Jump to content
Порталът към съзнателен живот

За страха


vorfax

Recommended Posts

Знае ли някой какво означава пълната липса на страх?

Пълна липса на страх :)

Последствията ще са съвсем различни при различните хора. Общо взето, когато човек е в състояние да преодолее страховете си, той е в състояние и сам да преценя правилно ситуациите.

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 69
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Знае ли някой какво означава пълната липса на страх?

Сливане с Абсолютната Любов...

Това е цел, но дали някой от настоящата раса я е постигнал...? Аз мисля, че в момента за болшинството хора, страхът все пак си върши своята работа, но в разумни граници, както казва pavletA. :)

Линк към коментар
Share on other sites

Знае ли някой какво означава пълната липса на страх?

Пълна липса на страх :)

Последствията ще са съвсем различни при различните хора. Общо взето, когато човек е в състояние да преодолее страховете си, той е в състояние и сам да преценя правилно ситуациите.

:thumbsup1:

Да приемем условно, че има 3 степени на страх: 100%, 40% и 10%.

При една и съща (сериозна) заплаха различните хора изпадат в една от тези 3 степени на страх.

- Какво ще се случи, ако сме завладяни от огромен, 100%-ов страх?

Ще изпаднем в див ужас, превъзбуда и пълна неадекватност. Изобщо няма да сме хладнокръвни, свободни и отговорни за делата си. Изобщо няма да сме готови да губим. Със сигурност ще сме неспособни да се погрижим за другите и за себе си.

- Какво ще се случи, ако сме завладяни от умерен, 40%-ов страх?

За известно време ще сме в стрес или паника, но бързо ще станем адекватни. В голяма степен ще сме хладнокръвни, свободни, отговорни за постъпките си и готови да губим. Ще сме достатъчно способни да мислим и да се погрижим за другите и за себе си.

- Какво ще се случи, ако сме завладяни от лек, 10%-ов страх?

Ще сме напълно подготвени от своя минал опит и няма да изпаднем в паника и колебания; ще сме адекватни. Ще бъдем хладнокръвни, свободни и отговорни за делата си. Вече ще сме готови да загубим всичко, ако се наложи; и ще сме почти безстрашни. Ще сме способни да помогнем на другите и на себе си.

NB: Според мен „пълна липса на страх” означава да успееш да намалиш страховете си до 10%. Струва ми се, че това е пределът, до който могат да стигнат човешките същества.

Линк към коментар
Share on other sites

Да приемем условно, че има 3 степени на страх: 100%, 40% и 10%.

При една и съща (сериозна) заплаха различните хора изпадат в една от тези 3 степени на страх.

- Какво ще се случи, ако сме завладяни от огромен, 100%-ов страх?

Ще изпаднем в див ужас, превъзбуда и пълна неадекватност. Изобщо няма да сме хладнокръвни, свободни и отговорни за делата си. Изобщо няма да сме готови да губим. Със сигурност ще сме неспособни да се погрижим за другите и за себе си.

- Какво ще се случи, ако сме завладяни от умерен, 40%-ов страх?

За известно време ще сме в стрес или паника, но бързо ще станем адекватни. В голяма степен ще сме хладнокръвни, свободни, отговорни за постъпките си и готови да губим. Ще сме достатъчно способни да мислим и да се погрижим за другите и за себе си.

- Какво ще се случи, ако сме завладяни от лек, 10%-ов страх?

Ще сме напълно подготвени от своя минал опит и няма да изпаднем в паника и колебания; ще сме адекватни. Ще бъдем хладнокръвни, свободни и отговорни за делата си. Вече ще сме готови да загубим всичко, ако се наложи; и ще сме почти безстрашни. Ще сме способни да помогнем на другите и на себе си.

NB: Според мен „пълна липса на страх” означава да успееш да намалиш страховете си до 10%. Струва ми се, че това е пределът, до който могат да стигнат човешките същества.

Съгласна съм с това уточнение:thumbsup1: Но ако има 90% Любов и 10% страх, то има вече идея, нещо, заради което си струва да губиш, защото печелиш друго-по-висше...;)

Линк към коментар
Share on other sites

Според мен пълна липса на страх означава и липсата на инстинкт за самосъхранение.

Възможно е да греша.

Не, не грешиш

Всъщност тялото е което притежава инстинкт за самосъхранение. Самият човек е безсмъртен. Но инстинктът за самосъхранение действа подобно на всеки друг страх и е необходим единствено когато още не сме в състояние сами да преценяваме опасностите (за тялото) в живота ни.

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

Мотивирането чрез наказания и награди е предназначено за не съвсем зрели, не съвсем свободни и не съвсем адекватни индивиди.

Например, буйните коне, „хиперактивните” деца, престъпниците или агресивните психично болни трябва (за съжаление) да бъдат усмирявани насила, за да не наранят другите или себе си. Същевременно те могат да бъдат изкушавани и манипулирани с награди (моркови).

Свободният, зрял и адекватен човек не може да бъде уплашен от наказания или да бъде изкушен от награди. Той се е подготвил да загуби всичко (когато се наложи или когато има значима кауза); и е готов да не иска нищо (ако се наложи).

Описваш зрелостта като способност за саможертва. Думите на Левски, че ако изгуби себе си, губи само той, а ако спечели, печели цял народ е хубав пример.

Само се питам, има ли в нашите времена нещо което да си заслужава да умреш?

...

Щом го е имало тогава, има го и сега. Това, за което е умрял Левски е извън времето и пространството, т.е. независимо е от епохата, мястото и условията на живот.

:thumbsup1:

При определени обстоятелства всеки сам решава дали е готов и дали е смислено да рискува живота си заради някаква кауза; или пък решава направо да жертва живота си.

Винаги е имало и ще има каузи, които са по-ценни от дълголетието на едно човешко тяло. Така мислят не само мнозина вярващи в отвъдното, но и мнозина атеисти.

Коя част точно е добрата в това да не се страхуваме?

Отговорих на този въпрос в предходния си пост за трите степени на страха.

Линк към коментар
Share on other sites

- Какво ще се случи, ако сме завладяни от лек, 10%-ов страх?

...ще сме адекватни. Ще бъдем хладнокръвни, свободни и отговорни ...Ще сме способни да помогнем на другите и на себе си.

Мисля че и при още по-голям страх може да има оптимум на ефективността за повечето хора. Иначе им се спи.

А когато се страхуват, чувстват тръпка. И на състезание адреналинът помага със сигурност.

Може да се страхуваме доста, но да сме готови да загинем, в битка или другояче. Когато опасността е колективна, например в армията,

човек се усеща като част от армейския организъм. С ура, страх и ужас се смесват с ярост и повече страх няма, остава кръвожадност и тъпо упорство.

Но за разум не може да се говори. Затова много военни превъзмогват дори и това и доминират всички низши чувства с тренирано хладнокръвие.

Може страхът за любимите хора, деца и др. да даде гняв и огромна сила. Крехки жени огъват решетки или пребиват яки побойници.

Когато няма страх такова нещо е невъзможно за тях.

Всичко това попада в точното изречение на Станимир че инстинктът за самосъхранение принадлежи на тялото.

Страхът може да отключи неизвестните екстремни възможности на човешките тяло и душа.

Йогите считат неконтролируемите и неовладяни постижения за нисши и ги избягват.

Линк към коментар
Share on other sites

Знае ли някой какво означава пълната липса на страх?

Пълна липса на страх :)

Последствията ще са съвсем различни при различните хора. Общо взето, когато човек е в състояние да преодолее страховете си, той е в състояние и сам да преценя правилно ситуациите.

:thumbsup1:

Да приемем условно, че има 3 степени на страх: 100%, 40% и 10%.

При една и съща (сериозна) заплаха различните хора изпадат в една от тези 3 степени на страх.

- Какво ще се случи, ако сме завладяни от огромен, 100%-ов страх?

Ще изпаднем в див ужас, превъзбуда и пълна неадекватност. Изобщо няма да сме хладнокръвни, свободни и отговорни за делата си. Изобщо няма да сме готови да губим. Със сигурност ще сме неспособни да се погрижим за другите и за себе си.

- Какво ще се случи, ако сме завладяни от умерен, 40%-ов страх?

За известно време ще сме в стрес или паника, но бързо ще станем адекватни. В голяма степен ще сме хладнокръвни, свободни, отговорни за постъпките си и готови да губим. Ще сме достатъчно способни да мислим и да се погрижим за другите и за себе си.

- Какво ще се случи, ако сме завладяни от лек, 10%-ов страх?

Ще сме напълно подготвени от своя минал опит и няма да изпаднем в паника и колебания; ще сме адекватни. Ще бъдем хладнокръвни, свободни и отговорни за делата си. Вече ще сме готови да загубим всичко, ако се наложи; и ще сме почти безстрашни. Ще сме способни да помогнем на другите и на себе си.

NB: Според мен „пълна липса на страх” означава да успееш да намалиш страховете си до 10%. Струва ми се, че това е пределът, до който могат да стигнат човешките същества.

Примера е ужасен. Какви са тези проценти, какви са тези чудеса? Какви са тези мерки и теглилки? Дай ми едно кило разбиране и 10 метра реализъм.

Как ще харесвам някой 10 %, а друг 11, след като и самото "харесване" има безброй аспекта? Можеш ли да сравняваш майчината със сестринската любов, с тази към родината или секс партньора? Същото е и за страха. Дали се страхуваш заради кожата си, или заради детето си, или че ще изпуснеш балансираната топка или... примери безброй.

За мен страхът е адреналин. Но и това не е пълната картинка. Това си е цял коктейл от хормони разлети в тялото, а това в какво състояние е то, доколко е привикнало към тях физически и ментално дава безброй комбинации. Не може едно нещо да се уплашиш два пъти по еднакъв начин (най-малкото заради опита), така както и не можеш да нагазиш една вода два пъти.

Такива "условни" примери са безпредметни.

Линк към коментар
Share on other sites

Съгласна съм с това уточнение:thumbsup1: Но ако има 90% Любов и 10% страх, то има вече идея, нещо, заради което си струва да губиш, защото печелиш друго-по-висше...;)

Пак бакалски сметки. Сякаш някога сте знаели какво е да те е страх 17 % и да обичаш на 73 %.

Мисля веднъж вече качвах пирамидата, но ще го сторя отново:

maslow-pyramid_bg.jpg

Задоволяването на ниво прекратява нуждата и насладата от това което се намира на него. Това е като яденето - глад, засищане, преяждане и отвращаване. Всеки етап на тази форма на израстване е съпроводена и с различни страхове. Едно е да се страхуваш, че ще умреш от глад и друго, че няма да получиш признание.

Потребностите са първоизточникът и на страховете ни. Всеки от нас е правил компромиси (малки и не дотам) с принципите си, за да получи това което иска.

И стигаме до тук:

Мотив ли е наградата и наказанието за следване на път?

Линк към коментар
Share on other sites

vorfax , нещо подобно написах в темата за силата, която движи света от човешка гледна точка.

Но не бих представял нещата като пирамида, където едното трябва да е задоволено, за да се мине към другото.

Има нещо вярно, но не е закон.

На базата на това пирамидално тълкуване някои от кабалистите смятат, че първо трябва да натрупаш солидни пари като необходимо условие, за да започне духовното развитие? хе хе

Нещата не могат да се онагледят с една дума smile.gif

П.С. А всяко нещо може да се изрази в проценти.

В Техниката за Емоционално Освобождения дори сам може да си определиш процентите на чувствата :)

Редактирано от БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

Но не бих представял нещата като пирамида, където едното трябва да е задоволено, за да се мине към другото.

Има нещо вярно, но не е закон.

Знаеш ли кога са възникнали изкуствата? Когато човек се е уредил достатъчно за да не е зает физически и ментално в търсене на храна.

Човек иска това което няма. Колко от вас чувстват блаженство от това, че имат питейна вода под ръка или, че не са боси или, че имат меко легло? Всичко което имаме става просто статистика, става обичайно, тривиално и незабелижимо. Нормално е в такъв момент човек да погледне към други цели.

Гладна мечка хоро не играе, гладен човек за поезия не мисли.

Линк към коментар
Share on other sites

Изкуствата са възникнали, когато човек е успял да забележи, че въглена оставя следи :) хе хе

Изкуството и пораждащото го религиозно чувство са изначални в човека и не зависят от развитието на цивилизацията и марката на хладилника.

По-скоро развитието на цивилизацията следва развитието на културата.

Може да има изключения и баланс, но ако е вярно, че трябва да си материално осигурен, за да се занимаваш с изкуство, то излиза, че материята определя съзнанието и можеш директно да идеш да кандидатстваш в Българска Комунистическа Партия :)

Линк към коментар
Share on other sites

В Техниката за Емоционално Освобождения дори сам може да си определиш процентите на чувствата :)

Това е шега, нали?

Дневно само информацията добита от речта е 34 GB. Главният мозък се състои от повече от 10 милиарда нервни клетки (горе-долу колкото звездите в една типична галактика). Казвам всичко това, не защото може да бъде проумято, а защото е илюстрация колко необхватен е светът и колко нищожни сме пред неговото разнообразие и смешни в опитите си да го напъхаме в калъп.

Изчислено е, че съществуват 169 518 829 100 544 000 000 000 000 000 начина да се изиграят първите 10 хода при игра на шах.

Кой си въобразява, че може да калкулира човешките емоции??

Пред угрозата да бъде счетено за офтопик, ще трябва да кажа и нещо пряко свързано със страха. Страхът е необятен. Нека започнем с това, че за едни е гаден, за други е фобия (страх да не сгрешиш), а за други е удоволствие. Страхът е вроден вирус който ръководи живота ни и миговете в които започнем да се борим с него за да започнем да проявяваме свободната си воля са миговете в които имаме имунна активност. Останалото е тлеене.

Линк към коментар
Share on other sites

... ако е вярно, че трябва да си материално осигурен, за да се занимаваш с изкуство, то излиза, че материята определя съзнанието и можеш директно да идеш да кандидатстваш в Българска Комунистическа Партия :)

Това с политическият нюанс не го разбрах. Очевидно и ти не си разбрал нещо от думите ми: Трепереща от глад ръка не рисува хубаво.

Линк към коментар
Share on other sites

... ако е вярно, че трябва да си материално осигурен, за да се занимаваш с изкуство, то излиза, че материята определя съзнанието и можеш директно да идеш да кандидатстваш в Българска Комунистическа Партия :)

Това с политическият нюанс не го разбрах. Очевидно и ти не си разбрал нещо от думите ми: Трепереща от глад ръка не рисува хубаво.

Едни от най-великите художници са били изключително бедни!

Линк към коментар
Share on other sites

Но не бих представял нещата като пирамида, където едното трябва да е задоволено, за да се мине към другото.

Има нещо вярно, но не е закон.

Знаеш ли кога са възникнали изкуствата? Когато човек се е уредил достатъчно за да не е зает физически и ментално в търсене на храна.

Човек иска това което няма. Колко от вас чувстват блаженство от това, че имат питейна вода под ръка или, че не са боси или, че имат меко легло? Всичко което имаме става просто статистика, става обичайно, тривиално и незабелижимо. Нормално е в такъв момент човек да погледне към други цели.

Гладна мечка хоро не играе, гладен човек за поезия не мисли.

По принцип се смята, че материалната задоволеност (особено пък презадоволеността) пречи на духовното развитие. Защо е така? Заради зависимостта в която попада човек от материалните блага. За духовното развитие не е задължително да нямаш материални блага, но в никакъв случай не трябва да си зависим от тях. Човек винаги има условия за духовно развитие. Всичко, което е станало тривиално и незабележимо, в един момент се превръща в пречка, защото започваме да се отнасяме към него без достатъчна съзнателност и будност на вниманието. Човек трябва да е съзнателен и свободен от зависимости. Освобождаването от всички зависимости е част от духовното развитие. Кой тогава е в по изгодна позиция: този, който може да си осигури в изобилие всичко което пожелае или този, който който живее с ограничени средства? Не че реално можем да говорим за по-изгодна позиция на единия спрямо другия, но изкушението пред бедния е по-малко.

Изкуство има и сред аборигените. Това не е заради охолния живот който водят, а защото не познават много от нещата (при това излишни) с които цивилизованите хора си запълват времето. Колко от хората в България ще предпочитат да се научат да свирят на даден музикален инструмент вместо да гледат Биг Брадър или някой сериал примерно? По-голямата част от хората разполагат с нужното време, но не избират изкуството.

Линк към коментар
Share on other sites

Едни от най-великите художници са били изключително бедни!

Не говорех за бедността, а за възникването на изкуствата, т.е. далечен период в миналото когато не сме били на интелектуалното ниво на което сме сега. Очевадно едно шимпанзе може да го пръснеш с ядене и няма да му роди нищо чутурата. Та така, надявам се изяснихме това.

Линк към коментар
Share on other sites

По принцип се смята, че материалната задоволеност (особено пък презадоволеността) пречи на духовното развитие. Защо е така?

По принцип е така. Когато онова което пожелаеш го получаваш лесно, тогава мозъчната кора не се гъне. По същият начин блондинките, като категория привлекателни жени, без стимул да получат нещо стараейки се вместо просто да го поискат си остават прости. Те не са блондинки, защото са прости, а са прости, защото са блондинки.

Дайте да се върнем на темата, а m021.gif

Линк към коментар
Share on other sites

  • 5 months later...

СТРАХОВЕ

Извисяваха се дъбовете. Червенееха се стройните борове. Под тях в тревясалите хълмчета тлееха стари кости. Жълтееха се, блестяха цветя. В долчинката се зеленееше трева. Слънцето залезе.

На поляната излезе жеравът и се провикна:

– Пази се, пази се! – и се скри зад горичката.

Отгоре се обади гарванът:

– Край, край.

Дроздът пищеше от трепетликата:

– Страшно, страшно.

А авлигата подсвирна:

– Клетият, клетият.

От върха се подаде скорецът, съжали:

– Затри се добрият човек, затри се.

И кълвачът потвърди:

– Нека, нека.

Свраката издърдори:

– Ще ида да разкажа, ще ида да разкажа.

Дори червенушката изписука:

– Лошо, лошо.

И всичко това наистина ставаше. От земята, от дърветата и от небето свиркаха, грачеха, съскаха.

А край Дивия камък отвъд Мечото дере се беше заселил незнаен старец. Седеше си старецът и ловеше птици с хитри капанчета. И с много труд учеше птиците всяка на определена дума.

Пращаше незнайният старец птиците из гората, всяка с нейната си дума. И пребледняваха пътниците, и се стряскаха, когато чуваха страшните птичи думи.

А старецът се усмихваше. И ходеше старецът из гората, отиваше до реката, отиваше до тревните полянки. Слушаше старецът птиците и не се плашеше от техните думи.

Само той знаеше, че те нищо друга не знаят и не могат да кажат.

Н. Рьорих

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...