90.Трапезата на Новия Завет

[Розалина]

Молитвен наряд за неделя:

В началото бе Словото – песен

Добрата молитва

Псалом 61

Трапезата на Новия Завет-беседа

Да се прослави Бог... – формула

Беседата ‘Трапезата на Новия Завет”,постави пред мен много въпроси.Въпроси,на които знам,че за себе си трябва да намеря отговора сама-не само като познание,а като Мъдрост.

Трапезата на Новия завет е новата школа на Христос.

На нея според библейския текст (Ев.Матей,9:10),Христос е допуснал да седнат мнозина митари и грешници.Кои са тези митари и грешници?Прости хора,са митарите,според разбиранията на времето и езика на времето,в което е стихът,а грешниците са хора лишени от Мъдрост ,от знания.Христос е допуснал всички на трапезата си.Дал е новото учение на всички хора.

Така и Господ дава на хората до ден днешен всичко необходимо да живеят и да се учат.И ние днес седим на същата трапеза.

А какво вземаме и какво прилагаме в живота си?

Rазбрахме ли закона на саможертвата ?.В какво е смисълът на новото Учение на Христа?:

Днес всички имаме добри стремления, добри желания, но кое е най-същественото?

Ако Бог изпраща и на пакостните животни своята светлина и храна, то какво може да имаме ние против? Затова и ние трябва да търпим всички, да бъдем толерантни към всички и да не се отвръщаме от никого. Вълците и лисиците не са вън в природата, те са между хората. Всички чешити ги имате вие; от всички тия видове вълци, лисици, мечки, буболечки и други има у хората.

Новото учение е един велик процес, то е една велика трапеза, на която има най-изящни яденета. Но най-напред вие трябва да се научите да присъствате на обикновената трапеза на стомаха

-

Това е един много важен въпрос,свързан с начина на хранене.Промяната в храничтелните навици е първата мъничка стъпка за прилагане на новото учение.Да се яде жива,а не мъртва храна.Да не се преяжда.Външните условия и тялото са почвата,върху която всеки един се развива.Здрав дух в здраво тяло .

Втората трапеза, на която човек трябва да е присъствал, е трапезата на дихателната система и след това, като премине през процеса на пречистването, тогава ще присъства на един отличен банкет, какъвто светът още не познава

.-

Втора мъничка стъпка е свързана с двигателния режим .Важен е въздухът ,който дишаме и движенията,които правим.Разходки сред природата,изкачване на високо в планината ,са пиршество за нашето тяло,за нашите дробове и отварят каналите на мисълта.

Когато се качим на един планински връх и подишаме чист въздух, клетките на белия дроб дигат чашките и казват: „Колко ни е приятно тук, да живее нашия господар, че ни е извел на това високо място“. Като се качите горе в мозъка, дето били поканени митарите и грешниците, трапезата е още по-величествена; там има три билиона и 600 милиона клетки; толкова гости са поканени да присъстват заедно с Христа и Неговите ученици. Затова, като изпратиш чрез ума си една велика мисъл, в тебе, в твоя ум става такъв голям банкет, който не може да почувстваш нито в стомаха, нито в белия дроб. Следователно умствените преживявания са най-висши. Това не е илюзия. Нима това, което преживяваш със стомаха и с белите си дробове, е илюзия?

Но казвате: „Имаме къща, ниви и т.н.“ Това е илюзия. Всичко, което се изгубва, е илюзия, а илюзията не е нищо друго, освен закон на движение. Тия неща са реални, но преходни-

Нашите заблуди.,които ни карат да обслужваме материални потребности и да прекарваме живота си в преследването на една илюзия.Те са преходното,с което не сме дошли и което няма да вземем,но то може да ни попречи да изпълним нещо по-важно,за което всъщност сме дошли.Робуването на материалното е всъщност ни повече ни по-малко от постоянно преследване на едно отражение .

А дълбоката философия седи в това, което природата е изработила. В едно цвете има много по-голямо съдържание, отколкото в научния трактат на Питагор или в „Чистия разум“ на Кант, или в десетте правила на Трисмегист, писани на златната плоча. Ти минаваш по една поляна и стъпкваш едно цвете, което струва повече от книгите на тия хора, и продължаваш да философстваш: „Тъй е казал Кант“. – Да, приятелю, ти стъпка цветето и не прочете какво е написано върху него, в неговата книга. Казваш: „Вярвам в Бога“. – Не, приятелю, ти си най-невежият, ти си човек на стария завет – митар и грешник; дигнал си най-голяма гюрултия за съботата и т.н. Светът не е създаден за никакви съботи и няма определена събота за почивка. В света има само една събота, тя е съботата на Любовта и кръщението с огън. Който е герой на своите добродетели, той има закона на Любовта. Този, който се кръщава с Божествената Любов и Мъдрост, той ще бъде Син Божи. Следователно Любов без Мъдрост не значи нищо, и Мъдрост без Любов – също. Тези две велики сили – Любовта и Мъдростта, трябва да проникнат дълбоко във вас и да ги разберете във всичката им широчина и дълбочина, т.е. тъй, както се проявяват в този широк Божествен свят.

Само така ще се осмисли сегашното учение-Пътят на човека ,който иска да влезе в новото учение е път към разбиране на дълбоката философия на природата.

Аз приятели спирам до тук.

В беседата има много ценни мисли,които също си отбелязах,но изваждането на една мисъл от контекста,често я лишава от жизнеспособност,затова ще спестя повече цитати.А и всеки от нас чете и вижда това,което търси в момента.Словото по скромното ми мнение не се нуждае от анализи.И ако пиша в тая тема,то е защото имам нужда да видя нещата и по този начин,споделяйки ги с вас.

Трябва да кажа,че от седмица чета беседата и още не всичко съм разбрала..Сигурно съм съвременен митар.

В беседата има интересен разказ за мъдрия цар и 10 предмета,които е дал на поданиците си.

Ше бъда благодарна,ако някой тук може да сподели какво е разбрал от тоя пример.

Светъл ден на всички.

Редактирано Февруари 21, 2010 от Klaudia

[Слънчева]

Клаудия, благодаря ти за тази беседа. Доста размисъл и анализ предизвика. Многопластова и на различни съзнателни нива работи. Но пък е добре да си изясняваме и да разговаряме, колкото ни е възможно.

Всички тези митари и грешници дошли и насядали на трапезата при Христа. Може да запитате: „Как е възможно такъв Учител да позволи на подобни хора да сядат заедно с Него на трапезата?“ Под думата „трапеза“ аз разбирам училище, но не старото училище, стария завет на Мойсей, а новата школа на Христа. Христовите ученици представляват първите ученици на новото училище, на новия завет. Митарите и грешниците представляват старата култура, старото учение, Мойсеевия закон. Нима всички деца, които влизат в училището, са все учени? – Повечето са прости и невежи. Колко деца има в училище със скъсани дрешки и панталонки, но се учат много по-прилежно от синовете на богатите хора. Следователно тия митари и грешници са ученици, които са дошли да учат новото учение. Съвременните християни, като не разбират дълбокия смисъл на това учение, са разделили църквата на грешници и праведни, на действителни членове на църквата и оглашени.

За примера с мъдрия цар. Съсловията, това са различни браншове-лекари, учители, астрономи, банкери... Днес всеки бранш си има свои правила, организация... Но се казва нещо важно не е името /организацията/, които правят човека, а човека прави името...

Всички тия хора са спечелили по нещо, а този, който взел яйцето, не спечелил, както другите, защото деветте души придобили по един занаят. Последният мислил какво да прави с това яйце, тръгнал да го продава тук-там, но никой не искал да му го купи. Наглед туй яйце нямало никаква цена. Най-после му дошло на ума да го тури под някоя кокошка, да види дали може да се измъти. И наистина, от яйцето се измътил най-красивият петел, който обаче бил много лаком и затова никои кокошки и петли не го искали в тяхното съдружие. Заел се неговият господар да го храни, но трябвало много да жертва за него, че почнал да попросва. Затова господарят му се принудил да отива при другите 9 души, които спечелили нещо от своя предмет, и да иска помощ за своя петел. И наистина, днес всички за този петел говорят. Образуват се благотворителни дружества, целта на които е да се подобри положението на този петел, т.е. положението на този народ, за който са се събрали да работят. Създаде се някоя нова партия и казва: „В нашата програма влиза подобрение положението на нашия народ“. Днес всички имаме добри стремления, добри желания, но кое е най-същественото? Дали тези предмети, които получили деветте души, са изпълнили своето истинско предназначение? Всеки предмет, попаднал в добра или лоша ръка, ще може да изпълни едно или друго предназначение.

