hakama Добавено Март 21, 2010 Доклад Share Добавено Март 21, 2010 Здравейте Осъзнавам че доста съм се изолирал от обществото, почти не излизам и ако изляза то е с обичайните приятели (които са единици). Никога не съм си падал по дискотеките, за купони по става(но не ме канят на такива)... Завърших семестриално преди година и от тогава хептен нямам контакти. Живея почти сам, финансово съм зависим, на 25 съм, младолик, интелигентен, лъчезарен, възпитан, културен, смея да кажа и готин, но...с жените откакто смекчих критерийте се задянах тук-там, но нищо сериозно, губя интерес/писват ми бързо, а и не само те а не знам защо с някои дори и приятелство не мога да завържа, обикновено се запознавам в чата, после ако се стигне и до среща, всичко е супер, говорим си, споделяме, обещаваме си и дотам - всичко си остава в сферата на добрите намерения (предимно от тяхна страна) ... нз аз ли съм прекалено странен, a са ми казвали доста добри думи от приятелки за моята личност, но защо тогава съм сам по дяволите?! Друго което са ми казвано че съм влюбчив, като се видя с някоя девойка/жена, която ми допада/харесва с;ед това 1-2 дни ме държи, изпитвам желание пак да съм с нея и т.н. Хубавото е че ми минава бързо, но не при всяка е така. От книжките които чета, разбрах че съм аналитичен тип, интроверт, чувствителен, не пуша, не се наливам; детството ми ме е доста добре скопило, подтиснало и моделирало в нещо което не ми харесва- нерешителен, неинициативен, срамежлив, не мога да се отпусна, например да се заиграя с дете или куче пред други хора- да покажа емоциите си...не навиждам посредствеността, недодялаността, безхаберието... Знам че за самочувстието е хубаво да си купиш нови и стилни дрехи, понякога като ми се случи да изляза на среща с момиче се чудя какво да облека (то няма и избор ) - ка'моли за нещо по-официално Ако имах финансова възможност щеше да е по-лесно цялата тази работа, но уви Работа за момента не мога да си намеря (имам и здрав. проблеми,за момента мога да работя единствено лека работа поради здравословни проблеми) - които ме възпират да спортувам почти всеки вид спорт, но имам идеи да започна от някъде, постепено... А и друго - къде са свестните момичета, последните ми 2-3 опита бяха трагични... От прочетенето в онези теми се замислих: какво предлагам в замяна (нямам кола, не работя... нямам наследство) аз и не искам да се задомявам все още, макар че гоня 26?! Кажете ми какво търси/очаква една жена? Все още вярвам че все някъде има романтички които търсят човек като мен (а не чичко паричко или поне в някакво положение). Въпроса ми е какъв план да предприема за социализация. Къде/как мога да се запозная/срещам с млади хора, на средно интелигентно ниво?! В квартала ми съм от 3г ,почти няма никой на моята възраст, всичко се е разбягало по чужбина В момента разполагам с минимални средства за лични удоволствия, какво бихте ми препоръчали?! Исках да посещавам курс/група по литературно писане - в София няма такова животно; нещо с културна или себеградивна насоченост. Ходих един-два пъти на петъчните концерти в Консерваторията, но ми омръзна сам да се нося по такива места, а и не можах да се запозная с никого За курса по английски все още събирам пари... Един приятел ми спомена че всеки четвъртък вечер се събирали в южния парк млади хора, като се стопли ще отида да видя и там за какво става дума Имам чувството че хората са се затворили в себе си, както се пее в една българска песен: "Късно е ... всеки живее в собствен свят..." , масово общуването е преминало във виртуалният свят, тъжно е wal Доста често милея за старите времена, когато се уговаряш за среща няколко дни по -рано, общуването на живо е било доста повече, имаше кино дори в квартала, а сега всичко се е изнежило, не държат на думата си, "обещават", безкрайни разговори по мобилния, чатове... понякога ти се ще да пипиташ или заговориш някого -той/тя пък съответно си е набичил/а слушалките и не те чува........... Знам че тези времена са изчезнали във времето, може би в малките градове все още се таят някои от нещата. Може понякога да съм идеалист, ...романтик, но предпочитам такъв отколкото да се слея с масата. Промяната: Нещо което от доста време планирам е да се променя изконно, защото ми писна да се подиграват с мен, да се държат пренебрежително, някои дори се правят че не си чуват телефона... явно да си добър и послушен не върви на днешно време. Искам да обърна нещата- те да искат да ме търсят, да съжаляват че навремето са ме пренебрегвали и ако почнат да съжаляват - ще им покажа един пръст само, да не казвам какъв, или съвсен културно ще ги игнорирам... ПИСНА МИ! Не може така да продължава. Искам да скъсам със доста от сегашните познанства > Нов живот, да оправя тялото/здравето си, да завържа нови приятелства, да стана по-твърд, мъж на място, стилен, целеустремен, ... любов... път към щастието. ПП: Препоръчайте ми и книга ако мислите ,че ще ми помогне донякъде за промяната, понеже гледам има какви ли не на пазара. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Март 22, 2010 Доклад Share Добавено Март 22, 2010 Най-добрият съвет за един ,,аналитичен ‘’ тип е да стане ,,практичен’’. Първата стъпка към това е да си намери работа. Работата ще му даде социални контакти, финансова независимост, калява волята и не на последно място намалява свободното време, за да няма време за самонаблюдение и анализ. Без тази стъпка е безпредметно да се говори, или по-точно всичко би било в сферата на ,,празните приказки ‘’. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
hakama Добавено Март 22, 2010 Автор Доклад Share Добавено Март 22, 2010 Хубаво, това за работата и промяната около нея съм съгласен напълно, но каква да е тази работа в която да не ми се налага да нося (вдигам) неща по-тежки от 4-5кг и то в тази безработица Дори на 1/2 раб. ден ме устройва. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Март 23, 2010 Доклад Share Добавено Март 23, 2010 (edited) Наистина не мога да кажа каква е тази работа, но съм сигурен ,че ако ти сега излезеш и започнеш по 10 часа на ден да я търсиш скоро ще ни кажеш каква е. Излиза, че вчера не съм бил точен. Първата стъпка към социализацията е в самото търсене на работа. Осем, десет часа на ден в обикаляне и среща с различни хора ще е много, много полезно. Така ще се научиш и да понясаш безболезнено отказите.Доколкото разбирам ти нямаш проблем с времето и може да започнеш търсенето още днес. Дори наистина да не намериш скоро работа, самото общуване в търсенето и ще е от огромна полза за социализацията ти. Във всеки случай на този етап ще е много по- полезно от срещата ти с психотерапевт. Редактирано Март 23, 2010 от hip hip Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
hakama Добавено Март 24, 2010 Автор Доклад Share Добавено Март 24, 2010 Да, прав/а си не полагам почти никакви усилия за намирането на работа Но като знам какво умея и какво се търси се настройвам песеимистично и ... Една от първите ми стъпки ще е да се запиша на английски! Чудех се у нас има ли клубове в които членуват хора с определени интереси?! Засега знам само за един кръжок по астромония, на който ходят да слушат лекция и наблюдават при хубаво време, всяка седмица. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts