Относно поставянето на цели

[B__]

Чудя се сега доколко е вредно да си поставяме цели? Не говоря за крайната цел, а за целите в този живот.

Колкото повече си поставяме цели, толко повече се опитваме да моделираме бъдещето си и толкова повече може да се отдалечаваме от същностните цели на живота ни.

Целите някои си ги оформяме количествено, качествено и времево. Целта на максималното духовно развитие е не по-малко опасна от целта да си купиш ферари.

Колкото по-малко цели си поставяме, толкова по-малко неща може да правим.

От друга страна целта на сегашното ни прераждане сме си я поставили още преди да се родим и тя е същностната цел в живота ни.

А за това май трябва да се слуша предимно вътрешния глас, а не да се поставят цели инспирирани отвън.

Освен това като постигнем целта на живота си поставена отпреди раждането, то какво? Спираме и люпим семки или изведнъж ни се появява нова цел? И как става това?!

Дали пък не трябва да си поставим цел да се отворим за вътрешния глас и да се оставим вече той да ни ръководи за големите неща?

Но пък тактически цели винаги сами трябва да си поставяме, както и някои решения сами трябва да ги вземем.

Какво мислите?

[infinity1305]

Това са форми, а формите винаги натъжават. Където има поставена цел неминуемо настъпва и разочарование, дори да бъде постигната. Все нещо не е така, все не достига. В диалектичния свят не може да бъде иначе. Една цел за "излизане" от него би била добра, но ще бъде цел, отново. От друга страна - живот, за избутване. Дори ежедневната грижа за човешката ни къщичка става с цел. Интересна и обширна тема...

Може би не бива да се простираме надалече в целите си... и да се радваме на мъничките промени.

[Станимир]

Много е важен според мен баланса между близките и далечните цели. Под „далечни цели“ имам предвид и такива, които да надхвърлят рамките на настоящия ни живот. Те са особено важни.

Поставянето на цели и следването им е концентриране и насочването на всички наши сили в определена посока (целта). Това осигурява постигането й. Ако силите ни действат в различни посоки, то тяхната енергия до голяма степен ще се изгуби. Може би помните от математиката как се събират вектори. Освен това поставянето, следването на цели и търсенето на подходящ начин за постигането им увеличават нашата психична енергия и развиват определени наши волеви и умствени качества. Целта може да ни ограничи единствено когато преследването и е резултат от личностна амбиция, егоистичен стремеж за задоволяване на определено наше желание. Присъствието на астрала е това, което поражда зависимостта и ограничението. Целта на един зависим от хазарта човек, да спечели на рулетка ще е ограничение за него. Ако липсва обаче това лично отношение, целта не може да бъде ограничение.

[Диана Илиева]

Чудя се сега доколко е вредно да си поставяме цели?

...

Целите някои си ги оформяме количествено, качествено и времево. Целта на максималното духовно развитие е не по-малко опасна от целта да си купиш ферари.

...

Eй, чакайте, смилете се над целите. Не е там ключа от палатката.

Целите са нужни, полезни ...

Е, много зависи и какви са целите, разбира се, но по принцип работата зазлява, когато човек е прекалено нахъсан да ги следва, с всякакви средства, против собствената си същност понякога дори; когато си поставя нереалистични срокове и др.п.

И ако подхождаме така грубо, то колкото на по-фин план е целта, толкова по-злокобно ще й (ни) се отразяват нашите неадекватни действия. В този смисъл за мен "да си купя ферари" е много по-невинно от "максимално духовно развитие". То и какво значи максимално? Пък изразът като цяло чак леко ме стряска.

Много е важен според мен баланса между близките и далечните цели. Под „далечни цели“ имам предвид и такива, които да надхвърлят рамките на настоящия ни живот. Те са особено важни.

...

Стан, и в други теми си намеквал за това. Лично аз считам, че това е достъпно само за един нищожен процент хора. Може и да греша, разбира се. Затова ще се радвам да поясниш, най-добре с пример. Също ти самия как прилагаш това?

...

