paparosko Добавено Юни 7, 2009 Доклад Share Добавено Юни 7, 2009 (edited) Не знам с какво се занимаваш, но всеки що годе духовно ориентиран човек би трябвало да е наясно със силата на мисълта. Мисля, че точно в този форум би трябвало да се знае и не би трябвало да се подлага на съмнение очевадната истина за основополагащия Принцип на Менталността. До сега не си ли си се занимавала с някой езотеричен метод на лечение? При използването на езотеричните методи на лечение най-лесно и най-добре се разбира каква огромна сила имат мислите (Ума) и каква основна роля играят те за оздравителния процес на организма. Много странно ми се вижда, че според теб досега никой не е повдигал този въпрос!? Та това, според мен, е от голяма важност за всеки човек. Редактирано Юни 7, 2009 от paparosko Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Юни 7, 2009 Доклад Share Добавено Юни 7, 2009 (edited) А от чувствата? Зависи ли и от чувствата? Или ума е по-важен? Няма по-важно и по-неважно. Всичко е важно! Попитах, защото на няколко места в различни теми ми направи впечатление, че наблягаш на това - ума, мислите, въобще на менталния план/менталността. Ако искаш сподели по-подробно, какво имаш предвид - особено тук, в тази тема, мисля ще бъде полезно! Чакрите, или кухините (Дан-Тян - поле на елексира/безсмъртието), или сефиротите, или... Образно казано, в превод, чакра е телесна кухина, където се "завихря" енергиен поток. В тези кухини са разположени жлезите с вътрешна секреция от Ендокринната система. Има голямо струпване на нервни възли (ганглии), като продължения на черепномозъчните и гръбначномозъчните нерви - части от ПНС (Периферната Нервна Система). Всъщност, мислите определят доста от хомеостазата и реактивноста, чрез рефлексосната дъга. Мислите обаче също се влияят от "външния свят". Според мен, мозъкът на човекът не притежава нито една мисъл и нито една мисъл не се ражда в него. Той просто долавя и препредава. В средата на мозъкът се намира Хипофизата. Тя отговаря по местоположение на шеста чакра. Което ще рече, че мислите пораждат доста от следствията по и в Ендокринната система, Нервната Система и Енергийната система като цяло. Мислите пораждат емоциите. Емоциите, според мен, са нещо отделно от чувствата (чувството). Чакрата на емоциите е трета чакра. Чакрата на чувството е четвърта чакра. Трета чакра не само има връзка с втора и с четвърта, но има пряка връзка и с шеста чакра. Четвърта чакра не само има връзка с трета и с пета, но има и директна връзка със седма чакра. За мен Любовта е чувство и тя е неподвластна на обикновенния ум. Тя е с по-фисша вибрация и е продукт на по високо ниво на съзнание. Емоциите са: Гняв, Съчувствие, Завист, Задоволство, Изненада, Обич, Омраза, Отвращение, Паника, Приятелство, Радост, Разочарование, Ревност, Самота, Срам, Страх, Тъга, Унижение, Учудване, Щастие, Ярост,... "Емоция", като думичка, е доста условна по значение. Това е някаква мисъл, която активира секретирането на определени хормони, които от своя страна пробуждат, или успиват органи, тъкани или процеси в организмаъ на клетъчно ниво, като в същото време се осъществува и ответна реакция, ако има причина за емоцията вън от тялото. Тъй, че мислите пораждат доста неща, но дали са част от ментала, или са част от астрала, етера,... това вече е друг въпрос. Има доста нива на съзнание, доста слоеве от "реката от мисли", която тече навред. ВЕнергийно влияние може да се окаже върху всяка една част от тялото, което да доведе до евентуална промяна в секретирането на хормоните от жлезите. И кой е Авторът на тези мисли? Кой може да се разпише като Творец на всичките съществуващи мисли? И ако мислите не са продукт на мозъка, тогава какво е човекът? Редактирано Юни 7, 2009 от Ники_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юни 7, 2009 Доклад Share Добавено Юни 7, 2009 (edited) Не знам с какво се занимаваш, но всеки що годе духовно ориентиран човек би трябвало да е наясно със силата на мисълта. Мисля, че точно в този форум би трябвало да се знае и не би трябвало да се подлага на съмнение очевадната истина за основополагащия Принцип на Менталността. До сега не си ли си се занимавала с някой езотеричен метод на лечение? При използването на езотеричните методи на лечение най-лесно и най-добре се разбира каква огромна сила имат мислите (Ума) и каква основна роля играят те за оздравителния процес на организма. Много странно ми се вижда, че според теб досега никой не е повдигал този въпрос!? Та това, според мен, е от голяма важност за всеки човек. Хм, интересно, защо и как направи редица предположения и изводи за мен, но затова пък не ми отговори никак по същество? Все пак - да не излизам от темата - да, запозната съм с няколко метода за нетрадиционно лечение. При тях ... по-скоро бих дала приоритет на енергиите, а не на мислите(ума). Носители на определени енергии могат да бъдат всевъзможни неща (някои в по-голяма степен, други в по-малка). Умът може