Дипломи за преподавател по паневритмия -изисквания

[Светла_Б]

Кой според вас може да получи диплома за преподавател по паневритмия, на какви условия да отговаря? И коя институция може да даде такава диплома?

[Слънчева]

Извинявам се, но на мен ми звучи абсурдно. Все едно да се каже-диплом за духовно посвещение... Или за преминал в друг клас в училището на Живота...

Все пак Бялото братство е от Невидимия свят и то работи /невидимо за петте сетива/ с всеки, положил усилия.

Да, има хора, посветили се на изучаването на Паневритмията и я познават по-дълбоко от други. Добре е те да обучават, като в същото време и продължат да се учат. Защото винаги нещичко може да се доизкусури, да се доразбере... Нужна е само Любов...

[Guest pavletA]

Съгласна съм с мнението на xameleona, казвам го от опит, като не искам да конкретизирам в дълбочина.Опита ми е от лични наблюдения, преподава се от схема спусната в образователната система.Хората там нямат нищо общо с духовността, която носи самия танц Паневритмия.Ако аз преценявам, обсъждам с детето си значението на това.Много ми е близка по душа учителката, много е човечна, но нивото и не е духовно.Такъв и е избора, уважавам я!

[Иво]

Малко се изместваме от темата, но за мен по-интересните въпроси са:

Пред кого ще послужат тези дипломи за преподаватели?

Пред какви институции, общества или групи от хора?

И с каква цел се издават?

Ако има ясни и конкретни отговори на тези въпроси, мисля, че по-лесно може да се реши, коя институция трябва да издава дипломите, на какви условия да отговаряте преподавателите, как и каква методология да се изготви и т.н.

[Светла_Б]

Много се радвам на мненията ви, аз съм съгласна, че никоя диплома не може да те направи преподавател по паневритмия. Има обаче една дилема в последните десетина години, породена от желанието да се въведе паневритмия в училищата. Там е нужна официална диплома. Нали затова създадоха Сдружение "паневритмия", което започна да издава официални дипломи, заедно със Спортната академия. Обаче те срещанаха съпротива и им се е наложило да подпишат декларации че нямат нищо общо с Учението.

Стоят два въпроса: 1.Има ли смисъл да се издават дипломи, които да послужат в образователнта система и дали изобщо образователната система ще възприеме паневритмията като част от себе си? Аз се ужасявам от мисълта за негативната реакция на тинеджърите, заставени да учат паневритмия.

2. Ако все пак се издават, на какви критерии трябва да отговаря препдавателя? Аз също смятам, че той трябва да знае Учението. Но и още доста неща - за групова работа например. И колко време трябва да трае обучението.

Иска ми се възможно най-много хора, които милеят за паневритмията да изкажат менинето си.

Редактирано Февруари 27, 2010 от Светла_Б

[Дъгата]

Има обаче една дилема в последните десетина години, породена от желанието да се въведе паневритмия в училищата. Там е нужна официална диплома. Нали затова създадоха Сдружение "паневритмия", което започна да издава официални дипломи, заедно със Спортната академия.

Обаче те срещанаха съпротива и им се е наложило да подпишат декларации че нямат нищо общо с Учението.

Стоят два въпроса: 1.Има ли смисъл да се издават дипломи, които да послужат в образователнта система и дали изобщо образователната система ще възприеме паневритмията като част от себе си?

Погледнато логически - паневритмията е съхранена и разпространявана само от ОББ (или Сдружението) и де факто само то може да издава дипломи, или някакъв вид сертификат, че човек е преминал успешно обучение и може да преподава.

Тези документи може да са нужни на директорите, за да са спокойни, че дават право на правоспособен човек да преподава,

както и на родителите, за да знаят на кой си поверяват децата.

Паневритмията може да е само като факултативна форма, поне за сега, в училищата.

Немислимо е да се карат насила децата да я играят. Все пак това не е гимнастика...

Да се подпише такава декларация, че няма нищо общо... нямам думи.

Но за да не се страхуват хората, че някой ще им вкарва децата в секта, то в добре да има някакъв образователен материал за родителите, както и декларация от родителите, че са съгласни дацета им да посещават курса, с възможност те да посещават курса или да имат достъп, когато поискат в залата.

Всичко това е за тяхно успокоение и информация.

П.П.:

Чух за много добра група в Плевен, където учителката освен паневритмия е пяла много с децата, имали са творчески занимания и евристични игри. Било е много прекрасно!

Според мен това е много добър пример.

[Лъчезарна]

Споделям собствен опит.

В началното училище на сина ми се изучаваше Паневритмия. Преподаваше му неговата класна. Първоначално ходеше с голямо желание, може би и моите думи за нея му бяха повлияли. Присъствах на един техен урок – хареса ми. Както споменава и Viki3, имаше и други забавни игри. На децата (около петнадесет) им беше приятно и весело. С времето обаче, той разреди посещенията и после съвсем се отказа. Последното, което ще направя, е да го насиля. На върпосът ми - защо не желае вече да изучава Паневритмия, отговорът му бе – стана ми безинтересно, а и вече не ми харесва. Кое – Паневритмията или другите игри? И двете.

Не съм педагог. Но за мен е много отговорно да се преподава Паневритмия в училищата. Този, който преподава, трябва да я усеща в себе си, да познава методите, които е дал Учителя за възпитанието на детето, да е приел Учението на Учителя като смисъл...

И да има любов към децат. Друг начи не виждам.

През май месец, при нас се провежда празник на Паневритмията. Тя се изучава в няколко детски градини и, мисля, няколко училища. Има и състезателни забавни игри. Рисуване на асфалт. И естествено – играе се Паневритмия. Първите 10 упражнения.

Знаете ли кога се разплаках... Когато видях малчуганите от детска градина за изоставени деца да я играят. Те бяха най-щастливите, най-усмихнатите, най-старателните и най-слънчевите деца...

[Надеждна]

Тези документи може да са нужни на директорите, за да са спокойни, че дават право на правоспособен човек да преподава,

както и на родителите, за да знаят на кой си поверяват децата.

Паневритмията може да е само като факултативна форма, поне за сега, в училищата.

Немислимо е да се карат насила децата да я играят. Все пак това не е гимнастика...

Да се подпише такава декларация, че няма нищо общо... нямам думи.

Но за да не се страхуват хората, че някой ще им вкарва децата в секта, то в добре да има някакъв образователен материал за родителите, както и декларация от родителите, че са съгласни децата им да посещават курса, с възможност те да посещават курса или да имат достъп, когато поискат в залата.

Всичко това е за тяхно успокоение и информация.

П.П.:

Чух за много добра група в Плевен, където учителката освен паневритмия е пяла много с децата, имали са творчески занимания и евристични игри. Било е много прекрасно!

Според мен това е много добър пример.

Подкрепям това изказване на Вики3. В училището, в което работя, има въведено факултативно изучаване на предмет "религия". Преподавател е един свещеник. Децата ходят в тези часове само по желание на родителите, които предполагам ги подготвят предварително в къщи като отношение. В този смисъл идеята за образователен материал или поредица такива за родителите във връзка с Учението и Паневритмия ми се струват не по-малко съществени от документа на преподавателя. Това, според мен е една реално осъществима стъпка, която би могла да подскаже следващите.

Вики, а можеш ли да кажеш нещо повече за тази учителка в Плевен? Нещо, от което бихме почерпили и приложили в практиката си? За каква възраст деца става въпрос?

[Светла_Б]

Ако се върнем на проблема за дипломите и необходимостта им за пред държавните институции. Поставя се въпросът, ако в настоящата образователна система е толкова трудно да се въведе паневритмия защото: 1. се изисква да се докаже, че тя не е религиозно обучение, макар да е създадена от духовен учител; 2.преподавателят трябва да има диплома от официална инстанция, дали това не означава, че: трябва да разчитаме на извънучилищните форми, на родители, които вече знаят за вързката паневритмия - Учителя Петър Дънов и това не ги плаши? И тогава може би официалната диплома няма да е нужна, но ще е необходимо нещо повече: преподавателят да има дълбоки познания в областта на паневритмията (няма нужда да ги споделя с децата) и добър педагогически подход и умения за работа с група, както и доста други неща като музикалност, чар и още и още.. Междувременно обществото може да се промени дотам, че както евритмията и валдорфските училища са намерили признание по цял свят, така паневритмията да бъде приета в образованието като система, която само може да помогне на днешните деца? Обаче напълно съм съгласна,че трябва да се изучава факултативно, дори ако се приеме в дадени училища.

[Дъгата]

Може да се оформят поне няколко подхода за изучаване на паневритмия:

1. Децата я изучават с родителите си цялостно в групите за големи.

Така се преподава цялостно и не се налага да се подписват декларации и т.н. ...

2. Прилагане на нови методи за възпитание и образование с цел хармонично развитие на подрастващото поколение.

Брей, звучи като стар лозунг.

Но и методите тук са хем стари, хем нови, или по-скоро неприлагани в съществуващата образователна система.

Все пак, ако въобще правилно съм разбрала, изучаването на паневритмията не е самоцел, а съставна част от хармоничното развитие на децата.

И така -

нека си представим едно дете 1-3 клас. То обикновено е сутрин на занятия, около 13ч. свършва училище. Уморено е, натоварено...

В този момент малко раздвижване би му се отразило прекрасно, за да се подпомогне кръвообръщението и да се отработят многото емоции, които неминуемо се натрупват.

Може да се изиграят 10-те упражнения, после да се използва творческия подем и да се изпеят и други позитивни песни, да има двигателни и евристични игри, изкуство, развитие на сръчност...

Според мен такъв подход би се отразил прекрасно на децата, още повече, че част от тези упражнения и игри може да се провеждат навън. И съгласно спецификата на сезона децето да се учи да наблюдава, познава и контактува с природата.

Родителите също може да се включват.

Де факто подобен богат опит има вече натрупан чрез многото провеждани пролетни лагери!

Това може да се "оформи" като се създаде например национален клуб за творчество и изкуства - и така да се намалят административните главоболия.

Според мен (и не само мен) такъв комплексен съвременен подход би бил приветстван от родителите, които вече прекрасно осъзнават колко се уморяват и прегърбват децата им, как затлъстяват и как се изтощават от зубрене.

*** Съзнавам колко голям талант и посветеност трябва да има в учителите, които се занимават с тези дейности, но вярвм, че има много сърцати преподаватели, които с радост биха прилагали подобни подходи.

[Розалина]

Ако се върнем на проблема за дипломите и необходимостта им за пред държавните институции. Поставя се въпросът, ако в настоящата образователна система е толкова трудно да се въведе паневритмия защото: 1. се изисква да се докаже, че тя не е религиозно обучение, макар да е създадена от духовен учител; 2.преподавателят трябва да има диплома от официална инстанция, дали това не означава, че: трябва да разчитаме на извънучилищните форми, на родители, които вече знаят за вързката паневритмия - Учителя Петър Дънов и това не ги плаши? И тогава може би официалната диплома няма да е нужна, но ще е необходимо нещо повече: преподавателят да има дълбоки познания в областта на паневритмията (няма нужда да ги споделя с децата) и добър педагогически подход и умения за работа с група, както и доста други неща като музикалност, чар и още и още.. Междувременно обществото може да се промени дотам, че както евритмията и валдорфските училища са намерили признание по цял свят, така паневритмията да бъде приета в образованието като система, която само може да помогне на днешните деца? Обаче напълно съм съгласна,че трябва да се изучава факултативно, дори ако се приеме в дадени училища.

Здравейте.

Подчертаните изречения в цитата съвпадат с моето мнение по въпроса.Мога да добавя още следното:

1.Паневритмия и Учението са неразривно свързани.Не мога да си представя как човек с диплом или без ,може да преподава паневритмия и същевременно да подпише декларация,че няма нищо общо с Учението или пък да не е запознат с Учението наистина.

2.На държавните институции диплом и декларация са необходими и това не е тенденциозно отношение,а нещо нормално ,когато си държавен чиновник и си светски човек.Не следва да осъждаме тази позиция.Тя отговаря на съществуващите законови норми.

3.В държавното образование паневритмия може да се въведе само с нормативен акт за цялата система на образование.След като такъв няма,единствената алтернатива е посочената в цитата.

4.Определено мисля,че преподаватели по паневритмия не само за деца,са нужни .Преди време в една друга тема тук,много ми допадна мнението на томи,за това какъв трябва да бъде преподавателя по паневритмия.

Публикувано: 18 ноември 2009 - 10:46-Томи

Преподавателят по Паневритмия трябва да е стъпил на здрава почва. Основание твърдо. Как, ако не с плодовете на своя живот; преподавателят може да покаже на учениците ,че това ,което преподава той го живее? Това е в основата на всичките му постижения. Само по плодовете ще може да се познае истинският преподавател.

5.Всички,които нямаме пряко отношение към въпроса с въвеждане на паневритмия в образованието,но милеем за паневритмия и сме я првърнали в част от живота си,можем да подкрепим идеята,като дадем най-доброто от себе си и въпреки смяната на времето(административната, в април-изместване с час напред,безработицата и прочее спънки),напълним кръговете в нашите населени места още тази година.

Поздрави

Редактирано Март 2, 2010 от Klaudia

[Иво]

Ако основният смисъл на дипломите е за училищата, то тогава може би тези дипломи трябва да се издават от Висше учебно заведение, което евентуално да си сътрудничи с обществото по определен начин.

Ако разъждаваме в тази посока, очевидно за мен е, че преподавателя, освен добре запознат с Паневритмията, тряба да има и педагогическо образование и естествено добър педагогически усет.

[Донка]

Не съм сигурна за последното посочено по-горе, но съм с педагогическо образование и 30 г. стаж. Ако трябва да говорим за реални неща - за мен това е връщането (!! не въвеждането) на утринната гимнастика, която поколения наред сме играли всяка сурин на музика в двора на училищата. Когато за пръв път видях Паневритмията, първият спомен, който ми изскочи, бяха тези упражнения. като че ли някой далновиден и мъдър колега (колеги) беше успял тихомълком да пресее от паневритмията и приложи в напълно приемлив вариант най-ценното и най-приложимото за тази възраст и бе успял да го направи разумно-задължително за всички. И ако през 1989 отмениха сутрешната гимнастика като "комунистическа", то все повече родители започват да усещат нуждата на своите деца от нея, а те не са в състояние да им я осигурят...

По темата - мисля, че за да се направи това, което съм предложила по-горе съвсем не е нужна диплома - учителите по физкултура и музика могат спокойно да се заемат

Специален курс по паневритмия в училищата би породил ненужни ( и вредни за децата) коментари, тълкувания, противопоставяне, етикети. Ако има детски курс, то нека той да бъде към курсовете за възрастни във всеки град.