„...само хората, които са стъпили здраво на земята...“

[B__]

добрееее. утре ще постна продължение на цитата.

Този път ще е от Лазарев - "Диагностика на кармата"

сещате ли се кой е цитата ?

Редактирано Март 16, 2010 от БожидарЗим

[Валентин Петров]

Да да се поддържа връзка, първо трябва да се създаде- в случая, кой/как създава тази връзка? Учителя ли се свръзва с Бог, или Бог назначава някой за учител...или пък назначава част от Себе Си за Учител, и Си придава съответно на това някаква форма- проявява се, или си остава непроявен Бог (тире) Учител. Или пък...човек се опитва да се свърже с Бог, но пък му дават координатите на някой си учител?

Както казват в програмирането, за връзката между два компонента, трябва интерфейс.

Има интерфейс за висшата сила в тялото на човека, и то не един.

Виждал съм една голяма йогини по време на транс и връзка с Бог. Докато говореше по окръжността на скалпа (на хризонталната равнина по сечението и с черепа минаваща през слепоочията) постоянно се движеше в кръг оранжева светеща точка.

Очевидно отгоре я жалеха за да не и се повреди мозъка.

На друга сестра наблюдавах над главата и и допираща до черепа една мощна овална светлина.

Когато се фокусирах върху нея изпитах най силното чувство на любов което съм изпитвал някога.

На трета сестра когато се настроих на вълната на нейното съзнание, видях как то излита и достига до един прекрасен свят със мека и красива светлина, на планета с ореол като светещ жълтък от яйце.

Разбира се това беше не с обикновените очи, но го наблюдавах с наслагване с образа на обикновените.

Може да е излишно но ще кажа че всички те пребивават в пълна и доживотна брахмачария.

Такъв беше и Учителят Беинса Дуно, и малко от учениците.

Колко човека са готови да станат интерфейс на Бога? Малко са.

Според търсенето, предлагането.

Но, създаването на връзката далеч не е най-вълнуващия момент тук. Много по-вълнуващ е моментът със "съзнателността".- Човешкото ни съзнание има ли допирни точки с Божествеността?! Много по-просветени хора от мен са на мнение, че у човек има една единствена липса, но за сметка на това пък, липсата е пълна...Това, което липсва, липсва напълно и изцяло. Това, което липсва на човека според Хермес е "доброто само по себе си"- единственото добро, което никога не се променя, което като качество изразява същността на Бога. Исус казва кажи-речи същото, когато един богат младеж се обръща към Него (по памет цитирам) "Добри ми учителю", или в други преводи "Учителю благи", на което Исус отвръща " Пуркоа бре джанъм, Ме наричаш благ? Никой не е благ освен един Бог.", съответно в по-нов превод "Защо ме наричаш добър? Никой не е добър освен един единствен Бог."

Христос разбира че всичката Му сила, знания, Любов, идват от Бога. Той не "говори от Себе си", както и Учителя, не слави себе си, защото заслугата е на Бога, не мисли че тялото му е "добро", защото то е временно.

Та, при пълна липса на добро у човека, се отразява на функцията на съзнанието му. Съзнанието ни функционира в диалектичен режим, при който най-голямото добро според представата на съответното съзнание, е съвсем същото като най-малкото зло- според представата на друг...В края на краищата, всички сме на ежедневна диета, включваща плода за познаване на доброто и злото- със сертификат от Едем при това, препоръчан от змията- а при наличие на две качества в плода на това дърво, оценката на качествата остава за сметка на индивида, а доброто е непознаваема реалност.

Човекът както правилно си написал в друг свой пост, е дуално, ограничено, слабо същество.

Човешкото съзнание не е висше състояние. Докато "нищо човешко не ми е чуждо" истината или връзката с Бога ще остане далечен сън.

Моите почитания към Хермес.

И така, в настоящото си природно състояние ние можем да бъдем ученици само на тези, които възприемаме като авторитети (аз имам вродена непоносимост към авторитети, независимо от това, дали са били даскали в училище, дали са били даскали в университет, дали са хабилитирани или рехабилитирани лица- професори и прочие...От първия ми ден в университета- като студент, та до ден днешен, към всички там докторя с титли, доценти, професори и прочие, се обръщам с "колега", а откакто и аз доктор станах, редувам "колегаедикойси" с "доктор едикойси".."Авторитетите" или свикват, или подкарват "ария на его-то", която всички ние знаем да пеем-соло или в хор: "абе ти знаеш ли кой съм аз, а?!!")- а те с тяхното съзнание могат да поддържат единствнено и само връзката между резума и сетивата си, което малко или много е възможно чрез умела употреба на мисловната им способност. Точно поради това ги възприемат за авторитети- като модел за подражанвие. Връзка между природно родени хора в позиция ученик/учител, по същество е само проява на коварност на съзнанието. Съзнанието поддържа само тази "опция".

Истински интелигентният човек осъзнава липсата си на благоговение като недостатък, или?

Никой от големите Учители не е изисквал да го почитат.

На интелектуалците с голямо его и значимост, и на хората които са имали нежелание за външна проява на почит, учтиво им е било намеквано че това не им отива и по добре да не го правят.

Вътрешното почитание към Учителя отваря очите за Духовния свят когото Той представя.

Ученикът знае това и благодарността му е съответна. Към Бога.

Редактирано Март 16, 2010 от Валентин Петров

[B__]

Човешкото съзнание не е висше състояние. Докато "нищо човешко не ми е чуждо" истината или връзката с Бога ще остане далечен сън.

Мда, Лазарев казва нещо подобно.

Че вътрешно абсолютно всичко човешко трябва да е максимално отдалечено от нас и колкото по-чуждо, толкова по-добре.

Докато външно трябва да живеем в този свят, да събираме уроци и опит и да се занимаваме със всичко човешко, което ни е предоставено в нашата реалност.

Та

ВТОРИЯ ЦИТАТ ПО ТЕМАТА

Как ще коментирате мисълта на Лазарев:

"...Развитието на любовта към Бога става чрез развитие на любовта към земята..."

Редактирано Март 17, 2010 от БожидарЗим

[Guest Кристиян]

Не може да развиваш нещо, което нямаш, и което дори и да завали върху теб- нямаш с какво да го разпознаеш. Бог е Любов, а тя не се намира в човека- как да развиваш Бог към Самия Него?

А Лазарев- бива да сидиагностицира и хигиенизира кармата, ама само неговата си- това би било признак за някаква налична мъдрост у него, но за случаи кето неговия бай Хермес е рекъл:

Доброто е единствено в Бога и никъде другаде

1. Доброто, Асклепиос, е изключително само в Бога, или по-правилно: Бог е доброто в

цялата вечност. Затова доброто по необходимост е основа и същност на всички

движения и развития: нищо не съществува без доброто! Доброто, обгърнато от една

статична изявителна сила, е в пълно равновесие: то е цялата пълнота, произходът на

всички неща. Ако аз наричам добро това, което изпълва всичко, тогава имам предвид

доброто, което е абсолютно и вечно.

2. То е едно качество изключително на Бога, защото няма нищо, което да му липсва,

така че той не би могъл да стане лош чрез желание за притежание. Не същесвува

нищо, което той би могъл да загуби, и чиято загуба би могла да му причини болка,

защото страданието и болката са части на злото. Няма нищо, което е по-силно

от него, което би могло да се бори срещу него, и да съответства на неговото

същество, никой да може да го опозори. Нищо не го надминава по красота, което би

могло да запали неговите сетива в любов. Нищо не може да му откаже

послушанието си, така че той да избухне в гняв. Няма нищо по-мъдро от него, което

би могло да възбуди неговата ревност.

3. Тъй като не може да се намери нито едно от тези душевни движения във

Вселенското същество, в него няма нищо освен добро. И както в едно такова

същество не могат да се намерят други качества, така и доброто не може да се

намери в никое друго същество.

4. Всички останали качества се срещат във всички същества, както и в малките, така и

в големите, във всяко от тях и според собствения им вид; дори и в света, в най-

могъщия и мощен (свят) на изявения живот. Защото всичко създадено е изпълнено със

страдание*, тъй кото самото създаване е страдание.

Там, където има страдание, със сигурност няма добро. Там, където е доброто, със

сигурност няма страдание. Където е ден, няма нощ, където е нощ, няма ден. Затова

доброто не може да живее в създаденото, а само в несъздаденото.

Но тъй като материята на всички неща има участие в несъздаденото, тя има

участие и в доброто. В този смисъл светът е добър; и понеже създава всички неща,

той в известно отношение е добър. Но във всички други отношения не е добър.

Светът също е подложен на страдания, той е променлив, и е Майка на създания,

подложени на страдания.

5. Хората поставят норми за доброто чрез сравнение със злото. Не дотам голямото

зло тук важи за добро, и това което тук се определя като добро, е най-малката част

на злото. Значи невъзможно е за доброто тук да бъде свободно от нечистотията на

злото. Тук доброто се обхваща от злото и престава да бъде добро. Така доброто се

разваля и става зло. Следователно доброто е само в Бога, да, Бог е самото добро.

6. При хората, Асклепиос, доброто може да се намери само по име, но никъде в

действителност. Това е невъзможно също, защото доброто не може да намери

място в едно материално тяло, което почти се задушава от беди и мъчителни

затруднения, болки и влечения, инстинкти и представи на сетивата.

7. Но най-лошото, Асклепиос е, че на всички горепосочени неща, които хората вършат,

тук се гледа като на най-голямото добро, а не като на извънредно зло. Инстинктът

на корема, подстрекателя на всички злини, е една заблуда, която тук ни държи далеч

от доброто.

8. И аз благодаря на Бога, че откри на моето съзнание познанието за доброто, което не

може да се намери в този свят. Светът е изпълнен с изобилието на злото, така

както Бог е изпълнен с изобилието на доброто, или както доброто е изпълнено с

изобилието на Бога.

9. От Божественото същество сияе красотата, която действително живее в Него в

най-висша чистота и съвършенство. Ние се осмеляваме да го произнесем, Асклепиос:

Божието същество, доколкото е възможно да се говори за него, е красота и добро.

10. Красотата и доброто не могат да се намерят в онези, които са в света. Всички

възприемчиви за очите неща са недействителни и приличат на силуети. Но всичко,

което се намира извън сетивата, се приближава до съществото на красотата и

доброто. И както окото не може да види Бога, то не може също така да види

красивото и доброто. Тези двете са в съвършенство части на Бога, те са негови и са

свойствени само за него, неразделими от неговото същество, и са израз на най-

висшата Любов на Бога и към Бога.

11. Ако можеш да познаеш Бога, ти ще познаеш красотата и доброто в най-висшето им

великолепие, просветлен изцяло от Бога. Красотата е несравнима, доброто е

неподражаемо, също както и Бог е несравним и неподражаем. В степента, в която

започваш да опознаваш Бога, ти започваш да опознаваш също красотота и доброто.

Те не могат да се предадат на други същества, защото са неразделни от Бога.

12. Ако търсш Бога, ти търсиш също и красотата, защото съществува само един път,

който води от тук към красотата: един дейностен живот в служба на Бога, хванат

за ръката на Гносиса.

13. Затова онези, които не са с Гносиса и не вървят по пътя на страхопочитанието от

Бога, могат да се осмелят да нарекат човека красив и добър, този, който дори и на

сън не е видял доброто, който е обхванат от много форми на злото, който гледа на

злото като на добро и така го приема в себе си, без да може някога да му се насити.

Той се страхува, че ще му го отнемат и се бори с всички сили не само да го задържи,

но и да го увеличи.

14. Такива са, Асклепиос, човешкото добро, и човешката красота. И ние не можем нито

да избягаме от тях, нито да ги мразим: защото най-трудното е, че те са ни

необходими, и че без тях не можем да живеем.

Аз бих попитал, как бихте коментирали нещо, което бай Хермес твърди:

"Злото трябва да живее тук, понеже произлиза от тук. Неговата родина е земята, а не

Светът, както твърдят някои богохулници."

[sarita]

"Злото трябва да живее тук, понеже произлиза от тук. Неговата родина е земята, а не

Светът, както твърдят някои богохулници."

но в същото време

Светът е изпълнен с изобилието на злото, така

както Бог е изпълнен с изобилието на доброто

Светът може да е земята , но може и да бъде много по- широко понятие .

Не се ли припокриват понятието за свят и земя в горните цитати?

Злото е сборно понятие от качества характерни за проявената природа.

То съществува единствено в нейното проявление и именно тук на земята

няма как да не съществува .

[Станимир]

Не знам защо всички теми трябва да се подстрекават в една и съща посока. Жалко е.

Нека да разгледаме една пустиня. Почвата и е общо-взето неспособна да роди живот. Нека да разгледаме и една плодородна почва. Бог е такава плодородна почва. По какво се различава тази почва от пустинната? Тя има потенциал в себе си. Бог е един безкраен потенциал. Но може ли почвата да даде плодове без растения? По какво би се различавала плодородната почва от пустинната, ако нямаше растения? Единствено чрез растенията почвата може да реализира потенциала си, т.е. да даде плодове. Растенията са мириадите живи същества изпълващи Космоса. Растението откъснато от земята умира, но и земята не може да даде плодове без растението. Как можем да твърдим, че растението не разполага с потенциала на земята, след като той тече през него, дава му живот?

[Станимир]

Как ще коментирате мисълта на Лазарев:

"...Развитието на любовта към Бога става чрез развитие на любовта към земята..."

Бог се проявява чрез живите същества (всъщност всичко заобикалящо ни е живо). Но от друга страна ние трябва да осъзнаем, че Животът и Бог са едно и също. Трябва да се научим да разпознаваме Бог във всяко едно същество.

[Guest Кристиян]

Как ще коментирате мисълта на Лазарев:

"...Развитието на любовта към Бога става чрез развитие на любовта към земята..."

Бог се проявява чрез живите същества (всъщност всичко заобикалящо ни е живо). Но от друга страна ние трябва да осъзнаем, че Животът и Бог са едно и също. Трябва да се научим да разпознаваме Бог във всяко едно същество.

Станимире, има ли разлика между Живот и съществуване ?

Там където има страдание, със сигурност няма Бог. Там където е Бог, със сигурност няма страдание. Където е ден, няма нощ, където е нощ, няма ден. Затова Бог не може да живее в създаденото(проявеното), а само в несъздаденото непроявеното). Тоест, Бог- колкото и да ни се иска, не може да бъде "проявен" както в нас, така и във всичко що ни заобикаля (това, което ни заобикаля всъщност е само това, което 5-те ни сетива "прожектират" в съзнанието ни, създавайки представа за "реалност" извън нас. В действителност, извън човека няма нищо.)-т.е. в това, което наричаме "живот". Всичко, което ни заобикаля е всичко друго, но не и Бог. Той (Бог) въпреки това присъства в този наш материален свят, тъй като материята има участие в несъздаденото (или- непроявеното), което Хермес е представил по този начин:

Но тъй като материята на всички неща има участие в несъздаденото, тя има участие и

в доброто. В този смисъл светът е добър; и понеже създава всички неща, той в известно

отношение е добър. Но във всички други отношения не е добър. Светът също е

подложен на страдания, той е променлив, и е Майка на създания, подложени на

страдания.

И така, ако приемем, че Бог е проявен във всичко живо, що ни заобикаля, то следва да си зададем някои въпроси- отговорите на които може и да не ни се намират под ръка...

Какви са параметрите на всичко онова, което ни заобикаля и което наричаме "живот"? Ами материалния свят е част от диалектическото битие. Какъвто и да е живота, нужни са му условия, за да се прояви- в случая диалектическото битие за да съществува, на първо място е нужно да се осигурятг полюси- те обусляват движението, а движението е в основата на времето и пространството. Полюсите в диалектиката са обусловени от явлението електромагнетизъм. С електромагнетизъм и два основни елемента- водород и хелий, битието ни може да се прояви, да се види, да се пипне и т.н. Времето и пространтството са параметри, които се отличават с едно основно качество- "променливост". Тоест, всичко това което сме, всичко това което е около нас- всичкия този проявен живот, е проява на времето и пространството между диалектичните полюси- в това е фундаменталната основа на това наше битие, представляващо едно променливо динамично битие, в което непрекъснато се появяват форми- като следствие на определени причини, и в същото време се разрушават форми- като следствие на определени причини. В тези условия на преходност, относителност и непрекъсната промяна, оформящи кръговрат- основно свойство на енергията и материята. Раждане-развитие-смърт-разлагане.

От друга страна, "параметрите" на Бог са: непреходност, неизменимост, статичност. Във всички духовни учения по света може да намерим твърдения от типа "Аз Съм Този Който Съм" "Аз Съм Същия и вчера, и днес и утре- не Се променям". Та, как това наше твърде променливо битие може да бъде проявление на Вечния, Изначалния, Неизменящият Се Бог? В подобно твърдение, че Бог се проявява във всички и всичко живо що ни заобикаля- противоречието е неизбежно. А твърдение, съдържащо противоречие- не струва...

Хермес заявява категорично:

"От Божественото същество сияе красотата, която действително живее в Него в

най-висша чистота и съвършенство. Ние се осмеляваме да го произнесем, Асклепиос:

Божието същество, доколкото е възможно да се говори за него, е красота и добро.

Красотата и доброто не могат да се намерят в онези, които са в света. Всички

възприемчиви за очите неща, са недействителни и приличат на силуети. Но всичко,

което се намира извън сетивата, се приближава до съществото на красотата и

доброто. И както окото не може да види Бога, то не може също така да види

красивото и доброто. Тези двете са в съвършенство части на Бога, те са негови и са

свойствени само за него, неразделими от неговото същество, и са израз на най-висшата

Любов на Бога и към Бога."

Апостол Павел казва известните думи: “И тъй намирам у себе си такъв закон, че, кога искам да върша доброто, злото е до мен. Нещастен аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тая смърт? Слава на Бога, Исус Христос, нашия Господ!”. Въпреки това, че най-постоянния белег на диалектическото ни битие, в чийто план протича живота ни, е пълната липса на Бог/Добро/Любов/Красота/Статичност-Неизменимост, въпреки това, има едно Божествено излъчване, което е напълно безполезно по отношение на почвата- било тя пустинна или плодороден чернозем, но е отправено към Семената, които Сеячът е засял, и които Семена съдържат Божествените качества като потенциал, който при определени условия би могъл да се развие, Семето да покълне и да даде плод. Тоест- Божественото присъствие в диалектически условия се свежда до семе, носещо качествата на Божествената Природа. Ала семето за да реализира този потенциал- трябва да бъде посято, и да умре, за да покълне, израсте и даде плод. Семето е от Бога, и човек няма принос нито в посаждането, нито в процеса на покълване и растеж. Апостол Павел пише до римляните:

Рим.8:24 Защото нашето спасение е в надежда. А надеждата за онова, което се вижда, не е надежда, понеже, защо ще се надява някой за нещо, което вижда?

Рим.8:25 Кога пък се надяваме за онова, което не виждаме, с търпение го очакваме.

Рим.8:26 Също и Духът ни подкрепя в нашите немощи; защото не знаем, за какво да се помолим, както трябва, но Сам Духът ходатайствува за нас с неизказани въздишки.

Рим.8:27 А Оня, Който изпитва сърцата, знае, каква е мисълта на Духа, понеже Тоя по волята на Бога ходатайствува за светиите.

Рим.8:28 При това знаем, че на ония, които любят Бога и са призвани по Негова воля, всичко съдействува към добро;

Рим.8:29 защото, които Той е предузнал, тях е и предопределил да бъдат сходни с образа на Сина Му, та Той да бъде първороден между многото братя.

Рим.8:30 А които е предопределил, тях и призвал; и които е призвал, тях и оправдал; а които е оправдал, тях и прославил.

Да припознаваме Бог във всяко едно същество?! Навярно подобни ентусиасти в миналото са дали начало на ересите и идолопоклоничеството, коитоподобно на плевелите, са опропастили много ниви...