да послужи като едно (но не единствено) средство за работа с тези енергии. А подчертаното от мен в твоя пост- не разбрах, основополагащ за кое? Редактирано Юни 7, 2009 от Диана Илиева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Юни 7, 2009 Доклад Share Добавено Юни 7, 2009 (edited) Не знам с какво се занимаваш, но всеки що годе духовно ориентиран човек би трябвало да е наясно със силата на мисълта. Мисля, че точно в този форум би трябвало да се знае и не би трябвало да се подлага на съмнение очевадната истина за основополагащия Принцип на Менталността. До сега не си ли си се занимавала с някой езотеричен метод на лечение? При използването на езотеричните методи на лечение най-лесно и най-добре се разбира каква огромна сила имат мислите (Ума) и каква основна роля играят те за оздравителния процес на организма. Много странно ми се вижда, че според теб досега никой не е повдигал този въпрос!? Та това, според мен, е от голяма важност за всеки човек. Хм, интересно, защо и как направи редица предположения и изводи за мен, но затова пък не ми отговори никак по същество? Все пак - да не излизам от темата - да, запозната съм с няколко метода за нетрадиционно лечение. При тях ... по-скоро бих дала приоритет на енергиите, а не на мислите(ума). Носители на определени енергии могат да бъдат всевъзможни неща (някои в по-голяма степен, други в по-малка). Умът може да послужи като едно (но не единствено) средство за работа с тези енергии. А подчертаното от мен Според мен, мисълта е Енергия, при това в различна гъстота и плътност. Съзнанието е съвкупност от мисли. Най-висшите мисли, кагато се "сгъстят" се превръщат в чувства. Чувствата, ако ги "сгъстим", ще получим емоции, а от емоциите ще се оформят страсти. Ето защо се казва, че Битието (Светът) е Ментал. Мислите са втората по сила Енергия. Ако човек си направи труда да разгледа простия "Символ на Вярата" в християнството, ще установи именно тази последователност. Пръво имаме Отец, после Син и накрая Свят Дух, които и трите са Бог в Проявата Си. Спред мен, също има разлика между ум и мозък. Мозъкът работи чрез ум и с умът, или по-скоро умът работи чрез мозък, а самият ум е съвкупност от мисли. Кое е по-правилно да се каже, че някой е умен, или че някой е у Мен? Редактирано Юни 7, 2009 от Ники_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юни 7, 2009 Доклад Share Добавено Юни 7, 2009 Ами, Ники, сигурно второто. Поне на мен по-достоверно ми звучи Но след като казваш, че мислите са втората по сила Енергия, то коя е първата? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Юни 7, 2009 Доклад Share Добавено Юни 7, 2009 Ами, Ники, сигурно второто. Поне на мен по-достоверно ми звучи Но след като казваш, че мислите са втората по сила Енергия, то коя е първата? Е те това е въпросът, на който всеки сам трябва да намери отговор. Не че не е даван вече този отговор, но и да го прочете човек, ако не го преживее, едва ли ще добие ясна прадстава за възможностите на тази сила, а ако няма предства относно това, как би могъл да направи съпоставка!? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Юни 7, 2009 Доклад Share Добавено Юни 7, 2009 Не знам с какво се занимаваш, но всеки що годе духовно ориентиран човек би трябвало да е наясно със силата на мисълта. Мисля, че точно в този форум би трябвало да се знае и не би трябвало да се подлага на съмнение очевадната истина за основополагащия Принцип на Менталността. До сега не си ли си се занимавала с някой езотеричен метод на лечение? При използването на езотеричните методи на лечение най-лесно и най-добре се разбира каква огромна сила имат мислите (Ума) и каква основна роля играят те за оздравителния процес на организма. Много странно ми се вижда, че според теб досега никой не е повдигал този въпрос!? Та това, според мен, е от голяма важност за всеки човек. Менталност, мисъл- стерилни понятия. Мисълта сама по себе си няма никаква активност. Кои са "драйверите", подкарващи мислите- емоциите... Мислите никой не са разболели или излекували, но емоциите- със сигурност... Страх, вина, срам, гняв, тъга, омраза- това са емоции...Емоцията е нещо, което с мисъл не може да се управлява, защото мисълта се активира от емоцията- как може да управляваш това, което те оживява? Няма нелечими болести- има нелечими хора...защото, преди всичко, болестта и здравето са въпрос на желание... Няма болест, която да се прояви у някой, без да я е пожелал. Няма и здраве, което някой да е получил без да го е пожелал. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
paparosko Добавено Юни 7, 2009 Доклад Share Добавено Юни 7, 2009 Светът се върти около Принципа на менталността и Закона за привличането. Не съществува физическо тяло, независимо в каква степен на разруха се намира, което да не може да постигне съвършено здраве. Но това, в което вярваш, е пряко свързано с това какво допускаш в живота си. Ако си бил убеден, че дадена болест е неличима, че е смъртоносна, и ти е казано, че ти самият си болен от нея, обикновено убеждението ти е, че няма да оцелееш. Така и става. Но оцеляването ти няма нищо общо с болестта, а зависи изцяло от мислите ти. Можеш да се възстановиш, ако си кажеш: това може и да е вярно за другите, но не и за мен, защото аз съм творецът на собствения си живот и в този момент избирам оздравяването пред смъртта. Е, на хората, които не вярват в творческата си сила, не им е лесно. Това, което преживяваш, винаги отразява това, което преобладава в мислите ти. Животът ти ясно показва какви мисли мислиш. Когато промениш мислите си, тогава и животът ти също се променя. Такъв е Законът за привличането. Много показателен в това отношение е Джон Кехоу с Подсъзнанието може всичко. Също така Прибрам и Бом с техния Холографски модел на Вселената. И други като Робин Шарма, Естер и Джери Хикс, Акимов, Шипов, Грабовой, ТЕС и т.н. Интересно е, че силата на мисълта е позната и ползвана от древните, а в днешно време хората се осланят повече на външните технологии, отколкото на тези мощни скрити сили, което носят скрити вътре в самите себе си още от раждането си. Сигурно е по-лесно да се оставиш в ръцете на друг, отколкото сам да си помогнеш - та нали е по-добре някой друг да е виновен, ако нещо не върви. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юни 8, 2009 Доклад Share Добавено Юни 8, 2009 ... Според мен, мозъкът на човекът не притежава нито една мисъл и нито една мисъл не се ражда в него. Той просто долавя и препредава. ... Мислите пораждат емоциите. Емоциите, според мен, са нещо отделно от чувствата (чувството). За мен Любовта е чувство и тя е неподвластна на обикновенния ум. Тя е с по-фисша вибрация и е продукт на по високо ниво на съзнание. Емоциите са: Гняв, Съчувствие, Завист, Задоволство, Изненада, Обич, Омраза, Отвращение, Паника, Приятелство, Радост, Разочарование, Ревност, Самота, Срам, Страх, Тъга, Унижение, Учудване, Щастие, Ярост,... "Емоция", като думичка, е доста условна по значение. Това е някаква мисъл, която активира секретирането на определени хормони, които от своя страна пробуждат, или успиват органи, тъкани или процеси в организмаъ на клетъчно ниво, като в същото време се осъществува и ответна реакция, ако има причина за емоцията вън от тялото. Тъй, че мислите пораждат доста неща, но дали са част от ментала, или са част от астрала, етера,... това вече е друг въпрос. Има доста нива на съзнание, доста слоеве от "реката от мисли", която тече навред. ВЕнергийно влияние може да се окаже върху всяка една част от тялото, което да доведе до евентуална промяна в секретирането на хормоните от жлезите. И кой е Авторът на тези мисли? Кой може да се разпише като Творец на всичките съществуващи мисли? И ако мислите не са продукт на мозъка, тогава какво е човекът? Ники, извини ме, но доста категорично звучиш, а нещата които казваш са непоследователни и противоречиви - особено това, дето съм подчертала - както и със следващия ти пост: Според мен, мисълта е Енергия, при това в различна гъстота и плътност. Съзнанието е съвкупност от мисли. Най-висшите мисли, кагато се "сгъстят" се превръщат в чувства. Чувствата, ако ги "сгъстим", ще получим емоции, а от емоциите ще се оформят страсти. Ето защо се казва, че Битието (Светът) е Ментал. Мислите са втората по сила Енергия. Ако човек си направи труда да разгледа простия "Символ на Вярата" в християнството, ще установи именно тази последователност. Пръво имаме Отец, после Син и накрая Свят Дух, които и трите са Бог в Проявата Си. Спред мен, също има разлика между ум и мозък. Мозъкът работи чрез ум и с умът, или по-скоро умът работи чрез мозък, а самият ум е съвкупност от мисли. Щом и самия ум, и съзнанието са "съвкупност от мисли", това означава ли ум=съзнание? Щом (от горния пост) "мозъкът на човекът не притежава нито една мисъл и нито една мисъл не се ражда в него.", то тогава има ли въобще ум и съзнание, след като хем по твойта дефиниця е съвкупност от мисли, хем тази съвкупност е празно множество?! И ако допуснем, че все пак в мозъка има някаква мисъл, която е, както казваш, "доловил" отвън - то умът и съзнанието чии са, наши или нечии други? Казваш "най-висшите мисли като се сгъстят ...", а какво се получава като се сгъстят някакви по-нисши мисли? И въобще кои са висши и кои нисши мисли? А относно въпросите ти: И кой е Авторът на тези мисли? Кой може да се разпише като Творец на всичките съществуващи мисли? И ако мислите не са продукт на мозъка, тогава какво е човекът? за мен добър отговор в прав текст е дал Рудолф Щайнер. Интересно какво е твоето обяснение, защото по-горе беше категоричен, че мислите не са продукт на мозъка. А има ли възможност/тенденция човек да започне да "ражда" мисли според теб? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
tomodashi Добавено Юни 8, 2009 Доклад Share Добавено Юни 8, 2009 "Но след като казваш, че мислите са втората по сила Енергия, то коя е първата?" Съдбата.Какво е писано ще стане. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Юни 8, 2009 Доклад Share Добавено Юни 8, 2009 (edited) ... Според мен, мозъкът на човекът не притежава нито една мисъл и нито една мисъл не се ражда в него. Той просто долавя и препредава. ... Мислите пораждат емоциите. Емоциите, според мен, са нещо отделно от чувствата (чувството). За мен Любовта е чувство и тя е неподвластна на обикновенния ум. Тя е с по-фисша вибрация и е продукт на по високо ниво на съзнание. Емоциите са: Гняв, Съчувствие, Завист, Задоволство, Изненада, Обич, Омраза, Отвращение, Паника, Приятелство, Радост, Разочарование, Ревност, Самота, Срам, Страх, Тъга, Унижение, Учудване, Щастие, Ярост,... "Емоция", като думичка, е доста условна по значение. Това е някаква мисъл, която активира секретирането на определени хормони, които от своя страна пробуждат, или успиват органи, тъкани или процеси в организмаъ на клетъчно ниво, като в същото време се осъществува и ответна реакция, ако има причина за емоцията вън от тялото. Тъй, че мислите пораждат доста неща, но дали са част от ментала, или са част от астрала, етера,... това вече е друг въпрос. Има доста нива на съзнание, доста слоеве от "реката от мисли", която тече навред. ВЕнергийно влияние може да се окаже върху всяка една част от тялото, което да доведе до евентуална промяна в секретирането на хормоните от жлезите. И кой е Авторът на тези мисли? Кой може да се разпише като Творец на всичките съществуващи мисли? И ако мислите не са продукт на мозъка, тогава какво е човекът? Ники, извини ме, но доста категорично звучиш, а нещата които казваш са непоследователни и противоречиви - особено това, дето съм подчертала - както и със следващия ти пост: Според мен, мисълта е Енергия, при това в различна гъстота и плътност. Съзнанието е съвкупност от мисли. Най-висшите мисли, кагато се "сгъстят" се превръщат в чувства. Чувствата, ако ги "сгъстим", ще получим емоции, а от емоциите ще се оформят страсти. Ето защо се казва, че Битието (Светът) е Ментал. Мислите са втората по сила Енергия. Ако човек си направи труда да разгледа простия "Символ на Вярата" в християнството, ще установи именно тази последователност. Пръво имаме Отец, после Син и накрая Свят Дух, които и трите са Бог в Проявата Си. Спред мен, също има разлика между ум и мозък. Мозъкът работи чрез ум и с умът, или по-скоро умът работи чрез мозък, а самият ум е съвкупност от мисли. Щом и самия ум, и съзнанието са "съвкупност от мисли", това означава ли ум=съзнание? Щом (от горния пост) "мозъкът на човекът не притежава нито една мисъл и нито една мисъл не се ражда в него.", то тогава има ли въобще ум и съзнание, след като хем по твойта дефиниця е съвкупност от мисли, хем тази съвкупност е празно множество?! И ако допуснем, че все пак в мозъка има някаква мисъл, която е, както казваш, "доловил" отвън - то умът и съзнанието чии са, наши или нечии други? Казваш "най-висшите мисли като се сгъстят ...", а какво се получава като се сгъстят някакви по-нисши мисли? И въобще кои са висши и кои нисши мисли? А относно въпросите ти: И кой е Авторът на тези мисли? Кой може да се разпише като Творец на всичките съществуващи мисли? И ако мислите не са продукт на мозъка, тогава какво е човекът? за мен добър отговор в прав текст е дал Рудолф Щайнер. Интересно какво е твоето обяснение, защото по-горе беше категоричен, че мислите не са продукт на мозъка. А има ли възможност/тенденция човек да започне да "ражда" мисли според теб? У мен липсват тези противоречия. Да, умът е равен на съзнанието от една гледна точка, но умът има много нива, като в най-нисшите си слоеве е доста несъзнателен. Въпреки това, тази несъзнателност пак е вид съзнание, макар същата трудно да съзнава сама себе си. Мозъкът не е ум. Мозъкът е материя. Тази материя не притежава нищо и нищо не може да породи. Сама по себе си тази материя е безсилна. Мозъкът е просто един инструмент. В мозъкът се "разхождат" мисли, но те не са му притежание, не са негови. Те просто преминават. Днес ги има, утре си отиват. Ако питаш от гледна точка на аз-а, дали умът, съзнанието е наше, или не е, то ще ти отговоря, че аз-а нищо не притежава. Той само си мисли, че притежава, че е шеф, че е господар. Самият "аз" е част от съзнанието, но е само една малка част от него. Как може малката частица да е притежател на голямата съвкупност? Когато се "сгъстят" по-нисшите мисли - от тях се оформят или емоции, или страсти, или твърда материя... зависи от нивото. За да си отговориш на въпросът, дали може човек да "ражда" мисли, то ще ти трябва първо да разбереш що е то човекът. Дали човекът е тялото, мозъкът и пр.? Все едно да питаш дали шишето може да роди водата... Няма никаква възможност мозъкът да породи нещо свое, защото той няма силата да го стори. Силата е нещо, което може да оплоди каквото и да е. Ако направиш дисекция на мозък и откриеш дори една единствена мисъл в него, то ела ме заплюй. Мислите са Енергия и те пораждат електрически импулси в мозъка. Енергията поражда живота му (на мозъка). Отдръпне ли се енергията... мозъка, освен че остава празен от мисли, преминава и към разпад, към смърт. Тъй че прави си сметката сама. Редактирано Юни 8, 2009 от Ники_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ян Добавено Юни 8, 2009 Доклад Share Добавено Юни 8, 2009 ........ У мен липсват тези противоречия. .................... Дали човекът е тялото, мозъкът и пр.? Все едно да питаш дали шишето може да роди водата... Няма никаква възможност мозъкът да породи нещо свое, защото той няма силата да го стори. Силата е нещо, което може да оплоди каквото и да е. Ако направиш дисекция на мозък и откриеш дори една единствена мисъл в него, то ела ме заплюй ...... Тъй че прави си сметката сама. Я да си направя една моя сметка... Шишето е неодухотворен материален продукт излезнал от ръцете на човек. Сравнението му с човешкият мозък / част от органично одухотворено Създание/ е твърде неуместно. Човешкото тяло и в частност мозъкът са продължение на Духовното Същество - Човек в материалния физически свят. Според мене мислите "слизат" от Човекът към мозъка на физическият човек, за да се проявят във физическият свят като някакво действие. Така, че органът мозък е проявление на Нещото свое. Така, че мозъкът поражда нещо свое, защото той самият е проявлението.....допускане на освещението си./свободната Воля/ " Аз и Отец Ми, едно сме" + Светия Дух- три в едно ... но това става след пълното му Одухотворяване на мозъка. Пример: Разглоби двигателя на един автомобил, направи му "дисекция" и намери движението и силата му вътре в него и ела и ме заплюй. Не можеш. Защото Силата и движението което поражда са функции на двигателя, но самото движение произлизайки от двигателя, не се съдържа в него. Но управлявайки двигателя, чрез уредите за управление , управляваш Силата и възникващото движение поради Нея според пътните условия и ..... Свободната си Воля . Така е и с мозъкът. Болестно състояние е при мюсюлманите фанатични самоубийци, че самоубивайки се благодарят на Бога. Защото вътре в техния мозък се получава едно ...ъъъ... "връзване" в Ментала чрез упражняване на собственната свободна воля саморазрушавайки божието творение за илюзорно самозаблуждение внушено от лъжливо учение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Юни 8, 2009 Доклад Share Добавено Юни 8, 2009 (edited) ........ У мен липсват тези противоречия. .................... Дали човекът е тялото, мозъкът и пр.? Все едно да питаш дали шишето може да роди водата... Няма никаква възможност мозъкът да породи нещо свое, защото той няма силата да го стори. Силата е нещо, което може да оплоди каквото и да е. Ако направиш дисекция на мозък и откриеш дори една единствена мисъл в него, то ела ме заплюй ...... Тъй че прави си сметката сама. Я да си направя една моя сметка... Шишето е неодухотворен материален продукт излезнал от ръцете на човек. Сравнението му с човешкият мозък / част от органично одухотворено Създание/ е твърде неуместно. Човешкото тяло и в частност мозъкът са продължение на Духовното Същество - Човек в материалния физически свят. Според мене мислите "слизат" от Човекът към мозъка на физическият човек, за да се проявят във физическият свят като някакво действие. Така, че органът мозък е проявление на Нещото свое. Така, че мозъкът поражда нещо свое, защото той самият е проявлението.....допускане на освещението си./свободната Воля/ " Аз и Отец Ми, едно сме" + Светия Дух- три в едно ... но това става след пълното му Одухотворяване на мозъка. Пример: Разглоби двигателя на един автомобил, направи му "дисекция" и намери движението и силата му вътре в него и ела и ме заплюй. Не можеш. Защото Силата и движението което поражда са функции на двигателя, но самото движение произлизайки от двигателя, не се съдържа в него. Но управлявайки двигателя, чрез уредите за управление , управляваш Силата и възникващото движение поради Нея според пътните условия и ..... Свободната си Воля . Така е и с мозъкът. Болестно състояние е при мюсюлманите фанатични самоубийци, че самоубивайки се благодарят на Бога. Защото вътре в техния мозък се получава едно ...ъъъ... "връзване" в Ментала чрез упражняване на собственната свободна воля саморазрушавайки божието творение за илюзорно самозаблуждение внушено от лъжливо учение. Силата на автомобила произлиза от процес горене на дадени химични елементи. Не от двигателя. Двигателят е само съд. Силата е в следствие на взрив, на химическа реакция, на въздействие на елементите. Атомите са изградени от протони, електрони и неотрони. Те са "живи" благодарение на енергията която ги задвижва. Самият елекрон е енергийно заредена частица, както и протонът. Същостта, която ги определя като такива или онакива е енергията. Шишето не е лишено от дух. Но шишето на притежава духът, защото следствието не може да бъде притежател на причината. Всяка материя има своя произход от мислите, от духа, от