Гарванче Добавено Февруари 15, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 15, 2010 Искам да свикна да се прибирам и излизам нормално без страх от тях - едното напада в гръб - мен не ме е закачало дори ми маха опашка, но като си помисля как е нахапало разни хора от разкази ми настръхва косата - попринцип с бездомните псета не съм имала конфликт - и ги обичам но от това специално ме е страх - мога ли по някакъв начин да се сприятеля с него и на место да ме напада да минавам спокойно покрай него - Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Февруари 16, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 16, 2010 Здравей! Есента писаха за един гледач на говеда който е убит от бик.Бика бил много агресивен и нападал хората.Селяните искали да го заколят , но гледача не давал защото го обичал и не мислил ,че животното ще му посегне.Е,един ден то безпричинно го нападнало и убило. На запад зоопсихологията е развита и хората си водят домашните любимци на психолог.Гледах интервю с най-популярния.На въпрос коя е най-голямата грешка която допускат хората по отношение на възпитанието на животните той каза ,, Собствениците мислят,че животните са като хората.Това е голяма грешка.Животното се ръководи от инстикти, а те са вродени и ние много малко можем да ги коригираме’’ Агресията и при човека и при кучето се дължи на един сигнал от мозъчен център наречен амигдала.Тя има за цел да пусне много бързо реакция на ,, борба или бягство’’. Това е и повода кучето да напада. При хората тази реакция може да с е коригира в малка степен от мисловната дейност.Кучето не мисли .Веднъж щом я е усвоило то ще я пуска винаги когато амигдалата прецени ,че нещо го заплашва.И нищо не може да го спре.Няма как да се отучи.За това дори защитниците на животните са съгласни такива кучета да се умъртвяват. В този смисъл моят съвет е- продължавайте да се страхувате от това куче. П.П. Преди години имаше една жена -Джой Адамсън, известен изследовател и приятел на лъвовете.Написа много книги, а ,,Лъвицата Елза ‘’дори бе филмирана. Една нощ тя изчезна от палатката си, най- вероятно изядена от своите приятели. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Гарванче Добавено Февруари 16, 2010 Автор Доклад Share Добавено Февруари 16, 2010 За това дори защитниците на животните са съгласни такива кучета да се умъртвяват. не и у нас в БГ обаче - пазят го из квартала от години въпросното В този смисъл моят съвет е- продължавайте да се страхувате от това куче. е.. това няма ли да го направи по агресивно? идеяата е да съжителстваме някак по мирен път а не да излизам и се прибирам на нокти заради него Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Февруари 16, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 16, 2010 (edited) Мисля че най добре да си носите малко стар хляб. Гледане спокойно в очите също дава резултат. Ще се успокоите ако практикувате дълбоко дишане + Псалом 91. Редактирано Февруари 16, 2010 от Орлин Баев Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Февруари 16, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 16, 2010 Хип е прав, че може да е опасно кучето... Можеш лесно да се сприятелиш с него просто като го обикнеш, като му се радваш от сърце и му говориш нежно и с топло приятелство като минаваш покрай него. Дори само това ще свърши работа и за няколко дни само ще бъдете приятели. А ако два три пъти подплътиш приятелското си чувство с малко кучешка храна/ гранули - приятели сте за цял живот. особено ако поддържаш приятелството с малко храничка от време на време, сърдечност и приятелски топъл глас. Близо до нас има едно кученце, много симпатично, макар и едро. Нощем спеше зад една сергия. Аз много обичам животните. Вечер на връщане от работа ми беше станало навик да минавам зад сергията и да му говоря за половин минута - като на приятел. Отначало ръмжеше и пазех дистанция. После спря да ръмжи. Докато един ден през деня само докато му казах "здравей, приятелче" и щастливо дойде да си играем и да се галим. Беше научило гласа ми, миризмата ми, излъчването ми. Сега го виждам по-рядко, но само като го поздравя и идва с приятелско чувство. При това нито веднъж не съм му давал храна - просто никога не нося като минавам оттам и все забравям специално да си взема. Аз приемам животните като равни - защото действително разликата между тях и нас е почти никаква и често животните са по-хора от хората! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest devashaktika Добавено Февруари 17, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 17, 2010 Гарванче, едва ли мога да ти бъда полезна със съвет, тъй като аз изпитвам направо панически страх от бездомни кучета, дори и когато не изглеждат нападателно настроени (та чудя се и се мая, как да се освободя от това), но исках да споделя един сходен проблем. Приятели се нанесоха преди време на квартира в блок, в който се оказа, че в самия вход на стълбището една жена си гледаше три (!!) бездомни кучета, които хич не бяха от най-кротките. Нападаха предимно непознати хора (затова хич не съм им ходила нагости ) - един вид пазеха територия и тези, които живеят там. Това беше и оправдателния отговор на съседката на въпроса, защо не си ги прибере вкъщи. Аз бях направо изумена от това. Доколкото се разбра впоследствие, никое семейство не е успяло за толкова години да придума тази жена да си прибере кучетата. С отговорните институции не знам, как стои въпросът, но предполагам, че няма такава в БГ, която да реши проблема хуманно и за двете страни. Та накрая въпросът се реши така, че кучетата просто си заминаха от старост и то на самото стълбище...Не знам, дали в друга държава такова нещо може да се допусне. Що се отнася до Джой Адамсън, подобен е случаят и на Тимоти Трийдуел, "човекът-гризли". Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
val68z Добавено Февруари 17, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 17, 2010 (edited) животните, както не е сложно да се досетим,улавят нашите мисли , нашето излъчване. и обикновено ако ги промениш,дори и поне за малко . атаките едва ли биха започнали. но да си призная моето убеждение ,е че именно отношенията ,или "възпитанието" на хората ,над някои животни ги е оформило като агресивни ...понякога. има и още опции, например малко храна , може и салам. каквото и да си говорим за животните, аз ще продължа да си ги обичам, особенно котките или малките палета. те имат нужда от такива като нас. Редактирано Февруари 18, 2010 от Орлин Баев Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Февруари 17, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 17, 2010 Аз също съм на мнение, че характерът на кучето пряко зависи от стопанина му. Но, темата се отклонява, а този подраздел е в психотерапевтична насока. Според мен, сприятеляването с вътрешния страх води до сприятеляване с външната м проекция примерно в страх от кучета. И да, животните чувстват емоциите. Когато човек има спокойна самоувереност и обич, животното реагира като към огън - пази дистанция. А страхът или агресията към животното само засилва страха и съответно защитната агресия в животинчето! На мен ми е болно като чета мнения за убийството на тези приятелчета от улицата. Колко по-опасни и зли от тях са много от людете... Според мен присъствието им на улицата внася своеобразен колорит, живот и естественост в иначе сивите ни асфалтови мегаполиси. И да, тяхното поведение към нас зависи изцяло от нашето отношение към тях (оцеляването им също - разчитат на милостинята ни, на споделения ни залък)! Някакси архетипно ми приличат на странстващи йоги (разбира се, метафорично), задоволяващи се с малко и даващи много повече - сърцатост, приятелство и пълна отдаденост. Казвам това при пложение, че съм хапан от куче няколко пъти и плашен като малък. Милиони повече пъти обаче съм виждал онази естествена доброта в техните очички, която директно прониква до сърцето ти - ако е отворено! И далеч по-често съм хапан от двуногите бозайници - хората... Та, според мен в случая справянето със страха от кучета може да бъде преодолян с обикването им, разбирането им, вчувстването в когницията им, сприятеляването с тях! Те се отблагодаряват милионократно - през приятелството с всяко улично другарче човек може да се свърже с архетипната им същност и сякаш за миг да се пренесе в един по-различен свят, в който всичко е свързано и единно. През очите на всяко кученце или котенце можеш директно да свържеш сърцето си със сърцето на майката природа - при мен това става директно и за миг. едно пренасяне в един различен, трансперсонален, приказен свят на хармония и разтворено любомъдрие... Не говоря за кучесъбирачество, което е вид обсесивно разстройство, но за вътрешни сърдечни недуални процеси и когниции... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest devashaktika Добавено Февруари 17, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 17, 2010 Първо да се извиня за предходния пост, убягна ми от погледа, че темата е само за специалисти. Та, според мен в случая справянето със страха от кучета може да бъде преодолян с обикването им, разбирането им, вчувстването в когницията им, сприятеляването с тях! Така е. За себе си, за да не се страхувам прекалено, съм осъзнала това, затова съм си мислила, че най-добрият начин да се справя с моя страх (или да го намаля), е просто да си взема куче да се грижа за него и да се сприятеля с него, както казваш, да го разбера. Досега не съм имала такава възможност, дори и като дете. Затова пък доста са ме похапвали като малка Предполагам, че там ми е целият проблем. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts