Иво Добавено Март 22, 2010 Доклад Share Добавено Март 22, 2010 Попитай педагог. Задай въпрос тук На вашите въпроси ще отговоря Донка Иванова, която има над 29 год професионален стаж, като педагог. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лъчезарна Добавено Март 22, 2010 Доклад Share Добавено Март 22, 2010 Здравейте! Моят въпрос. Имам син в пети клас. От години, приятелчето му се изявява деструктивно. Синът ми се държи лоялно с него, въпреки, понякога, неадекватното поведение на другото дете. А то е много умно. Ехидността, снижхождението и чувството за превъзходство, чрез които общува, са пословични от детската градина до сега. Нещата се задълбочават. В момента лъже за всяко свое действие, за което трябва да поеме отговорност. Детето има нужда от помощ! Но моят въпрос е, как да помогна на родителите, които го възпитават, и продължават да го възпитават с методи, които го агресират и го затварят в себе си. Искам да помогна, без да се натрапвам, но се притеснявам от острата им реакция и отхвърлянето на моите предложения. Какъв, относително точен съвет, да дам на сина си, при общуването с това дете. Благодаря! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дъгата Добавено Март 22, 2010 Доклад Share Добавено Март 22, 2010 Здравей, Донка, напоследък има много статии за ранно чуждоезиково обучение - едва ли не от бебета на 5-6 месеца, че и в детската ясла било важно, други пък - традиционно настояват за започване след 7 години. Бих искала да те попитам какво е твоето мнение по този въпрос? Кога е добре да се започне? В група с много деца или с частни уроци? Как да се определи едно дете дали има "афенитет" към различните език? Кои са най-добрите системи за обучение на деца и ученици? Благодаря! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Март 22, 2010 Доклад Share Добавено Март 22, 2010 Здравейте! Моят въпрос. Имам син в пети клас. От години, приятелчето му се изявява деструктивно. Синът ми се държи лоялно с него, въпреки, понякога, неадекватното поведение на другото дете. А то е много умно. Ехидността, снижхождението и чувството за превъзходство, чрез които общува, са пословични от детската градина до сега. Нещата се задълбочават. В момента лъже за всяко свое действие, за което трябва да поеме отговорност. Детето има нужда от помощ! Но моят въпрос е, как да помогна на родителите, които го възпитават, и продължават да го възпитават с методи, които го агресират и го затварят в себе си. Искам да помогна, без да се натрапвам, но се притеснявам от острата им реакция и отхвърлянето на моите предложения. Какъв, относително точен съвет, да дам на сина си, при общуването с това дете. Благодаря! Здравей lokator Интересен и често срещан случай. Съгласна съм с вас, че детето има нужда от помощ, родителите също. За да мога да преценя по-адекватно ситуацията, ще помоля за още малко уточнения: 1. Вашето дете само ли избра своето отношение към приятелчето си или вие като родител сте му помогнали за това? Как по-конкретно се изразява това Синът ми се държи лоялно с него, въпреки, понякога, неадекватното поведение на другото дете. ? Ако е възможно пример.... 2. Каква е степента ви на близост с родителите на това дете? Какво по-точно разбирате под методи, които го агресират и го затварят в себе си. Може ли да уточните? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Март 22, 2010 Доклад Share Добавено Март 22, 2010 Здравей, Донка, напоследък има много статии за ранно чуждоезиково обучение - едва ли не от бебета на 5-6 месеца, че и в детската ясла било важно, други пък - традиционно настояват за започване след 7 години. Бих искала да те попитам какво е твоето мнение по този въпрос? Кога е добре да се започне? В група с много деца или с частни уроци? Как да се определи едно дете дали има "афенитет" към различните език? Кои са най-добрите системи за обучение на деца и ученици? Благодаря! И аз благодаря и за въпроса ( за мен лично е в десятката) и за цветето, което много обичам! Усвояването на чужд език по време на периода, в който се овладява родният, ние сме склонни да наричаме двуезична ситуация (билингвални деца). Откакто телевизията даде неограничен достъп на децата до недублирани англоезични филмчета, имаме много такива деца. Няма да се впускам в подробности, защото това ми е слабото място и има опасност да спра утре сутринта. От 10 гласа - 9 съм "ЗА" - - т.е. много полезно! Само дето не трябва да се прекалява и това да се превръща в мания. Ако детето ви някак само започва да ви превежда какво са казали героите, значи има много добри заложби за усвояване на чужди езици. Единият глас не е точно против, но по-скоро - трудността, която се появява при някои деца - аз му казвам "синдромът Гого" на името на първия ми такъв ученик. Той се изразява в нежеланието да се чете и пише, когато настъпи времето за това. За упоритостта, с която ме убеждават, че изразът който е чул от устата на някое куче с дупка на зъба, е верният, а не този в учебника на Лонгман или Оксфорд, не ми се говори. Примирила съм се и с блестящия американски акцент.... Но това е едва 1/10 трудности и те си имат ключове за преодоляване. Сравнени с 9/10 ползи - изводът е ясен. Така че - стимулирайте в умерени и здравословни количества интереса към чуждоезичните филмчета, подходящи за възрастта им. Интересувайте се какво точно разбират, помолете ги да ви преведат, защото вие не разбирате (дори и да разбирате). Чужд език в групите на детските градини е чудесен вариант, но само ако детето ви наистина се радва и желае това. Насила или със съмнителни убеждения - ще избодете очите вместо да изпишете веждите. И винаги проявявайте интерес към всичко, което детето е научило. Никога! не настоявайте за повече или (категорично забранено!) не критикувайте за нещо незапомнено, неразбрано или нечуто. Възможно е временно да отслабне интересът - това е най-нормалното явление при малките. Единственият добър начин да го събудите отново е вашият пример - вие започнете да учите езика, без да проявавате какъвто и да било дори и "мек" натиск. Оставете само да се заинтересува. Търпение. Най-страшният враг - ако дори и неволно покажете на детето разочарование или недоверие в него (нищо няма да излезе от теб). Когато такива деца и възрастни (да!) попаднат при мен, се налага с месеци да лекувам раните и да топя ледовете и черупките докато разблокирам мозъчните центрове.... Чужд език се учи в група. Индивидуалните уроци са подходящи само за кандидат студенти, матури или в случаи на коригиране и нужда от бързо наваксване. Ако детето прояви интерес към допълнителни часове в школа или частни уроци с още поне едно дете - нека ходи докато ходи с радост и желание. Много е важно да си допаднат с езиковия педагог - мен отначало ме бъркаха с "како", после с "мамо", сега все по-често чувам "бабо" Но това е музика за ушите ми. Едно е сигурно - насила хубост не става - с песен и игра става. И с поощрение и личен пример. Имам вече 10на майки и деца дето учат при мен - ефектът е очевиден. Училището - не очаквайте чудеса и от най-добрия учител - вземайте предвид броя на децата в класа и факта, че учителят в училище не може да събира децата в малки групи (макс. 12) с приблизително сходни характеристики. И аз съм била 18 години в училище - отличните резултати се дължаха 60% и повече на личните качества на децата. Осъзнавам с болка на колко много деца, които работеха по-бавно и по-трудно нямаше как да помогна тогава. Те така си оставаха в сянката на бързите, колкото и да се стараех. Не се задоволявайте с оценките - играйте си с детето и проверявайте редовно дали може да ви преведе това, което учат в момента (поне). В никакъв случай не го заставяйте да учи наизуст (освен стихчетата и песните) - по-добре намерете нещо интересно, с което да събудите интереса, филмче, игра... мога да ви дам 3цифрено число идеи за игри вкъщи... Ако е изплашено и има нужда от кураж и помощ, потърсете поне временно професионалист, ако не можете да се справите сам - но не пишете домашните вместо детето и не му подсказвайте. (Нали ви казах, че ще стане утре докато свърша... ) Учебниците - има много хубави. Не е редно да назовавам аз имена - може да се изтълкува като реклама. По какво можете да познаете един добър учебник по чужд език - има много упражнения под формата на сценки и игри. Децата обикновено го разпознават безпогрешно - интересен им е. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лъчезарна Добавено Март 22, 2010 Доклад Share Добавено Март 22, 2010 Здравей lokator Интересен и често срещан случай. Съгласна съм с вас, че детето има нужда от помощ, родителите също. За да мога да преценя по-адекватно ситуацията, ще помоля за още малко уточнения: 1. Вашето дете само ли избра своето отношение към приятелчето си или вие като родител сте му помогнали за това? Как по-конкретно се изразява това Синът ми се държи лоялно с него, въпреки, понякога, неадекватното поведение на другото дете. ? Ако е възможно пример.... 