94. Малкият закон

[Розалина]

Молитвен наряд за начало:

В началото бе словото– песен

Добрата молитва

Псалом 61

Беседа :Малкият закон

Молитвен наряд за край:

Добрият път - молитва на ученика

Този закон засяга еднакво и мене, и вас, и всички ангели; той е еднакъв за всички.. Аз поддържам възгледа, че човек е добър само в момента, когато действа добре; прав е в момента, когато постъпва право, любещ – само в момента, когато проявява любовта, и т.н. Престане ли да върши това, той не е нито добър, нито праведен, нито истиннолюбив и т.н. Докато се съобразяваш с тези закони, мислите ти ще вървят гладко, пластично. В такъв случай, ако си художник, писател или домакиня, всичките ти работи ще вървят правилно, с широк замах. Но в момента, когато измениш на своите мисли, ще слезеш от по-високо в по-ниско поле.Аз си представям, че тези полета се намират в един безграничен кръг и колкото повече слизам надолу, толкова повече този кръг се стеснява, като приема форма на конус. Някои казват, че тези полета са 7, а аз намирам, че те са на брой 7 милиона по 7 милиона. Вие слизате все по-надолу и по-надолу в този конус и си казвате: „Да слезем по-долу, за да видим какво има там“. Ще дойдеш до най-долното поле на този конус, в центъра му, и там ще спреш; ще се преобърнеш на едно микроскопическо същество и ще кажеш: „Господи, защо станах толкова малък?“ – Защото си един от великите философи и си дошъл тук да научиш изпълнението на малкия закон в живота.

Процесът на развитието е обратен, т.е. да се издигнеш от това поле, в което си паднал, ти няма да минеш вече по същия път. Сега ти ще започнеш, като минеш през тясната врата на единия конус в другия, който допира върха си о другия, и ще почнеш своята еволюция. Така ще минаваш от поле в поле, докато дойдеш в новия свят. Едва си влязъл в този нов свят, ще те срещне някой философ и ще ти каже: „Защо ние, хората, не живеем тъй, както си искаме? Защо да не се проявяваме самостойно и независимо от всички закони?“ Ти ще го попиташ: „Слизал ли си ти в конуса на живота?“ – „Не.“ – „Слез да видиш как се живее там. Аз слизах един път и втори път за нищо в живота си няма да сляза“. Мнозина ще слезете в този конус и когато минете през тясната врата, ще си спомните моите думи. Всеки, който е минал един път през тясната врата на конуса, той става велик в Царството Божие; а който се е спрял в първия конус, ще се нарече най-малък в Царството Божие. Този, който се е спрял в първия конус, се намира в положението на една мравка, която е попаднала в конуса на мравоядеца. Той я хваща постепенно ту за едното, ту за другото краче, докато свърши с нея.

Онзи, който може да изпълни малкия закон, може да изпълни и великия. Онзи, който не може да изпълни малкия закон, не може да изпълни и великия. Това е правило. Ако вие не проявите любов към една буболечка, към една малка мушица, вие не може да проявите любовта си и към човека. Ако някой ти каже, че те обича, а преди малко е откъснал главата на една мушица или главата на някое агънце, той не говори право. Мушицата, която е пострадала от тебе или от кого и да е другиго, знае колко можеш да обичаш. Жена или мъж, които късат главите на мушичките, които режат главите на агънцата, не могат да обичат, не могат да любят, не могат да имат и добра воля.

Истината е вътре във вас. Великият закон е във вашия ум, а малкият закон е във сърцето ви. Всяко благородно желание, което се породи във вас, колкото и микроскопическо да е то, ще определи вашето щастие за в бъдеще

Редактирано Март 21, 2010 от xameleona

[Розалина]

За да изпълнявам обричанията си всеки ден.

Беседата ,която разглеждаме днес ,на мен ми се разкри по един особен начин.

Работя с беседата почти седмица.За разлика от други беседи,които сме обсъждали,тази е ясна и бързо се усвоява.Написаното стига веднага до съзнанието.Но дали е достатъчно да четем и да разбираме това,което четем?Мисля,че на този върпос си отговорих днес практически.

Бях си направила извадка от мотиви.Бях поразсъждавала върху тях писмено.Днес сутринта включвам компютъра,достатъчно навреме и започвам да качвам наряда от темата “Мисълта за деня” и после файла от моя компютър.Давам опция публикуване и ....нета се загуби някъде.Нищо не стана с публикацията,което ме изправи пред въпроса и избора:Да наруша правилата на форума, които изискват публикация малко преди 10 часа в неделя или да пропусна заключителното занятие на курса по паневритмия.Направих избор в полза на курса,защото разбрах,че има нещо в мен,което не съм догледала и не следва да упорствам да качвам беседата щом “тя не иска да бъде качена в този момент”.Тръгнах за курса и продължих да си мисля върху случилото се ,с оглед да разбера къде бъркам.Вървях си отнесена в мисли по случката.Денят беше хубав,слънцето скрито в облаци,но вече изгряло.Тази отнесеност винаги е приятна при мене и ми помага в делника,но днес беше по-особена.Разбрах го в мига,в който регистрирах,че заради нея,пропуснах да видя младия човек,който ровеше в контейнера пред блока ни.Вероятно търсеше храна.Не да видя,а да реагирам ..Имах импулс,но не го регистрирах навреме,а след три преки,когато времето да реагирам според импулса , беше минало.

Отидох на курса и се почувствувах добре в познатата атмосфера,сред близки и познати лица.Те ме заредиха и започнахме играта.Нерешената задачка за деня обаче пак ме подсети и направих няколко грешки,с които подведох партнъора си.Добре,че партнъора ми запази концентрация и изведе и мен със спокойствие ,та не объркахме и останалите.Благодаря на всички ,с които бях днес на паневритмия.

Така пожела да ми разкрие посланието си тази днешна беседа.

Псалом 61 завършва с израза:

За да изпълнявам обричанията си всеки ден.

А в беседата “Малкият закон”,се казва:

Трябва да си зададеш за цел да изпълняваш всеки ден и най-малките пожелания, които ти дойдат, без никаква погрешка и без да се поддадеш на никаква съблазън.

Вие се готвите за един голям бал, концерт или журфикс, но в това време идва при вас един беден човек и вие го връщате, защото нямате свободно време да се занимавате с него. Не, вие трябва да се откажете от бала, за да спазите този велик закон, който е създаден от Бога. Ако бихме се научили да бъдем любящи, да бъдем в мир със себе си, да разберем, че може да живеем сами със себе си, тогава светът би се оправил.

Затова Христос казва: „Който изпълни най-малката заповед, най-велик ще бъде в Царството Божие“. В какво се състои тази малка заповед? Онази работа, която Провидението ти е определило, не трябва да я отлагаш. За всяка мисъл, за всяко желание има определено време, което като пропуснеш веднъж, няма вече връщане назад. Вашите младини вече не могат да се върнат. Този живот, който сега живеете, втори път няма да го прекарате. И доброто, и злото, което сега сте минали, оставят отпечатък във вашия живот. Втори път вие ще минете през съвсем друго място, през съвсем друг живот, в който ще има само отражения от първия.

Редактирано Март 21, 2010 от Klaudia

[Слънчева]

Klaudia, благодаря ти за споделеното.

Истината е вътре във вас. Великият закон е във вашия ум, а малкият закон е във сърцето ви. Всяко благородно желание, което се породи във вас, колкото и микроскопическо да е то, ще определи вашето щастие за в бъдеще.

Зная, че ситуацията е била, за да ти каже нещо. Да имаш опитност. Понякога зависим от обстоятелствата, дори и да сме направили най-доброто, нещичко не е както искаме. Но е важно да знаем, че ние се учим от ситуациите, не ги контролираме. Важно е нашето добро намерение и будно съзнание...

Редактирано Март 21, 2010 от xameleona

[Донка]

Кажете на земята да спре колелото и тогава светлината ще бъде по-малка, но щом се върти колелото, непременно ще виждате всичките фази на добро и зло. Няма сега да ви обяснявам защо в това въртене има постоянна борба между светлината и тъмнината, между доброто и злото, между реалното и сенките на живота.

И защо наистина? Какви са вашите лични усещания?

Много от вас ще запитат: „Можем ли да изпълним Христовия закон?“ – Да, може да го изпълните. Ако някой ми изгори или продаде къщата, която струва 200,000 лева, в мене ще се зароди голяма борба от това зло, но ако победя себе си и не отмъстя, ще се нарека велик в Царството Божие. Ако съм виден държавник и ме свалят от поста, който заемам, макар и несправедливо, и аз не отмъстя за това нещо, за в бъдеще ще съм добър човек. Изобщо всеки, който не отмъщава даже и за най-голямото сторено нему зло, той е добър човек.

Замислям се какво ние класифицираме като "сторено зло" и кое е семенцето на отмъщението за него? И все пак ако някой има негативно отношение и поведение, да си добър означава да не променяш отношението си, да не отмъщаваш, но съвсем не значи да не промениш поведението си.... Най-малкото за да не го вкараш в беля да се наложи да ти прави ново зло...

Подобни ми се струват и "да отсъдим какво е правилно и неправилно" и да определим отношението си към човека според това отсъждане за правилно и неправилно. Кое от следните цъфти в правилното време за цъфтене: теменужката или хризантемата? Добротата е в това да дадеш право на всеки да цъфти когато и както е най-благоприятно за него - и на себе си също. Но ги обичаме всички, нали? А то представяте ли си всички цветя да цъфтят по едно и също време на годината и после ...

[Лъчезарна]

Има големи и малки заповеди, големи и малки закони. Христос казва: „Който наруши една от най-малките заповеди или закони, най-малък ще се нарече в Царството Божие, а който изпълни закона, най-велик ще се нарече“. Имайте предвид, че тези закони, за които говори Христос, не се създават, а вечно съществуват, и всяка култура, всяко мирово проявление се дължи на тях. Според разбирането на тия закони, такъв е и нашият морал. Съвременните философи казват, че схващанията на хората за нещата са относителни, според техните понятия. Това отчасти е вярно, но ако нашите разбирания са слаби, това не показва, че в света не съществуват абсолютни закони, които регулират отношенията на хората.

Някой казва: „Този закон е малък, защо да го изпълнявам, аз ще изпълня големия закон“. – Не, човек, който не е готов да изпълни малките закони, той не ще бъде в състояние да изпълни и големите.

Да, всеки човек отделно, или всяко семейство, всяко общество може да си има свои схващания, но те не изменят онзи Божествен закон, върху който почива нашето растене. Докато сме в съгласие с тоя закон, за който говори Христос, у нас ще има растеж, ще има подем на нашите мисли и чувства, замах или разширение на нашата воля, и тогава ние лесно ще може да се разберем. Това ще бъде всякога, докато сме във връзка с малките и големите закони. Обаче от момента, когато нарушим съзнателно или несъзнателно един от тези закони, малък или голям, нарушава се и равновесието в нас. Ние не може да разберем причината на безпокойствието ни, криво ни е, недоволни сме и търсим причината у другите хора. Това безпокойствие може да произлезе от неща.

В небето има специални комисии, които разглеждат сметките и делата на хората. Който иска повече да се осведоми, нека се позанимае с окултните науки. Ти може да се молиш по 4–5 пъти на ден, но ако в миналото не си мислил и вършил добро, ако и сега не работиш, не поливаш своята градина, не помагаш на хората и животните, то като отидеш на онзи свят, никой няма да те погледне.

Животът е създаден така, че всяко добро, всяка наша мисъл или действие е конкретно свързано с всички хора, растения, с цялото органическо царство, с невидимя свят и всичките му йерархии и с Бога. Всяка наша мисъл и наше желание понякога се свързват с клоните на това велико дърво на живота, а понякога с корените му. Няма да обяснявам какво значение имат корените, клоните и цветовете на дървото. Една българска поговорка казва: „Корените на знанието са горчиви, а плодовете му са сладки“. Ако направите едно добро, ще получите Божието благословение.

Може би има някакъв още по-дълбок смисъл тази беседа.

Да! Изглежда ясна...

Но и аз имах опитности вчера, които изцяло резонират с казаното в нея.

Ако изпуснеш момента на малкия закон, няма как да не изпуснеш момента и на големия.

И още - човек е свободен, когато разбира, приема и прилага законите.

Така придобитата свобода, му позволява чиста и истинна връзка с Божественото в нас,

с Божественото около нас, с Божественото като проявление, изобщо.

