bee_bg Добавено Септември 1, 2007 Доклад Share Добавено Септември 1, 2007 ... безкористно даване се практикува от много милионери и милардери (Рокфелер, Опра Уинфри, Карнеги и т.н), както и от много богати хор и бизнесмени, като всеки преценява къде да даде тези пари. И всички те са убедени, че давайки това - получават много повече. Някои го наричат духовна математика, безкрайно изобилие, духовно богатство. Дълбоко се съмнявам че като дават ще получат чак толкова(духовно богатство) мисля си че богатите го правят от благоприличие и повече за реклама . А колкото за дадена общност(братство) трябва да има някакви средства то е ясно , но трябва да е на доброволен принцип и дадено от сърце и самите цифри са без збначение десятък или нещо друго . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
max Добавено Септември 1, 2007 Доклад Share Добавено Септември 1, 2007 Веднъж слушах една лекция за десятъка, която беше приблизително следния дух. По принцип десятъка са пари, които не ми принадлежат. Това са пари които принадлежат изцяло на Бог, единственото ми отношение към тях е да реша как, къде и за какво да ги дам, иначе не са мои. По закона за десятъка, човек отделя тези пари веднага щом, му платят без да мисли дали ще може да изкара месеца и други подобни, защото няма нищо по-важно от това, това е приоритет, просто ДАВА и забравя какво ще получи. Вас 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
С7АЛК3Р Добавено Септември 1, 2007 Доклад Share Добавено Септември 1, 2007 Веднъж слушах една лекция за десятъка, която беше приблизително следния дух. По принцип десятъка са пари, които не ми принадлежат. Това са пари които принадлежат изцяло на Бог, единственото ми отношение към тях е да реша как, къде и за какво да ги дам, иначе не са мои. По закона за десятъка, човек отделя тези пари веднага щом, му платят без да мисли дали ще може да изкара месеца и други подобни, защото няма нищо по-важно от това, това е приоритет, просто ДАВА и забравя какво ще получи. Товааааа, определено не ми харесва. Пари, които принадлежат на Бог. Самата идея за 'парите на Бог' ми звучи нелепа. Аз бих се отнесъл с особено голяма доза подозрителност към организацията, която е организирала тези лекции. Както и да е. Валентинус: С7АЛКЭР, разбирам отвращението ти от материялният аспект на духовна общност. И най-малкото петънце превръща една еманация на Духа в карикатура. Всеки компромис обезмисля Целта. При ТОЛКОВА много лъжа в света сме нащрек. Точно това е отправната ми точка. Обаче, аз не акцентирам на това, че сме нащрек, а върху следното нещо: Един човек, живеещ със своята Вяра, живеещ по правила, които и противоречат? Не знам, как един истински вярващ човек, би могъл да живее така. За мен, това означава, че не е толкова вярващ, щом се подчинява на тези 'закони'. Без значение, дали говорим за гравитационни, финансови или други. Щом този човек, може да живее така, за мен това означава, че вярата му не е истинска. Колкото до Сталкер - да, правилно си се сетил. Кристиян Сравняването на Религиозна институция с Държавата, не е нещо ново. Така или иначе, тук не обсъждаме толкова институциите, колкото вярата. Това с даването на повече от 1/10 и с окултността на десетките беше много добър лаф. Колкото до десятъка от Вече Богатите, това е доста относително. Кога един човек се чувства Богат? Имам усещането, че бедните хора са по-склонни към благотворителност - и количествено, а защо не и качествено. мхм. И все пак, аз считам 'безкористното даване' за 'безплатен обяд'. Когато правим нещо, ние го правим заради себе си, заради собствения си джоб, физическа цялост и чувства. Ако даването на десятък, облекчава нечия Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 1, 2007 Доклад Share Добавено Септември 1, 2007 Присъединявам се към тези, които напомниха, че "десятък" не може да се измерва само в пари и не може да се смята това, което даваме по силата на някакви задължения. Нещо повече, мисля, че ако успеем да дадем своя десятък под форма различна от пари, но стойността и може да се приравни приблизително към нея, то той наистина носи печалба в най-различни измерения. Например в моя случай "десятък" означава да приема в школата си деца без или срещу символично заплащане - в случаите, които съм сигурна, че детето има желание да учи, но няма средствата за това, колкото и малко да са те. Опитът показва, че тези деца са сред най-усърдните и успешно овладяващите езика и привличат много свои съученици към нас. В други случаи съм забелязала, че когато съзнателно и с любов работя с някои деца на "финансова загуба", наблюдавам и научавам като специалист и човек уникални неща, които ми помагат да се усъвършенствам като психолог и педагог - това малко по-късно рефлектира върху резултатите от работата ми, а това неминуемо се отразява върху броя на новозаписаните и запазването на старите ни ученици (т.е. върху приходите). НО! само при условие, че съм работила безкористно - "за Бог и доброто на децата" - и не съм очаквала и калкулирала увеличаване на приходите. Само дори мисъл за последното винаги ги сваля, и то незабавно - до дни. И още един момент - винаги когато съзнателно дарявам с любов си мисля, че и на моите родни деца също ще се намерят хора, които да дарят нещо необходимо на тях... И винаги става така... като в онзи прекрасен филм - "Предай нататък" - Pay It Forward Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Септември 1, 2007 Доклад Share Добавено Септември 1, 2007 Мисля, че въпросът с десятъка е съвсем символичен. Човек може да получава само ако дава. Само че ако дава с такава идея, може и друг резултат да се получи. Но пък десятък, който принадлежи на Бог... Останалото на кого принадлежи? А защо Бог да е свързан с десетичната бройна система? Много странно ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Септември 1, 2007 Доклад Share Добавено Септември 1, 2007 Независимо от различията ни в икономически, социален, духовен план, ние сме част от едно цяло. Как ще го наречем това цяло няма значение, може би Вселена е най-добре. Мисля, че смисълът на десятъка, както е формулирал Ради темата е, че когато връщаме част от това, което е дошло при нас, на това цяло - Вселената, ние го укрепваме и обогатяваме. И следващият път при нас ще дойде повече. Когато не го възприемаме като задължение, а го правим без да се замисляме какво/колко има да плащаме за това или онова, ние го възприемаме така: там откъдето идват тези средства има още и за мен, затова мога да дам на другите. По този начин – да дадем десет части от това което сме придобили, ние осъзнаваме, че имаме достъчно. Не всичко, защото всичкото винаги е недостатъчно, а достатъчно. И мисля, че в някои духовни общности именно по тази причина се призовава към дарение – не защото ‘горе’ всички са меркантилни и хитри, и не защото се нуждаят от моите 10 лева, а защото по този начин аз сама за себе си утвърждавам, че имам достатъчно. Сигурно на някой ще му прозвучи смешно, но така го възприемам. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Септември 1, 2007 Доклад Share Добавено Септември 1, 2007 Ще цитирам по памет: Отдели 25 % за Бог, 25 % за общото благо, 25 % за ближния си и 25 % запази за себе си. В един по-късен етап последните 25 % ще се влеят във вторите. Е тук се имат предвид и други неща освен финансовите средства, пък и всеки изхожда от възможностите си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Септември 2, 2007 Доклад Share Добавено Септември 2, 2007 Веднъж слушах една лекция за десятъка, която беше приблизително следния дух. По принцип десятъка са пари, които не ми принадлежат. Това са пари които принадлежат изцяло на Бог, единственото ми отношение към тях е да реша как, къде и за какво да ги дам, иначе не са мои. По закона за десятъка, човек отделя тези пари веднага щом, му платят без да мисли дали ще може да изкара месеца и други подобни, защото няма нищо по-важно от това, това е приоритет, просто ДАВА и забравя какво ще получи. Товааааа, определено не ми харесва. Пари, които принадлежат на Бог. Самата идея за 'парите на Бог' ми звучи нелепа. Аз бих се отнесъл с особено голяма доза подозрителност към организацията, която е организирала тези лекции. Валентинус: С7АЛКЭР, разбирам отвращението ти от материялният аспект на духовна общност. И най-малкото петънце превръща една еманация на Духа в карикатура. Всеки компромис обезмисля Целта. При ТОЛКОВА много лъжа в света сме нащрек.