съзнанието. Ето защо всички материални неща имат аурично поле. Енергия ги изгражда. Енергията гради материята. Нима енергията може да носи нечие име? Нима можем да я ограничим в личностност? Да, от една гледна точка онова, което поражда мислет и което ти наричаш "Човек" (Духовно Същество) може да бъде родител. Но не е ли това Духовно същество едно и също нещо с другите Духовни същества. Погледнато повърхностно е различно, но погледното в дълбочина едни и същи са. Само Един Е. и Той е Родитяла, Творец, разделил Себе Си, привидно и наушким, заради забавлението, заради играта. Сам със себе си играе на криеница, на "познай Себе Си", в което се състои цялата наслада. Дърпането на "Духовния Човек" към себичността, към разделенията е опасно нещо. Нарича се СуперЕго, или Висш Аз. Океанът винаги е бил океан, макар въните му да изглеждат различни, различни неща. Иначе продължават хората да си стоят в разделенията - моята душа, моят дух... не съзирайки единосъщността. Редактирано Юни 8, 2009 от Ники_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юни 8, 2009 Доклад Share Добавено Юни 8, 2009 ... Всяка материя има своя произход от мислите, от духа, от съзнанието. Ето защо всички материални неща имат аурично поле. Енергия ги изгражда. Енергията гради материята. Eто, че пак се оплетохме : от какво по-точно произхожда материята? - от мислите, от духа или от съзнанието. И каква е за теб разликата между ум и съзнание (за мен има), че все ги изброяваш и двете, т.е като различни неща, но по-горе ги определи като еднакви - съвкупност от мисли? И какво да разбираме под аурично поле? За мен далеч не всички материални неща имат такова. Енергийно поле - да, но аурично? А ако търся мисли, няма да правя дисекция на мозъка. Ян ти даде точно сравнение - не можеш да търсиш и намериш функцията на нещо, разглобявайки го. Да, мозъкът е работел основно като ретранслаторна станция, но вече е дошло времето да започне да поражда мисли и то живи, в смисъл одухотворяващи. Това в момента върви като процес и ще приключи, когато приключим с доизграждането на менталното си тяло. Между другото нашия мозък се развива и далеч не е за подценяване, дори и като парче материя . Струва ми се, той е най-високо организираната материя, с която разполагаме във физическото си тяло. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Юни 8, 2009 Доклад Share Добавено Юни 8, 2009 (edited) ... Всяка материя има своя произход от мислите, от духа, от съзнанието. Ето защо всички материални неща имат аурично поле. Енергия ги изгражда. Енергията гради материята. Eто, че пак се оплетохме : от какво по-точно произхожда материята? - от мислите, от духа или от съзнанието. И каква е за теб разликата между ум и съзнание (за мен има), че все ги изброяваш и двете, т.е като различни неща, но по-горе ги определи като еднакви - съвкупност от мисли? И какво да разбираме под аурично поле? За мен далеч не всички материални неща имат такова. Енергийно поле - да, но аурично? А ако търся мисли, няма да правя дисекция на мозъка. Ян ти даде точно сравнение - не можеш да търсиш и намериш функцията на нещо, разглобявайки го. Да, мозъкът е работел основно като ретранслаторна станция, но вече е дошло времето да започне да поражда мисли и то живи, в смисъл одухотворяващи. Това в момента върви като процес и ще приключи, когато приключим с доизграждането на менталното си тяло. Между другото нашия мозък се развива и далеч не е за подценяване, дори и като парче материя . Струва ми се, той е най-високо организираната материя, с която разполагаме във физическото си тяло. За мен това са синоними. Не ми носи никакво оплитане. Изброявам ги като синоними. Защото едни са се привързали към думичката "Дух", други към думичката "съзнание", трети към думичката "ум". Различните учения използват различно тези думи. Според мен разлика няма между тях. Много е опасно и доста е егоугодно собствения ти мозък да поражда свои мисли, при това те да се нещо значимо. Това те прави и теб значим, нали. "аз-ът" е винаги комплексиран. Мозъкът е сгъстени мисли. Той е проява на енергията. Тялото е форма и следствие от мислите, от съзнанието. Съзнанието, умът, Духът сътворяват тялото. Това обаче не означава че тялото притежава каквото и да е. За да се появят в мозъка по-висши мисли, или по-високо ниво на съзнание, то това първо не зависи от него самия. Второ - те не са негови, просто са му "спуснати". Има голяма опасност от възгордяване от СуперЕго при подобни твърдения. Видите ли ме, аз измислих това, или онова. У мен се роди. Аз съм творец. Нещо най-накрая доприносех за този свят. Не съм безполезен, нали. Поради дълбоката си комплексираност, което е в следствие на невежеството, но заспалото съзнание, което в повечето време не съзнава дори себе си, в следствие на ограничеността, аз-ът постоянно се опитва да се себеутвърди, да се докара като нещо ценно, смислено и значимо. С годините по Духовния Път аз-ът се превръща в Супер Аз (Супермен). Моят Дух, моята Душа. После защо конфликти... Аз-ът просто се маскира. Аурата е енергийно излъчване на формата, или по-точно на нейното съдържание, енергийното и поле. Всяка клетка, всеки атом отделя светлина. Той излъчва. Шишето отделя светлина и тя е видима за зрящия човек. Различната материя излъчва различнапо вид, структура, честота, цвят... енергия, защото енергията непрекъснато играе игра със собственото си изразяване, със собствената си проява, а и непрекъснато съществува обмен между "външното" и "вътрешното". "Вътрешното" никога не е било изолирано, просто то самото често не съзнава, не осезава връзките с "външното". Харе Кришна ">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350"> Редактирано Юни 8, 2009 от Ники_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ян Добавено Юни 8, 2009 Доклад Share Добавено Юни 8, 2009 ............... ................. Нима енергията може да носи нечие име? Нима можем да я ограничим в личностност? ......... Творец, разделил Себе Си, привидно и наушким, заради забавлението, заради играта. Сам със себе си играе на криеница, на "познай Себе Си", в което се състои цялата наслада. ...................... Дърпането на "Духовния Човек" към себичността, към разделенията е опасно нещо. Нарича се СуперЕго, или Висш Аз. ............................... Океанът винаги е бил океан, макар въните му да изглеждат различни, различни неща. Иначе продължават хората да си стоят в разделенията - моята душа, моят дух... не съзирайки единосъщността. Ооооо... да, култивираната Енергия има име. Носи името на този който я е култивирал. Култивираната Енергия е Волевата сила на Духа. Творецът не е раздилил себе си заради забавление. Самоопознаването не е игра. Но то ..Самоопознаването може да стане чрез игра, но То самото не е игра , а Еволюция. Самоопознаването на Висшия Аз не се нарича себичност, но признавам , че е опасно нещо. Да се принизиш низшия си Аз , означава да подчиниш страстите си не като самоцел, а да дадеш път точно на твоя си Висшия Аз. Но не на друг Висш Аз,а на твоя си собствен. .......... Много силно болестно състояние / привнесено отвън като зараза чрез внушение / ... е да сложиш друг въплътен Висш Аз да те управлява за неговите си егоизтични лични болестни и илюзорни цели. Това означава погрешно да го наречеш "учител" с малко "у" или с голямо "У" - без значение. Защото ще слугуваш на чужд Господар за неговото му си лично удоволствие и цели. Казано е ...: .."Аз съм Господ, Бог твой. Да нямаш друг Бог освен Мене." Защото вътре в тебе също има Висш Аз. Не е себичност да служиш на Твоя си Висш Аз, а е Самоуважение. Обаче си е висша доза престъпление към самият себе си, да служиш уж осъзнато на чужд въплътен или невъплътен Висш Аз. Това се нарича обсебване на чужд живот за користни цели. Виж егоцентризма е друго нещо. Едно е ти самият да служиш на собственния си Висш Аз, друго е да отнемаш правото на други хора да служат на техния си Висш Аз и да ги караш с користни цели, да се въртят около тебе като Месия - това е егоцентризъм вече. Другото е самоуважение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Юни 8, 2009 Доклад Share Добавено Юни 8, 2009 "Но след като казваш, че мислите са втората по сила Енергия, то коя е първата?" Съдбата.Какво е писано ще стане. Най-силната енергия се нарича желание Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
paparosko Добавено Юни 8, 2009 Доклад Share Добавено Юни 8, 2009 Май се отклонихте от темата. В предаването на Гала "Имаш поща", преди около една година имаше предаване с един възрастен човек на около 85 години, който с помощта на Ума си, Положителното мислене, е успял да се излекува окончателно само за около 10 дни от доказан рак на пикочния мехур. Той обясни как си представял всекидневно, че неговите бели кръвни телца - войниците на организма, се сражават с неприятелските ракови клетки и ги унищожават. И когато отишъл за предстоящата операция за изчистване на туморната маса при направените снимки се оказало, че изобщо няма следи от рака. Това предаване го имаше на запис горе долу до пролетта, а сега виждам, че са го свалили. Съжалявам за това, че не е възможно да го видите, защото това предаване беше много показателно за това, че мислите са тези, които могат да излекуват тялото без значение от заболяването. Този случай не е единствен и изолиран. Има много подобни случай на оздравяване на пациенти, отхвърлени като неличими от официалната медицина. Както казва и Иисус Христос: Всеки ще може да лекува като мен, дори и по-добре (цитирам по памет). Не напразно писах на Диана Илиева, че най-добре се усеща и вижда силата на мисълта, когато се практикува някой езотеричен метод на лечение. Самите действия на лечителя при провеждането на всеки лечебен сеанс са продукт на ума му, т.е. използване на определени мисли за използването на определени ритуали и действия, свързани с насочване на енергийните потоци към и във фините тела на пациента, а както обикновено това е универсалната жизнена енергия. По същият начин, чрез силата на мисълта, могат да се реализират различни ситуации от ежедневния живот. И мога отговорно да заява, че всичко това действа и то безотказно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Ноември 25, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 25, 2009 Според мен, най-страшни са онези болести и заболявания, които най-трудно се диагностицират и за които няма предписано лечение, точно поради липсата на диагноза ... Затворен и порочен кръг. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shining_star Добавено Ноември 25, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 25, 2009 Май се отклонихте от темата. В предаването на Гала "Имаш поща", преди около една година имаше предаване с един възрастен човек на около 85 години, който с помощта на Ума си, Положителното мислене, е успял да се излекува окончателно само за около 10 дни от доказан рак на пикочния мехур. Той обясни как си представял всекидневно, че неговите бели кръвни телца - войниците на организма, се сражават с неприятелските ракови клетки и ги унищожават. И когато отишъл за предстоящата операция за изчистване на туморната маса при направените снимки се оказало, че изобщо няма следи от рака. Това предаване го имаше на запис горе долу до пролетта, а сега виждам, че са го свалили. Съжалявам за това, че не е възможно да го видите, защото това предаване беше много показателно за това, че мислите са тези, които могат да излекуват тялото без значение от заболяването. Този случай не е единствен и изолиран. Има много подобни случай на оздравяване на пациенти, отхвърлени като неличими от официалната медицина. Както казва и Иисус Христос: Всеки ще може да лекува като мен, дори и по-добре (цитирам по памет). Не напразно писах на Диана Илиева, че най-добре се усеща и вижда силата на мисълта, когато се практикува някой езотеричен метод на лечение. Самите действия на лечителя при провеждането на всеки лечебен сеанс са продукт на ума му, т.е. използване на определени мисли за използването на определени ритуали и действия, свързани с насочване на енергийните потоци към и във фините тела на пациента, а както обикновено това е универсалната жизнена енергия. По същият начин, чрез силата на мисълта, могат да се реализират различни ситуации от ежедневния живот. И мога отговорно да заява, че всичко това действа и то безотказно. Абсолютно. Виждала съм такива случаи. И аз гледах такова предаване, 5 жени които са се излекували от рак на гърдата С МИСЪЛ. Бяха направили нещо като сдружение, ходели по болниците и говорели на хората: ние успяхме, можете и вие Да ти кажа и един случай от моя живот: дъщеря ми като беше 3-годишна, една нощ внезапно се събуди с кашлица и висока температура, гърлото я болеше...пипнах я: пари. Имаше над 39 градуса температура.Аз и казах: имам тука едно вълшебно сиропче, сега ще го приготвя. Като го изпиеш, всичко ще ти мине, ще заспиш и на сутринта ще си здрава, и ще отидеш на градина. Отидох в кухнята, сипах вода от чешмата в една чаша, добавих няколко капки лимон, и отидох при нея. Тя вика: това ли е, мами? Аз и викам:да. Тя го изпи, легна си и веднага заспа. А аз цяла нощ бях на нокти дали няма да закашля, дали и спадна температурата... Току ставах и отивах до креватчето да погледна... Но тя спеше спокойно, все в същото положение. На сутринта ми вика: мами добре съм нищо ми няма. Аз и викам. Да, знам... отиваме на градина. И си отидох спокойно на работа. След обяд като я взимах, тя изтича към мене и вика: мами, добре си бях днес. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Alexander Добавено Декември 19, 2009 Доклад Share Добавено Декември 19, 2009 Здравейте!Какво ще кажете за болеста на мозъка?Умсвеното и психично отклонение?Нарушенията в мозъчната система-главния и гръбначния мозък? Има ли по-тежки болести от тези?-Да не знаеш кой си,да не можеш да се молиш на Бог,да не знаеш ,че съществуваш? Какво са сторили тези души,че да избират за себе си това наказание?Мисля....,но не стигам до никъде. Ееххххх.............сложно е. Мой приятел и колега,млад и добър човек на 28г,дипломиран адвокат,преди броени дни внезапно полудя-без явна причина!Що за наказание е това?С какво човек го заслужава?Може би с това,че се е самозабравил,забравил за Бога,забравил,че не е само тяло,а и дух? Не мисля, че Бог наказва, защото Той е Любов. Обаче за да стигнеме до познанието, първо трябва да минем през страданието. Страдание не само за него, но и за близките му. Спомнете си Райската градина, дървото на Познанието и последвалите страдания на Адам и Ева. Давам ви пример и с мен самият: Бях безгрижен, докато не ме налегна тежка алергия, от която страдах дълги години. Това страдание ме доведе накрая до хомеопатията, с чиято помощ се излекувах. И ето ме сега, помагам на хората с усещането за истинската ми мисия тук, на планетата Земя. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.