Saper Добавено Юни 8, 2006 Доклад Share Добавено Юни 8, 2006 Най-страшните болести са:безлюбие,безверие и безнадеждност. Съгласен съм. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Август 31, 2006 Доклад Share Добавено Август 31, 2006 0800 11 202 - безплатната гореща линия на БТК за консултации на онкоболни работи от Април. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Август 31, 2006 Доклад Share Добавено Август 31, 2006 В основата на всичко болестно май стои страхът- това е глобално понятие, чието съдържание може да се изследва надлъж и наишир, но като че ли, най съществено е да се изследва в дълбочина... Страхът май е следствие от невежестото / неведението / безумството + безсърдечието на человеците Мисля си, че най - страшното нещо е да си сляп. Очите и зрението - връзката със светлината. Христос говори за окото - ако окото ти е здраво, от там се осветява цялото тяло и си здрав. Това око не е само едно сетиво - това е съвкупността от всички сетива - цялата душа когато вижда светлината, тогава няма място за болест. Една кратка мисъл - молитва : Господи, направи Окото ми чисто и светло! И още , но този път не за третото око , а за двечките за да си ги обгрижваме: Господи, изпълни очите/езерата ми със сила + здраве + живот + светлина Любов + Светлина + Мир + Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Август 31, 2006 Доклад Share Добавено Август 31, 2006 За мен най-страшната болест е да загубиш Любовта в себе си - Любовта към Бог, проявен в нас самите. Тази загуба довежда всички други болести - започва се от дребните и невинните и ако не "чуем" тяхното предупреждение.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Август 31, 2006 Доклад Share Добавено Август 31, 2006 Това не е болест.А и как може да загубиш нещо, което нямааааш (имаш го,но е позааатрупано и непроявено, не я живееш Любовта към Бога с всичките си клетки и в делата си). ЛЮБОВТА не може да се ИЗУБИ. Тя може да се подпуши. например. Или има и други идеи. Любов + Светлина + Мир + Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Август 31, 2006 Доклад Share Добавено Август 31, 2006 (имаш го,но е позааатрупано и непроявено, не я живееш Любовта към Бога с всичките си клетки и в делата си). ЛЮБОВТА не може да се ИЗУБИ. Тя може да се подпуши. Точно това имах предвид под "изгуби" - подпуши. Благодаря за уточнението - думата беша важна! Може би като подпушим Любовта в себе си ние изгубваме усещането, че я носим... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Август 31, 2006 Доклад Share Добавено Август 31, 2006 Защо е заболял човек? Както и да обяснявате, нищо не помага. Можете да създадете цяла теория за противоречието. Разболял се човекът, важно е в дадения случай изгубеното ( незапазеното хармонично състояние - добавям благо) да се възстанови.Защо е заболял? - Може да кажем, че нямал достатъчно храна, беден бил. Не е спазвал законите на природата. Това са обяснения, които нищо не допринасят. ....Ние имаме едно криво разбиране в живота.Ние не търсим разрешението.Смисълът на живота не е разрешение. ....Не търсим в своето знание разрешението на живота, да се намери смисълът на живота не във външната страна, но във вътрешната страна на живота.Щом човек намери вътрешното разрешение, ще престанат всички противоречия. Дотогава, докато има противоречия в живота, той се намира във външната страна на живота.В съвременната геометрия квадратът е най-устойчивото положение на човешкия живот.Има четири точки, четири центъра, от които той зависи.Четири положения са това. И онзи закон казва:" Възлюби Господа с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила", то е квадратът. Съвременната наука, която поддържа човешкото съзнание+самосъзнание+подсъзнание и свръхсъзнание, то е квадратът. беседата "Първата дума" 12 юли 1935г., МОК 14 годишнина, том 4 Аурата.кожата на духовното тяло. Центърът на живота, това е Бог, Който е създал всичко. Благодаря, че разрешаваме заедно задачката за квадратурата на кръга.Аум Любов + Светлина + Мир + Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Август 31, 2006 Доклад Share Добавено Август 31, 2006 Възлюби Господа с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Септември 2, 2006 Доклад Share Добавено Септември 2, 2006 Всъщност, едва ли има "неизлечими болести"- въпросът е в това, къде е "ключът" за отключване на лечебния процес... Има лечители, които се опитват без ключ да разбиват ключалки, катинари и прочие- такива сме ние лекарите в съвременната медицина, стигнали сме най-много до там, че да "обезболим" човека, докато разбиваме ключалката, водеща към здравето му...