Точно това е отправната ми точка. Обаче, аз не акцентирам на това, че сме нащрек, а върху следното нещо: Един човек, живеещ със своята Вяра, живеещ по правила, които и противоречат? Не знам, как един истински вярващ човек, би могъл да живее така. За мен, това означава, че не е толкова вярващ, щом се подчинява на тези 'закони'. Без значение, дали говорим за гравитационни, финансови или други. Щом този човек, може да живее така, за мен това означава, че вярата му не е истинска. Силвия_СД Да изпеем Интернационала! И аз се зачудвам като теб за какви "пари на Бог" става въпрос и не бих се отнесла с доза подозрение към подобна организация, а направо бих я определила като СЕКТА. От там нататък не бих се учудвала вече на противоречията между говорената "вяра" и начина на живот на търгуващите с нея. В случая може да изпеем и някой химн, възхваляващ Божествената Любов, нищо, че нещо никак не ни е ясно за какво точно иде реч. Ама да попеем там, щом е за "общото добро", пък може и фалшиво, няма нищо, той Бог, като гледам, носи много на фалш, ще ни прости. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Септември 2, 2007 Доклад Share Добавено Септември 2, 2007 И аз се зачудвам като теб за какви "пари на Бог" става въпрос и не бих се отнесла с доза подозрение към подобна организация, а направо бих я определила като СЕКТА. От там нататък не бих се учудвала вече на противоречията между говорената "вяра" и начина на живот на търгуващите с нея. И аз не разбирам за какви пари на Бог става дума. По мои наблюдения навсякъде, абсолютно във всички духовни групи е така-или десятък, или цена за курсове, на които ти продават мантри и говорят, че за знанието трябва да се плаща. И противоречията между сладките приказки на "лидерите" от една страна и начина им на живот от друга страна будят съмнения. Всички сме тръгнали нанякъде, не сме станали още съвършени. Какво пък като не разбираме имаме право да се съмняваме. Съмнението означава допускане на всички възможности. Включително и това, че нещо не можем да разберем не означава да го отречем напълно. Щом повечето духовни учители говорят едни за десятък, други за плащане на знание, те по-добре знаят, може да има някаква логика, която аз на моя етап на развитие не разбирам. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Септември 2, 2007 Доклад Share Добавено Септември 2, 2007 Десятъкът е метод на Бялото Братство от векове. Учителят го е препоръчвал на учениците си като метод за духовна работа. Десятък може да има не само от парите, но и от времето, от мислите, чувствата и т.н. - да бъдат посветени на Бога. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
С7АЛК3Р Добавено Септември 2, 2007 Доклад Share Добавено Септември 2, 2007 И аз се зачудвам като теб за какви "пари на Бог" става въпрос и не бих се отнесла с доза подозрение към подобна организация, а направо бих я определила като СЕКТА. От там нататък не бих се учудвала вече на противоречията между говорената "вяра" и начина на живот на търгуващите с нея. И аз не разбирам за какви пари на Бог става дума. По мои наблюдения навсякъде, абсолютно във всички духовни групи е така-или десятък, или цена за курсове, на които ти продават мантри и говорят, че за знанието трябва да се плаща. И противоречията между сладките приказки на "лидерите" от една страна и начина им на живот от друга страна будят