблем с Учител – намерила съм си. :) Не съм си правила илюзията никога, че ще срещна на физически план Велик Просветен.

За съжаление имам наблюдения върху мои близки - приятели, роднини. Много добри, честни, търсещи, но и прекалено доверчиви. Нямам намерение да пиша подробности, нито да цитирам съответните секти. Дали са добри или не – това е работа на Провидението. Аз нямам намерение да ги съдя. Някои хора откриват Бога точно при тях, но има и такива, които отключват психични заболявания, зомбират се. С една дума – попадат в капан.

Когато човек се събужда за духовното, понякога няма достатъчно светлина, не се е събудил напълно и е готов да повярва на всеки. И започват разни доста тежки уроци. За учене може да ти послужи и камъкът на пътя в който се спъваш. Но не е ли по-добре да го забележиш и да избегнеш падането? И това са уроци, но понякога доста забавят човека. А в момента се говори за ликвидационен век, за цена на времето...

Затова ми се поиска преди година да задам някои въпроси. Мисля, че се получиха доста интересни и хубави отговори. Всеки споделя своя опит, мисли, това което е прочел.

Може да се добавят още. Да се различи истинския Учител измежду хилядите фалшиви е трудно. Прави сте като казвате, че вероятността да срещне човек в живота си физически жив такъв Велик Посветен е мнооого малка.

Но Диана зададе интересен въпрос – какво ще кажем за хората, които наричаме учители (с малко „у”)? Наистина всичко и всеки може да се тълкува като учение и учител. Но това е много общо. Понякога някоя по-напреднала душа, независимо от възрастта й изиграва ролята на учител, водач или просто човек показващ ни пътя в даден момент. Когато сме имали нужда. Когато сме попитали. Всеки ги е срещал и им е благодарен. Това не означава, че трябва да увиснем на врата на тези хора и да искаме постоянно напътствие. Те са просто пътеуказатели по пътя. Аз така ги възприемам. Така и разбирам думите на Никола, които цитирах в предишния си пост: „Хората се взаимообучават! "По напредналите" дават идеи, материали и подпомагат "по изостаналите" в трупане на знания, а "по изостаналите” са нещо като изпитна среда за „по напредналите”. ( кавичките не са случайни, а задължителни!) „

Наскоро в един сайт прочетох следното:

Идват времена, когато всички духовно напреднали хора, се налага да се изявяват като духовни учители, затова ви предлагам моята гледна точка за проблемите, с които може да се сблъскате.

/източник/

Не знам до колко ще приемете написаното там? Но има интересни неща.

В Портала пишат доста напреднали в учението хора и ми е приятно да споделям техния опит. Което не означава, че не влагам и моите разбирания. Всеки си има специфичен път и опитности.

Линк към коментар
Share on other sites

...

Просто не искам да развалям магията от думите на Бориславил които се докоснаха до най- съкровеното ми кътче...

Никога няма да забравя как пътувах стотици километри до един любим град, за да стигна до една малка почти незабележима книжарничка която хората подминават може би и днес без да забележат, за да си купя книжки и най- вече да се потопя... независимо дали ще си поговоря или ще е Тишина, за мен тези няколко минутки отделени ми бяха и са най- важното и ценно което ме зарежда за цялата година, а душата ми като напукана земя очакваща потоци Жива вода попиваше всеки миг и разцъфтяваше... Само няколко минутки земно време да потънеш в сферата на Духа и да се преродиш и след това така прероден да се върнеш към ежедневието си. То е като перон 9 3/4 т.е. вход за един друг възвишен свят. За това обичам и книгите на Дж. Роулинг, за това обичам "Хрониките на Нарния" и т.н... защото там си е описано много точно :).

Редактирано от Eлф
Линк към коментар
Share on other sites

Понякога някоя по-напреднала душа, независимо от възрастта й изиграва ролята на учител, водач или просто човек показващ ни пътя в даден момент. Когато сме имали нужда. Когато сме попитали. Всеки ги е срещал и им е благодарен. Това не означава, че трябва да увиснем на врата на тези хора и да искаме постоянно напътствие. Те са просто пътеуказатели по пътя. Аз така ги възприемам. Така и разбирам думите на Никола, които цитирах в предишния си пост: „Хората се взаимообучават! "По напредналите" дават идеи, материали и подпомагат "по изостаналите" в трупане на знания, а "по изостаналите” са нещо като изпитна среда за „по напредналите”. ( кавичките не са случайни, а задължителни!) „

Наскоро в един сайт прочетох следното:

Идват времена, когато всички духовно напреднали хора, се налага да се изявяват като духовни учители, затова ви предлагам моята гледна точка за проблемите, с които може да се сблъскате.

/източник/

Не знам до колко ще приемете написаното там? Но има интересни неща.

В Портала пишат доста напреднали в учението хора и ми е приятно да споделям техния опит. Което не означава, че не влагам и моите разбирания. Всеки си има специфичен път и опитности.

Е, на мен пък тази иея да се учим от по-напреднали ученици, па дори и в кавички, дори и задължителни, нещо не ми допада. Предпочитам да си пия от извора и да не слагам никого колкото и достоен да е той) между мен и Бог, между мен и Учителя, когото съм избрала. Написах ги с главни букви, защото за мен това не са хора и никога не са били, макар и да са се проявявали и проявяват И в човешка форма...

Линк към коментар
Share on other sites

"Страна, или град или село, дето има добри хора, там винаги ще има плодородие, винаги хората ще живеят по-добре помежду си, там винаги небето ще бъде по-ясно, по-хубаво и по-приятно. Добрият човек е като извор, от водата на който всичко расте и се развива. Потребни са добрите хора в света. Не че всички трябва да го знаят. Добрият човек не се нуждае от това да бъде познат на всички хора. Изворът, който извира от планината, не иска да го знаят хората, но без да иска всички го знаят. Той се проявява без да иска. Той образува цяла река."

Ще ме извините ако не съм по темата, но прочитайки мисълта за днес реших,че може да се сподели и тук

Редактирано от Eлф
Линк към коментар
Share on other sites

Понякога някоя по-напреднала душа, независимо от възрастта й изиграва ролята на учител, водач или просто човек показващ ни пътя в даден момент. Когато сме имали нужда. Когато сме попитали. Всеки ги е срещал и им е благодарен. Това не означава, че трябва да увиснем на врата на тези хора и да искаме постоянно напътствие. Те са просто пътеуказатели по пътя. Аз така ги възприемам. Така и разбирам думите на Никола, които цитирах в предишния си пост: „Хората се взаимообучават! "По напредналите" дават идеи, материали и подпомагат "по изостаналите" в трупане на знания, а "по изостаналите” са нещо като изпитна среда за „по напредналите”. ( кавичките не са случайни, а задължителни!) „

Не знам до колко ще приемете написаното там? Но има интересни неща.

В Портала пишат доста напреднали в учението хора и ми е приятно да споделям техния опит. Което не означава, че не влагам и моите разбирания. Всеки си има специфичен път и опитности.

Е, на мен пък тази иея да се учим от по-напреднали ученици, па дори и в кавички, дори и задължителни, нещо не ми допада. Предпочитам да си пия от извора и да не слагам никого колкото и достоен да е той) между мен и Бог, между мен и Учителя, когото съм избрала. Написах ги с главни букви, защото за мен това не са хора и никога не са били, макар и да са се проявявали и проявяват И в човешка форма...

Заставам твърдо зад думите си които съм оцветила в червено. Преди 10 години, на това място:

med_gallery_2633_22_29007.jpg

за първи път чух за Учителя. Благодарна съм на тези братя и сестри, които ми помогнаха. Които ми посочиха Извора. Ако някой е имал възможността сам да стигне до Учителя - това е прекрасно. Но не забравяйте, че понякога когато вървим в планината имаме нужда от водач към върха. Не всеки знае пътя.

Благодаря и на Елф за точните думи, които е намерила. Наистина - понякога добрият човек може да бъде извор.

Линк към коментар
Share on other sites

:dancing yes: Е, той водачът е отново Учителя, не са хората - те за онзи момент са били добри проводници просто. Но да си сложа човек за водач, това е за самия този човек много натоварващо. Ани, тези хора ти пита ли ги тогава дали смятат себе си за твои водачи към извора?
Линк към коментар
Share on other sites

По Авесалом Подводни: последен етап в развитието на личността: човек се учи от всички и от всичко; от всеки човек: учител, обикновен човек, пропаднал тип и т.н.; от всяко събитие: падане на камъче, земетресение, война, конфликт в работата; от всеки обект: човек, куче, растение и т.н.

