light_hope Добавено Януари 24, 2008 Доклад Share Добавено Януари 24, 2008 Здравейте! Много хубава тема сте започнали. Обаче, сред всичките приказки за преодоляване на обидата никой не засегна момента, когато систематично някой ви обижда и то не с думи, а със самото си държание. Какво правим тогава? То преодоляваш веднъж, премълчаваш втори път, правиш опит да разбереш отсрешната страна и постоянно правиш крачки в името на добрите отношения, ама като не виждаш полза от усилията си и човекът отсреща се инати и ни приема ни придава, а си кара както си знае и само гледа как да направи черен живота на хората около него.... В един момен смятам, че добрите намерения не достигат за опазване на мира в душата ти. Спасението ти е да не ти пука. Но ако не ти пука за едно нещо, започва да не ти пука за много неща. В един момент не само, че лошите неща не ти правят впечатление, ами покрай тях и радостите не достигат до съзнанието ти. В крайна сметка си се обезличил. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Януари 24, 2008 Доклад Share Добавено Януари 24, 2008 Аз му намерих цаката - казах "Сбогом!" Може и да не съм права, може да не съм направила всичко възможно. Все пак бях много упорита и търпелива - уморих се докрай, дори се и разболях. Излиза, че дори съм прекалила с напразното миротворчество. Дали пък някой, който се държи като черна дупка и не му пука за мене, заслужава чак толкова да наливам в него, да съсипвам живота си? Като не иска да е човек, пък много му здраве! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Януари 21, 2009 Доклад Share Добавено Януари 21, 2009 В едно от Утринните слова - Път на вътрешно разбиране - открих следния съвет за справяне с обидата: Има случаи в живота, когато човек може да понесе спокойно и най-големия бой, обаче кажат ли му една обидна дума, не може да се побере в кожата си. – Защо? – Хората са така възпитани, че изискват да се отнасят с тях добре, да ги почитат и уважават. Следователно, ако някой ги обиди, те мъчно носят обидата. Друг е въпросът, ако обидата иде от любим човек. Там по-лесно прощават. Обидата не е нищо друго, освен мечката, която си срещнал в гората. Тя произтича от грубото естество на човека. Ако човекът, който те обидил, е груб, това показва, че си срещнал неговата мечка; ако те ухапе с езика си, срещнал си неговата змия; ако те уплаши, срещнал си неговия заек. Това не е човекът, това са неговите слуги. Човек е колективно същество. Или за да се справим с обидата, би трябвало да си отговорим на два въпроса: - кое вътре в мен се обижда и защо? - кое вътре в другия се опитва да ме види обиден и защо? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Януари 23, 2009 Доклад Share Добавено Януари 23, 2009 Който успее да отблъсне сянката, нашепваща му раздразнение, обидчивост, лекомислено отлагане на сроковете и т.н., той ще напредне с огромни крачки. Наистина, толкова е скучно да тъпчеш на едно място. Та нали най-вече обидчивостта ни забавя по пътя, лишава ни от всякакъв устрем и чудесните възможности отплават, докато сме заети с преживяването на въображаеми или предизвикани от самите нас, в повечето случаи обиди. ....... Така и вие трябва да се научите да гледате на изблиците на заядливците като на чудатости, които не могат да предизвикат у вас нито обида, нито озлобление, а само съжаление за неуместното им връщане към навиците на детството. "Писма на Елена Рьорих";том1;изд.Словена;гр.Варна;2002г. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Ноември 19, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 19, 2009 Темата е чудесна,благодаря! Аз бях лесно ранима и много страдах.Сега приемам обидата по различен начин и не страдам.Ако ме обиждат,не реагирам или се усмихвам.Защо?Защото да обиждат могат само така наречените енергийни вампири.Защо да ги храня с енергията си?!Естествено болката остава в мен,но аз се справям и с нея.Като остана насаме със себе си внимателно анализирам ситуацията породила обидата.В повечито случаи се оказва,че човекът нанесъл обидата би желал да притежава нещо което имам аз,а той го няма(духовно или материално) или просто не е успял да ме манипулира.Той не е виновен,че е такъв(даже му е много трудно да живее с черните си мисли и чувства!)Съжалявам го,прощавам му и благодаря,че не съм на неговото място. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Ноември 19, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 19, 2009 Много ми помогна да започна да се справям с обидата практикуването на "Четирите споразумения" на Дон Мигел Руис. Едното от тях е:Не приемай нищо лично. Четях,разсъждавах.Когато това се прави в продължение на известно време постоянно,нещата започват да стават част от тебе.С мен се получи така.Следващата стъпка беше да хващам собствената си реакция на нечия обида в момента.Някой ми казва нещо обидно.Чувството на обида,което всички сме изпитвали започва да се надига.Казвам си:"А защо да се обиждам?Нали чета и мисля,че човекът ,който насочва обидни думи срещу мен всъщност има нещо в себе си,с което не се справя и му трябва мишена,за да се разтовари или натовари.Аз защо да му влизам в тона." Така постепенно започнах да се справям в такива ситуации и да не приемам на гости в себе си обидата,нито да я потискам. Пламъче и veselinvalchev1981 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Септември 26, 2011 Доклад Share Добавено Септември 26, 2011 (edited) Най - гадното на обидите е, че като цяло идват неочаквано. Така е по - трудно човек да остане спокоен или поне сравнително спокоен и да не излъчи агресия. П.п.: Ако можехме да знаем кога, как, кой ще ни обиди, друго щеше да е. Редактирано Септември 26, 2011 от Христо Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
veselinvalchev1981 Добавено Септември 27, 2011 Доклад Share Добавено Септември 27, 2011 (edited) Много ми помогна да започна да се справям с обидата практикуването на "Четирите споразумения" на Дон Мигел Руис. Едното от тях е:Не приемай нищо лично. Четях,разсъждавах.Когато това се прави в продължение на известно време постоянно,нещата започват да стават част от тебе.С мен се получи така.Следващата стъпка беше да хващам собствената си реакция на нечия обида в момента.Някой ми казва нещо обидно.Чувството на обида,което всички сме изпитвали започва да се надига.Казвам си:"А защо да се обиждам?Нали чета и мисля,че човекът ,който насочва обидни думи срещу мен всъщност има нещо в себе си,с което не се справя и му трябва мишена,за да се разтовари или натовари.Аз защо да му влизам в тона." Така постепенно започнах да се справям в такива ситуации и да не приемам на гости в себе си обидата,нито да я потискам. Това е прекрасен начин ,споделям го напълно ,защото работи ,и чрез прилагането на този метод с времето то става част и от подсъзнанието ,и с течение на времето става все по лесно .Иначе чрез обидите хората си предадат емоционалният боклук .Хубаво е някой път да ви обиди някой ,да се проверите на какво ниво сте ,как реагирате .В зависимост от ситуацията може да се реагира адекватно по най различени начини .Най хубавият е като са се засилили към вратата да им я отвориш ,и когато си го изиграл добре ,виждаш как човек се променя .Възможно е понякога да ви обидят и малка част от вас да се засегне ,но въпреки това да отвърните по подходящ начин ,но след това трябва с тази част от боклука ,която е приета да се справите . Редактирано Септември 27, 2011 от veselinvalchev1981 Розалина 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Септември 27, 2011 Доклад Share Добавено Септември 27, 2011 (edited) Здравей veselinvalchev1981 Понеже си ме цитирал от 2009 г, с днешна дата, мога да добавя следното от опита си. Когато практикувах 4 споразумения на Дон Мигел Руис аз все още не съм осъзнавала напълно какво е обидата и как ме поразява .Трябва да ти призная,че въпреки съвестната работа от моя страна,когато решавах ,че съм се справила със ситуацията и вече съм недосегаема за обиди, се случваше нещо и ме провокираше отново и отново .Като изпит. Хубавата новина беше, че поне в момента на случката -обида, загрявах какво се случва и успявах ,кога по-добре кога не чак толкова, добре, да включа защитната мантра -Не приемай нищо лично и да започна да си припомням казаното по въпроса в Споразуменията.Така отровата беше по-слаба, но не докрай извадена. От време на време ,някоя обида пробиваше защитата ми и приемах емоционална отрова ,сиреч обиждах се както преди. А това е едно много неприятно състояние Едва ,когато включих системни занимания със Словото (четене на беседи от Учителя) ,започнах да разбирам все по-добре какво е обидата и наистина да съм извън обсега и.Ето тук една беседа "Колко пъти да прощаваме",която съм резюмирала ,защото ми е помогнала ,както писах горе Поздрави Редактирано Септември 27, 2011 от Розалина veselinvalchev1981 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
veselinvalchev1981 Добавено Септември 27, 2011 Доклад Share Добавено Септември 27, 2011 (edited) Да в лекциите на Учителят ,както много неща и това е засегнал като ни дава основата и ни оставя за другата част ние да се потрудим и да я нагодим спрямо нашата индивидуалност ,което много ми харесва . Редактирано Септември 27, 2011 от veselinvalchev1981 Розалина 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
tetty71 Добавено Септември 27, 2011 Доклад Share Добавено Септември 27, 2011 Oбиждах се преди много години, когато имах вътрешен стимул да се харесам на околните. Като поизрастнах станах "перде" , което слабо се вълнува какво мислят околните за мен - по- важно ми е аз какво мисля за тях! Единствените хора, които са в състояние да ме засегнат са близките ми ( семейството ), но тях пък толкова много ги обичам, че в крайна сметка се изясняваме с единственото последствие - да се обичаме още повече. Другата ми гледна точка - аз много добре си се знам какво представлявам и няма какво да се обиждам на истината изречена ми от някого, или на неистината, изречена от човек извън семейството. Живота е прост - ние си го усложняваме ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
tonika64 Добавено Септември 28, 2011 Доклад Share Добавено Септември 28, 2011 А има ли нещо общо между разочарование и обида?Улавям се на моменти толкова разочарована та чак обидена Задавам си въпроса защо е така,кое провокира това ми състояние,но все още не мога да си дам отговор? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
veselinvalchev1981 Добавено Септември 28, 2011 Доклад Share Добавено Септември 28, 2011 А има ли нещо общо между разочарование и обида?Улавям се на моменти толкова разочарована та чак обидена Задавам си въпроса защо е така,кое провокира това ми състояние,но все още не мога да си дам отговор? Ами да има ,разочарованието е свързано с дадени очаквания ,надежди към дадени хора или човек ,а те така може да са ти отвърнали ,че цялата картина за тях ,която си обрисувала да се срине ,и да се почустваш засегната от тях .Претопложенията по принцип са спънката . Розалина 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.