Будността да видим проявите на законите и да ги спазим и приложим,

не от страх за наказание, а от необходимост за себенамиране в Бога.

Редактирано Март 22, 2010 от lokator

[Розалина]

Българите се отличават с голяма смелост и често се противят при изпълнението на законите, но като им обърнеш другата страна, като им покажеш тоягата, те веднага отстъпват. Разказват един анекдот за българите от турско време. Те имали обичай да се събират в село около някое бунище и да се разговарят тихо и приятелски. Във време на разговора те взимат някоя пръчка и както си говорят, дялкат я на едро, защото в разговора си са смели и герои. Някой от тях се обажда: „Знаете ли, братя, че в село е дошъл юшюрджията (бирника) и събира данъка?“ – „Е, че какво от това – се обаждат други и дялкат пръчката едро едро, – няма да му платим.“ – „Да, но тези, които му се противяли, той ги биел, лошо се отнасял с тях.“ – „Е, тогава и ние ще се погрижим, ще съберем оттук-оттам пари и ще си платим данъка“, но започват да дялкат ситничко пръчката. Така постъпваме и ние: докато сме здрави, говорим и режем пръчката на едро, но заболеем ли, започваме да дялкаме пръчката ситно. Това е механическото изпълнение на този закон; трябва да има страх от бой, за да го изпълним. Такова е изпълнението на законите днес навсякъде в частния, в обществения, в политическия и в духовния живот на хората. Тъй че днес законите се изпълняват не по собствено желание, не от съзнание на своя дълг, а насила. И затова всеки, който нарушава законите, се наказва с лишение от наследство, изключване от обществото или от някое дружество.

Здравейте приятели.

Мотива от беседата,който извадих днес е много показателен за това,което понякога сме ние хората.Човешка слабост е липсата на постоянство в прилагането на простичките неща и инерцията.Като се замисля имаме нужда ежедневно от -Чист въздух,чиста вода и чисти мисли.Но на практика оставяме тези неща да бъдат лукс в живота ни,вместо ежедневно да ги поддържаме в себе си.Не знам за вас,но като изключим чистенето на мислите,за което положих старание да се дресирам ,откакто разбрах смисъла на всичко това преди време ,другите две неща са лукса,който си позволявам по време на краткия си отпуск през годината и някой откраднат за себе си уикенд?Какви са нашите делници?Забързани,прашни,нервни.А това са малки неща,от които може да произлезе страдание,болест.Живота е градовете е нехигиеничен,казва Учителя в една друга беседа.Аз съвсем не пледирам за генерална смяна на местоживеенето.То, с тая урбанизация къде да отиде човек?Но за себе си отчитам,че вече няколко месеца циркулирам между дома и офиса си,а там няма чист въздух и чиста вода . Отлагам заради спешни задачи и много работа.Но със сигурност мога да организирам нещата по друг начин.Вие разбирате надявам се,че използвам израза чист въздух и чиста вода като символ,а не буквално търсени неща.Знаем в какво се превърна планетата ни.Някой тук публикува,че в Западна Европа ,изчезат пеперудите.Така,че не ме възприемайте в буквалния смисъл.

Ето още един мотив,в който Учителят казва:

Днес всички се запитват кои са причините на страданията. Един мислят, че виновници за страданията на човечеството са богатите хора; други мислят, че виновници са управляващите и т.н., а всъщност причината на нашите страдания са ония агънца, които ние сме яли.

Агънцата ,които сме изяли е алегория на нашите минали погрешки.Онези,които сме направили и не сме изправили.А ако ги повтаряме и вече знаем за връзката между нещата,то погрешката става зло.Става изядено агънце.Затова се казва,че истината е в нас.Имаме всичко,което ни е нужно,за да уредим живота си според Божествените закони.Но ние си караме по инерция.Когато сме добре,не се сещаме или пък четем ,говорим,но не прилагаме в живота си ,а това е все едно нищо не правим.Когато сме притиснати от някакъв проблем,тогава се сещаме да се молим,да променяме нещо в себе си.Не казвам,че хората пишещи тук са от този вид.Мисля,че все повече хора прилагат,дори без да са чели .Познавам мнозина,които водят наистина чист живот.

Донче на твоя въпрос един от отговорите чрез мотив от беседата е следния:

Стиха, който ви прочетох, Христос е отправил към тези от слушателите си, у които е имало развито съзнание. Той не е говорил на ония, които не разбирали. Христос им казва: „Вие, които от хиляди години се измъчвате, трябва да съзнаете, че страданията ви се дължат на това, че сте нарушили една от най-малките заповеди“.

Колелото още не е завъртяно, нужни са много усилия, за да се завърти. Всички вие ще вземете участие във въртенето на голямото колело, ще хванете по едно от малките колелца и ще въртите не както сега, от дясно към ляво, а от ляво към дясно. Това е Христовото учение: да завъртите колелото на малкия закон. Ще ме запитате какъв спомен ще ви оставя. – Ще ви завъртя колелото от ляво към дясно; тогава всички ангели, всички добри хора ще заработят и вие ще се повдигнете.

Редактирано Март 22, 2010 от Klaudia

[Слънчева]

Много пъти обвиняваме, ние сме много несправедливи. Погледнал някой човек, предаваме характерните черти на погледа, че не е хубав, че мисълта не е чиста или че постъпките не са чисти. Обаче той постъпил според както той разбира в дадения случай. Тук ние казваме: учен човек е онзи, който има известна опитност. Една домакиня, която знае хубаво да пере дрехите, знае как да ги опере. Не всеки може да опере дрехата. Една майка, която не знае как да отглежда децата си, не е от добрите майки. Един учител, ако не знае как да възпитава учениците, да има един трезв метод на възпитанието. Има хиляди методи за възпитание. Животните имат един начин, хората имат други начин, ангелите имат трети. Разни методи има. Казвам, апостол Павел изчислява качествата на любовта. Той е засегнал любовта в нейната негативна страна, в нейния негативен смисъл. Вие никога не може да поправите себе си така. Най-първо, ако обикнете Бога, вие ще поправите всичко. Ако обикнете ангелите, вие наполовина ще разберете живота. Ако обикнете себе си, тогава една трета от живота ще разберете, две трети ще останат неразбрани. От обич към себе си се ражда злото в света. Когато хората се обичат, влизат в стълкновение, тогава се ражда злото. При ангелите злото се отделя от доброто, а при Бога злото не съществува, злото и доброто се примиряват. За да се примирим със злото, Бог трябва да живее в нас, Божественият живот трябва да бъде в нас. Ако Бог живее в нас, зло няма да има. Ако ангелите живеят, злото ще бъде отляво, доброто отдясно. Ако ние сами живеем, тогава чрез постъпките ние създаваме злото в себе си.

Бог е съвършено същество, единствено благо същество, единствен, който не причинява зло, никого не изкушава. От Бога надолу всички причиняват страдание. Усъвършенстването, благото, което вие искате да имате, съдействайте и другите да го имат. В себе си, ако искате да успявате, съдействайте и другите да успяват; вие като се подигате, с вашето подигане заедно да се подигнат и другите. Не очаквайте светът да се поправи. Сега чакат нов ред в света. За мене новият ред и днес може да се тури, какво ще очаквам векове? Днес турям нов ред. Тогава няма какво да очаквам.

Сега остават тия трите: любов, вяра и надежда, но най-велика е любовта. Съзнавайте, че Бог е любов. Не навън да го покажете, но себе си да убедите. Да носите образ и подобие на Бога и този образ и подобие е, който Той люби в нас. Бог обича онова, което мяза на Него. Понеже ние мязаме на Него, Бог обича всички. От нашето гледище, понеже Той направил всички, Той обича всички. Следователно обичта Му е съобразена със степента на развитието. Любовта Му е еднаква. Обичта Му е различна. Бог обича различно. Онези, които сме приели малко, малко знание имаме. Бог в Себе Си не прави различие на душите. Всичките души, които са излезли от Него, имат еднакво предназначение, еднакво ги благословил, еднакво може да достигнат до степента, която Той определил. Един ден всичките души ще станат ангели, служители на голямото Царство на Бога. Тогава ще бъдат радостни и весели, че служат на Бога.

Любовта ни свързва с Бога. Обичта ни свързва с ангелите.

Любов, вяра и надежда