galgo Добавено Февруари 14, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 14, 2010 Случвало ли ви се е да имате проблеми при взаимоотношенията си с хората и да търпите негативи, заради своята Вяра, начин на мислене и постъпки. Как реагират вашите близки, приятели, семейство, когато разберат че ви вълнуват по-различни неща от обикновенно приетите. Как мислите с по-младите или по-старите на физ. възраст е по-лесно да се разговаря по духовни въпроси, за Бог. Аз например спокойно си разговарям с приятели и познати на по 15-22 г. за важните неща които се случват на човек в духовен план, за разумната сила която стой зад всичко, за Господ и пр. Е, не със всички разбира се!! Аз се опитвам чрез личен пример и добрите резултати от действията и постъпките си да въздействам и убеждавам хората. Не винаги успявам, но това е начина за мен. Не натрапвам моите убеждения на събеседниците си и избягвам да разговарям с хора които малко познавам или не познавам, за духовната ми принадлежност и вяра. Ако усетя, че човекът отсреща е благосклонен да води такъв разговор, тогава има смисъл. Засега не съм срещал негативно отношение, пренебрежение и крайно бездушие, но явно още не съм попадал на "точните човеци". малко допълнение към темата: Аз се като чуя нещо такова: "Българинът е традиционно вярващ" или "Българинът е по-принцип вярващ". Такава вяра ми прилича на пришито копче за хастар. И влиза в употреба само когато има нужда. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Woqk Добавено Февруари 14, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 14, 2010 На мен не ми пречи, тъй като съм избрал за себе си вече да не говоря за това без да имам сериозна причина ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Февруари 14, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 14, 2010 (edited) Случва ми се понякога да говоря с неподходящия човек за неподходящото нещо и от това да станат експлозии. Даже съвсем наскоро ми се случи. По принцип избягвам да говоря за вярванията си с хора, които не биха ги разбрали или които биха се изплашили от тях. Но има някои случаи, не знам дали да ги нарека точно "грешки", защото всичко ново в природата се ражда от такива грешки. Все едно нещо ми замъглява очите и не виждам, не преценявам правилно човека и казвам неща, които иначе не бих казала, защото преценявам, че човекът не е готов да ги чуе и оцени. Като стане така, махвам с ръка, казвам си, каквото било, било, не мога да го променя. Но нерядко ми хрумвало и, че може пък на този да му е трябвала експлозията, знам ли. Пращам го по живо, по здраво по пътя му и аз си се връщам към мойте си занимания. Ето как човек без да иска може да стане нечий проповедник, но ако тази роля е нужна, все на някой трябва да бъде възложена, със или без съзнателното му участие. Та на въпроса, разбира се, че не пречи вярата. Пречи само егото, което започва да се идентифицира с нея и да прави магарии, вкл. и съвсем съзнателно на проповядва където не трябва и не го канят - ама и това си е учене. Редактирано Февруари 14, 2010 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Февруари 14, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 14, 2010 с Развитието на вярата ще се развиват и комуникационните способности и отношенията с другите хора. Все едно например да можеш да се чувстваш в свои води и да намериш общи теми и с рабойници, и с политици, и т.н. ...Исус как е успявал да се разбере с всякакви хора Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Cveta5 Добавено Февруари 14, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 14, 2010 Не,не ми пречи.Получавала съм критики и подозрително отношение,отдавам го на неразбиране.В повечето случаи ми е помагала-да открия и намеря точния език,думи,изрази които събеседника ми би разбрал. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Февруари 14, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 14, 2010 azbuki! Пречи само егото, което започва да се идентифицира с нея Вярата винаги и само ми е помагала. Благодарение на Вярата, успявам да намеря доброто във всеки и всяко нещо, с което ме среща живота. Хората вярват - дълбоко вътре в себе си. Децата вярват най-силно, най-искрено, най-чисто. Смешни са им идолите и остарелите заместители на вярата. Не приемат наставления и поучения от позиция на вярата, но душите им са жадно отворени за Мъдростта и Любовта - всеки ден. Предлагам да добавим към заглавието на тази интересна тема, за която благодаря! - и алтернативата - помага ли ви? Cveta5 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest pavletA Добавено Февруари 14, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 14, 2010 Много интересна тема за размисъл, galgo .Вярата е нещо много истинско, чисто, силно.Да кажа за себе си, че не се обезверявам ще е невярно.Но затова са моментите на изпитание, да засилят вярата ми.Е, срещала съм хора, които не са ме разбирали.Прощавам им.Това е техния избор, те са на друго ниво.Мисля си, че моето семейство са дълбоко вярващи хора, не го осъзнават на моето ниво.Спомням си, че съм кръстена на 9 месеца, църквата е била свято място за близките ми, почитали са с курбани религиозни празници.Вярата се усилва от житейските превратности.На 1000 човека , ще срещна сродна душа, през много години време.Тя ще бъде като комета , преминаваща край планета и ще отмине продължавайки по своята си траектория.Няма нищо случайно на този свят.Но добре е да не "стряскаме" познатите си, които не са на това ниво на познания.Просто да правим това, което се изисква в ситуацията, без да им натрапваме нашата философия.Ние хората сме социални същества и се приобщаваме едно към друго.Така да влияем да се случва доброто. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Февруари 14, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 14, 2010 Вярата не ми пречи..... иначе бих пречила сама на себе си, защото моята вяра това съм аз. Относно хората, когато човек се заслуша ще установи, че хората много говорят, главно за себе си. Всеки иска да бъде чут, разбран, приет. Да говоря аз, особено за вярата си, е все едно да говоря на себе си, много малко хора ще ме чуят, а тези които чуят ще е откъслечно. Хората имат нужда да бъдат чути. А само който умее да чува, може да говори за вярата си и това да има добър ефект. Затова не обичам да говоря за вярата си, защото не съм се научила добре да чувам хората. Каквото покажа, покажа.Каквото кажа, кажа. Който разбрал, разбрал. Ако съм чула, чула съм. Не ми пречи Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лъчезарна Добавено Февруари 14, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 14, 2010 Вяра или вярвания. Аз вярвам в себе си, аз вярвам в теб. Аз вярвам, че нещо добро ще се случи ... Думи! Вярата е вътрешно състояние. Тя не се обяснява. Тя се изживява. Как да ти обясня, как аз живея. Докато я обяснявам, ти никога няма да ми повярваш. Но когато я изживявам, има шанс да съпреживееш... Ако искаш... Вярата. Тя е отвъд хоризонта. И тя ме движи към него. Тя ме оживотворява. Ето – думи. Това доказва ли, че имам вяра и обяснява ли, каква е тя... Вярата не ми пречи. Тя е съкровеност. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Февруари 15, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 15, 2010 Вярата не ми пречи а ми помага. Пречат ми хора,които се опитват да ми налагат тяхната вяра. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Февруари 15, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 15, 2010 За вярата има отворени много теми. Но тази е уникална точно с това, че galgo пита: „Пречи ли ви вярата”. Доколкото съм разбрала има предвид дали вярата ни пречи в отношението с хората? Ако започнем да споделяме: за важните неща които се случват на човек в духовен план, за разумната сила която стой зад всичко, за Господ и пр На мен лично не ми пречи, когато става дума за споделяне. Но ако човек има мисионерски наклонности и не познава същевременно другите хора, то тогава може и да му попречи. Попадала съм на разговори, когато някой се стреми да „наложи” своята вяра и на останалите. Не са били много приятни. Едно е да споделяш, друго е да кажеш – само аз съм прав. Избягвам да говоря навсякъде в какво вярвам. Има си време и място за всичко. Още Соломон го е казал в Еклисиаст. Някога смятах, че този форум е едно такова място, в което да споделям за вярата си, за търсенията си... Но от известно време започнах да се съмнявам. Все