Мисля си така-всеки човек, всеки професионалист ако работи за доброто, с искреното желание да служи на Бога, на хората, сигурно резултатите ще са добри. Но ако служи на свои си интереси, без да се съобразява с Цялото, то и резултата е... лош...

Не осъждам човека, който си е взел корона и я поставил на главата си да управлява. Нека опита и тези си стремления. Ако Бог е допуснал вълци, мечки, разни буболечки, които са тъй пакостни, то защо и ние да не допуснем всеки да се прояви в живота тъй, както са неговите подтици? Ако Бог изпраща и на пакостните животни своята светлина и храна, то какво може да имаме ние против? Затова и ние трябва да търпим всички, да бъдем толерантни към всички и да не се отвръщаме от никого. Вълците и лисиците не са вън в природата, те са между хората. Всички чешити ги имате вие; от всички тия видове вълци, лисици, мечки, буболечки и други има у хората.

Значи, всеки трябва да може свободно да избира какво ще работи. Всички имаме роли на сцената на Живота. Да прави опити, да разбира своето положение, да се учи... Но духовния човек трябва да се учи разбира другите, да не ги съди... Да вижда скрития смисъл, причината за всичко случващо се...

Човек трябва да се учи да овладява стомаха си, чревоугодието, да овладее дишането си и най-вече мисленето си...

Като се качите горе в мозъка, дето били поканени митарите и грешниците, трапезата е още по-величествена; там има три билиона и 600 милиона клетки; толкова гости са поканени да присъстват заедно с Христа и Неговите ученици. Затова, като изпратиш чрез ума си една велика мисъл, в тебе, в твоя ум става такъв голям банкет, който не може да почувстваш нито в стомаха, нито в белия дроб. Следователно умствените преживявания са най-висши.

Когато опознаем себе си и разберем, че вътре в нас живеят всички-старозаветни, новозаветни и праведни стигаме до висшето-ума ни, който се издига на Ново ниво и започва да работи различно /заедно с интуицията/.

Много е важно да разберем, че за да напише някой книга, то са му нужни преживявания, с хората, да отрази тях. За да може някой да лекува, също са му нужни хора, пациенти. За да може някой да е добър учител, то са му нужни децата. Значи величието на Его-то е илюзия, защото едни без други не можем. За да си това, което си, то и другите са взели участие.

Но Учителя казва -

Аз не се занимавам с философски работи, обаче не отнемам правото на тия автори, които могат да се занимават с философия. Царски корони не бутам, не взимам нито кюпа със злато, нито далекогледа, нито пергела, нито перото, нито житното зърно. И яйцето не бутам. Аз съм избрал числото 11, то е нещастното число в света.

Значи да бъдем себе си, но и да се овладяваме, опознаваме. Числото 11 е противоречиво, но ако се работи усърдно може да ни помогне да разберем причините за нещата, т. е. Божествения промисъл.

Добре, обяснете ми, като учени хора, как става това нещо: аз съм на разстояние 50 километра от вас и имам на разположение един голям топ, който бие на 50 километра. Когато дойде до вас шрапнелът от моя топ, вие ще чуете и гърмежа, а същевременно ще опитате и резултата на този шрапнел. Питам ви: Коя е причината, която докара до вас шрапнела? – Ще кажете, че причината за това е ефектът, който предизвиква взривното вещество. Това е вярно, но вие изяснявате само една трета част от истината; защото има и друга причина, която съединява тези взривни вещества и вследствие на тези няколко сили се извършва тази ескплозия. По тоя начин ще дойдете до самия ум на изобретателя. За всяко явление в живота има едновременно три причини. Ето защо ние не може да кажем, че сме много учени, защото не знаем и трите причини, които предизвикват известно действие. Ние казваме, че знаем как е станало известно политическо събитие, че лицата, които са взели участие, са подкупени и т.н. Обаче причината, по която тези лица са били подкупени, стои много по-далече, отколкото ние я виждаме. То не е обяснение на тоя психологически момент. Как е възможно човек, който обича отечеството си, да се продаде за някакви пари, били те даже и няколко милиона? Причината може да е съвсем друга. Казват, че Юда е предал Христа за 33 сребърника. Това не е още всичко, важно е коя причина го е заставила да го предаде. Причината за това предателство е много по-дълбока. Когато си обясним истинската причина, ние няма да съдим никого: благодарете на този Юда, който изпълни тази незавидна роля на предателство. Ако Христос не беше разпнат на кръста, нямаше да дойде и спасението на човечеството.

Когато съумеем да си обясним причините, ще разберем и "враговете си" и ще им простим. Ето тогава и Христос ще е вътре в нас, възкръснал. А ние ще сме изпълнени с Любов и Радост. От самия Живот.

В Божествения свят разрушенията не се допущат. Всичко в света трябва да твори. Защото злото и грехът са само ребуси за хората. Казват за някого, че бил голям грешник. Това показва, че този човек е майстор на големите грехове, затова аз бих желал да имам някои от неговите ребуси. Такива хора са много изобретателни. Някои се опълчват против дявола, но съвременното общество не знае колко то дължи на него. Вие трябва да благодарите на дявола. Ако той би изчезнал само за един ден от света, би настанал голям смут: парите щяха да се обезценят, свещениците нямаше на кого да проповядват, майките не щяха да раждат, нямаше да има ядене, стомахът, дробовете, мозъкът щяха да се откажат да работят, всички щяха да бъдат свободни и т.н. А днес всички говорят за дявола, че бил много лош. Когато имате кола, която изнася вашата смет, както и тази на вашите познати, вие всичките казвате: „Ех, колко лошо мирише този боклук!“ – Не, благодарете на тази кола, която ви изнася сметта, иначе вие бихте се разболели, ако сметта останеше между вас. Ето защо, и вие днес трябва да благодарите на този велик дух, който носи греховете на хората. Който и да сгреши днес – попът, владиката, царят, майката, бащата, – все дяволът е виновен. А пък аз ви казвам: този дявол е отличен учител. Някой път го срещам, поздравявам го и го питам: „Къде си ходил?“ – „Живея между тия културни хора, които само се бият, избиват се; аз ги уча на едно, те вършат друго, а после се оплакват на Баща си, че все аз съм бил виновен за техните грешки“.

Аз съм избрал числото 11, защото кара хората да мислят. А това става, когато човек мине най-големи изпитания. Всички велики народи, с характер, са минали през най-големи изпитания, през огън и вода. На героите в света да се подражава, а не да се съжаляват. Такива хора сами си избират своята съдба и те носят леко своята раница. Героите нямат нужда от спасение, те сами се спасяват

А дълбоката философия седи в това, което природата е изработила. В едно цвете има много по-голямо съдържание, отколкото в научния трактат на Питагор или в „Чистия разум“ на Кант, или в десетте правила на Трисмегист, писани на златната плоча. Ти минаваш по една поляна и стъпкваш едно цвете, което струва повече от книгите на тия хора, и продължаваш да философстваш: „Тъй е казал Кант“. – Да, приятелю, ти стъпка цветето и не прочете какво е написано върху него, в неговата книга. Казваш: „Вярвам в Бога“. – Не, приятелю, ти си най-невежият, ти си човек на стария завет – митар и грешник; дигнал си най-голяма гюрултия за съботата и т.н. Светът не е създаден за никакви съботи и няма определена събота за почивка. В света има само една събота, тя е съботата на Любовта и кръщението с огън. Който е герой на своите добродетели, той има закона на Любовта. Този, който се кръщава с Божествената Любов и Мъдрост, той ще бъде Син Божи. Следователно Любов без Мъдрост не значи нищо, и Мъдрост без Любов – също. Тези две велики сили – Любовта и Мъдростта, трябва да проникнат дълбоко във вас и да ги разберете във всичката им широчина и дълбочина, т.е. тъй, както се проявяват в този широк Божествен свят. Само така ще се осмисли сегашното учение.

Докато четях беседата, все за този човек с яйцето си мислех, каква е ролята му? И накрая Учителя ми даде отговора-

От разказа, който ви предадох за избиране по един от определените предмети от царя, най-много е спечелил този, който избрал яйцето, от което излязъл петелът. Що е петелът? – Той е закон на самопожертването, т.е. постоянно да даваш, а другите да взимат. Благодарение на този велик закон на самопожертването, светът върви напред, и всичките тия 10 предмети: корона, перо, далекоглед и т.н. дължат своя прогрес на петела. Има нещо много по-високо от петела, а то е: при всички свои неуспехи да намериш смисъла на живота.

Благодарност за всичко, което имаме и се случва в Живота ни.

Из Трапезата на Новия Завет

Редактирано Февруари 22, 2010 от xameleona

[Розалина]

Здравей xameleona.

С интерес прочетох твоите разсъждения по беседата .

Освен представители на съсловия ,тия 10 избрани човека,представители на съсловия,които царят е викнал при себе си,може да са и 10 избрани народа или 10 ученика.По-лесно ще ни бъде,ако разглеждаме 10 съсловия.

Като са си избрали предмети,които не са равностойни,но 9 от тях дават възможност на този,който ги избере да придобие занаят и да спечели нещо от придобиването им,9-тимата всъщност са получили възможност-външна възможност да развият вътрешните си заложби.Какво се случва с 10-тият?Този,който е избрал яйцето.В притчата не се казва,че е взел яйцето,защото само то е останало,следователно неговият избор е вид саможертва или осъзната самооценка за собствените възможности.Лишаваш себе си,но това лишение е подчинено на мисълта за другите.Т.е ти даваш ,в случая като се отказваш да вземеш.Какво е водило другите 9 в техния избор ,това става ясно от делата им,за които притчата мълчи,но пък възможните проявления на тези човешки стремежи са обобщени от Учителя в следния цитат:

Днес всички имаме добри стремления, добри желания, но кое е най-същественото? Дали тези предмети, които получили деветте души, са изпълнили своето истинско предназначение? Всеки предмет, попаднал в добра или лоша ръка, ще може да изпълни едно или друго предназначение. Например, с една сабя или нож може да се направи операция на един болен и с това да се подобри положението му, но може и да се отреже главата на някой човек на бойното поле. С перото може да се напише някоя отлична книга, но може да се напише и някоя толкова лоша книга, че отровата ѝ да се разнася с векове, а може да се подпише и смъртна присъда. С далекогледа може да откриете нещо ново, което да ползва човечеството, но същевременно може да откриете някой роб, който избягал от господаря си, и да го предадете на властта – предатели да станете. С жизнения еликсир ще може да продължавате живота на хората, но с него и ще разбогатявате. Много пъти, като се разболее някой богат човек, дигат се на крак и най-знаменитите европейски лекари, дават своята помощ, правят всичко възможно да помагат, защото ще бъдат добре възнаградени. А за някой беден болен не се полагат толкова грижи, там оставят да помага Господ. Когато умираше руският цар Александър III, всички европейски капацитети дойдоха в Русия.

И:

Дайте всекиму да си вземе това, което му е необходимо. Ако му дадете сабя, или перо, или далекоглед, или пергел и прочие някой от десетте предмета, ще създадете работа на ума му, която ще го задоволи. Това са подтици, не го осъждайте, нека да опита. Не осъждам човека, който си е взел корона и я поставил на главата си да управлява. Нека опита и тези си стремления. Ако Бог е допуснал вълци, мечки, разни буболечки, които са тъй пакостни, то защо и ние да не допуснем всеки да се прояви в живота тъй, както са неговите подтици?

Ето така ,чрез изпит, се утвърждава Новото учение,което е един велик процес.Не е наука,а е процес.

Саможертвата на представителя на съсловието ,който избрал яйцето(мисля,че това са обикновените хора,народите,а не техните царе,учени,държавници ,правници и прочее други видни люде,каквито има във всеки народ и държава) не е била напразна.От яйцето се родил Петел,който бил голям и красив,но и много искал да яде.За да му осигури храна,стопанинът му първо дал всичко,което имал и после се принудил да посети всичките други 9 ,та да иска от тях храна за петела си.И те давали.В тази втора част,която е естествено продължение на историята и всъщност ни казва как се е развивал процесът на утвърждаване на Новото учение,виждаме петела в нова функция:

Що е петелът? – Той е закон на самопожертването, т.е. постоянно да даваш, а другите да взимат. Благодарение на този велик закон на самопожертването, светът върви напред, и всичките тия 10 предмети: корона, перо, далекоглед и т.н. дължат своя прогрес на петела. Има нещо много по-високо от петела, а то е: при всички свои неуспехи да намериш смисъла на живота.

Поставиш на главата си царската корона, но не те задоволява и това положение, петелът се провиква: „Кукуригу!“ Това значи: не навреме си пропял – взе короната, но не намери същественото в живота.

Търговец си, но се връщаш у дома обезсърчен, недоволен, петелът се провиква: „Кукуригу!“

Написал си книга, но тя няма голям успех, чувстваш се нещастен, петелът се провиква: „Кукуригу!“

Чел си някаква книга на Мъдростта, но не си разбрал нищо от нея, петелът се провиква: „Кукуригу!“

Сял си жито и други храни, но нямало плодородие, ти оставаш разочарован в надеждите си, петелът се провиква: „Кукуригу!“

Съвременният петел казва на хората при всичките им работи: „Кукуригу!“ Това кукуригане означава много нещо.

Можеш да си цар,мъдрец,търговец ,генерал,банкер ,земеделец и прочее други опитности,но рано или късно чуваш гласа на петела,т.е събуждаш се от съня и разбираш,че ако всичко, което имаш и правиш ,обслужва само лично тебе и не носи полза на хората,то се загува също така внезапно,както се е появило в живота ти.Хората не стигаме нито изведнъж,нито едновременно до осъзнаването на тази проста истина.Но това само прави процеса по дълъг,не го прекъсва.Т.е процесът на утвърждаване на Новото учение е непреривен.(харесвам тази дума,която казва толкова много)

Поздрави

[Розалина]

Казаното за числото 11 в беседата "Трапезата на Новия Завет",не ми беше съвсем ясно.

Но ето тук,попаднах на друга мисъл на Учителя,която хвърли светлина върху значението на това число:

Мисли за числата

Благодаря lokator за подсказката.

Хубав ден

[Надеждна]

Клаудия и xameleona, благодаря ви и за откъсите от беседата, и за разсъжденията върху нея. Богато на изводи и размишления е всяко изречение в тази беседа, но ако трябва да обобщя за себе си - приемането на онова, което ни пречи, като необходимо зло, което ни е изпратено, за да направим свободния си личен избор в полза на доброто. Саможертвата, осмислена като висше благоволение, за да се развиваме.

Притчата с царя и 10-те предмета - нима не сме свидетели ежедневно на подобни "облагодетелствани от съдбата" хора!? Не бих казала, че съм израснала до толкова, че сама да имам съзнание за избора на саможертвата , но съм благодарна, че от възможностите, които са ми били предоставяни, съм избирала не лесното и бързото, а онова, което ми се е струвало най-близко и приемливо за личния ми морален и етичен кодекс. Допускала съм грешки понякога, но точно те са ми помагали да разбирам, че не съм на правилния път.

Числото 11 - На мен този цитат от пост 11 ми просветли най-много казаното в беседата:

Числото 11 се състои от две единици и представлява вечната борба в света: това са двата Бога, Които воюват. Тия две числа воюват. Първият Бог е дълготърпението и То е дълготърпеливо спрямо другия Бог, Който иска да Го завладее, но понеже две единици никога не се побеждават, затова и борбата между тях е вечна.

Мисли за числата

Задава се хубав слънчев ден. Да го приемем с усмивка и благодарност!

Редактирано Февруари 28, 2010 от Моника13

[Розалина]

Здравейте приятели,

когато разработвахме тази беседа ,много ме впечатли един пример от беседата ,но пропуснах да ви го споделя.Днес сутринта отново се сетих за него и реших да публикувам.

Христос казваше: „Видях сатана, как падаше отгоре надолу като светкавица“. Аз ще кажа: Видях как слънчевите лъчи падаха отгоре надолу. Какво означава падането? Ако слънчевите лъчи не бяха падали, какво щеше да стане със земята? Съвременният християнски свят е пълен с противоречия и заблуждения, а няма учители, които да обяснят правилно нещата, както са в природата. Например, някой говори, че трябва да бъдеш много мъдър, много умен, да станеш цар; друг казва, че за да може да управлява човек, трябва да бъде много богат; трети казват, че човек трябва да бъде генерал, за да управлява народа си. Но смисълът на живота не във всички тези неща. Аз познавам два вида царе, банкери и генерали. Познавам генерали, които воюват, без да избиват хората, и ние, в съвременното общество, имаме по-голяма нужда от тях. Някои казват, че на нас не ни трябват генерали. Не, трябват ни, само че правилно да си изпълняват дълга. А който завижда на богатия и иска да вземе неговото място, това не е разрешение на въпроса. Двама или трима души не могат, според мене, да носят една сабя, така че този, който е роден за генерал, ще изпълнява своята служба. В окултните науки се казва, че на един стол могат да седят едновременно няколко същества, без да се обезпокояват едно от друго. Ще питате: „Как е възможно това?“ Ще ви го обясня. Да допуснем, че имаме една тенекия, която събира най-много 10 килограма. Да туриме в нея едри куршими, докато се напълни. Казваме, че тенекията е вече пълна, обаче в междината може да поставим още няколко килограма ситни сачми. И сега, казваме, че е пълна, но в по-малките междинки може да турим ситен пясък, докато се и те запълнят. В същата тенекия може да налеем също един килограм вода и пак ще остане още малко място, в което може да налеем около 100 грама от най-хубавия спирт. Тъй че тези противоречиви елементи заеха място в тази тенекия, която на пръв поглед изглеждаше, че се напълни само от едрия куршум. Тъй че идеята, какво на моя стол не може да седят много души, е неправилна; на моя стол може да седнат десетте души, които взеха по един предмет от царя, даже и аз, единадесетият, мога да седна на същия стол. Следователно няма да има никакво противоречие. Аз съм избрал числото 11, защото кара хората да мислят. А това става, когато човек мине най-големи изпитания. Всички велики народи, с характер, са минали през най-големи изпитания, през огън и вода. На героите в света да се подражава, а не да се съжаляват. Такива хора сами си избират своята съдба и те носят леко своята раница. Героите нямат нужда от спасение, те сами се спасяват.

Трапезата на Новия завет

Освен с голямата си дълбочина и тема за размисъл,този пример ме впечатли по още една причина.

Преди 4 години,на един семинар -тренинг за работа в екип,лекторът от Австрийската търговска палата , ни раздаде ето това:

Една съвременна притча

В часа по философия професорът застана на катедрата, изпълнена с различни предмети и зачака студентите да утихнат.

Тогава взе голям буркан от майонеза и го напълни с топки за голф.Попита студентите дали съдът е пълен.Те отговориха утвърдитело. После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. И отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха утвърдително.

Сега професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха с единодушно"Да" .

Тогава професорът взе две кутии бира от бюрото и изсипа съдържанието в съда, което изпълни празното пространство между песъчинките.

"Сега, каза професорът, когато смехът утихна, искам да ви кажа, че този съд представлява вашия живот.Топките за голф са важните неща в него - семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите и предпочитанията ви - все неща, които ако загубите всичко останало и останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен.Камъчетата са другите неща - работата, къщата, колата. Пясъкът е всичко останало - малките неща."

И продължи: "Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които за важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Играйте с децата си.

Излезте с партньора си навън, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата и подредите.

Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават.Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък.

Една от студентките вдигна ръка и попита: "А какъв беше смисълът на бирата ?"

Професорът се усмихна. "Радвам се че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви... Винаги ще се намери място за две бири."

Поздрави.

Редактирано Март 4, 2010 от Klaudia