~addicted~ Добавено Март 23, 2010 Доклад Share Добавено Март 23, 2010 Здравейте!Най-накрая и аз се престраших да пиша тук. Миналото лято(07.2009г) след лечение с антибиотик започнаха моите проблеми.В началото не знаех какво ми е,имаше ми нещо но всички изследвания бяха отлични.След лутане по доктори и мъчения най-накрая докторка невроложка установи какво ми е и ми постави диагноза депресия.Имах агорафобия-не можех да излизам навън от страх,че ще ми стане лошо,че ще се появи някоя паническа атака.Лекарствата които ми изписа са -софанакс и серопрам,започнаха да действат веднага след приема,което беше много хубаво защото не се издържаше на болките и ужаса.Всичко беше ок,след 6 месечно лечение вече бях много добре и решихме с д-ката да започнем да намаляме дозата.Сега от 3 седмици ми е зле д-ката ми каза,че това било някакъв синдром на отнемане който се получавал при спиране на лекарствата и ми каза "трябва да имаш воля и да издържиш",но как да издържа като болката в гърдите е ужасна,сякаш имам някаква тежест и немога да си взема въздух точно като риба на сухо и пак ме ми се излиза и си стоя вкъщи затворена от страх,че ще ми стане лошо като изляза.Чух,че софанакса се спирал много трудно,дали наистина сега тези симптоми са от спирането му?Вече незнам какво да правя и на какъв д-р да отида,на невролог ,психиатър или психолог?По принцип съм супер спокоен човек и водя спокоен начин на живот и си мисля ,че не би трябвало да имам проблем с нервите. П.п.и да кажа че от 4 месеца пия хомеопатични и само се обаждам на докторката и я питам от тях ли е,защото те нали хомеопатичните засилват симптомите на болеста,но и тя каза за синдрома на отнемането Дайте съвет и кажете как да се излекувам искам пак да бъда предишния човек Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Март 24, 2010 Доклад Share Добавено Март 24, 2010 За съжаление подхода за справяне с проблема е неправилен. Няма как агорафобията трайно да бъде преодоляна с медикаменти.Най-малкото, защото човека с агорафобия е напълно здрав.Основният метод е психотерапия, която в най-тежките случаи може за кратко да бъде придружена с прием на медикаменти.Но, психотерапевта е този който ще ви научи как да овладеете и контролирате страха си .В момента не разполагате с алгоритъм за справяне със страха и той просто се връща.Медикаментите са били временно блокирали рецепторите и вие не сте го чувствали.Сега спирате лекарствата и нещата си отиват в изходното състояние, макар в момента да ви се струва малко по различно.Вас вече вие страх да излизате и този страх ще се усилва добивайки старата си сила.Няма причина да него направи . С две думи, в случая не се касае за синдром на отнемане.Става дума за връщане на страха, за справянето с който вие нямате отработен механизъм. Варианти на поведение: 1.Увеличавате дозата на лекарствата и ги пиете цял живот с всичките рискове от увреди на чер дроб, бъбреци и други органи. 2.Няколко месеца работа с психотерапевт и получаване на умения как да овладеете и контролирате страха. За да нямате съмнения пристрастност към психотерапията от моя страна, ще отбележа, че, ако вие бяхте с друго психично разстройства, например от шизофренният кръг или БАР аз категорично бих ви препоръчал медикаментозно лечение.Там психотерапията е с помощно средство. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
~addicted~ Добавено Март 24, 2010 Автор Доклад Share Добавено Март 24, 2010 Много Ви благодаря за бързия отговор. И аз мисля че лекарствата няма да ми помогнат,явно психиката се лекува най -трудно.В момента не мога да си позволя лечение при психотерапевт,финансовото ми състояние не го позволява.Дано да успея да се спрвя сама и естествено с подкрепата на близките. Благодаря Ви! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts