Ани Добавено Февруари 15, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 15, 2010 В една друга тема възникна този проблем – доколко можем да сме откровени в един форум. Лошо ли е ако един човек не желае до край да се разкрие, най вече в битово отношение? Трябва ли да бъде обвиняван за това? Повод да отворя тази тема беше моето мнение в темата на galgo “Пречи ли ви Вярата” и последвалите два отговора на Орлин и най-вече на Чебурашка. Може ли човек да бъде искрен и откровен без да изпада в лични и интимни подробности, които аз вече казах, че във форум никога няма да седна да споделям. На лични – да! Но не горя от желание да запознавам цял свят – познати и непознати със себе си. Много ми харесва написаното преди време от Донка: Искреността е непрекъснатият стремеж към постигане на Истината. ... Откровеността е умението ни да споделим Истината, която в момента сме постигнали - за себе си или за другите - без да се страхуваме от последствия, без задни мисли. Донка Според някой това биха били общи приказки или бла, бла, както напоследък е популярно да се наричат. А според мен, това е синтезиран опит! Самият факт, че написах мнението си в темата на galgo, съзнавайки много добре, че ще бъда обвинена в сектанство, означава искреност и откровеност. Знам, че всички теми са важни и всяка тема си има читатели. Това, че някои теми не са ми интересни си е мой проблем. Това, че съм го споделила с вас във форума означава, че не съм прикрит човек и си казвам някои истини. Споделянето означава и уважение, зачитане мнението и на другите. Споделям и болката си, че малко се пише в темите за Учителя. Приемам също така и казаното от Орлин : форум запазва ядрото си на фокусиране в учението без да губи богатството на шарения свят! Иначе се превръщаме в сектанти... няма нужда. Но думите на Чебурашка: „И едновременно с това - парадокс е, че повечето хора все още се страхуват да излязат извън виртуалния си образ.... засега. Вероятно атавистичен навик от ежедневието или въпрос на лична съвест и страхове..” ме смутиха. Не смятам, че този е начина да се предизвика човек към откровеност. Някои очакват да прочетат за личните съдби на пишещите. Това е интересно, но трябва ли непременно да се изисква от всеки? И ако някой не желае – трябва ли да бъде обвиняван за това? За мен форумът е нещо различно от чата и личните съобщения. Не всеки може да се изправи пред непознати и да започне да говори всичко за себе си. Една тема се чете и от непознати,гости...Не може да се изваждат веднага кардинални заключения за човек който не иска да споделя - значи крие нещо, значи не му е чиста съвестта, има страхове и т.н. Демек - лош човек. И така, какво мислите за степените на искреност, откровеност, споделяне в един интернет форум? Трябва ли от всеки да се изисква пределна откровеност? Коя откровеност е по-важна – на битово ниво или откровеност в светогледа, вярата, споделяне на някои истини които не бихте споделили и с най-близките си хора... Трябва ли един човек, който не желае да казва абсолютно всичко за себе си, да бъде обвиняван? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Февруари 15, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 15, 2010 Ани,напълно съм съгласна с теб. Всеки сам решава каква част от себе си да разкрие във форум и дали въобще да го направи.Не е етично някой да го заставя по какъвто и да било начин. Иначе щяха да стоят нещата,ако задължително условие за влизането във форум беше да казваш всичко за себе си. Ако някой се интересува от някого ще го направи чрез лично съобщение. Уви, хората са различни! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ирина - Horus - Чебурашка Добавено Февруари 15, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 15, 2010 Ани, мнението ми не беше персонално към теб, а по принцип и ще се обоснова какво имам предвид - нищо, че заради подобно откровение поста ми може да бъде изтрит. Затова, ще ти го пратя и на ЛС, за да се изчисти неразбирането, ако не успееш да го прочетеш тук. Също нямам предвид, че човек трябва да си простира публично гащите и така да се бие в гърдите колко е открит, както и да натрапва ненужни за никого подробности от личния си живот. Ставаше въпрос за това, че лично мен някои хора ме изненадват.. с известна доза фалш, да речем. Откакто хората взеха да ми пишат на лични и да ми споделят реалните си проблеми и видях, че истинския им образ няма много общо с виртуалния – ентусиазма ми взе да позагасва. Просто ми се вижда твърде шизофренично да общувам по един начин с тях на лични, а по друг публично. Аз поне не го мога това, не виждам и смисъл да се уча на това.. а и не знам дали ще успея да спазя обещанието си да не взема нещо да се изпусна и неволно да изляза от преструвките, че не знам кой какъв е. Пък и някои мои твърде прями и неугодни мнения виждам, че се изтриват. Това също ми е проблем – неумението да спазвам викторианско поведение и притворство. Не си струват усилията и фалша. Затова се изкушавам само в по-научните теми, където се чувствам компетентна. В другите, по-лични теми, нещо не се получава нужната откритост и присъства повече "красотата на показността колко много знаем и колко всичко ни е наред" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Февруари 15, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 15, 2010 Може да не му е тук мястото,но би ми се искало да има подфорум,където да можем да обсъждаме проблемите в държавата ни.Човешките отношения са тяхна функция. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Февруари 15, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 15, 2010 Здравеопазване,образование,безработица,социална политика-засягат всички нас,независимо от Вярата която всеки има. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Февруари 15, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 15, 2010 Kaк така - независимо от вярата?! И защо нереални проблеми?! Винаги съм се учудвала - хората наистина приемат държавата, институциите като нещо абстрактно, някакво си там нещо, което най-често е лошо, пък защо е така, ми ... не е ясно. Ами всички тези управници са хора, избрани измежду нас с вас, някоя ваша комшийка сигурно е майката на вашия кмет, тя го е отгледала и възпитала. Ами те тези обществени отношения, както и личните, както и каквото и да било са именно резултат на вярата! Обществените отношения са резултат на вярата като осреднената такава за индивидите, за които се отнася. Това е. Другото е самозаблуда. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Февруари 15, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 15, 2010 Често се говори за любовта, мъдростта и истината. Някои мислят, че знаят много по тия въпроси. Не е важно, какво знаете; важно е, кой от вас е приложил тия добродетели. При това, те трябва да се приложат вътрешно, а не външно. Уповаване на Божественото Смятам, че ако човек е готов може да сподели лични неща-публично. Всеки има право да бъде себе си. Да се учи. Но и всеки има право да запази личното си пространство. Не обичам хора, които се ровят в живота на другите, особено ако своя не са оправили. На някакъв етап, когато вече имаме усвоени уроци, изводи може /пак по желание/ да споделяме опита си с близки хора... Споделяла съм свои, лични неща, но се старая да не навлизам в личното пространство на другите. Това, което не ми е приятно /или приятно/ на мен, сигурно и за други е така... Все пак сме различни и в това е красотата. Хубаво е да разбираме себе си, а от там и другите. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Февруари 16, 2010 Автор Доклад Share Добавено Февруари 16, 2010 (edited) Благодаря за отговорите. Позволих си да отворя тази тема не само заради репликата на Чебурашка, а и за подобни реплики в други теми на форума, направени от други участници. Всички те си приличат в едно: не се разкривате достатъчно – значи криете нещо нередно. Така, че ми се поиска да разбера най-после какво значи това „достатъчно”. И ако един човек не си е казал всичко, според изискванията на питащия в дадена тема, то това означава ли, че той непременно е с тъмно подсъзнание, което бяга от светлината или задръстеняк, нямаш си понятие от новите комуникационни възможности. По отношение на написаното от Чебурашка: Ставаше въпрос за това, че лично мен някои хора ме изненадват.. с известна доза фалш, да речем. Откакто хората взеха да ми пишат на лични и да ми споделят реалните си проблеми и видях, че истинския им образ няма много общо с виртуалния – ентусиазма ми взе да позагасва. Просто ми се вижда твърде шизофренично да общувам по един начин с тях на лични, а по друг публично. Аз поне не го мога това, не виждам и смисъл да се уча на това.. а и не знам дали ще успея да спазя обещанието си да не взема нещо да се изпусна и неволно да изляза от преструвките, че не знам кой какъв е. Мисля, че това е донякъде нормално. Особено за криещи се зад анонимни никове. Много хора възприемат писането по форумите като игра. Защитени от анонимността си в мрежата, много от тях дорисуват своята личност. Измислят нови, желани качества. Или разкриват тази част от себе си, която не е успяла да се изяви в реалния живот. Затова се получава разминаването с писмата на лични, за което говори Чебурашка. Когато общува на ”четири очи”, човек не може да си позволи подобна волност. От тук и противоречието, на което се е натъкнала. Трябва ли да се сърдим на това? Лъжата никога не е приятна. Но не се ли крие тук нещо по-сложно? Това не е ли една генерална репетиция за бъдеща роля на житейската сцена? опишете каква роля играете вие на житейската сцена. Във вашия личен живот вие сте Иван, Драган или Стоян, но щом излезете на житейската сцена, не сте нито Иван, нито Драган, нито Стоян. Там играете някаква специфична роля. Може да играете ролята на Отело, главният герой на една Шекспирова трагедия. Като актьор в живота, човек трябва да бъде разумен. Приложение на вярата, любовта и надеждата Трябва ли да обвиняваме актьора в една пиеса? Според мен трябва да се обвинява един актьор само когато използва своя талант с користна цел. За заблуда на другите хора. Затова може би е необходимо да се научим да общуваме във виртуалното пространство. Това е все още нещо ново за хората. Особено за тези които са над 40г. Но и за по-младите не може да се каже, че са се научили да внимават. Човек хиляди години живее в общество с други хора и си е изградил правила за визуален контакт. А как става в интернет? Тук все още няма изградени правила, принципи. Какво значи да се изисква пълна информация при регистриране? Не може да се изисква от участниците в един форум или социална мрежа да дават подробна информация за себе си. Дори по безобидната дата на раждане може да се хване ЕГН, като се комбинира с поставената снимка в профила и е готова фалшива лична карта. А личната информация, споделена наивно от участниците във форума, които мислят, че говорят само с регистрираните участници? Тази информация за разлика от чата си стои във времето и може да се чете и дори копира от всеки посетител на форума, независимо дали е регистриран или не. В момента у нас действат 110 сайтовете за запознанства като регистрираните профили в тях са 2,7 милиона (съобщение на Информационна Агенция CROSS). Ако един човек навършил пълнолетие има склонност към прекалено разкриване на себе си във виртуалното пространство, то това си е негов проблем. Но ако се пише за трети лица, без тези хора да са пожелали това? Редно ли е? Понякога наблюдавам по форумите (не само на Портала) подобно разкриване/писане. Споделяйки за себе си, често намесваме другите – роднини, съседи, колеги, приятели, обикновени познати. Замисляли ли сме се те дали са пожелали това? А децата и тийнейджърите? Много от участниците във форума имат деца по-малки или по-големи. Трябва ли те да бъдат прекалено доверчиви в интернет? Забелязала съм тийнейджърски форуми, в които се споделят доста големи подробности. Нападенията и обидите там са доста груби. Замисляли ли сте се някога за опасностите, които крие виртуалното пространство. „55%. от българските младежи, които са онлайн, не отричат опасностите, които крие Интернет пространството, но се придържат към максимата "Това на мен не може да ми се случи".” /Цитатът е взет от тук/. Ето една неприятна статистика, която беше изнесена във връзка със световния ден за безопасен интернет (09.02.2010): „750 000 педофила дебнат децата ни в Интернет”. Мисля, че децата трябва да се научат на безопасно общуване в нета, така както се учат и на правилата за уличното движение. Това ми се искаше да споделя в тази тема и да разбера и вашето мнение по въпросите: - До колко можем да се „отпускаме” по форумите? - До колко можем да споделяме за трети лица тук? - Смятате ли, че има опасност за децата и младежите, пристрастени към интернет общуването или са надеждно защитени от стените на дома ни и нищо не може да им се случи? Накрая нещо полезно за защита от агресия в интернет – тук. Редактирано Февруари 16, 2010 от Ани Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Февруари 16, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 16, 2010 Искреността и откровеността свързвам с истинността (от гледна точка на споделящия) на това, което се споделя, а не с количеството му. Да, за много хора теорията изглежда някак неприложима. Но дали всъщност това не е така, защото прилагането на теорията не може да стане 1:1, а е нужна известна съобразителност, адаптивност, доброто и познаване, творчество, въображение, извършване на избор, известен риск... По-лесно е, ако някой ти сподели вече готовото решение, до което е успял да достигне... Иначе за различията между това, за което човек се представя във форум и това, което е в реалния живот..., ами разбираемо е. За себе си не мога да кажа, че има различие в поведението ми, но примерно извън форума почти не водя разговори свързани с духовното. Няма как да се получи при липса на взаимен интерес. Форумът е далеч по-подходящ, тъй като никого не убеждавам и нищо не доказвам. Просто споделям това, което аз реша. В личен разговор е трудно да отговориш, когато ти се поиска някакво допълнително разяснение или ти се зададе въпрос, засягащ нещо, което не желаеш или ти е трудно да споделиш. И много са малко хората, което биха те разбрали правилно, ако им кажеш, че не желаеш да им отговориш, че не желаеш да доказваш правотата си или да им разясняваш наготово неща, които самите те не полагат никакви усилия да осмислят самостоятелно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Февруари 16, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 16, 2010 (edited) Ани, ами ако напиша книга за живота си, разкажа случки, анализирам ги, това дали ще е лошо? Живота е многообразен /пак се повтарям/. Ако поети и писатели не бяха разкривали/отразявали своята душевност, преживяване нямаше да имаме примери за подражание, нямаше да знаем нищо за героите, за миналото... Нямаше да се разбере какви са проблемите на индивида... Намаше да има развитие... Е, разбира се има риск с личните данни, но мисля, че нищо не е защитено вече. Защо да имам страхове? Ако някой злоупотребява, то си е за негова сметка. Все пак Вярата е сила и нали знаем, че подобното, привлича подобно... А и все пак човечеството върви към единно съзнание, където всички ще знаем всичко, няма да има нищо скрито... Всяка мисъл, чувство ще се усещат веднага... Редактирано Февруари 16, 2010 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Февруари 16, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 16, 2010 (edited) Само да информирам всички, в случай че някого вълнува: Не съм изобщо различна на форума и реално. Едни и същи глупости ги дрънкам и съм си все така страшна. Така че, който ме познава лично, да му мисли! А който се е запътил да се запознава с мен, да бяга. Форумът е една безопасна, стерилна атмосфера, където няма как да го ухапя. Впрочем далеч не само на този форум говоря за "духовност" - всите ми приятели са откачалка до откачалка. Подбирам си ги внимателно по признаци, които няма да огласявам. П.П. Просто исках малко д проазведря атмосферата. Редактирано Февруари 16, 2010 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дъгата Добавено Февруари 16, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 16, 2010 Скъпа Ани, много добре те разбирам. И много благодаря за темaта. Всеки сам е свободен да сподели каквото както иска, но е желателно да няма конкретни имена и детайли, за да не се коментират хора, без тяхното съгласие. Това се отнася и за публикуване на снимки в Галерията. Напоследък и аз се замислих за това - до колко всеки е откровен и защо всеки казва общи неща, без конкретни примери. Защо пиша аз? Когато усетих,че съм препълнена със знания и опит (за бременност, кърмене, семейни отношения) аз реших, че е време да ги споделя именно тук. Изливах си душата, казват нещата така, както са. И после се оказа, че това, което аз го считам за опит, който евентуално някога някому може и да е полезен, се възприема като надуване, пъчене, свръх-идеализиране на значението на семейството и децата. А не е така. И замълчах. Уважавам хората и техния избор, и не знам защо ме нападнаха, след като никой не е длъжен да ми чете темите и мненията. Че и да си хаби времето в писане. Голямото разтрисане бе преди няколко седмици, когато твърдо ми намекнаха, че ще ме псуват на майка за това че цитирах Учителя. Така се ококорих... И оттогава моето споделяне е предимно музика и поздрави - явно хората имат нужда от нещо красиво и неангажиращо, защото всичко лично може и да го приемат като и настъпване по неизвестен за пишещия мазол... уви... Тук поне 10 човека ме познават лично, с някой сме общували преди често, с други - сега. Та и те ме питат защо не си споделям опита. Показвала съм само снимка на върха на айсберга... А кой ще ме разбере? Всеки си има лични изживявания и другите могат ли да го съпреживеят чрез думите? Някой - да, повечето - не. Шарено съм писала. Ами да, харесвам дъгата, хубаво ми е, когато текстът е цветен и с емотиконки.... незряло било, това не било, онова било ........ Ето - правих си труда да превеждам и най-новите книги на Н.С.Лазарев - обвиниха ме в какво ли не. А защо? Нима на мен ми е нужно да си правя този труд? Нима съм мазохист да си отделям от времето, да си товаря очите да превеждам, че после да ми се изсипват емоционални и критикарски камъни по аурата? А да ви призная - някой бяха голеееееми и теееежки ... Хайде мерси, няма нужда... Но това опира до тема като емоционална и енергийна култура на писане и реагиране на постове, особено в този форм.... но... да спра до тук... (Именно поради това много прекрасни и опитни хора не си и правят труда да пишат и да споделят лично и откровено, защото не искат после "бомбардировка по аурата" тип "кой е по-по-най от мен" или пък "хайде сега да те сканирам, птицо перната"... Както казват мъдреците - мълчанието е злато! П.