Човек се научава да вижда смисъла във всичко и от всяко нещо да изважда своя урок. Но пък има един-единствен водач :)

Линк към коментар
Share on other sites

В този ред на мисли всички Учители учат едно и също по различен начин.

И Учителя е един във всеки от нас.

И всеки възприема това, за което и когато е готов.

Да, Учителя се явява по всякакви начини...

All is one and the 1 is all.

Някой някъде беше казал: "...аз съм мюсюлманин с мюсюлманите, християнин с християните, будист съм при будистите, дори с атеистите съм атеист. Ако ми кажат "Има бог", ще отговоря "така е."

Ако ми кажат: няма бог , ще кажа: така е.

:angel:

Линк към коментар
Share on other sites

:dancing yes: Е, той водачът е отново Учителя, не са хората - те за онзи момент са били добри проводници просто. Но да си сложа човек за водач, това е за самия този човек много натоварващо. Ани, тези хора ти пита ли ги тогава дали смятат себе си за твои водачи към извора?

Разбира се това са все проявленията на Духа Божий който на всеки му разпределя както му е угодно.

1 И тъй, аз, затворник за Господа, моля ви да се обхождате достойно на званието, към което бяхте призовани,2 със съвършено смирение и кротост, с дълготърпение, като си претърпявате един друг с любов,3 и се стараете в свръзката на мира да опазите единството в Духа.

4 Има едно тяло и един Дух, както и бяхте призовани към една надежда на званието ви:5 един Господ, една вяра, едно кръщение,6 един Бог и Отец на всички, Който е над всички, чрез всички и във всички.7 А на всеки от нас се даде благодат според мярката на това, което Христос ни е дал8 Затова казва: - "Като възлезе на високо, плени плен И даде дарове на човеците".9 (А това "възлезе" що друго значи, освен че бе и [по-напред] слязъл в местата по-долни от земята.10 Тоя, Който е слязъл, е същият, Който и възлезе по-горе от всичките небеса, за да изпълни всичко).11 И Той даде едни да бъдат апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители,12 за делото на служението, за назиданието на Христовото тяло, с цел да се усъвършенствуват светиите13 докле всички достигнем в единство на вярата и на познаването на Божия Син, в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота;14 за да не бъдем вече деца, блъскани и завличани от всеки вятър на учение, чрез човешката заблуда, в лукавство, по измамителни хитрости;15 но, действуващи истинно в любов, да пораснем по всичко в Него, Който е главата, Христос,16 от Когото цялото тяло, сглобявано и свързано чрез доставяното от всеки став, според съразмерното действие на всяка една част, изработва растенето на тялото за своето назидание в любовта.17 Прочее, това казвам и заявявам в Господа, да не се обхождате вече, както се обхождат и езичниците, по своя суетен ум,18 помрачени в разума, и странни на живота от Бога поради невежеството, което е в тях, и поради закоравяването на сърцето им;19 които, изгубили чувство, са се предали на сладострастие, да вършат ненаситно всякаква нечистота.20 Но вие не сте така познали Христа;21 понеже сте чули, и сте научени от Него, (както е истината в Исуса),22 да съблечете, според по-предишното си поведение, стария човек, който тлее по измамителните страсти,23 да се обновите в духа на своя ум,24 и да се облечете в новия човек, създаден по образа на Бога в правда и светост на истината.25 Затова, като отхвърлите лъжата, говорете всеки с ближния си истина; защото сме части един на друг.26 Гневете се, но без да съгрешавате; слънцето да не залезе в разгневяването ви;27 нито давайте място на дявола.28 Който е крал, да не краде вече, а по-добре да се труди, като върши с ръцете си нещо полезно, за да има да отделя и на този, който има нужда.29 Никаква гнила дума да не излиза от устата ви, но онова, което е добро, за назидание според нуждата, за да принесе благодат на тия, които слушат;30 и не оскърбявайте Светия Божий Дух, в когото сте запечатани за деня на изкуплението,31 всякакво огорчение, ярост, гняв, вик и хула, заедно с всяка злоба, да се махне от вас;32 а бивайте един към друг благи, милосърдни; прощавайте си един на друг, както и Бог в Христа е простил на вас.

Ефесяни 4 глава

Редактирано от Eлф
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...