shining_star Добавено Май 29, 2011 Доклад Share Добавено Май 29, 2011 Сори за спама, ама де го тоя жив Учител? Тъй, тъй, де го? Тук всеки може да ти каже каквото вижда т о й. Не знам дали ще ти свърши работа, за тебе е важно каквото виждаш ТИ. Не си ли срещал хора, от които си научил нещо важно за тебе в дадена ситуация?... Не знам въпроса ти дали е с цел провокация, или нещо друго, във всички случаи ти отговарям сериозно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Мария-София Добавено Май 29, 2011 Доклад Share Добавено Май 29, 2011 (edited) Нема по-голямо благословение от това да посети Господ един народ. С Него идат безброй работници. Те обхващат от вътре човечеството - раждат се даровити, талантливи, способни души, силни и самоотвержени, приготвени от векове за това. Те са носители на културата. Христос е Път, Истина, Живот - какво ви ползва ако не узнаете времето, когато ви е посетил? - Срещате един Добър човек - Господ е в него - Господ ви посещава. Ако отдадете внимание на Доброто, ако Го обикнете, ако почнете да учите, за да го придобиете - „Узнали сте времето, когато сте били посетени." Господ ни посещава и ни се изявява всеки ден: - Срещаш детенце, плаче - Спри се, утеши детето. - Срещаш човек в нужда - в страданието му е Христос - помогни му. - „Узнал си времето, когато си бил посетен." - Срещаш майка лъчезарна, с рожбата си - Господ е в нея. Възрадвай се заради Господа и ги благослови. Щастие е да срещнеш един Добър човек. Щастие е да срещнеш един Учен човек. Щастие е да срещнеш един Свят човек. Щастие е да срещнеш един Любящ, един щедър човек, чрез него Господ ни посещава - Господ ни се изявява. - Благодарете за всичко. - Дойде един хубав потик в тебе - изпълни го, Господ е в него. - Дойде една хубава идея - приложи я. Господ се изявява в цялата природа. Всичко в живота служи, за да се изяви Господ. Нема по хубаво от това, да те посети Господ и ти да Го посетиш. Внимавайте за вътрешния свой живот, за своите мисли и чувства. Внимавайте да не огорчавате Господа, защото ще ви постигне участта на „Града". Вярно е, че света, в който живеем е пълен с опасности, но вярно е и това, че в него опитваме Божията милост и благост. Псалмопевецът казва: „Всяко дихание да слави Господа." Цветята славят Господа с красотата си. Плодовете - със сладостта си. Човек слави Господа с делата си. Нема по-хубаво време от това, когато Господ те посети. Бъдете будни и внимателни „Да узнайте времето". Нема по-хубаво от това - да живей човек с Господа. Смисъла на живота седи в това: - Той да те ръководи и учи. Ти да отиваш към Господа, и Господ да те посещава. Това са двете течения на живота - важните и съществените. Във Великият Божествен живот има Единство. Само в Живота за Цялото има Единство. Търсете Него, при каквито условия и да се намирате. Днес Учителят казва: „Търсете ме в Словото, което ви оставих. То е Сила и Живот. Следвайте пътя, който ви показах със живота си." Да благодарим на Господа, че ни посети. http://petardanov.co...bd%d0%b8%d0%b5/ Редактирано Май 29, 2011 от Мария-София Eлф и Дъгата 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дъгата Добавено Май 30, 2011 Доклад Share Добавено Май 30, 2011 Една привечер Пеню се връща от морската градина, където е имало някакво събрание, народа се прибирал, пък било есен, хладно, дъждовно, кално - върви Пеню сред навалицата, гледа пред него - селянин, в селски дрехи, бедничко, но чисто и спретнато облечен, а лицето му, лицето му озарено от вътрешна светлина, като че грее - черти правилни, очи сини, чело открито, ясно. Приближил се Пеню до селянина, иска да го заговори. „Къде така отиваш?" „Ходя, тъй където ме Бог изпрати". Харесал на Пеню отговора, тръгнал той с човека. Гледа - краката му мокри, цървулите скъсани. „Би ли дошел за малко с мен?" „Защо не, ще дойда." Вървят заедно, стигат до Пенювата къща. Пеню казва: „Почакай ме малко тук." И влиза вкъщи. А Пеню е приведен зет, жена му гъркиня, от богато семейство, къщата нейна, случило се в това време и Пе-ню да е без работа. Жена му сприхава, свадлива, не може да понася Пенюви-те приятели, повече бедняци, не може да понася Пеню да прави благодеяния и постоянно му прави скандали. Пеню не смей да покани човек вкъщи. Затова казал на селянина: „Почакай ме малко тук, сега ще дойда." Човекът чака. След