"Страхът от Бог е начало на всяка мъдрост"

[Guest hrisko_89]

Смятате ли, че наистина началото на мъдростта е свързано със страха от Създателя ?

Редактирано Март 3, 2010 от hrisko_89

[B__]

Не знам как успяваш да свързваш страх и мъдрост?!

[Guest hrisko_89]

Не съм ги свързал аз. Къде съм казал, че тези думи са мои ? Просто потърсих коментари за тази мисъл.

Редактирано Март 3, 2010 от hrisko_89

[val68z]

ако една любов се гради на основата на страха ,тогава що за ЛЮБОВ  е тя?  и изобщо колко силни ,и трайни са такива чувства ,градени върху тези отживели основи.

..."светът не е тъжен , тъжни са очите ,които гледат..."

[Рассвет]

Страхът Божи е благоговение, това е мистичен трепет.

Днес страхът е превърнат в послушание. И тъй, като ставате сутрин, обърнете се към душата си със следните думи: “Душо моя, благославяй Господа!” и виж какво е написал Той в тебе. След това вземи букварчето си и иди на училище да се учиш. Каквито мъчнотии срещнеш през деня, ще ги разрешаваш според написаното в душата си…

Учителя за Библията - т.1

[Валентин Петров]

Смятате ли, че наистина началото на мъдростта е свързано със страха от Създателя ?

Да, защото човек не иска да прави повече грях.

С нарастването на мъдростта започват да преобладават уважение, след това радостно възхищение, благодарност, дълбока любов и приятелство. Известен страх от греха остава.

[Розалина]

Смятате ли, че наистина началото на мъдростта е свързано със страха от Създателя ?

Градеж, основан на страх ,е като колос на глинени крака.

Моят отговор на въпроса е отрицателен.

Поздрави.

[Guest azbuki]

Бог е Любов, а страхът е обратното на любовта. :-)

[Guest hrisko_89]

Смятате ли, че наистина началото на мъдростта е свързано със страха от Създателя ?

Да, защото човек не иска да прави повече грях.

С нарастването на мъдростта започват да преобладават уважение, след това радостно възхищение, благодарност, дълбока любов и приятелство. Известен страх от греха остава.

Да, допускам това за възможно. Струва ми се, че ако някой го е страх, може да започне да избягва да прави грехове. И лека полека, в едни следващи етапи, стремежът му за по - голяма праведност да започне да се основава и на други, по - положителни чувства.

"Бог е Любов, а страхът е обратното на любовта. :-) " А възможно ли е любовта да съжителства с малко , дори и само първоначално количество страх ? Тоест в началото да има нещо като страхопочитание, после да започнат да се усилват любовта, уважението ?

Редактирано Март 3, 2010 от hrisko_89

[Ники_]

Смятате ли, че наистина началото на мъдростта е свързано със страха от Създателя ?

В повечето случаи да.

Страхът от Бога е свързан със страхът от смърт, наказание, страдание, болест, нещастие, мъка...

Хората "по начало" сме нищо повече от едно облечено в тяло егоизтичтно съзнание. Този егоизъм и тази идея и концепция за "аз" към която се обвързваме и с която се отъждествяваме е основния наш проблем.

Докато невежеството относно това съществува, докато неведението властва, то егоизтичното съзнание, което е продукт на въпросното отъждествяване, ще е онова, което унищожава живота и съществуването.

Често един убиец, или изнасилвач поема път за промяна на себе си, едва след уплаха от страдание, смърт, нещастие. Често такъв "човек" се покайва/разкайва, едва когато стане вярващ. Вярата също е дар.

Лично аз също от страх поех Пътя (освен предопределеността разбира се). В обикновенните хора няма любов, че с поради нейното присъствие да потърсят Бога.

Човек се стряска, я от присъствието на смъртта, я от нещастие, мъка , болка, болест... От тази позиция има два Пътя. При едния Път човек поема към Бога, т.е. намира някакво спасение, някакъв "спосителен пояс" в Бога, в религията, в учението. Това е прекрасен Път.

