Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Разпознаване на жив Учител


Ани

Recommended Posts

hypocrite.gif

Често се питам дали ако Синдбад носача не беше "приел" положението си, дали ако не беше казал "нека бъде волята ти", вратата щеше да се отвори?

В природата има ключове, които, щом завъртиш, всичко се постига.

Разрешаване на мъчнотиите

~~~

Йоан 3:30

Той трябва да расте, а пък аз да се смалявам.

Галатяни 2:20

Съразпнах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.

Да, елфчо. "Не аз, а Бог в мен".hypocrite.gif Иначе как "случайно" ще напипаш ключа-rolleyes.gif Обаче, не съм още до там. Все още се лутам слепешката и, нали се сещаш каква е вероятността случайно да закача някой ключrolleyes.gif ...

Линк към коментар
Share on other sites

Не мисли за това, имай чистосърдечна вяра в Бога на Любовта Мъдростта и Истината и Той ще те дари с всички ключове. Сине мой, дай ми сърцето си(по спомен) :). Просто си вярвай и се отпусни, имай пълно доверие в Бога, за всичко си има точно определен момент.

Линк към коментар
Share on other sites

Не на всеки е дадено да бъде Учител. Да бъдеш Учител е дарба – една от тези духовни дарби, за които е говорил ап. Павел. Божият Дух по Свое осмотрение определя кому каква дарба да се даде. Затова някои са Учители, други Пророци, трети Лечители, четвърти с дарбата да гонят бесове, пети – да говорят езици, а други – да тълкуват езици… Така че ако не ти е дадено Свише, ако не си предопределен за Учител, колкото и да се напъваш, не можеш да бъдеш в действителност такъв, пък дори и някои хора да те припознават. Но едно е да си действително Божи Син, а друго – да бъдеш припознат за такъв. Има много такива припознати, които минават за Учители, но в действителност не са, и само заблуждават себе си и тези, които им вярват. Преди всичко истинският Учител има характерна аура, носител е на специфична енергия, атмосфера на святост, която се нарича „нюкс”. За да я разпознаеш, трябва да си на определено ниво, да притежаваш известна будност на съзнанието, която да ти позволява да правиш пренос и съпоставка, т.е. да си способен да събудиш спомен от предишен живот или от излъчвания и срещи в духовните полета, когато си бил с този Учител, когато си познавал тази специфична харизма, наречена „нюкс”. Децата и някои животни също могат да бъдат чудесен индикатор. Енергията, присъствието на Учителя приповдигат, възраждат, възкресяват душата и живота ти – дават му ново, стремително направление и нов, много по – дълбок смисъл. Учител е този, който чувства единството си с всичко съществуващо. Контактите ти с Него, потапянето в Неговата аура, твоето упование, откритост могат да пробудят и у теб съзнанието за Единната Същност. Думите, които изрича един Учител, не са просто обикновени думи. Те са Слово, те са Сила и Живот и моделират у нас Новия човек. Учителят не измисля това Слово – Той е проводник и чрез Него говори и се проявява цялото Небе – всички високоразвити, възвишени, просветлени същества. Учителят, за разлика от индивидуалността, която е Негов носител, е колективен Дух. Той не е искра, отделена от Божествения пламък, а искра, която е едно с този Пламък. За истинския Учител няма скрито – покрито – Той вижда и знае всичко. Не е проблем за Него да чете мислите ти, да види твоето минало, настояще и бъдеще. Дори не е необходимо да Му задаваш гласно въпроса, който те вълнува в момента, за да ти отговори. Той свети с истинска, а не с отразена светлина. Разликата между Него и мнимия Учител е подобна на разликата между една натурална ябълка, която може да задоволи глада ти, и една нарисувана, която не може. Истинският Учител е Лечител – Той лекува преди всичко човешките души. За да е такъв, у Него трябва да живее несътворения Огън – този, който всяка година на Великден слиза в йерусалимския храм и възпламенява свещите, за да потвърди, че великденското чудо може да се случи и в нашите души, и че това, което „се сее в тление, възкръсва в нетление.” Ние сме свещите, а Бог или Учителя, чрез когото се проява той, е несъствореният Огън. Когато Вивекананда, изпълнен със съмнения, скептицизъм и книжни знания, отишъл при Рамакришна и му казал, че няма никакъв Бог, Рамакришна му отговорил, че това не е въпрос, който може да се дискутира – той не може да му докаже Бог, но може да му го покаже. И съвсем изненадващо за Вивекананда скочил и стъпил на гърдите му. В този миг нещо се случило – някаква енергия прескочила от Рамакришна във Вивекананда, който изпаднал в тричасов транс. Когато отворил очи, бил напълно различен човек. Рамакришна го попитал:”Кажи сега – има ли Бог, или няма?” Цялото същество на Вивекананда преливало от Любов, ликувало, къпещо се в океан от Блаженство. Чувствал се помилван, благословен. Не му оставало нищо друго освен да се поклони, да докосне нозете на своя Учител и да потвърди: „Да, има Бог!”

Ето, такава е силата, която притежава един истински Учител, ръкоположен не от хората, а от Бога! Затова е и казано, че „Царството Божие не е в слово, а в сила.” Иначе има много дървени философи, ерудити, волно, красно и сладкодумци, които говорят от себе си, пък заблуждават, че Духът говори чрез тях и че изразяват върховната Истина. Те са обикновени преподаватели, а препоръчват себе си за Учители, макар добре да знаят, че нямат небесен кетап. От такива трябва да се пазим, за да не се оплетем в мрежите на техните въображаеми конструкции. И преди всичко да помним, че колкото и красиво да звучат нечии думи, те не могат да бъдат Слово Божие, ако не са израз на онази Любов, която дава живот на всичко съществуващо, на онази Мъдрост, която озарява със светлината Си съзнанието ни и на онази Истина, която изправя пътищата ни… като Словото на Учителя, с което трябва всекидневно да захранваме душите си!

Линк към коментар
Share on other sites

Борислав! :thumbsup2:

Но едно е да си действително Божи Син, а друго – да бъдеш припознат за такъв. Има много такива припознати, които минават за Учители, но в действителност не са, и само заблуждават себе си и тези, които им вярват. Преди всичко истинският Учител има характерна аура, носител е на специфична енергия, атмосфера на святост, която се нарича „нюкс”. За да я разпознаеш, трябва да си на определено ниво, да притежаваш известна будност на съзнанието,...

Да, наистина – будност е необходима, както казва Борислав, а и Учителя май сам си избира някои свои ученици, както е написал Bugi. Като се замисля, че на днешния ден се празнува Цветница (Palm Sunday) – денят, в който Христос влиза в Ерусалим и е посрещната с палмови клонки от радостните евреи, виждащи в него физическият им спасител от римляните, бъдещият израелски цар. Само след няколко дена същите тези хора ще викат: „Разпни го!”, защото не е оправдал очакванията им. Съвсем малък е бил броят на хората, които са виждали наистина Кой е Той. А всъщност - апостолите май Той ги избира? Или поне част от тях. Само жените, които също са вървели до него, не са избрани, сами са тръгнали.:) Никой не е канил Мария Магдалена да мие нозете му с миро... Това показва, че като ли при жените интуицията е по-силна? Край кръста също са само жените + един от апостолите – Йоан. Всички други не издържат на страха и се скриват...

