Помогнете ми - синдромът хикикомори

[Анонимен]

Здравейте и честита първа пролет!

"Психотерапия онлайн" ми звучи като място, където някой би могъл да ми помогне, затова ще ви обясня накратко какво ми е - дано да ми помогнете.

Вече съм прехвърлил 30-те, не съм се женил и последните близо 10 години не съм имал връзка с жена.

Затворен човек съм.

Преди близо 2 години напуснах работа и започнах да работя от PC-то в къщи и съвсем се изолирах - нямам приятели, не излизам навън (освен за да свърша нещо из града или за да плащам сметки).

Преди доста години бях ходил на психолог, разбрах че е нещо като "социална фобия", но не взех мерки.

Всъщност, от малък град съм и не знам дали има тук да се организират такива групи.

В общи линии, вече избягвам всякакви контакти с непознати - особено при събиране по празници, на пикници и т. н. Случвало ми се е като отида у сестра ми да празнуваме нещо и видя колко хора са се събрали, да си тръгвам без дори да седна на масата.

Не съм добре и с нервите вече - избягвам ситуации които ме превъзбуждат.

Нощно време заспивам след 2-3 часа, най-често към 4 или 5. По-рано не мога да заспя, или по-точно като легна след малко пак ставам и пускам PC-то.

Надявам се някой да "удари едно рамо", защото мисля че още има шанс за "спасението" ми.

Лек ден от мен...

[Орлин Баев]

Привет!

Японците са кръстили подобен коктейл от тревожни разстройства хикикомори. Социално отдръпване с подлежащи му завишена генерализирана и социална тревожност. Възможно е общуването да се съпровожда и с панически атаки и агорафобия. По същество поведението ви представлява бягство! Бягство от поемане на риск, от трудности, от нужния междуличностов сблъсък и напрежения. Колкото повече време поддържате такова поведение, толкова повече се затвърждава то, страхът от общуване се задълбочава, а бягството се превръща в тревожна депресивност. При по-дълго отбягване на социалното включване е възможна появата и на налудно мислене - защото липсва социалната обратна връзка, 'сверяването на психичния часовник" с колектива. В наши дни компютърната зависимост се явява главен фактор в улесняване случването и поддържането на десоциализацията и свързаната с нея ескалирала тревожност при опитите за общуване.

Какво бихте могъл да направите?

Ето някои насоки за поведение:

- Сменете надомната си работа на компютър с работа в колектив

- Започнете индивидуална, а след това и групова психотерапия

- Работете върху натрупването и пренасочването на сексуалната си енергия - към общуване, запознаване, срещи с жени и приятелка

- Пренасочете навика си за стоене на компютъра към други дейности - в началото четене, разходка, а след това и общуване

- Попитайте се какво ви е интересно и се запишете в клубове (но на живо) по интереси - туризъм, йога, спорт, т.н.

- Запишете се на танци

- учете се да правите здрави усилия - физически труд, дисциплина, дневен режим, спорт

- Прочетете тук в този форум за подходящото отношение към страха - вместо подхранваща го битка или бягане от него - приемане!

- Бихте могъл за няколко месеца да смените средата си - например чрез работата в чужбина - ако е тежка и физическа, още по-добре

- учете се да предизвиквате и посрещате страха си като пребивавате в него с отношението на приемане, което ще научите в психотерапията

- Купете си дискове с хипноза и ги прослушвайте редовно - например тези на Пол Макена. Или на Любомир Розенщайн (радио changewire/ nlp)

И преди всичко: действайте! Приемете, че е нормално да се проваляте понякога, да грешите, да се излагате. Учете се самочувствието ви да зависи предимно от вас самия (вместо от "важните' други). Развивайте смелостта си: съзнателно започнете да предизвиквате страховете си. Едно предизвикване с разтворено сърце и смирение! Неусетно за самия себе си ще израстете!

Утилизирайте по подходящ начин гнева в процеса си на справяне - той е реакция на страха и 'вади" от него. Например чрез спортна агресия при преодоляване на умората при спорт: най-добре боен спорт. Важен е принципът обаче - дори един джогинг изисква мъжествено преодоляване на умората и здрава агресия за справяне с усилието, както и задейства силните ви базови вярвания за излагане, за "какво ще кажат хората". Разбира се, говоря за здравата, спортна агресия - още може да се нарече мотивация, хъс, ищах... Принципът при работата със страха е следният: гневът директно го парира - но той е само стъпало. Нужно е да се ползва в правилното направление и по подходящ начин - например чрез спорт или просто настройка на ума. Но е само стъпало и не е добре дълго да сте там. Следващото стъпало е сърдечното любящо приемане на страха, една динамична медитация по канализирането му в жизнена сила и мотивация. Това се учи, "напипва" се!

Започнете психотерапия! Терапевтът ви ще ви насочи лично, ще анализирате психиката ви, поведението ви, ще ви тласне към малки стъпки по промяна!

Успехи!

Орлин Баев

[Анонимен]

Благодаря много за изчерпателния отговор, прочетох и доста други теми, дано да успея...

Всичко добро!