а не знаем, че вътре в сейфа, здравуето е нещо летливо и бързо се изпарява...Разбием ли веднъж ключалката, едвал и после човека ще има нещо повече от липса на болка... Други лечители имат много видове ключове, и опитват ли опитват, докато не намерят някой, който да пасва, поизпилят го, понатъкмят го, и отворят ключалката като опитни крадци...Но, и те не знаят какво да очакват, и попаднали в сейфа, посягат към онова, което блести...а то не е здравето което търсят...Така че, това правят повечето екстрасенси, и лечители, които спрямо природата се явявят крадци... Други лечители нямат ключове, но контактувайки с болния човек, бъркатт в джоба си, и изваждат малко восък или нещо друго, и взимат мярка от ключалката, след което изработват точния ключ, за точната ключалка и с него могат да отключат тази ключалка...Тук, работата на тези лечители се състои в това, да отключат с правилния ключ, да вземат със себе си болния човек, и да влязат и двамата в сейфа- и лечителят да покаже всички богатства които се съдържат в сейфа, и както става в приказките, да попитат "Кое според теб е здравето ти сред всички тезибогатства", и да оставят човека да направи своя избор- колкото време е нужно... Ако човекът не избере зравето си, ако си хареса нещо друго от съкровищницата си, може да излезе с него, след което лечителят заключва ключалката, и претопява ключа така, че отново той да се превърне в кюлче метал, макар и златен, или слебърен...пак ще го полва, има много болни хора...и калъпа от парчето восък пак ще разтопи- това са неговите средства... Но, ако човекът излезе от съкровищницата, държейки в ръце точно това, което е неговото здраве, лечителя с усмивка му подарява ключът от тази съкровищница, и инвестирайки мъничко ценен метал- все пак за едно ключе не отива много...те са свършили своята работа- това е ключето на Живота, и след като човекът е открил своето здраве, и има този подарък- ключето, той става господар на зцдравето си, и знае неговата цена, а лечителя за него е Човек, който е дал малко, но най-ценното от себ еси- със своите умения, с парченце восък, и малко злато, като в изработката на ключето е проявил своя талант на лечител... Ако някой, на когото е подарено ключе осъзнае, че го "сърбят" ръцете, и че го бива в ключарството, отива при лечителят който му е дал ключето на здравето, и се учи от него как да взима мярка, как да прави ключове...и като изучи този занаят, придобива освен здравето и Живота си, но и се дипломира като някой, който знае какво е Живота, и може да отключва всякакви ключалки... Благодаря на всички, които са ми дали такова ключе, и благодаря навсички, които са приели от мен такова ключе. Това съм разбрал от опита си в тази насока, и това мога да споделя тук, в тази тема, и пред тази аудитория. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Септември 2, 2006 Доклад Share Добавено Септември 2, 2006 Най - добре ще бъде, обаче, да не чакаме някой друг лечител да ни изработва ключета към собственото ни здраве, ами да се сетим, че то - ключенцето, е всекиму дар от Оня, с големия ключ и си стои от самото начало на верижка на врата ни, ама сме го позатрупали от многото други ланци и герданчета и дрънкулки, които сме си овесили, та не го намираме. Дано бъдещето е на такивата лечители - дето сами си търсят и намират ключетата! Тогава, естествено ще отпаднат описаните от Кристиян първи и втори вид лечители, а ролята на третия ще се свежда само до напомняне, че ключето е във всеки от нас. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Септември 2, 2006 Доклад Share Добавено Септември 2, 2006 Близко ми е мнението на Силвия. Ключенцето всеки си го носи. Според мен собствените ни страхове пораждат много болести. Хомеопатията се опитва да лекува точно страховете ни. На енергийно ниво. Делюзията е погрешно схващане за реалността, от нея идва болестта.Делюзията се прикрепва за егото. Егото се чувства онеправдано, със загубена идентичност, индивидуалност, сигурност или престиж без да знае защо. И тогава егото се опитва да създаде точно такава ситуация, която би могла да оправдае собствените му чувства и състояния... Болестта се свързва с егото...