Кой е по-висш: Учителят или Висшият Аз?

[B__]

След като се убедих все повече в значението на Висшия Аз като вътрешен учител и извор ми дойде и теоретичното обяснение.

За човека обозримата висша йерархия се простира до Слънцето.

Ето така изглеждат духовно нещата при спускането на Светлината:

Логоса (Слънцето) -> Планетарен дух на Земята -> Форматор под планетарния дух -> Човешката йерархия (от гледна точка на духовното развитие)

Човешката йерархия отгоре-надолу се състои от : Аватари (Исус, Буда и т.н.) -> Висши духовни учители -> и т.н. много степени надолу

Човек се състо от

Висш Аз (или Дух)

Душа

Тяло

Интересен е въпросът къде се намира Висшият Аз в цялата йерархия?

Висшият Аз е не по-малко божествен от Логоса.

Излиза, че Висшия Аз, ако установим връзка с него, може да е не по-малко важен от Учителите и Аватарите

[Станимир]

Тука могат да настъпят доста обърквания, тъй като термините висш аз, душа, дух, монада, логос, атман и др. се използват от много учения и религии, като значенията не се покриват напълно, а понякога и сериозно се разминават.

Аз под „висш аз“ разбирам човешката душа. Най-точно бих я отъждествил с Будхи-Атма и то с акцент повече върху Будхи.

Кой е по-висш: Учителят или висшият аз?

При всички случаи Учителят. Учителят е реализирал, това, което ние тепърва предстои да реализираме. Той действа от позицията на своя висш аз напълно съзнателно, докато ние, според степента на своето развитие, или тепърва осъществяваме връзка с него, или го проявяваме в ежедневието си частично и в редки случаи, или ... (възможностите са много). Божествената същност е по-висша от Учителя, защото последния колкото и да е напред в развитието си е проявил само една част от нея, но тя е потенциал, който всяко живо същество притежава. Тя не е аз, ти, Учителя, Христос или друга конкретна индивидуалност. Тя е безгранична и абсолютна. Не бих желал да я наричам Бог, защото тя не е съзнателна. Тя бива осъзната, когато някое живо същество я проявява в живота си, т.е. когато част от нейния безкраен потенциал бъде реализиран.

[Венцислав_]

Кое е с по-дълги мигли - червеното или кълбото?

ПП: За който се съмнява, че това е подигравка - да не се съмнява.

Но спрямо следващите постове по темата, ще си е надигравка.

Редактирано Март 6, 2010 от Венцислав_

[B__]

Сещам се как Михаил Иванов, ученик на Учителя и сам той учител е казвал нещо подобно:

"Не ме гледайте мен. Не се впечатлявайте от мен. Учението е важно, а аз съм само негов носител. Учителят не е важен"

Бих запитал откъде ли идва учението

[Слънчева]

Чудех се къде да пусна тази беседа, защото смятам, че дава отговори на доста въпроси.

Учител и Господ

[Станимир]

Сещам се как Михаил Иванов, ученик на Учителя и сам той учител е казвал нещо подобно:

"Не ме гледайте мен. Не се впечатлявайте от мен. Учението е важно, а аз съм само негов носител. Учителят не е важен"

Бих запитал откъде ли идва учението

Всеки Учител си има Учител. Учителят е важен, защото той е връзката между тези над него и тези, все още недостигнали неговото развитие. Учението, което и да е учение, се прилага от хора (ученици и учители). Така хората придават стойност на учението.

[Розалина]

Чудех се къде да пусна тази беседа, защото смятам, че дава отговори на доста въпроси.

Учител и Господ

xameleona,благодаря.Страхотна беседа.

[Орлин Баев]

Висшият АЗ, разбира се! Появяването на Учител в живота ни е само едно отражение на по-стабилната връзка с този АЗ! Ако въобще е нужен Учител, защото АЗЪТ си е Учителят сам по себе си!

А още по-верен отговор по темта е каламбурът на Венцислав...

[Станимир]

Появяването на Учител в живота ни е само едно отражение на по-стабилната връзка с този АЗ!