по-малко и по-малко тук се пише за Учителя, все по-често рискувам пишейки нещо там да срещна студените думи, че деля хората на светски и духовни, че прекалено много философствам, че трябва да споделям повече личен опит... А какво представлява понякога това „философстване” – не е ли то е обобщение, заключение на този личен опит. Аз отказвам да се разкривам в един форум. Виртуалният ексхибиционизъм ми е чужд. На лични, по скайпа съм достатъчно откровена за себе си. Във форум, като този мисля/мислех/, че мога да пиша и за по общи неща. Точно такива, за които не мога да говоря „на кафе” с приятели или роднини. Но започнах и тук постепенно да се въздържам, говорейки за вярата си, колебанията си. Вече забелязвам, че ми е неудобно да пиша в интересни теми, в които се обсъждат понятия като Бог, карма, различни духовни учения или религии, новораждането, еволюция и инволюция, за духовния път, за висшите духовни йерархии, за ангели, архангели,... Все повече и повече тези теми се „заровят” дълбоко и се заменят с по-земни и безобидни неща, като болести, билки, лекарства, запознанства, храна...Е има и отклонения, но пак с практическа и конкретна насока – сънища, карти, телепатия, прераждане. Навсякъде се налага мотото – бъдете конкретни, земни, практични. Ами, хора, аз тази практичност си я имам всеки ден в реалния живот. Мислех си, че тук ще срещна нещо по-различно... Извинявайте за отклонението. Заглавието, което е поставил galgo на темата „Пречи ли ви вярата”, според мен е много точно и ми харесва. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Февруари 15, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 15, 2010 (edited) Ани, животът е широк - всеки споделя или мисли както си иска! Аз преди време се спрях на този форум именно поради широтата му,която я няма примерно в другия, в официалния сайт на братството. Защото учението на братството се развива в контекста на света какъвто е. А този форум запазва ядрото си на фокусиране в учението без да губи богатството на шарения свят! Иначе се превръщаме в сектанти... няма нужда. Пречи ли вярата? Може и да пречи, може и да помага! По-често помага, разбира се! Помага, защото е една мощна насоченост към себепознание и психична цялостност, единство и хармония! Понякога обаче, когато тази вяра е дълбоко преживявана до степен, че е станала част от едно вътрешно познание, полет на духа, може и да пречи в съвременния материалистичен свят. Аз от няколко години преживявам това пречене, тъй като съм се самопоставил в контекста на съвременната наука за човешките познавателни процеси (когнитивна наука) - това е най-научната и "желязно" експериментално доказуема съвременна психология. Тя обаче се развива предимно от хора твърди материалисти по убеждение и в експерименталния и методологичен контекст на такъв твърд и много примитивен двумерен материалистичен редукционизъм. Когато вярата ти в мащабите на функциониране на психиката отвъд тесните материалистични рамки е прераснала в едно фино вътрешно познание, функционирането на тази вяра в контекста на двумерната наука е болезнено! Болезнено, защото научните къртици ти казват: "Свий крилата си - твоят полет е глупост, той не съществува. Свий ги, превърни ги в малките груби и тромави лапички на нашата посредствена плоска методология и ела да копаеш с нас научните тунели на експерименталното пълзящо знание! Когато обаче дизайнът на психиката ти е далеч надхвърлил това пълзене и можеш да летиш, копаещото сляпо експериментално научно пълзене наранява психиката ти. Защотп можеш да летиш. Защото знаеш, а не само вярваш, че когницията ти далеч надхвърля кастриращата двумерност на тясната научна посредственост. Но ти с еналага да си в нея за известно време, което тотално убива творческия ти заряд. Преживяваш го като затвор, като научна каторга - защото когнитивната наука, която визирам, засега е много далеч от полета на свободната воля, мисъл и вдъхновение. и още по-далеч от сърдечната когниция, която тя изцяло отхвърля като суеверие. Богът на когнитивната наука е изкуственият интелект. Това обаче смачква тази прераснала в знание жива вяра в човешката ти безпределност - или поне я натиква някъде плачеща и задушаваща се. Докато прекосиш