23. Разрешаване на мъчнотиите

[Слънчева]

Молитвен наряд за начало:

Псалом 25-молитва

Разрешаване на мъчнотиите-беседа

Молитвен наряд за край:

Господи, изпрати ми един ангел...-формула

Добре е да се прочете седма глава от Евангелието на Матея.

Казано е: „Хлопайте, искайте, търсете!“ Някога вие хлопате, когато не трябва; искате, когато не трябва и търсите, когато не трябва. Преди да се давиш, ти вдигаш гордо ръката си нагоре, заповядваш на хората и казваш: Знаете ли, кой съм аз? Знаете ли, че съм свършил четири факултета? Какво ли не е минало през моята глава! Вие даже не сте сънували това, което аз съм прекарал в училището. Обаче, като паднеш в реката, не знаеш вече, как да си вдигнеш ръцете и какво да кажеш на водата. Тя казва: Ти учен ли си? Я си отвори устата! От голяма любов, тя влиза в тебе и ти казва: Научи ме нещо. Ти потъваш в дълбоко съзерцание на знанието си и казваш на водата: Тебе не мога да уча. Като ме слушате, казвате: Така и аз мога да кажа на другите. – Да, докато си вън от водата, можеш да го кажеш, и то много лесно. Аз бих желал да го кажеш, докато си още във водата.

Всяка душа, която иде от невидимия свят във видимия и минава през човешките желания, взима от калта на тези желания и се опетнява. И като дойде на земята, душата трябва дълго време да се чисти. Ако вие сте работили дълго време върху себе си, щяхте да имате опитността да отваряте душата си за духовния свят. Така щяхте да разберете, какво представя този свят. Сега вие седите в тялото си и не знаете, как да излизате от него. В това отношение, вие сте царски синове, които намират вратата за духовния свят отворена или затворена, но сами не можете нито да я отваряте, нито да я затваряте. Онези, които ви държат в тялото, нямат доверие във вас и затова, като ви извадят от този свят, турят ви вериги, за да се върнете назад. Без вериги вие няма да се върнете. Започвате да хвъркате, но веригите ви стягат, и вие веднага слизате долу. Щом слезете долу, започват да ви гонят. Вие бягате и се скривате в една къща. Като се събудите, виждате се в тялото си и казвате: Това било кошмар. Вие още не знаете да отваряте вратата си, да излизате свободно вън, без страх, и пак да се върнете назад. Някои имат тази възможност.

Сега се явява въпросът: Какво ще придобием, ако знаем това? Първата малка придобивка е, че няма да имате този неестествен страх в себе си. Също така няма да имате тази скръб, която сега ви обладава. Например, някой ваш близък заминал за другия свят, и вие скърбите. Ако можете да отваряте вратата на вашето тяло, ще я отворите, ще отидете в другия свят, и ще се разговаряте с вашия близък. Ще скърбите ли за него? – Няма да скърбите. Като си поговорите с него, ще се върнете назад. Значи, вие посещавате близките си. Като се върнете, няма да скърбите за тях.

И тъй, като се натъкне на известни опитности от другия свят, човек изпада в мъчнотии и противоречия, подобни на тези, в които се намерил този прост войник. Мъчнотиите в живота поставят човека в драматично и комично положение. – Защо? – Защото не разбира вътрешния смисъл на живота и се спира на буквата на нещата. Буквата всякога води към противоречия и заблуда.

Христос казва: „Не съдете, да не бъдете съдени.“ Това се отнася до другите, а не до всеки поотделно. Себе си можеш да съдиш, но правилно. И като се осъждаш правилно, и ще разсъждаваш правилно. Човек е дошъл на земята да свърши някаква работа. Следователно, ще вложиш силата си за тази работа.

Сега, като говоря, аз искам да ме разбирате добре. Мнозина са идвали при мене да ме съветват, Досега съм имал много професори, които са ме питали, защо не постъпвам по един или по друг начин. Казвам: Сега аз уча, не мога да постъпвам другояче. – Защо не вразумиш този човек? – Още не съм научил това изкуство. Най-мъчно е да изискваш от човека да постъпва като тебе. Как ще убедиш гладния да не яде? Как ще убедиш бедния, който е намерил торба със злато, да се откаже от нея? Той казва: Знаеш ли, колко съм се молил на Господа да ми изпрати тази торба? Тя е моя. – Прав е човекът. Как ще убедиш един цар да се откаже от своето царуване? За да убедиш царя да слезе от висотата на своя трон, трябва да му дадеш нещо десет пъти по-хубаво от неговото положение. Ако кажа на човека, че има друг свят, той ще възрази: Как да вярвам? Кое ще ме привлече към онзи свят? – Онзи свят, това е любовта. Без любовта никакъв „онзи свят“ не съществува. И ако ние трябва да се отречем от нещо, то е заради любовта, която има приложение в живота. Този и онзи свят съществуват по причина на любовта. Това са два свята на любовта със своите противоположности. Казвате: Какво ни интересува онзи свят, че имало ангели там! Каква полза имам аз от това, че ангелите били добри?