2. Каква е степента ви на близост с родителите на това дете? Какво по-точно разбирате под методи, които го агресират и го затварят в себе си. Може ли да уточните? Пример. Момчето въвежда групичка от деца в ситуация, в която всички осъзнават, че ще бъдат наказани. Синът ми изказва гласно това, а отговорът е - теб какво ти пука. Групичката се разцепва. Едната, ръководена от въпросното дете, е наказана в последствие. На въпросът ми, защо не се е опитал да предотварати ситуацията (не само да каже гласно), ми се отговаря "Аз му казах. Решението си е негово. Той, ако иска, да си прецени." Синът ми не го обвини директно, а се опита да го защити, от позицията - сам знае, че греши, но сам си избира какво да направи... Тъй като въпросната ситуация загрубя, когато родителите на детето пожелаха да говорят със сина ми - да им разкаже какво се е случило, той отказа и ги помоли да питат самото дете, а не него. Детето нагрубява доста често сина ми. Всъщност, момчето нагрубява всички деца покрай себе си... В къщи постоянно е наказван. Още от малък. Той е свикнал с наказанията - и в очите му се чете "Голяма работа, аз мога да издържа един час, два часа..." Синът ми полека започна да се дистанцира от него. Дистанцирането може да се дължи и на разговорите ми с него, на тема приятелство и приятели. Като цяло, синът ми има право на избор. Дори и да не харесвам някого или нещо, той знае, че има свободата сам да вземе решение... Все пак, съществува някаква граница. Но рамките й са достатъчно широки. Степен на близост! Преди години се срещахме много по-често. Сега се виждаме рядко. Но синът ми всеки ден е на училище с момчето. В дадени случаи знам повече от родителите му, какво се е случило в клас, а понякога и извън училище. Когато се опитах да говоря с тях, да им подскажа, че то има проблем и че трябва да му се помогне (лъжите му са нескончаеми), те не ме разбраха. Смятат, че след като е задоволен, сега тази задоволеност трябва да бъде ограничена, за да осъзнае грешките си. Изглежда ми нелогично. Би трябвало да говорят с детето честно и открито. Да признаят собствените си грешки и пред очите на детето да поправят някоя, за да му покажат. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Март 23, 2010 Доклад Share Добавено Март 23, 2010 (edited) Поздравления за темата! Надявам се Донка да приеме моите размисли по нея. На въпроса ми, защо не се е опитал да предотварати ситуацията (не само да каже гласно), ми се отговаря "Аз му казах. Решението си е негово. Той, ако иска, да си прецени." Синът ми не го обвини директно, а се опита да го защити, от позицията - сам знае, че греши, но сам си избира какво да направи..... ... Като цяло, синът ми има право на избор. Дори и да не харесвам някого или нещо, той знае, че има свободата сам да вземе решение... Здравейте, lokator. Oт казаното разбирам, че много добре сте възпитали и сте дали добър личен пример на сина си. Не смятам, че се е опитал да защити момчето, а просто му е дал право на избор. ( Разбира се, не знам доколко ситуацията е била сериозна и застрашаваща ... все пак един разбит чин е малка злина в сравнение с един разбит нос.) Тъй като въпросната ситуация загрубя, когато родителите на детето пожелаха да говорят със сина ми - да им разкаже какво се е случило, той отказа и ги помоли да питат самото дете, а не него. Харесва ми това неутрално и категорично мнение! Детето нагрубява доста често сина ми. Всъщност, момчето нагрубява всички деца покрай себе си... Ех, за съжаление ситуацията е често срещана сред възрастните, във филмите и музикалните клипове, затова и сред децата. Някои хора смятат, че това само и особено в България е така. Те сравняват по-скоро с уж стерилизираната България от преди 25 г. Ако детето не е най-добрият и единствен приятел на сина ви, съветвайте го да игнорира словесните атаки. Ако се стига до сериозни грубости и ежедневна нетърпима атмосфера, редна е намесата на учителите, училищния психолог, директора, голяма група родители. Ако синът Ви е емоционално обвързан с това момче , става по-сложно. Но виждам, че: "Синът ми полека започна да се дистанцира от него. " Нещо повече от съвет към родителите ми се струва неуместно, освен ако има явно насилие в дома. Вероятно е и безполезно. Може би самите родители смятат, че нямате право да им давате съвети, след като те са успели в материалния живот. Направили сте необходимото. За съжаление има хора, които учат по трудния начин. ( Има вариант на агресивното дете да се дава Любов и разбиране от други възрастни ... не познавам лично ситуацията и ми е трудно да дам конкретен съвет в тази посока.) "В дадени случаи знам повече от родителите му, какво се е случило в клас, а понякога и извън училище. " Вероятно доста ви притеснява това, че синът ви не споделя всичко. Децата са различни. Някои са зрели и не искат да ви занимават с излишни според тях неща, други ще разкажат чак след време в предразполагаща ситуация ( но вие трудно ще я режисирате специално, просто прекарвайте повече време с такова дете). Може би точно вашият син ще ви разказва повече по тази тема, ако не му показвате силна емоционална ангажираност. А може да има теми, които го вълнуват повече и са на по-преден план в момента. Като родител съм най-доволна от общуването с децата си , когато сме вършили нещо заедно. Получават се моменти на непринудено мълчание. Тогава мисълта на детето се насочва към значимите за него неща и в спокойна обстановка то се осмелява да пита и споделя. Редактирано Март 23, 2010 от късметче ISTORIK 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дъгата Добавено Март 23, 2010 Доклад Share Добавено Март 23, 2010 Донка, благодаря! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Март 23, 2010 Доклад Share Добавено Март 23, 2010 (edited) Пример. Момчето въвежда групичка от деца в ситуация, в която всички осъзнават, че ще бъдат наказани. Синът ми изказва гласно това, а отговорът е - теб какво ти пука. Групичката се разцепва. Едната, ръководена от въпросното дете, е наказана в последствие. На въпросът ми, защо не се е опитал да предотварати ситуацията (не само да каже гласно), ми се отговаря "Аз му казах. Решението си е негово. Той, ако иска, да си прецени." Синът ми не го обвини директно, а се опита да го защити, от позицията - сам знае, че греши, но сам си избира какво да направи... Тъй като въпросната ситуация загрубя, когато родителите на детето пожелаха да говорят със сина ми - да им разкаже какво се е случило, той отказа и ги помоли да питат самото дете, а не него. Детето нагрубява доста често сина ми. Всъщност, момчето нагрубява всички деца покрай себе си... В къщи постоянно е наказван. Още от малък. Той е свикнал с наказанията - и в очите му се чете "Голяма работа, аз мога да издържа един час, два часа..." Синът ми полека започна да се дистанцира от него. Дистанцирането може да се дължи и на разговорите ми с него, на тема приятелство и приятели. Като цяло, синът ми има право на избор. Дори и да не харесвам някого или нещо, той знае, че има свободата сам да вземе решение... Все пак, съществува някаква граница. Но рамките й са достатъчно широки. Степен на близост! Преди години се срещахме много по-често. Сега се виждаме рядко. Но синът ми всеки ден е на училище с момчето. В дадени случаи знам повече от родителите му, какво се е случило в клас, а понякога и извън училище. Когато се опитах да говоря с тях, да им подскажа, че то има проблем и че трябва да му се помогне (лъжите му са нескончаеми), те не ме разбраха. Смятат, че след като е задоволен, сега тази задоволеност трябва да бъде ограничена, за да осъзнае грешките си. Изглежда ми нелогично. Би трябвало да говорят с детето честно и открито. Да признаят собствените си грешки и пред очите на детето да поправят някоя, за да му покажат. Благодаря на моята колежка и приятелка Креми - късметче за помощта и за ценното мнение. Само ще добавя малко от себе си. Моля това да се счита за субективно - всъщност какво ли обективно може да има в педагогиката? Само фактите на ситуациите - останалото са субективни интерпретации. Благодаря на lokator за точните примери. Още докато задавах въпросите почти се досещах за отговорите, но не можех да бъда сигурна. Мила майко поверили са ти да отгледаш едно от новите деца. Поздравления, че си съхранила неговата свобода, самостоятелност и любов. Ситуацията, която описваш, е била нещо като изпит за него - и той се е справил блестящо. Детето е взело най-разумното и най-трудното за него решение в ситуация, в която почти всички други биха се свили или биха се опитали да морализаторстват. Доколкото разбирам това се е случило по негов личен избор и воля. Стисни му ръката здраво от мен. След всички тези години благодаря на Небето, когато ми пратят такива деца - учители. Много внимателно се вслушвам в тяхното мнение и не се срамувам да поискам съвет от тях, когато на мен самата ми е трудно. За ситуацията с другото дете -мисля, че твоето вече е казало истината и верният подход. Другото дете има своя път и своите уроци, които трябва да научи. Неговите родители също. Вие - също. Единствената помощ на такива деца е безусловната любов въпреки неговото поведение. Това е, което му липсва у дома, и той се опитва да намери в широкия свят по своя странен и неосъзнат детски начин. Случката, която разказа, е била един от уроците му, един от шансовете му. Твоето дете и останалите като него са единствените, които реално му помагат и могат да му помогнат, защото в тяхната възраст те са авторитетната група за него. Не знам защо твоето дете се дистанцира от него и се надявам това отново да е негово лично решение и да бъде обяснено по същия гениално прост начин като първото. Аз бих го изслушала с огромен интерес. Още по-интересно ми е как детето ти ще отговори на твоите въпроси от цитирания по-горе пост. Ще ти бъда много благодарна да ги споделиш с нас. PS - Извинете за добавката - дано не е късно. Вместо да се интересувате какво точно е направило другото дете, може ли да преместите леко фокуса при разговора с вашия син - какво според него е трябвало да се направи в тези ситуации - при това от различни позиции; неговата лична, на другите деца (особено на потърпевшите) и особено на колегите - учители на класа им. И ще ви бъда благодарна и за тези ценни съвети. Редактирано Март 23, 2010 от Донка nina7705 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лъчезарна Добавено Март 23, 2010 Доклад Share Добавено Март 23, 2010 Благодаря! И на Късметче! И на Донка! Колкото и да ни е трудно - трябва да имаме доверие в децата си! Ако то липсва, дори добрите неща, няма да са добри. И винаги - ако не се учим от децата, те няма да се научат от нас. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Март 23, 2010 Доклад Share Добавено Март 23, 2010 Здравей, Донка! Много се зарадвах, като видях, че е отворена такава тема! Нека прерасне в отделен форум! Аз винаги съм уважавал много професията на педагога! Майка ми е преподавателка... Педагогиката споделя много общо с психологията, особено с психологията на развитието... Радвам се, че точно ти ще отговаряш - с твоя опит и жизнена мъдрост! Искам да те попитам нещо. Знаем, че има много различни стилове на възпитание на децата. Изучаваните от психоанализата например родителски стилове са все такива, които залагат проблеми в малкия човек... Това е една специфична насока, която обаче не говори много за дбрите стилове на възпитание на децата! Въпросът ми е: кои са добрите стилове на възпитание според теб? Сърдечни поздрави: Орлин Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Март 23, 2010 Доклад Share Добавено Март 23, 2010 Здравей Орлине! Благодаря за милите думи. Мисля, че отговорът е много кратък и гениално прост - ти си го дал в подписа си. А педагогът е този, който всеки ден, всякоя минута има да търси как да го приложи докато се грижи за растящия Човек в детето - във всяко индивидуално и само за него. То е като да се грижиш за цвете - само пониква, само расте и следва само Себе си. Човекът от розата колкото и да се опитва, люляк няма да направи. От нас се иска само да осигурим почвата, водата и слънцето.... в хармонични количества за всяко. Да им помогнем да опознаят себе си и да се научат да слушат Себе си. Препоръчвам на всички Учителя за образованието Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Март 25, 2010 Доклад Share Добавено Март 25, 2010 Да, така е, точно така е! Аз бих се радвал професията на преподавателя отново да придобие висок социален и икономически статус! Ако допреди десетина години педагогът е можел да си разреши да бъде просто пре-подавател на информация, пре-продавач на база данни срещу заплащане(заплата) , сега с информационния бум това ствсем не е достатъчно! Според мен затова педагозите масово загубиха уважението на децата - защото не успяват да се адаптират към променените изисквания към професията си. Ако преди едното пре-предаване на инфо е било важно, то сега с едно кликване в интернет може да се прочете всичко! Затова, за да бъде уважаван и ценен сега педагогът, според мен е нужно да обърне внимание на това КАК пре-п(р)одава информацията. Нужно е да бъде повече от билогичен еквивалент на флаш мемори. Да бъде аниматор, да владее психологията на общуването, да може да грабва и задържа вниманието, да бъде личен пример със собствения си хармоничен характер и поведение за децата. Да дава това, което гугъл и неговата суха информация (или бумагите), не могат да дадат. Всъщност винаги е била такава ролята на учителя и добрите учители са били много повече от едни пре-п(р)одаватели на информация. Въпросът е, че допреди десет години компромисите към тези, по-посредствените учители, са били нормални - просто информацията беше много по-малко и трудно достъпна. Сега обаче струва ми се, изискванията към педагогическата професия се промениха. А дали го осъзнават всички учители? Според мен обаче не държавата, а именно самият учител е нужно да осъзнае и промени...себе си, а оттам и стила си на преподаване. Тогава и собственият му икономически и соцоален статус ще последва промяната! Ще бъде уважаван от родители и ученици, търсен за уроци и т.