Въпрос свързан с древните суфии

[pcheliza]

Здравейте приятели

Нуждая се от информация или превод на текст за Рабиа Ал Басри(ислямска суфистка ),живяла през втория период на 8-ми век.Ще се радвам,ако някой открие или знае нещо повече за нея,тук таме съм срещала,цитати от нейни думи и молитви,които харесах,но те не са достатъчни,за да добия по-ясна представа.

Благодаря,предварително!Светлина и пролетно благоденствие за всички!

[Eлф]

Ауууу тя е много дълбока вода... Имам някои неща, превод не мога да предложа но може би на лс когато намеря време да се поразровя ще споделя нещо . Поздрави!

Редактирано Март 22, 2010 от Eлф

[infinity1305]

Бедно арабско момиче /714-801/, продадено в робство още в ранно детство. След време, освободена, заживява самичка в пустинята. След няколко години се връща при хората, в Басра, и живее сред суфиите. От там и името и, казва се Рабиа ал Адавийа. Аскет, отшелник, девица, отдадена единствено на Бог. Има прекрасни стихове...

"Если я Тебе служу из страха ада,

В ад меня отправь, достойная награда!

Если я служу Тебе в надежде рая,

Изгони меня из рая, упреждая...

...

О, Возлюбленный сердец! Нет подобного тому,

Что в Тебе есть. Я молю,

Сжалься надо мной, Отец!

Мой Покой, моя Надежда, Сердце сердца моего,

Все, что жизнью мне дано.

Мир земной - Твоя одежда.

Эхо

Если я служу Тебе по зову сердца,

Закружи мои мечты под звуки скерцо,

Если я служу Тебе, не понимая,

Для чего служу, открой мне ум, играя,

Чтобы страхи и надежды испарились,

Чтобы тождества великому явились... "

Ако четеш руски тук има малко за нея. В нета могат да се намерят доста нейни стихове, но не на български за съжаление...

Редактирано Март 22, 2010 от infinity1305

[Eлф]

Рапорт даден на ЛС, обещанието спазено Поздрави и благодаря за информацията .

Редактирано Март 22, 2010 от Eлф

[Ники_]

Здравейте приятели

Нуждая се от информация или превод на текст за Рабиа Ал Басри(ислямска суфистка ),живяла през втория период на 8-ми век.Ще се радвам,ако някой открие или знае нещо повече за нея,тук таме съм срещала,цитати от нейни думи и молитви,които харесах,но те не са достатъчни,за да добия по-ясна представа.

Благодаря,предварително!Светлина и пролетно благоденствие за всички!

Привет!

Ето един добър зикар, воден от достоен за позицията си шах/шех.

Хай:

http://www.youtube.c...feature=related

Прекрасен зикар е и Ла-Илаха-Иллаллах:

http://www.youtube.c...feature=related

Ето и друго от същия шах:

http://www.youtube.c...feature=related

и още подобни:

http://www.youtube.com/watch?v=HguWFB5SueE&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=lP-RNYIyDKE&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=8-puWbM9mxI&feature=related

Редактирано Март 22, 2010 от Ники_

[pcheliza]

Благодаря на всички за съдействието!

Ето какво открих в една книжка за пътя на суфиите"Мистиците на исляма"един пасаж:

"О,Господи!Ако ти се покланям поради страха от Ада,изгори ме в Ада.

Ако ти се покланям поради надежда за Рая,изгони ме от Рая.

Но ако ти се покланям заради самия Теб,не ми отказвай вечната си красота!"

(Рабиа)

и още,само че казано от Джалалуддийн:

"Всяка прашинка се движи

към своя първоизточник,

човек става това,към което има склонност.

Чрез притегателната сила на обичта

и копнежа сърцето и душата

приемат качествата на Възлюбения.

който е Душата на душите."

[infinity1305]

Прекрасни са суфиите...

Виж и тук

[Eлф]

Пчелица . Препоръчвам ти нещо което ми е душа и свят

Руми, Маулана Джапал алІдинОкеанът Руми

Редактирано Март 23, 2010 от Eлф

[Рассвет]

Скъпи приятели!

На руски език:

Раби’а ал-Адавийа

Раби’а ал-Адавийа (713/4–801) — видная представительница басрийской школы аскетов и подвижников. Она происходила из бедной арабской семьи. В раннем детстве при неясных обстоятельствах была продана в рабство. Позднее благодаря своей набожности и аскетическому образу жизни была отпущена на волю. Несколько лет Раби’а ал-Адавийа провела в пустыне, удалившись от людей и подвергая себя аскетическим испытаниям. Затем жила в Басре.

О её учителях, если таковые вообще были, ничего не известно, хотя поздние биографы неизменно называли её ученицей ал-Хасана ал-Басри. К числу сподвижников и учеников Раби’и ал-Адавийи в Басре суфийская традиция относила аскетов и суфиев Рабаха б. ‘Амра, Малика б. Динара, Шакика ал-Балхи, Суфийана ал-Саури и др.

О взглядах Раби’и ал-Адавийи можно судить лишь по поэтическим и прозаическим высказываниям, разного рода эпизодам из её жизни, приводимым поздними суфийскими авторами. В них Раби’а ал-Адавийа выступает сторонницей крайнего аскетизма, отказа от всего того, что может отвлечь от созерцания Бога и общения с Ним, в первую очередь от мирских соблазнов. Оценивая поступки других аскетов и подвижников, а также свои собственные, Раби’а ал-Адавийа стремилась вскрыть их истинные мотивы, дабы избежать возможного «лицемерия», «тщеславия» и других мирских пороков. Она проповедовала полное равнодушие к невзгодам, искренность в служении Богу, Которого, по её мнению, следовало любить и почитать ради Него Самого, а не ради райского блаженства или из страха перед мучениями в аду.

Раби’а ал-Адавийа первая из аскетов выдвинула мысль о всепоглощающей и бескорыстной любви к Богу как основе духовной жизни человека. Тщательное исполнение религиозных предписаний и аскеза, согласно Раби’е ал-Адавийе, должны очистить душу от всех посторонних забот и страстей, подготовить её к восприятию Божественной любви, к созерцанию «возлюбленного» и общению с ним.

Идеи Раби’и ал-Адавийи широко распространились среди последующих поколений суфиев и легли в основу учений ал-Бистами, ал-Халладжа, Ибн ал-Фарида, Ибн ‘Араби и многих других. Её авторитет признавали все суфии. Они видели в ней пример праведности, бескорыстного служения Богу, любви к Нему и почитали её как святую. В суфийских кругах образ Раби’и ал-Адавийи стал темой многочисленных легенд и нравоучительных историй. Ей приписывали различные чудеса и сверхъестественные способности.

О, дети Адама, нет переходных стадий между оком и Богом и нет доступа к Нему посредством языка; понапрасну напрягает ухо слушающий, а руки и ноги — рулевой, ведущий к замешательству. Эта работа для одного только сердца. Стремись обрести сердце, которое пробуждено, ибо когда сердце пробуждается, не нужно возлюбленной; ведь пробуждённое сердце потеряно в Боге, а тот, кто потерян, не нуждается в возлюбленной. Это исчезновение в Боге.

*

Однажды Раби’ю спросили, любит ли она Бога. Она ответила, что любит. Затем спросили, порицает ли она шайтана. Она ответила: «Нет. Любовь к Богу не оставила никакого места в моём сердце для порицания шайтана».

"Суфийская мудрость" (Составитель В.В. Лавский, Минск, 1998)

Съгласна съм: "Прекрасни са суфиите..."

Виж и тук...(книги)

[Eлф]

AL414

http://www.youtube.com/watch?v=gQQLeB7efog&feature=player_embedded

Редактирано Март 23, 2010 от Eлф

[Слънчева]

Влюбените имат една напълно своя религия.

Тяхната единствена религия, тяхната единствена вяра,

е Любовта.

Маулана Джапал ал-Дин Руми

Елфче, благодаря за книгата на Руми

[Рассвет]

Елф, благодаря Ви! Благодаря и на всички приятели!

Суфизм

Можно тысячи книг написать про суфизм,

Про великий поток от духовных вершин,

Про движенье души внутрь себя, но и вширь,

Про исламский, буддийский и пра-мистицизм…

Можно так говорить, что сердца запоют

Песней сказочных зорь и далеких долин,

Ноги пустятся в пляс по тропе "серпантин",

По пути в Неизвестное, в Отчий приют…

Можно так промолчать о суфийской душе,

Что ответное эхо в миллионах сердец

Зазвучит в полный голос: - Мой Бог, мой Отец!

Отрази в мир земной неземное клише.

Но при этом подумай, кто ты, от кого?

Что ты чувствовал в миг зарожденья зари?

Той далекой и близкой, где мир изнутри

Проявляется явью… Зачем… Для чего?

