Валентин Петров Добавено Февруари 15, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 15, 2010 Мисля че едно бебе често е доверчиво и добро. Истинско приятелство е когато и двамата имат много от висшите човешки качества. Има хора които се събират да пият, да одумват и така нататък. Мисля че това не е приятелство. Защо казват че приятел в нужда се познава? Защото само истинският приятел може да се жертва. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Vespertine Добавено Февруари 15, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 15, 2010 За мен чрез жертването за някого се учим на Любов. Когато е жертва, е със съзнание, че правиш нещо за някого... Но, когато просто обичаш и вършиш нещата, защото си щастлив да го правиш, вече не е жертва, а просто Любов... Много е фина разликата и не мога да обясня добре... За мен чрез жертването за някого се учим на Любов. Когато е жертва, е със съзнание, че правиш нещо за някого... Но, когато просто обичаш и вършиш нещата, защото си щастлив да го правиш, вече не е жертва, а просто Любов... Много е фина разликата и не мога да обясня добре... Чудесно си обяснила И аз смятам така. А и много родители ще ни разберат, като се позамислят за отношението си към децата си - там се забелязва много ясно. И аз съм съгласна. Саможертвата е начин да се научим на любов, но не Е любов сама по себе си. Аз лично смятам, че по-горе изброените жертви са си точно сделки. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Февруари 15, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 15, 2010 Защо казват че приятел в нужда се познава? Защото само истинският приятел може да се жертва. Мислиш ли, другарю Водолей, че истинският приятел мисли за това, че се жертва в момента, в който го прави? Това са все оценките на околните и изразяват тяхното мнение и разбирания. Човек, който дава с любов, той не мисли за това, че дава. И който приема с любов, той също не мисли, че е задължен - просто споделя радостта на другия. Ще разкажа една история. Казах на мойта съквартирантка, един нелош, но доста ограничен и егоистичен човек по мои наблюдения, че една моя приятелка иска да ми плати билета, за да отида при нея в Щатите. И че се чудя дали пък да не отида тази година, дори и да изглежда трудно за организиране по други причини, защото не сме се виждали от сто години. И нейната единствена реакция беше: "Ще ти плати билета? Защо?" Ей Богу, не бях си задавала този въпрос. И никой друг, на който разказах тази история, не ме попита такова нещо. Паднах от крушата. Защо ли? Не че не оценявам жеста на приятелката си, а напротив, знам че тя е просто прекалено широко скроен човек, за да я вкарвам в някакви тесни мои си обяснения защо. А и важно ли е защо? Но тесногръдият човек в този момент си мисли: Ама как, ама тя какво иска, щом дава такова нещо, ама това са много пари... И т.н. Иди обясни на тая германка, че човек като дава, просто дава. Започне ли да се занимава с "защо"-то, това вече е заем с лихва. Или прием със задължение. И аз ако мога да дам, давам и забравям. Правя го с радост и от радост за човека. Никви жертви не ми се мислят в този момент. И ако някой ми каже, че се жертвам, ще се изсмея и ще му кажа, че не е прав. Защото никакви "обратни услуги" от страна на другия не могат да ми върнат тази радост, която изпитвам, когато давам от сърце. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Woqk Добавено Февруари 15, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 15, 2010 (edited) Azbuki ти се жертваш именно заради тази радост. Е наистина права си не се жертваш. То си е пак бизнес. Моля извинете ме за по дългия цитат, но сметнах че искам да копирам всичкото.. Сенките прехождат, защото земята се движи, върти се, и в нейното движение сенките постоянно се менят. „Да възлюбиш ближния си като себе си!“ Това не значи да се слееш с ближния си. Тук няма сливане. Не да му кажеш, както някои се изповядват: „Аз съм готов да ти стана роб“ – това не е Любов. Някой казва: „Аз съм готов да жертвам всичко за тебе“. Но и в жертви не стои тази Любов. Тази Любов с жертви не се откупва. Прочетете второ послание към Коринтяните от Павел, 13-та глава, там се казва: „Ако пожертвам всичко, а Любов нямам, нищо не се ползвам“. Това не е Любов. Може да направиш всички жертви, тези жертви са за тебе, ти искаш да се жертваш. Що ме ползва твоята жертва? Не, Любовта изисква нещо повече от жертви. Жертвата е само закон за изкупление на нашите грехове. Когато човек изгуби своята чистота, той може да я възстанови само чрез закона за жертвата. Самопожертването е само закон да възстановим своята