thefireball Добавено Март 10, 2010 Доклад Share Добавено Март 10, 2010 Здравейте драги форумци. Предварително се извинявам за дългото ми изложение, но ще споделя един мой проблем които смятам за доста сериозен. Радвам се, че в този форум участва Господин Орлин Баев, които е най-добрия специалист в България за проблеми като моя и чийто трудове чета с огромен интерес. Силно се надявам да ми отговорите в темата Д-р. Баев. Радвам се, че тук могат да отговарят само квалифицирани специалисти и се надявам да не ме “наредите”, както става обикновено в почти всички форуми. Както вече си личи от заглавието на темата ми имам проблем със сексуалната фрустрация която доведе до пристрастяването ми към онанизма. Преди всичко да кажа възрастта си, почти на 30 съм. Лишен съм от сексуален живот и почти не знам какво е да се докоснеш до жена. Причините са доста комплексни, нисък социален статус, следователно ниско самочувствие, непривлекателен външен вид /както обичаше да казва покойния Кембъл “Еми грозен съм, така ме е създала природата”/, леко социално осакатяване от ученическите години и т.н. Според мой близки тези причини си ги самонавивам, и не обръщам внимание на истинската, а тя е, че не съм срещнал все още подходящата жена. Та проблема ми е, че съм се пристрастил към порното и онанизма. Вече ми се струва, че за това живея. Създал съм си моя философия на онанизма, с която спокойно мога да защитя дори докторска дисертация по темата. Правя го почти всеки ден, понякога и по два пъти на ден. Осъзнавам, че губя много време за това. То се изразява в търсене на материал, снимки, видео и след това неговото съчетаване по подходящ начин. Отиват си средно по 3-5 часа в денонощието, понякога и повече. Осъзнавам, че за времето което съм изгубил в онанизъм, може би съм могъл да науча няколко езика. Сещам се за една руска поговорка, която гласи “Пари си загубил, нищо не си загубил, време си загубил всичко си загубил, здраве си загубил всичко си загубил.” Последните две ги губя и още как. Едва ли прекомерното ръкоблудствие влияе положително на здравето. Усещам се, че съм зомбиран. Още повече ме хвана страх когато преди около месец се запознах на един купон с един наркоман, пристрастен към хазарта. Твърдеше, че искал да се откаже, но като разправяше за зависимостите си същите симптоми ги имам и аз. Да зависимостта ми е досущ като наркотична. Забелязал съм, че когато трябва да свърша някаква работа на компа, не мога да го направя преди да си взема дозата. Както четох в един от трудовете на Г-н Баев, това нещо довежда и до параноя. Все пак върша непристойни дейности и през главата ми минават често параноични мисли, като например дали съм пуснал пердетата стабилно, дали съм увеличил доста звука от порното, та да чуят комшиите какво гледам и т.н. Когато видя някаква хубава жена на улицата и се фрустрирам сексуална, свеждам засрамено глава. В съзнанието ми бушуват нечисти и непристойни помисли и осъзнавам, че те като че ли не са социо-приемливи. Забелязвам, че напоследък съм станал като парцал. Все по-трудно се концентрирам, не мога да издържам на физически натоварвания и най-лошото е, че от няколко работи вече ме изхвърлиха поради несправяне. Тази тенденция е от преди около две години. Преди не бях така. Всичко ми идваше отръки, пък сега само любовта ми иде отръки. Не съм го споделял с никой, но предполагам, че сексуалната фрустрираност и пристрастяването ми към онанизма са в корена на провалите ми. Как бихте го коментирали Г-н. Баев? Мисля, че е нужно да вметна и още нещо. Преди кризата понякога вадех добри кинти и често ходех по проститутки. Тогава като че ли постигах за известно време психо-емоционелен баланс. Не обръщах и чак такова внимание на ръкоблудствието. От един момент обаче започнах да не се справям и там. Като че ли щом прехвърлих 28 години, започнаха да се редуват явленията преждевременна еякулация и ерективна дисфункция. Преди около година спрях компаньонките съвсем, защото прецених, че няма смисъл да си давам парите и в крайна сметка да не мога да направя това за което съм дошъл. Принципно си имам едно скъпичко зимно занимание и в зимните месеци всъщност съм на сухо, за да пренасоча финансовия си ресурс към него. Когато споделих в един специфичен форум, че пред склона и кревата ряпа да яде ме посъветваха да сменя дилъра, но един мой приятел ме посъветва следното “Зарежи ги тия проститутки, ами направи първата крачка и опитай да се социализираш”. Вслушах се в съветите му, но като чели социялизацията не ми се отдава като процес. Имам доста приятели сред жените, но когато предприема нещо по-сериозно те се отдръпват. Навярно причината ще да бъде в мене. В момента осъзнавам, че не съм заслужил любовта, защото вече два месеца съм без работа, а от последната не ми платиха. Карам на някакви запаси и не знам до кога ще ми стигнат. Ограничил съм харчовете до минимум и едвам се грижа за себе си, камо ли за жена до мене. Във връзка с това искам да кажа, че осъзнавам, че за да има ефект и за да си подобря състоянието ще ми е нужна дълга и продължителна психотерапия или когнитивно-поведенческа терапия, но такова лечение е доста скъпо и продължително и за момента ми е непосилно. Това е една от причините да пиша тази тема тук в този форум. Дали ще успея да си помогна сам? Осъзнавам, че една жена няма да ми оправи живота като с магическа пръчка, но поне ако стопи фрустрацията ми може би ще има напредък. Искам да погледна по друг начин на света. Спомням си преди време си налагах някаква воля и имаше периоди когато понижавах ръкоблудствията до две на седмица, но за съжаление сега не мога да постигна такъв ефект. Като чели възрастта и нагона са в правопропорционална зависимост. Чувал съм за т.нар сублимация. За съжаление не мога да я приложа. Явно няма област която да ме погълне и да се отдам изцяло на нея. Имам приятел които беше девствен до 25 годишна възраст но беше до такава степен вглъбен и влюбен в това което прави, че не отделяше внимание на това, че не бил с жена. Прави ми впечатление, че ако не ръкоблудствам повече от три дни ставам нервен, понякога треперя и съм лесно уязвим. Дали това е нормална реакция имайки се в предвид моето състояние? Чудя се дали при така създалото ми се положение може да има вредни последици. Някои от тях вече са на лице, за които споменах по горе, като неспособност за концентрация несправяне със каквито и да е задачи. Чудя се дали ако продължавам в същия дух нещата могат да стигнат до асоциално, антисоциално поведение или пък ексхибиционизъм. Очаквам с нетърпение Вашето експертно и компетентно мнение Господин Баев! Благодаря за вниманието на Всички! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Март 11, 2010 Доклад Share Добавено Март 11, 2010 (edited) Здравей! Ситуацията, в която си, е далеч по-масова отколкото много хора си мислят! Да се разкриеш изисква смелост - благодаря ти за тази смелост! Както сам казваш - случващото се с теб е много подобно на зависимостта от вещество - хероин или друго. Единствената разлика е, че вместо с вещество, същите мозъчни зони на удоволствено възнаграждение се задействат от поведение, от самозадоволяването! Мозъкът ти не прави разлика между релания секс и гледането на порно - затова и попадането в този капан сега, когато порното е 24/7/365 достъпно директно, е лесно. Виртуалният секс обаче дори не може да се нарече заместител на истинския такъв. Той е една силна илюзия за мозъка, която обаче директно подрива или въобще спира социалното междуполово общуване. Ако в тийн и ранните двадесет години мастурбацията само снижава качеството на общуването ти, след това може да доведе и до еректална дисфункция - защото мъжката ни сексуална химия е крайна и изисква време за възстановяването си - време, което с годините става все по-дълго. Ако за мозъка ни няма разлика между порното и секса на живо, то за цялостната ни личност има и то огромна. В нормалния секс получаваш и отдаваш енергия, чувства, флуиди, хормони, отношение, вещества, тактилност, сърдечност. При