научната пустиня - ако я прекосиш и оцелееш духовно. Именно духовно ... Редактирано Февруари 15, 2010 от Орлин Баев Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ирина - Horus - Чебурашка Добавено Февруари 15, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 15, 2010 Вече забелязвам, че ми е неудобно да пиша в интересни теми, в които се обсъждат понятия като Бог, карма, различни духовни учения или религии, новораждането, еволюция и инволюция, за духовния път, за висшите духовни йерархии, за ангели, архангели,... Все повече и повече тези теми се „заровят” дълбоко и се заменят с по-земни и безобидни неща, като болести, билки, лекарства, запознанства, храна...Е има и отклонения, но пак с практическа и конкретна насока – сънища, карти, телепатия, прераждане. Навсякъде се налага мотото – бъдете конкретни, земни, практични. Ами, хора, аз тази практичност си я имам всеки ден в реалния живот. Мислех си, че тук ще срещна нещо по-различно... Ани, тези теми не са безобидни - те са реалния ни земен живот. И това, което ни събира тук в този Форум - е именно нуждата да споделим и съпреживеем заедно тези земни изпитания. Да срещнем разбиране, помощ и съпричастност от хора като нас. И всички сме тук не само, за да споделим наученото или прочетеното за Учението, а за да срещнем себеподобни и да общуваме с тях. Себеподобни - пред които не се налага нито много да обясняваш, нито да се притесняваш от Вярата си. Движещ е именно социалният елемент - чувството за разбиране и близост, което търсим и което намираме тук. Така най-активни и четени са именно "болните житейски теми", в които има лична комуникация. И едновременно с това - парадокс е, че повечето хора все още се страхуват да излязат извън виртуалния си образ.... засега. Вероятно атавистичен навик от ежедневието или въпрос на лична съвест и страхове.. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Февруари 15, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 15, 2010 (edited) Случвало ли ви се е да имате проблеми при взаимоотношенията си с хората и да търпите негативи, заради своята Вяра, начин на мислене и постъпки. Не. Ако няма сериозно сходство във възгледите, не бих обсъждал подобни въпроси с когото и да е. Как реагират вашите близки, приятели, семейство, когато разберат че ви вълнуват по-различни неща от обикновенно приетите. Това е изключително рядко явление. Как са реагирали? Задавали са въпроси. И са получавали най-обикновени отговори, непозволяващи им по никакъв начин да разберат в какво всъщност вярвам и дори оставящи впечатлението, че в убежденията ми няма нищо необичайно. Редактирано Февруари 15, 2010 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
galgo Добавено Февруари 15, 2010 Автор Доклад Share Добавено Февруари 15, 2010 Да внеса малко яснота!!! Виждам че тълкувате по различни начини "Пречи ли ви Вярата". Ако трябва да поясня онова което съм имал предвид, ще стане: Чувствате ли, че понякога Вярата която носите, ви пречи за "нормални" взаимоотношения с хората които нямат отношение към Бог. Иначе казано, Вярата естествено, че не пречи, та нали тук сме се събрали повече или по-малко съпричастни с идеята!!! И както виждам нямаме проблем със взаимоотношението си един към друг. хубав ден ви пожелавам!! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shining_star Добавено Февруари 15, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 15, 2010 За вярата има отворени много теми. Но тази е уникална точно с това, че galgo пита: „Пречи ли ви вярата”. Доколкото съм разбрала има предвид дали вярата ни пречи в отношението с хората? Ако започнем да споделяме: за важните неща които се случват на човек в духовен план, за разумната сила която стой зад всичко, за Господ и пр На мен лично не ми пречи, когато става дума за споделяне. Но ако човек има мисионерски наклонности и не познава същевременно другите хора, то тогава може и да му попречи. Попадала съм на разговори, когато някой се стреми да „наложи” своята вяра и на останалите. Не са били много приятни. Едно е да споделяш, друго е да кажеш – само аз съм прав. Избягвам да говоря навсякъде в какво вярвам. Има си време и място за всичко. Още Соломон го е казал в Еклисиаст. Някога смятах, че този форум е едно такова място, в което да споделям за вярата си, за търсенията си... Но от известно време започнах да се съмнявам. Все по-малко и по-малко тук се пише за Учителя, все по-често рискувам пишейки нещо там да срещна студените думи, че деля хората на светски и духовни, че прекалено много философствам, че трябва да споделям повече личен опит... А какво представлява понякога това „философстване” – не е ли то е обобщение, заключение на този личен опит. Аз отказвам да се разкривам в един форум. Виртуалният ексхибиционизъм ми е чужд. На лични, по скайпа съм достатъчно откровена за себе си. Във форум, като този мисля/мислех/, че мога да пиша и за по общи неща. Точно такива, за които не мога да говоря „на кафе” с приятели или роднини. Но започнах и тук постепенно да се въздържам, говорейки за вярата си, колебанията си. Вече забелязвам, че ми е неудобно да пиша в интересни теми, в които се обсъждат понятия като Бог, карма, различни духовни учения или религии, новораждането, еволюция и инволюция, за духовния път, за висшите духовни йерархии, за ангели, архангели,... Все повече и повече тези теми се „заровят” дълбоко и се заменят с по-земни и безобидни неща, като болести, билки, лекарства, запознанства, храна...Е има и отклонения, но пак с практическа и конкретна насока – сънища, карти, телепатия, прераждане. Навсякъде се налага мотото – бъдете конкретни, земни, практични. Ами, хора, аз тази практичност си я имам всеки ден в реалния живот. Мислех си, че тук ще срещна нещо по-различно... Извинявайте за отклонението. Заглавието, което е поставил galgo на темата „Пречи ли ви вярата”, според мен е много точно и ми харесва. Във форума всеки е такъв, какъвто е и извън него. Трудно може да показваш във форума (или извън него) нещо което не си. По принцип забелязах тенденция във всички форуми да не се пишат лични работи и личен опит.Не знам защо, но е така...За темите, те са много добри...на мен ми се губи точно к о н к р е т н о т о нещо по конкретния въпрос...това някак си се губи в общи разсъждения...Разбира се, не мога да говоря с всеки на кафе по такива въпроси, говоря само с хората с които имаме обща посока и интереси Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Февруари 15, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 15, 2010 Да внеса малко яснота!!! Виждам че тълкувате по различни начини "Пречи ли ви Вярата". Ако трябва да поясня онова което съм имал предвид, ще стане: Чувствате ли, че понякога Вярата която носите, ви пречи за "нормални" взаимоотношения с хората които нямат отношение към Бог. ... Даже си мисля, че ми помага. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
petarstankov Добавено Февруари 15, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 15, 2010 аз не знам дали имам истински нещо такова нали вярвам, но не е това което бих желал като една мечта далечна когато ако ме докосне няма да ми пречи но сега ми пречи ето че изобщо не общувам кой знае колко а само плагиатствам отказвайки истинската ми глупава тъпа (сори) ядка, охлюв гол, бронирайки го зад маската на нещо интелектуално верующо, а всъщност един гол охлюв, но те са много тихи животинки http://t2.gstatic.com/images?q=tbn:dB9Gs17OHJpx-M:http://www.underwater.com.au/content/6303/nembrotha_kubaryana.jpg особено подводните не крият никакви токсини и не задушават зародиши по темата: за хората за които бог е една недостижима химера , а хората са идеали на човещина, има ли вяра? има в техните сърца и човещина пък има в хората, а в морските дълбини ние дълбаем, търсейки но намирайки черупки изплагиатсвани Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Февруари 15, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 15, 2010 (edited) Чувствате ли, че понякога Вярата която носите, ви пречи за "нормални" взаимоотношения с хората които нямат отношение към Бог. Към Бога всеки има отношение. Дори атеиста. Вярата ще попречи само ако решим да я натрапим без да се интересуваме от насрещната страна. Иначе – помага. И дори нормализира отношенията ни. Това е моят опит от доста време насам. Вярата ми помага да разбирам доста хора. Но не знам дали някои от форума са ме разбрали и по точно мнението ми по-горе. Тъй като проблемът вече не опира до темата на galgo, отговорът ми за споделянето във форумите, можете да прочетете тук. Редактирано Февруари 15, 2010 от Ани Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Февруари 15, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 15, 2010 (edited) Да внеса малко яснота!!! Виждам че тълкувате по различни начини "Пречи ли ви Вярата". Ако трябва да поясня онова което съм имал предвид, ще стане: Чувствате ли, че понякога Вярата която носите, ви пречи за "нормални" взаимоотношения с хората които нямат отношение към Бог. Иначе казано, Вярата естествено, че не пречи, та нали тук сме се събрали повече или по-малко съпричастни с идеята!!! И както виждам нямаме проблем със взаимоотношението си един към друг. хубав ден ви пожелавам!! Да, galgo, и на мен ми се стори, че не те разбраха. Според мен вярата би могла да пречи, по простата причина, че влиза в разрез с общоприетите възгледи и обичайните действия на хората. Защото какво значи вяра? Вярата не е така само на хартия или нещо абстрактно, вярата се живее и прилага, във всяко наше действие, мисъл, чувство ... Иначе - има ли я въобще?!? Нека дам пример със себе си. Аз работя в сферата на селското стопанство и по точно градинарството - доставяме стоки, услуги, технологии основно за зеленчукопроизводството и декоративното градинарство, както и частично за лозарството и овощарството. Моите убеждения, както и усещания са такива, че буквално не мога да понеса да гледам как бавно умират в кофата цветята, продавани като отрязан цвят. Много са красиви, но ми е болно, че са отрязани. И съответно не се занимавам с продажба на букети. Но ... добре, че аз съм шефа и аз решавам, че ще е така. Ами ако не бях? Дори мои служители са ме кандардисвали - ама има голяма полза, особено по някои празници, нека да заредим рязан цвят ... Отхвърлям идеите им, най-често с по-лицеприятни за тях доводи, които също са верни, не че ги лъжа - казвам, че тъй като хората не са свикнали да купуват от нас това и докато разберат,че и при нас има, ще търпим големи загуби, защото тази стока не може да се съхранява лесно и дълго, също че наблизо има магазинче точно за букети ... такива неща. Понякога си позволявам да кажа, че ми е жал да гледам как цветята умират, те нищо не казват, но виждам, че не го приемат за нещо много сериозно и съществено. Друг пример - получаваме нов сорт зеленчук, който не превъзхожда други подобни, но е по-скъп. И моите агрономи се почесват и предлагат: "Как ще го продаваме сега ... освен да казваме, че е много по-хубав." Казвам - "Не, защо, няма нужда да лъжете, просто той има такава и такава специфика, познаваме си клиентите, препоръчайте го на тези, които имат нужда точно от тези му качества." Но хората са свикнали от други работни места, да ги карат да вършат какво ли не. При мен например една агрономка, която е перфектен професионалист, с опит в бранша от Стара Загора, бяха дошли в Ямбол за няколко години заради съпругът, който е военен, така си отдъхна ... оказа се, че при някои от предишните й работодатели й се е налагало да прикрива оборот за стотици хиляди и ако не го прави, съответно я санкционират, а ако го прави, пък дойде проверка - също. Та така, хем им е по-лесно и на тях, защото не ги карам да работят в напрежение, престъпили закона или откровено лъжейки, хем предполагам, че ме мислят за някаква странна птица, дори леко наивна . И все пак съзнавам, че на мен ми е по-лесно - аз определям правилата. А ако работех някъде, където моите убеждения и вяра няма да се котират никак и дори ще са обявени за вредни за фирмата?!? А това го има, за съжаление, навсякъде! Аз много се учудвам, че всички до тук изразиха едни такива розово-оптимистични становища Извинете, но вие учители, не ви ли се налага да правите неща, против вашата вяра и убеждения, като пишете тройки, че и по-високи оценки под натиск, извинявате отсъствия и т.