Ами, и аз подобно на Павел бих заключил: Окаян аз грешник! Кой ще ме избави от тялото на диалектичната ми природа?! Живея ли, или съществувам?! Ако приема, че живея, това би означавало, че живот и Бог са едно и също нещо, сиреч: болка, страдание, непрекъсната борба, себеутвърждаване и смърт...Ако пък осъзная, че това не е живот а феномен на съществуване? В първото състояние бих приличал на онзи фарисей, дето се молел в църквата- от притчата, която Исус разказал на учениците Си. Във второто състояние бих се оприличил на грешника, който е стигнал до разкаянието- пак от същата притча...Кое състояние ме поставя по-близо до Бог- не знам, мога само да вярвам, че според както е рекъл Спасителя- на грешника ще му бъде подадена ръка за помощ, и ако я хване- ще бъде спасен. Това е...

[Валентин Петров]

Ами, и аз подобно на Павел бих заключил: Окаян аз грешник! Кой ще ме избави от тялото на диалектичната ми природа?! Живея ли, или съществувам?! Ако приема, че живея, това би означавало, че живот и Бог са едно и също нещо, сиреч: болка, страдание, непрекъсната борба, себеутвърждаване и смърт...Ако пък осъзная, че това не е живот а феномен на съществуване? В първото състояние бих приличал на онзи фарисей, дето се молел в църквата- от притчата, която Исус разказал на учениците Си. Във второто състояние бих се оприличил на грешника, който е стигнал до разкаянието- пак от същата притча...Кое състояние ме поставя по-близо до Бог- не знам, мога само да вярвам, че според както е рекъл Спасителя- на грешника ще му бъде подадена ръка за помощ, и ако я хване- ще бъде спасен. Това е..

Много искрено и силно казано. Бариерата, ех?

За произволно висока бариера има ненулева вероятност микрочастицата да мине от другата страна.

За квантов човек преходът е по-бърз от едно мигване. Трябва да има точното свободно ниво от другата страна.

Още цитати също Библията:

"Царството Божие силом се взема"

"видя го баща му, и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му...

трябваше да се зарадваме и развеселим затова, че тоя ти брат мъртъв беше, и оживя, изгубен беше, и се намери"

Господ Исус Христос

[Слънчева]

"Царството Божие силом се взема"

Учителя казва: - "Царството Божие с Любов се взима и с Дух се крепи!"

Има малка разлика май. Според мен-силата ни идва от Любовта и Вярата. С тяхна помощ извървяваме Пътя към Голгота...

[Станимир]

Силата не пречи на любовта. Нищо не става без труд и усилие – физическо, умствено или друго.

[vorfax]

"...само хората, които са стъпили здраво на земята, могат да градят въздушни кули..."

Как бихте коментирали този цитат?

Аз не ги умея премъдрите изказвания, нито мога да цитирам кой знае какво, а и несериозно подминах и стореното в тази тема (но пък ползвам за пречка да не участвам в други теми), но тази мисъл изкушава да бъде коментирана. Изкушава с това, че е някак объркваща и заинтригуваща с привидното си противоречие.

За мен "въздушните кули" са дело на авантюристи, фантазьори, склонните да се откъсват от реалността, да бъдат подвластни на мечтите и сънищата си.

"Здраво стъпилите на земята", напротив - разчитат на здравият разум, те са неверници, прагматици, до голяма степен песимисти, заради лишеното си от фантазия съзнание и решетките под които са го затиснали.

Как би могло едното да е дело на другото!? Единственото което ми хрумва е, че доброволното подтисничество на което се обричат здраво стъпилите на земята им избива така, че "строи" със замах цели кули. Все едно да не ядеш сладко няколко месеца и след това така да ти се услади и в такава лакомия да потънеш, че да строиш и надстрояваш емоции и светове...

С две думи, мисълта ми звучи глупаво. Единственото умно в нея е, че провокира мозъчна дейност сред такива като нас.

Подаръче:

[Венцислав_]

Силата не пречи на любовта. Нищо не става без труд и усилие – физическо, умствено или друго.

Вероятно Създателят здраво се е изпотил, за да изтвори всичко.

[B__]

Относно това: "Въпреки това, че най-постоянния белег на диалектическото ни битие, в чийто план протича живота ни, е пълната липса на Бог/Добро/Любов/Красота/Статичност-Неизменимост"

Тоест относно съмненията, че в нас има нещо Божествено, предлагам следния Дзен коан:

– Смята се, че всеки има природата на Буда. Имам ли я и аз? – попитал един монах дзенмайстора.

