Пламъче Добавено Март 12, 2010 Доклад Share Добавено Март 12, 2010 Аз не приемам спора като средство за намиране на истината. Колкото пъти съм позволявала да ме въвлекат в спор,толкова пъти съм съжалявала за изгубеното време и напразно похабената енергия. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Март 12, 2010 Доклад Share Добавено Март 12, 2010 Може би с една и съща дума - спор, обозначаваме различни неща? Аз спорейки, споделяйки тук, а и другаде, съм си изяснявала доста неща. Разбира се, имало е и случаи на ядосване. Но това вече е изродена форма на спор - кавга. Ако на някой думата не му харесва, може вместо спор - да бъде дискусия, разговор, споделяне. Просто се иска нещо много малко - опит за разбиране и на другия. Не мога да кажа за себе си, че винаги съм успявала. Но когато това е ставало съм била благодарна на човека от който съм научила нещо, което не ми е било ясно. Може би на думите Всъщност всеки, който ми противоречи, ме дразни – така говори егото. Борислав просто трябва да поставим: "Опит за разбиране на другия". А егото за малко да го накараме да замълчи. Естествено - според възможностите си. Дано сте ме разбрали. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Март 12, 2010 Доклад Share Добавено Март 12, 2010 Така е, Ани!За съжаление голяма част от хората разбират под спор наддумването,което води неминуемо я до кавга,я до ръкопашен бой... Аз предпочитам да откривам истината в приятелски разговори и много държа на добрия тон. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Март 12, 2010 Доклад Share Добавено Март 12, 2010 Ами участниците казват каквото имат да казват и спират. И за какво им е да го казват тогава??? Това е чист абсурд. Човекът е съшит със съмнения и цял живот се лута търсейки. През всичкото това време той е в спор със самият себе си - "правилно ли постъпвам, защо постъпих така, защо се промених/отрекох/приех еди какъв си светоглед". Пак ще се повторя, че всяка мисъл е спор, защото е отричане на противоположното. Дали ще го заявиш във форум или не, това не промня факта, че е спор. Имам чувството, че някой се страхува мнението му да не стане повод за дразга, ненавист или агресия и изкуствено скопява комуникацията в опит да се предпази. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Март 12, 2010 Доклад Share Добавено Март 12, 2010 Ами участниците казват каквото имат да казват и спират. И за какво им е да го казват тогава??? Това е чист абсурд. Човекът е съшит със съмнения и цял живот се лута търсейки. През всичкото това време той е в спор със самият себе си - "правилно ли постъпвам, защо постъпих така, защо се промених/отрекох/приех еди какъв си светоглед". Пак ще се повторя, че всяка мисъл е спор, защото е отричане на противоположното. Дали ще го заявиш във форум или не, това не промня факта, че е спор. Защо намесваш и фактора време? Разбира се, че в течение на времето е възможно да променя позицията си по определен въпрос и е абсолютно сигурно, че ще я разширя, т.е. ще надскоча моментната си позиция. Но към момента в който публикувам дадено мнение във форума, позицията ми е нещо определено. „И за какво им е да го казват тогава???“ За да споделят гледната си точка. Имам чувството, че някой се страхува мнението му да не стане повод за дразга, ненавист или агресия и изкуствено скопява комуникацията в опит да се предпази. Не, аз нямам какво да загубя от това, че аз или някой друг е публикувал мнение във форума. Когато човек посади едно семенце, той ще положи усилия да осигури подходящи условия и да го предпази от нежелателни външни въздействия. Е няма да стои и през цялото време да го наблюдава – природните закони ще си свършат работата и без да прави това, – но все пак в известна степен и човекът може да окаже разумно съдействие. А целта винаги е една и съща: семенцето да даде възможно най-добри плодове. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Март 12, 2010 Доклад Share Добавено Март 12, 2010 ... Току що ти спори с мен - използва аргументи за да защитиш позицията си. Аз не видях нищо лошо в това, а и мисля, че не боли. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Март 12, 2010 Доклад Share Добавено Март 12, 2010 Да приемем, че съм спорил, въпреки че не съм казал нито думичка относно твоята позиция, а единствено съм изразил своята. И какво от това? Случвало ми се е немалко пъти да споря и тук във форума, и извън него. Това не променя мнението ми, че споренето е излишно губене на време. И на мен обаче, като повечето хора, често ми се случва да изразходвам времето си неразумно и глупаво. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Март 12, 2010 Доклад Share Добавено Март 12, 2010 "Не спори и не убеждавай!"- прочетох това правило в една книга и ми хареса. Старая се да го спазвам и се чувствам добре от това. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Март 12, 2010 Доклад Share Добавено Март 12, 2010 Да приемем, че съм спорил, въпреки че не съм казал нито думичка относно твоята позиция, а единствено съм изразил своята. И какво от това? Случвало ми се е немалко пъти да споря и тук във форума, и извън него. Това не променя мнението ми, че споренето е излишно губене на време. И на мен обаче, като повечето хора, често ми се случва да изразходвам времето си неразумно и глупаво. Е как да не говориш за моята позиция, след като в прав текст я обявяваш за "излишно губене на време". Не си губи повече времето с мен, защото от споделянето ти единствено се вижда, че имаш теза изтъкана от противоречия. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Март 12, 2010 Доклад Share Добавено Март 12, 2010 "Не спори и не убеждавай!"- прочетох това правило в една книга и ми хареса. Старая се да го спазвам и се чувствам добре от това. Т.е. мама е лоша, защото те е научила на морал, лош е и този който ти е казал да не минаваш на червено, а Галилей е лош, защото е казал, че Земята не е плоска. Той очевидно е поспорил, щом заради това е бил "любимец" на Инквизицията. Той обаче не е умрял, защото е знаел нещо, нито защото е спорел, че е прав, а заради предрасъдъците в мракобесното време в което е живял. Тогава кой е виновен - спорът или "предрасъдъците в мракобесното време в което е живял". Очевидно не е първото, защото в наши дни за такова становище не се гори на клада. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Март 12, 2010 Доклад Share Добавено Март 12, 2010 Хах, vorfax, добре се справяш, въвличаш всички в спора за спора Ами участниците казват каквото имат да казват и спират. И за какво им е да го казват тогава??? Това е чист абсурд. Човекът е съшит със съмнения и цял живот се лута търсейки. През всичкото това време той е в спор със самият себе си - "правилно ли постъпвам, защо постъпих така, защо се промених/отрекох/приех еди какъв си светоглед". Пак ще се повторя, че всяка мисъл е спор, защото е отричане на противоположното. Дали ще го заявиш във форум или не, това не промня факта, че е спор. Имам чувството, че някой се страхува мнението му да не стане повод за дразга, ненавист или агресия и изкуствено скопява комуникацията в опит да се предпази. Аз бих искала само да кажа нещо, че независимо какво правим - спорим, споделяме или каквото и да е там, ако няма разговор, т.е ако двете страни не искат да се чуят (взаимно или поне едностранно), наистина има резон да се запитаме "Ами защо въобще тогава казват нещо?". Във форум като този, човек не може да е сигурен, че няма поне един човек, който ще чуе (в случая - разбере) написаното и евентуално ще има полза от казаното/написаното. А, иначе, дали всяка мисъл е спор - виж за това може да се поспори Няма ли ... примерно да стане много еднообразно да наричаме всичко: мисъл, съмнение, колебание, мнение, убеждение с една единствена дума - спор?! Ииии ... някак доста фриволно приемаме, че тъй като съществувала противоположна мисъл, мнение, колебание и хоп, ставало спор. Ами в такъв случай всички ние пък до един сме шизофреници Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Март 12, 2010 Доклад Share Добавено Март 12, 2010 Хах, vorfax, добре се справяш, въвличаш всички в спора за спора Идеята на спора не е да се въвлече в конфликт, а тъкмо да се избегне той, като се достигне до единодушие и се разкрие онова което е най-правдоподобно. Спорът е цел и то за цял живот, но не е самоцел. А, иначе, дали всяка мисъл е спор - виж за това може да се поспори На твое разположение съм... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Март 12, 2010 Доклад Share Добавено Март 12, 2010 Да приемем, че съм спорил, въпреки че не съм казал нито думичка относно твоята позиция, а единствено съм изразил своята. И какво от това? Случвало ми се е немалко пъти да споря и тук във форума, и извън него. Това не променя мнението ми, че споренето е излишно губене на време. И на мен обаче, като повечето хора, често ми се случва да изразходвам времето си неразумно и глупаво. Е как да не говориш за моята позиция, след като в прав текст я обявяваш за "излишно губене на време". Не си губи повече времето с мен, защото от споделянето ти единствено се вижда, че имаш теза изтъкана от противоречия. Това са спекулации. Ето ти с мненията се демонстрираш най-отрицателната страна на спора. Мненията ти са изцяло безсмислени и провокативни. Както казах в едно предходно мнение всичко е въпрос на изкуство да водиш полемика, а не на това дали тезата, която защитаваш е вярна. Това, че се опитваш да ме въвлечеш в спор въпреки нежеланието ми е най-малкото некоректно. И други неща е, но няма да ги спомена. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Март 12, 2010 Доклад Share Добавено Март 12, 2010 (edited) ъ пък аз останах с впечатлението, че ти ме въвличаш в това: А, иначе, дали всяка мисъл е спор - виж за това може да се поспори И една бележка от мен: Спорът няма лоша страна, има само губеща (да се чете "пречупваща"). ПП: В момента повече ме вълнува защо се налага да редактирам за да си оправям емотките... Редактирано Март 12, 2010 от vorfax Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Март 12, 2010 Доклад Share Добавено Март 12, 2010 Казах го шеговито - затова и сложих емотиконките. Както и казах защо мисля така. Един въпрос - случвало ли ти се е след спор да стигнете до единодушие? И ако да - обединили ли сте се около най-правдоподобната теза? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Март 12, 2010 Доклад Share Добавено Март 12, 2010 (edited) Както вече заявих, целта на спора е да се достигне до единодушие, чрез убеждаване (предотвратяване на конфликт). Съзнавайки това, аз съм наясно и че от спор не мога да изгубя, а единствено да се обогатя. Т.к. "умея да губя" (защото както казах от спора не може да се губи) аз съм променял мнението си под въздействието на по-убедителни от мен. Мисля, че това отговаря на въпросът ти. ПП: Винаги съм се страхувал да се шегувам с религиозни хора (в контекста на емотките). Редактирано Март 12, 2010 от vorfax Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Март 13, 2010 Доклад Share Добавено Март 13, 2010 (edited) "Не спори и не убеждавай!"- прочетох това правило в една книга и ми хареса. Старая се да го спазвам и се чувствам добре от това. Т.е. мама е лоша, защото те е научила на морал, лош е и този който ти е казал да не минаваш на червено, а Галилей е лош, защото е казал, че Земята не е плоска. Той очевидно е поспорил, щом заради това е бил "любимец" на Инквизицията. Той обаче не е умрял, защото е знаел нещо, нито защото е спорел, че е прав, а заради предрасъдъците в мракобесното време в което е живял. Тогава кой е виновен - спорът или "предрасъдъците в мракобесното време в което е живял". Очевидно не е първото, защото в наши дни за такова становище не се гори на клада. Извинявай, не разбрах точно тълкуването ти на моите думи. Според мен, примерите, които даваш, не се вързват с това, което казвам. Това обаче, не е причина да те уважавам по-малко или да се опитвам да ти обяснявам своята позиция. Просто приемам факта, че има други хора, с различно от моето мнение по темата и толкова. А ако говорим за Галилей(между другото) ето ти един интересен, според мен, цитат от една много интересна книга: В течение на вашата история духовните работници и учените интуитивно са знаели, че Земята е много, много специална планета. Тя е! Не е случайно, че Галилей, който е бил съгласен с Коперник, е трябвало да се противопостави на такава силно вкоренена в съзнанието на хората религиозна догма, че вселената се върти около Земята. И знаете ли какво? Метафорично казано, тя наистина се върти около Земята! "Крион - Писма от дома"; Лий Каръл; изд.Аратрон;София;2008г. Редактирано Март 13, 2010 от Роси Б. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Март 13, 2010 Доклад Share Добавено Март 13, 2010 Извинявай, не разбрах точно тълкуването ти на моите думи. Пишеш, че спазваш това правило (според някого): "Не спори и не убеждавай!"- прочетох това правило в една книга и ми хареса. А аз пиша, че убежденията ни са дело на убеждаване. Дали ще е болката от опарилият ни котлон или респекта към мама/законите/морала за да си мием ръцете/минаваме на зелено/уважаваме: Т.е. мама е лоша, защото те е научила на морал, лош е и този който ти е казал да не минаваш на червено, а Галилей е лош, защото е казал, че Земята не е плоска. Мога да го кажа и другояче. Ако никой никога не ни е убеждавал в нещо, не ни е насаждал задължения и ограничения, тогава още щяхме да палим огън с камъни. ПП: Метафорично и всеки от нас е център на Вселената. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Март 13, 2010 Доклад Share Добавено Март 13, 2010 Както вече заявих, целта на спора е да се достигне до единодушие, чрез убеждаване (предотвратяване на конфликт). Съзнавайки това, аз съм наясно и че от спор не мога да изгубя, а единствено да се обогатя. Т.к. "умея да губя" (защото както казах от спора не може да се губи) аз съм променял мнението си под въздействието на по-убедителни от мен. Мисля, че това отговаря на въпросът ти. ПП: Винаги съм се страхувал да се шегувам с религиозни хора (в контекста на емотките). Мне, аз мисля, че не отговаряш на въпросите ми, а просто шикалкавиш Обаче, ако послеписа е сериозен и ако ме считаш за религиозен човек (каквото и смисъл да влагаш в това) - то аз няма да настоявам с тези или други въпроси. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Март 13, 2010 Доклад Share Добавено Март 13, 2010 Пишеш, че спазваш това правило (според някого): "Не спори и не убеждавай!"- прочетох това правило в една книга и ми хареса. А аз пиша, че убежденията ни са дело на убеждаване. Пиша, че това правило ми харесва, а не че го спазвам, само защото съм го прочела в една книга. Аз съм прочела доста книги, повярвай ми. Колкото до това, че убежденията ни са дело на убеждаване, не съм напълно съгласна. Те са дело най-вече на свободния ни избор между примерите, които виждаме в живота си, отколкото между това, което ни говорят. Но ти си имаш право на собствено мнение, както и аз на мое. Единодушието не е задължително. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Март 13, 2010 Доклад Share Добавено Март 13, 2010 Мне, аз мисля, че не отговаряш на въпросите ми, а просто шикалкавиш Днеска четох правилата и там пишеше форумът да не се използва като "средство за забавление". Сега ще ти тежи на съвестта Пък аз се включих от състрадателност и да допълня в тази част от заглавието "(и не само)". Пиша, че това правило ми харесва, а не че го спазвам, само защото съм го прочела в една книга. Старая се да го спазвам и се чувствам добре от това. ... че убежденията ни са дело на убеждаване, не съм напълно съгласна. Те са дело най-вече на свободния ни избор... Това вече е друга тема. Според мен не съществува свободен избор, извън представите ни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Март 13, 2010 Доклад Share Добавено Март 13, 2010 Мне, аз мисля, че не отговаряш на въпросите ми, а просто шикалкавиш Днеска четох правилата и там пишеше форумът да не се използва като "средство за забавление". Сега ще ти тежи на съвестта Пък аз се включих от състрадателност и да допълня в тази част от заглавието "(и не само)". Е, vorfax, това, че ти отговарям в шеговита форма, не означава, че говоря глупости. Просто се чувствам свежо, като те чета Въпросите ми са сериозни, не настоявам да ми отговаряш ти или някой друг, просто ако имаш желание, може да се замислиш върху тях. Макар че ... аз също бях убедена, че стигаме до единодушие след някой спор. Чак след доста време ми стана ясно, че единодушие на практика не се постига, просто някой млъква или изморен от спора, или оборен, именно от по-убедителния (както и ти казваш, не и от по-близо до истината) спорещ, но не и прегърнал тезата му. И дори в този човек остава някаква горчивина, която може и да не забележим. До единодушие (или по-скоро единомислие?) може според мен да се стигне в разговор и то тип въпроси и отговори, и то само когато задаващият въпроси наистина е склонен/отворен да чуе този, който отговоря. И пак не е задължително да прегърне всичко това, което са му казали/отговорили. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Март 13, 2010 Доклад Share Добавено Март 13, 2010 ... единодушие на практика не се постига, просто някой млъква или изморен от спора... ее, много циничен поглед... За съжаление синдромът "Голяма уста" често разваля хубавият спор като го разводнява в "надприказване", както си забелязала... ... или оборен, именно от по-убедителния... е, тъкмо де Един въпрос - случвало ли ти се е след спор да стигнете до единодушие? ... аз съм променял мнението си под въздействието на по-убедителни от мен. Мислех, че ще приемаш думите ми като потвърждение, че убедителността предизвиква единомислие или както предпочиташ - единодушие. Елементарен пример е вярата/знанието, че има белобрад дядо разнасящ подаръци покрай Коледа. В един момент сме получили достатъчно убедителни аргументи, че това не е така (или че е така) и променяме позицията си. За спор са нужни двама (евентуално и "себе си", когато се "поглеждаш отстрани") и допускане, че може и да грешиш. Едва тогава можеш да претеглиш доводите за едната и другата позиция (като Темида) и да стигнеш до единодушие, че нищо не е ясно примерно Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Март 13, 2010 Доклад Share Добавено Март 13, 2010 В спора се ражда караницата- тя, караницата си няма друго потекло. Но, освен родилни функции, спорът представлява и ритуална дейност. Аз съм религиозен и почитам три и половина бога на словесните стихии- та, литургията, която им отслужвам се състои в принасяне на словоприношение...независимо дали ще е в спор или не, дали ще има смисъл или не...Важното е да поддържаш боговете благосклонни- а за това не ти требе дар-слово, а требе да им правиш дар-слово...Най-добре е в спор, щото който пръв стимулира родилната дейност и от споре се роди караница- получава бонуси... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Март 13, 2010 Доклад Share Добавено Март 13, 2010 В спора се ражда караницата- тя, караницата си няма друго потекло. мм... тц Потеклото на караницата е имането и сестра и нямането. Примерно имането на имане за делене и нямането на култура. А спора? Спора е изкупителна жертва. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.