Превръщането на духовността в цел е опасно?

[B__]

Един цитат от "Диагностика на кармата - 4" от Лазарев:

"...Сега, през последните няколко години, вкопчването на цялото човечество в духовните ценности рязко нарасна. Затова да се превръщат в цел способностите, интелектът, принципите и целите, духовността и благородството стана много по-опасно, отколкото досега..."

Как бихте коментирали?

[Слънчева]

Ами има доста поле за размисъл, но така сякаш е извадено от контекста и не разбирам, какво е имал предвид.

Разбира се, духовната гордост, тщестлавието, за което и Учителя ни е предупредил си ги има и трябва да внимаваме. Духовност и познание се постигат в самия живот, той ни учи. Душите ни трупат опит и е добре да има вътрешен стремеж, но разбирания и цели много...

Редактирано Февруари 25, 2010 от xameleona

[Станимир]

За мен духовността е цел. Но зависи кой какво разбира под „духовност“. Разните сидхи и други подобни „свръхестествени“ умения, не са показател за духовност, но много хора ги отъждествяват с духовността. Духовността е вътре в нас. Тя не е някакво постижение. Не е нещо, което получаваме, а което изявяваме, излъчваме от себе си.

[Лъчезарна]

Можеш да вървиш в средата на пътя, ако познаваш левия и десния край.

Когато си опознал крайностите, движението по средата е разумност. Живеем в материята, във видимото, но другият свят, също живее около и в нас.

Един от законите на херметизма гласи - всичко е полярност. И нищо не може да живее и да бъде същност без своята противоположна страна.

Ако пребиваваш само в единия край, силно поляризиран, по закона на привличането ще се намериш точно в този край, от който си бягал. Ако търсенето по духовните ни пътеки, в даден момент, ни отдели от материята до такава степен, че да я игнорираме, то тя ще ни привлече с огромна скорост и ред събития ще ни връхлетят. Ние сме тук, за да работим и с нея. И благодарение на нея, имаме шанс да постигнем много за духовното си израстване. Същата логика може да се приложи и в обратния случай – прекалено вдълбаване в материята, ще предизвика също ред събития, които да те обърнат към духовното.

Но цялата ситуация е само една част от нашето движение при преражданията ни. Това е принципът на махалото. А има и други.

Важно е да усетиш в себе си Любовта и да я запазиш и приложиш, независимо дали работиш в материята или извън нея. Изявявайки Любовта в себе си, ще се центрираш. Тогава събитията няма да са така крайни. Но дори и да са крайни, можеш да се справиш чрез вътрешната си съсредоточеност. Любовта съхранява хармонията в теб, или поне динамичното равновесие.

Редактирано Февруари 25, 2010 от lokator

[Дъгата]

Един цитат от "Диагностика на кармата - 4" от Лазарев:

"...Сега, през последните няколко години, вкопчването на цялото човечество в духовните ценности рязко нарасна. Затова да се превръщат в цел способностите, интелектът, принципите и целите, духовността и благородството стана много по-опасно, отколкото досега..."

Духовното търсене е съкровен вътрешен процес, с него не се парадира.

Но ако се появи вкопчване в духовни ценности, то това води до налагане на своите виждания на другите, критика, агресия, парадиране кой в коя школа е, кой колко знае, колко е по-прав и по-праведен от другите.

А това определено е по-скоро в категория духовно его, но не и в духовност.

Т.е. набляга се на всичко друго, но не и любов, мъдрост и хармония.

П.П.:

Уви, ако се огледаме наоколо ще видим много такива примери за "схватки" между различни групи, които иначе хрисимо проповядавт мир и любов (техните си).

Редактирано Февруари 25, 2010 от Viki3

[Валентин Петров]

Един цитат от "Диагностика на кармата - 4" от Лазарев:

"...Сега, през последните няколко години, вкопчването на цялото човечество в духовните ценности рязко нарасна. Затова да се превръщат в цел способностите, интелектът, принципите и целите, духовността и благородството стана много по-опасно, отколкото досега..."

Лазарев пише че когато "Духовните ценности" разбирани както в предишния цитат започнат да стават главен мотив на човека, те се озовават на първо място преди любовта към Бога и ближния.

Това води до агресивност и гняв дори към Бога в случаите когато преследванеето на тези цели е неуспешно. Това довежда до свръхкарма, болести, разпад на съдбата и др.

Важно е да усетиш в себе си Любовта и да я запазиш и приложиш, независимо дали работиш в материята или извън нея. Изявявайки Любовта в себе си ... Любовта съхранява хармонията в теб, или поне динамичното равновесие.

Това е напълно вярно. Любовта ни е мярката за неотклонение от пътя към Бога.

[B__]

Мдам, мдам, впечатлих се, защото установих, че манията ми за чистота противоречи на любовта.

[Guest pavletA]

Разбира се много точно и съвършено вярно е това като сентенция.Не може да е самоцел духовното, къде отива работата върху себе си, изправяне, еволюиране.Много е отговорно да го прилагаме това, което учим.Да внасяме хармония в отношенията си, да работим за собственото си его и да повдигаме околните , както и да учим уроците си чрез тях.Ние не сме вън от системата от условия, тоест работим не учейки теорията , а прилагайки духовното в различните му форми и многообразие.Което само по себе си е дълъг процес, изискващ да се посветиш на това.

[Слънчева]

Тази беседа от Таня, мисля е точно по темата.

Христос иде на земята да обнови цялото човечество, народите, обществата, както и всеки човек поотделно. Затова всеки трябва да си каже: Всичко мога да направя, заедно с Бога, с ангелите, със светиите и с добрите хора. Каже ли всеки за себе си така, светът ще се оправи и всичко ще тръгне напред. Три начина има, по които човек може да влезе в тесния път, т.е. в Божествения път. Първият начин е да бутате трена, който води в този път; вторият начин – да се надпреварите с него, а третият – да се качите на трена и да се оставите свободно, той да ви заведе на определеното място. Видите ли този трен, не го бутайте да върви, той сам се движи; не се надпреваряйте с него – не можете да го следвате, но, влезте вътре и вярвайте, че той ще ви заведе в Царството Божие.

Желая ви да бъдете онзи добър човек, за когото Христос казва, че от доброто съкровище на сърцето изважда добрините.

"Доброто съкровище" от томчето "Все що е писано"

[Диана Илиева]

Нещо не го разбирам г-н Лазарев и поради тази причина явно не съм съгласна с този цитат (много ми е смътно какво разбира под духовни ценности в първото изречение и какво изрежда след това във второто ). Освен това нещо не го виждам да е вкопчено, и то цялото човечество, в духовните ценности. По-скоро бих казала, че забелязвам един повишен интерес на хората към различните способности и "придобивки", в резултат на нечие духовно развитие. А понякога и в резултат на нечие псевдодуховно развитие.

Предплагам, че затова Вальо умишлено е подчертал това:

Лазарев пише че когато "Духовните ценности" разбирани както в предишния цитат започнат да стават главен мотив на човека, те се озовават на първо място преди любовта към Бога и ближния.

Защото иначе, нима любовта към Бога и към ближния не спадат към духовните ценности?!

Бих казала какво аз считам за опасно в стремежа ни да станем по-духовни:

На първо място - неподбирането на средствата.

На второ място - поставянето на фиксирани срокове - до еди кога си ще постигна еди какво си.

На трето място - задаването на фиксирани постижения - да науча/мога/практикувам еди какво си.

Не знам на вас, но на мен такива неща ми звучат като едновремешните лозунги: "Петилетката за три години!" и "Повсеместната индустриализация - пирон в ковчега на капитализма!" , които видяхме докъде ни докараха.

Редактирано Февруари 26, 2010 от Диана Илиева

[Guest azbuki]

Под духовни ценности Лазарев разбира идеалите, прилепването към тях - което развива свръхочаквания и може да доведе дори до много по-разрушителни тенденции от прилепването към материалното. Например разните му там фанатизирани идеологии са идеален пример за прилепване към духовните ценности.

Ако някой тук брои любовта към Бога - като чувство, не като идеал, защото това са различни неща, значи или наистина не е чел Лазарев или не го разбира.

П.П. По принцип напоследък Лазарев не го кльопам, защото май съм го понадживяла.

Редактирано Февруари 26, 2010 от azbuki

[B__]

Да Диана, такъв е смисъла.

И както казва и Азбуки, тук е и прилепването към идеите. Идеи като например "само ЦСКА", "българските жени са комерсиални" и т.н.

Редактирано Февруари 26, 2010 от БожидарЗим

[Guest azbuki]

Идеи като например "само ЦСКА", "българските мъже са патриархални" и т.н.

Тези идеи може да не а натоварени с никакви идеализации, а да са просто неутрално изражение на това, което човек вижда, без илюзии, че всички това "трябва" да виждат. Емоционалният заряд е важен, както на четящия, така и на пишещия и единствено това има отношение към прилепванията, а не формата.

[B__]

да емоционалния заряд, вкл. енергията влагана в пропагандиране на идеята.

[Дъгата]

Според мен Н.С.Лазарев счита залепването за духовни ценности за опасна самоцел, защото това е вид заместителна реакция и се изражда в дяволизъм (негова терминология).

Как?

Човек има проблем, търси как да го реши, намира и се захласва по някакво духовно течение (все едно кое) и вече се чувства силен, праведен и убеден, че е "последна инстанция". ..

Такъв човек се изживява като месия и ... проблемите с околните започват...

Де факто, той става изкривена реклама на школата, към която принадлежи, защото иска самоотвержено и разпалено да поучава и "да вкара всички в правия път";

или пък гледа отвисоко и с пренебрежение, с горделивост към "заблудените и невежите".

Т.е. стигаме до прословутия и много болезнен, деликатен въпрос за духовното его.

Много хора след редовни практики и чистосърдечни молитви са имали и вдъхновения, и откровения, появявали са се интуиция, лечителски способности..

Но колко от тях са успяли да запазят благост и милост в сърцата си,

и в колко изведнъж са избуяли и гордост, и възвеличаване...

П.П.:

Лазарев е бил преди няколко години в България, имал е семинар и е казал, че българите са много сензитивни и много търсещи, но и много залепнали за духовното...

Ако някой е бил, моля да сподели инфо от "първа ръка".

[B__]

Вики, благодаря за изключително важното виждане.

[Иво]

Ценна тема, интересни мнения и гледни точки.

От сегашното ми ниво на разбиране си мисля така:

Разни хора, разни нива на съзнания, разни нужди и крачки в Пътя.

Едни са трвърде прилепнали и трябва да се отлепят, да разширят мирогледа си....

Други са твърде отлепени и трябва да се научат какво е да се отдават само на една идея / практика / школа ...

Трети просто се возят в трена и където той ги заведе там отиват - нагоре, навътре, на широко, натясно - все е хубаво

Е, има и такива, които никога не са чували ни за път, ни за трен, а и да чуят, нито искат да знаят, нито ги интересува, просто са дълбоко заспали.

В такива случаи обаче се сещам за притчата за онзи християнски абат, който го попитали: какво да правим ако видим някой наш брат заспал по време на служба, да го събудим ли, да го разтърсим ли. Той отговорил: ако видя някой мой брат заспал по време на молитва, вземам главата му в скута си, за да може да му е по-удобно докато спи, та като се събуди да може да продължи със свежи сили напред.

Та в един по-широк план, всичко е на своето място.....

[Станимир]

В крайна сметка най-опасно е съмнението. По-добре е в стремежа си към духовно развитие да сгрешим, отколкото съмнявайки се дали постъпваме правилно да не предприемаме нищо. Духовното развитие не е разходка сред природата. Нужно е да се върви твърдо и решително в избраната посока. Дори и тя да не е съвсем вярна, пак ще придобием нещо и винаги можем да я коригираме. Тези обаче, които са сковани от неверие и съмнение, които нямат цел пред себе си, няма как да достигнат.