("Море суфия")

[borislavil]

Ето тази история, свързана с Рабиа, си струва да се знае - прекрасна е!

Райското дърво

Рабиа Ал Адауия била суфи, известна със своята мъдрост и искрената си любов към Бог. Тя обичала Бог толкова силно, че любовта й не оставяла място за никаква омраза, дори и към Сатаната, както сама казвала.

Тъй като Рабиа била изключително красива, много мъже искали да се оженят за нея. Тя обаче винаги отказвала.

- Отдала съм живота си на Господ и цялата съм негова - казвала тя. - С вас не мога да говоря за женитба. Вместо това трябва да се обърнете към Бог.

Тя живеела като най-обикновена жена в град Басра в Ирак. Прекарвала живота си в молитви и често постела. През едно горещо лято, след като била стояла без храна цели осем дни, тя решила да прекъсне постите си. Било през нощта и в къщата нямало нищо за ядене. Рабиа, която била изтощена от гладуването си, знаела, че един мил съсед по-рано същия ден й бил донесъл като дар сладко мляко, с което да завърши постите си. Каната с млякото била на масата.

Рабиа запалила единствената си лампа. Точно щом направила това обаче, видяла една бездомна котка, която се покатерила вътре през прозореца, скочила на масата и разляла млякото от каната на пода. Рабиа наблюдавала как котката забързано изблизала разлятото мляко от пода.

- Е, сигурно и тази котка е била гладна. Сега поне една от двете ни е задоволила глада си. Тя дори почисти пода с език, след като разля всичкото мляко.

И тъй като в къщата не останало нищо освен вода, Рабиа взела лампата и я занесла в ъгъла на стаята, където имало кана със студена вода. Внезапно един порив на вятъра загасил лампата. Треперещите пръсти на Рабиа не можели да държат каната здраво и тя се изплъзнала от ръцете й. Паднала на земята и се счупила на парчета, а водата се разляла навсякъде.

Рабиа, която се почувствала много нещастна, коленичила на пода и започнала да се моли:

- Мили Боже, единственото, което съм правила през живота си, е да те търся. Това ли е наградата ми? Защо ми причиняваш това?

Изведнъж чула в отговор глас, който изпълнил всяко кътче от стаята със свежестта и сладостта си.

- Рабиа, ти сама трябва да избереш. Кажи ми, че желаеш да имаш благата на този свят и ще ги получиш веднага в изобилие. Но тогава ще ти отнема страданието, което ти дарих, за да ти помогна да ме намериш. Не можеш да имаш и двете, Рабиа. Не можеш да имаш даровете на света и в същото време да задържиш онези, които аз искам да ти дам. Кои би предпочела да получиш?

Рабиа силно се зарадвала от тези думи. Без миг колебание тя направила своя избор.

- О, Господи - помолила тя, - ти най-добре знаеш от какво се нуждая. Давай ми винаги това, което ти искаш да ми дадеш, а не онова, което аз искам!

Божият глас заговорил отново:

- Виж, Рабиа, това е твоята награда.

В миг нейната скромна къща заблестяла ослепително и Рабиа забелязала, че светлината се излъчва от едно чудно дърво, което стояло насред стаята. На всеки от блестящите му клони висели златни плодове, каквито тя никога преди не била виждала. Гласът продължил:

- В рая това дърво е натежало от плодовете на твоите молитви. Яж от него!

Рабиа откъснала един от ароматните плодове и го изяла. Това бил не само най-вкусният плод, който някога била опитвала, но той, освен това, на мига утолил глада и жаждата й. Тя гледала в почуда дървото u неговите златни плодове. Забелязала, че някои от тях са на земята и попитала защо са паднали, а не са на дървото.

- Всеки плод, който е на дървото, е израснал от искрена молитва - обяснил гласът. - Винаги, обаче, когато си се разсейвала насред молитвата и си забравяла за мен, твоят плод е падал на земята. Това са плодовете на молитвите, прекъснати от твоите мисли за това дали не е време да извадиш хляба от пещта или да прибереш прането, за да не се намокри от дъжда.

- Ех... - промълвила Рабиа, - моите глупави мисли често се мотаят насам-натам. Но, Господи, бъди милостив, моля те, винаги, когато това се случва, помагай ми да си спомня отново за теб!

Райското дърво и неговите златни плодове бавно изчезнали от погледа й, а гласът казал:

- Рабиа, аз съм много доволен от теб. Помни, че винаги съм наблизо.

През тази знаменателна нощ Рабиа почувствала, че Господ е наистина Любов и че винаги ще бъде близо до нея. От този момент тя вярвала напълно на Бог и никога не забравила това, което била зърнала от рая.

[pcheliza]

А това са две притчи свързани с Рабия,разказани от Ошо.

"Случило се така - живяла някога една от най-мъдрите жени. Тя била Рабия Ал-Адавиа. Тя била суфи, голяма мистичка, несравнима. Сядала вътре в къщурката си със затворени очи, правила нещо - но никой не знаел какво. Друг вълшебник на име Хасан живеел при нея. Било сутрин, слънцето започнало да изгрява, било страшно красиво, птичките пеели, а дърветата били щастливи, че отново виждат светлина, целият свят приветствал зората. Хасан стоял там изправен, след това викнал Рабия с думите:

- Рабия, излез! Виж славата на бога! Каква красива утрин!

Рабия казала:

- Хасане, по-скоро обратното, ти влез вътре и виж самия Бог. Там аз знам, че има красота - красотата на сътворението, но тя не е нищо в сравнение с красотата на създателя. Така че, пс—скоро ти влез вътре."

"И още една притча за Рабия Ал-Адавия. Една вечер, при залез слънце съседите я видели да търси нещо на улицата - стара жена, обичана от всички; разбира се всеки я мислил за малко смахната, но тя била хубав човек, така че те всички се спуснали да и помагат и се питали: "Какво се е загубило?"

- Какво търсиш? Тя казала:

- Иглата си. Както си шиех, си загубих иглата. Помогнете ми. Много сте мили.

Така те се заели да търсят.

Тогава един мъж, виждайки, че улицата е много голяма, а иглата съвсем малко нещо, и докато не разберат къде точно е била изпусната, ще бъде почти невъзможно да я намерят, дошъл при Рабия и казал:

- Кажи ни точно мястото. Рабия отвърнала:

- Не ме питай за това, тъй като всъщност аз не съм я изгубила вън от къщата си, а вътре.

Всички спрели да търсят и казали:

- Луда жена! Защо тогава търсиш тук на улицата като си я загубила вътре в къщи?

Рабия казала:

- Много е тъмно. Тук е малко по-светло, как можеш да търсиш на тъмно? Знаете, че съм бедна и нямам лампа. Как можеш да търсиш, когато е тъмнина? Така че аз търся тук, защото все още има светлина от слънцето и може да се търси.

Хората се разсмели и казали:

- Ама ти наистина си луда! Ние знаем, че на тъмно е трудно да се търси и единственият изход е да вземеш лампа от някого и да потърсиш иглата там.

Рабия казала:

- Не съм си и помислила, че вие хората сте толкова мъдри. Защо тогава и вие винаги търсите навън. Аз реших да следвам вашия път. Щом като сте толкова оправни, защо не вземете лампа от мен и да търсите вътре. Аз знам, че там е тъмно."

[Eлф]

Пчелица

[pcheliza]

Благодаря ти Елфче ,чудесн поздрав,много харесвам Халил Джубран

[Eлф]

Благодаря ти Елфче ,чудесн поздрав,много харесвам Халил Джубран

Някои неща ги пазех ревниво като бисери, но ето че дойде време да се разказва за тях и аз се радвам, че точно ти стана техен проводник. Има един друг голям суфи, но...той е много дълбока вода и много хора трудно биха го разбрали, казва се Ал Халадж само това ще спомена . Прегръдки, душата ми винаги се е разтваряла в океан от Любов когато се докосва до суфизма

Редактирано Април 21, 2010 от Eлф

[Eлф]

Всъщност, казана дума хвърлен камък казват хората исках да намеря нещо в интернет за това което вече споменах и попаднах на нещо

Безкористната любов към Бога, без надежда за рай или страх от ада, въведена от една жена от Басра, Рааби ал-Адавях, превръща аскетизма в мистицизъм. В следващите десетилетия мистичните тенденции в исляма се засилват, отчасти повлияни от общуването на суфите с християнските отшелници. Голям брой от мюсюлманските аскети практикували тавакул, абсолютно доверие в Бога, което по-късно станало централна концепция на суфизма.

Един от първите големи суфи мистици е Манзур ал-Халадж, който станал известен с фразата си "Аз съм съзидателната Истина", често предавана като "Аз съм Бог" - т.е. единение на индивидуалната душа с Върховната. Той бил екзекутиран именно заради тази фраза. За по-късните суфи той е "мъченикът на Любовта".

Изт.