– Нямаш я – отговорил майсторът.

Тогава монахът попитал:

– Ако будисткото послание твърди, че на всичко е дадена природата на Буда, защо у мен я няма? Дърветата и камъните, планините и реките – всички имат природата на Буда. Ако това е така, защо аз я нямам?

– Котките и кучетата, планините и реките – всички имат природата на Буда, но ти – не.

– Но защо?

– Защото ти питаш!

[Станимир]

Силата не пречи на любовта. Нищо не става без труд и усилие – физическо, умствено или друго.

Вероятно Създателят здраво се е изпотил, за да изтвори всичко.

Това не е ли доказателство, че ни обича?

[Венцислав_]

Доказателство е, че нашият "създател" няма нищо общо с Първоизвора, а само със собствените ни човешки глупо-представи.

Неизмерима радост е, че Бог е неприкосновен и абсолютно недостижим за нашата ограниченост.

Но именно заради това, ние сме създали нерушими връзки с фантомни образи от нашето си жизнено поле, на които се молим и които отговарят на молитвите ни.

Колко естествено... И какво неасимилаемо безумие...

Моля, дръжте си егрегорите на каишка и с намордник.

[B__]

Венци, добре го каза

Ама то и тези вярвания и разбирания, към които се привързваш и проповядваш ти самият, ами и те имат егрегор.

Ами че то и атеизма има егрегор

П.С. Въпроса е какво мислиш като се вдигнеш над егегорите. А това не става по време на комуникация с другите хора

П.П.С. Между другото хората, които не са стъпили здраво на земята, много лесно попадат в плен на егрегорите.

Защо? Защото земята е нещото създадено от Бога, до което човек най-лесно има достъп. А егрегорите са си човешко творение.

Загубваш връзка със земята, загубваш връзка с най-близкото ти Божествено и так - прилапва те егрегор и дори не знаеш, че те е прилапал хам - хум

Редактирано Март 18, 2010 от БожидарЗим

[Станимир]

Черупката на яйцето защитава пиленцето.

После то я разчупва и излиза на свобода,

но си е пак същото пиленце.

[Венцислав_]

което скоро ще бъде опечено на грил, нали

[Станимир]

Ако няма пилета, няма да има и пилета на грил. Значи, трябва само да убием всички пилета и ще решим проблема.

П.П. Тъй като открих как да стигна до освобождение от напастта на пилетата на грил, може отсега-нататък да ме наричате Просветления.

Редактирано Март 18, 2010 от Станимир

[Венцислав_]

Само да беше ми казал защо въобще сме родили пилетата...

[Станимир]

А какви трябваше да се родим? Хора ли?

В темата за дзен имаше един интересен въпрос: кой съм аз?

Днес ми е тръгнало да остоумнича. Та ето какво измислих:

Казват, че хората постоянно се променят.

– Същността им е безкрайна в своето разнообразие.

Все пак въпросната същност си остава винаги неизменна. Нека да не я определяме като човешка или пилешка – тя навсякъде е една и съща.

Редактирано Март 18, 2010 от Станимир

[Guest Кристиян]

Тъй като открих как да стигна до освобождение от напастта на пилетата на грил

Е, до такова просветление и аз достигнах- открих холестероловия рай- яйца на очи...Ям та ми пращят ушите. И въперки че яйцето би трябвало да съдържа всичкия потен_цял за да стане пиле- яйцето на очи съвсем не е като пилето на грил Една същност- различна на вкус...

А нашата същност си остава същата- най-вкусно ни е пиле, панирано с добре разбъркани и разбити няколко потенциални негови братчета или сестрички, и оваляно в шепа сусамови семенца- нали е важно и от семената на вярата да има...

Редактирано Март 18, 2010 от Кристиян

[Венцислав_]

Стан, явно фактът, че си просветлен и резултатната ни вибрационна несъвместимост, не позволява да проследиш последователността на земно-мрачните ми буквички.

Но аз питах друго, прочети пак.

[B__]

А аз друго искам да питам

Чудя се дали презрението към земното не е презрение към Създателя му.