малко Пеню излиза, и носи едни обуща, макар и носени, но здрави и едни вълнени чорапи кърпени. „Обуй ги, да ти се стоплят краката." Човекът обува чорапите и обущата. Тръгват заедно - Пеню отива на Братска вечеря. А тя става в квартирата на брат Тодор Стоименов. Влиза Пе-ню, Учителят е вече там и приятелите почват да се събират. Разправя им Пе-ню случката със селянина: какъв човек е срещнал - лицето му като на светия и че му дал обуща и чорапи. Учителят помълчал малко, после казал: „Този човек беше Христос." Пеню се ударил по челото: „Христос ли, Христа да срещна и как го приех?" Грабнал шапката и хукнал навън. Тича по улицата, пита разпитва минувачите, обикаля, гледа - от човека нито следа - връща се след час: „Нема го, никъде го нема." Учителят казва: „Да, българина е дошел до там - да даде на Христа едни стари обуща, и кърпени чорапи." Христос е Път, Истина, Живот - какво ви ползва ако не узнаете времето, когато ви е посетил? Моята връзка Мария-София и Eлф 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Май 30, 2011 Доклад Share Добавено Май 30, 2011 Сори за спама, ама де го тоя жив Учител? Що да е спам, точно по темата си е. И аз се чудех за какво точно иде реч. От последните обяснения на Донка и Ани още повече се убедих, че по-скоро става въпрос за учители, с малко "у". И затова се опитах да поведа темата натам. А нуждата от жив учител е твърде съществена, но не смятам да убеждавам никого в това. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Май 30, 2011 Доклад Share Добавено Май 30, 2011 (edited) тема, размер, шрифт Буда е казал: "Най-добрият начин да НЕ се сдобиете с Нирвана е да искате Нирвана". Перифразирано: "Най-добрият начин да НЕ се сдобиете с учител е да искате учител". Откажете се, за да получите. Откажете се от духовното, за да го получите. Сега да се запитаме какво е духовното.....Духовното е това, от което сме се отказали, но което обичаме и разбираме, че няма как да не обичаме, но въпреки това сме се отказали от него. Редактирано Май 30, 2011 от БожидарЗим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 30, 2011 Доклад Share Добавено Май 30, 2011 (edited) Буда е знаел какво говори. Желанието пречи, само когато е прекалено, хаотично и неовладяно. Канализирана енергията му дава точно обратния ефект. Редактирано Май 31, 2011 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Май 31, 2011 Доклад Share Добавено Май 31, 2011 Буда е знаел какво говори. Желанието пречи, само когато е прекалено, хаотично и неовладяно. Канализирана енергията му дава точно обратния ефект. И канализирано пак си е желание. И Хитлер си беше канализирал желанията хе хе Желанието да си добър също пречи да си добър. Желанието да си мъдър пречи да си мъдър. Желанието да си вегетарианец озлобява душата, ако не си готов да си вегетарианец. Желанието да летиш ще ти причини само болка като скочиш от прозореца, ако не си овлядял вярването, че има гравитация. Желанието е резултат на работата на егото и красноречив пример за това е разминаването между желания и възможности. "Видяла бълхата, че подковават коня и вдигнала крак" От "Чистене на съзнанието": "...Ако човек иска с едно неестественожелание да постигне нещо хубаво, той няма да успее. Неестествените желания са несъвместими със законите на разумната природа. Такива желания причиняват скърби, страдания. При това всяко желание трябва да дойде навреме, както радостите и скърбите идват навреме. Има времена на радост, има времена на скръб......Всяко човешко желание носи скръб..." При това всяко желание трябва да дойде навреме. Станимир, мислиш ли, че сега е времето да желаем да постигнем Нирвана?! Всяко желание за нещо, за което човек не е готов, носи скърби и страдания. Не само за човека, а и за тези около него. Желанието да правиш добро може да доведе до лоши неща. Желанието да правиш добро те противопоставя на злото, а Учителя е казал да не се заминаваме със злото. Както е казано: "не трябва да се стремим да правим добри неща, а да вървим в пътя на доброто". Всяко желание за постигане на нещо означава притовопоставяне на друго нещо, което всъщност поражда противоречия, което всъщност ни принизява. Всяко желание е продукт на човешкото его, защото показва непримиримост към текущото състояние, което всъщност е най-доброто състояние за нас като резултат от работата на Божествената Воля. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 31, 2011 Доклад Share Добавено Май 31, 2011 От "Чистене на съзнанието": "...Ако човек иска с едно неестественожелание да постигне нещо хубаво, той няма да успее. Неестествените желания са несъвместими със законите на разумната природа. Такива желания причиняват скърби, страдания. При това всяко желание трябва да дойде навреме, както радостите и скърбите идват навреме. Има времена на радост, има времена на скръб......Всяко човешко желание носи скръб..." Самият факт, че в откъса от беседата се говори за неестествени желания, означава, че съществуват и естествени желания. Когато разглеждаме изречението "всяко човешко желание носи скръб", следва да си отговорим на въпроса: какво се разбира под "човешко желеание"? Очевидно е, че има желания, които са възвишени, неегоистични, естествени и следването им носи добри резултати. Съществуването на едните изисква съществуването и на другите. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Май 31, 2011 Доклад Share Добавено Май 31, 2011 ......Очевидно е, че има желания, които са възвишени, неегоистични, естествени и следването им носи добри резултати. Съществуването на едните изисква съществуването и на другите. Това мене ми изглежда странно като мисъл. Съществуването на лоши желания изисквало съществуването на добри. Съществуването на добри изисквало съществуването на лоши. Това ми звучи точно като причината за грехопадението. Адам и Ева бяха изгонени от Рая, защото познаха доброто и злото. Познаха доброто и злото, т.е. започнаха да делят света на добро и лошо. Мислеха си, че не може да има добро, без да има лошо. Хем делим нещата на добри и лоши, а хем въобще си нямаме представа едно нещо дали ще е добро или лошо. Мислим си, че нещо е добро, а то се оказва лошо. Чисто грехопадение, докато делим света на добро и лошо Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Антон Каро Добавено Май 31, 2011 Доклад Share Добавено Май 31, 2011 (edited) Когато ученикът е готов, учителят сам ще се появи. Може привидно да изглежда, че ние търсим учител, но в действителност учителят търси нас. Да пишем как се разпознава учителят и прочие, означава, че все едно го търсим някъде. Ние сами поставяме рамките. Редактирано Май 31, 2011 от Антон Каро jul, Пламъче, Мария-София и 3 others 6 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Май 31, 2011 Доклад Share Добавено Май 31, 2011 (edited) Точно така е. Учителят търси нас. И той ни разпознава. И дава ясни знаци, че е учител. П.П. И това, което казва Божидар е така - желанието да срещнем учител, пречи да го срещнем. Има и още нещо дето би могло да попречи обаче - мисълта, че знаем добре (вече) много неща, че напредваме добре без учител и тем подобни. И ... - "рецептата" да срещнем жив учител (ако въобще има такава) е следната - ако успеем няколко години да не мислим за никакви учители, постижения и т.н. Ама наистина да не мислим, да сме напълно откъснати от такива мисли, желания (по-лесно е, когато сме твърде заангажирани с друго, а най-лесно е, ако това друго е някакъв сериозен проблем - наш или на много близки нам същества). А същевременно да се стремим да вървим в пътя на доброто. В момента, в който стигнем до извода, че ни е нужна промяна, че ни е нужна помощ, за да прекрачим в друг етап ... - учителят се появява. Ако се замислите - това, което описвам, е много подобно и на момента, когато сте срещнали/прегърнали учението на някой вече нежив/невъплътен в момента у(У)чител. Редактирано Май 31, 2011 от Диана Илиева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 31, 2011 Доклад Share Добавено Май 31, 2011 ......Очевидно е, че има желания, които са възвишени, неегоистични, естествени и следването им носи добри резултати. Съществуването на едните изисква съществуването и на другите. Това мене ми изглежда странно като мисъл. Съществуването на лоши желания изисквало съществуването на добри. Съществуването на добри изисквало съществуването на лоши. Това ми звучи точно като причината за грехопадението. Адам и Ева бяха изгонени от Рая, защото познаха доброто и злото. Познаха доброто и злото, т.