Поставянето на цели и следването им е концентриране и насочването на всички наши сили в определена посока (целта). Това осигурява постигането й. Ако силите ни действат в различни посоки, то тяхната енергия до голяма степен ще се изгуби. Може би помните от математиката как се събират вектори. Освен това поставянето, следването на цели и търсенето на подходящ начин за постигането им увеличават нашата психична енергия и развиват определени наши волеви и умствени качества. Целта може да ни ограничи единствено когато преследването и е резултат от личностна амбиция, егоистичен стремеж за задоволяване на определено наше желание. Присъствието на астрала е това, което поражда зависимостта и ограничението. Целта на един зависим от хазарта човек, да спечели на рулетка ще е ограничение за него. Ако липсва обаче това лично отношение, целта не може да бъде ограничение.

Съгласна съм за подхранването с личната енергия. Това се отнася за всичко - не само за постигането на някакви велики и/или далечни цели, но и за съвсем ежедневни неща: поддържане на семейство, работа, хоби ... включително този сайт дължи съществуването си на енергията на хората, които участваме тук. Когато решим да врътнем кранчето (малко или нацяло) и ... нещата тръгват назад.

Обаче интересно ми е коя цел не е резултат на личностна амбиция? И ако има такива, как да различим, дали целта не е с такъв произход?

Редактирано Март 24, 2010 от Диана Илиева

[Станимир]

Много е важен според мен баланса между близките и далечните цели. Под „далечни цели“ имам предвид и такива, които да надхвърлят рамките на настоящия ни живот. Те са особено важни.

...

Стан, и в други теми си намеквал за това. Лично аз считам, че това е достъпно само за един нищожен процент хора. Може и да греша, разбира се. Затова ще се радвам да поясниш, най-добре с пример. Също ти самия как прилагаш това?

Близките цели всеки си ги има. Далечните са тези, на които смъртната, егоистичната част в нас (личността) не е способна. Нашата личност няма да е същата през следващото въплъщение, така че тези далечни цели излизат извън нейните ограничения. Всички надличностни и алтруистични цели всъщност са далечни. Всички цели свързани с развитието на определени духовни качества и добродетели в човека са далечни. Далечна цел е да станеш като Христос. Далечна цел е да преодолееш зависимостта си примерно от храната (не да не ядеш, но единствено колкото е необходимо и защото е необходимо), или от желанието за земно щастие, или от страховете си. Някои цели са по-далечни, други пак са далечни, но не толкова. Някои зависят единствено от нас самите, други от цялото човечество (например да няма войни по света, да няма глад и бедност, паричните отношения да бъдат премахнати и др.).

...

Поставянето на цели и следването им е концентриране и насочването на всички наши сили в определена посока (целта). Това осигурява постигането й. Ако силите ни действат в различни посоки, то тяхната енергия до голяма степен ще се изгуби. Може би помните от математиката как се събират вектори. Освен това поставянето, следването на цели и търсенето на подходящ начин за постигането им увеличават нашата психична енергия и развиват определени наши волеви и умствени качества. Целта може да ни ограничи единствено когато преследването и е резултат от личностна амбиция, егоистичен стремеж за задоволяване на определено наше желание. Присъствието на астрала е това, което поражда зависимостта и ограничението. Целта на един зависим от хазарта човек, да спечели на рулетка ще е ограничение за него. Ако липсва обаче това лично отношение, целта не може да бъде ограничение.

Съгласна съм за подхранването с личната енергия. Това се отнася за всичко - не само за постигането на някакви велики и/или далечни цели, но и за съвсем ежедневни неща: поддържане на семейство, работа, хоби ... включително този сайт дължи съществуването си на енергията на хората, които участваме тук. Когато решим да врътнем кранчето (малко или нацяло) и ... нещата тръгват назад.

Обаче интересно ми е коя цел не е резултат на личностна амбиция? И ако има такива, как да различим, дали целта не е с такъв произход?

Вероятно могат да се дадат някакви отличителни признаци, но те са безсмислени. Различаването е умение, което се учи с течение на времето и с трупането на опит. Освен това то не може да бъде извършено докато човек е потънал в своето нисше его (личността). Например докато си подвластна на някаква лична емоция (гняв, несдържана радост, ревност, привързаност), това различаване няма как да се осъществи, докато не излезеш от емоционалната си обвързаност (в повечето случаи когато тя изчерпи силата си, т.е. отшуми). Възможно е обаче да направиш различаването и по време на самата емоция и още по-добре преди да се е появила. Това предполага будност на съзнанието и постоянна бдителност, на което разбира се не можем да се приучим отведнъж, а постепенно. Съвсем естествено в момента, в повечето цели, които хората си поставят, личностният елемент е изключително силен. В много случаи той присъства прикрит, дори и в целите в които преобладава надличностният елемент. Мислите, желанията, висшите чувства, егоистичното, духовното са така здраво преплетени, че никак не е лесно да се различат. А за да се освободиш от егоистичния елемент в целите си, първо трябва да се научиш да го забелязваш. Това означава, че трябва да пожелаеш да го забележиш, и после внимателно да наблюдаваш (мислите, мотивацията, желанията си), докато се научиш да го разпознаваш.

[Орлин Баев]

Здравейте!

Според мен разграничаването на целите на обикновени и духовни (същностни) само залага още един дуален капан. Какво пречи постигането на обикновените житейски цели да бъде пропито от духовното осъзнаване? Всяка "обикновена" дейност може да бъде духовна практика. Дори постигането на целта "купуване на ферари" може да бъде равностоен процес на медитирането в пещера на хималаите. Всичко зависи от умът, който следва една или друга цел. Може да бъде супер духовна по външност, но ако постигането и е нситено с гордост...

Според когнитивната наука целеполагането и целепостигането може да се конкретизира с два основни пси-конструкта: фокус в целта и фокус в процеса!

Крайният фокус в целта следва максимата "целта оправдава средствата". Хората, фокусирани в цел са амбициозни, последователни, борбени, решителни и смели - при положителен вариант. В отрицателния вариант са ригидни, тревожно натрапчиви, невротични. Фиксирани са по-скоро в интелекта, разума, главата.

Фокусът в процеса може да се характеризира с максимата "не целта е важна, а пътят по постигането и". Хората, фокусирани в процеса, са по-сърдечни, искрени, разтворени, спокойни, щастливи. Фиксирани са по-скоро в интуицията, в сърцето, в чувствата. Положителният вариант на един краен фокус в процеса е самадхи, нирвана. Отрицателният вариант води до безцелно живуркане, тип джипси, кучешка радост.

Има една даоска мъдрост: "действие в бездействието!", или "превърни постигането на целите си в духовна практика". Наслаждавай се на всяка стъпка от пътя, с отворено сърце и синхрон с пулса на Вселената - пътят пак ще те изведе до целта ти. Да действаш в бездействие, да бездействаш в действието! Динамична медитация! Може би сложно като философски консрукт, но простичко в практическия си медитативен преживелищен вариант! Ей такива веселящини...

[B__]

Здравейте!

Според мен разграничаването на целите на обикновени и духовни (същностни) само залага още един дуален капан. Какво пречи постигането на обикновените житейски цели да бъде пропито от духовното осъзнаване? Всяка "обикновена" дейност може да бъде духовна практика. Дори постигането на целта "купуване на ферари" може да бъде равностоен процес на медитирането в пещера на хималаите. Всичко зависи от умът, който следва една или друга цел. Може да бъде супер духовна по външност, но ако постигането и е нситено с гордост...

Според когнитивната наука целеполагането и целепостигането може да се конкретизира с два основни пси-конструкта: фокус в целта и фокус в процеса!

Крайният фокус в целта следва максимата "целта оправдава средствата". Хората, фокусирани в цел са амбициозни, последователни, борбени, решителни и смели - при положителен вариант. В отрицателния вариант са ригидни, тревожно натрапчиви, невротични. Фиксирани са по-скоро в интелекта, разума, главата.

Фокусът в процеса може да се характеризира с максимата "не целта е важна, а пътят по постигането и". Хората, фокусирани в процеса, са по-сърдечни, искрени, разтворени, спокойни, щастливи. Фиксирани са по-скоро в интуицията, в сърцето, в чувствата. Положителният вариант на един краен фокус в процеса е самадхи, нирвана. Отрицателният вариант води до безцелно живуркане, тип джипси, кучешка радост.

Има една даоска мъдрост: "действие в бездействието!", или "превърни постигането на целите си в духовна практика". Наслаждавай се на всяка стъпка от пътя, с отворено сърце и синхрон с пулса на Вселената - пътят пак ще те изведе до целта ти. Да действаш в бездействие, да бездействаш в действието! Динамична медитация! Може би сложно като философски консрукт, но простичко в практическия си медитативен преживелищен вариант! Ей такива веселящини...

Благодаря Орлине

Прав си за дуалния капан. Някои казват, че дори и пиенето на бира може да се прави в името на Бога и да е работа за Бога.

Аз имам лош опит от разграничаване на целите на духовни и не.

Също така имам лош опит с отрицателната страна на "фокусирането в цел". Или по-скоро на преминаването на положителния вариант в отрицателен. Защото според мен рано или късно това се случва.

И съпровождащите чувства и прояви са точно, каквито ги описваш особено не-гъвкавостта

В момента съм по-склонен да гледам цялостно на живота като за мен вече духовното и земното вече не изглеждат така, а и двете са Божие и са едно.

Също така по-спокоен се чувствам като не отделям целта от процеса, а се концентрирам на смисъла.

П.С. Малко отклонение.

Вчера слушах разговора на двама човека. Единия обясняваше какъв е процеса да работиш добре съвместно с хора.

След като първия говори няколко минути втория вика "ами това е изграждане на доверие".

Първия казва изненадан "ами верно е такова".

Какъв е моя извод. Че първия човек наистина изгражда доверия, а втория използва термина, за да блесне като добре работещ с хора.

По подобен начин си мисля, колкото повече се концентрира човек на "духовното развитие", толкова по-малко се получава.

Редактирано Март 25, 2010 от БожидарЗим

[Станимир]

По подобен начин си мисля, колкото повече се концентрира човек на "духовното развитие", толкова по-малко се получава.

Като не се фокусираш, получава ли се?

Нека да погледнем тези, които са успели. Те винаги са имали далечни цели, надхвърлящи материалния живот и личностните амбиции. Съвсем естествено е обаче да има други фактори, които влияят на успеха, а не само това, какви цели си поставяме. Освен това формулирането на „духовно развитие“ като цел е малко неточно. Духовното развитие е комплекс от множество елементи. Един да се пропусне и балансът се нарушава. Това е вечен процес, една вечна цел, която за да бъде реализирана, трябва да бъде разделена на етапи, на направления по елементи/качества (всеки от които трябва да е развит, за да се получи балансиран растеж). Близките цели са полезни, само когато са част от далечните. Аз мога да извършвам някаква обичайна дейност и да я използвам за да развия постоянството, търпението, будността на съзнанието си, способността за концентрация, гъвкавостта на съзнанието си, съобразителността си и ред други качества. Така превръщам ежедневието си в част от далечната цел „духовно развитие“. Мога обаче да работя просто за да спечеля пари с които да задоволя желанието си да пуша, да се храня обилно с вкусни ястия, да живея в хубава къща и т.н. Отивайки на театър, мога да отида с нагласата, че по този начин възпитавам усета си към изкуството и към красивото; мога да отида и просто защото приятелката ми иска, а аз трябва да й угодя за да продължим да бъдем заедно, защото чрез нея задоволявам сексуалните си нужди. Отново в единия случай близката цел е част от една по-далечна. Във втория случай става въпрос за две взаимосвързани близки цели.

[B__]

Станимир, имам предвид фокусирането върху духовното развитие като върху нещо, което е предимство, чудесно, приятно, задължително, най-важно в живота и т.н. Като нещо, което ще ни донесе нещо.

То наистина има компоненти, но духовното развитие е преди всичко особен вид работа. Не може да се очаква да се получи от него нещо "хубаво" в човешките термини.

То е просто нещо неизбежно в дадена степен за даден човек в определено време.

Затова, ако бъде поставено като цел, се избягва от същността му и нищо не се прави.

Защото човек може да е дошъл на земята с определена цел, която е малко по-различна от духовно развитие.

Те и аватарите дори са специализирани. Някои идват с цел развитие на науката и културата предимствено, а не за директно подпомагане на духовното развитие.

Такива "научно културни" аватари са били например Конфуций. Конфуций никъде не говори за окултизъм и мистика, а основно за политика и как трябва да бъде организирана идеалната държава.

Смисъла е еволюцията на човечеството и крайната цел на еволюцията и това може да е единствената твърда цел. Поне според мен де

[Станимир]

Единствената твърда цел е духовното развитие – индивидуално и групово. Всъщност, еволюцията е горе-долу същото.Проблемът на духовно развитие поставено като цел е това, че е малко неопределено, но в същност то е единствената цел. Както казах, нужно е да се разбие на подцели, етапи и елементи.

Редактирано Март 25, 2010 от Станимир

[val68z]

някои търсят спокойствие , благополучие , живот на сянка, златен кафез ,ръчица подхвърляща семенца,живот за телата , удоволствия,богатство , сила, власт.

други -щастие , знания , мъдрост, магическа сила , пси- способности, вечен живот?

трети - ЛЮБОВ , свобода.

а ако приемем ,че пътят към Свободата преминава през ЛЮБОВТА.

то какви би трябвало да бъдат приемливите цели ,за човек стъпил на пътя към пробуждането.

отчитайки това ,че най- вероятно целите се менят според нивото на развитие на индивидите.

[B__]

някои търсят спокойствие , благополучие , живот на сянка, златен кафез ,ръчица подхвърляща семенца,живот за телата , удоволствия,богатство , сила, власт.

други -щастие , знания , мъдрост, магическа сила , пси- способности, вечен живот?

трети - ЛЮБОВ , свобода.

а ако приемем ,че пътят към Свободата преминава през ЛЮБОВТА.

то какви би трябвало да бъдат приемливите цели ,за човек стъпил на пътя към пробуждането.

отчитайки това ,че най- вероятно целите се менят според нивото на развитие на индивидите.

Оснивен ориентир любовта към Бог. Всичко друго е вторично

[Станимир]

някои търсят спокойствие , благополучие , живот на сянка, златен кафез ,ръчица подхвърляща семенца,живот за телата , удоволствия,богатство , сила, власт.

други -щастие , знания , мъдрост, магическа сила , пси- способности, вечен живот?

трети - ЛЮБОВ , свобода.

а ако приемем ,че пътят към Свободата преминава през ЛЮБОВТА.

то какви би трябвало да бъдат приемливите цели ,за човек стъпил на пътя към пробуждането.

отчитайки това ,че най- вероятно целите се менят според нивото на развитие на индивидите.

Усъвършенстване – индивидуално и групово.

[Валентин Петров]

Индивидуална еволюция, еволюция на човечеството, истинен колективен разум, колективна мъдрост.

Последните 2 по-важни от другите.

[Guest Христо]

Целта може да ни ограничи единствено когато преследването и е резултат от личностна амбиция, егоистичен стремеж за задоволяване на определено наше желание. Присъствието на астрала е това, което поражда зависимостта и ограничението.

Може ли да има цел без личностна амбиция ? Особено ако целта е свързана с теб самия, а не с група хора ?

Публикувано: 25 март 2010 - 11:42

Единствената твърда цел е духовното развитие – индивидуално и групово. Всъщност, еволюцията е горе-долу същото.Проблемът на духовно развитие поставено като цел е това, че е малко неопределено, но в същност то е единствената цел. Както казах, нужно е да се разбие на подцели, етапи и елементи.

Не е ли досадно, че никога не свършва. Дългите и неясни неща биха могли да изглеждат досадни, плашещи, а какво остава за вечните ... Редактирано Октомври 21, 2011 от Христо

[Станимир]

Мисля, че може да има цел без личностна амбиция. „Особено ако целта е свързана с теб самия, а не с група хора?“ - тук зависи с какво се самоотъждествява човек – със своята личност или индивидуалност.

Не, досадата може да дойде от липсата на разнообразие. А разнообразието в това, което можем да разкрием и усвоим е безкрайно.

[Guest Христо]

Мисля, че може да има цел без личностна амбиция.

Тоест, цел като например да развиеш някакви духовни качества, качества свързани с истинската ти индивидуалност. Ами ако мотивите ти са егоистични - желание духовните ти качества да ти осигурят това или онова ? Или ако са смесени ? Ако не можеш да се отървеш от мислите, че развиването на духовните качества ще предизвика повече радост в душата ти и случването на определени желани от теб физически събития, да не си ги поставяш за цел ли тези качества ? Самонаблюдението сигурно спомага човек да опознае по - добре мотивите си, макар че един достатъчно аналитичен човек и без медитативно себенаблюдение се сеща, че има и по - користни мотиви. Да се подтискат мотивите ли, в смисъл да си внушаваш, че ти искаш еди какво си заради това да служиш по - добре на Бог, а не заради лично щастие ...? Или мотивите да се наблюдават безпристрастно, човек да не се отказва от целите и да чака да угаснат тези мотиви. Някак си изглежда нормално, сред мотивите да работиш да бъде и желанието да не мизеруваш, например.

[Станимир]

Тоест, цел като например да развиеш някакви духовни качества, качества свързани с истинската ти индивидуалност. Ами ако мотивите ти са егоистични - желание духовните ти качества да ти осигурят това или онова ? Или ако са смесени ? Ако не можеш да се отървеш от мислите, че развиването на духовните качества ще предизвика повече радост в душата ти и случването на определени желани от теб физически събития, да не си ги поставяш за цел ли тези качества ?

Не, защо да не си ги поставяш като цел? Просто е добре да осъзнаваш, че целите ти не са съвсем надличностни и да се опиташ доколкото можеш да ги поизчистиш. Отведнъж е ясно, че няма да стане. Но на първо място трябва да можеш да различиш доколко целите ти са егоистични и доколко са наистина духовни. Това е основата на всичко останало. Ако не можеш да забележиш, когато целите ти са егоистични, как ще ги пречистиш?

Редактирано Октомври 21, 2011 от Станимир

[Guest Христо]

Ако не можеш да забележиш, когато целите ти са егоистични, как ще ги пречистиш?

Е, трябва да разбереш. Но егоистичността не е ли нормална донякъде поне ?

[dcveta]

Това са форми, а формите винаги натъжават. Където има поставена цел неминуемо настъпва и разочарование, дори да бъде постигната. Все нещо не е така, все не достига. В диалектичния свят не може да бъде иначе. Една цел за "излизане" от него би била добра, но ще бъде цел, отново. От друга страна - живот, за избутване. Дори ежедневната грижа за човешката ни къщичка става с цел. Интересна и обширна тема...

Може би не бива да се простираме надалече в целите си... и да се радваме на мъничките промени.

Натъжаването и радостта са доста временни и преходни чувства. Да, когато постигнеш една цел се оглеждаш за нова например и не винаги се оказва, че целта е точно това, което си очаквал примерно.

Според мен по скоро трябва да съобразяваме целите си с Божията воля за нас и тогава няма да бъдем разочаровани.

Ще си спестим всички негативи, включително и обсебването от целта.

Идеалният пример за който се сещам от Библията е за Авраам - бащата на вярата.

Той имаше цел - да има син, единственото нещо което нямал. Но тази цел не дойде от него. Тя дойде първо като изговорено Божие Слово/обещание/. Както е казано всичко е от Него за Него и чрез Него.

Тази цел беше невъзможна да се осъществи по човешки, без чудо и без вяра. Затова чрез тази цел Бог водеше Авраам по пътя на усъвършенствуването му във вяра, молитва, познаване на Бог.

И обикновено Бог използва целите, за да ни обучава и да ни усъвършенствува. Нещо както дресьорите на кучетата - обучават кучетата и накрая им дават награда за поощрение. Целта е е един вид награда и поощрението.

Другите цели, които можем да постигнем без вяра и без Бог и без чудо, не са толкова важни. Важни са тези - невъзможните, да бъдат постигнати, защото тогава не вървим сами, а вървим с Бог.

И когато сме чакали, устоявали и накрая получили обещаното Божие слово, тоест Божието изговорено слово се е превърнало вече в плът, изявило се е в света. По този начин Бог се е изявил в нас.

Затова не виждам нищо лошо в целите, но стига да не си ги поставяме и получаваме егоистично без Бог.

[Станимир]

Ако не можеш да забележиш, когато целите ти са егоистични, как ще ги пречистиш?

Е, трябва да разбереш. Но егоистичността не е ли нормална донякъде поне ?

Доколко е нормална егоистичността се определя от степента на развитие на човека. В крайна сметка егоистичността следва да бъде напълно отстранена, а кога, дали е рано за някого или не, доколко може да се освободи от егоизма на настоящия етап и др. въпроси, всеки сам следва да прецени за себе си.

Редактирано Октомври 21, 2011 от Станимир

[Guest Христо]

Нали е казано да обичаш ближния си, както себе си ? Фифти фифти ? Колкото да те е грижа за другия, толкова и за себе си.

Редактирано Октомври 21, 2011 от Христо