Първата Паневритмия в живота ми. Споделете опит

[Иво]

Първата Паневритмия в живота ми

Споделете опит за първата Паневритмия в живота ви.

Как се случи, че отидохте? Дълго ли го планирахте?

Какво ви мотивира да започнете?

Къде и кога се случи? Кой ви заведе? С кого играхте?

Какво почувствахте? Какво си помислихте?

Лесно ли възприемахте стъпките?

Как протече денят ви след това?

Споделете каквото решите за първата си Паневритмия.

[Диана Илиева]

Хайде, аз ще започна

Не, че съм планирала дълго, но отдавна се канех (от година-две) и все не успявах да отида. Но сега се получи.

Един познат още миналата година ме викаше, говореше много възторжено за нея, но аз така и не отидох. Сега пак той ме заведе. Дъщеря ми също прояви желание, така че отидохме и двете . Играхме двете, макар че другите имаха резерви как ще се справим, като начинаещи. Но и бяха толерантни и разбиращи - не настояваха. Само накрая, за пентаграма се разделихме, за да бъдем двойка с по-опитни хора.

Стъпките ... да, много лесно, някои чак ми идваха отвътре. Все пак се обърквахме на моменти и, разбира се, гледахме внимателно другите.

Мотивите - винаги се старая да прилагам нещата, не виждам смисъл само от теорията.

За мисленето - въобще не мислих

За чувстването - много приятно беше. А представям си как ще бъде, когато престана да гледам другите в ръцете и краката, и започна да правя движенията в едно полумедитативно състояние.

А след паневритмията ми беше дори още по-приятно (там малко или много, като новобранка, се напрягах, внимавах) - човек се чувства така освежен, спокоен; по това време на годината съм затрупана с работа и обикновено преуморена, като ми е трудно да си дам почивка, чак отвътре не ми идва (малко съм и работохолик, де ), но след паневритмията ми беше толкова спокойно, тя и работата вървеше добре без мен, та дори си дремнах следобед

[mochito]

Първата си паневритмия аз изиграх преди (ако не се лъжа) 4 години.Преди това около няколко месеца само наблюдавах отстрани майка ми и приятелите ни.В един момент се престраших и аз да се включа. Интересното е, че отстрани всичко изглежда много по-лесно, но когато се включих в кръга беше малко по-различно. В началото - говоря за първите месеци в които съм играла паневритмия - повече се замислях за правилността на движенията, но след като ги бях научила добре, започнах да е замислям за техния вътрешен смисъл и тогава усещанията ми от паневритмията се засилиха.Чувството на хармония, спокойствие и единство - беше много красиво усещане.

Най-силно разбира се ми действа паневритмията на Рила и по-специално когато играем на Бъбрека. Дори в много случаи през останалото време когато ми падне енергията или се почувствам не във хармония, се сещам за някоя много хармонична паневритмия на Рила, за гледките към езерата и Харамията и настроението ми мигом се оправя.

[Злинчо]

много обичам да погледна кръга в някакъв момент между фразите.

винаги имам чувство за неочаквана цялост с всичко, просто няма нищо по-важно от това, когато си в кръга.

отказвам се-наистина не мога да опиша това чувство. чувство на цялост.

[Орлин Баев]

Беше лето господне 92-ро. Бях излязъл в полагаема отпуска от казармата. Служех в жандармерията, вътрешни войски в Нови Пазар. В една от малкото си отпуски преди това обикалях сергиите с книгите в центъра на Варна и търсех "източни мъдрости". Попаднах на авторката Беинса Дуно - поне тогава си помислих, че е жена, заради а-то накрая. Книжката беше мъничка, с мисли от "авторката". Започнах да ги чета в казармата и направо ме проникнаха като танкова картечница през каска... Спрях месото и т.н.

Та, в полагаемата, след няколко дни във Варна, тръгнах към Айтос - разбрах от един приятел, дядо Кольо (писал съм някъде за него), че по това време на годината бялото братство се събира в Айтос. Взех някакви влакове, сменях, стигнах. В Айтос питах народа и ме упътиха за посокат ана лозето, а на път срещнах две сестри и един брат - йога с брада. Там се настанихме в една къщичка, където се лягаше на земята, но имаше постлано с одеяла, както и одеало за отгоре. На другата сутрин този брат, йогата, ме сръчка да ставам, да сме посрещали слънцето. Леле, беше рано. Качихме се горе на някакво плато и няколко души зачакахме слънчо. Аз бях "се наял" с някакви книжки за тибетски йоги вече и оттам бях научил някакви дихателни ритми. Започнах да правя дишането така, както бяхме прави. Тогава за пръв път ми се случи нещо, което после пак ми се е случвало: пренаситих се с въздух, налягането ме замая и ... паднах по гръб. Лежах около две минути като не можех нито да стана, нито да говоря - и вибрациите и т.н.. Добре, че имаше тревичка... . Някоя от жените се обърна и спокойно ми каза нещо от сорта на: "Аааа, с дишането трябва да внимаваш - сутринта има много прана..". Аз тогава бях много социално тревожен и ме беше супер срам, че паднах...

Гледахме изгрева. После слязохме долу на лозето и този брат, йогата, вика: "Айде сега да видиш една гимнастика...". Аз тогава не бях и чувал за паневритмията... Влязох в кръга обаче и започнах да асоциирам за кукутцу и неко аши дачи... - защото някои от стъпките приличат малко на някои позиции от карате... Викам, я гледай тука, що е лесно! След известно време обаче почнах да бъркам стъпките - при квадрат, при тъкане и т.н. . След малко ужасно ме заболяха и раменете - нали ръцете са почти постоянно настрани и нагоре. А тогава бях трениран наистина като за световно - в Нови Пазар почти всеки ден бягах по 21 км. до едно село и обратно, отделно лостове и зала и чувал и т.н. Въпреки това обаче раменете така ме заболяха, че ми се ревеше. Викам си обаче: "Ей, тези бабки тука могат, аз ли няма да мога...". После на лъчите и пентаграма съвсем загинах. Имах мускулна треска на раменете после поне три дни ... .

Тогава бях на 21. И преди, още от 19год. се интересувах от дзен: "Да минеш през вратата, която обаче я няма.." - ъъъ, шах и мат с пешката... На 21г. обаче нещо се събуди в мен - просто като клик. Като спусък. Събуди се в мен едно ново съзнание. Една жажда за идеали, за духовност и сърдечност. Сякаш една вълна ме грабна тогава - и не ме е пуснала и досега, ща или не. Тази жажда беше много силно примесена с катаклизмите на егото ми, които тогава бяха големи. Но събудената духовност ги разбърка из основи и ги направи огромни... . За да могат по-късно тези катаклизми бавно и постепенно да изкристализират в нещо по-стабилно и цялостно.

След Айтос тръгнах директно за Рила - разбрах, че там е бил съборът на братството. Тръгнах с едни гуменки, тениска и лятно яке. Там се губих в планината, валя ме студен септемврийски рислки дъжд, висях по някакви скали... В този дух мога да продължа, но нали темата е за паневритмията...

Редактирано Април 25, 2010 от Орлин Баев

[helen]

Запознах се с учението преди 5-6 години. Сега като се замисля, всичко ми звучеше много познато, както когато си чел много за един изпит и ти трябва само едно опреснително четене

За движенията и смисъла им чета от три години, гледах филмчета, и на живо няколко пъти. Но усещах, че не е дошло времето. Исках да се запиша на курс, но в града в който живея няма такъв. После разбрах, че се играе Паневритмия, макар и от малко хора.

Тази година, започнах всяка сутрин след 22 март да се будя с мелодията в главата си. Това май беше знак, че достатъчно съм чакала

Отидох в друг град, в който имах щастието да играя с много опитен човек. Първите 10 упражнения не бяха препятствие за мен. Разбира се после обърках едно-две, като най-големия проблем беше Пентаграма.

Мисля, че е почти задължително първо да ходиш на курс.

Благодарна съм, че хората бяха търпеливи и помагаха.

Докато играех не мислих за нищо друго освен за кръга. Реших, че след като нямам опит, най-доброто което мога да направя е да мисля само положително (което се оказа много лесно докато играя) за да не смутя някой. Няколко пъти долетяха някакви скучни мисли от ежедневието, но бързо изчезнаха. В един момент дойде един човек, който правеше сутрешния си крос. Той започна да обикаля около кръга заедно с нас. Просто си тичаше. Установих, че изобщо не ме дразни, нито пък ме смущава по някакъв начин. След това дойде едно куче с една клечка в устата - и то не ме притесни, само го отбелязах

След това през целия ден бях изпълнена с любов към всичко. Недоразуменията от ежедневието не ми влияеха, бях някакси страничен наблюдател, а не участник. И така като наблюдавах отстрани, решенията ми се струваха по-лесни.

Благодарна съм, че този човек бе до мен, защото без него със сигурност нямаше да изживея това.

[Guest Мона]

Ще бъда лаконична, за това мое преживяване думите ми убягват.

Как се случи първата Паневритмия в живота ми? Ами случи се тъкмо навреме, въпреки че бях изненадана, че ми се случва.

Но, в момента, в който пристъпих в кръга, разбрах, че всичко е на мястото си - осмислено, хармонично, съкровено. Пътувах към себе си, въпреки хората наоколо. Усмихвах се на света, но се усмихвах и на себе си и бях благодарна за това, което ми се случва.

Какво е за мен Паневритмията? Един интимен, съкровен танц и разказ за човешката душа.

[Eлф]

Което означава че ти наистина играеш паневритмия т.е. сливаш се със същността. Казвала съм го и друг път, веднъж имах честта да наблюдавам от страни и видях, че само една млада жена от всички танцуващи наистина играеше паневритмия.

Редактирано Август 23, 2010 от Eлф

[Латина]

И не просто разказ, а пресътворяване на човека, във всеки аспект от живота.

Жалко, че през последната година не отидох на паневритмия нито веднъж.

Не знам какво ме спира.