Открих тази тема с не с цел за дискусия (макар че нямам нищо против споровете :)), а с цел събиране на информация за критериите, по които да се разпознава истинския Учител от лъжеучителя. Затова съм ви много благодарна на всички, които написахте по какви критерии според вас става това. Има ги почти във всеки пост. :feel happy:

Благодаря също така на Станимир, Bugi и Кристиян за интересните „завои” в темата. Стан, целта е винаги на първо място, но поставянето на правилна цел е според мен трудна работа, почти толкова, колкото и откриването на истинския Учител. Кристиян, ти също направи интересен завой – как един човек разбира, че е призван, че е Учител. Но това са вече въпроси за нови теми според мен. :rolleyes:

Има много теми във форума, както за Учителите (За нуждата от Учител или Наставник или Един Учител има ли религиозна принадлежност?), така и за лъжеучителите (По какво да разпознаем лъжеучителите и лъжепророците). Има и тема за „Ученикът”.

Във всички от тях са разглеждани сходни въпроси. Не погледнах внимателно, когато доста импулсивно отворих тази тема, че вече има доста близка до нея тема – за лъжепророците, така, че по преценка на администраторите или глобалните модератори – двете теми могат да се слеят. Извинявам се на Мария за дублирането на темата й.:)

Редактирано от Ани
Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 year later...

Погледнато в дългосрочен (многовековен) аспект - всяка опитност е ценна.

Човек може да се учи от всеки и всичко, ако иска разбира се.

Както и да избира какво и как да прилага в живота си.

„24 защото ще се появят лъжехристи, и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса, така щото да заблудят, ако е възможно, и избраните.Матей 24 глава"

*Който си е роден или е развил рано сетивата си – то той не може да бъде заблуден, а мирът, благостта и любовта, свободата, излъчвани то такива хора хармонизират и околните по индукция. А който няма ясни представи – то той има нужда от различни опитности, кои да са му ориентир.

Така е в духовните учения, дори и в психологията. Има толкова много психолози, терапевти, школи, мислители – и всеки създава щкола, която е много добра за определен тип терапия.

"Дори човешкото его не претендира да е Господ. Такава претенция може да има само същество, чието его се е образувало в резултат от падението на това същество от някой от плановете на Божествения свят. „

* Учителят като е записал своите „Разговори с Духа Господен” и като има послания от Христос ( още в началото на Школата) ...

Дали и това попада под флага на горните думи??

* Сега има много ню ейж и азиатски школи, които препоръват медитация над Божествената искра в човека. И винаги има ефект - едни проявяват супериорност и надменност, защото видите ли само те били постигнали Бога и са богоизбрани.

А други хора започват да проявяват все повече любов, състрадание и грижа към всички и всичко, защото Бог е всемилостив, дълготърпелив и еднакво обича всички свои създания.

Т.е. една техника - различен ефект. НО проблемът не е в техниката.

* Беинса Дуно също е дал песни с думи: " Бог е Любов."

"Аз съм любов, ти си любов.. ние сме любов"

По индукция - щом аз съм любов, а Бог е Любов, то и аз съм...

„Случайно то може да е придобило някакви способности преди да падне ,които да демонстрират силата на разума над материята.”

*Имаме записани много разкази, например ето един от тях:

Учителят например е бил край лагерния огън, а в същото време се е явил на заблудила се група и им е показал пътя към лагера на Рила – то и това ли не е вярно?

Нали силите са, за да се помага на нуждаещите се?

”Това, което прави хората възприемчиви да следват такава една личност е желанието на собственото им его да намери гаранция по пътя за спасение и по този начин щом си последовател на гуру, който е божествена инкарнация твоето спасение трябва да е обезпечено защото гуруто ще свърши всичката работа заради теб и няма да се налага да се конфронтираш с егото си в стремежа към по-високо съзнание. „

*Така е. На егото на много хора точно това им се иска. Но не би!

Личният път си е личен път! И личните усилия за прилагане на Същността, а не формата (проформата) на всяко учение са си лични. Точно това казва всяка истинска школа.

”Има много християни превърнали и Христос в супер гуру.”

* Уви, да. И Beinsa Duno също.

Редактирано от Дъгата
Линк към коментар
Share on other sites

Погледнато в дългосрочен (многовековен) аспект - всяка опитност е ценна.

Човек може да се учи от всеки и всичко, ако иска разбира се.

