Розалина Добавено Февруари 18, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 18, 2010 ДОБРО УТРО СЪФОРУМЦИ. Спомняте ли си оня хубав филм с Георги Георгиев ГЕЦ-"Дърво без корен". По темата с традициите и това как се чувствува човек изваден от естествената си среда ,в тоя филм беше казано много,което важи и до ден днешен. По въпроса на темата за личното пространство,мисля следното: Ревнивото пазене на лично пространство,изведено в крайност и по начин да влияе на общуването със света ,е характерно според мен за затворени хора,които не се чувствуват съвсем добре със себе си.В смисъл ,че имат път да извървят и да се намерят. За човек,който е постигнал вътрешна хармония този проблем не съществува.Той усеща себе си,усеща и човека пред себе си и по съвсем естествен начин общува.Националността в случая няма никакво значение.Вярно е,че културната традиция слага своя отпечатък върху индивида и му опредля рамки.Но в хода на личностното си израстване ,всеки преразглежда и променя очертанията и рамките,а някои успяват да ги махнат съвсем. Понеже тук завъртяхме примера с Германия и германците,на този подреден и педантично точен народ ,му пречи да види собствените си тесни рамки,презадоволеността в която живеят поколения германци.Уредения до детайли силно материализиран бит не ги стимулира към търсене.И те се чувствуват по свой начин неудовлетворени(личен опит от скорошни контакти),но им липсва ускорителния тласък. И аз като xameleona,вчера си разсъждавах по мисълта за деня от Учителя.При богатите народи проблема очевидно е в изобилието,което е тяхната спирачка да премахнат границите между себе си и света около тях,така както при много бедните народи е недоимъка.Това са техните изпити.Винаги има дълбок смисъл в това да се родиш в Германия,в България или където другаде си си избрал.Не трябва да съдим и да търсим тяхната сламка.Нека се заемем с нашата греда. Поздрави. П.С.azbuki,ти си вътре в техния свят,но не си една от тях.Това също поставя бариери.Миналата седмица се занимавах с едно семейство от гр.Зиген,които твърдо са решили да се преместят да живеят в БГ.Търся им жилище в нашия провинциален град.Средна класа са,с добри доходи за Германия.Продават всичко и се местят.Защо ли?Една птичка пролет не прави и едва ли всички немци ще постъпят така,но ето че и това се случва. Кон Круз 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Февруари 18, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 18, 2010 (edited) П.С.azbuki,ти си вътре в техния свят,но не си една от тях.Това също поставя бариери.Миналата седмица се занимавах с едно семейство от гр.Зиген,които твърдо са решили да се преместят да живеят в БГ.Търся им жилище в нашия провинциален град.Средна класа са,с добри доходи за Германия.Продават всичко и се местят.Защо ли?Една птичка пролет не прави и едва ли всички немци ще постъпят така,но ето че и това се случва. О, не съм една от тях. Това е ясно. Но ги разбирам доста добре. Все пак от колко години се занимавам с тях. Причината да съм тук е и кармична и си я знам. По принцип не ми пречат, но в последно време защото така стана, че живея с тях и просто едни неща ми изпъкнаха много силно. С каквито и хора да съм живяла, не се е случвало да ми разправят, че съм била прекалено открита и сърдечна и... да ми се оплакват, че след 15 минути разговор (в кухнята), при положение че и без това веднъж-два пъти в седмицата стигаме до някакъв разговор, т.е. не сме се спукали от приказки, били "стресирани", защото не съм била усетила, че "не им се говорело". Брей, че чувствителни хора бе, пък и сливи ли имаха в устата да кажат и за 15 минути така или иначе няма да умрат. Не знам, на мен някой и за половин час да ми досади, ако не е системно, няма нищо да му кажа - хората не ми пречат. Изобщо тези хора са емоционални и комуникационни инвалиди - сори, според мен са се отрязали още от войната така и това си е техен проблем. Не ме засягат нито сламките, нито гредите им, но като ми довтасаха двама такива вкъщи, кой от кого с по-важно лично пространство (в стила описан по-горе), та чак не остана пространство за мен - аз аз съм главен наемател на апартамента. Айде без. Мечтая си вече кога ще дойде приятелката ми българката и тогава изборът на германката (която "спеше", докато виех) ще бъде следният - или ще се очовечи малко и ще свикне хората около нея да си общуват (тя ако иска да си се затвори в стаята, не ми пречи и няма да й досаждаме), или ще си ходи (сама). Хич не ми пука вече, това ми е изводът. Качиха ми се те на главата с "личното си пространство" и междуличностната си патология. Аз да не съм им доктор я? Иначе не всички са такива "рунгели", така е. Но ако са по-отворени хора, то обикновено не са израстнали в Германия, имат много опит навън, живели са в чужда култура и имат някаква способност за адаптация и възприемане на чужди идеи - и много от ТЕЗИ германци ще ти кажат, че не се чувстват добре в Германия. Според мен и това си е кармата на тоя народ - след войната, свързана с неприемането на другия и на различността. Това е и урокът - да се научат пак да живеят в мир с другите. Не е само материализмът и презадоволеността. Но това си е твърдо тяхна работа, не моя. Разсейвам се от глупостите вкъщи като ходя да върша нещо полезно - "затварям" библиотеката вечер и пиша нещо на тема славянска книжнина. И ако се занимавам с Германия, то е... ми пея класика на немски, слушам Бетовен. Чета Хесе. Такива неща. Понякога дори си мисля, че с техния си корен се свързвам по-добре от тях самите. Защото това, което е немската култура днес, е някакво подобие на Германия. За съжаление. Не че хората тук си нямат техните съкровища... Край с темата. П.