22. Механични и съзнателни процеси

[Надеждна]

Молитвен наряд за начало:

Верен,истинен... - формула

Венир Бенир - песен

Господи,изпрати ми един ангел...

Беседа: Механични и съзнателни процеси

Молитвен наряд за край:

Заповедта на Учителя

Често хвърлям поглед към вас и виждам, от какво сте недоволни и от какво – доволни. Някой е недоволен от стола, на който седи; друг няма стол, стои отвън и пак е недоволен; трети е недоволен от шума, който се вдига вън. Като ви гледам така, казвате: Кажи ни, как да излезем от това положение. – Ако ви кажа, вие ще се намерите в положението на риба, която излиза от водата и умира. Казваш: Тогава, по-добре да умра. – Това не е разрешение на въпроса. Гледам, друг хвърчи нависоко. – По-добре да хвърчи нависоко, отколкото да слиза надолу. – Този човек много фантазира. – Нека фантазира. С фантазията си той е в безопасност. Ако изрежеш крилете му, тогава той е в опасност. У всички хора има стари навици, толкова закоравели, че и с два чифта волове не можеш да ги извадиш. Най-голямото нещастие е да накараш хората да мислят, да чувстват и да постъпват като тебе. Не, когато хората не мислят, не чувстват и не постъпват като тебе, това е красотата на живота. Да постъпват всички еднакво, това значи да си подражават. Има ли нещо красиво в подражаването?

Това е красивото в живота. И като не приличаш на другите, да не влизаш в стълкновение с тях.

Водата е едно от най-мощните средства за лекуване. В терапевтиката никъде не се употребява водата като лечебно средство. Аз препоръчвам водата да се употребява по една чаена лъжичка на минута. Ако те боли стомах, употребявай в продължение на три-четири часа по една чаена лъжичка вода на минута. Ако направиш този опит в продължение на четири часа, колко чаени лъжички ще изпиеш? Всяка лъжичка вода, в която присъства човешката мисъл, дава добри резултати. В случая, мисълта действа като динамична сила. За този опит ще вземете чиста планинска вода, подобна на дестилирана. Така ще имате отлични резултати. Вие не сте правили опит да излизате сутрин, при зазоряване, и да отваряте и затваряте окото си на всяка минута. Ако преди това сте били тъжни, след опита ще се обновите. Казвате: Кой ще стои там да отваря и затваря очите си! Вие се ръководите от пословицата: „Ако ми е късмет, да дойде при краката ми.“ – Късметът ходи, но не дохожда при краката. Той върви по един строго определен път. Късметът изгрява и залязва. Ако излезеш вън, когато той изгрява, каквото поискаш, ще ти даде. Ако не излезеш навреме, той нищо не дава.

Механични и съзнателни процеси

[Ани]

Прекрасна беседа! Благодаря на Надето за труда да я подготви!

Става дума за механичните процеси в нашия живот. Ето във връзка с това, кои мисли на Учителя ми направиха впечатление:

В човешкия живот се извършват едновременно три вида процеси: механически, органически и психически. При механическите процеси не става обновяване; при органическите процеси обновяването е частично, а при психическите става постоянно обновяване. В механическите процеси се крие голяма опасност. Затова се казва, че всички нещастия в света се дължат на механичните процеси. Не че те създават нещастията, но ако човек не е внимателен, сам се натъква на опасности. Какво ще стане с тебе, ако носиш в джоба си една бомба и не внимаваш? При най-малкото сътресение, бомбата ще експлодира. И умен човек да си, щом си невнимателен, бомбата може да експлодира и да ти причини вреда.

Човек говори красиво, цветисто, но ако рече да направи това, което е говорил, може да си създаде голяма беля. Например, лесно се говори за Царството Божие. Силата на човека е в изпълнението на Божията воля, а не в говоренето.

Говоренето е механичен процес, а изпълнението на Божията воля – психически. Това е много по-трудно – изпълнението. Но проблемът с Божията воля за мен още не е решен. Не мога да я разбера. Понякога ми се струва, че съм я изпълнявала, а се оказва – просто един механичен процес...

Като говорим за молитвата, ще видите, че различните народи се молят по различен начин. И всеки човек се моли различно. Източните народи се молят по особен начин, различен от този на западните народи. Факирите, например, сядат на земята с кръстосани крака. Ръцете си поставят на коленете и така прекарват с часове в медитация. Ако не могат да медитират правилно, този процес става механически. Ако веднъж коленичиш пред богатия, то има смисъл. Ако всеки ден коленичиш, ти сам се отвращаваш, както от колениченето, така и от богаташа. ... Евангелистите често коленичат. Това е тяхно разбиране. Аз не поддържам този начин, защото между колениченето и идеята, която те носят в себе си, няма съответствие.

...

Казвам: И в религията има механически процеси. Те са опасни, затова трябва да се регулират. Понеже има нещо механично в религията, и хората са се механизирали.

Не само при евангелистите е така. Превръщането на молитвата в механичен процес се наблюдава и при други християнски деноминации, при мюсюлманите, будистите, ... Учителят е забелязал как това може да стане при факирите. Много често вечер когато ми се спи, казвам набързо молитва. Усещам, че не е „чута” – това е механичен процес. Същото може да се случи и сутрин, ако бързам.

И тъй, механичните процеси се отличават по това, че водят към катастрофи. Обаче, зад всеки механически процес стои едно разумно същество, което регулира този процес. Така, именно, се избягват катастрофите. Ако не предотврати катастрофата, то носи отговорността. Следователно, стане ли някаква пакост или нещастие във вашия живот, ще знаете, че не сте били внимателни, и сте дали ход на механическите сили у вас. Като направиш нещо необмислено, казваш: Чудно, как стана това! После съжаляваш, но късно. Ти съжаляваш, че си дал път на механическите сили в себе си, а друг съжалява, че не е бил на мястото, да регулира тези сили.

...

Под „механични процеси“ някои разбират неволните движения в човека. Например, уплашиш се и започнеш да трепериш, не знаеш, отде иде това треперене. Някога се обиждаш само от една дума и веднага взимаш отбранително положение. Как стана това, не знаеш. Казваш: Обидих се, защото съм прав, право мисля. – Не всичко, което мислим, е право.

Много често явление при мен. За вас не знам? Но не мога да разбера – какво е това разумно същество, за което говори Учителя?

Утринните беседи са започвали в 6ч. сутринта на Изгрева. Някои хора е трябвало да пресичат целия град, за да отидат на време. Според мен това си е бил жив подвиг. Представям си в колко трябва да стана, за да се придвижа от западния край на София, „Света Троица” до Изгрева! През 1932г. транспорта не е бил като сега. Може би Дънов е усещал мислите на някои от присъстващите, за да каже:

Някои от вас, като дойдат тук четири-пет пъти наред, казват: Защо ли дохождаме? Все едно и също се повтаря. Питам: Ако останете да спите до късно, какво печелите? Какво ще правите, като останете вкъщи? – Ако дохождаме, ще се спасим ли? – Спасението не е нито тук, нито в света. – Къде е тогава спасението? – В мислите, в чувствата и постъпките на човека. Там ще намерите спасението.

Казвам: Старото, което имате, дръжте го, не го хвърляйте изведнъж. Ново ви трябва, и то съвсем ново. Обърнете ума си към новото, но на никого не говорете за него. Като дойде новото, всички ще го почувстват. В новото е спасението на човечеството. В новото е животът. В новото е щастието. В новото е прогресът. Щом влезеш в новото, животът ти се осмисля. Щом дойде новото, очите на хората се отварят, и те разбират, какво представя духовният свят. Тогава ще живеете и тук, и там, и ще бъдете винаги весели.

Това, което ви казвам сега, ни най-малко не трябва да ви обезсърчава. То се отнася до стария ви живот. Аз говоря за новия живот, който живеят всички светии, всички добри и праведни хора, които искат да прогресират. А всички хора на земята искат да прогресират. Вие може да сте светия – шивач, светия – лекар, светия – адвокат и като такъв ще прогресирате.

И тъй, главното нещо: Служенето ви да бъде благоугодно на Бога, благоугодно на вас и благоугодно на вашите ближни.

Или да заменим постепенно механичните процеси със съзнателни. Така го разбирам.

[Слънчева]

Благодаря ви момичета!

Замислих се- по-голямата част от живота ни преминава механически. Приемаме, че в един момент трябва да се яде-и ядем /независимо дали сме гладни/. Приемаме, че се чувстваме добре ако трупаме материални богатства и продължаваме... Изобщо, за да излезем от механичното, инертно състояние ни е нужно или страдание /шамарче от живота/. Или разум, воля за промяна...

Разума, развитието са били следствие от вътрешен подтик или от притискане, външно /т. е. страдание някакво/...

Някои от вас, като дойдат тук четири-пет пъти наред, казват: Защо ли дохождаме? Все едно и също се повтаря. Питам: Ако останете да спите до късно, какво печелите? Какво ще правите, като останете вкъщи? – Ако дохождаме, ще се спасим ли? – Спасението не е нито тук, нито в света. – Къде е тогава спасението? – В мислите, в чувствата и постъпките на човека. Там ще намерите спасението.

Казвам: Старото, което имате, дръжте го, не го хвърляйте изведнъж. Ново ви трябва, и то съвсем ново. Обърнете ума си към новото, но на никого не говорете за него. Като дойде новото, всички ще го почувстват. В новото е спасението на човечеството. В новото е животът. В новото е щастието. В новото е прогресът. Щом влезеш в новото, животът ти се осмисля. Щом дойде новото, очите на хората се отварят, и те разбират, какво представя духовният свят. Тогава ще живеете и тук, и там, и ще бъдете винаги весели.

Това, което ви казвам сега, ни най-малко не трябва да ви обезсърчава. То се отнася до стария ви живот. Аз говоря за новия живот, който живеят всички светии, всички добри и праведни хора, които искат да прогресират. А всички хора на земята искат да прогресират. Вие може да сте светия – шивач, светия – лекар, светия – адвокат и като такъв ще прогресирате.

И тъй, главното нещо: Служенето ви да бъде благоугодно на Бога, благоугодно на вас и благоугодно на вашите ближни.

Промяната започва от нас, бавничко, без шум, нов импулс, нова радост и ново разбиране за света ще се влива в нас...