Болестта поражда кризата чрез, която съзнанието маже да изросне "Духът на хомеопатията"-Р. Шанкаран Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Септември 15, 2006 Доклад Share Добавено Септември 15, 2006 Няма човек, който да е пощаден от болестите. Те ни съпровождат повече или по-малко през целия ни живот, не подминават семейството ни, приятелите, познатите ни. Да вземем например детските болести, които често съпътстват израстването и развитието на почти всяко дете. Болестите рядко са посрещани добре, въпреки че на тях не трябва да се гледа непременно негативно, особено на детските болести и на техните последствия. Често причините за заболяванията трудно се разпознават и установяват. Те могат да бъдат кармично обусловени от предхождащите ни микрокосмически обитатели, но е възможно също така да са пряко последствие от действията ни в настоящия ни живот и да служат за непосредствено коригиране на нашето поведение. Не винаги е лесно да се разбере каква е целта на дадено заболяване и какво иска да ни каже. Някои хора се ориентират напълно слепешком в този мрак. Да вземем например жената, която със сълзи на очи оплаква съдбата си, без да разбира защо е засегнат точно нейния мъж, защо точно той е трябвало да претърпи удар, след като винаги е бил така добър и старателен, работил е и през почивните дни и то по няколко смени по ред, за да може да изплати жилището им. Външните хора виждат и разбират всичко много по-ясно, докато засегнатият много рядко, или поне след продължително време. Друг пък си счупва крака и не може да върви. Трети вдига температура и бива прикован към леглото, но най-накрая се успокоява. Някои хора успяват веднага да разберат коя е добрата страна на тяхното заболяване. В тази връзка Халил Зибран казва: “Много от страданията сам си избрал – те са горчивото лекарство, чрез което лекарят вътре в теб лекува твоето болно себе.” Днес хората разбират, че в известно отношение всички болести са психосоматични, т.е., че тяхното възникване е плод както на физически, така и на душевни аспекти. Болестните аномалии настъпват най-напред в етерното тяло и едва след това се проявяват във видимото тяло. Междувременно днес съществуват множество публикации относно смисъла, целта и значението на заболяванията. Но въпреки че разбираме някои взаимозависимости, тези познания не могат да ни предпазят от болестите. Ние ще бъдем съпровождани от болести и смърт дотогава, докато не бъде премахнато разединението ни с Бога. В това се крие истинската причина, а не в някакъв вирус, удар или каквото и да е въздействие отвън. Едва когато се обърнем с лице към Бащиния дом и в нас се развие завръщащата се при Бога душа, за нас няма да има повече болести и смърт. Това е единственото, универсалното и абсолютно лечебното средство за нашето трайно оздравяване. Всичко останало е само лечение на симптомите, нещо като лепенка върху раната, таблетка, която заглушава единствено болката, но не премахва причината. Така погледнато, всяка болест може да бъде онзи отключващ фактор, който да ни накара да поспрем, да ни даде спасителния шанс да стигнем до необходимото разбиране, за да се коригираме и да се обърнем към пътя на завръщането. Ето как едно увредено тяло може да помогне на душата да оздравее. Макар този път да не е лек, той може да бъде извървян. Защото едва чрез болестта ние понякога осъзнаваме кое е истински важното, разбираме есенцията на живота. Преминавайки през страдания и състояние на безпомощност, човек може да осъществи такива значими действия, които като здрав нямаше да може да извърши. Как би могло да се помогне на болните хора? Като бъдем винаги до тях и съпреживяваме заедно с тях състоянието, в което се намират, като внимателно им разкриваме – ако са готови и се отворят за това – перспективите на една друга жизнена действителност, която се намира от другата страна на този видим свят и за която това тяло няма стойност. Следователно можем да кажем, че болестите са удари на съдбата, които ни карат да преосмислим своя живот по един съвсем нов начин и да поемем в друга житейска насока. Те могат да бъдат изпитания в истинския смисъл на думата. Те ни дават един шанс. И всеки сам решава как ще се възползва от него. В този случай на човека се предоставя пълната свобода – или да игнорира, да потиска, да се отклонява и да прави всичко възможно, за да може да продължи да върви по стария