е. започнаха да делят света на добро и лошо. Мислеха си, че не може да има добро, без да има лошо. Хем делим нещата на добри и лоши, а хем въобще си нямаме представа едно нещо дали ще е добро или лошо. Мислим си, че нещо е добро, а то се оказва лошо. Чисто грехопадение, докато делим света на добро и лошо Защо въобще да си нямаме представа? Това е твърде крайно като мнение. Представата ни може да е непълна, несъвършенна, но я има и което е по-важното: подлежи на развитие. А това развитие става с практика. Затова сме тук - за да се учим. Не бива да изключваме способността за различаване, защото тя също е част от духовните качества, които следва да усвоим. Иначе щяхме просто да си останем камъни и да не ни са налага да различаваме доброто от злото и да избираме между тях. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 31, 2011 Доклад Share Добавено Май 31, 2011 (edited) Когато ученикът е готов, учителят сам ще се появи. Може привидно да изглежда, че ние търсим учител, но в действителност учителят търси нас. Да пишем как се разпознава учителят и прочие, означава, че все едно го търсим някъде. Ние сами поставяме рамките. Точно така е. Учителят търси нас. И той ни разпознава. Търси? А дали не е по-точно да се каже, че ни изчаква. Подобно на един градинар, който прибира плодовете, след като забележи, че са узрели, но самите плодове са си в градината. Дали когато излъчванията на човек станат достатъчно светли и чисти, дали това не служи за знак към Учителя, че ние сме узрели за нова степен на по-пълноценни отношения с него? Но от наша гледна точка, може да се каже, че работейки върху себе си, ние търсим учителя. Той си е с нас, но ние не осъзнаваме това. Редактирано Май 31, 2011 от Станимир Креми (късметче) и Донка 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Май 31, 2011 Доклад Share Добавено Май 31, 2011 (edited) Когато ученикът е готов, учителят сам ще се появи. Може привидно да изглежда, че ние търсим учител, но в действителност учителят търси нас. Да пишем как се разпознава учителят и прочие, означава, че все едно го търсим някъде. Ние сами поставяме рамките. Точно така е. Учителят търси нас. И той ни разпознава. Търси? А дали не е по-точно да се каже, че ни изчаква. Подобно на един градинар, който прибира плодовете, след като забележи, че са узрели, но самите плодове са си в градината. Дали когато излъчванията на човек станат достатъчно светли и чисти, дали това не служи за знак към Учителя, че ние сме узрели за нова степен на по-пълноценни отношения с него? Но от наша гледна точка, може да се каже, че работейки върху себе си, ние търсим учителя. Той си е с нас, но ние не осъзнаваме това. Абсолютно! Към едно от по-горните мнения - май се обърква желание със самоцелност. Добри ни прави желанието да помогнем. Мъдри ни прави желанието да намерим най-добро решение за всички. Вегетарианци ни прави желанието да не причиняваме болка и да сме чисти. Така тези три качества се постигат без усилие. Ако са самоцел - е истинска мъка без смисъл. Редактирано Май 31, 2011 от късметче Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Дриада Добавено Май 31, 2011 Доклад Share Добавено Май 31, 2011 Станимир е много прав в потока си на мисли.Бих добавила от себе си следното, че Бог дава светлина, знания на човек, когато е готов.Когато съзнанието е отворено, когато се извиси на необходимото ниво.Разпознаването във физическия свят може би е като намиране на светлина, прояснение.Учителят е този, който предава знанието си на готовата душа.Моя приятелка ми казваше:"А бе ти знаеш ли, за нещо или за ситуация- ти си готова"Аз се чудя и тя вижда нещата отстрани, че са точно такива.Много са нивата на духовно израстване за една човешка душа.На едно ниво ти си учител в ситуацията, на друго си ученик във взаимоотношенията.Просто съзнанието трябва да бъде будно, и се радва на изпитанията. В този свят идваме да трупаме опитности, да израстваме духовно. Някой път някой казва:"Да видим какво Учителя прави"Че ако вие знаехте какво Учителят прави, то е хубаво!Вие се спирате на дрипите на Учителя, на неговите дрехи.Това не е Учителят.Това е една външна обвивка.У един Учител в пълния смисъл на думата има знание, има връзка с известно Общество на Съвършени същества, разговаря се с тях. Запалена свещ 23.09.1936г.ООК "Запалена свещ'' Благослава 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
jul Добавено Май 31, 2011 Доклад Share Добавено Май 31, 2011 (edited) Желанието ни да помогнем за добрини не знам, но злини със сигурност може много да докара. Едно време така моя приятелка си бе наумила да ме "спасява". Това, как мислите, дали бе защото е много добра? И желанието ни да намерим решение за всички (това изобщо възможно ли е, кои сме ние да знаем това...?) дали е способно да разруши калъпите на нашето съзнание, ум - нима то е достатъчно, за да наречем себе си мъдри? Аз не станах вегетарианка поради усилието си да съм чиста и да не вредя. Организмът ми внезапно отхвърли месото като храна, пренасити се. Далеч бях от идеята да се подлагам на физическа или духовна диета. Хората, подложени на диета, понякога изпадат в неочакван пристъп на глад - и...си похапват от другите - ама глад! Какво да правиш!... Изобщо наличието на каквито и да е напъни, усилия = насилие говори за една малка вероятност да разпознаеш на първо място себе си. Редактирано Май 31, 2011 от jul B__ 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Май 31, 2011 Доклад Share Добавено Май 31, 2011 (edited) ... Точно така е. Учителят търси нас. И той ни разпознава. Търси? А дали не е по-точно да се каже, че ни изчаква. Подобно на един градинар, който прибира плодовете, след като забележи, че са узрели, но самите плодове са си в градината. Дали когато излъчванията на човек станат достатъчно светли и чисти, дали това не служи за знак към Учителя, че ние сме узрели за нова степен на по-пълноценни отношения с него? Но от наша гледна точка, може да се каже, че работейки върху себе си, ние търсим учителя. Той си е с нас, но ние не осъзнаваме това. Не съм сигурна дали е по-точно. И пак да уточня - аз говоря за учител с малко "у". Работата върху себе си е другата спорна точка, очевидно. Аз съм на мнение, че ние не можем да променим твърде много себе си, без помощта на жив учител. Това, което най-често правим, е да се осъзнаем до нивото, на което сме стигнали в предишни животи; това става, като отхвърлим наложени изкуствени стереотипи, модели, убеждения от страна на съвременното общество, семейството и др.п. Постигайки това, ние обикновено сме много доволни, животът ни така някак се разчиства, подрежда (поне до известна степен), започваме по-добре и по-реално да виждаме нещата (спрямо преди, разбира се, кой докъдето е стигнал). И ... мислим, че сме се развили напред, че сме постигнали развитие, но не е така. развитието тепърва предстои оттук, нататък; а понякога не се осъществява въобще. А изречението "Той си е с нас, но ние не осъзнаваме това." не можах да разбера. Кой е с нас, учителя ли? Как е с нас? И кой именно учител? В общия случай човек може да има няколко живи учителя през живота си. П.П. А, много ми хареса това на jul: "Изобщо наличието на каквито и да е напъни, усилия = насилие говори за една малка вероятност да разпознаеш на първо място себе си." Редактирано Май 31, 2011 от Диана Илиева Ани и B__ 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
НелиТ Добавено Май 31, 2011 Доклад Share Добавено Май 31, 2011 Точно така е. Учителят търси нас. И той ни разпознава. И дава ясни знаци, че е учител. П.П. И това, което казва Божидар е така - желанието да срещнем учител, пречи да го срещнем. Има и още нещо дето би могло да попречи обаче - мисълта, че знаем добре (вече) много неща, че напредваме добре без учител и тем подобни. И ... - "рецептата" да срещнем жив учител (ако въобще има такава) е следната - ако успеем няколко години да не мислим за никакви учители, постижения и т.н. Ама наистина да не мислим, да сме напълно откъснати от такива мисли, желания (по-лесно е, когато сме твърде заангажирани с друго, а най-лесно е, ако това друго е някакъв сериозен проблем - наш или на много близки нам същества). А същевременно да се стремим да вървим в пътя на доброто. В момента, в който стигнем до извода, че ни е нужна промяна, че ни е нужна помощ, за да прекрачим в друг етап ... - учителят се появява. Ако се замислите - това, което описвам, е много подобно и на момента, когато сте срещнали/прегърнали учението на някой вече нежив/невъплътен в момента у(У)чител. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благослава Добавено Май 31, 2011 Доклад Share Добавено Май 31, 2011 ... Точно така е. Учителят търси нас. И той ни разпознава. Търси? А дали не е по-точно да се каже, че ни изчаква. Подобно на един градинар, който прибира плодовете, след като забележи, че са узрели, но самите плодове са си в градината. Дали когато излъчванията на човек станат достатъчно светли и чисти, дали това не служи за знак към Учителя, че ние сме узрели за нова степен на по-пълноценни отношения с него? Но от наша гледна точка, може да се каже, че работейки върху себе си, ние търсим учителя. Той си е с нас, но ние не осъзнаваме това. Не съм сигурна дали е по-точно. И пак да уточня - аз говоря за учител с малко "у". Работата върху себе си е другата спорна точка, очевидно. Аз съм на мнение, че ние не можем да променим твърде много себе си, без помощта на жив учител. Това, което най-често правим, е да се осъзнаем до нивото, на което сме стигнали в предишни животи; това става, като отхвърлим наложени изкуствени стереотипи, модели, убеждения от страна на съвременното общество, семейството и др.п. Постигайки това, ние обикновено сме много доволни, животът ни така някак се разчиства, подрежда (поне до известна степен), започваме по-добре и по-реално да виждаме нещата (спрямо преди, разбира се, кой докъдето е стигнал). И ... мислим, че сме се развили напред, че сме постигнали развитие, но не е така. развитието тепърва предстои оттук, нататък; а понякога не се осъществява въобще. А изречението "Той си е с нас, но ние не осъзнаваме това." не можах да разбера. Кой е с нас, учителя ли? Как е с нас? И кой именно учител? В общия случай човек може да има няколко живи учителя през живота си. П.П. А, много ми хареса това на jul: "Изобщо наличието на каквито и да е напъни, усилия = насилие говори за една малка вероятност да разпознаеш на първо място себе си." В изказването на Диана Илиева има извесна неточност....няма никаква логика в реинкарнацията ако достигаме нивото на предишното прераждане.Идваме в този си живот да научин уроците си и да поправим грешките си от предишни животи,осъзнаването на тези грешки и промяната на отношение и нагласа води до израстване .Ученето става като се сблъскваме в живота си с неща които ни нараняват,карат ни да се чувстваме не на място,различни изпитания.Ако не си научим урока ситуацията се повтаря докато осънаем грешката си и променим в себе си нагласата и отношението... Относно учителя...не винаги има нужда от жив учител или непрекъснато от учител...учител може да бъде всичко или всички които срещаме по пътя си.Истинският учител не те учи,той те оставя сам да достигнеш отговорите преживявайки ги,наблюдава ,следи и ако го попиташ може и да ти отговори,но може и да не ти отговори ако прецени ,че отговора ще попречи на развитието ти.Никое знание не е полезно ако не е достигнато до него самостоятелно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 31, 2011 Доклад Share Добавено Май 31, 2011 ... Точно така е. Учителят търси нас. И той ни разпознава. Търси? А дали не е по-точно да се каже, че ни изчаква. Подобно на един градинар, който прибира плодовете, след като забележи, че са узрели, но самите плодове са си в градината. Дали когато излъчванията на човек станат достатъчно светли и чисти, дали това не служи за знак към Учителя, че ние сме узрели за нова степен на по-пълноценни отношения с него? Но от наша гледна точка, може да се каже, че работейки върху себе си, ние търсим учителя. Той си е с нас, но ние не осъзнаваме това. Не съм сигурна дали е по-точно. И пак да уточня - аз говоря за учител с малко "у". Когато писах мнението, въобще не разсъждавах за това за учител или Учител пиша. Сега като се замисля, по-скоро за второто. Всъщност учителите с малко "у" ги наричам учители, просто защото така е прието. Учител с малко "у" може да бъде всеки, често без дори да го осъзнава. Разбира се, от тези, които са в известна степен по-напред в развитието си от нас самите, можем да научим определено повече, но немалко може да се научи и от останалите. Всъщност учим се от самия живот. Да, разбирам, че темата е насочена към приемане на учител на физически план, но това не бива да е акцент в търсенията ни. Поне според мен. Ние можем да се учим от всеки, но истинския Учител е един и физическата среща въобще нищо не показва. Много говорим за важността на любвта, а повечето хора реално не я прилагат по отношение на Учителя, като поставят физическата среща преди сърдечната връзка. Работата върху себе си е другата спорна точка, очевидно. Аз съм на мнение, че ние не можем да променим твърде много себе си, без помощта на жив учител. Ами, истината е, че процесът е труден и бавен. Насока и помощ отгоре винаги има, но само когато има индивидуален стремеж и усилия. Тук може да се пише много, но ще се отдалечим от темата. Съществува следният момент, който често се пренебрегва: на пръв поглед изглежда, че нещата до учителя/Учителя стават лесно, но когато останем известно време далеч от него, разбираме че постигнатото всъщност не е затвърдено. Било ни е светло, защото ни е светел учителя. Затова има и изпитание в самота, когато ученикът остава с впечатлението, че а останал сам, далеч и от хората, и от учителя. Ани 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Май 31, 2011 Автор Доклад Share Добавено Май 31, 2011 Но вие ще попитате: „Как можем да познаем един Учител?“ Познаването на Учителя е чисто духовен процес. Учителят не може да се яви на физическия свят като завършен акт. Той не може да дойде и като някакво външно явление в живота. Учителят идва като вътрешна, разумна проява в човека. Затова отвътре става познаването на Учителя – в душата на ученика. Мнозина възприемат известни мисли по внушение и мислят, че това е техният учител, който им говори отвътре. Има обаче грамадна разлика между вътрешния говор на Учителя и внушението. Внушението е един акт на насилие. Говорът на Учителя е свободен акт. И затова, когато Учителят говори отвътре, ученикът се вдъхновява. ... И първото нещо, което трябва да направи Учителят, е да разкрие на ученика Духовния, невидим дотогава за него свят, така както майката, след деветмесечно носене на детето в своята утроба, му разкрива един нов за него свят. Ясно е тогава, каква деликатна и отговорна работа е да бъдеш духовен Учител. Затова Христос се обръща към своите ученици и им казва: „Не се наричайте учители!“ Ако някой си позволи самоволно да учителства и осакати духовно някои души, ще отговаря пред Великия закон. Великият закон е благ, но и справедлив. Всички самозвани учители биват хвърлени в затвор, и след като излежат своето наказание, чак тогава ще поемат правия път на своето развитие. А знаете ли колко хиляди години са потребни за това? Благ е великият Закон, но и справедлив! Учител Но вие не се наричайте учители, защото един е вашият учител – Христос; всинца вие сте братя. (Ев.Матей 23:8) Да бъдеш учител, то значи да родиш някого. Христос не казва: „Не учителствай“, но: „Не вземайте званието учител“... За да бъде някой учител, трябва да има положително знание, само един начин на разбиране, да няма изключения. С едно средство да лекувате и същевременно с него да убивате, това не значи, че имате положително знание. Ако с един нож вие правите операция, изрязвате на човека болното месо, и със същия инструмент му прерязвате гръкляна, не може да кажете, че на място сте употребили вашия нож; то е вече вършене на престъпление. Ама някои ще рекат: „Ние не сме направили такова нещо“. О, колко учители зная, които са прерязали гръкляна на своите ученици; на колцина те са отрязали и краката, ръцете, ушите! – в морално отношение разбирам. Господ не е поставил тези хора за учители, те са самозвани такива. Във всяка църква има такива учители, които са седели, като споменатия българин, само една седмица в училището и са тръгнали да проповядват. Сега какво трябва да подразбирате под думата „учител“? Тази дума има отношение към чисто духовния свят. Не е учителстване да учиш хората как да градят църкви, как да посяват цветя, зеле; това не е учителстване. Доброто учителстване подразбира един акт на висше самосъзнание – трябва да се извърши един чисто духовен процес, между учителя и ученика трябва да има едно пълно съзнание върху задачата, която има да изпълнят, да съществува една обмяна, каквато съществува между майката и отглежданото от нея дете; учителят да предаде известни истини и ученикът да ги използва както трябва. ... Искате да станете учители, ще ви попитам: Какво сте готови да дадете на оногова, когото искате да учите? Ако някого сте учили и след това той е станал по-лош, аз разбирам, че на нищо не сте го научили. В съвременните християни и в църквите владее голяма слабост да учителстват. Не е лош сам по себе си този стремеж, но трябва да се знаят законите на учителстването. ... Учител в пълния смисъл на думата трябва да бъде чист като кристална вода, образец във всичко; в него не трябва да има нито сянка от колебание, двоумение и неверие. Христос, като дава това указание, иска да ни посочи голямата опасност, на която се излагаме, и голямата отговорност, която поемаме пред Него за осакатяването на някои души. Всяка майка, всеки учител, които не знаят да възпитават, ще бъдат наказани. ... Христос описва на своите ученици лъжливите учители, които, облечени в мантии с широки поли, са проповядвали, а всъщност са заблуждавали прозелитите, и той ги укорява за това. Същото туй нещо важи и за нашето време. Ако дойде Христос сега, пак същото ще каже: Той не Си е променил ума. Христос мълчи, но когато заговори и каже истината, ще ни заболи много дълбоко. Ще вдигне, и ще видим всички заблуждения. ... Христос се обръща към своите ученици и им казва: „Не се наричайте учители“. Ама някой ще рече: „Аз го обърнах към Господа“. Хубаво, ако си го научил, Господ ще те благослови; но ако си го родил сакат, ако си счупил ума и сърцето му, какво ще каже Господ? Ще има съдба на Небето – ще отговаряш. Всички вие тук колко хора сте осакатили в този свят! На онзи свят те ще се явят кой с куц крак, кой с изкълчена ръка, ще се съберат всички ваши питомци и ще кажат на Господа какви учители сте били. Фактически така ще бъде. И тогава Господ ще каже: „Глобявам този учител с 10,000 таланта, затворете го в тъмницата, докато изплати глобата“. Господ никога не се шегува. Той е благ, добър, справедлив, но и сериозно строг; ще хване такива незвани учители и ще им наложи глоба 10,000 таланта и ще прибави: „Затворете го в тъмницата, да научи изкуството как се преподава“. И като изплатите дълга си – като понесете всички страдания – след време ще станете много учени и добри учители. А знаете ли колко хиляди години ще минат за това? Така се учат сега падналите ангели и хората. Учителите Извинявам се за малко дългите цитати. Но и в двете беседи има много точно дадени отговори на въпросите в темата. Заслужава си да се прочетат и двете беседи. B__, Лъчезарна и Пламъче 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Май 31, 2011 Доклад Share Добавено Май 31, 2011 ..... В изказването на Диана Илиева има извесна неточност....няма никаква логика в реинкарнацията ако достигаме нивото на предишното прераждане...... Ха, а нима ни се гарарантира, че при следващото прераждане ще постигнем по-високо ниво?!?! Напротив, може така да си "уредим" нещата, че следващото прераждане да е мъъъъъъка, мъка. Дори може да ни оставят към следващата еволюционна вълна. Тази на сегашните животни. Ани 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Илен Добавено Май 31, 2011 Доклад Share Добавено Май 31, 2011 Ани, благодаря за публикуваните цитати, на мен лично ми бяха много полезни, дадени са много отговори по темата. Пламъче и Ани 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дъгата Добавено Юни 1, 2011 Доклад Share Добавено Юни 1, 2011 Ани, прекрасни цитати, прекрасен повод за размисъл! Благодаря! Пламъче и Ани 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благослава Добавено Юни 1, 2011 Доклад Share Добавено Юни 1, 2011 ..... В изказването на Диана Илиева има извесна неточност....няма никаква логика в реинкарнацията ако достигаме нивото на предишното прераждане...... Ха, а нима ни се гарарантира, че при следващото прераждане ще постигнем по-високо ниво?!?! Напротив, може така да си "уредим" нещата, че следващото прераждане да е мъъъъъъка, мъка. Дори може да ни оставят към следващата еволюционна вълна. Тази на сегашните животни. Всеки следващ живот е развитие и еволюция и никъде не е казано ,че трябва да е само цветя и радост. Мъката ,трудностите,изпитанията са инстроменти на ученето ,освен това преди всяко прераждане избираме мястото, семейството и част от изпитанията които ще са полезни за учението и изрстването ни. Ученето не е само забава ,а е осъзнато и трудно пътуване през живота.Никой учител и най възвишения и мъдър учител не може да ви научи и помогне ако сам не се потрудите да нучите урока си. "Дори може да ни оставят към следващата еволюционна вълна. Тази на сегашните животни."-а това е несериозно изказване твърде лаично и наивно.... aiia 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.