Както и да избира какво и как да прилага в живота си.

„24 защото ще се появят лъжехристи, и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса, така щото да заблудят, ако е възможно, и избраните.Матей 24 глава"

*Който си е роден или е развил рано сетивата си – то той не може да бъде заблуден, а мирът, благостта и любовта, свободата, излъчвани то такива хора хармонизират и околните по индукция. А който няма ясни представи – то той има нужда от различни опитности, кои да са му ориентир.

Така е в духовните учения, дори и в психологията. Има толкова много психолози, терапевти, школи, мислители – и всеки създава щкола, която е много добра за определен тип терапия.

"Дори човешкото его не претендира да е Господ. Такава претенция може да има само същество, чието его се е образувало в резултат от падението на това същество от някой от плановете на Божествения свят. „

* Учителят като е записал своите „Разговори с Духа Господен” и като има послания от Христос ( още в началото на Школата) ...

Дали и това попада под флага на горните думи??

* Сега има много ню ейж и азиатски школи, които препоръват медитация над Божествената искра в човека. И винаги има ефект - едни проявяват супериорност и надменност, защото видите ли само те били постигнали Бога и са богоизбрани.

А други хора започват да проявяват все повече любов, състрадание и грижа към всички и всичко, защото Бог е всемилостив, дълготърпелив и еднакво обича всички свои създания.

Т.е. една техника - различен ефект. НО проблемът не е в техниката.

* Беинса Дуно също е дал песни с думи: " Бог е Любов."

"Аз съм любов, ти си любов.. ние сме любов"

По индукция - щом аз съм любов, а Бог е Любов, то и аз съм...

„Случайно то може да е придобило някакви способности преди да падне ,които да демонстрират силата на разума над материята.”

*Имаме записани много разкази, например ето един от тях:

Учителят например е бил край лагерния огън, а в същото време се е явил на заблудила се група и им е показал пътя към лагера на Рила – то и това ли не е вярно?

Нали силите са, за да се помага на нуждаещите се?

”Това, което прави хората възприемчиви да следват такава една личност е желанието на собственото им его да намери гаранция по пътя за спасение и по този начин щом си последовател на гуру, който е божествена инкарнация твоето спасение трябва да е обезпечено защото гуруто ще свърши всичката работа заради теб и няма да се налага да се конфронтираш с егото си в стремежа към по-високо съзнание. „

*Така е. На егото на много хора точно това им се иска. Но не би!

Личният път си е личен път! И личните усилия за прилагане на Същността, а не формата (проформата) на всяко учение са си лични. Точно това казва всяка истинска школа.

”Има много християни превърнали и Христос в супер гуру.”

* Уви, да. И Beinsa Duno също.

Благодаря от сърце, да можех да се погледна с тия очи и аз самин- поне веднъж. Приятели , нямам нищо напротив да се използват части от мненията ми и дори цели мнения. егото ми няма да пострада от това, защото смея да се надявам , че му създавам доста други грижи, но все пак е коректно да се посочват авторите на цитатите- това макар и не директно е посочено и в правилата за участие във форумите :Академичност при цитиране..

Линк към коментар
Share on other sites

не можеш да разпознаеш учителя. Може само той да ти се разкрие или някой да те насочи към него.

Но нали и ако Учителя ти се разкрие или някой те насочи към него, пак е необходимо ти да го разпознаеш, за да повярваш, че този, който ти се разкрива или към когото те насочват е действително Учител?

Линк към коментар
Share on other sites

не можеш да разпознаеш учителя. Може само той да ти се разкрие или някой да те насочи към него.

Но нали и ако Учителя ти се разкрие или някой те насочи към него, пак е необходимо ти да го разпознаеш, за да повярваш, че този, който ти се разкрива или към когото те насочват е действително Учител?

Можеш само интуитивно. Не може да разпознаеш нещо, което още не си научил, а учителя представлява точно това. Така или иначе, ако трябва да разпознаеш някого, то ще те подготвят предварително за това и това не е твоя грижа :) Си мисля :)

Не може логически да стигнеш до учителя.Може да се оставиш на течението да те заведе до него

Редактирано от БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

Никой нищо не може да ти даде, ако си стиснал юмрук или си затворил очите.

Човек трябва сам да отвори сърцето си.

И да е отворен към нови и неочаквани възприятия.

Линк към коментар
Share on other sites

Разбира се нашият учител е най-великият. И неговите ученици също са най-великите, та дори се отнасят със снизхождение към чуждите последователи, които освен това за разлика от нас са фанатици.

Всъщност същите писания могат да се намерят и в обратна посока и "аргументацията" им няма да е по-лоша от тази от линка по-горе.

Истината е, че когато хвалим учителя си, ние винаги хвалим себе си. Колкото до разпознаването, то винаги се извършва на базата на някакво сходство. При срещата си с духовно-извисена личност, в едни ще се разпалят най-висши духовни чувства, докато в други ще пламнат огньовете на омразата. Причината не е в учителя, който е неизменен в отношението си към живота както в нас самите, така и в нашия ближен, а в нашето собствено съзнание и в елементите от които сме изгра дили психиката си. И камъкът, и цветето възприемат слънчевите лъчи, но правят това по толкова различен начин в зависимост от характерните си особености. Какво означава да разпознаеш учителя? Не е ли това да открием в него, но усилени до степен, каквато за нас е постижима едва далеч в бъдещето, същите качества, които ние все пак притежаваме в някаква по-несъвършена форма? Ще разпознаем ли някого като учител, ще го приемем ли като свой идеал, ако имаме разминаване в качествата? Разбира се: не. Да, наред с това, което сме в състояние да забележим, учителя е разкрил аспекти от своята божествена същност, които ние дори не подозираме, но разпознаването се извършва не поради тях. Всъщност решаващо влияние за това какво, кой и как ще ни се разкрие, са нашите собствени стремежи. Ние ще разпознаем като учител само такъв, който отговаря на стремежите ни.

Линк към коментар
Share on other sites

Как се намира слънцето през деня? Само по светлината му.

. Онези, които имаха очи, виждаха физическото слънце. Онези, които имаха духовни очи, виждаха Духовното слънце. А трети виждаха Божественото слънце. Всеки виждаше това, което можеше да види."Словото на Великия Учител за Адептите и Учителите от Хималаите"

Линк към коментар
Share on other sites

Индусите имат думите „карма и дихарма“. Карма подразбира съдба, лоши последствия, т.е. туй, което си правил, ще ти го правят, а дихарма подразбира най-хубавите условия, които Бог е дал на разположение на твоята душа. Това ти се дава като благодат. Всички хора наоколо те обичат, всички ти треперят и са готови да изпълнят всяко твое желание. Това наричат в християнския свят благодат и казват, че благодатта освобождава човека от всичко. Не, благодатта показва, че туй същество е живяло в съгласие с Божиите закони, затова има тази благодат.

А за онези същества, които не са живели в съгласие с Божиите закони, няма благодат – за тях има карма.

И аз казвам: В тези последните времена вече Господ иде! Блажени сте, като ви намери, че вършите Неговата воля! Тогава ще започне закона на дихармата, на благодатта, на вечния живот. Всички съвременни нещастия, които ви обграждат, ще се стопят.

Блажен този раб

„Дар“, дихарма, значи добрата съдба.

Възвиси ме Духът

Сегашните хора са слезли дълбоко в материята, отклонили са се от Божествените методи и мислят, че светът ще се оправи чрез насилие. Насилието унищожава хората, но не ги оправя. Христос дойде на земята да покаже на хората начин, по който могат да се освободят от своята карма и да влязат в пътя на дихармата.