път, или да се възползва от дадения шанс и да направи необходимото, за да промени посоката. Това означава да приеме своето жизнено състояние такова, каквото е. В тази връзка са и думите на Андре Жид: Житейски закон е: Когато една врата се затваря, друга се отваря пред нас. Трагичното обаче е, че човек гледа само към затворената врата и не обръща внимание на отворената. Да приемеш своето жизнено състояние, означава да не се обвиняваш, да не се самосъжаляваш и съпротивляваш на онова, което вече се е случило. Това обаче не означава и да понасяме безропотно болестите. Естествено че е необходимо човек да осигури на своето тяло необходимото и поддържащото го лечение и да облекчи болките си. Но да видим отворената врата, означава едновременно с това и да се обърнем към единствено важното - Божественото и вечното, и да настроим тежестта на жизнения си център към него. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Септември 15, 2006 Доклад Share Добавено Септември 15, 2006 Междувременно днес съществуват множество публикации относно смисъла, целта и значението на заболяванията. Но въпреки че разбираме някои взаимозависимости, тези познания не могат да ни предпазят от болестите. Ние ще бъдем съпровождани от болести и смърт дотогава, докато не бъде премахнато разединението ни с Бога. В това се крие истинската причина, а не в някакъв вирус, удар или каквото и да е въздействие отвън. Едва когато се обърнем с лице към Бащиния дом и в нас се развие завръщащата се при Бога душа, за нас няма да има повече болести и смърт. Това е единственото, универсалното и абсолютно лечебното средство за нашето трайно оздравяване.да видим отворената врата, означава едновременно с това и да се обърнем към единствено важното - Божественото и вечното, и да настроим тежестта на жизнения си център към него пълно единомислие. Любов + Светлина + Мир + Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 15, 2006 Доклад Share Добавено Септември 15, 2006 Също! Мога например да ви кажа от опит смисъла на алергиите и астмата. Когато страдах от тях, не можех да приема доста неща, с които се срещах в живота, защото ги класифицирах като лоши и грозни и влагах всичко от себе си, за да ги направя по-добри и по-красиви. Те, разбира се не ставаха такива каквито аз ги исках и аз страдах. Неща, от които на другите не им пукаше и дишаха спокойно и казваха - това си е нормално - всеки да си носи последстивята от това, което прави и което е, мен ме задушаваха, защото се чувствах виновна, че другият страда. Когато промених начина си на мислене, изчезнаха сами и алергиите, и астмата... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Септември 15, 2006 Доклад Share Добавено Септември 15, 2006 И при мен има единомислие по целия пост. Няма страшни болести, болестите са само предупредителни сигнали доколко човек се е отклонил от пътя към Истината и ако съумеем да се вслушваме в тези сигнали, ще разберем максимата " всяко зло за добро ". Да се оглеждаме за другата врата, която се отваря и като минем през нея, да видим, че можем да отворим всички затворени отвътре! Не се плашете от болести, те са само подсвирквания на свирката на спасителя на плажа . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bagain Добавено Септември 16, 2006 Доклад Share Добавено Септември 16, 2006 А ако ви кажа друго ще се изненадате ли?Ако ви кажа че няма болести?Ако няма болни?Тогава какво?Всъщност за какво са болестите?Те са за да ги лекуват лекарите.Лекаря трябва да лекува за да взима пари и ти трябва да си болен за да може той да те лекува и после пак да отидеш при него когато се разболееш отново.А ти ще се разболееш.Ще ви предложа друга гледна точка няма болести и болни хора има нездрави хора.Когато кажеш болен съм в умът ти излиза идеятаза болест,а когато кажеш не съм здрав в умът ти излиза идеята за здраве и как да се върнеш отново към него.Какво е здравето?Това е баланс и хармония в тялото,умът и сърцето,когато излезеш извън баланса по някаква причина губиш здравето си.Това е най-общо казано за болестите иначе може много да с говори за това как възникват какви процеси започват и как да се върнем към здравето.Общо взето болеста и здравето са категории на ума но ако е толкова просто защо хората се разболяват?Защото те имат нужда да бъдат лекувани да правиш нещо за тях,да им обръщаш внимание...ето ви пример с баба и като я заболи нещо взима си хапче и и минава ама не за друго а защото е взела хапче това си е на принципа на плацебото знаеш че се прави нещо за теб дава ти се нещо макар че не оказва никакъв ефект ти оздравяваш,защото вече си спокоен че се лекуваш.Обаче хората някак си ги мързи да се лекуват сами,а тялото им знае как в телата ви е заложено това да се лекуват сами просто ги оставете и им позволете да го направят ако нещо ви заболи обърнете се към него и кажете оздравей но не му заповятдваите а го помолете.Всички болест са кармични защото всички са следствие на това че сме ги допуснали до себе си.И още нещо болест идва не да ви накаже а да ви покаже нещо да ви научи може да я питате какво и докога смята да остане.За нервните болести и тези който засягат ума темата е дълга и сложна може много да се говори но не сега лека ви нощ...още нещо не разбрах какво и е на леля ти? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Септември 17, 2006 Доклад Share Добавено Септември 17, 2006 Всъщност, едва ли има "неизлечими болести"- въпросът е в това, къде е "ключът" за отключване на лечебния процес... колко мъдрост има в тези думи, но понякога намирането на кляча наистина е труден и на повечето хора им е нужно известно израстване за да го намерят първо и втора да могат да си отключат с него вратата, но може би и това си има своя смисъл Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Октомври 4, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 4, 2006 Парафразирам думите на Фройд: "Болестните симптоми представляват задоволяване на либидото по пътя на регресията към по-ранен стадий от неговото развитие, през процесите на цензура, изтласкване, сгъстяване, изместване!" Първо - всичко в живота е сексуално - наситено е и е ръководено от сексуалността - директно или сублимирана! Второ - когато ние, тоест съзнанието ни срещне дадена трудност, силен стрес, травмиращо събитие с голяма интензивност, или с по-малка, но с по-голяма продължителност, то може да реагира или като остане отворено за ставащото и го "смели", тоест преживее съзнателно, трансформира го, приеме го като опитност, гориво за развитието си, или да го цензурира, да се затвори, отрече от ставащото, което поражда изтласкване. Според мен всяко едно изтласкване на психичен феномен, тоест на възприета от външен или вътрешен свят реалност винаги води до болестен симптом. Тук противореча на съвременната психология и психиатрия, за които изтласкването е естествен и нужен процес. Според мен такова схващане е директно неразбиране. Когато съзнанието блокира нежеланата от него информация, която му носи болка от различен порядък (а то блокира, изтласква само такава информация), естественият ход на нещата е, че тази информация не изчезва, а става несъзнавана. Тя не е бездейна, но е активна и иска да се прояви по всякакъв възможен начин. От позицията на подсъзнанието, което работи на принципите на сгъстяване и изместване(точно както и при сънищата), тази информация се проявява във вид на болест! Всяка болест представлява задоволяване на сексуалните търсения на съзнанието, тоест на търсенето му на удоволствие по един опосредствен начин - през филтъра на подсъзнанието. Всеки симптом е предизвикан от самия човек, от неспособността му да погледне на ставащото , на протичащата през него информация с отворено, силно и здраво съзнание, което не дели нещата на добри(носещи удоволствие) и лоши (носещи болка), а приема и двете като единно проявление на силата. На същата тази либидинозна енергия, която движи световете. В езотериката тази либидинозна сила се нарича Любов, Бог, Ин-Ян и пр. Например: Влизаме у дома си, където заварваме любимия с друга жена. Това ни шокира силно. Без значение как реагираме външно, случилото се създава у нас силен неразрешен конфликт. Съзнанието ни по никакъв начин не приема ставащото. Протича изтласкване на болката от станалото! След няколко месеца у тази жена се появява рак на матката ... Защото не е успяла да "смели" спокойно станалото, защото несмляната енергия на обида и мъка, на неразбиране и нараняване прониква дълбоко в подсъзнанието, тъй като е всячески изхвърляна от съзнанието! И подсъзнанието по неговия си странен за нас начин решава проблема. Създава тумор, който според неговия начин на реакция замества неверния мъжки член, както и може би очакваното от него дете! Според реакцията на жената, според това как ще приеме станалото, според спецификата на психиката и характера и, конфликта може да бъде "решен" от подсъзнанието като болест и на друг орган или като психично отклонение ... Но механизмът е еднакъв. Подсъзнанието е животното в нас - то действа по своите си принципи и методики ... Бъдете здрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Bugi Добавено Октомври 4, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 4, 2006 Ако болестта е отклонение от Хармонията / като цяло/ , тъй като Бог е Хармония, то тя е отклонение и от Бога / връзката с Него/. Страшната болест е много голямо отклонение от връзката с Бог. Тъй , като всяко зло е за добро, следва отклоненият, отдалеченият от Бог-Хармония да се приближи до Него, което по своята същност представлява и самото лечение на болестта. Можещият човек може да се лекува сам, а този, който не може да се излекува следва да потърси някой можещ да помогне при излекуването им. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Октомври 10, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 10, 2006 И при мен има единомислие по целия пост. Няма страшни болести, болестите са само предупредителни сигнали доколко човек се е отклонил от пътя към Истината и ако съумеем да се вслушваме в тези сигнали, ще разберем максимата " всяко зло за добро ". Да се оглеждаме за другата врата, която се отваря и като минем през нея, да видим, че можем да отворим всички затворени отвътре! Не се плашете от болести, те са само подсвирквания на свирката на спасителя на плажа . Докладвам своето съгласие и аз. А какво ще кажете за бебетата които се раждат с болести тежки и след малко съществуване си отиват, може би душата трябва да изживее тези страдания и без да търси ключа и това си има своите причини...да се върне отново после пак Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Октомври 10, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 10, 2006 Според хомеопатията Делюзията е погрешно схващане за реалността, от нея идва болестта. Излекуването е възстановяване на здравето. Постига се, когато човек осъзнае невярното си възприемане на реалността.... Самоосъзнаването, опознаването на самия себе си е ключ към промяна на делюзиите. Когато 1-2 поколения натрупват неправилно разбиране за живота, има определени психически/енергийни изкривявания. Те преминават в тялото на човека, а от там и в гените му. Получават се аномалии при плода/бебето. Това е и карма. Знаем, че децата изплащат грешките на родителите си. Според мен това е механизма. Злоба, завист, страх, ревност се натрупват в определени органи и се предават генетично... Болестите са Божие благословение, т. е. Бог чрез тях ни дава шанс да се поправим. Но най-страшно според мен е когато частицата от теб страда, т. е. детето ти. За мен това беше най-голямото наказание и благословение едновременно, защото намерих път, който да изведе и мен, и хората около мен в по-светъл и осмислен живот. Това беше моята голгота, но благодарение на любовта и усмивката на детето ми я преминах. Осмисленото страдание ни води към излекуването... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Октомври 10, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 10, 2006 И аз често съм се питала защо деца се раждат с малформации или се разболяват тежко. Вярно е, че плащаме греховете на рода си, но нали когато те кръщават (особено новородено) Бог отмива първоначалния грях? Защо въобще се получава така че да се роди такова дете? Всъщност нещата са много по-сложни и всеки има свое обяснение, добито от житейския му опит. Преди години ми попаднаха първите две книжки на Лазарев (Диагностика на кармата). Промени се мирогледа ми. Толкова неща си дойдоха на мястото и получиха обяснение. Например за безплодието в семейството (така както си го спомням като обяснение): много агресивни жена/мъж не е редно да имат деца, защото те ще предадат агресията си и така ще се увредят всички следващи поколения. Затова Господ ги обрича на безплодие. Но ето идват докторите и редицата продължава. Преди година лежах дълго време в болница и ми направи впечатление изказването на един лекар: Всичко е божа работа, ние само забавляваме пациентите докато Господ реши да ги прибере. В един от предишните постове се казва, че увреденото тяло може да помогне на душата да оздравее и че този път не е лек, но може да бъде извървян. Вярно е. Ако не вярвах в Господ и не се молех не знам дали щях да намеря сили да преживея всичко. Има хора при които операцията е направена перфектно, но те все мрънкат, че нещо не им е наред. За такива пациенти самите лекари казват, че те никога няма да оздравеят. А има хора, които приемат случващото се като още едно изпитание на живота пред тях, като част от кръста който носят и се надяват с помощта на Господ всичко да се оправи. За тях има надежда. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Октомври 11, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 11, 2006 Ех, този Господ ... Всъщност самите ние сме Богове, само че спящи! Слезли сме в илюзията, затворили сме божествеността си в един примитивен ковчег, тяло, и живеем насън... Живеем в тела, до голяма степен непригодни да изразят дори и слабо НАС самите! Защо сме слезли? Доброволно или на заточение, като наказание? Това ние, смъртните, не знаем! Има обаче същности, които са близо до нас - безсмъртни, с никога неугасващо съзнание, които са в постоянна връзка с другите по-напреднали същности от Йерархията на Светлината, на която те се явяват най-близкото до нас звено! В Кабала тези същности, които повече от нас, животно-двуного-човеците, се доближават до същността на понятието Хомо Сапиенс, се наричат ИШИМИ! В Теософията се наричат адепти, в Хиндуизма - Риши! Те знаят! Те могат! Те виждат! Те са нашата непосредствената нишка до самите НАС, до това, което мъгляво и износено, както и безкрайно атавистично наричаме Бог! Всъщност, всичкото материално богатство на света, всичките секс и наслади, всички разкоши и дори здраве не струват и петак пред възможността човек да се доближи до ТЯХ - до тези Адепти, Ишими, Знаещите, Истинските обитатели на планетата ни! Пътят към тях не е външен и дори и да имаме за съквартирант някой от тях, ние дори няма да го познаем, и няма да се приближим до него нито на йота! Пътят до ТЯХ минава през ... собственото ни съзнание, през неговото овладяване и стабилизиране, през тонирането му на една по-силна и тънка вибрация, годна да ИМ служи! Тогава ТЕ ще ни забележат и ще имаме великата радост да сътрудничим с тях и да станем едни от тях, да тръгнем в онзи истински път, за който само можем да се досещаме на нашето настоящо ниво на съзнание, ПЪТЯТ на космическия човек, този път, за който всички крайни цели на нашите малки земни пътища се явяват само подготовка! Всички самадхита и нирвани, всички екстази и просветления са само подготовка за живота - един по-истински от спящото състояние в което се намираме: ЖИВОТ! Най-страшната болест е невежеството и ние тънем в него - не до шия, не - ние сме потопени в него тотално - залети сме от плътните му вълни и НЕ ЗНАЕМ! Придаваме си важност, преоткриваме топлата вода и колелото с науките си, създаваме организации и институции, закони, които са толкова далеч от Космическите им еквиваленти по същността си ... Раждаме се и умираме - раждаме се слепи, умираме слепи, автоматично се гърчим на конвейра на превъплъщенията, един конвейр, създаден да носи на поточната си линия живи мъртъвци, каквито сме в настоящото си състояние! Успяваме ли да проумеем собствената си природа - тази в която живеем - животинската? Успяваме ли да я впрегнем в юздите на съзнанието, за да ни тягли тя към истинското, забравено от нас АЗ? Научихме ли се най-сетне да сублимираме, а не да се борим? Оплетени в кълчищата на ежедневието, успяваме ли да го използваме като храна за Висшия ни АЗ, да трансформираме опитностите си, да растем по сила и мощ, да израстваме в ново качество на съзнанието си? Всъщност, това което наричаме наш живот, е смърт! Целият ни живот е болен - но такова е и състоянието след живота ни - така наречената смърт. Най-тежката болест - незнанието, автоматизмът, инерцията! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Октомври 11, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 11, 2006 И това Орлине е до болка вярно! Ние сме в Биг Брадър. Наблюдават как работим на нивата на живота, дали се трудим с любов, дали искаме да засеем и да отгледаме това, от чиито плод ще се почерпим. Невежеството носи болестта и порочният кръговрат на “живот” и “смърт”. Аз си го наричам живуркане. Живуркане в сън и просъница. Поздрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Октомври 11, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 11, 2006 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.