Това е вярно, още повече ако се замени думата „отражение“ със „следствие“. За хората душата е нещо все още далечно. Дори и да знаят, че тя съществува, те не могат да се самоидентифицират с нея. Хората проявяват нейните качества от време на време в живота си, някои по-често, други – по-рядко, но отъждествяването с душата все още е далечна перспектива. Учителят се появява когато в човек има видим стремеж и реални усилия към водене на по-духовен живот. „По-стабилната“ връзка с душата на този етап, всъщност не е чак толкова стабилна. По-стабилна е спрямо средното равнище за хората, но за да премести фокусът на съзнанието от личността в душата, тази връзка е твърде слаба. Без Учител и по-точно без помощта на Духовната Йерархия, с която Учителят ни свързва, ние няма как истински да заздравим връзката си със своята душа. Нямаме нужната сила за да преодолеем привличането от страна на нашите навици, предразположения, егоистични желания и др. автоматизми, наследство от миналото ни. Ако трябва да разчитаме само на връзката с висшия си аз, преодоляването им, дори и да е възможно, би отнело изключително дълго време. Но ако съзнателно поддържаме връзка с Духовната Йерархия и Учителя, силата, която не можем да приемем от висшия си аз, защото връзката ни с него не е достатъчно здрава, ще дойде от тях.

[Орлин Баев]

Ами да я поддържаме връзката тогава! Тя пак е във вътрешната ни настройка!А Учителят не е задължително да бъде бай гуруджи еди си кой си, но връзката с Учителя, с йерархията да се осъществява през сърдечната ни разтвореност.

Редактирано Март 6, 2010 от Орлин Баев

[Розалина]

Не ви съветвам никога да слушате хорски съвети. Може да извлечете известна поука от тях, но всеки трябва да слуша онзи съвет, който Бог е вложил в неговата съвест. Вижте какво казват хората и ако то е в съгласие с онова, което Господ ви казва вътрешно във вашата съвест, послушайте ги; ако не, не следвайте чужди съвети никога. Ако искате да бъдете свободни от грешки, непременно трябва да слушате Господа; всеки един, който не слуша Господа, не е умен човек, а е роб на своите външни влечения, на хората, на всички.

Вие търсите Господа – къде? Той е у вас – във вашия ум, във вашето сърце, Той се проявява в тия две дарби. Слушайте добре ума си и сърцето си – чрез тях Господ ви говори. Ама някои ще ви проповядват, че умът и сърцето са развалени. Не е прав – ако нашият ум и нашето сърце бяха развалени, с какво ще познаем Господа? Има неща у нас развалени, но не всичко е развалено. И аз ви питам: ако не вярвате на своя ум и на своето сърце, на кого ще вярвате? Ако вашият ум и вашето сърце са развалени като моето, защо ще вярвам във вас? В кого трябва да вярваме? – В Господа, който живее в нас. И когато вярваме на себе си, ще вярваме и на своя брат. Който не вярва в Господа, който живее в него, не може да вярва на другите хора; и онзи, който не е благосклонен към ближните си, не е угоден Богу. Затуй Господ казва да обичаме ближните си, а вашият ближен е наранен, разпнат, прикован на кръста. Не е вашият Господ на Небето – вие сте Го приковали. Че туй е истина, четете Евангелието. Вашето спасение ще стане не иначе, а чрез това приковаване – търпение и благосклонност. Тогава ще дойде вашето освобождение. Ще кажете: „Това е мъчна работа.“ Не е мъчна, не се бойте – да те приковат на кръста е приятна работа, Господ хиляди години търпи приковаването. – „Да не пострадаме?“ Няма да пострадате. Хората, които ги е страх от страдания, ние не ги искаме в Училището ни. Вие трябва да благодарите на Бога за тия страдания – те са пратени от Него. И тия страдания, които сега ви се дават, вие ги заслужавате, вие сте достойни за тях. Ако Христос не бе носил този трънен венец, ако не бе прикован на кръста, как щеше да прояви тази Любов? Бихте ли Го обичали днес, ако искаше и би живял като цар? Вие Го обичате, защото бе прикован на кръста за нашето спасение. Затуй отсега нататък бъдете герои, не се страхувайте от страдания, а казвайте на света, че сте мъже и че не един кръст, а десет сте готови да носите.

Любовта

Доста по-дълъг е този цитат, от това,което е казал Буда (вж. мотото на Орлин Баев),но пък е доказателство, за истинността и верността на това ценно напътствие,казано не от един,а от двама Учители,макар и с разлика от няколко хилядолетия.

Редактирано Март 6, 2010 от Klaudia

[Станимир]

Всъщност очаквах подобно развитие на темата: висшият аз да се отъждестви с абсолютната и неизменна божествена същност в човека, а понятието „Учител“ да се принизи до лице, което идва в живота ни по някакъв начин за да ни напътства. В действителност Учителят е учител на висшия ни аз. Все пак в заглавието на темата „Учител“ е написано с главна буква, което означава, че става въпрос за същност значително по-напред в развитието си от хората и която не се учи от висшия си аз, а е висшия си аз. Погледнато от друг ъгъл, това означава, че висшият аз на Учителя е постигнал нещо, към което нашият висш аз все още се стреми.

Редактирано Март 6, 2010 от Станимир

[B__]

Учението, което и да е учение, се прилага от хора (ученици и учители). Така хората придават стойност на учението.

Може би, може би.

Ако учението беше с човешки произход, може би хората биха му придали стойност.

Но ако то е с Божествен произход, хората как биха му придали допълнителна стойност?!

Относно това, че Висшия Аз се развива за това може доста да се говори. Дали се развива той или връзката ни с него и по-скоро възможностите на душата да поемат тази връзка.

Безкрайни полета за размисъл и уплътняване на дългите зимни вечери

[Станимир]

Учението, което и да е учение, се прилага от хора (ученици и учители). Така хората придават стойност на учението.

Може би, може би.

Ако учението беше с човешки произход, може би хората биха му придали стойност.

Но ако то е с Божествен произход, хората как биха му придали допълнителна стойност?!

Става въпрос за тези, които го прилагат. Хора ли са или не няма значение.

Относно това, че Висшия Аз се развива за това може доста да се говори. Дали се развива той или връзката ни с него и по-скоро възможностите на душата да поемат тази връзка.

Безкрайни полета за размисъл и уплътняване на дългите зимни вечери

Ами аз затова написах още в началото, какво разбирам под висш аз – предимно го отъждествявам с будхичното тяло, което е седалището на интуицията и духовните чувства в човека. Към висшия аз отнасям също духовната воля в човека и частта от менталното тяло, свързана с абстрактното мислене и синтеза.

Редактирано Март 6, 2010 от Станимир

[B__]

абе, както се казва, да сме живи, здрави и дупе да ни е яко, че да стигнем дотам да разберем как точно е всъщност

[Guest Кристиян]

Сред природно родените хора няма нещо по-висше от висшия аз, но най-малкия в царството небесно е по-голям от висшия аз. Природно родения человек може да бъде учен от наставник- Учителят е нещо непознато и непостижимо за природно родените хора- нима в Христос някой съзря Учителя ей тъй от раз или с висшия си аз?! Да не бъде! Само този, който повярва, позна Учителя- за другите Той бе прост наставник...в общество от висшисти...

Редактирано Март 6, 2010 от Кристиян

[B__]

Кристияне, много си прав.

От това, което се убедих е, че учителят няма етикетче учител и се намира не с търсене на учителя, а с търсене на други неща.

А от това, което се убедих от темата е, че търсенето на висшето подгордява, както висшия аз, така и евентуалните учители и кандидат-учители

[Слънчева]

Сред природно родените хора няма нещо по-висше от висшия аз, но най-малкия в царството небесно е по-голям от висшия аз. Природно родения человек може да бъде учен от наставник- Учителят е нещо непознато и непостижимо за природно родените хора- нима в Христос някой съзря Учителя ей тъй от раз или с висшия си аз?! Да не бъде! Само този, който повярва, позна Учителя- за другите Той бе прост наставник...в общество от висшисти...

От нас си зависи-да работим със смирение и радост за своето съзнателно израстване, /а от там и за общото/, или за великото си Его, без да ни пука за Цялото

Редактирано Март 7, 2010 от xameleona

[Виктор]

Висшият аз е една съвкупност от опитности съхранявани в ауричното същество, което представлява магнитно поле обгръщащо физическото тяло. Между физическото тяло и ауричното същество има пространство , в което се изявява аза. Ауричното същество е несъзнателно поле – кармата. То влияе на поведението на аза. В някои хора с по-големи количествени натрупвания, азът се чувства като затворник обгърнат от ауричното същество. В един момент на търсене в посока освобождение от затвора, се появява магнитен център в главата, който чрез природната воля по желание на природния аз се получават раздвижвания на споменатия център, намиращ се някъде около тила. Това движение на магнитния център обаче чрез волята, се насочва в посока на появяващите се мисли, чувства, желания и образи, като те се неутрализират или рушат. Рушенето е отчаян опит на аза за глътка спокойствие от ауричното същество и постоянните атаки от страна на макрокосмоса (природата на смъртта). Движението на магнитния център са като чук по посока на форми родени от петте сетива. Азът е в ролята на Йоан от остров Патмос, надигащ глас за спасение от микрокосмос. Такъв аз с магнитния чук не може да се освободи сам от затвора.

Богомилите са твърдели, че този свят е създаден от сатаната, тоест княза на физическата вселена е той. В библията се казва, че човекът е създаден по нечий образ и подобие. Този творец е създал по свой образ и подобие хората. Някак ми се натрапва мисълта, че съм създаден по образ и подобие на сатаната.

