Български народни танци и българска народна музика

Аделаида · Март 18, 2010

Здравейте!

Напоследък съм запалена от всичко българско, мило и родно. Българските носии, традиции, музика, танци и всичко останало ме вдъхновява, радва и ми привлича интереса по един доста по-различен начин. Изпитвам любов към нашите традиции и именно поради тази причина започнах да ходя на народни танци. Именно по този повоз леших да споделя своето усещане и преживяване тук. Освен, че е страшно зареждащо е много приятно. Имаме невероятни български хора и български народни танци, а когато те се играят от усмихнати хора в синхрон усещането е просто страхотно. Пожелавам на всеки един от вас да преживее това усещане и да се потопи в българските ритми.

Едни от най-известните български народни танци са :

Ръченицата в ритъм 7/8 с тривременна група на третия дял. Освен ръченица с трети удължен дял има и ръченица с първи удължен дял известа също като македонска ръченица или мъжка ръченица. Ръченицата е танц, който се танцува по саме или по двойки. Няма захват за ръцете, освен ако хореографията не го изисква.Танцът е разпространен в цяла България, но в отделните етнографски области се танцува с характерния стил на съответната област.

Дайчово хоро: Водено северняшко хоро в 9/16 такт, разпространено под разни имена в цялата страна. Играе се бързо, най-вече със съпровод на някакъв оркестър, а също така и на песен. Жените и мъжете се залавят смесено. Водят го витообразно. Хватът е за длани със спуснати надолу ръце, които се люлеят непрекъснато напред и назад.Играе се обикновенно буйно, с много жар и с устремни придвижвания напред, встрани и назад. Известно е в различни варианти.

Обикновено хорото има една четиритактова фигура, която непрекъснато се повтаря било буйно, било по-спокойно. Движенията, които се изпълняват в първия такт, се повтарят и през следващите със смяна на краката и на посоката на движението. Хорото се движи леко в дясно.

Еленино хоро: Хоро в 7/8 такт. Едно от най-популярните и любими хора в България. Играе се смесено, като играчите се хжащат за длани със спуснати надолу ръце, които размахват едновременно в ритъма на хорото. Води се кръгово или витов най-свободни форми. При масови увеселения и забави много често играчите се хващат в няколко отделни хора, които се водят независимо едно от друго, но така, че да не си пречат. Наречено е на песента „Елено моме, Елено, негази сено косено”. Хорото е скокливо, изпълнява се буйно, затова предпочитат да го играят със съпровод на народни иструменти или духов оркестър. Има една тритактова танцова фигура, която се играе непрекъснато до разпускането на хорото. Музикалната фраза и танцовата фигура не се покриват. В различните селища и при различни играчи, хванати на едно хоро, могат да се видят няколко варианта при изпълнението на „Елено моме”. Разликата в играта обаче неспъва общото развитие на хорото, понеже вариантите му са близки и винаги изградени върху тритактовата основа, която запазва общата посока на движение в дясно и на място.

Ганкино хоро: Смесено хоро в 11/16 тактов размер. Произхожда от средна северна България. Днес се изпълнява с много темперамент и пъргавина. Играе се на инструментален съпровод. Хват на леса за пояс или за ръце. Хорото се развива в кръг или като водено. В средна северна българия се среща в доста разновидности. По ритмичната си особеност, разнообразие на стъпки и по сила на въздействие Ганкиното хоро е сходно с шопското Лудо копано и ветренските и пазарджишките „криви хора”. На базата на Ганкиното хоро са разработени много танци с дивертисментна или действена форма.

Копаница:Хоро в 11/16 такт, по начало водено, изпълнявано много живо. Играе се в Софийско, в Западна и Същинска Средна гора и Западна Тракия. Известни са много варианти на копаница, съставени от различни движения и фигури под различни имена: Лудо-копано хоро, Кьорчовото хоро, Криво хоро, Ламба-ламба, Кокиче и Залюби лудо две малки моми (на името на песента, на която се изпълнява) и много, много други. В хореографската практика тези хора са известни под общото име копаница (употребено за първи път от хореографа Х. Гарибов), към което понякога се прибавя и селището, където се играе хорото – Бистришка копаница, Ветренска копаница, и др. Копаниците са едни от най-живите и буйните български хора. При тях играта е съсредоточена предимно в краката, които се движат пъргаво и леко. При копаницата, добила най-широко разпространение в България, играчите са хванати на леса за пояс, при което ръцете и тялото не вземат самостоятелно участие в играта. Те само подчертават живия ритъм в краката, като непрекъснато отреагират на него с натрисане (ситно трептене на тялото). Копаниците биват женски, мъжки и смесени. Най-разнообразни откъм движения и най-динамични са мъжките игри. Те са съпроводени от разни възгласи и провиквания. Женските и смесените копаници се изпълняват на песен или със съпровод на народни инструменти. Мъжките копаници се играят винаги с инструментален съпровод. Танцовите фигури са предимно тритактови. Макар и рядко, има фигури и от повече тактове- 4, 6 и др. Докато женските хора се състоят от 2-3 танцови фигури, мъжките имат много повече фигури, различни по съдържание една от друга. Всяка отделна поредица от движения има име, с което хороводецът подсеща за изпълнението й. Това име обикновено се явява и като определение на най-характерния белег на танцовата фигура, например- „Леви отзад”, „Ха озгоре”, „Задръж”, „Рипни” и др.

Ръка:Смесено хоро в 2/4 такт. Играе се в цяла Добруджа. Мъже и жени се хващат (кой до когото желае в общ полукръг или най-често в затворен кръг) за длани, със спуснати надолу ръце, които непрекъснато се люлеят напред и назад, без да се свиват в лактите.

Равномерността на люлеенето на ръцете се нарушава само при някои по-особени движения на краката и винаги при клякане. В такъв случай ръцете могат да се свият в лактите или да променят равномерността на люлеенето, като го забързват или забавят в зависимост от движението на краката. Играта с краката е много по-разнообразна в сравнение с движението на ръцете. Често след по-продължителна игра мъжете се пускат от общото хоро, залавят се се отделно в полукръг или права редица и заиграват по-сложни движения с клякане.Жените престават да играят и наблюдават мъжкото хоро. Макар и по-рядко, жените продължават да играят, като се хващат отделно. Женските движения са по-прости и без клякане, нямат и широкия размах на играта на мъжете. „Ръката” се играе със съпровод на народни инструменти в умерено темпо. Във всяко село играят ръка по своему. В с.Краново, Силистренско, хорото има 4 фигури, всяка от които се повтаря по няколко пъти, докато хороводецът даде знакза преминаване към следващите.

Имате ли своя опит и наблюдения?

Слънчева · Март 19, 2010

:thumbsup: Много хубава темичка.

Играла съм народни танци като дете и скоро пак посещавах курс, за развлечение. Изучавахме хора-за забавление, за гимнастика. Приятно е и разтоварващо.

:3d_151:

Март 19, 2010

На мен много ми допадна темата за народните танци. Живота е наи- голямото училище,според мен.Крушката не може да иде по- далече от крушата.Един в семейството е музикант, друг поема щафетата и се учи на народни танци.Моето любимо хоро е Ганкиното, Правото или Дунавско.Малко е сложно Ситно влашко.Българският фолклор направи фурор в цял свят.Моя близка от хора "Мистерията на българските гласове" ме зарадва, че по време на едно тяхно изпълнение в Индия, йога - слушател медитирал!?Навсякъде където ходели из САЩ по градовете имало клубове, в които се изпълнявал български фолкор.Много ми стана хубаво като разбрах това!!!