Какво представя дихармата? Тя е закон на благоденствие, при който човек живее в благоприятни условия, в пълна хармония. Дихармата подразбира живот на безсмъртие. Тя е живот на любовта, на мъдростта, на истината, на правдата и на свободата. Българите наричат дихармата дарба. Много естествено, като почнеш да обичаш, това е дарба. Като мислиш право, това е дарба. Като си истинолюбив и говориш истината, това е дарба. За да придобием една от тия дарби, трябва да пуснем живия Бог в себе си.

Ще живее

(Неделни Беседи, 07.12.1919 Неделя, София)

Вярването в Бога показва само присъствието на нашия ум, но когато ти почнеш да живееш, да функционираш според законите на своя ум, тогава ще почнеш да служиш на Бога. Според мене думата Бог не е толкова съдържателна. Най-силната, най-съдържателната дума днес за всички народи е думата ум.

Индусите имат думата ум, или ом, която считат като свещена дума и само посветените я произнасят по няколко пъти на ден.

Имаше някой человек

Всички мисли, които са родени от Любов, всички желания, които са родени от Любов, всички постъпки, които са родени от Любов, всичко туй върви с човека заедно. То е Божията Любов, Божията благодат. Християните разбират думата „благодат“. Всичко онова, в което присъствува Любовта, е благодат. Индусите го наричат „дихарма“.

Всичко онова, в което Любовта не присъствува, наричат го „карма“. Казвате: „Това е кармично.“ Безлюбие е. Тогава ще се раждаш, ще умираш и нищо не става. Казвате: „Втори път като дойда, аз ще довърша работата.“ Втория път като дойдеш, друга работа ще имаш, при други условия ще бъдеш.

Събирайте съкровища

Някои питат какво нещо е Ангел, аз пък питам какво нещо е човек. Старите индуси са определили човека като същество, което мисли. А какво нещо е Ангелът? Ангел на санскритски означава “служител”, но означава още и “огън пламтящ”, а също така и “любов”. Любиш ли, ангел си; ако не любиш, човек си. Но казвам на някой: “Ти не си Ангел, а си един от онези души, които не са се разбрали със съседа си, поради което Господ ви е приковал някъде в пространството и нямате мост да се съедините”.

Милосърдието

Съвременните религиозни хора се стремят към Христа. Те искат да следват Неговия път. За да следвате Христа, вие трябва да минете през Неговите изпитания. Много изпити предстоят на съвременното човечество, но то трябва да ги издържи. Щом ги издържи, положението му ще се подобри. Днес всички хора минават през своята отрицателна карма. В бъдеще те ще минат през положителни, т. е. благоприятни условия на живота, наречени дихарма. Сегашният живот е живот на злото и на изпитанията; бъдещият е живот на доброто и на любовта.

Вътрешно единство

(Извънредни Беседи, 29.08.1930 Петък, София, Изгрев)

Вечният живот носи светлина, топлина и сила за човешките души. Като знаете това, стремете се към онзи живот, който внася светлина в ума, топлина в сърцето и сила в тялото. Само при това положение кармата ще се превърне в дихарма, въгленът – в диамант, злото – в добро.

Разумното в човека

Казвате: Индуската философия крие дълбоки истини в себе си. Било е някога, но сега тя е изгубила 50% от своята стойност. Сегашните индуси нямат това просветление, каквото са имали преди хиляди години. Някогашните индуси са били на голяма висота, но днес са изгубили част от светлината си. Има нещо криво в сегашната индуска философия. И евреите, като се считали за избран народ, искали са да бъдат първи между народите, но не могли да устоят. Бог ги е поставил на големи изпитания, но те пропаднали, не могли да издържат на тия изпити. Избраниците са хора на мъдростта, а не на любовта.