първоначална чистота, и след като я придобием, ще имаме основание да видим Бога, а като видим Бога, ще придобием онова истинско съзнание за нашето развитие. Това ще бъде първият ден на нашата еволюция, денят на изгряването на слънцето. Това слънце, като грее хиляди години в нас, ще издигне душата до оная висота, на която тя е била, преди да се разбие нашият кораб. И тъй, с жертвата се придобива чистотата, с чистотата се слага основа да видим Бога, а с виждането на Бога започва истинското съзнание, истинското развитие, еволюцията на душата, нейният живот. Следователно, когато кажем, че трябва да любим, подразбирам, че трябва да започнем да живеем. Сега, в първата заповед – „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа, с всичкото си сърце, с всичкия си ум и с всичката си сила“, Христос дава правила и методи, които ние разбираме. Сърцето, това е съзнателният живот. Умът, това е самосъзнателният живот. Душата, това е подсъзнателният живот, а силата на духа, това е свръхсъзнателният живот. Следователно вие, които разбирате математиката, ще направите тия пермутации: ще образувате двата полюса на Духа и ще турите сърцето на противоположния полюс, защото животът не се намира в самосъзнанието и съзнанието; това са преходни етапи, през които душата трябва да мине. Това е движение. Ти очакваш бъдещето си благо. Можеш да се радваш на неща, които в миналото си преживял, или пък на неща, които в бъдеще ще преживееш, но никога не можеш да се радваш на неща, които преживяваш в настоящия момент. Всичкият ни живот седи или в бъдещето, или в миналото. Следователно, който очаква щастието си в сегашния момент на своето съзнание, той всякога се лъже. В съзнанието всякога има едно жило на горчивини – те са процеси на чистене. В съзнанието и самосъзнанието спада законът на жертвите, защото в тях ние почваме да виждаме своите грешки, постъпките на миналото, и тогава, в подсъзнанието на нашата душа, която носи всичко от миналото си, в свръхсъзнанието на Духа, който сега слиза и твори, който носи бъдещото знание, т.е. онова, което Бог сега твори в света, само тогава ще почне да се проявява между тези два полюса Божествената Любов. Из Сродните души. Редактирано Февруари 15, 2010 от Woqk Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Февруари 15, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 15, 2010 (edited) Защо ли говоря за неща, за които е по-добре да не се говори. Човек ако бизнеса го интересува, бизнеса ще види. Всеки вижда, каквото може Но най-сигурно е, разбира се, да цитираш, а не да изкажеш собствено мнение - тогава си благороден и никой няма да те изкара бизнесмен. Es ist am Besten, sicher zu gehen. П.П. Мога само да съжалявам хората, които нямат и не вярват в истински приятелства, а биха изкарали от всеки безкористен жест сделка. Човек сам е отговорен за рамките, в които живее. Редактирано Февруари 15, 2010 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
petarstankov Добавено Февруари 15, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 15, 2010 (edited) м, каква друга поука, доизясни се моля ами Сизиф ни учи не само на безнадеждност, но и на липса на отчаяние и съмнение... не знам ако е познато значи много за мен. не трябва - може би да се откажеш точно от това да но явно не въобще да се откажеш - защото дълго си градил образ а се оказва че и сега градиш, а пък е толкова леко може би ако се откажеш точно от това и да нямам о колко съм не знам си какъв, а другите... това всъщност е опит за плагиаторство - за сега неуспешен Е каквото и да правиш се си е опит за плагиатство защото какво е да си не знам си какъв. По добре да плагиатстваш от образа и подобието, отколкот да плагаитстваш от подобито на образа и подобието. Неизбежно е. Докато има Слънце и тяло има и сянка. Ако тялото се умре и се разгради тогава вече може и да няма сянка. А къде е наистина този, който ще ни научи да умрем?????????? Ми въпроса ми е, че може би винаги само съм плагиатствал не на образа и подобието а на тяло и сянка. и това може би защото не ми е харесвало по непонятни причини почти незначителната роличка на бурмичка - тя също си е оригинална, няма две еднакви бурмички. може би. и истинската жертва сигурно е да се изтъркаш от употреба, ежедневно несъществуване, защото само другия ... може би там пише че той е в този за когото жертваме не тяло само а душа в общуването (колко големи работи направо си губя всичко) Редактирано Февруари 15, 2010 от petarstankov Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Woqk Добавено Февруари 15, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 15, 2010 (edited) м, каква друга поука, доизясни се моля ами Сизиф ни учи не само на безнадеждност, но и на липса на отчаяние и съмнение... не знам ако е познато значи много за мен. не трябва - може би да се откажеш точно от това да но явно не въобще да се откажеш - защото дълго си градил образ а се оказва че и сега градиш, а пък е толкова леко може би ако се откажеш точно от това и да нямам о колко съм не знам си какъв, а другите... това всъщност е опит за плагиаторство - за сега неуспешен Е каквото и да правиш се си е опит за плагиатство защото какво е да си не знам си какъв. По добре да плагиатстваш от образа и подобието, отколкот да плагаитстваш от подобито на образа и подобието. Неизбежно е. Докато има Слънце и тяло има и сянка. Ако тялото се умре и се разгради тогава вече може и да няма сянка. А къде е наистина този, който ще ни научи да умрем?????????? Ми въпроса ми е, че може би винаги само съм плагиатствал не на образа и подобието а на тяло и сянка. и това може би защото не ми е харесвало по непонятни причини почти незначителната роличка на бурмичка - тя също си е оригинална, няма две еднакви бурмички. може би. и истинската жертва сигурно е да се изтъркаш от употреба, ежедневно несъществуване, защото само другия ... Разбирам те как се чувстваш, да не мислиш, че при мен е по различно? Ама как да с избяга човек от сянката, то е като приказката с Настрадин Ходжа.... бий ме по сянката! Да може би истинската жертва е да се изтъркаш от употреба. Мрачно нали и все пак кой знае... Редактирано Февруари 15, 2010 от Woqk Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Alexander Добавено Февруари 15, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 15, 2010 Безусловната любов! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Февруари 15, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 15, 2010 Безусловната любов! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
petarstankov Добавено Февруари 15, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 15, 2010 де да беше така лесно в живота както аз си го приказвам, но всъщност ще видим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Февруари 16, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 16, 2010 (edited) "Можете ли да обичате някого, който никога нищо не е пожертвал за вас?" Учителя Ако обичаш някого, който нищо не е пожертвал за теб – това е жертва. Все някой първи трябва да се пожертва, нали така? Иначе никой никого нямаше да обича. Любовта не е жертва- Любовта е Посвещение. Една бездна дели тези две неща- да жертваш един свой ден например, за някой човек и да посветиш един свой ден на някой човек. Къде е любовта в първия случай?! Жертвата е да си дадеш задника и времето за нещо/някой, което всъщност не искаш, но това е положението- Егото не дели, нито подарява, то се пазари...но не винаги сделките му носят печалба...Жертвата е функция на егото. Бог не би могъл да се жертва- просто защото няма его, и в това отношение новозаветните публикации са манипулирани в преводите- Христос никога не би могъл да бъде жертва, нито да Се жертва. Христос проявявайки Любовта, посвети Себе Си изцяло на всички онези души, които търсеха път към Светлината и на които им писна от безсмислени жертви...Това е толкова просто... Втория случай няма да го коментирам. Не считам че съм от хората, които могат да изразят мнение относно посвещението от "първа ръка"... Редактирано Февруари 16, 2010 от Кристиян Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Февруари 16, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 16, 2010 "Можете ли да обичате някого, който никога нищо не е пожертвал за вас?" Учителя Ако обичаш някого, който нищо не е пожертвал за теб – това е жертва. Все някой първи трябва да се пожертва, нали така? Иначе никой никого нямаше да обича. Любовта не е жертва- Любовта е Посвещение. Една бездна дели тези две неща- да жертваш един свой ден например, за някой човек и да посветиш един свой ден на някой човек. Къде е любовта в първия случай?! Жертвата е да си дадеш задника и времето за нещо/някой, което всъщност не искаш, но това е положението- Егото не дели, нито подарява, то се пазари...но не винаги сделките му носят печалба...Жертвата е функция на егото. Бог не би могъл да се жертва- просто защото няма его, и в това отношение новозаветните публикации са манипулирани в преводите- Христос никога не би могъл да бъде жертва, нито да Се жертва. Христос проявявайки Любовта, посвети Себе Си изцяло на всички онези души, които търсеха път към Светлината и на които им писна от безсмислени жертви...Това е толкова просто... Втория случай няма да го коментирам. Не считам че съм от хората, които могат да изразят мнение относно посвещението от "първа ръка"... С други думи - Любовта си е просто Любов! Тя никога не ме пита за личното ми мнение. Идва и започва да свети, а аз се разтапям! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диан Георгиев Добавено Февруари 16, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 16, 2010 "Можете ли да обичате някого, който никога нищо не е пожертвал за вас?" Учителя из Книгата "900 мисли на Учителя", съставител Л.Кръстева Не, не можем, по простата причина че тогава не бихме го познавали, нито той/тя/то нас. Объркването идва поради смесване на степените на любовта, саможертвата и познанието, те идват в този ред и много рядко едновременно. Любовта има степени, саможертвата има степени, и познанието има степени. Почва се с малка любов, саможертва и познание докато се стигне до големите. Тези степени не могат да бъдат преминати ако липства взаимодействие между текущата любов, саможертва и познание, те са изяви на Любовта, Мъдростта и Истината въобще. Това взаимодействие трябва да сътветства на нивото, в противен случай и любовта и саможертвата са не на място и остават неразбрани, тогава познанието закъснява. То трябва да присъства и при двете страни, макар и не непременно по едно и също време. Така че погледнато в перспектива, безсмислена любов и безсмислена саможертва няма, има процес на научаване на смисъла, той минава и през егото и т.н. Fleur 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Февруари 16, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 16, 2010 (edited) Любовта не е жертва- Любовта е Посвещение. ... Вчера всъщност доста разсъждавах за посвещението (даже и стихче написах ). Не са ли посвещението и жертвата едно и също нещо? И малко ли са примерите, доказващи неотделимостта на жертвата от любовта? Дори Христос ли ще забравим? Редактирано Февруари 16, 2010 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Февруари 16, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 16, 2010 Любовта си е Любов.Когато има условности,просто не е Любов. Fleur 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Февруари 16, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 16, 2010 (edited) Ако темата не беше с такава конкретна насоченост, не бих се съгласила с Крис. Но да обичаш някого наистина си е само отдаване и посвещение. Да обичаш Бога е жертва, или поне съгласие, да ни научи на жертване /отделяне, изоставяне, разделяне, даване/. Той. Без Него не умеем жертвите. Пък за мен нека не се жертват, и така ще ги обичам. Да не съм бог та да очаквам жертви. /ама на това с бой се научих.../ Редактирано Февруари 16, 2010 от infinity1305 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Bethedi Добавено Февруари 16, 2010 Автор Доклад Share Добавено Февруари 16, 2010 (edited) Можем да се опитаме да потърсим Божествената гледна точка по този въпрос. Всеки ден, час, минута и секунда ние получаваме основните блага от Божествения източник, без които не можем да съществуваме - въздух, вода, светлина, топлина, храна, енергия, която оживотворява всяка една наша клетка. Всичко което имаме, всичко което ни заобикаля произлиза от Бог и е предназначено за нас и нашите малки братя. Не зная колко хора някога през живота си са се обърнали искрено към Него поне веднъж да му благодарят за всички блага, които получават. Не зная и колко хора са се жертвали за Бога, или са жертвали нещо от себе си, дори нещо минимално с ясната мисъл или чувство, че го правят за Него или за своите братя и ближни човеци, за малките братя, или за най-малкото същество, което някога са срещали. И при все това Бог продължава да обича всички и да изпраща Своите блага за всеки. Може би, защото знае, че един ден, някога, и най-закоравялото сърце съвсем свободно ще пожелае да направи най-малката жертва. Струва ми се, че и ние трябва да се стремим да бъдем като Него. Когато обичаме, да обичаме заради Него, а не заради нас си, т.е. да не очакваме нещо в замяна. Освен това според мен, трябва да се жертваш само за Божественото, а не за човешкото. За онова Божествено начало, което съществува във всеки и всичко. Една от най-великите жертви, направени някога: "Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има живот вечен" Ев.Йоана 3:16 Поздрави: Bethedi Редактирано Февруари 16, 2010 от Bethedi Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Февруари 16, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 16, 2010 Bethedi, достатъчно е само искрено - "благодаря ти Господи" и Цялото се пренарежда... Пък за мен нека не се жертват, и така ще ги обичам. Да не съм бог та да очаквам жертви. Не е важно дали ме обичат, важното е, че обичам. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Февруари 16, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 16, 2010 You are what you love, not what loves you. Ти си това, което обичаш, не това, което обича теб. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дъгата Добавено Февруари 16, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 16, 2010 (edited) AКО има любов, тя се лее като извор, от сърце към всичко и всички. Ако няма - и слънцето да му подарят на човек, пак няма да обича. Или би сключил сделка за още някое съзвездие... поне. НО Всеки от нас жертва нещо за другите - ценни мигове, часове или дни дори, от безценния си и неповторим живот - да(ря)ва поздрав, усмивка, добра мисъл..... чрез които общуваме и се учим. П.П.: А какво всъщност е "пожертването"? Нима може точно да се дефинира? Редактирано Февруари 16, 2010 от Viki3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Февруари 16, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 16, 2010 „Там, где сокровище ваше, там и сердце ваше“ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Февруари 16, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 16, 2010 „Там, где сокровище ваше, там и сердце ваше“ Да... Сезам, отвори се... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Bethedi Добавено Февруари 16, 2010 Автор Доклад Share Добавено Февруари 16, 2010 (edited) Bethedi, достатъчно е само искрено - "благодаря ти Господи" и Цялото се пренарежда... Мнозина и "благодаря" не казват, но това не е най-важното. Важното е съзнателно или не да се жертваш искрено, безкористно за Божественото, независимо в кое от многобройните Негови проявления. Има много светски люде, които се жертват за приятели, близки и т.н. напълно безкористно, но не се замислят, че всъщност това, което правят, го правят за Бога. Тази жертва също е възвишена. Поздрави: Bethedi Редактирано Февруари 16, 2010 от Bethedi Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Февруари 16, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 16, 2010 В Божествената школа жертвата е закон за растене - чрез жертвите, които правим, израства любовта у нас, а чрез нея се разширява и душата ни, за да стане обширна като вселената, какъвто е идеалът на ученика. Истината е, че колкото повече жертви (малки и големи) сме направили от любов за други същества, колкото повече сме полагали душата си за благото на другите, толкова по сияйна, обширна и обхватна става тя. Христовата Голгота е велик урок и тя показва начина, по който обикновената монада се превръща в полиада, Божествената искра в Божествен огън, а идивидуалният дух в колективен. Този, който смята, че обича, но не е готов заради любовта си да направи и най- малката жертва, просто се самозаблуждава. Закон е: жертвата е измерение на любовта и колкото по - голяма е тя, толкова по - голяма е любовта и по - велика душата. Разбира се, жертвата не бива да се превръща в самоцел - сама по себе си тя няма стойност, ако не е израз на любовта, ако не произтича естествено от нея, както се случва при майката, която прави много и всекидневни жертви, за да отгледа, възпита и образова детето си. Изобщо бракът, в който обикновено хората търсят щастие, си е школа за изучаване закона на жертвата. Който е изучил този закон, не е необходимо да се жени. А какво да кажем за жертвата, която правят Великите Учители, когато се въплъщават на земята, ограничавайки многократно себе си, за да подпомогнат хората в процеса на израстване на човешкото съзнание? И много често (обичайно) хората ги посрещат не с хляб и сол, не с разтворени обятия, а с градушка от камъни, злост и хулни думи. И за да си готов да минеш през всичко това, трябва да имаш саможертвен дух (като Агнеца Божий) и огромна любов. Независимо дали ни харесва, или не, пътят за развитие на човешкото съзнание започва от живот за себе си, преминава през живот за другите, за да достигне своя апогей в живот за Цялото. Мислели сме си, че пътят е свързан с лишения, самоограничение и самоотричане, но по някое време разбираме, че колкото повече сме ограничавали нашето низше естество и сме се издигали над него, толкова в по - голяма степен сме придобивали свобода и свързаните с нея възможности. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лъчезарна Добавено Февруари 16, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 16, 2010 (edited) borislavil Редактирано Февруари 16, 2010 от lokator Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.