съмнения. Всички сме тръгнали нанякъде, не сме станали още съвършени. Какво пък като не разбираме имаме право да се съмняваме. Съмнението означава допускане на всички възможности. Включително и това, че нещо не можем да разберем не означава да го отречем напълно. Щом повечето духовни учители говорят едни за десятък, други за плащане на знание, те по-добре знаят, може да има някаква логика, която аз на моя етап на развитие не разбирам. Това е хубаво обяснение, което ако стане държавна политика, направо ще си отживеем. "Щом искат, значи има причина. Щом има причина - трябва да дадем" Малкото постигнато от нас(човечеството) се дължи на съмнението. Съмнението, недоверие и проверка. Да правим нещо, само и единствено, заради наличието на мотивация в някой друг е опасно. Опасно е за нас самите. Ще прощавате за сравнението, но ако WWII, никой не си е задавал въпроса "Защо Германия прави така - защо тормозят евреи и нападат други държави?" или е отговарял с "Щом го правят, значи има Причина - да погледаме, а защо и да не им помогнем", може би нямаше да живеем в свят, в който съществуват Духовни водачи, освен един единствен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 2, 2007 Доклад Share Добавено Септември 2, 2007 Според мен темата няма предвид даването на поискани или дължими неща на конкретен човек или организация по някаква причина или система. Това вече не е идеята за десятъка... Това е друга идея, друга тема. Ако желаещите да коментират поисканите "десятъци", можем да отворим тема и за тях. Десятъкът, за който е отворена тази тема, и за който говори Учителят, включва само непоисканото, недължимото, напълно доброволното отделяне и раздаване на част от това, което сме придобили в най-разнообразна избрана от нас и Бог форма - материална, емоционална, поведенческа, време и т.н. Когато го отделяме и раздаваме, ние го наричаме на Бог, защото всъщност ние така му връщаме 1/10 част от благата, с които той ни е надарил. Това е своеобразен израз на нашата благодарност и готовност да даряваме така, както Бог дарява на нас, а не е разменна монета за бъдещо възнаграждение. Това, мисля, е и причината, поради която десятъкът не се адресира към определен човек - последното винаги прави получаващия зависим или задължен на даващия, а идеята на десятъка е точно обратното. Когато дарението ни е адресирано към Бог, получателят е само посредник. (Затова в подобни случаи бабите ми наричаха даровете си "За Бог", а нас ни учеха да отговаряме "Благодаря на Бог". Сега и аз казвам: "На друг благодарете за това, което съм направила - не го правих за вас". Щастлива съм, че всички, на които съм го казала досега отлично ме разбират веднага.) Вас 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иванка Калбурджиева Добавено Септември 2, 2007 Доклад Share Добавено Септември 2, 2007 (edited) И аз се зачудвам като теб за какви "пари на Бог" става въпрос и не бих се отнесла с доза подозрение към подобна организация, а направо бих я определила като СЕКТА. От там нататък не бих се учудвала вече на противоречията между говорената "вяра" и начина на живот на търгуващите с нея. В случая може да изпеем и някой химн, възхваляващ Божествената Любов, нищо, че нещо никак не ни е ясно за какво точно иде реч. Ама да попеем там, щом е за "общото добро", пък може и фалшиво, няма нищо, той Бог, като гледам, носи много на фалш, ще ни прости. Според мен темата няма предвид даването на поискани или дължими неща на конкретен човек или организация по някаква причина или система. Това вече не е идеята за десятъка... Това е друга идея, друга тема. Ако желаещите да коментират поисканите "десятъци", можем да отворим тема и за тях. Десятъкът, за който е отворена тази тема, и за който говори Учителят, включва само непоисканото, недължимото, напълно доброволното отделяне и раздаване на част от това, което сме придобили в най-разнообразна избрана от нас и Бог форма - материална, емоционална, поведенческа, време и т.