мастурбацията мъжът единствено отдава без да получава нищо! Ако за жената мастурбацията е що годе безобидна дейност (това е отделна тема), за мъжа не е точно така. Мастурбацията е нормална в тийн годините - при това от време на време. Ако се затвърди в устойчив навик и в двадесетте, биохимията започва мощно да се подрива. Има и женени мъже, които са в плен на мастурбацията си. В секса мъжът е емисивен, отдава. Когато поддържаш навика си да мастурбираш, отдаваш на компютърната илюзия същата енергия, същите хормони, биохимични реакции, внимание, които би отдал на жена - на запознаване с жени, ухажване, на магията на влюбването, на допира и сърдечното общуване с реално момиче. А мъжката сексуална енергия е крайна. Мастурбацията отнема същата тази биохимична нагнетеност, която е нужна за социално включване, здравата агресия на амбицията, онова мъжко харизматично излъчване, което кара жените да се влюбят в теб... Нещо повече, отнема радостта ти от общуването, от следването на професионална кариера. Ако е с мярка, животът си продължава, но радостта и здравата амбиция се заместват от раздразнителност, която е само броня над ескалиралата страхова реакция. А зад емоциите стоят хормони и биохимия. Аз не съм медицински специалист, психолог и когнитивен учен съм, затова само ще загатна биохимията на процеса. Допаминът (мотивацията) рязко спада, отделя се пролактин (потиснатост, вялост), след което делта фосб (мъчителна жажда по навика) - и кръгът се затваря. Емоциите следват биохимията и макар, че мисълта може да повлияе до известна степен на преживяването им, биохимията е по-мощна, отколкото си мислим! Сега, мастурбацията, ако е отвреме на време, е нещо нормално. Когато обаче обсеби сексуалния ти живот, тя започва да влияе силно и на социалния ти живот! Ставаш по-плашлив, иска ти се да останеш настрана, поемаш по-малки рискове, намалява решителността и се увеличава нивото на тревожността. Накратко, ексесивната мастурбация при мъжа покачва социалната тревожност - и в това няма никаква мистика, но чиста биохимия! Как става справянето? В интернет има онлайн групи sexoholic anonymous - включи се в тях. На английски са. Има и 12 стъпкови програми, в които можеш да се включиш онлайн. Ще получиш обратна връзка от хора, които са се справили със зависимостта си! В България има чудесна "терапевтична общност Феникс", в село Бракьовци, близо до София. Там се работи с всякакви зависимости, практикува се психотерапия два пъти на ден и трудотерапия. Това също е възможност, при това добра, тъй като цените са незначителни, а получаваната помощ буквално спасява животи. Аз също ще имам групи за зависимости, но след няколко месеца. Само искам да вметна, че в обществото ни цари едно лицемерие около този проблем, като по някаква причина се смята за срамно да се сподели за него, докато в същото време разпространението му е масово! Едно лицемерие, което само спомага за разпространението на зависимостта. Още за справянето: вината е излишна! Тя е част от психо механизма по поддържане на борбата с навика, като води до временното му изтласкване, отхвърляне в несъзнаваното, където той обаче много бързо отново нарства необезпокояван от съзнанието и скоро експлоадира в импулсивно неконтролируемо желание! След поредния път си казваш: "Никога повече!" и дори си вярваш. Не минава много време обаче и страстта помита всяко решение. И въртележката се повтаря хиляди и милиони пъти, както си забелязъл! Същото е при заисимостта от дрога или хранене и т.н. Страстта е нещо мощно и контролът и е нещо, което изисква правилно отношение! А то не е пряката борба, но нежното и обуздаване, с такт и умелост - сублимация! Как? С правилното отношение! Ето примерен схематичен механизъм на сублимацията на страстта: 1) Осъзнаване и вербализиране на желанието - например "осъзнавам, че искам да гледам порно и да мастурбирам." 2) Свободен съм да го направя ако избера да го направя. Свободен съм. Няма борба, няма грам потискане, има разтваряне, отпускане на тялото и съзнанието по време на процеса. 3) Избирам да живея с желанието, да го издържа (тоест порното и мастурбацията остават назад), но с приемане, с любов към него, с обикването му, с релаксация и сърдечно разтваряне (вместо битка). Има здраво усилие, но не насилието на отричането, което както си забелязъл е част от механизма по поддържане на навика. 4) Обиквам самото присъствие на желанието в мен, харесва ми напрежението му. Харесва ми дори тревожността, която сега се появява (тя е еквивалент на абстиненцията при дрогата) - прегръщам с обич тревожността, издържам я с радост и приемане! 5) Продължавам да издържам с приемане и любов, с релаксация и разтворено сърце! Полезна е практикат ана йога (например в група по йога), медитацията, дишането ... 6) Пренасочвам енергията на страстта си в активен живот - в професионална кариера, амбиция, активност, спорт, в запознаване и флирт, в секс и приятелство с жена! При това ще установиш, че сега, когато енергията на нагнетената ти биохимия кипи в теб, флиртът, общуването, работата и т.н. ти носят една непринудена радост и наслада (за разлика от напрегнатата тревожност, която може би изпитваш сега при тези дейности), сякаш сексуалността ти насища всяка твоя дейност! Тези няколко стъпки са ключ! Нужно е да "пипнеш" процеса, да го почустваш и преживееш! Не е лесно, но е по-лесно от пребиваването в "ямата" на навика! И става все по-лесно с времето - а ти самия ставаш Себе си - силен и щастлив! Ще установиш как потентността ти се връща, как блясъкът в очите ти и радостта от живота, дори радост сама по себе си, от най-малките неща, заживява отново в теб! Можеш! Успехи! Орлин Баев Редактирано Март 11, 2010 от Орлин Баев Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Март 11, 2010 Доклад Share Добавено Март 11, 2010 (edited) Fireball, освен всичко казано досега, ще ти предложа да предприемеш едно радикално действие. Изтрий всички порно-материали и линкове към порно сайтове от компютъра си. Също изхвърли и всякакъв материал на хартиен носител, видео-касети, DVD и т.н. Спомена, че не работиш. Това означава ли, че разполагаш с много свободно време? Ако е така, това в твоя случай е проблем. Ще обясня: когато нямаш какво да правиш, просто психиката ти разполага с един готов „отговор“, една автоматична реакция на нямането какво да правиш. Това е зависимостта от порнографията и онанизма. Това е линията на най-малкото съпротивления и всичко други би изисквало усилия от твоя страна – волеви и психически. Намери си някакво занимание или работа. Знам, че звучи общо, но аз просто визирам посока в която е необходимо да потърсиш решение, а конкретния отговор ще трябва да намериш сам – със собствени сили или с помощта на близки, приятели и професионалисти. Добре е според мен да отделяш по един час дневно да излизаш навън и просто да се разхождаш. Имам предвид на открито, а не по кина, кафета, магазини и др. под. И това можеш да правиш но отделно от разходките, в смисъл едното да не е за сметка на другото. Още повече: зимата отминава и навън студът ще намалява. Редактирано Март 11, 2010 от Станимир Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ради Добавено Март 11, 2010 Доклад Share Добавено Март 11, 2010 Ще се включа и аз в отбора на съветниците Пробвай със заместване, мозъка се пристрастява към удоволствието и трябва да му го осигуриш, насила няма да стане или ще е временно, колкото да се завърне с повече конски сили. Намери нещо да вършиш, после открий как да си почиваш от него, но релакса да ти е приятен. Ще четеш ли, ще геймиш ли, ще се шляеш ли - реши си ти. Хубавата молитва или медитация много помагат. Опитвай, пробвай и не се отчайвай от неуспеха. Ако Едисон се беше отказал, може би нямаше да сме на свещи, но той със сигурност нямаше да е богат и известен Най-важното - не се отказвай при провал. Keep walking! (това го написа Джони). Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