Аз съм онзи човек

(Неделни Беседи, 28.09.1919 10:00 Неделя, София)

Казвам: философията на живота е тази, да познаете, че вие сте изпратени отгоре, да изпълните волята на Онзи, който ви е пратил преди милиони години на земята. И следователно, за това е дошъл Христос и да донесе закона на любовта, и казва: само по закона на любовта вие можете да изпълните тази Негова воля, понеже Той е Любов. И там където е Любовта, там е и Духът, това, което движи силите. А това в индуската философия го заместват с думата прана.

Праната във всички нейни проявления е материя, която прониква във всичко и вечно се движи.

Има няколко имена: "прана", "акаша", това са сили, които са в потенциално състояние. Някои я наричат "татвас." Но акаша е първото проявление на тази татвическа материя в света.

Туй са пак отвлечени думи. Индусите имат своя дума, те трябва да изменят своята философия. И съвременните християнски философи трябва да почерпят опитност от източните и да почнат оттам, където те са спрели. Не казвам, че онова, което проповядват църквите, е лъжливо, всичко, което е вярно в православната църква, в евангелската, ние го приемаме, но всичко, което е лъжливо, ние го изоставяме. Ние не признаваме ония църкви, които носят остен и юлар.

Волята на Отца

Започвам с тези мъдри думи една лична изповед.

Егото ми преди години бе толкоз замъглено от шовинизъм, че си мислех, че видите ли ние, славяните, българите сме били...... Учителят казал, рекъл..... ...

Животът ме постави пред серия изпитания, в които помощ получих не от братя и сестри, които предпочитаха да философстват, че такава ми била кармата и те да не се били цапали - ами да ходят да си четат беседи...

Помощ и морална подкрепа получих от тихи, скромни и "анти-еволюционнни йоги", които тихомълком, сърдечно помагаха и скромно се оттеглиха.

Много се замислих.

И се зачетох.

Затова така упорито развивах и тази тема. Така сам за себе си прочетох лично какво е казано и сама си поех отговорност как да го тълкувам.

Та така - оказа се, че всички уважавани съвременни ( след 1950г.) индийски гурувци (Свами Шивананда, Вишну Девананда, Шри Ауробиндо и Майката, школата на Парамаханса Йогананда, Айенгар....) и техните школи говорят за същото - любов, братство, единство, липса на касти и социално разделение, пред Бога всички са едно.

И те имат комуни! и дори селища!, които се развиват успешно!

Та поради тази причина егото ми се позасрами. Пропчетох доста литература в оригинал (англ. език)...

И се оказа, че всички говорят за настъпването на санатама дарма(дхарма, dharma), koetо по описание отговаря на описанията на Учителя за Новата култура.

А иначе се зачудих на истеричната реакция на една сестра, което отказа физиотерапия с положителен ефект, защото в един момент й казали, че това си е опростена йога, достигнала до нас от Русия в такъв "олекотен вариант". Значи ако е медицинска терапия - добре. А ако е йога - било мнооого инволюционно.

Колко податлив на манипулации е ума, когато няма реална сетивност и реално братско отношекъм към всички хора и твари...

Казвам горното на себе си.

Преди години егото ми е било много раздуто в сляпо, защото например Сай Баба си ми изглеждаше като бушмен от джунглите и това си е. Его - какво да го правя...

Изтече доста вода, докато го смиря и призная реално, че Божието слово не е патент на определна раса, религия или школа и Божии аватари иам навсякъде и във всички народи.

Защото Бог е навсякъде и неговата Благодат е за всички.

Нали сме Едно?

Поне аз се себе си реших, че ще почерпя опитности и ще продължа нататък.

"И съвременните християнски философи трябва да почерпят опитност от източните и да почнат оттам, където те са спрели. "

Така или иначе, всички сме минали през вековете, народите, културите и религиите...

за имаме шанс да изживеем Единството...

Линк към коментар
Share on other sites

:dancing yes: Благодаря ти, сестричке

И за това също:

Ние не признаваме ония църкви, които носят остен и юлар.

По това разпознавам Учителя.

Обаче има и случаи, когато Учителят не носи остен и юлар, но учениците си ги слагат сами, а ги приписват на Учителя и Учението, което следват.... Дъгата прекрасно го илюстрира с личен опит...

Линк към коментар
Share on other sites

Да, alma9!

Правилно е възкликнал Борис Николов в спомените си."Да различиш Божия човек от останалите човеци е цяло посвещение. Единственото и то най-главното!"

Този турчин е имал Светлина в себе си. Бил е буден. Но не всеки има такава Светлина. И тогава - попадането на лъжеучител част от уроците ли е? Може ли да нанесе поражение на развитието или не?

Затова и запитах преди година - "Как може да разпознаем един Истински ЖИВ Учител ? ... - На какви според вас критерии той трябва да отговаря?"

Преди малко по скайпа ми беше казано: "Назад в развитието никой не може да те върне"

Смятате ли, че това е възможно? :hmmmmm:

Линк към коментар
Share on other sites

Изтече доста вода, докато го смиря и призная реално, че Божието слово не е патент на определна раса, религия или школа и Божии аватари иам навсякъде и във всички народи.

Защото Бог е навсякъде и неговата Благодат е за всички.

Нали сме Едно?

...

Така или иначе, всички сме минали през вековете, народите, културите и религиите...

за имаме шанс да изживеем Единството...

:thumbsup:

Съгласна съм! И аз го чувствам така. Първите хора, които ме откъснаха от материализма и ме насочиха към духовно търсене бяха йоги. От тези мои приятели разбрах, че хата йога не е обикновена гимнастика и освен нея има и много още... :)

Линк към коментар
Share on other sites

Някои постове са чистосърдечни, но доста наивни. Шввинизъм, егомания... Защо не гледаме повече собствените си проблими, а под собствени разбирам не на обществото, не на групата, а тези на собствения ни умствен и сърдечен свят.

И какво като някой смятал учителя си супер, най- и т.н. Та това е най-масовото нещо. До сега не съм срещал някой, които иска да е последовател на обикновен или посредствен гуру. Ами нали и на Йогананда дадоха титлата Парамаханса. Ами Баба джи, най великия от великите.

Линк към коментар
Share on other sites

И тогава - попадането на лъжеучител част от уроците ли е? Може ли да нанесе поражение на развитието или не?

Глобално погледнато - всеки може да е учител на всеки за нещо, та било то и как да се меси хляб.

Лично погледнато - в "канчето" на всеки може да се сипе само толкова, колкото е голямо ( а то при хората е доста различно).

С една малка особеност - дали е сложено с дъното отдолу, защото във втория вариант - с дъното нагоре .....

С други думи - всяка опитност е ценна...

"Преди малко по скайпа ми беше казано: "Назад в развитието никой не може да те върне""

Реално може. Как?

Аии като някой ти заема времето със себе си - да ги слушаш, особено, ако пък се оплаква.

Времето е ценно!!!

При лоша компания, неправилно хранене, липса на адекватна двигателна активност и т.н. и т.н. ... се снижават жизнените енергии и функции. Китайците си имат много стройна система за това.

И твърдо вярват, че човек може както да печели енергия, така и да я губи.

Например някой е бил смел, а после се страхува - значи определен вид енергия с отслабена.

Друг пример - някой изведнъж започва да му призлява от вида или дори само разкази за рани и кръв - значи друг вид енергия е намаляла или изчезнала дори.

Трети пример: някой започва лесно да плаче - значи еди коя си енергия много е намаляла.

Е, нищо не е фатално.:feel happy:

Всичко може да се възстанови и поправи.

Но все пак е добре да се избягват големите претоварвания и загуби.

Линк към коментар
Share on other sites

Да, алма9. Добър пример даваш.

По душата и сърцето е редно да преценяваме хората, а не дали са българи или турци, кочияши или професори, млади или стари.

Той кочияшът е бил сега неук, а в предишните животи??:whistling:

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...