П.: Чебурашка, направо ме разби като каза, че хората са едни в постове, а други на ЛС! Нима и тук? Защо??? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Bugi Добавено Февруари 16, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 16, 2010 Във форума човек може да сподели това, което иска както за себе си така и по други теми.Според мен крайната откровеност и споделянето на строго лични неща показва, че споделящия има проблем с изживяване на отделни свои слаби черти и иска да ги сподели за да се освободи от тях, като търси съчувствие и разбиране от съфорумниците.Тези действия крият риск за споделящия , който може да доведе най-малкото до разочарование. Въпроса е, че може да се споделя без крайности, като това което се пише да бъде истина.Вторият момент е , че в многото думи често се крие риска от подвеждане и изопачаване. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Февруари 16, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 16, 2010 (edited) Голямото разтрисане Wiki, има много хора, които харесват и ползват твоите мнения. За съжаление си е наш обичай,като видим нещо добро, да го ползваме и подминем с мълчание, а само за лошото да алармираме. Така че прости на тези, които са те прочели, но са премълчали своето "полезна си" и "благодаря". Редактирано Февруари 16, 2010 от късметче Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Февруари 16, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 16, 2010 (edited) Вики ако Иво, създателите на сайта и модераторите се влияехме от това, което разгневени потребители ни пишат на лични и от заплахи и предсказания и какво ли още не (мен са ме заплашвали в прав текст, че Учителя ще ме унищожи) - за имената, с които са ни наричали и за етикетите, които са ни лепипи и още ни лепят - този сайт и форум отдавна нямаше да ги има. .... А м,оже би точно това е целта на тези, които се опитват да ни критикуват, обиждат и възпират - да спрем! Кой ли би имал интерес да затворим сайт, пълен с материали за и от Учението?? Така че това си е изпит - кого ще послушаме - вътрешното си аз или нечий външен критичен глас.... Редактирано Февруари 16, 2010 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Февруари 16, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 16, 2010 (edited) Съгласен съм с Вики и Ани. Мълчанието е злато Камъни по аурата не липсват, да. Особено силно е въздействието им по време на житен режим Стига да не е зает човек, може да засича източниците. Може също да прекъсва веднага връзката с мнението си. Изобщо, при наличие на такава активност няма особен смисъл да се споделя. А този сайт е за споделяне на духовен положителен опит. Затова моля участниците съзнателно да контролират негативните си емоции. Ако не могат, по-добре да излязат да се поразходят. Редактирано Февруари 16, 2010 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Февруари 16, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 16, 2010 И аз усещам това, за което пише Чебурашка тук: ... Също нямам предвид, че човек трябва да си простира публично гащите и така да се бие в гърдите колко е открит, както и да натрапва ненужни за никого подробности от личния си живот. Ставаше въпрос за това, че лично мен някои хора ме изненадват.. с известна доза фалш, да речем. Откакто хората взеха да ми пишат на лични и да ми споделят реалните си проблеми и видях, че истинския им образ няма много общо с виртуалния – ентусиазма ми взе да позагасва. Просто ми се вижда твърде шизофренично да общувам по един начин с тях на лични, а по друг публично. Аз поне не го мога това, не виждам и смисъл да се уча на това.. а и не знам дали ще успея да спазя обещанието си да не взема нещо да се изпусна и неволно да изляза от преструвките, че не знам кой какъв е. ... И ... ми е доста странно. Особено налудничаво ми звучат хора, които повтарят като курдисани как трябва да бъдат нещата, а самите те не го правят това, дето уж трябва. И в крайна сметка, се получава това: ... В другите, по-лични теми, нещо не се получава нужната откритост и присъства повече "красотата на показността колко много знаем и колко всичко ни е наред" Само че има ли смисъл от това колко много знаем или по-точно колко много сме прочели и какви прекрасни мисли пишем и цитираме тук, а в живота си не умеем и не успяваме на две магарета сламата да разделим?! Лично мен много ме смущава и друго - когато някой човек за нищо не казва "не знам", за нищо не пита (в смисъл така искрено, а не някакъв риторичен въпрос или с цел манипулация - да наведе другите към определено съждение, което обаче е завоалирано като въпрос)... Наистина ли всичко му е ясно? Възможно ли е въобще? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest pavletA Добавено Февруари 16, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 16, 2010 Съгласна съм, че откровеност трябва да има, споделяне до ниво, на което си готов да го отстоиш.Разбирам, че носим отговорност за това, което изразяваме.Според мен трябва изключително внимание при поднасяне на информацията, формата на изказа да стигне до разума на всеки, независимо от нивото на съзнанието.Всеки дълбоко в себе си трябва да познае истинската свобода като цена и готовност да я плати. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Февруари 16, 2010 Автор Доклад Share Добавено Февруари 16, 2010 Станимир: Искреността и откровеността свързвам с истинността (от гледна точка на споделящия) на това, което се споделя, а не с количеството му. Да, за много хора теорията изглежда някак неприложима. Но дали всъщност това не е така, защото прилагането на теорията не може да стане 1:1, а е нужна известна съобразителност, адаптивност, доброто и познаване, творчество, въображение, извършване на избор, известен риск... По-лесно е, ако някой ти сподели вече готовото решение, до което е успял да достигне... Да! Теория и практика. Готовото решение все пак трябва да се пречупи през специфичната опитност на всеки човек. Чуждият опит си е чужд. Той ни помага, но може и да ни въведе в заблуждение. Ние трябва да го преработим и нагодим за своите специфични изисквания. Станимире, не знам дали успях да те разбера, но мисля че за приложението на теорията в дадено учение са ни необходими тези качества, изброени от теб + чуждия опит, но пречупен през призмата на нашата личност. Тук малко се отклоняваме от темата за споделяне конкретно във форумите. По тези въпроси в Портала има една друга тема, доста интересна: Опит, прилагане - споделяне и казване на мнение !?! Двете теми са доста близко и съжалявам, че преди да отворя тази тема, не видях че има готова, близка такава. Все пак основното в тази тема не е опита изобщо, а доколко можем да се разкриваме и споделяме за себе си, безопасно във един форум. Не блог, не чат, не лични. Виждам, че интернет пространството може и да наранява – от поста на Вики. При мен също са се случвали подобни неща. Може би трябва да си изградим малко по-стабилна защитна стена пишейки във виртуалното пространство? А какво да кажем за децата и тийнеджърите? В техните форуми, тези които не са под егидата на възрастни, има доста агресия...Несравнимо по-голяма от тук. Да не забравяме, че никой не знае какви личности могат наистина да се крият под ника на някой уж 15 годишен/а? Xameleona Ани, ами ако напиша книга за живота си, разкажа случки, анализирам ги, това дали ще е лошо? Много хубаво ще е ! Но трудно ще стане в едно мнение във форум. azbuki: Само да информирам всички, в случай че някого вълнува: Не съм изобщо различна на форума и реално. Едни и същи глупости ги дрънкам и съм си все така страшна. Така че, който ме познава лично, да му мисли! А който се е запътил да се запознава с мен, да бяга. Добре, че си чак в Германия. Форумът е една безопасна, стерилна атмосфера, където няма как да го ухапя. Не се знае. Точно тук понякога „хапането” е много по-опасно от безобидното ухапване на някой уличен помияр. Bugi Във форума човек може да сподели това, което иска както за себе си така и по други теми.Според мен крайната откровеност и споделянето на строго лични неща показва, че споделящия има проблем с изживяване на отделни свои слаби черти и иска да ги сподели за да се освободи от тях, като търси съчувствие и разбиране от съфорумниците.Тези действия крият риск за споделящия , който може да доведе най-малкото до разочарование. Въпроса е, че може да се споделя без крайности, като това което се пише да бъде истина.Вторият момент е , че в многото думи често се крие риска от подвеждане и изопачаване. Май с Bugi сме на абсолютно еднакви мнения. Мисля дори, че тя е казала много по-точно и кратко това което исках и аз да споделя. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Февруари 16, 2010 Автор Доклад Share Добавено Февруари 16, 2010 Донка Кой ли би имал интерес да затворим сайт, пълен с материали за и от Учението?? Така че това си е изпит - кого ще послушаме - вътрешното си аз или нечий външен критичен глас.... И аз често се питам това. Валентин Петров Изобщо, при наличие на такава активност няма особен смисъл да се споделя. А този сайт е за споделяне на духовен положителен опит. Затова моля участниците съзнателно да контролират негативните си емоции. Ако не могат, по-добре да излязат да се поразходят. Абсолютно си прав! Друг е въпросът, че това е доста трудно осъществимо. Диана Особено налудничаво ми звучат хора, които повтарят като курдисани как трябва да бъдат нещата, а самите те не го правят това, дето уж трябва Нали знаеш мъдрата поговорка: едно е да искаш, друго е да можеш, а трето да го направиш. Всяко нещо все пак трябва да тръгва о мисълта. Аз също срещам трудности в прилагането, но мисля че това е нормално. Само че има ли смисъл от това колко много знаем или по-точно колко много сме прочели и какви прекрасни мисли пишем и цитираме тук, а в живота си не умеем и не успяваме на две магарета сламата да разделим?! Тук според мен е най-големия проблем, заради който и отворих тази тема – намесата в чуждия живот. От позициите на кой можем да даваме оценка на личния живот на друг човек? Та понякога ние не познаваме добре хора с които живеем с години заедно – роднини, приятели,...а можем да правим подобни едва ли не кардинални заключения за хора, познати ни само по име или ник...? Лично мен много ме смущава и друго - когато някой човек за нищо не казва "не знам", за нищо не пита (в смисъл така искрено, а не някакъв риторичен въпрос или с цел манипулация - да наведе другите към определено съждение, което обаче е завоалирано като въпрос)... Наистина ли всичко му е ясно? Възможно ли е въобще? Хората са най различни. Шарен свят. Има и такива, а има и хора постоянно питащи. Аз си мисля друго – ако един човек си е избрал поприще в живота да работи с хора, то той трябва да се опита да ги разбира. Всичките или поне по-голямата част от тях. Иначе ще му бъде много трудно. Съдя по себе си. Когато работя с много умни деца по математика ми е приятно. Но не всякога е така. Има и такива, които дълбоко мислят например колко е 64:8. Но трябва и тях да разбира. А от човешка гледна точка понякога дори вторите са ми по-симпатични от първите, защото имат добро сърце например. PavletA Съгласна съм, че откровеност трябва да има, споделяне до ниво, на което си готов да го отстоиш.Разбирам, че носим отговорност за това, което изразяваме.Според мен трябва изключително внимание при поднасяне на информацията, формата на изказа да стигне до разума на всеки, независимо от нивото на съзнанието.Всеки дълбоко в себе си трябва да познае истинската свобода като цена и готовност да я плати. Много ми хареса Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Февруари 16, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 16, 2010 Попрочетох темата, за да видя, че всички са съгласни помежду си и има единомислие. Т.е. не виждам някакви противоречия. Дилема някаква също. Що се отнася до форумите и споделянето, а още по- малко откровенност това са малко размити понятия. Това че група хора си комуникираме виртуално в един по- дълъг период, според мен изобщо не означава, че се познаваме или че си пасваме в реалното пространство. За каква откровенност тогава иде реч!?Или пък споделяне!? Някой казва нещо, което в момента е решил, че е подходящо да каже. Кой и защо стои зад написаното нито интересува някого, нито трябва да го интересува. За тази цел има реално пространство. Подобни теми мисля че сме разисквали вече под други имена и по други причини. Форумите не са място в което да има откровеност, чувствителност, или подобни. Форумите са виртуално, публично пространство в което всеки има право да изкаже мнението си по зададената тема и никой няма право да му се сърди за това или да изисква от него обяснения. На мен лично ми изглежда несериозно някой да се чувства засегнат от написан пост от "н"-ти човек, който няма нищо общо с него. Или да се изисква "честност" това го слагам в кавички, защото ми е изключително абсурдно без тях. А ако се преплитат виртуалното с реалното общуване или се размиват рамките има налице личностен проблем, който отново казвам си е проблем на носителя му. И да подчертая, за всеки случай не визирам никого, а изказвам лично мнение. А относно заплахите, заплашва онзи, който се чувства безсилен, онзи който страда от липса на внимание, или просто от невежество. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дъгата Добавено Февруари 16, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 16, 2010 Благодаря на всички за разбирането,подкрепата и топлотата! След няколко "спора" аз самата се научих на повече дипломация и безпристрастност, но и дълбоко се замислих кои теми да чета и дали изобщо да пиша. Кому е нужно споделяне, водещо до неразбиране и предизвикване на остри дебати, прелитане на камъчета, че и скалички насам-натам... Този форум е прекрасно общуване с хора, с които сме разделени от време и пространство, но близки по душевност. Тук има прекрасни, широко скроени хора, способни да видят единството в многообразието, да споделят ясно мъдрост, да изразят любов и мекота. Надявам се, че всички ние се учим от тях и един от друг. И си пожелавам искрено тонът и атмосферата в този Портал да се доближават все повече към високия идеал. (Но хайде темпото да не е чак охлювско...) Да, хора сме, грешим, имаме силни емоции, главоболие, зъбобол, ... Различен стил на изразяване, свой си лещи за пречупване на прочетеното... Но това не може да е оправдание за перманентен стил на поведение/писане. Вместо "някой да ми тества търпението" и да пиша ли, пиша..... бих предпочела да се занимавам с по-стойностни дела. Въпросът е в това, че животът ни е твърде кратък и трябва разумно да използваме всеки миг. П.П.: Късметче, сърдечно благодаря за топлите думи. Донка, не се бях замислила, че може да има и хора, които може да целят да спрат писането в сайта и да снижат нивото му. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Февруари 17, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 17, 2010 (edited) Знаете ли замислих се за някои неща. Преди 10-тина години при по-различно мнение и то изказано остро щях или да си поплача или да се скрия, да не говоря... Доволна съм, че съм изработила някаква твърдост, че не се страхувам, срамувам да си кажа мнението, та дори и публично... Щастлива съм, че това се случва и в реалния живот. Е, живота ме научи, като ме попритисна и шамароса, но пък е за добро... Разните външни забележки, атаки ми помогнаха да съм по-силна и да се справя с личните си чувства... Старая се да уважавам личното пространство на другите и да защитавам своето... /ето малко лично споделяне се получи, но се надявам да не се конфронтира някой от това:P/ Форумите са виртуално, публично пространство в което всеки има право да изкаже мнението си по зададената тема и никой няма право да му се сърди за това или да изисква от него обяснения. На мен лично ми изглежда несериозно някой да се чувства засегнат от написан пост от "н"-ти човек, който няма нищо общо с него. Или да се изисква "честност" това го слагам в кавички, защото ми е изключително абсурдно без тях. А ако се преплитат виртуалното с реалното общуване или се размиват рамките има налице личностен проблем, който отново казвам си е проблем на носителя му. И да подчертая, за всеки случай не визирам никого, а изказвам лично мнение. А относно заплахите, заплашва онзи, който се чувства безсилен, онзи който страда от липса на внимание, или просто от невежество.Диди Както стана дума в друга тема-има различни нива съзнание, и за това има различни мнения, разбирания... Редактирано Февруари 17, 2010 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Февруари 17, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 17, 2010 Всички хора имат проблеми,но не всеки има с кого да ги сподели,или пък желае да чуе още мнения(като мен!).Споделянето на парченцата от моя личен живот тук,във форума ми помогна много.Благодаря на Диана,късметче,хамелеона,Вики(ако съм пропуснала някого моля да ме извини!). В един период от живота си изслушвах поне по 10 човека на ден.Със сериозни проблеми.Естествено имаше и хора с измислени такива.И тук във форума ако някой се обърне към мен бих помогнала ако е по силите ми.Много хора влизат в някой форум само за да потърсят помощ.Лошо ли е да им се помогне?А откровеността оставям на тяхната съвест. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дъгата Добавено Февруари 17, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 17, 2010 Споделям мнението на Хамелеона, че ние израстваме и по пътя камъчетата или ни препъват, или ни правят по-добри "шофьори" на колата! На никого не казвам какво и кога да си признае, нито се страхувам, че крие нещо. Но ако има двойственост и "създаване на витруална маска", то това наистина е лошо - най-вече за самия човек. А за останалите е добър тест за интуицията. За мен откровеноста е свързана и с въпроса как да си използвам времето (=избирам да изживея този миг)? За мен е по-стойностно да общувам с децата ми, или дори да чета нещо ценно. Нямам нужда да изказвам мнения+коментари+дообяснения... Още повече, че изживяванията трудно се описват кратко и ясно.Пише се мнение, а не роман. Те са лични, съкровени. И са факт за мен, но не и за другите. Важно е да се научим по-добре да се изразяваме пред различна (непозната) аудитория, да имаме сила да отстояваме менията си, да не се засягаме и бягаме, но и да сме гъвкави и възприемчиви към различното. Това задължително включва и уважение (ментално и емоционално) към чуждите мнения. Особено тук в този форум с името на Беинса Дуно!!!! ( в другите ... май всичко може... но тук ... ) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.