Princess_of_love Добавено Февруари 28, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 28, 2010 Здравейте, вече не издържам - през октомври останах без работа, но аз не се отчаях - действах неуморно с планове, курс за допълнителна квалификация, срещи с хора ... Тогава се запознах с това момче, с което след 5 срещи изпълнени с вълнения и невероятни емоции всичко приключи с 2 смс-а от негова страна - това беше огромен шок - тъкмо мислих че светът е прекрасен и всичко се нарежда - любов и евентуално работа... но не можах да превъзмогна това че така внезапно приказката с това момче свърши, още повече че случайно се засякохме с него в квартала ми след въпросната раздяла , той ми каза че иска да излезем на кафе с едно "ама .... " но цялото желание на света да сме заедно се усети като прилив на енергия който едва не те събаря на земята в несвяст. Пишехме си в скайп и на Коледа ми пусна смс - само мисълта че той евентуално мисли за мен ме държеше на крака, въпреки всичко останалата част от света не ме вълнуваше - курсът на който ходих изостана на заден план, не можех да се концентрирам, после се разболях - само мисълта че може би ще го видя след 10 януари ме мотивираше да се лекувам, но пак не учех - чаках да дойде датата 10-ти януари - просто в скайп той ми каза че след Коледа заминава за Аржентина и ще се върне на 10ти януари. Исках да ми се обади като се върне и да сподели за почивката на живо - той не обеща но надеждата това да се случи гореше с пълна сила в мен. Телефонното обаждане го нямаше вече 4 дни, в интернет не се появяваше - изпаднах в паника и му се обадих аз - телефонът беше изключен ... отново шок - търсене на контакт с него, връзка с брат му онлайн но само с обещание да му предаде че го търся, без да ми даде координати, и все пак след 2 седмици целодневно ровене и мислене как да се свържа с този човек, най-накрая намерих актуалния му път - по незаконен път. Обадих се - нов шок, защото след многото последвали разговори в деня, в който му се обадих и настояване да го видя , той ми съобщи че е разбрал че има дете и затова е прекратил отношенията ни - дете за което той не е готов и майката на което той не обича. Не ме интересува че е така!Искам да съм с него и детето му ще гледам ! Той не иска да се обвързва с мен, оставя ме само аз да го търся - и аз го правя и той се вижда с мен и изкарваме невероятни вечери заедно ... наситени с чувства, емоции , не толкова разговори - аз обичам да го гледам без да си говорим също. Истината е, че някак в месеците , които вече изминаха - виждах се с много момчета, поне 2-3, не мога да изпитам това което изпитвам към него и смятам че ако съм с този човек - вселената ще е нашия спокоен дом, светът ще е подчиенен на нашите желания и ще сме безкрайно щастливи - и все пак знам че не ми се е отдал , вижда ме защото ме харесва но ми сподели че не иска да се влюбва в мен, иска аз да си намеря човек, който ще е готов да сподели всичкото си свободно време с мен , за да съм аз щастлива. Искам да съм с него - уютно ми е , спокойно ми е , искам да усещам присъствието му , искам остатъка от уханието на кожата му да ме облива всяка сутрин , това смятам че ми пречи да се съсредоточа върху неща , с които трябва да се справя за да имам пълноценен живот - да си намеря работа, да уча най-вече, да се грижа за тялото си , за къщата в която живея - нямам желание за тези неща - казвам с ивечер че трябва да направя конкретни стъпки на сутринта , когато се събудя, но нежеланието ми е толкова сиилно , че само стоя пред монитора, гледам филми, ям готова храна , карам се с приятелки, нямам енергия за нищо - размазала съм се - пак се разболях но никакъв лекар не съм посещавала -както и предните пъти - само когато видя момчето се амбицирам да се лекувам , за да се чувствам добре здравословно в неговата компания а не да подсмърчам и да нямам енергия , най-малката дрязга с родителите ми ме изкарва извън равновесие, плаче ми се - но рядко го правя - прост о целият ми живот се обърка и не знам как да го наредя - нямам воля, чувствам се безсилна, като червей който само чака да го смачка някой крак ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ирина - Horus - Чебурашка Добавено Февруари 28, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 28, 2010 (edited) Мило момиче, разбирам бушуващите чувства в теб, но трябва да приемеш истината, че въпросният мъж не желае сериозна връзка и обвързване. Ако и ти не я желаеш и "олекотиш хватката" си - ще се разберете и той няма да бяга от теб (както впрочем досега е постъпвал със сериозните жени в живота си, поради ангажиментофобията си). Но, ако искаш сериозен и отговорен мъж - приеми истината, че това не е мъжът, в който сега си влюбена. Не бъди мазохист, не се самообвинявай! Няма виновни в случая - просто сте различни. И ако има някакъв проблем - то той не е нито в теб, нито в него, а в това, че ти не желаеш да приемеш истината, че чувствата нямат нищо общо с отговорността. Някой може много да те обича.. и да не иска да бъде с теб. Или да те обича и да е с теб - но да не иска за носи отговорност. Или - да не те обича, но от отговорност да е с теб.. Варианти под небето в човешките отношения - много! Но, всеки сам си избира в кой от тях да живее Редактирано Февруари 28, 2010 от Чебурашка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Radita Добавено Февруари 28, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 28, 2010 Миличка я се стегни,за да те обича някой,трябва първо ти самата да се обичаш,ако ти не го направиш и другите няма....Докато гониш,ще ти бягат,спри да гониш!!! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Princess_of_love Добавено Февруари 28, 2010 Автор Доклад Share Добавено Февруари 28, 2010 Истината е, че всичко това, което ми се случва , ме кара да се чувствам изгубена .. дори да успея да приема нещата от ъгъла , че не е редно да се виждам с него - не виждам собствения си път напред - и всички тези болести които постоянно ме нападат! когато виждам нещата в бъдеще без момчето за което пиша не искам да живея , карам се с всички около мен, призовавам смъртта - обичам го това момче, знам че и той има силни чувства към мен - още не е избрал и той какво да прави . Само той ми беше светлината н а ентусиазма, мотивът да се боря с това да бъда някоя - за последните месеци , в които всичко ми се случи наведнъж - напуснах работа, а от тази, която смятах за бъдеща такава , ме излъгаха и решиха че не им трябвам , момчето с което се виждах 2 години реши че не иска да е с мен и това момче се появи и сега всичко стана още по-трудно. Плаши ме черния тунел - без любов, без перспектива. Голяма съм , не би трябвало да се плаша, но мотивът Аз ми убягва, затова пиша . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ирина - Horus - Чебурашка Добавено Февруари 28, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 28, 2010 мотивът Аз ми убягва Именно! Докато осмисляш живота си чрез нещо или някой, извън себе си - няма да си щастлива. Нищо на този свят не ни принадлежи - тук сме като в музей от ценни експонати, на които можем да се радваме, да разглеждаме с уважение, да изучаваме.. но, нямаме право да притежаваме, да чупим или да крадем Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Princess_of_love Добавено Февруари 28, 2010 Автор Доклад Share Добавено Февруари 28, 2010 Да, Радита - така се влюбих в него - бях самоуверена и така му привлякох вниманието - сега не изпадам пред него в толкова подробности - даже няма с кой точно да ги споделя - приятелките ми по темата не искат да говоря -за тях човекът с дете даже не е тема за разговор. ИСтината е, че чувствам че имаме бъдеще заедно, и си мисля ,ч е ако и той се пречупи всичко ще е като в приказка. А как да намеря себе си отново без неговата силна подкрепа ?! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Radita Добавено Февруари 28, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 28, 2010 Защо не го погледнеш от друг ъгъл,може би това е едно от изпитанията които си избрала,преди да се родиш ,сигурно не предполагаш колко силна си всъщност.Размисли малко и ще видиш ,че не е чак толкова болезнено,може да е за твое добро,извлечи ползата от ситуацията,няма смисъл да боледуваш Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Princess_of_love Добавено Февруари 28, 2010 Автор Доклад Share Добавено Февруари 28, 2010 В момента се чувствам невъзможно слаба, нямам воля за нищо - .. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Vespertine Добавено Февруари 28, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 28, 2010 може би ако отпуснеш малко хватката наистина би му оставила свободата да избере и е възможно неговият избор да си ти. Как може да обичаш някой, а да го задушаваш със себе си? Това е по-скоро егоистично чувство, освен това не можеш да искаш от него да е смисълът на живота ти, помисли си каква отговорност му стоварваш на това момче!! Ти би ли се справила ако някой така мисли за теб? Извинявай, че така ти говоря, но си мисля, че наистина трябва да се заемеш първо със себе си, да се възстановиш, защото твоето здраве зависи САМО ОТ ТЕБ, а не от някой, който ту го има, ту го няма... не подхождай безотговорно към себе си, защото и другите ще се отнесат така с теб. Надеждна 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Февруари 28, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 28, 2010 (edited) В момента се чувствам невъзможно слаба, нямам воля за нищо - .. Може би той също... Все пак, ако е вярно това за детето... Защо очакваш от него нещо, което на теб самата ти е трудно да дадеш? Може би той има не по-малка нужда от подкрепа от теб самата. Готова ли си да му я дадеш? Опитай се сама да подредиш живота си и той може би ще открие в тебе опората, която му е нужна. Може би това е цената, която трябва да платиш за да бъдете заедно. При всички случаи ти самата трябва да потърсиш промяна в живота си. Редактирано Февруари 28, 2010 от Станимир Надеждна 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Февруари 28, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 28, 2010 Здравей,мила!Не се поддавай на отчаянието!Опитай се да възстановиш хармонията в себе си и да мислиш за други неща.Тази психическа енергия която хабиш блокира решаването на проблема.Остави нещата да се развиват сами и всичко ще си дойде по местата.Ще се убедиш сама! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Princess_of_love Добавено Февруари 28, 2010 Автор Доклад Share Добавено Февруари 28, 2010 Да, прави сте - и аз всяка вечер след безполезен ден си повтарям това - че трябва да съм силна и изпълнена с воля за живот - не му трябва да е с жена , която разчита само на нег- просто се чувствам вече безсилна - той ми дава мн заряд когато го видя, но в повечето случаи когато се прибирам се разделяме с "не знам кога ще се видим " - това е нещото което страшно ме потиска. И трябва да се боря с това чувство - знам , че трябва да се стегна, знам че трябва да наредя живота си - просто не намирам тази сила в себе си и може ли някой да ми каже как да я открия отново .. ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Февруари 28, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 28, 2010 "не знам кога ще се видим " Според мен той точно с това те държи.Опитай се да премахнеш тази програма.Противодействай със следното:"Оставям се в ръцете на Бог.Той знае какво е най-добро за мен!Каквото и да се случи, ще го приема с радост." Надеждна 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Princess_of_love Добавено Февруари 28, 2010 Автор Доклад Share Добавено Февруари 28, 2010 Ще се опитам - ще си повтарям думите като молитва, дано Бог наистина е с мен, защото май аз не съм с него от много отдавна ... Благодаря на всички ! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Февруари 28, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 28, 2010 Да, Радита - така се влюбих в него - бях самоуверена и така му привлякох вниманието - сега не изпадам пред него в толкова подробности - даже няма с кой точно да ги споделя - приятелките ми по темата не искат да говоря -за тях човекът с дете даже не е тема за разговор. ИСтината е, че чувствам че имаме бъдеще заедно, и си мисля ,ч е ако и той се пречупи всичко ще е като в приказка. А как да намеря себе си отново без неговата силна подкрепа ?! Aко още в началото се предполага, че някой от двамата във връзката трябва да се промени, за да се получи приказка ... то приказка няма да има. Или не и в типичния й вариант с хепи енд. За съжаление много връзки и бракове дори се осъществяват именно с такива амбиции/надежди за промяна от страна на единия по отношение на другия. И са донесли само страдания и раздели. За последното изречение - ами как щеше да намериш себе си, ако въобще не беше срещнала това момче?! Все пак освен проблемите си с него, ти си изброила и други травмиращи обстоятелства в живота. Опитай се да се събереш. Всеки от нас периодично минава през възходи и спадове в живота си. Струва ми се една дългосрочна цел би осмислила добре ежедневието. И нека тази цел не е обвъзрзана с някакви очаквания и изисквания към другите ... Както и да бъде нещо, действително важно и нужно за теб! Дъгата и Надеждна 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Деяна Добавено Февруари 28, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 28, 2010 Защо се вкопчваш така? Какво ти липсва? От какво се страхуваш или какво се опитваш да замениш, да запълниш? Какво всъщност търсиш? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Princess_of_love Добавено Февруари 28, 2010 Автор Доклад Share Добавено Февруари 28, 2010 Дааа, така е , Диана Илиева! Всичко просто ми се струпа и да, трябва да се справя независимо дали съм с него. просто думата "пречупи " не е подходяща и имам нужда от нещо което знам че той може да ми даде , затова пиша за "силната му подкрепа"и все пак Станимир ми напомня че аз трябва да съм неговата упора, просто в момента се опитвам да му кажа, че разбирам неговата ситуацията ... и искам да бъде достатъчно свободен за да направи своя избор и че просто искам да е щастлив - всичко това наистина . Ще се опитам да се събера, макар и да нямам още план как .Благодаря Ви на всички и за напомнянията и за съветите - наистина няма с кой да поговоря а така искам да съм с този човек до края на света .. Благодаря ВИ ! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Princess_of_love Добавено Февруари 28, 2010 Автор Доклад Share Добавено Февруари 28, 2010 Защо се вкопчваш така? Какво ти липсва? От какво се страхуваш или какво се опитваш да замениш, да запълниш? Какво всъщност търсиш? Изглежда като вкопчване?! Просто миговете прекарани с този човек са ме карали да се чувствам както никога в живота ми - окрилена, силна, непобедима. Когато се чувстваш толкова прекрасно с някой не искаш да бъдеш с друг, нали? Аз не съм влюбчива личност, рядко се отдавам - този е 3-тия път в живота ми - 1-вият в гимназията - нереализираната любов, и си мисли човек че когато намери хармонията не иска да търси друга - решението на проблема е прост за мне - за момчето не е - истината е , че в предишните 2 пъти чувството не е било дори малко силно колкото това сега. Просто ударът на съдбата (или препятствието което аз съм си избрала) е прекалено голям за мен - колкото си по-щастлив, толкова по-от високо падаш, прсото не мога още да заживея с този факт - иначе хората са казали, че това което е твое ще се върне и след като го пуснеш на свобода. Въпросът е че разочарованието от факта , че има такава огромна пречка пред това да бъдеш истински емоционално щастлив, е ... не мога да го опиша, нямам думи. Надеждна 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Princess_of_love Добавено Февруари 28, 2010 Автор Доклад Share Добавено Февруари 28, 2010 Ще продължавам да мисля върху всичко , което сте ми написали, дано да успея, иначе ще правя компания на реещите се ... Страхувам се принципно от много неща, много неща ми липсват, но това усещане на пълнота с това момче - това също ми липсва, когато не издържам на тази липса му се обаждам и той идва ... и всичко става красиво .Благодаря на всички ! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Alexander Добавено Февруари 28, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 28, 2010 ... но в повечето случаи когато се прибирам се разделяме с "не знам кога ще се видим " - това е нещото което страшно ме потиска... granat1 е права - той с това те държи, държи те "на ръба на острието" съзнателно или не, но така се получава, а това наистина е много изтощително! Остави нещата да се случват, не го притискай. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Февруари 28, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 28, 2010 Любовта е хубаво нещо, само че описаните чувства, не са любов, хармонията също е хубаво нещо, но описаното не е и хармония. Тежичък период преминаваш Princess_of_love, и ще го преминеш, но понякога изкачването на едно стъпало е удивително трудно, въпреки че човек просто трябва да вдигне очи да го види и да стъпи на него. Хубаво е, ако се опиташ да излезеш от частния, конкретен случай и погледнеш по глобално на нещата. Всеки човек обича да има до себе си усмихнат, уверен, излъчващ действие и светлина човек. Вижда ли в теб тези неща, това момче!? Ако не, къде си ги оставила!? и защо!? Винаги са ми били много странни взаимоотношения между двама души, които се основават на взаимно оплакване, изказване на безпомощност и предлагане на "патерица", която всеки момент може да се счупи. "Не мога без теб"- най- най- най голямата "патерица" която някой може да предложи на някого и най- чупливата. Ако това момче усеща това нормално е да се дърпа, това е все едно да си сложиш примка на врата. Когато някой ми каже това се задушавам само при мисълта. Много по- интересен е човек, когато покаже различни свои потенциали, различни виждания, различни интереси, различна обич дори. Нямаш сила.... нормално, може би лека депресия, може би просто преход, може би душевна слабост някаква. Но ако се фиксираш в това трудно ще се справиш сама. Както казаха и по- горе обърни гледната точка, не приемай момчето като обект, "който искам за себе си, защото се чувствам добре". Факта че текста в кавичките е в първо лице единствено число, говори за слабост и силна зависимост. Опитай се да го промениш. Утре е първи март, излез купи си кокичета очертава се слънчев ден, макар че слънцето не винаги помага на 100% поне опитай Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Lifetime Добавено Март 1, 2010 Доклад Share Добавено Март 1, 2010 Здравей, мила, аз ти пиша просто като подкрепа, защото знам точно как се чувстваш и какво преживяваш. На мен ми се случи преди време. Случи ми се да се влюбя така безпомощно, да залитна, да се чувствам както ти сега, защото преживявах една много трудна и болезнена любов, без да искам да го осъзная. Хубаво ми беше с този човек, исках да го задържа, но той просто не ми позволяваше. Получавах куп съвети да се откажа, да се стегна, да продължа, но аз ги виждах като вражески съвети, а не като приятелски, каквито бяха. И бях готова да се жертвам безпощадно, да затрия себе си, за да се изгубя в някой друг. Толкова е притегателна любовта понякога и толкова неразбрана. В крайна сметка, като мина повече време разбрах, че за да те уважава някой и за да получиш любов, трябва първо ти сам да се заобичаш, сам да уважаваш себе си, а не просто да се опитваш да запълниш някаква празнина от миналото, както се оказа, че правя аз. Може да ти се струва невъзможно, но е истина - погледнеш ли нещата от мааалко по-различен ъгъл ще видиш, че просто не си заслужава да хабиш своето време и своите нерви, да се загубиш в чужда самоличност, да жертваш себе си за изгубена кауза. Съветвам те да си силна, въпреки че е трудно. Повярвай ми, ако го направиш, много скоро, по-скоро отколкото изобщо предполагаш, ще се усмихваш като се сетиш за какво си плакала. Гарантирам ти. Просто си повярвай, ти си си ти, родена си да живееш свой живот, а не чужд, някой беше дал пример с патерици по-горе и това е така - не че любовта ти не е истинска, напротив, но смисълът на всяка любов и красотата й също така се крие в споделената усмивка, в споделената радост, не само мъка. Бъди оптимист! Знаеш ли, че болестите ти идват точно от това, от твоите нерви, от твоята негативна нагласа? Да не ти казвам в такъв период на мен каква диагноза ми поставиха специалисти и колко страшно и безпомощно се чувствах. Няма такова нещо. Всичко опира до нагласа. Обичай се! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Lifetime Добавено Март 1, 2010 Доклад Share Добавено Март 1, 2010 И още нещо, забрави думата "проблеми". Наричай ги вече "възможности", като разбираш понятието в най-широкия му смисъл, от това да станеш по-силна, до това да се изкачиш по-нагоре по стъпалото. Желая ти успех! не... 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Деяна Добавено Март 1, 2010 Доклад Share Добавено Март 1, 2010 Да, на мен ми изглежда, като вкопчване, но не се засягай и не го приемай нито като критика, нито като заяждане или нещо подобно. Защо се измъчваш така? Защо не опиташ да оставиш този човек? Просто го пусни и нека си върви по пътя. Така повече ли ти харесва? Похабяваш се и губиш красиви години от живота си. Ако искаш зарежи курсовете си и щом искаш губи време, но нека да е с някой, които те обича и ти също обичаш. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Март 1, 2010 Доклад Share Добавено Март 1, 2010 (edited) Princess_of_love, просто си в криза. Знаеш ли, всичко ще отмине и после ще се смееш, ама много Аз едно нещо съм разбрала от всичките си щастливи и по-често нещастни връзки, но пък това е нормално ... Разбрах, че истинската цена на любовта е любов. И няма положения, като някой как те омотава или измисля някакви нови и нови неща да му е хубаво и на него, или по-скоро на неговата измислица-премислица и илюзия за щастие. Дори и да те обича - какво от това, ти се хабиш, а той си гради планове за бъдещето. Изборът си е твой. Аз лично, особено много не обичам съветите и особено много съветите за неща, които се отнасят до сърцето, щото всичко е различно, колкото и да си прилича, но има общи положения - ако тази любов ти носи толкова страдания, пусни я да си ходи, заедно с обекта й - като не прави нищо и не иска да е с теб - да върви по пътя си. За една жена е важно да се чувства добре, не е необходимо да обичаш и да умираш от това. Има мъже, които докато се наканят на някакво реално действие, ще дойде Второто Пришествие. Бих казала - благодаря А на теб - повече самочувствие! Редактирано Март 1, 2010 от Мона Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.