н. Когато го отделяме и раздаваме, ние го наричаме на Бог, защото всъщност ние така му връщаме 1/10 част от благата, с които той ни е надарил. Това е своеобразен израз на нашата благодарност и готовност да даряваме така, както Бог дарява на нас, а не е разменна монета за бъдещо възнаграждение. Това, мисля, е и причината, поради която десятъкът не се адресира към определен човек - последното винаги прави получаващия зависим или задължен на даващия, а идеята на десятъка е точно обратното. Когато дарението ни е адресирано към Бог, получателят е само посредник. (Затова в подобни случаи бабите ми наричаха даровете си "За Бог", а нас ни учеха да отговаряме "Благодаря на Бог". Сега и аз казвам: "На друг благодарете за това, което съм направила - не го правих за вас". Щастлива съм, че всички, на които съм го казала досега отлично ме разбират веднага.) Редактирано Септември 2, 2007 от Ваня Златева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Септември 2, 2007 Доклад Share Добавено Септември 2, 2007 Десятъкът е метод на Бялото Братство от векове. Учителят го е препоръчвал на учениците си като метод за духовна работа. Десятък може да има не само от парите, но и от времето, от мислите, чувствата и т.н. - да бъдат посветени на Бога. Учителят е бил от скромно искащите от хората. Христос е искал повече - 50%: "Ако имаш две ризи..." Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Септември 3, 2007 Доклад Share Добавено Септември 3, 2007 (edited) Десятъкът е метод на Бялото Братство от векове. Учителят го е препоръчвал на учениците си като метод за духовна работа. Десятък може да има не само от парите, но и от времето, от мислите, чувствата и т.н. - да бъдат посветени на Бога. Учителят е бил от скромно искащите от хората. Христос е искал повече - 50%: "Ако имаш две ризи..." ТИ СПАСИТЕЛЯ НИ ИСУС ХРИСТОС НЕ ДОКОСВАЙ! Редактирано Септември 3, 2007 от valentinus Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Добавено Септември 3, 2007 Доклад Share Добавено Септември 3, 2007 (edited) Да вземем и да успокоим топката, а? И да помислим какво е това мистериозно качество, наречено ТОЛЕРАНТНОСТ (т.е. търпимост - както към другия и обстоятелствата, така и към себе си). Или да му посветим отделна тема, макар че като гледам май няма такава тема, която да може да устои на личните ни пристрастия. Редактирано Септември 3, 2007 от aorhama Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Септември 3, 2007 Доклад Share Добавено Септември 3, 2007 Толерантност към някой, който скверни Исус Христос? Към Спасителя, Този, който ни е демонстрирал възможността за спасение и ни е показал Пътя? Е, чак пък толкова толерантност...ами още не съм я постигнал, съжалявам. Пък и толкова заяждания за елементарно нещо - Когато се въври в група, има обще разходи и всеки трябва да участва в тях. Който не иска в група, да си остава долу в блатото. Който го е страх от вълци, да си стои у дома. Който го е страх да не се мине, да си изписва каручката... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 3, 2007 Доклад Share Добавено Септември 3, 2007 Принципът на десятъка и на "двете ризи", според мен, не могат да бъдат приравнени - те има различен смисъл и послания. Колкото до това кой как разбира Учителите - дали те "искат" от него или му дават от себе си - въпрос е на личен избор, ниво на разбиране и.... поемане на отговорност за своята съдба... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Добавено Септември 3, 2007 Доклад Share Добавено Септември 3, 2007 (edited) Валентинус, има един много надежден начин да бъде отблъснат който и да е човек - и той е да му се държи такъв тон по засегнатите от теб въпроси и да бъде осъждан с категоричност. Не се изненадвай от обратния ефект на иначе уважаваните от мен твои убеждения. Ти би следвало чудесно да знаеш, че "разделянето на овцете от козите" не е човешко правомощие и поради това е несвойствено за който и да е от нас. Та, за толерантността си говорихме. Редактирано Септември 3, 2007 от aorhama Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Септември 3, 2007 Доклад Share Добавено Септември 3, 2007 (edited) Приемам критиката, изглежда тази сутрин нещо съм нервен, сигур нощес не съм бил допуснат до Трите храма то такъв като мен не е и за допускане... Това отношение към десятъка е още една от неплатените сметки на официалната църква, която столетия злоупотребяваше с него. Въпрос на личен избор е и вярата, и даването. Още веднъж се извинявам за тона си. Редактирано Септември 3, 2007 от valentinus Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Amitaba Добавено Септември 4, 2007 Доклад Share Добавено Септември 4, 2007 (edited) Винаги е добре, когато имаш повече да дадеш от себе си или са дариш средства, за някоя добра кауза. Както е казано" По щастлив си когато даваш, а не когато взимаш". Предполагам, че 10% от доходите са разумна сума, която да се дари. А за това парите връщат ли се при теб, ако ги дариш съм сигурна, че е така. Пробвайте да дадете последните си пари на някой и ще видите, че те отново ще се върнат при вас по - някакъв начин. Вярно е че човек трябва да преценява и къде и за какво да даде тези средства. Миналата година 5 пъти в рамките на няколко седмици ми се случи да намеря 2 лв. Не знам какво значи това, но е изумително. Веднъж бяха точно на съседната пейка до тази, към която съм се бяхме запътили в парка - при случаен избор на пейка сред десетки такива. Единият път пък банкнотата плуваше в морето - видях я точно пред мен. Във всичките 5 случая приятелката ми беше с мен. Случвало ми се е да си намеря и 20 лв на улицата, точно когато се бях запътил към едно място, и си мислех как след сбирката ще дам 2 лв за касичката. Замислял съм се за тези случаи с двулевовите банкноти. Често се случва, когато някой на улицата ми иска пари, да му дам. Това не са неща за изтъкване и разказване, но ето един интересен случай: Излизах и носех торба с боклук за изхвърляне. И до контейнера за боклук видях един циганин, на около 30 години. Попита ме дали имам някакъв стар панталон или други стари дрехи. Нямах такива, които да му дам. Заговорихме се и от дума на дума той сподели, че има малко дете, а жена му е починала скоро - показа ми и снимка. Не знаех дали всичко това е вярно, защото съм срещал какви ли не хитреци, но със сигурност знаех, съдейки по дрехите му, че живее бедно. Изглеждаше искрен. Казва: "Седя там на бордюра и не знам какво да правя, и ми тече вода от очите. Нямам пари, а детето ме чака вкъщи." Имах в себе си 20 лв на цяло и никакви други пари - дори сотинки нямах. След като си поговорихме, казах му да изчака и отидох в близкия магазин. Купих две хубави вафли и му ги дадох - една за него и една за детенцето, и му дадох още 2 лева. Той беше толкова радостен и благодарен - стопли ми се сърцето. Случвало ми се е да видя истинска благодарност в очите на хората - дори и за отстъпено място в препълнения влак. В София има и много професионални просяци, които когато им дадеш пари, личи как се радват, че са те изработили, особено ако им дадеш повече. Неописуемо е усещането да нахраниш някой гладен или да стоплиш някой премръзнал. Понякога, когато се храня с благодарност за вкусната трапеза, си представям колко хубаво би било на някой много гладен човек, ако седне да се храни заедно с нас. Сещам се за думите на Петър Дънов, цитирам по памет: "В бъдеще ще обичате хората за това, което можете да им дадете, а не за това, което можете да вземете от тях." Редактирано Септември 4, 2007 от Amitaba Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Септември 4, 2007 Доклад Share Добавено Септември 4, 2007 Случвало ми се е да си намеря и 20 лв на улицата, точно когато се бях запътил към едно място, и си мислех как след сбирката ще дам 2 лв за касичката. Купих две хубави вафли и му ги дадох - една за него и една за детенцето, и му дадох