vorfax Добавено Март 24, 2010 Автор Доклад Share Добавено Март 24, 2010 Има сфери, които могат да се нарекат „ад“ и такива, които могат да се нарекат „рай“, но всъщност „ад“ и „рай“ са крайности. В действителност могат да съществуват безброй много междинни състояния. Но, това не противоречи ли на дуализмът? Не е ли нужен Раят и Адът, така както и доброто и злото. Не трябва ли всичко да е черно-бяло, може ли нещо да е полугрях или полуистина? Има една притча за това как .... по-добре да я прочетете сами тук Нищичко не разбрах. Освен това беше скучна притча. Би ли могла да я перифразираш? Добре - ще опитам с още една. За съжаление нямах време да открия източника. Всъщност не са само две - морков и тояга, три са - ангел, магаре и лъв. И от всеки човек си зависи кого ще чуе... Та накратко станало следното: Бог много обичал децата си, но те рядко се сещали за него, улисани в своята хорска суета. Решил той да прати Ангел да им напомни, че е хубаво да му идат на гости. Размахал ангелът крилата си, зашепнал на хората с любов... никой не го чул. Напротив, хората с още по-голяма стръв се спуснали да си гонят своите човешки желания. Изпратил тогава магаре, натоварено с всякакви вкусотии и дарове - ревнало магарето насред площада, събрали се хората, награбили кой що свари и се изпокарали даже. И никой не се сетил да попита кой им е пратил тези благини, не им дошло на ум дори да благодарят... Въздъхнал Бог тъжно и накрая им пратил лъва. Застанал той насред селото и заревал с всичката си сила. Хукнали всички, изпокрили се в домовете си, прегърнали се разтреперани и обърнали очи към небето "О, Отче наш, възлюблен, спаси ни от това зло..." Та ако човек не чуе шепота на ангела и не благодари за това, че Е. Ако не се замисли откъде е дошло всичко, което е получил в този живот и не благодари за него.... накрая се налага да му пратят лъва.... е, хората са като кучета, светне им лампичката и отделят сокове... какво ли ще си помислят когато отново видят магаре отрупано с дарове: а) имаме прекрасен живот, трябва да сме Му благодарни б) оглеждайте се, предният път това не свърши добре Дуализмът, за който споменах, дели всичко на редно и нередно, той противопоставя и поляризира схващанията за да ни убеди, че не може да сме християни през ден, или да се сещаме за Бог само когато видим лъв, а че трябва да избираме - всичко или нищо. И в това се състои идеята за Раят и Адът - всичко или нищо, безкрайна наслада или вечна болка. Не ми се искаше да свеждам всичко до "пътя на най-малкото съпротивление", но... както вече казах... заслужава ли си нещо да умреш заради него. Получих правилен отговор - да, щом някога си е заслужавало, но всъщност той не е точен. Това само подсказва, че отново някога, при определени условия ще си заслужава, но точно сега, точно тук, точно с мен? ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Март 24, 2010 Доклад Share Добавено Март 24, 2010 (edited) Има сфери, които могат да се нарекат „ад“ и такива, които могат да се нарекат „рай“, но всъщност „ад“ и „рай“ са крайности. В действителност могат да съществуват безброй много междинни състояния. Но, това не противоречи ли на дуализмът? Не е ли нужен Раят и Адът, така както и доброто и злото. Не трябва ли всичко да е черно-бяло, може ли нещо да е полугрях или полуистина? Ако говорим за едно действие, ние можем да го приемем за грях, а друго – за праведно. Но в действителност човек не извършва само едно действие, а редува действие след действие. Няма човек при който всички действия да са грешни или всички действия да са праведни, така че междинните състояния са съвсем оправдани. Човек притежава както своите слабости, така и редица добродетели. Самите човешки качества също притежават степени на развитие. В живота си човек не проявява само своите слабости или само своите добродетели, а в определени моменти проявява част от едните, от другите или от двете заедно. Редактирано Март 24, 2010 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Март 25, 2010 Доклад Share Добавено Март 25, 2010 Ако слушаш отиваш в Рая ако човек ... чуе шепота на ангела и ... благодари Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
dim Добавено Март 25, 2010 Доклад Share Добавено Март 25, 2010 Аз просто вървя по своя път без да очаквам моркови и без да се страхувам от тояги. За жалост все още има хора, които се нуждаят и от тоягата..... Според мен има фундаментална разлика между мотивирането чрез вдъхновение и мотивирането чрез наказания и награди. Мотивирането чрез наказания и награди е предназначено за не съвсем зрели, не съвсем свободни и не съвсем адекватни индивиди. Например, буйните коне, „хиперактивните” деца, престъпниците или агресивните психично болни трябва (за съжаление) да бъдат усмирявани насила, за да не наранят другите или себе си. Същевременно те могат да бъдат изкушавани и манипулирани с награди (моркови). Свободният, зрял и адекватен човек не може да бъде уплашен от наказания или да бъде изкушен от награди. Той се е подготвил да загуби всичко (когато се наложи или когато има значима кауза); и е готов да не иска нищо (ако се наложи). Той може да бъде вдъхновен и свободно, и доброволно да последва някого: например някой художник, или Христос, или някоя тиха и отдадена на семейството си баба. granat1, xameleona и dim, завиждам ви за оптимизма (и самочувстивето), но реалността май е друга ... Ами то 99.99% от хората сме си такива не съвсем зрели, не съвсем свободни (да не кажа и не съвсем адекватни, ама съвсем обидно ще прозвучи ) ... Само да напомня - в темата за страха казахте, че страхът е нормален, налице е при всички и т.н. Аз лично забелязвам при всички хора около мен да работи точно този принцип; е, моркова не е точно морков, но нещо, към което се стремим и което ни харесва, а тоягата също не е обикновена тояга, а се изразява във всевъзможни ограничения, страдания, ... като например болести, нещастия и др.п. Световните медии се опитват да ни сугестират с идеята, че 90% от хората са не съвсем зрели, не съвсем свободни и не съвсем адекватни индивиди. Не съм съгласен. Аз вярвам, че огромното мнозинство от човеците са в действителност зрели, свободни и мъдри личности. Но има една малка подробност, те са нормални хора в ненормални обстоятелства! Те са били нормални деца, които са попаднали (или са били изпратени съвсем целенасочено от добронамерения Бог) на планетата, на която има смърт и омраза, на планетата, носеща безобидното име „Шок и ужас”. Затова се опитвам да разбера и да приема дори онези, които се изкушават от дребни награди или се плашат от дребни наказания. Само Бог знае, защо те се плашат (и изкушават) от дреболии; не знам нищо за тяхната най-дълбока същност и не мога да си позволя да ги съдя. Те са мои братя, които се страхуват от нещата, от които и аз се страхувах в миналото; сега аз се страхувам от други неща. Хората са съвършени деца на Бога (Йоан 1:12). Те са уплашени Великани, които рано или късно ще се събудят. Vespertine 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.