Буда също е поел този Път поради страданието, поради страховете от смърт, болест, болка; поради нежелание и несъгласие с всичко това; поради желание за разбиране на същността на нещата; поради копнеж за спасение (мокша).

Втория Път е когато човек поеме към озлоблението, омразата и атеизма. Често този Път завършва в гроба.

Да, според мен твърде често Мъдростта е следствие от Търсенето, а Търсенето - от уплахата.

[Станимир]

Смятате ли, че наистина началото на мъдростта е свързано със страха от Създателя ?

Кога е това „начало“? Хората са на различни етапи от пътя. В отделни случаи тези думи биха могли да се окажат верни, но едва ли са верни при всички случаи. За човек, който системно нарушава божествените закони, страхът може да е някакво начало, но за един порядъчен човек... или той вече може би е преминал т.нар. „начало“? И как може човек да определи в началото на мъдростта ли е, преди началото ли е, или след началото? Аз за себе си не мога да си представя, че бих могъл да изпитам страх от Бога.

[Розалина]

Бог е Любов, а страхът е обратното на любовта. :-)

[Диана Илиева]

Смятате ли, че наистина началото на мъдростта е свързано със страха от Създателя ?

Тъй като това твърдение е изказано доста отдавна, аз винаги съм го тълкувала думата страх не буквално, като боязън, уплаха, а като респект, съзнание за силата и вездесъщието на Бога.

При такова разбиране, аз подкрепям тази теза.

Иначе трупаме само знания, откъслечни и относителни, не и мъдрост.

[B__]

Смятате ли, че наистина началото на мъдростта е свързано със страха от Създателя ?

Тъй като това твърдение е изказано доста отдавна, аз винаги съм го тълкувала думата страх не буквално, като боязън, уплаха, а като респект, съзнание за силата и вездесъщието на Бога.

При такова разбиране, аз подкрепям тази теза.

Иначе трупаме само знания, откъслечни и относителни, не и мъдрост.

Тогава това бих го изказал по по-разбираем начин:

"Божествената воля се изразява чрез законите на Вселената. Съблюдаването на Вселенските закони е мъдрост"

Основния закон е Дхарман...от него произлизат общоизвестните и общо-объркани неща за кармата

Но това не е точно страх, а реализъм, т.е. Вселенизъм

Редактирано Март 4, 2010 от БожидарЗим

[Ани]

Това е старозаветен принцип. В Стария завет се среща много често. Ето например думите на Соломон в Книга Притчи Соломонови

7. Начало на мъдростта е страхът Господен; (добре разумяват всички, които се водят от него; а благоговението към Бога е начало на разбиране само глупци презират мъдрост и поука. (Притчи 1:7)

10. Начало на мъдростта е страхът Господен, и познаването Светаго е разум; (Притчи 9:7)

Но аз съм съгласна с Азбуки, че страхът е нещо противоположно на любовта. Човек не може да обича обекта от който се страхува. Затова съм се замисляла колко е трудно преминаването от старозаветен начин на мислене към новозаветен, към принципа Бог е любов, даден ни от Исус Христос.

А ето и мнението на Учителя по този въпрос:

Страхът също е необходим за човека. Чрез него той се калява, изработва нещо устойчиво в себе си. Казано е в Писанието: „Страхът от Господа е начало на Мъдростта“. Страх от Бога има само онзи, който е готов да изпълнява Божиите закони. В Писанието думата „страх“ е употребена в друг смисъл, а не в този, който обикновено се разбира. Не може човек да изпълнява Божиите закони от страх. Който е готов да изпълни великите закони на Битието, той е изпълнен с Любов, с благоговение към Бога.

Психически анализи

[Guest hrisko_89]

Смятате ли, че наистина началото на мъдростта е свързано със страха от Създателя ?

Кога е това „начало“? Хората са на различни етапи от пътя. В отделни случаи тези думи биха могли да се окажат верни, но едва ли са верни при всички случаи. За човек, който системно нарушава божествените закони, страхът може да е някакво начало, но за един порядъчен човек... или той вече може би е преминал т.нар. „начало“? И как може човек да определи в началото на мъдростта ли е, преди началото ли е, или след началото? Аз за себе си не мога да си представя, че бих могъл да изпитам страх от Бога.

