Опасно ли е в България да се похвалиш ?

[Станимир]

Не знам защо заглавието на темата е отнесено към България. Според мен, в другите държави нещата не стоят по различен начин. Навсякъде има завиждащи и желаещи да навредят. А иначе, да се хвалиш не е хубаво: енергията се разсейва и губи, подхранва се егоизма. Да похвалиш някой друг може да има положителен резултат, но само ако го направиш за да го стимулираш, а не за да спечелиш благоразположението му примерно и само ако хвалбата отговаря на истината.

Редактирано Март 31, 2010 от Станимир

[Максим]

Когато става дума за хвалене. Добре е да хвалиш другите като им го кажеш. Всеки се чувства добре, когато го похвалят, той чувства разширение, разширението и радостта винаги вървят заедно. От друга страна е също добре сам да хвалиш себе си, но не пред другите! Обичайки себе си, ти вече нямаш нужда да получаваш похвали от другите! С други думи е добре да хвалим другите, но не е добре да хвалим себе си пред тях, а насаме. Това е здравословно. Един човек, който не може да намери нищо хубаво в себе си, е загубен и нещастен. Относно коригирания акцент на темата, е полезно пак за другите да изразиш радостта си, когато в нея няма примес на самохвалство. Когато си на парти, ти не празнуваш сам, ти търсиш естествено споделяне на радостта с другите, това е нормално.

От опит мога да кажа, че има логика да се говори за България. В Германия хората не са завистливи, не се гордеят с богатството си, и ако могат да ти помогнат, ще го направят безкористно, няма да се страхуват от конкуренция, защото знаят силата си. Те никога не те гледат от високо, а имат голямо уважение към другия, нещо което в България просто липсва... Изобщо когато вземе да се говори, че българите били избрана нация ми става комично. От престоя си тук, и впечаленията, които не могат да бъдат 100% пълни на този етап, аз намирам много повече духовни добродетели в немците, отколкото в българите. И ще изброя-уважение, култура, интелигентност, чистота, откритост, дисциплинираност, коректност. Това, което се говори в България, че били студени е едно клише, далеч от реалността. Те са сдържани, но това не означава студени, те са искрени и разумни. На мен някой прекалено "приятелски и топло" настроен човек да дойде и да ми се хвърли на врата, и да ме заразпитва за лични неща ами просто не става така. Това повече ме отблъсква, отколкото ме кара да се радвам колко топъл е човека пред мен, щом няма задръжки за нищо!

[Ники_]

Много сте прави, лошото е, че докато се научим пред кого да си споделяме и на кого да се доверяваме доста шамарчета отнасяме, щото има хора и хора

Привет!

Много човеци са отнасяли шамарите, пък да не говорим за хората, които отнасят цял бой понякога.

За духовния човек страданието е благодат.

Подвизаване се нарича не това да се опиташ и да се откажеш. Подвизаване е, когато влезеш в единоборство, победиш, изгубиш, проиграеш, пропуснеш, паднеш, станеш, когато заложиш всичко и влезеш в борба и битка до последен дъх. И никога не се отпускай, докато душата е още в тялото. И когато се издигне до небето, очаквай, че на следващия ден може да слезе до ада. Не говоря за това, че слизането става и в един миг. Затова човек не трябва да се учудва на измененията, но винаги да помни, че и едното, и другото му принадлежи.

Знай, че благодатта винаги предшества изкушенията като някакво предизвестие за подготовка.

И когато почувстваш благодатта, веднага се стегни и си кажи: “Дойде вест за битка. Пази се, глина, виж откъде ще затръби противникът.”

Понякога той идва скоро, понякога след два-три дни. Във всеки случай ще дойде. И укрепленията нека бъдат здрави: изповед всяка вечер, послушание към стареца, смирение и любов към всички. Така ще облекчиш скръбта.

из: Писма на стареца Йосиф Исихаст

Спомням си за една случка с Учителя, дето някакъв го зашлевил и понечил да го бие, но в последствие разколебан избягал...

Спомням си как наскоро един мой приятел и учител пое доста удари и ритници от свой последоватал!

Тук е нужно разумение, както се казва по библейскому.

Кой отнася "шамара" и кой е "удрящия"?

Според мен между двамата няма разлика. Човек трябва да се учи да поняся, да приема, да търпи... щото всичко е за неговото израстване. Диамантът не може да засвети, ако не се отдели от него скалната маса, шлаката.

Ние си мислим, че някой друг ни бие, удря, пакости... мислим си че някой друг не ни разбира, че ни противоречи, че ни хока, мъмри, мрази и убива, но това е отново Той. Просто е в друго премяна и всичко което ни се случва е за наше добро, дори и болеста, скръбта, болката, страданието... нещастието.

За да се смирим и за да се отдадем изцяло. Целта е да се отдадем на Неговата Свята Воля и да спрем да ходим по своята, която безчинства в упорство.

Римляни 12:2

И недейте се съобразява с тоя век, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля, - това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено.

Ефесяни 2:3

между които и ние всички сме живели някога в нашите плътски страсти, като сме изпълнявали волята на плътта и на помислите, и по естество сме били чада на гнева, както и другите.

Ефесяни 5:17

Затова не бивайте несмислени, но проумявайте, що е Господната воля.

Римляни 12:1

И тъй, моля ви, братя, поради Божиите милости, да представите телата си в жертва жива, света, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение.

Редактирано Март 31, 2010 от Ники_