Питам: Какво разбират хората под думата „ангел“? В моя ум под „ангел“ разбирам моята светла мисъл. Ангелите имат отношение към човека. Понеже разбират нуждите на хората, те внасят своята интелигентност в тях. Така, именно, хората могат да мислят право и да работят като ангелите. Като видиш един ангел, ти искаш да бъдеш като него. Какво ще постигнеш с това? Ти не можеш да бъдеш нито чист като ангела, нито да имаш неговата мисъл. Друг е въпросът, ако ангелът те посети. Ако не те посети, ти оставаш с едно разочарование в себе си и казваш: Защо Бог създал едни същества да живеят като ангели, а други да се мъчат? – Колкото и да сте напреднали, почти всички имате такива разбирания. Някои от вас сте по-напреднали от мене: едни пишат по-хубаво, други рисуват по-хубаво, трети могат да шият хубави обувки и т. н. В някои отношения, мнозина имат известни преимущества над мене. Аз съзнавам това. Обаче, вашето изкуство аз мога да науча в няколко минути. За да стана велик художник, нужно ми е само един час. Докато си съблека дрехите, да не ги папам, и облека дрехата на художника, аз съм станал вече велик художник. В природата има ключове, които, щом завъртиш, всичко се постига. Там всичко се отпечатва в един момент. Голямо изкуство е вложено във фотографията на природата!

– Проявената любов на Духа, проявената мъдрост на Духа, проявената истина на Духа, носят пълния живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на живота.

Из Разрешаване на мъчнотиите

[Ани]

Много интересна беседа! Илияна, благодаря за положения труд!

Тази утринна беседа (утринно слово) е една седмица след „Механични и съзнателни процеси” (30.10.1932).

Двете беседи имат връзка според мен.

Като живее на земята, човек среща големи мъчнотии. – Защо? – Защото иска да се домогне до истината, да я разбере, но не може. Мъчно е да разбереш истината в голямото й разнообразие. Ако е въпрос да придобиеш знание, като цел в живота, и това не е лесно. Например, човек иска да стане цигулар-виртуоз, да стане учен, богат, силен, красив; той все има някаква цел, някакъв стремеж. Първоначално никое същество не е било голямо и силно. Всички същества са започвали от малкото. Трябвало е дълъг период от време, за да стане човек силен. Вие искате да станете силни на края на своята работа. Трябва да знаете закона за придобиване на силата. Искате да бъдете учени, да имате много способности. Ако се върнете назад, да видите пътищата, начините, по които разумният свят си е служил, докато се установи сегашният материален свят, тогава ще разберете, как се постигат нещата. Вие имате предвид само временните блага и постижения и оттам искате всичко лесно да постигнете.

Някога мислите, че имате много знания, но в даден случай виждате, че вашето знание нищо не ви ползва.

Трупането на знание според мен е механичен процес. Приложението, което си е голяма мъчнотия е вече съзнателен процес.

В далечната утрин на 6.11.1932 г. Учителят се е спрял именно върху разрешаването на мъчнотиите, трудностите свързани с превръщането на механичното, рутинното в съзнателно. В разрешаването на противоречията неизбежно свързани с това.

Питате: Защо идат противоречията в живота? – Всички противоречия в живота се дължат на вътрешното неразбиране на установения ред на нещата. Всички хора искат да бъдат велики, но великото в света има тежест, не може да се движи. Следователно, между великите същества не може да има близост. Могат ли слънцата във вселената да се съберат на едно място, като вас, да си приказват?... И вие имате желание да бъдете велики, като слънцето и звездите. Обаче, едно трябва да се знае: както великото, така и малкото имат своя определена служба. Искаш да бъдеш велик, за да се ползваш от благата на малкото. Това е невъзможно. Някога искаш да бъдеш малък, за да се ползваш от благата на великото. И това е невъзможно.

Христос казва: „Хлопайте, търсете, искайте.“ Това се отнася само до разумните, които разбират Божия закон на Любовта. Онзи и този свят са две състояния на човешката душа. Когато душата от онзи свят иска да си почине, тя слиза на земята. Казано е в Писанието: „Отиде, пресели се да си почива.“ Като си почине добре на онзи свят, човек се връща пак на земята да работи. Тъй щото, има жители на онзи свят, които работят. Като се уморят, те слизат на земята, между хората, да си починат. Следователно, има два свята за почивка и два свята за работа. Законът е следният: Който е работил на земята, отива на онзи свят да си почине; който е работил на онзи свят, слиза да си почине на този свят. Мнозина са ме питали: Защо този човек е богат, защо има пари, защо жена му и децата му са всички здрави? Защо няма никакви мъчнотии и страдания? Отговарям: Този човек е работил на онзи свят, а тук почива. И за тебе е същото: сега ти ще работиш на този свят, а ще почиваш на онзи. Там ще бъдеш богат, всичко ще имаш.

Мъчнотиите в живота поставят човека в драматично и комично положение. – Защо? – Защото не разбира вътрешния смисъл на живота и се спира на буквата на нещата. Буквата всякога води към противоречия и заблуда.

Някой се моли на Бога да се подобри материалното му положение, и в скоро време положението му се подобрява. Той казва: Аз вярвам в Бога, защото, като се помолих за пари, дойдоха парите. Бог ме послуша. Вярно е, че Бог те послушал, но каква е твоята вяра, която се основава на едно временно, преходно благо? Ти имаш ум, сърце, душа, дух, тяло и не вярваш в техните възможности, а вярваш в парите. Ако вярваш в Бога само затова че ти е помогнал да излезеш от материалното затруднение, това не е истинска вяра. Аз вярвам, защото Бог, като запалена свещ, ми помага във всички случаи, когато се намирам в тъмнина. Вярвам в Бога не само при един случай, но всякога. Щом имам Неговата светлина, свободно и с вяра ще ходя навсякъде.

Ако като здрав изпълняваш волята на Бога, ти си добър слуга. Ако заболееш и като болен обещаваш да изпълниш волята на Бога, ти не си добър слуга. Какви ли обещания не съм слушал от болни хора! Болният казва: Веднъж да оздравея, това ще направя, онова ще направя; така ще служа на Бога, така ще служа на ближния си. Аз ги разбирам, влизам в положението им, но се чудя на тяхното съзнание. Докато оздравеят, всичко обещават. После всичко забравят.

Много често съм го наблюдавала това. И при мен, и при други хора.

Христос казва: „Не съдете, да не бъдете съдени.“ Това се отнася до другите, а не до всеки поотделно. Себе си можеш да съдиш, но правилно. И като се осъждаш правилно, и ще разсъждаваш правилно. Човек е дошъл на земята да свърши някаква работа. Следователно, ще вложиш силата си за тази работа.

Какво се разбира под правилно съдене на себе си. Трябва ли човек да си казва грешките, които е открил в себе си пред другите? От горчивия опит, който имам мисля, че не трябва. В една друга беседа – „Вяра и вярване” по този повод Учителят е казал:

Силният прави всичко сам. Той не очаква на чужда помощ. Мнозина могат да му се притекат на помощ, но той не очаква на никого. И като сгреши, той сам поправя грешката си, без да се самоосъжда. Слабият, като направи някаква грешка, не се опитва даже да я изправи, но започва да се самоосъжда. Той казва: „Не мога да си простя за направената грешка“. Няма защо да не си прощаваш. Щом си счупил стомната, ще купиш нова. Ще глобиш малко кесията си, но ще изправиш грешката си. Мъчно прощава човек на себе си, но оттам ще започне. Щом прощава на себе си, той може да прощава и на своите ближни.

Беседата е пълна с интересни мисли. Заслужава си да се разсъждава върху тях! Например това:

Казвам: Като придобиете Божественото съзнание, вие имате вътрешна самоувереност и съзнание за силата в себе си. Аз съзнавам своята слаба и силна страна и не си правя никакви илюзии. Като не мога да направя нещо, казвам: Прави са хората. Спирам се със смирение, не се заблуждавам. Казвам си: Това нещо трябва да го науча. Какво мислят хората, това е друг въпрос. Щом не можеш да вдигнеш камък, тежък сто килограма, какво друго ще направиш? ... Пътят, по който вървите, изисква истинско знание, което да посветите на Бога.