Не знам. "В отделни случаи тези думи биха могли да се окажат верни, " - Да де.

"За човек, който системно нарушава божествените закони, страхът може да е някакво начало, " Да.

"но за един порядъчен човек... или той вече може би е преминал т.нар. „начало“?" Възможно е.

" И как може човек да определи в началото на мъдростта ли е, преди началото ли е, или след началото?" Не знам.

БожидарЗим каза :"Но това не е точно страх, а реализъм, т.е. Вселенизъм " Да, човек ако съзнава/вярва, че всичко се връща, защо зорлем да прави неща, от които после ще страда ? На мен ми се струва, че тази осъзнатост може да е свързана поне с малък, лек страх/уплах от евентуалните страдания, желание да не се усложнаява излишно живота и това да тласне човека към по - голяма добродетелност. Но тези неща не изключват чувството любов, желанието да си добър защото така искаш/чувстваш за правилно, нуждата да си такъв.

[Розалина]

hrisko_89,не знам за тебе,но аз обичам приказките.Само по тази причина ще се аргументирам с позоваване на приказка .Дадох по-горе отговор,но не се аргументирах,нали?

"Вълшебникът от ОЗ" е приказката.Героите -момиченцето Дороти,Плашилото ,Тенекиения човек и Страхливия лъв ,търсят добрия вълшебник и се надяват той да им помогне да решат проблемите си.Един от проблемите е страхът.Те пътуват към Смарагдовия град и не се страхуват от добрия вълшебник,а вярват и се надяват на неговата сила и мъдрост.Понеже са последователни и имат вяра , надежда и любов,те в крайна сметка се освобождават от проблемите и добиват мъдрост.Как мислиш,ако освен проблемите,които вече имаха ,се страхуваха от Добрия вълшебник,дали изобщо щяха да предприемат това пътуване?

[Guest hrisko_89]

"hrisko_89,не знам за тебе,но аз обичам приказките." Е, и аз горе долу обичам. Само че понякога някои примери, не знам дали съвсем точно пасват за това, за което се дават.Съгласен съм с теб. Имах предвид, дали нещо като страх от страдания/неприятности, не би могло да е някаква част от Пътя към Бог на даден човек или на хората по принцип. Тоест пътят им да е започнал със страх от наказание/последствия. Или поне този страх да е бил някаква част ( дори малка) от решението на човека да се стреми към по - праведен живот.

.................................................

П.п. Ако си бил някой дето е вършил злини, след това на главата са му се стоварили последствията, станал си вярващ,повярвал си че това е божие наказание и си започнал да се стремиш да не вършиш старите неща, този стремеж ако не изцяло, то поне от части няма ли да е свързан и със спомена за болката от преживените последствия от действията ти ? Тоест все едно малко дете се е опарило на печката и повече не пипа, защото помни болката, страх го е да не я изпита пак, не иска излишно да си усложнява живота. И не може ли първоначалната уплаха от божията способност за раздаване за възмездие, постепенно все повече да бъде измествана от чувството за любов и вярата ?

Редактирано Март 4, 2010 от hrisko_89

[Розалина]

hrisko,страх от страдания и неприятности и страх от Създателя според мен са различни неща.Ако се страхуваме от страдания и едновременно с това се страхуваме от Създателя,ние ще стоим на едно място и няма да мръднем от там,не и да тръгнем по път.

Щом не ти хареса приказния ми пример ще дам малко личен опит.

Аз се страхувах от доста неща .От земетресения,от физическо падане през зимата,от тъмното и много още други неща.И както си се страхувах преживях и няколко земетресения,и падане и сърцето ми подскачаше в тъмното.После дойде едно по-голямо страдание и за известно време заличи, измести фокуса от всички други малки страдания,които вече бях преживяла.Толкова ме обсеби това страдание,че забравих да се страхувам и се лутах в сериозна безпътица.Една ранна сутрин,много ранна, вървях през пуста гора,защото страданието не ми даваше мира и спокойствие ,та имах нужда да правя нещо.В тая гора има зоологическа градина.Когато лъвът изрева в клетката си, аз изведнъж осъзнах къде съм.Спонтанно се заслушах да чуя гласа на страховете си и забелязах,че ги нямаше.Погледнах пред себе си и видях заревото.Посрещал ли си скоро изгрева на слънцето сред природата?Вълшебно е .С първите слънчеви лъчи ,сякаш в душата ми влезе едно ново усещане за спокойствие,сила и радост.Вярвам в Бог.Вярвам ,че той е добър и любящ баща и не наказва,а е много дълготърпелив.Ние се наказваме сами.Това е мнението ми .Хубав ден.

[Guest hrisko_89]

"hrisko,страх от страдания и неприятности и страх от Създателя според мен са различни неща.Ако се страхуваме от страдания и едновременно с това се страхуваме от Създателя,ние ще стоим на едно място и няма да мръднем от там,не и да тръгнем по път." Не забравяй, че има хора които не вярват в карма, а вярват че Бог ги наказва.Тоест сгрешили са и мислят,че това дето им идва на главата е от Бог, божие наказание. А нали при кармата, нещата се получават някак механично : причина - следствие, скачане от високо - пребиване, закон - последствия. Тоест : Механизъм. Кой каквото прави, на себе си го прави. Не съм казвал, че приказката не ми е харесала. Този роман съм го чел два пъти и по ТВ също съм го гледал.

"Вярвам ,че той е добър и любящ баща и не наказва,а е много дълготърпелив.Ние се наказваме сами.Това е мнението ми .Хубав ден. " Да де. Съгласен.

Редактирано Март 4, 2010 от hrisko_89

[Ники_]

Страхът също е необходим за човека. Чрез него той се калява, изработва нещо устойчиво в себе си. Казано е в Писанието: „Страхът от Господа е начало на Мъдростта“. Страх от Бога има само онзи, който е готов да изпълнява Божиите закони. В Писанието думата „страх“ е употребена в друг смисъл, а не в този, който обикновено се разбира. Не може човек да изпълнява Божиите закони от страх. Който е готов да изпълни великите закони на Битието, той е изпълнен с Любов, с благоговение към Бога.

Психически анализи

"Началото на мъдростта е страхът Господен."

"Началото на мъдростта" - сиреч, че страхът може да те отведе там, където започва мъдростта.

Добре пише Учителя, че "Страх от Бога има само онзи, който е готов да изпълнява Божиите закони". Тук можем да обърнем внимание на думата "готов", демек онзи, у когото има готовност за това да бъде последовател, готовност за това да опитва с постоянство и упоритост да изпълни Закона (Тора-та).

Но Учителя продължава в изказа си с това, че "Не може човек да изпълнява Божиите закони от страх.". И това също е много точно, според мен.

Страхът и каквито и да е опити да поражда за изпълнение на Закона (Тора-та), то всичките ще са несполучливи, защото човек е сам по себе си немощен, неспособен, слаб.

Кой от нас изпълнява Закона (Тора-та)?

Можем ли сами да изпълним Закона?

Учителят продължава и твърди, както разбирасе твърди и Писанието, че Закона може да бъде изпълнен единствено посредством Любовта, но пък Любов от де!?

От де такава Любов, че да спре у нас да безчинства егоизтичното съзнание, че да спрат обидите, които отправяме към другите, директно, или индиректно, чрез действие наше, или чрез наше бездействие? От де такава Любов, че да спрем да вършим насилие, независимо какво е то по вид и форма?

Любов откъде?

Нима имаме Любов?

Ето защо Апостола е казал:

Галатяни 4:19

Дечица мои, за които съм пак в родилни болки докле се изобрази Христос във вас

Без Христос да се изобрази в сърцето нечие, без това да доведе след/със себе си Любовта, ние не можем да изпълним Закона, независимо колко ще се опитваме, борим, та и даже понякога ще се напъваме.

Когато обаче Христос се изобрази в някого, той същия със сигурност би разбирал думите апостолски:

Галатяни 2:20

Съразпнах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.

Докато съществува този "аз" и докато Любов липсва, то изпълнението на Закона е немислимо. Егоцентризъм и егоизъм ще царува.

В такъв случай страхът Господен е благодат. Дар.

Редактирано Март 4, 2010 от Ники_

[Диана Илиева]

hrisko_89,не знам за тебе,но аз обичам приказките.Само по тази причина ще се аргументирам с позоваване на приказка .Дадох по-горе отговор,но не се аргументирах,нали?

"Вълшебникът от ОЗ" е приказката.Героите -момиченцето Дороти,Плашилото ,Тенекиения човек и Страхливия лъв ,търсят добрия вълшебник и се надяват той да им помогне да решат проблемите си.Един от проблемите е страхът.Те пътуват към Смарагдовия град и не се страхуват от добрия вълшебник,а вярват и се надяват на неговата сила и мъдрост.Понеже са последователни и имат вяра , надежда и любов,те в крайна сметка се освобождават от проблемите и добиват мъдрост.Как мислиш,ако освен проблемите,които вече имаха ,се страхуваха от Добрия вълшебник,дали изобщо щяха да предприемат това пътуване?

А, "Вълшебникът от Оз" - много я харесвам

Обаче съм останала с други впечатления от приказката. То ... никак не се знаеше, че вълшебникът е добър; и героите ама никаква вяра нямаха, нито пък последователност, напротив, налагаше се да се подкрепят и окуражават един друг по пътя, и се страхува и още как, но просто нямаха друг изход, вълшебникът им беше единствената възможност. Пък после стана ясно, че и вълшебникът не е вълшебник Но именно това им позволи да добият разбиране за нещата: опознаха себе си, разбраха, че силата и възможностите са в тях самите, стига да си дадат свобода да упражняват това, което преди само им се струваше, че им липсва. Тогава именно добиха мъдрост. И сила.

А преди това просто сами себе си блокираха и ограничаваха. Имаха нужда (както и повечето хора) от вълшебник (учител, гуру, ..., Бог), който да им помогне, да им разреши проблемите (най-често измислени или създадни от самите хора), да ги спаси ...

И тъй като се оказа, че такъв могъщ вълшебник в същност няма и той дори е един измамник, наложи им се да потърсят в себе си, да си повярват. И ... намериха

Ти сама си го казала после:

Вярвам в Бог.Вярвам ,че той е добър и любящ баща и не наказва,а е много дълготърпелив.Ние се наказваме сами.Това е мнението ми

Въпреки че не съм съгласна с такава персонофикация на Бог, но общо взето така стоят нещата.

И може би ... добрият вълшебник (учител/гуру/ ... /Бог) е не този, който ни спасява, а този, който без разни вълшебства, само ни посочва начина и посоката на спасението.

[Розалина]

Благодаря Диана.

Аз май наистина пренаписах приказката увлечена в собствени мисли по въпроса.

Светъл ден на всички.

[Слънчева]

" Не забравяй, че има хора които не вярват в карма, а вярват че Бог ги наказва.Тоест сгрешили са и мислят,че това дето им идва на главата е от Бог, божие наказание. А нали при кармата, нещата се получават някак механично : причина - следствие, скачане от високо - пребиване, закон - последствия. Тоест : Механизъм. Кой каквото прави, на себе си го прави. Не съм казвал, че приказката не ми е харесала. Този роман съм го чел два пъти и по ТВ също съм го гледал.

"Вярвам ,че той е добър и любящ баща и не наказва,а е много дълготърпелив.Ние се наказваме сами.Това е мнението ми .Хубав ден. "

Така е, Бог обича всички ни и за това ни е дал условия да се развиваме. Пращал ни е Учители, Спасител... Това, че ние сме дебели глави и не желаем да се смирим, да разберем себе си и да сме благодарни за условията... Ми да-ще сме си в причина-следствието...

Всички имаме страхове и те ни карат да вършим глупости. Ако успеем да ги преодолеем /страховете де/, то ще видим, че всички проблеми са само в главите ни...

[ISTORIK]

Любовта, премъдростта или уважението не се основават на страха.