н. Та, въпросът ми е: мислиш ли, Донка, че изискванията към професията на преподавателя се промениха - повишиха или станаха по-различни с масовото навлизане на информац. технологии? Дали всички учители осъзнават промените? А какво може да направи всеки учител индивидуално и преподавателската гилдия като цяло, за да повиши социоикономическия статус на професията си? nina7705 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Март 25, 2010 Доклад Share Добавено Март 25, 2010 мислиш ли, Донка, че изискванията към професията на преподавателя се промениха - повишиха или станаха по-различни с масовото навлизане на информац. технологии? И какво общо имат информационните технологии? Единственото изискване към учителя от зората на цивилизацията до днес е било едно - да живее заедно с децата техния живот и едновременно живота на племето. Ясно защо - естествена социализация. А вече дали племето им гони зебри и танцува край огъня или произвежда и се забавлява с помощта на информационните технологии - разликата е в конкретиката, не в принципа. С децата от 2-3 клас коментираме героите на анимационните сериали, с 4-5 вече сме на нивата на най-популярните игри, с големите директно давам домашни да ровят в гугъл на английски за нещо. Дали всички учители осъзнават промените? Да - но всеки има своя начин на мислене и отношение към професията и живота си с децата. Ако децата и родителите имаха право да избират учителите си, нещата щяха да са много по-различни. Казвам го от опит. (Но и учителите трябва да бъдат освободени от бремето да оценят учениците си. Иначе ще има злоупотреби) А какво може да направи всеки учител индивидуално и преподавателската гилдия като цяло, за да повиши социоикономическия статус на професията си? Всеки отговаря за себе си. Всички съставяме гилдията. Засега тези, които се идентифицират с "гилдията" се опитват да "оправят" другите. И затова сме на тоя хал. По-горе обясних как си го представям повишаването на статуса. По естествен начин - както е в Майката природа. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Март 25, 2010 Доклад Share Добавено Март 25, 2010 Е, има различни мнения за ролята на инфо технологиите в промените около професията на педагога. Но да, принципно си права, погледнато отвисоко е така! Благодаря ти за отговора, Донке! Желая ти още повече радости в тази отговорна, важна и интересна професия, педагогиката! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо6 Добавено Юли 12, 2010 Доклад Share Добавено Юли 12, 2010 Въпрос към педагозите окултисти. Мислите ли, че е възможно човек да учи по следния начин : да си слага учебниците под възглавницата, докато спи ? Това твърдение като че ли е част от международния фолклор. Преди години не знаех, че бих могъл да го срещна в езотерична книга. Срещал съм го в книгите на Лазарев. Та, дали съществува начин да извлечем на съзнателно ниво, информацията от книгите, до която сме се докоснали докато сме поспивали сладко ? Това ако го усвояяяяя. :D Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо6 Добавено Юли 12, 2010 Доклад Share Добавено Юли 12, 2010 Учителят също е казвал, че учим докато спим, но не знам дали е имал предвид уроците от училището/вуза. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юли 12, 2010 Доклад Share Добавено Юли 12, 2010 (edited) Отговор от един обикновен педагог: - Има книги с такова влияние, но това не са учебниците на университета, а Учебниците на Живота. По-малко са от пръстите на ръката. Всяко познание се усвоява със съответните си средства и в съответния режим на мозъка и тялото. Може ли човек да се научи да плува, докато гледа клипове за техниката на плуването? Може ли да просвири на пиано след часове прослушване на музика? Докато спим, учим това, което не можем да постигнем в будно състояние. Съответно не можем и да го прилагаме съзнателно... Но точно такова ни е нужно... Уточняващ въпрос: - Ти да учиш ли искаш или да запомниш нещо до изпита? Различно е. Редактирано Юли 12, 2010 от Донка Дъгата 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо6 Добавено Юли 12, 2010 Доклад Share Добавено Юли 12, 2010 Може ли човек да се научи да плува, докато гледа клипове за техниката на плуването? Може ли да просвири на пиано след часове прослушване на музика? Ако с гледане ставаше и кучето щеше да е касапин. - Ти да учиш ли искаш или да запомниш нещо до изпита? Различно е. И двете искам : хем да го знам за изпита, хем и за след това да го знам. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Юли 13, 2010 Доклад Share Добавено Юли 13, 2010 Христо,всяко нещо научено с разбиране се помни цял живот - това,което се помни само за изпита е назубрено. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо6 Добавено Юли 13, 2010 Доклад Share Добавено Юли 13, 2010 Не може всичко да се помни, информацията е много. Трябва да се преговаря. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Декември 21, 2010 Доклад Share Добавено Декември 21, 2010 (edited) На какво може да се дължи следното поведение у невръстно момче, поведение проявяващо се още в първи клас : желание да се боричка с връстниците си, за да покаже физическо надмощие, да се бори с връстниците си въпреки тяхното несъгласие, да се перчи с мускули още от среден курс, да нарича "жени" тези с по - малки мускули, да демонстрирам издръжливост на болка, смелост пред болката. Пиша за един мой съученик, който никога не съм виждал да плаче ( учили сме до седми клас заедно), всички други съм ги виждал да реват. Не помня в кой клас беше, може би между 5-7 клас, беше казал "жената е като кучето - трябва да я биеш, за да те уважава". Един път пък се хвалеше пред мен и други деца, че баща му може да набие един инскруктор по карате, който инструктор познаваме( той е дребничък и няма големи мускули). Не помня тогава какво мислех аз по въпроса тогава, но сега си мисля че момчето се е самозаблуждавало. Понеже баща му видиш ли имал по - големи мускули от мускулите на каратиста. Според вас, на какво би могло да се дължи такова поведение от ранна възраст - възпитание, предишни животи? Ако е от възпитание, на кой е повече вината : на майката или бащата ( майката е учителка и ми се струваше добра жена). Според вас, коя зодия е най - вероятно да бъде това момче, дайте предположения. Мога да кажа, че от малък е спортен тип, едър и здрав череп, груба материална природа, висок ръст, здрави и едри кости. П.п.:( майката е учителка и ми се струваше добра жена).Бащата съм го виждал само веднъж. Единственото което съм запомнил от него е, че прояви честност в една ситуация и не подкрепи опитите за измама на сина си : понеже аз и синчето му играехме шах ( аз победих ),синът му се опита да ме излъже правейки несъществуващ ход "триходка" с царицата, аз естествено изявих несъгласие с този ход, той попита баща си нещо от рода на "татко, кажи че съществува ход "триходка" ", при което баща му отрече. Мое постижение е, че в един от случаите, в които това момче търсеше физически сблъсък с мен, аз успях да го поваля на земята по корем и да му извия ръцете зад гърба. Подържах го малко така, след това станах и го пуснах. Той почти веднага се изправи и за награда замахна да ме ритне, но за щастие не уцели. Като се връщам назад във времето, леко съжалявам че не съм бил по - твърд и не съм му праснал не съм му праснал няколко туката по дебелата камба, въпреки че е можело да ме набие, защото е издръжлив като биче. Предпочитам да отговоря на въпроса в тази тема Никак не е лесен този проблем, макар и съвсем естествено възникващ. Никой не е виновен. Става дума дори за индивидуална химия на тялото и особено мозъка. Това последното ще го оставя на лекарите. От гледна точка на педагогическата психология подобно поведение е симптом за затруднения в процеса на промяна на референтната група на детето - т.е. преминаването от авторитета на семейството към авторитета на връстниците. Без тази смяна е невъзможно съзряването на личността и свързаната с него социализация на индивида. Семейството като авторитет за детото до 7 годишна възраст е нещо като здравите стени и мускули, които пазят укрепващия физически човек от големия свят. За малкия човек той наистина е заплаха на всяка крачка. Ръката на мама, присъствието на бащината сила са основните фактори за спокойната работа на психиката на детето в този период. Обаче той свършва - и детето започва да се разкъсва между властния вътрешен порив да бъде себе си, самостоятелен и да опознава света си - и между старите си стереотипи. То търси в новия си статус нещо подобно на старата сигурност - сигурността, идваща от големината и силата. Едни деца отиват към поведението, описано от Христо. други, обратно - свиват се в себе си. Има и трета категория - някак естествено готови и лесно преминаващи промяната. Причините са колкото и децата. Всяко си е индивидуално.Ролята и помощта на родителите, и на педагозите в този период е много, много важна Това беше само обяснението. Ако ви интересува повече за различни подходи при проблемни ситуации с този тип поведение, мога да споделя опит. Редактирано Декември 21, 2010 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Дриада Добавено Март 17, 2011 Доклад Share Добавено Март 17, 2011 Искам да те попитам Донка, как приемаш факта за участие на децата в състезания по математика, български език и знам и мога ?Например има състезания на началните учители, отделно олимпиади по математика на национално ниво.Кое е доброто за едно дете?Нали разбираш децата все искат, за тях е като игра, моля те дай съвет като педагог да се ориентираме и ние като родители в качеството на нещата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Март 18, 2011 Доклад Share Добавено Март 18, 2011 Здравей Дриада (Павлета) Трябваше ми малко време да обмисля отговора, а и да остана по-свободна, за да го напиша. Нямам еднозначен отговор. Първо - за съжаление, напоследък се появиха платени олимпиади - т.е. организаторите събират пари за участието на децата. Разбирам, че провеждането им е свързано с някакви разходи, обаче там вече е трудно да се определи границата. Затова няма да коментирам този аспект. Аз лично трудно го приемам. Второ - съществено важно е да се разбира, че олимпиадата НЕ Е проверка и оценка на знанията и уменията на ученика. Не би трябвало да бъде. Не би трябвало да оказва влияние и върху оценката на детето по съответния предмет. За това си има други критерии и друг начин на проверка. Трето - по принцип олимпиадите са замислени като начин да бъдат открити деца с нестандартно мислене и то в определена област - математика, литература, език, химия и т.н. , като им се предложат нестандартни за училищната програма задачи. Това на свой ред означава, че няма логика учителите да "мотивират" масово участие в олимпиадите от всякакъв род, като обещават или поставят условия, свързани с поставяне на оценки по съответния предмет. Детето наистина би следвало да участва в олимпиадите и състезанията по свое лично желание, осъзнавайки ясно какво представлява това състезание и какъв е смисълът му. За тази цел организаторите на състезанията би трябвало да предоставят примерни тестови задачи. Категорично съм против, обаче, редовните учебни часове да се ползват за рекламиране или подготовка. Учителите и без друго имат хроничен недостиг на часове за упражнения по основния материал. Да не говорим, че много деца, които трудно се справят с основния курс, имат нужда от специалното внимание на учителя и повече време за специално внимание. Все пак, ако детето усеща олимпиадата и състезанието като предизвикателство за своя интелект и интереси в една конкретна област, хубаво е да уаства. Това, което аз бих направила, ако бях родител: - бих се уверила какви са мотивите на детето да отиде на олимпиадата. Не бих одобрила печелене на "червени точки" по предмета, извинение от изпитване на следващия ден, ако има такова, "защото и другите отиват". Не бих одобрила и участие, ако усетя силен интерес не към самите задачи, а предимно към броя на точките и класирането. Бих насърчила детето, ако виждам, че има естествено влечение и природни дадености към този дял от науката (не към всички). Апропо, моят син никога не бе участвал в олимпиади по математика, но стана отличен програмист. - бих се уверила, че детето има представа от това, какво точно ще прави на състезанието и поне се е опитало да реши някоя от примерните задачи. Все пак последното решение се взема във всеки отделен случай - нека го вземе самото дете. Грижата на родителя да му избистри добре "картинката", но без да се опитва да му влияе и манипулира решението му с мотиви, които нямат нищо общо с науката и развитието на детето. Благодаря ти за въпроса - отдавна изтиквах личното си отношение на заден план - помогна ми да си го сформулирам. ISTORIK 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Дриада Добавено Март 19, 2011 Доклад Share Добавено Март 19, 2011 Здравей Донка, Приятно ми е да проследя твоята гледна точка по проблема, защото си с опит в тази сфера.Харесва ми това, че си търсеща личност в професията си.Съгласна съм с това, че извън класните форми на състезание са разнообразни.Хубаво ми звучи твоето становище, че тези участия не са задължителни.Ти си от друго поколение, което е имало по- различни ценности.Но времената се менят и за съжаление, сегашните деца са част от този поток.В някои такива състезания преоткривам труда на учителите, подготвили децата.Състезанията обаче са с доста занижени изисквания, поне на мен ми се струва така.Не всички, разбира се.Съгласна съм, че олимпиадите са за деца с по- нестандартно мислене.В миналото набран актив от точки на подобни състезания бе "мост" за специлизираните гимназии.Струва ми се, че си права в това, че едно състезание, не е критерий само за знанието на детето, тук се проявява и емоционалната интелигентност и креативното мислене.Определено творческите подходи са резултат от добре усвоени и проявени знания. Малко се колебая, когато трябва детето да участва, защото е масово явление за класа.Но за решаване на тестове от подобни състезания, в час си права, че отнемат и без това времето на преподавателя, в един клас.Нивото на учениците е различно.Хубави бяха кръжоците преди години, които насърчаваха учениците в дадена област. Въпреки всичко знанията от книгата на живота са безценни. Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.