thefireball Добавено Март 22, 2010 Автор Доклад Share Добавено Март 22, 2010 Преди всичко огромна Благодарност, че взехте проблемът ми присърце и се включихте по темата! Господин Баев, прекланям се пред Вашия професионализъм, знания, умения и възможности. Няколко пъти четох коментара Ви и съм съгласен с всичко. Благодаря Ви, че така добре описахте процесите които стават в мен! Направи ми впечатление само, че групите на които ми препоръчахте на sexoholic anonymous са о.съставени от хора пристрастени към секса. Никъде не видях пристрастени към мастурбацията. Стана ми малко смешно з анякакви които не могат да издържат часове без секс и се крият по някакви тоалетни на летища, паркове и други подобни. Общността Феникс е добра, но там ходят хора със сериозни зависимости. До колкото разбирам няма такива с моята зависимост, или поне такива които си признават. До колкото разбирам системните ми провали и липса на концентрация са може би една естествена реакция на организма, подложен при такива условия. Иска ми се да си завърна формата от преди две години, когато имах хъс, желание и се справях с животът си. Тогава също често ръкоблудствах, но като че ли не беше толкова натрапчиво колкото сега. Дали нещо възрастта е променила. Впрочем тогава все още не се бях убедил, че любовта не е нещо което определено не заслужавам. Сега вече съм. Дали това има някакво значение според вас? Бих искал само да вметна, че съм допуснал една грешка в постът ми. Руската поговорка: “Пари си загубил, нищо не си загубил, време си загубил всичко си загубил, здраве си загубил всичко си загубил.”, всъщност имах на предвид: “Пари си загубил, нищо не си загубил, време си загубил много си загубил, здраве си загубил всичко си загубил.” Като цяло се опитвам да приложа един нов метод. Нарекох го “бързакавщина”. Това означава, че се старая все по малко да събирам и подбирам материал. Като ми дойде музата действам на вече събрания, но си отива около 20 тина минутки най-малко за да го аранжирам. Нали Ви казах имам си философия. Правя го с цел предотвратяване губенето на време. На няколко пъти беше успешен, но не мога да мина изцяло на него, поне за сега. Размислих над съвета на моя приятел от другия форум които ми каза, че зарежа тия проститутки и да направя първата крачка да се социализирам. Може би проблема е и в ниското самочувствие. На този етап съм без работа, а пък и иначе не съм кои знае колко заможен и не мога кои знае какво да предложа. Има една жена с която излизам, но пазя интимна дистанция. Не тая някакви силни чувства, приятно ми е с нея, но си признавам, че единственото което искам с нея е плътски сношения. Интелигентна е, има какво да си кажем, но за сериозни отношения се нуждая от работа и сигурен доход, които на този етап нямам. Макар, че някои хора на мое място биха намерили, аз лично не мога да намеря думи да й кажа, “Абе гледай сега, понеже съм го правил само с едни каки дето това им е работата, най-накрая искам да го направя с позната жена. Искам поне да знам, че време няма да ми се отчита по време на секса. Искаш ли само да се виждаме за секс и да не поддържаме интимна връзка, защото съм много смотан и не мога да се грижа за тебе.” До колкото я познавам ако само и намекна нещо подобно би се обидила. Лошото е, че членуваме в един и същи туристически клуб а сестра й е гадже с един от най-добрите ми приятели. При това положение, мога да си разваля отношенията и с него, както и да престана да участвам в този клуб или пък да продължа участието си и по екскурзиите да се гледаме накриво. Не ми се иска така да се получава. @Станимир. Много пъти съм си мислел за това решение. Да изтрия всичко и да си унищожа дисковете. Доста бързо ми се сменя настроението и не мога да го направя. Без да искам преди два месеца си изтрих два три филма и още не мога да го прежаля. Веднъж ми замина един хард диск със снимки и клипове след което месец бях в траур. Не мога да го направя. Наистина и аз усещам, че е проблем това, че не работя. Сега живея и сам. Преди като живях с родителите ми, като че ли те имаха някакъв каталитичен ефект. Почти всяка сутрин, докато не си “взема дозата” не мога да правя нещо. Дори закуска и кафе не си правя преди нея. Хубавото е, че гледам да си я вземам по-бързо. Преди докато работех уикендските дни си я вземах до обяд. Преди да си намеря работа уча разни неща от Интернет, разхождам се, карам колело, ходя по планините, все си намирам нещо което да ме ангажира. Наистина се вслушах в съвета ти и понякога, колкото да се раздвижа отивам пеша до центъра /в по-краен квартал съм/ и се връщам. @Ради Ради Благодаря ти за безценните съвети. Както вече казах опитвам се да се занимавам с различни неща, опитвам се с помощта на туторяли да усвоявам разни програми излизам навън, но като че ли по-често, мога да се концентрирам и да свърша нещо по-добре едва след като съм си взел дозата. Опитвам се да си дам воля и миналата седмица редуцирах ръкоблудствията до към 3. Тази седмица все още се държа. Не знам до кога ще е. Просто се опитвам да се измъкна от този капан. @ Орлин Баев Господин Баев, според Вас ситуация на силна сексуална фрустрация и пристрастност към онанизма, до къде може да доведе? Какви могат да бъдат последствията ако не се вземат спешни мерки? Да разбирам, ли че провалите ми през изминалата една година, както в работите от които ме изхвърлиха, така и при проститутките /ерективна дисфункция и прежд. еякулация/ са някаква естествена реакция на онанизма? Дали ако си намеря сексуален партньор нещата ще се оправят или ще има още отенъци от предишното състояние? Благодаря на Всички! Ще Ви държа в течение как се развиват нещата при мен, към добро или към лошо. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Март 23, 2010 Доклад Share Добавено Март 23, 2010 (edited) Здравей! Във "феникс" се работи със всякакви зависимости - алкохолна, сексуална, наркотична, хазартна, хранителна и т.н. Сега, когато не си на работа, имаш възможността да се възползваш от тази терапевтична общност. Цените са символични, дори по-скъпа вероятно сега е храната ти и другите ти разходи. Там получаваш специализирана помощ във вид на психотерапия, трудотерапия, дисциплина. Можеш да разкриеш себе си пред другите, което само по себе си вече е голяма крачка в пътя ти на преодоляване на навика. Можеш да осъзнаеш, че заисимостта ти далеч не е най-тежката. Но не е и най-леката! и че механизмите и са същите като тези на другите зависимости. Там можеш да получиш уважение и приемане, "рамо" в процеса на справянето си. И нещо важно: няма да имаш никаква възможност за мастурбация! Което само след 15-тина дни ще те накара да осъзнаеш колко светъл, радостен и силен може да бъде животът ти, когато си свободен от зависимостта си! За групи в интернет - сигурен съм, че има за зависимост от мастурбация някъде - просто ги намери! Но, терапевтична общност "Феникс" е по-добрата алтернатива! За уволняването ти. Едва ли има директна връзка с навика ти, не преувеличавай нещата все пак, има реална финансова криза. Дали приятелка ще реши нещата? До голяма степен ДА! просто е нужно да прехвърлиш мастурбацията в секс с приятелка! А за да се случи това все пак е нужно да бъдеш относително свободен вече от навика си - иначе ще влияе на ерекцията ти, на самочувствието ти. Освен това, ако не се научиш да сублимираш желанието си, дори когато имаш приятелка, навикът ти би те карал да продължиш да го задоволяваш! Така че, преди всичко, извоювай свободата си от този навик! Успехи! Орлин Баев .................................. Статия за автолечение на зависимостите! - Вероятно след време ще бъде разширена до конкретни приложения при отделните зависимости: сексуална, алкохолна, цигари, хранителна, наркотична и т.н. В сегашния си вариант статията дава общите механизми и ключови стъпки при зависимостта като цяло. Редактирано Май 14, 2010 от Орлин Баев Добавяне на връзка към статия за автолечение на зависимости Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts