Социална фобия. Социална тревожност

[Misanthrope]

И все пак има ли начин да се преодолее социалната фобия, но наистина? Много съм изчел по темата. Години наред... но резултат никакъв. Много неща съм опитвал и опитвам, но в края на краищата само става все по-зле и по-зле. А уж можело, съвети много.... Та искам да попитам има ли някой, който напълно се е преборил със социалната фобия. Ще се радвам, ако такъв човек ми пише. Нужна ми е информация от първа ръка. Благодаря предварително!

[B__]

А откри ли кава е причината. Трябва да се знае каква точно е.

Всички си мислят, че е страх, но може и да е гордост. Да мислиш несъзнавано, че другите не са достойни за компанията ти и затова да не можеш да си позволиш социализация.

[Диана Илиева]

Misanthrope, a ти самият мислиш ли, че е възможно?!

Защото като гледам какъв ник си си избрал ...

Има такъв момент, човек усеща/знае/разбира, че има проблем с определено нещо, осъзнава че му пречи, уж иска да го преодолее, а в същност ... не иска особено; нещо (понякога неосъзнато) го кара да тъпче на място.

Разбира се, не зная в какво именно се изразява и колко тежка е тази твоя социална фобия. Аз самата като малка бях мълчаливо и затворено дете; ходех да играя с децата пред блока ни и винаги са ме приемали в игрите, но никак не бях от тези приказливи, отворени и т.н. Бях и по-кротка, стоях, наблюдавах, "попивах" нещата около мен, но ... не и да комуникирам със себеподобните. Като по-голяма също не съм била от лесносприятеляващите се. Постепенно, ставайки самостоятелна, все повече ми се налагаше да осъществявам и поддържам социални контакти. И ... сега вече хората ме смятат дори за доста общителна .

Сега, ясно ми е, че има и много други като мен и това моето сигурно не може да се нарече фобия. Или поне е било някаква съвсем лека форма. И в момента понякога ми идват в повече хората около мен и имам желание да отида някъде и да съм сама, за да си почина. Дори бих казала, че не ми тежи работата или нещо друго, а именно всекидневните и многобройни социални контакти (както виждаш и мен ме избива на мизантропия май ).

Не зная и какво именно си опитвал до сега. Мога на ЛС да ти предложа нещо, а ти да си решиш искаш ли.

[Орлин Баев]

И все пак има ли начин да се преодолее социалната фобия, но наистина? Много съм изчел по темата. Години наред... но резултат никакъв. Много неща съм опитвал и опитвам, но в края на краищата само става все по-зле и по-зле. А уж можело, съвети много.... Та искам да попитам има ли някой, който напълно се е преборил със социалната фобия. Ще се радвам, ако такъв човек ми пише. Нужна ми е информация от първа ръка. Благодаря предварително!

Да се преодолее наистина социалната тревожност? Да, може и още как! Няма магически лесни начини обаче, но има магия на смелата самоувереност, която се развива!

Социалната тревожност се случва в контекста на общуването с другите - представлява страх от това да бъдеш себе си! Просто себе си! Един несъзнаван или полусъзнаван стремеж към прекалено нагаждане към мнението на другите, което е прекалено важно! Трудно себезаявяване, казване на НЕ, когато е нужно. Прекомерен страх от чуване на НЕ, от отхвърляне от другите, от нараняване от думите, реакциите и оценките им. При соц. тревожност имаме едно много нездраво отношение към естественото случване на грешки - всеки греши и това е най-нормален факт. Но имащият соц. тревожност се паникьосва ужасно от грешките, не си ги разрешава, защото изтръпва само при мисълта, че могат да се случат. Защото при най-малката грешка се задейства малоценността, "аз се провалих" в собствените си и на другите очи. На човека му се струва, че другите са вперили очи в него и ей сегинка ще скокнат върху му с обидите и злобното си отхвърляне при най-малката грешка. Социално тревожният го е страх да бъде в собствената си личност, в собственото си амплоа - дори може да го е забравил или да не го е оформил въобще! Той се стреми да се покаже в някаква самоналожена маска-персона, каквато той си мисли, че другите ще приемат и оценят! Уви, точно при това нагаждане другите го виждат като слаб, неудачен и го ползват за емоционална и поведенческа "изтривалка". Страхуващият се от "важните" люде го е страх да не се изложи пред тези "важни зомбита" наоколо - както обичам на шега да наричам дремещите в неосъзнатостта си маса от хора. В страха си да не се изложи той бяга от ситуациите или пък силно се напряга, стараейки се свръхмерно да се впише в общуването по познатия му начин на носене на много тежката маска на нагаждане към предполагаемите положително приемани според него социални поведения.

Работата по справяне със социалната тревожност се върши по няколко линии, като една голяма част е извънкабинетната лична работа на самия човек, зададена като поведенчески експерименти.

Един еклектично работещ терапевт би работил: психодинамично (схема терапия, позитивна терапия, неорайхианска терапия и т.н.), когнитивно (работа с автоматичните мисли, базисни вярвания, рефрейминг), поведенчески (десензитизация, наводняване, излагане на страхови ситуации, фокус в решения) хипнотично (водена визуализация, релаксация и медитация). Когнитивната работа се задава и като самостоятелна между сесиите. Задават се поведенчески експерименти, които човекът изпълнява сам или с терапевта. Това разделяне е условно, защото тези отделни похвати са интегрирани в когницията на терапевта и се ползват като единно цяло!

Осъзнава се родителският стил, заложените в ранните години психични схеми, тяхното присъствие в психиката тук и сега. Работи се със защитните механизми на отричането, рационализирането, изтласкването, с когнитивните изкривявания. Работи се върху мисленето, което директно повлиява страха, съответно смелостта и оттам поведението. Осъзнават се мислите, идващи по време на страхови ситуации и се променят, реструктурират се чрез логиката и оптимизма. Практикува се хипноза, човекът се научава да релаксира, да диша по-бавно, спокойно и дълбоко. Дават се и насоки към по-продължителният, но стратегически погледнато най-ценен процес на медитацията. Променя се, поставя се в нова ментална отношенческа рамка страхът! Човек се сприятелява с него! Учи се на смелост и самоувереност! На себестойност, вяра в себе си, приемане и безусловно обикване на себе си! Все по-малко са важни мненията, оценките и реакциите на хората и все повече собствените! Грешките се приемат за нещо нормално и нужно! Човек се учи да чува многократно НЕ, но въпреки това да продължава напред, докато чуе ДА - едно разбиране, че ако няма НЕ, няма как да се стигне и до ДА! Едно радване на отказите, осъзнаване на нормалността им! Самият човек се учи да казва НЕ, раздробявайки вината с разума и себепрощаването и нарастването на самооценката си! Човек се учи да общува повече, да се сблъсква с тревожността си колкото се може по-често! като поведенчески експерименти се задават умишлено преживяване на провали, грешки и излагане - нарочно и осъзнато. Тогава човек осъзнава, че 99% от страха му е бил в собственото му съзнание, не и в реалността!

Терапията се подпомага с цветотерапията на д-р Бах, с фитотерапия - например с доказалите качествата си продукти на д-р Пашкулев. При нужда може да се приема и трибестан (или тинктура от билката бабини зъби), който повишава силно либидото, мотивацията, здравата нужда от постижения! Моето лично становище е, че приемът на "тежката артилерия" на психофармацията: транквиланти и т.н. при социалната тревожност единствено пречи на преодоляване на тревожността с помощта на собствените сили и психика!

При мъжете, страдащи от социална тревожност, е от значителна важност сексуалното поведение. Нужно е минимизиране на мастубацията, която срива биохимично смелостта и спомага ескалирането на тревожността. Пренасочване на либидото в социални контакти и флирт, запознаване и интимни връзки с противоположния пол! И при двата пола социалната тревожност се повлиява силно положително при установяване на удовлетворяваща интимна и емоционална връзка!

Социалната тревожност всъщност е нещо чудесно! Тя е просто гориво за процеса на психична интеграция и израстване! Стимул, който тласка към разширяване на съзнанието и развитие! Задача, дадена ни за разрешаване. Когато започнем да я решаваме успешно, осъзнваме, че тя е един прекрасен учител, учещ ни на спокойна разтворена смелост!