П. Един мой приятел с право ми каза, че съм луда да се нанасям с двама немци (впрочем бяха общо трима, знам ли и аз защо така се получи, не съм ги подбирала по националност), ама аз бях оптимист тогава. И бях на мнение, че "с всякакви хора може да се живее". Не, не може - така се оказа. Само за две-три седмици си показаха всичките магарии до степен такава, че и аз рекох "аман от немци". П.П. И все пак, за да сменя тъжната нотка на последните редове, да кажа само, че шефът ми е немец и е много готин, макар и да е едно на хиляда спрямо повечето хора тук. И я има тази подробност, че е източногерманец, пътува по цял свят, има си работа само с чужденци - и от "изток", и от "запад", и така... "Трошим" си личното пространство колкото си щем. Представете си, говорим си много и то по повече от 15 минути. Засега никой не се е разболял от това, нито пък работата е закъсала. Позволяваме си да си говорим ДОРИ за лични неща - той ми разказва веднъж за "сексуалните фрустрации на тъща си" И ако си "нарушим" личното пространство малко повече, теглим си по един шут и така. И не сме злопаметни. Въвели сме системата, като сгази някой лука и нервира другия, да му носи бомбони, ама диетични, че да не се дебелее от тях. Вчера той посгази лука малко и ми носи белгийски... И тъй. Редактирано Февруари 18, 2010 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Февруари 18, 2010 Автор Доклад Share Добавено Февруари 18, 2010 azbuki,определено ми е много интересно да чета написаното от тебе.Със сигурност си е опит и то ценен ,да живееш някъде като наблюдател(това ми е понятие от транссърфинга,не е квалификация по твой адрес) и да виждаш нещата от страни. Когато човек си е в своето блато и си кряка в него ,остава малко или повече в неведение.Не е достатъчно да си бил някъде като турист например,за да твърдиш,че си разбрал хората и техния свят.Това го казвам на себе си и на моите познати от Германия ,за които споделих тук. Понеже напоследък се позарових в Учението на Беинса Дуно,чета системно неделните беседи тук в Портала и други неща извън това,ми прави силно впечатление,че Учителят говори за народите и техните особености.Има много интересен коментар,в който се казва,че всеки народ си има своето предназначение ,което обслужва една по-глобална идея по пътя на цялото,каквото е нашето човечество.Сравнява народите с органите на човешкото тяло.Нас българите например ни сравнява с черен дроб.В смисъл,че по функция в единния организъм ние сме черния дроб на човечеството.Не мога веднага да си спомня в коя беседа последно го четох.Мисля,че xameleona или някой друг от модераторите ще помогне.И аз ще потърся,защото след твоето интересно мнение , вече съм любопитна как са определени германците,ако изобщо е писано за тях в това,което четох наскоро. Поздрави. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Февруари 18, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 18, 2010 (edited) Хей azbuki,като стършелче си.Но симпатично. Изчисти емоцията и гнева,пък ако искаш може да не чакаме 03.03.,за другата ти идея,защото това помага човек да е спокоен и уравновесен в емоцията ,както знаеш и ми кажи моля това за главата ти ли го измисли или знаеш къде Учителя е писал ,евентуално дай ми сламка,моля.Аз, както разбра се интересувам живо и искам да пия вода от извора,който съм намерила. Хубав ден ти желая и по-малко глави да хвърчат днес. Донче извинявай за спама в темата,който неволно предизвиках днес. Не знам откъде го знам, но го знам. Аз с най-голяма любов (вЕрвайте ми) понякога ми иде немците да ги изпухам по главата. И те не ми се сърдят, ще ти кажа, защото като че ли имат малко нужда от масаж. Като онова врабче в "Ние, Врабчетата", за което установили, че бавно вдявало, но като го изпухаш по главата и схващало. Така и аз с немците. На тоя свят има нужда и от ниски вибрации. За който както. Между другото, като е тръгнала темата (ако искат да ни местят постовете) за народите и фунциите им... Българите наистина сме способни да "преработваме" страшно много боклук и сме много ефективни в това. Неща, които някой друг биха го изплашили (или на други места не си говорят с години и блокират изчистването по този начин) българите превръщат в мотор, гориво за развитие. Особено в междуличностните контакти. И самите вибрации на България са такива, че стимулират към изчистване, особено на ниските чакри, където повечето хора си носят утайките и се правят, че не ги виждат - но не и в България. Една моя приятелка сподели с мен веднъж следното. Дошли някакви западняци в България да правят ашрам. Много духовни хора, изтънчена работа, ум да ти зайде. Фини вибрации до главозамайване. И какво станало в тоя ашрам в България? На първо време се изпокарали помежду си така, както никога не го били правили. Всичкия им подтиснат гняв и необработен боклук от ниските чакри излязъл наяве. И коментарът на приятелката ми беше: Те не са си смляли камъните там долу, пък тръгнали нагоре. Колко отрезвяващо... И има нещо вярно, че България действа така. Нещо фино и чупливо ли е, не ми го хвали. Дърво без корен, каквато и да му е короната, ще падне при най-лекия вятър. Паянтова диховност. И ако на някой му е полезна нежна ръка, на друг му е нужен точно малко кютек и... ще се оправи. Редактирано Февруари 18, 2010 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest pavletA Добавено Февруари 18, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 18, 2010 Според мен всеки трябва да има лично пространство, това може да го усетим по емоциите.Според начина на реагиране се усеща дали нарушаваме нечия територия и докъде навлизаме като неканени гости.Без лично пространство не се чувстваме спокойни.За българския характер си знаем, че силно любим и мразим, затова имаме толкова инфаркти на човек от населението.Учителят изследвайки черепа на българина казва, че сме най- твърдоглавия народ и затова си страдаме.Това е естествения ход на нещата.С личното пространство ние зачитаме човека до себе си,зачитаме божественото у него, което съответно е за наше добро. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Февруари 18, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 18, 2010 (edited) Клаудия и Азбуки, ето цитат, дано да е този, дето ви трябва. Евреите са хора на сърцето, но понеже са много близо до стомаха, те са хора материалисти, обичат парите. Те са близо и до духовното и до материалното, затова прободоха Христос в сърдечната област. Те казваха: Не ни трябва тази зона, искаме да станем велик народ” - затова изгубиха това, което им беше дадено и 2000 г. прекарват без царство. Сега ги слагат пак на старото място. Еврейското царство ще бъде малко. Господ им каза: "Земята ви ще бъде ни голяма, ни малка." Тъй че сърцето вече е определено. Ще ме питате: "Ами българите къде са." Българите са в черния дроб, защото са много жлъчни, обичат много земята и казват: "Житце, житце трябва за нас." Черният дроб е необходим, но като се увеличи много, настъпват нещастията. И малък като стане, ще бъде лошо. Черният дроб трябва да функционира, за да образува жлъчката. Следователно, ако българите изчезнат, в света ще има запичане, а от това и големи страдания. Днес всички питат: "Какво ще стане с нас на конференцията?" Господ казва на тези, които сега заседават, да внимават за черния дроб, защото, ако се пукне жлъчката му, всички култури ще идат по дяволите. Вие ще намерите, къде седят другите народи. Така че не пъшкайте, не се безпокойте. Господ се грижи за черния дроб, той е много необходим, без него не може. Следователно, между вас не трябва да има разделение. Между сърцето и черния дроб има тясна връзка, те много си симпатизират. Сърцето е много чувствително, а черният дроб е по-пасивен, затова се обичат. И тъй, разрешавам въпроса с българите: като черен дроб, те са на мястото си и жлъчката няма да се пукне. Благодарете, че сте българи и не се безпокойте, какво ще стане с вас. Старайте се, всички да имате единство в мислите си, без раздвояване, без страх. Страх може да има, но да е на мястото си; сиромашия да има, но посрещайте я и я изпращайте учтиво. Като дойде сиромах, измийте краката му, нахранете го и тогава го изпратете. Така постъпвайте и с богатството. Знайте, че във всички наши вярвания, всяко учение е на мястото си, затова Христос казва, че между нас не трябва да има никакви деления. Днес в България има много разделения, много партии и всяка се надпреварва, коя да властва, но по-добре ще бъде, всички да се обединят, да свирят всички заедно, като в един оркестър. В даден момент трябва единство, а не разделяне. С това деление българите си пакостят много. Аз не ги обвинявам за това нещо, но обръщам внимание на тях, защото клетките на черния дроб са най-глупави, най-некултурни, но в тях се съдържат условията на бъдещата култура. Но и между разните черни дробове има голяма разлика. Например, между черния дроб на един вол и този на един човек има разлика; между черния дроб на един ангел и на един серафим също има разлика, клетките на неговия дроб мислят като вас. Не мислете, че като сте черен дроб, сте много културни; но това състояние, в което се намирате на земята, е много несигурно, защото между вас има много разделения. И вие българите, не знаете на кой Господ да служите: англофили, русофили, германофили, затова се кръщавате с много имена. Казвам: обърнете се към Господа и Нему се прекръстете. Той ще ви направи умни, добри, за да може да снесете това яйце и добре да го замътите, защото иначе ще излезе запъртък. Разделеното царство Редактирано Февруари 18, 2010 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Февруари 18, 2010 Автор Доклад Share Добавено Февруари 18, 2010 Благодаря ти xameleona.И аз го намерих токущо.Това е беседата - Разделеното царство Извинявай,че така директно те подканих,но някак в себе си съм приела,че ти ще подадеш първа ръка за помощ и посока. Междувременно намерих още няколко коментара от Учителя в книгата на Боян Боев -"Акордиране на човешката душа",но май не е качена тук ,за да цитирам.Определено този цитат ми се беше завъртял сутринта. Обичам ви приятели съфорумци. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Февруари 18, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 18, 2010 (edited) Бъглгарите са твърдоглави, разбира се - Козирози. И не знам кой беше рекъл, че само българин може да се оправи с немеца - той пък Овен. Откъдето и да го погледнеш, рогат добитък... Говеда де. Но да не забравяме в кой знак е екзалтацията на Марс ;-) Интересно е това за евреите и сърцето. Не знам откъде имах идеята, че са краката. Но може и да съм се объркала. Има смисъл да са сърцето - много творечески и сърцати хора са. Но и крака са - на тях е стъпил светът (е, не само). Темата... каква беше? Дали да не се изнесем някъде другаде с тая дискусия? Имам доста идеи за народите и зодиакалните знаци примерно. Темата ме вълнува. Предлагам, по предложение и на други съфорумци, тук да преместим мненията от темата "Личното пространство", които вече се отклониха в друга посока, както и да си продължим дискусията на воля Редактирано Февруари 18, 2010 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Февруари 18, 2010 Автор Доклад Share Добавено Февруари 18, 2010 “Старите гърци са преродени в сегашните французи,германците са древните римляни,а двете колена от евреите са сегашните славяни..” “Все още славянската душа не е намерила вратата,през която да влезе Божественото учение с повече пълнота.Германците,англичаните и французите са назначени като учители на славяните” “У славяните се развива Любов към Бога.Те ще приемат най-хубавото от англичани,германци,французи и американци.” “Най-характерната черта на българина е неговата упоритост.В Европа няма по-упорит от него.Той е черният дроб на човечеството.Сатурн и Марс характеризират българина.Любознателен е ,но Сатурн го прави скептик и затова иска чрез Любовта да смегчи този свой характер. Всички народи представляват една добродетел.В Божествения свят българинът представлява твърдостта..Човек трябва да бъде твърд,това е естествено положение, а пък упоритостта е друго нещо;твърдостта спада към Божествените чувства на човека. Френският и гръцкият череп си приличат.А при българина мястото горе на главата е твърде силно развито-това е упоритостта.От друга страна центърът на постоянството е слабо развит и много негови работи остават недовършени,докато германците са пример за силно развито постоянство.” Изт.Беинса Дуно ,”Акордиране на човешката душа” том III издателство “Бяло братство”,София 2009 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Февруари 18, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 18, 2010 (edited) Хм, интересно. И все пак това са изказвания отпреди повече от половин век. През това време според мен славяните са извървяли един път и, колкото и странно да звучи на някои хора, комунистическият интернационал е изиграл някаква (не задължително лоша) роля във формирането на тяхното съзнание. Те са и под знака на Водолея, в чиято ера навлизаме. Заради славянската си жилка българите сме и под знака на Водолея. Мисля, че в момента славяните много повече са се доближили до мисията си за "повдигането на човечеството", както рекъл Щайнер. П.П. За Сатурн и Марс и българите не знам. Българите не сме Марсов народ. Сатурнов да. Марс и Сатурн - това е точно Германия. Овен е собственият й знак, а с всички северни народи споделя и Сатурновото влияние. Събрала е точно двамата "злосторници" в традиционната астрология - ще успее ли да ги накара да проявят светлата си страна? Англичаните са също Овни, но с Меркуриево влияние. Сигурно затова са ми по-лицеприятни. Комуникациите и хуморът определено са им сила. Интересно е също така, че при различни народи под Козирога или с влияние на Козирога се проявяват съвсем различни аспекти на знака. При българите е едно. При евреите (също под знака Козирог) - друго, а при северните народи - трето. Самите планети и архетипи са доста многолики :-) Редактирано Февруари 18, 2010 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Февруари 18, 2010 Автор Доклад Share Добавено Февруари 18, 2010 Разправят една характеристика за англичаните, германците, французите и русите. Четирима от тези народности били някъде из Европа на курорт и заедно яли и пили. По едно време всички забелязали, че в пространството някъде, много високо, се виели две големи птици. Англичанинът, като ги видял, веднага обърнал внимание на посоката, от която идели, и като разбрал, че идат от изток, веднага задигнал чантата си и взел първия параход, да отиде да ги изследва. Французинът веднага си взел шапката и отишъл да провери какво пишат вечерните вестници за тяхното явяване. Германецът отишъл в библиотеката да се справи с литературата на учените преди него, дали не се загатва нещо за идването на тези птици. А русинът легнал на гърба си и като ги погледнал, казал: „Е това са орли“. Свършена работа! Ето как лесно славяните решават всички въпроси. И българинът, като пийне половин кило вино, каже: „Орли са, какво ще му мислиш много, не искам много философия, това с орли и свършена работа!“ То е придобиване на знания. Като придобиеш знания, казваш: „Аз зная този въпрос, не ми трябват нито вестници, нито библиотека, аз виждам, че това са орли“. Не давам преимущество на никого от тези четиримата, защото всички действат съобразно своя темперамент. Всички хора проявяват своя характер според своя темперамент. Когато изучавам живота на народите, изучавам го обективно, измервам го с положителната наука и зная какво се крие в него. В светлината на тази наука няма нищо скрито-покрито. Тогава ние казваме, че тоя човек е честен и почтен. Трпезата на Новия Завет Скъпи приятели,както виждате Учителят е оставил ценна информация по тази тема. Публикувам цитата,защото е в темата ,но и по още една причина.В момента разработвам тази беседа.Много е интересна , но все си мисля,че в нея има още нещо,до което не стигам.А съм се записала да я представя в неделя. Ако някой реши да помага може да се включи в неделното училище. Поздрави. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ирина - Horus - Чебурашка Добавено Февруари 18, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 18, 2010 Хайл, Азбуки! Интересно ще ми бъде да разкажеш (ако искаш, разбира се) за спомените си от последното си превъплащение. Чудя се дали симпатията ми към теб не се корени от това време .. Der Generalespionage Cheburashka sagen aus Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Февруари 18, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 18, 2010 (edited) Хайл, Азбуки! Интересно ще ми бъде да разкажеш (ако искаш, разбира се) за спомените си от последното си превъплащение. Чудя се дали симпатията ми към теб не се корени от това време .. Der Generalespionage Cheburashka sagen aus Тази тема я зачепквам рядко изобщо и от месеци съвсем умишлено я броях за приключена. По време на житния режим обаче излязохна някакви... нови пластове, които се оказа, че съм си съхранявала в себе си и имат нужда от изчистване. Вероятно затова ме хвана логореята, но по принцип преработвам темата основно в себе си. Ако имаш конкретен въпрос на лични, може и да рекна нещо, но на форума мисля да млъкна. Приказките по темата ме натоварват, защото много неща текат в мен самата и май не искат да ги вербализирам - освен ако само не тръгне, по вдъхновение свише, както се вика. Редактирано Февруари 18, 2010 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лъчезарна Добавено Февруари 19, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 19, 2010 Англичаните държат на правото, а германците държат на силата. Но сила без разум фалира и разум без сила фалира. Следователно, дохождаме да стиха, който Христос някога е казал: „Всяко царство, разделено против себе си, не може да устои.“ Ако и съвременното културно човечество се раздели против себе си и то не може да устои. Понеже едни поддържат правото, а други – силата, някои ме питат, коя страна поддържам аз. За мене има само една страна, която има много отражения. Всички народи, англичани, германци, французи, руси, румънци, са проявление на Божествената енергия в света. Всички народи са отражения, проявления на тази страна. Всеки народ си има своя функция, която никой друг не може да изпълни. И след всичко това искат да потиснат един народ. Не, никой народ не може да бъде потиснат. Той си има своя функция. Затова аз казвам на българите да не се страхуват, защото те представят черния дроб на човечеството. Всички народи се страхуват да не изчезнат българите, защото с тях заедно ще изчезне и черният дроб. Изчезне ли черният дроб и жлъчката, храносмилането не може да се извършва. Следователно, ако сгрешат нещо против тях, храносмилането им веднага ще се наруши. Никой народ не знае за себе си, какво място, каква функция заема в Божествения организъм. Запитали един евреин, какво място ще заемат в света. За какво се приготовляват. След като мислил дълго време, най-после евреинът отговорил на зададения въпрос: „Ние се приготовляваме един ден да запушим раната, която преди две хиляди години отворихме на гърдите на Христос.“ Значи евреите се приготовляват да запушат раната на Христос, ами вие за какво се приготовлявате? Нека българите сами си отговорят на този въпрос, също и англичаните, и германците, и русите, и французите и т.н. Нека всеки народ си отговори сам на този въпрос. Аз пък казвам: Всеки народ е призван в света за една велика мисия. Не само всеки народ, но всеки човек, бил той мъж, жена, дете, е призван в света да извърши една велика работа, не както вие си я представяте, но една Божествена работа. В това седи достойнството на човека. Благото не цялото човечество зависи от един човек и благото на един човек, зависи от цялото човечество. Такъв е Божественият закон. Божественото право (28 НБ, 7 май 1939 год. София – Изгрев) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Февруари 19, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 19, 2010 Съгласна съм с двете ръце с този цитат! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Февруари 19, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 19, 2010 (edited) Ето защо си мисля, че народите вместо да искат да се завладяват и да викат кой е по-!, по-добре да се види как да си помагат, да обменят опит. То и за нас, отделните индивиди е така, и от тук трябва да започне промяната, но трябва да го съзнаем от малко по-високо... Като се научим да комуникираме/разговаряме открито помежду си, без страхове ще можем да сме си полезни. До тогава всеки ще си вика неговата "истина", и ще се оглежда страхливо в другия... Ще си мерим величието и ще искаме някой да ни казва, колко сме велики /това за народите и национализма криворазбран/. Но съм оптимист, дори само, че има разговори по някои теми е добро начало. Редактирано Февруари 19, 2010 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Bethedi Добавено Февруари 19, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 19, 2010 (edited) Привет! Темата е интересна и доста всеобхватна. Народите, като удове на общочовешкия организъм са едно еволюционно стъпало от материалното и духовното развитие на човека. В историческа ретроспекция, народите са показали своята роля на един добър инструмент, добра школа в университета на живота. Според мен, те са плод на инволюционния период от развитието на човечеството, тогава, когато се върви към индивидуализиране, от Цялото към частите, от Божествената единност към материалната множественост. Всеки народ, ръководен от своите невидими водачи, заема дадено стъпало в еволюционната стълбица. Всеки народ има своя аура, своя специфична особеност, който го отличава от другите народи. Във всеки народ са обособени и изпъкват определени черти, които следва да се развиват в и от душите, които са притеглени към силовото поле на народния егрегор. Според степента на своето развитие и качествата, които трябва да се придобият от даден човек в даден момент, той се свързва със съответния подходящ народ, така както е попаднал в съответната раса, и съответния род. Народът е надстройка на рода. Народите също така са област където се решават междуродовите отношения. От своя страна народите създават и решават отношения помежду си, защото всички те са отделни части от един общ организъм, които си взаимодействат, за да функционира. Народите се групират и по-големи клонове - например славянството, англосаксонците, романските народи и т.н. Нерядко отношенията между народите не са добри и хармонични. Като резултат - създават се кармични връзки и отношения, които в последствие следва да се разплетат. Има много начини за това. Преди всичко обаче, отношенията между народите са и резултат от отношенията на техните невидими водачи, които като краен резултат се проявяват и на физически план. Учтелят е дал много пояснения за мястото на народите и тяхната роля като удове в общочовешкия организъм и за това, защо е дошъл точно в българския народ. За България например е казал, че единствена от всички балкански народи има представител в Божествения свят. Ето по този повод и една богомилска легенда, приписвана на Петър Осоговец, предадена от Николай Райнов: И вложи Елохим седем духа в седемтях светила небесни, та седем ангела се родиха. И повери на всеки ангел по един от седемте народа – да го води. И ангелите, на които бе поверено да водят народите, се сдружиха с ангелите, що бяха пазители на тези народи, та всеки народ имаше по два ангела: един – да го води, а друг – да го пази. – Слънцето разпери крила над Масър, Месечината – над Междуречието, Вечерницата се спря Гърция, Звездата на Посланника покри с лъчи Иудея, Звздата на Бранника – Рома, за Звездата на Отшелника – Бизанс. А народите се не бяха родили още на земята, но те живееха в чертозите на Господнята Всемъдрост. И вси народи получиха от Вечния по един звезден дух. – Само над България тъмнееше мрачина – и звезден ангел не развя крила над нея. И ронеше сълзи ангелът, що пазеше България, чче всички си имаха другар, а той – нямаше. И с плач поиска от Бога звезден дух, – другар да му бъде. Та се смили над него Иехова, ала нямаше вече звезда и звезден дух. И духна тогава Бог в простора – и осени с божествено мановение Млечния Път, та рой светли ангели се родиха там – повели Бог на Млечния път да властвува над България. И превратна участ спря крила над българи: през изкус и съсипни ще мине България, ала – ще изтрае. Погасна нимбата над Масър, умряха двата народа – близнаци на Междуречието, изгоря Гърция, погина Иудея, разсипа се Рома: само Бизанс и България останаха. … Но този, що се вслушва в пророчески вещаниа, знае твърдо, че неповолни бранни дни ще разсипят Бизанс навсегда, а България като Огнена Птица ще се възражда из собствена пепел, та до край на векове ще пребъде. Защото – гаснят звезди една по една. Ала Божият Лентион ще свети вечно – и Млечният Път ще бъде светъ саван на мъртвата вселена Поздрави:Bethedi Редактирано Февруари 19, 2010 от Bethedi Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Февруари 19, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 19, 2010 Bethedi:thumbsup: благодаря за този цитат. Лошото е, че краят на вековете се вижда... Според Откровение на Йоан... Но това си мисля, че е и Новото начало все пак, за който успее да следва Доброто. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Bethedi Добавено Февруари 19, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 19, 2010 (edited) Bethedi:thumbsup: благодаря за този цитат. Лошото е, че краят на вековете се вижда... Според Откровение на Йоан... Но това си мисля, че е и Новото начало все пак, за който успее да следва Доброто. xameleona, зависи какво разбираме под край на вековете... Ако е край на този стар свят и епоха, който познаваме, и на негово място дойде един по-нов и по-добър...Лично аз под край на света и вековете разбирам, край на заблужденията у хората и момент, в който ще се поиска точна равносметка на всички добри и зли деяния. "Великият съд на Правдата". Кога ли ще бъде това? А за оня ден и час никой не знае, нито небесните ангели, нито Синът, а само Отец. " Ев.от Матей 24:36 Поздрави: Bethedi Редактирано Февруари 19, 2010 от Bethedi Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Февруари 19, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 19, 2010 (edited) Ето защо си мисля, че народите вместо да искат да се завладяват и да викат кой е по-!, по-добре да се види как да си помагат, да обменят опит. То и за нас, отделните индивиди е така, и от тук трябва да започне промяната, но трябва да го съзнаем от малко по-високо... Като се научим да комуникираме/разговаряме открито помежду си, без страхове ще можем да сме си полезни. До тогава всеки ще си вика неговата "истина", и ще се оглежда страхливо в другия... Ще си мерим величието и ще искаме някой да ни казва, колко сме велики /това за народите и национализма криворазбран/. Но съм оптимист, дори само, че има разговори по някои теми е добро начало. Аз имах тази теория, когато за първи път си заминах от България. Имала съм я и при много от начинанияата си в Германия. Може би заради близнашкото в мен винаги търся да свързвам и обединявам нещата, да създавам пътища за комуникациа. Но другото, което съм видяла, е, че след теорията идва практиката, в която човек се сблъсква с много конфронтация и проблеми, минава и през отчаяние, пълна демобилизация - какво ли не. И осъзнава, че нещата не са чак толкова розови. Това е причината поради която много хора говорят за този път, но не поемат по него. Затова и въпросните промени трудно настъпват, макар и като идея да изглеждат супер - на никой не му се иска да страда от хронично главоболие, докато "обединява народите". Негативните опитности обаче придават на убежденията плътност, така че човек не че става песимист, но престава да бъде което и да е от двете - песимист или оптимист. Осъзнава, че работа много, дава си ясна сметка за трудностите и върви напред, "драпа" по-точно казано. И чрез неговите усилия и тези на други хора, надскочили нивото на мечтите и идеалите, се стига до реализиране на същата тази "идеална" цел, но в реални рамки и с реална подплата. Тоест това е единственото, което ме смущава у хората, които се изказват за обединението на народите толкова идеалистично. Приличат ми на хората в начална, планова фаза на докторска дисертация. Пълни с идеи и убедени, че могат да преобърнат света - але, хоп! И се чудят, гледайки отстрани, как някой се "гърчи" и мъчи с работата си по дисертацията, с детайлите по нея, как стига няколко пъти едва ли не до желанието да се откаже, изпада в негативни емоции, толкова зор бере с две думи. Това човекът, който планира, но сам не е влязъл в лабораторията, за да опита на практика как се реализира една такава идея. И може да седи отстрани и да коментира усилията и проблемите на работещите там, с което естествено ще ги нервира - защото се изказва неподготвен, а за много от нещата не може и да има адекватно мнение, защото не ги е опитал още. И това отношение на хората в лабораторията към неговите приказки не значи, че ги е страх да се огледат в работата си и не вярват, че ще успеят и че е възможно да реализират първоначалните си (също толкова идеалистични) представи. Означава, че си дават реална представа за труда, който трябва да положат, че част от него хич не е приятен и лек - и тъй като са го изпитали на гърба си и в момента даже пъшкат под поредната задача, някак не им се отваря устата за вдъхновени приказки и не им се и слушат. Изказват се по-сдържано за целите си. Не е ли позната картинката? Редактирано Февруари 19, 2010 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Февруари 19, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 19, 2010 (edited) Много бих искала да стане-хале-хоп. Но ми е ясно, че не става. Но пък и друго нещо изпитах. Когато Любовта ни води, всичко се нарежда. Нямам и не съм имала предубеждение към германците, тръгнах само със страх, заради операцията... Но иначе отношението и усещането ми е за спокойствие, чистота... За усмихнати, спокойни хора... Учителя вярно е казал, че само Любовта може да примири, сближи, както хората, така и народите... Т. е. ако промяната тръгва от индивида, от това да променим себе си, ще променим и целия свят... Но мъничко, микроскопично дори да направим нещичко добро - прекрасно е... Малко преди да си замина за БГ, бяхме на разходка с Лори и жената, която ни помагаше там. Валеше силен сняг, но имахме само 1 ден да поразгледаме Мюнхен. Уговорихме се, че каквото и да е времето ще излезем сутринта към 10 ч. В 9.30ч. всички облаци се разсеяха и се появи слънцето. Времето беше невероятно, приятно, пролетно. Разходка в Мюнхен-центъра, около големия площад. Спря ни един възрастен човек и заговори на Лори. Нашата, приятелка побърза да му каже, че не разбираме немски... Но го разбрах, за миг този човек погледна мен и детето и каза-"Вие никога няма да сте сами..."-след, което ми подаде една мъничка висулка с Богородица и младенеца и си тръгна... Беше невероятно чувство... /да добавя-този човек много приличаше на покойния ми дядо.../ Разбира се, цялата процедура около събиране на парите и заминаването беше невероятна, защото много хора-познати и непознати ми помогнаха. И съв безкрайно благодарна! /извинявам се за сантименталното, лично споделяне/ Все пак имаме 2000 години работа... Промените ще са вътре, в нашето съзнание, в отношението ни към себе си и хората... Любовта, ражда Любов... Друга една мъчнотия се заражда в съвременното общество: вие бързате. Вече 8000 години как хората са правили погрешки и искате, когато се проповядва едно учение, тъй, с един замах, в една седмица да се поправите. Тъй не може. Може, но за героите, а всичките хора не са герои. Има два пътя, по които това учение може да се реализира. Единият начин е пътят чрез възпитанието в училището, а другият път чрез майките. Те трябва да знаят онзи велик закон, по който децата им в бъдеще трябва да се раждат. Те трябва да знаят новите условия, както градинарите, земеделците изучават условията, при които ще сеят. И Петър го взе настрана Редактирано Февруари 19, 2010 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Февруари 19, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 19, 2010 (edited) Нямам и не съм имала предубеждение към германците, тръгнах само със страх, заради операцията... И аз не съм имала никакви предубеждения. И не съм тръгнала със страх. Просто си направила други опитности. Но има и други. И Германия е всичко това - и едното, и другото. Имам една молба. Да среш с агитацията да обичам германците и подобните. Аз си знам колко и как ги обичам - и то на база осемгодишен опит тук, не на база няколко седмици. Просто не искам да чета във всеки твой пост какво трябва да се прави. Всеки си знае какво трябва да се прави. Предлагам да сменим темата. Все едно да тръгнеш на някое дете дето майка му го бие всеки ден да му разправяш, че трябвало да я обича, защото на теб винаги ти се усмихва. Да, по принцип сигурно с любов всичко става. И някога си става. Но на практика е малко по-сложно и отвън винаги изглежда лесно. Човек е добре да се сеща къде да проповядва и къде това е малко неуместно. Примерно сигурно е много уместно да проповядваш на евреите да разпрегръщат всички германци след всичко което е станало. Страхотна идея. И със сигурност ще бъдеш чута... Има хора, които работят за това помирение, разбира се, но го правят с дълбоко разбиране и към едната и към другата страна. Не развяват теории написани за общия случай. Редактирано Февруари 19, 2010 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Февруари 19, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 19, 2010 (edited) Ооо, изобщо не агитирам. И да, казах, че имаме различни опитности, нормално е. Но изпитвам само добри чувства, това е А и все пак ако хората живеят с миналото и с причинените болки за разбирателство не можем да говорим. Трябва някой да прости и да подаде ръка, пък знам ли-може и да стане чудо... иска ми се. Редактирано Февруари 19, 2010 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Февруари 19, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 19, 2010 (edited) Всъщност понеже става дума за германците и евреите, а темата силно ме вълнува. Най-основният проблем е в липсата на промяна на дълбочинно ниво. Платени са и се плащат безумни пари, репарации за пострадалите от Холокоста. Истината е обаче - съвсем встрани от разни икономически интереси, които се вихрят около това - че липсва истинско покаяние за стореното. Липсва искрено разбиране, от сърце, на това, което се е случило с тези хора. Плащането е нещо като откуп, нещо като да се опиташ да си купиш чиста съвест, но не е любов. Любов е да се поставиш на мястото на другия, да протегнеш ръка към него. Това немците не са го направили, не го усещам поне сред масата от тях - и тук не става дума само за евреите! Въпросът е принципен, изобщо за отношението към ближния. Има самообвинения, има самокритика, но няма разбиране от сърцето. Дълбоко в себе си хората са си подобни на това, което са били. Болестите на тази култура, които са довели до жестокостите на войната, не са се излекували. Е, има проблеми и от другата страна. Желание за отмъщение. На всяка синагога тук пише: "Никога не забравяйте". Нещо като масова щампа - да не се прощава в никакъв случай. Мои познати евреи са ми разказвали как родителите им са ги учили да не говорят никога немски, освен ако не е наложително - и това се предава от поколение на поколение. Има го и това, и то също пречи. И има и едно минимално количество хора и от двете страни, които имат желание да работят за помирение, но това не става с лозунги, разбира се. Това са хора, които със сърцата си са разбрали за какво става дума. Не хвърчащи идеалисти. Всъщност голямата "омраза" между германците и евреите е голяма любов. За повечето бивши австроунгарски евреи (с които случайно съм имала нещо общо) - в Унгария, Чехия, Полша, омразата на немците към евреите е била шок. Тези евреи са били толкова германизирани, говорели са преобладаващо немски (и до ден днешен по-възрастните хора в Унгария и Чехия ще ви говорят на немски, не на английски, ако отидете там като турист), били са възпитани с немската литература, философия, изкуство. Всъщност това е била една голяма любов, мен ако питате. И точно там е разковничето на проблема. Защото едно е да те удари някой от улицата, друго е да го направи някой, за който даваш мило и драго, който дълбоко уважаш, с който си се чувствал свързан. За да се поправят последиците на едно такова деяние, подобно на братоубийство, е нужно много време. Нужно е разбиране. Нужно е и двете страни да направят определени стъпки. Това не става така - с една разходка в парка. Такива съм правила много, но проблемите си стоят. И когато моята съквартирантка си стоя в стаята, докато аз виех от болки, това пак ми беше някак като дежа ву. Млад човек, не е от онова поколение. Но подобно на много други хора в Германия, които са се правили, че не виждат и не чуват, когато съседите им биват откарвани нанякъде си, ето тази лицемерна слепота и безхаберие за другия - ето това при много хора тук е все още така. Факт. Вероятно не при всички, но при много. Тоест се връщам към първоначалното си изказване - на ниво сърце Германия още не се е отворила за грешките си, за болката, която е причинила, за стойностите, които е потъпкала, за любовта, която е престъпила. На ниво сърце една голяма част от Германия все още е там, където е била преди 60 години и този проблем няма да се разреши със самообвинения и репарации. Ще се разреши, когато хората отворят сърцата си и видят, наистина пожелаят да видят какво става при съседа. Само със затворено сърце можеш безчувствено да убиваш и поругаваш стойностите, на които се гради животът. И затова и много хора така си стоят, със затворени сърца. Така им е добре. Защото ако за един миг отвориш сърце и си позволиш да почувстваш, ще те обземе ВСИЧКАТА болка, която си причинил, а ВСИЧКИ замесени хора. И може да те убие даже тази болка, като ти се изсипе всичката наведнъж. И затова хората не отварят сърцата си. И плащат и се самокритикуват, но не чувстват. И така от поколение на поколение. Ето това не е дала Германия на евреите и на всички останали, които е преследвала - не им е дала сърцето си. А дали точно сърцето не си е ампутирала като ги е преследвала? Този въпрос ще оставя на вас. Но дотук бях с темата. П.П. Илияна, платила си и немците са направили добра операция. Не се и съмнявам. Не си била свързана с местната система, била си гост. Напълно разбирам опитността ти. И аз имам такива опитности - както имам и други, които ти нямаш. Както казва народът, на чужд гръб и сто тояги са малко. Но идеалистите искам да ги чуя, ако някой тях ги налага дали ще говорят за любов (само). Ако го направят, моите уважения. Ще ги канонизираме за светци. Повърхностно е да налагаш ограничените си опитности и произтичащите от това убеждения на целия свят. Редактирано Февруари 19, 2010 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ирина - Horus - Чебурашка Добавено Февруари 19, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 19, 2010 азбуки п.п. Има го обаче и другото, отвъд фасадата.. Много истини вече излизат наяве и лъсват "белите петна" и "хвърленият пясък" в историята. Като например разкритията, че операцията на Холокоста е спонсорирана именно.. от евреи. И както казваха покойните Хайтов и Семов - там, където има чета - има и предатели.. и трябва да ги търсим имено в нашата чета.. Не всичко е оправдателна карма и астрогеография.. Обикновено става въпрос за прозаична и нелицеприятно-обективна народопсихология Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.