н. Извинете лекари, но вие не надписвате ли по клиничните пътеки, защото болницата имала нужда от повече средства? Да ги карам ли подред всички професии?! А с близките ви - как стоят нещата? Там е още по-лично, ама едва ли е цветя и рози! Редактирано Февруари 15, 2010 от Диана Илиева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Февруари 15, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 15, 2010 Да, често оптимизма ми, волята и Вярата, че всичко е за Добро, че не трябва да се вижда само лошото, ме прави глупава или неразумна в очите на другите. Преди се впечатлявах, но сега-не. Има хора, които ме приемат, други-не... Вече не страдам от това. Писах и в темата на Ани-различни сме и в многообразието е красотата. А що се отнася до вярата на българина?... Ами доста активно в последно време се пропагандира ходенето на църква, строеж и поддръжка на манастири... Но Вярата не е в това... поне за мен. B__ 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Февруари 15, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 15, 2010 На мен не ми пречи, а всеки има право на своето си мнение, защото ако едни се присмиват на вярата ни, други пък може би се присмиват на безверието ни...искаме ли да угодим на всички и защо? Не пречи, или дори и да ми е попречила, без да съм обърнала внимание на това, много повече ми е помагала. И съм си я раздавала, и дано е била навреме и на място, бих била много щастлива, заради това! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Февруари 15, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 15, 2010 На съвременен християнски език това значи, че има четири категории хора: първи, които вярват в Бога, но не живеят по Бога; втори, които не вярват в Бога и не живеят по Бога; трети, които не вярват в Бога, но живеят по Бога и четвърти, които вярват в Бога и живеят по Бога. Първите две категории, които са хора на старата култура, ги оставям настрана, защото в бъдеще имам нужда от последните две категории, т. е. от тези, които вярват в Бога и живеят по Бога и тези, които не вярват в Бога, но живеят по Бога. Ние имаме нужда от оглашени, които не вярват, започват зле, но свършват добре и от хора, които започват добре и свършват добре. Искам да сте в една от двете последни категории. Искам да изхвърлите от душите, сърцата, ума и главите си всички стари вярвания, които досега са ви отдалечавали от Бога на Любовта. И тогава думите ми ще ви бъдат ясни. И тогава ще преживеете един момент от Божествената Любов, който струва много повече, отколкото всички знания, които имате, макар и придобити от хиляди години. Този преживян момент съдържа целокупността на вселената, а знанията, които имате, са само нищожни придобивки. из С Любов се взема -неделна беседа 22.03.1919 г galgo,отговорът на твоя въпрос ще е различен ,в зависимост от това,човек в коя от 4-те категории се намира според вярата си. По силата на Закона за привличането,човек привлича в живота си хора,ситуации и емоции според това,което той самият е.Ако му пречи вярата,нека сам на себе си даде отчет в какво всъщност вярва и как живее,какви са делата и постъпките му. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ris_78 Добавено Февруари 15, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 15, 2010 Вярата ми е до толкова,доколкото съм успяла да усвоя и прилагам в живото си всичко това.И това са все хубави неща.Обикновено най-ярките противопоставяния срещам от родителите си.Те са се научили след толкова години живот да оцеляват и да са в синхрон с обществото.Но в интерес на истината накрая приемат в повечето случаи това което правя,макар и след известно време.И съм разчитала на подкрепата им.Но всеки се опитва да приме грешките си дори както и аз. Отдавна съм спряла да се впечатлявам от реакциите на хората що се отнасят до мен конкретно,и понеже доста често реагирам доста авангардно,и когато е било обвързано с вярата ми никога не ми се налагало да обяснявам.Просто не им прави впечатление. Преди време една моя приятелка ме попита,защо не поставя на място обща наша позната,както тя направила.Тогава и обясних и тя ме разбра. Когато е за нещо добро има ли значение колко пречи Вярата?. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Февруари 16, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 16, 2010 Нали вярата ни е в Бога? Ако "живеем по Бога", то от какво да се притесняваме? Важно е да се вгледаме в себе си, да имаме воля за промяна и да простим и обичаме различните, инакомислещите... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.