Има удивителна прилика в описанието на ада в дебелата книга и света на княза. Той се описва като място, където грешните души стоят във вечни мъки - това отговаря на цикъла прераждане - тоест раждаш се, живееш, умираш, прераждане и отново в кюпа. В голямата си част дебелата книга мяза на писания от княза. И в източни учения се твърди „Светът е страдание”

Човекът се управлява чрез форми. Сетивата ги възприемат, запечатват се в дихателното поле, азът предприема действия, които се записват в ауричното същество, което контролира аза. Формите, които държат в плен човечеството са писмени документи и парични знаци. Всеки човек има ЕГН, лична карта и т.н. Без написано нещо на лист хартия си никой. Паричните знаци са материално остойностяване на изразходвана етерна енергия, чрез която се хранят хищниците на Кастенеда и дяволите в библията, други ги наричат – черните орди. Апостол Павел пише „Вие сте роби”. Чрез постоянната работна заетост на човешкото същество, му се отклонява вниманието от истината за света в който живее. Чрез труда си храни еоните и егрегорите.

[Венцислав_]

Струва ми се, че пропускаш нещо.

Висшият аз не е само небето от електромагнитни потенциали - така той би бил съвсем безличен.

Допирът до него се проявява като вездесъщо съзнание в нисшия аз, понеже на него му липсват критерии за измерност на вездесъщността.

Висшият аз си е индивидуализация на диалектиката, което му дава и на него център. Един вид и той е личност, но на друго ниво - все пак си е затвореност и функционира спрямо космоса точно както личността спрямо полето си на изява.

Пък и колкото да ги познаваме (уж), не можем да пренебрегнем универсалните закони на проявлението - подобие, пренос... Един вид, именно личността е образа и подобието на Висшия аз. Отражение му е в по-твърдата материя. Все пак, в Писанията именно той е един от създателите (понеже нали сътворяването на света се среща там по-често от веднъж на Библия .

А тазовата Кундалини и дванадесетте фокуса в мозъка са се погрижили добре и за непосредствената връзка между Висш и Нисш аз...

[Търсач]

Висшият аз е една съвкупност от опитности съхранявани в ауричното същество, което представлява магнитно поле обгръщащо физическото тяло.

Какво имате предвид под "Висшият Аз"?

Има Духът-Атма, който е в сърцето и Парам Атма.

[Виктор]

Какво имате предвид под "Висшият Аз"?

Има Духът-Атма, който е в сърцето и Парам Атма.

Мисля, че Венци е дал добър отговор - какво е висш аз.

[Станимир]

...

Висшият аз си е индивидуализация на диалектиката, което му дава и на него център. Един вид и той е личност, но на друго ниво - все пак си е затвореност и функционира спрямо космоса точно както личността спрямо полето си на изява.

...

Има и разлика и тя е в липсата на илюзия (Майа). Личността приема за себе си нещо, което не е. Центърът на Висшия аз е в божествената „му“ същност, т.е. в неограниченото, неизменното и съвършеното. Центърът на личността е най-вече там накъдето са насочени желанията му.

[Guest azbuki]

Абе от известно време тая тема ми вади очите и просто ми идва да попитам най-после: Що за тема е това? И какво значение има кое е по-висше? Не ви ли се случват достатъчно неща, от които да се учите, та се занимавате с такива отвлечени дискусии? То е все едно ученикът да се занимава с това кое е по-висше от висшата математика - една област, която и без това е твърде отдалечена от него, за да може да я схване, а в същото време не може да си реши задачите по аритметика. А освен това да сте чули някой математик, който е наистина вътре във висшата математика и я практикува, да се излиява за това кое е по-висше от нея? Само човек без работа може да се занимава с такива неща, вместо да работи.

Редактирано Март 9, 2010 от azbuki

[Венцислав_]

Има и разлика и тя е в липсата на илюзия (Майа). Личността приема за себе си нещо, което не е. Центърът на Висшия аз е в божествената „му“ същност, т.е. в неограниченото, неизменното и съвършеното. Центърът на личността е най-вече там накъдето са насочени желанията му.

Именно това е най-голямата заблуда.

Преди време той пожела да бъде Бог. Наричат го Луцифер - носител на светлина. В първоначалния божествен план той и Христос бяха едно - фокуси на божествена изява, които се отразяваха един - друг.

Точно той е изворът на майя.

Личността е само резултат от непълнотата му, която той сам избра, наричайки я свобода.

Това е една изключително важна тема, по която не бихме могли да се разберем...

Редактирано Март 9, 2010 от Венцислав_