още 2 лева. Той беше толкова радостен и благодарен - стопли ми се сърцето. Случвало ми се е да видя истинска благодарност в очите на хората - дори и за отстъпено място в препълнения влак. Неописуемо е усещането да нахраниш някой гладен или да стоплиш някой премръзнал. Понякога, когато се храня с благодарност за вкусната трапеза, си представям колко хубаво би било на някой много гладен човек, ако седне да се храни заедно с нас. Сещам се за думите на Петър Дънов, цитирам по памет: "В бъдеще ще обичате хората за това, което можете да им дадете, а не за това, което можете да вземете от тях." Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иванка Калбурджиева Добавено Септември 4, 2007 Доклад Share Добавено Септември 4, 2007 След като си поговорихме, казах му да изчака и отидох в близкия магазин. Купих две хубави вафли и му ги дадох - една за него и една за детенцето, И аз смятам, че така трябва да се постъпи - да се купи нещо. Когато са ми искали пари, питам за какво. И сме отивали до близкия магазин да купим нещо за ядене. Така съм сигурна, че парите няма да отидат за алкохол или нещо друго ненужно и вредно. Между другото, Учителят е казвал, че когато сме на житен режим (или на диета), хубаво е храната, която бихме изяли през това време, да дадем на бедни и нуждаещи се хора... Приемам критиката... ...Още веднъж се извинявам за тона си. Чест ти прави Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Септември 6, 2007 Доклад Share Добавено Септември 6, 2007 Едно е да нахраниш гладен, да дадеш на истински нуждаещ се, а съвсем друго на някой, който си е въобразил, че Исус Христос, Спасителя наш, има право да докосва само той и групата му и чрез десятъка ще ти бъде осигурен достъп до Спасението... Той, Спасителя, точно търговците от храма изгони май. Тези, дето тихо и мирно си търгуваха в Храма на Отца Му необезпокоявано. Валентинус, извини ме, ако съм те обезпокоила с нещо! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Септември 6, 2007 Доклад Share Добавено Септември 6, 2007 Христос няма нужда от "авторски права" , от фенове или противници...До Него може да достигне само някой, чието желание е да Го достигне- ако ще и да се докосне до дрехата Му докато Той е сред тълпата...Който изобщо се добере до Него, получава единствено и само това, което Христос определя като "според вярата ти". А по отношение на десятъка, не знаем повече от това, което е угодно на нас самите, а не което е угодно Богу...Ако вземем една схема на Дървото на Живота, и като хора, търсещи знание, мъдрост, духовен напредък погледнем тази схема, от нея ще ни стане ясно, че десятъка има определено място- мястото обозначено с числото 10- Сиреч, каквото придобием в живота, придобиваме го благодарение на Твореца, а десятъка който трябва да споделим, и практически да подарим Богу е това, което представлява целия ни материален живот- от строежа на тялото ни, презд неговата функция и устройство, до съзнателното му пребливаване във физическия свят като човешко тяло обитавано от личност, от Душа и т.н. Десятъка е нищо повече от това, да посветим всичко което придобиваме от останалите светове на Божествена еманация- от 1 до 9, на Твореца, на нивото на 10-та еманация, която обитаваме на материално ниво. Така се затваря пълян кръг, без "изтичане"...Десятъка е философия на Живота, в която парите са една метафора, която често се употребява твърде неуместно...Физическия човек е десятък само по себ еси, а физическия свят- Асия (означава "работа") е мястото, в което човекът като проявен Десятък -физическо тяло, вместо да принесе десятъка Богу, тегли кредити, които неможе да изплати, ипотекирайки себе си...Земята е пълна с "ипотекиран десятък" на два метра дълбочина... Десятъкът е дискутабилна метафора, и в същото време е принцип без изключения от гледна точка на реалността..зависи от това, къде пребивава човекът съзнателно... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.