Сетива и реалност

[Станимир]

добре ,това все пак е само теория, да допуснем че светът, които възприемаме е наистина чисто материален.

но какъв е критерият, че нашите сетива са наистина обективни в случая.

Сетивата не може да са обективни. Вече писах – те са само посредник. Те не интерпретират това, което получават.

А иначе светът е резултат от взаимодействието на духа и материята, които всъщност не бива да се опитваме да разделяме – те са едно. Това са реалните противоположности, които отделно един от друг не могат да се проявят. Отношението дух-материя не е като отношението добро-зло или светлина-тъмнина. Много хора ги приравняват и оттам възникват много заблуди.

[B__]

Сетивата не може да са обективни. Вече писах – те са само посредник.

Сега си мисля, че и да са посредник, са посредник в човешките разбирания, т.е чисто технически.

Един друг посредник е много по-важен според мен за изфинването и развитието на сетивата и изстинското виждане.

Духът, който е посредник между нас и Абсолюта. Той управлява и качеството на сетивата ни.

[Bethedi]

Ето още един поглед върху темата: някои духовни изследователи, сред които Щайнер, свързват сетивността с душата. Щайнер говори за троичност на душата - сетивна, разсъдъчна и съзнаваща душа:

Лъчите на светлината проникват вътре в окото, те се разпространяват навътре в него до ретината. Тук те предизвикват химически процеси /в т. нар. еритропсин/; действието на това дразнение се разпространява по сетивния нерв до главния мозък; там възникват нови физически процеси. Ако можехме да ги наблюдаваме, бихме ги видели като всички други физически явления в някоя точка на външния свят. Ако можех да наблюдавам жизненото тяло, щях да възприема как физическия процес в мозъка е едновременно и жизнен процес. Но и там не се намира усещането за цвета, който се приема от светлините лъчи чрез окото. То възниква едва в душата на този, който възприема цвета и ако неговата същност се изчерпваше само с физическото и етерното тяло, той не би притежавал изобщо усещане. Дейността, чрез която се създава усещането, изцяло се различава от действието на жизнената градивна сила. Чрез това действие произлиза едно вътрешно изживяване, без което всичко би останало в рамките на обикновените жизнени процеси, каквито се наблюдават при растенията. Да вземем един човек, който получава впечатления от всички страни. Същевременно ние трябва да си го представим като извор на една дейност, която се насочва във всички посоки, откъдето той получава впечатленията. Към всяка посока и страна, усещанията отговарят на съответните впечатления. Центъра на тази дейност аз наричам сетивна душа. Тази сетивна душа е също толкова действителна, колкото и физическото тяло. Когато пред мен стои един човек и аз се абстрахирам от неговата Сетивна Душа, тогава аз го виждам просто като физическо тяло - това е същото, когато от една картина аз виждам само платното.

Посредством Сетивната Душа, човекът се сродява с животното. Още при животното ние забелязваме усещания, влечения, инстинкти и страсти. То им се подчинява сляпо. Тук те не са свързани със самостоятелни мисли, а с импулси, които произлизат от непосредствените изживявания. Същото до известна степен и с недоразвития човек. Следователно, Сетивната Душа се различава от по-развития висш елемент на душата, който кара мисленето, ще наречем разсъдъчна душа. Тя може да се назове още "сърдечна душа" или "сърце". Разсъдъчната Душа пронизва Сетивната Душа. Ясновидецът, който притежава органа за "съзерцание" на душата, вижда Разсъдъчната Душа като едно особено същество в сравнение с обикновената Сетивна Душа.

За съзнание може да се говори още при низшите душевни прояви. Дори и най-обикновеното усещане се придружава от съзнание. В този смисъл съзнанието съществува и у животните. Под Съзнаваща Душа тук разбирам ядрото на човешкото съзнание, с други думи, душата в душата.

От приведеният цитат става ясно, че усещанията, като резултат от сетивния опит се превръщат във вътрешно изживяване за индивида в неговата душа.

Поздрави: Bethedi

[Дъгата]

Слушането в света е едно висше сетиво. Зрението и слушането, това са висшите сетива на човека. Осезанието се занимава с физическия свят, вкусът със света на чувствуванията, мирисът е малко съединителна нишка между умствения и чувствения свят. Слушането и зрението те са висшите сетива, или така наречения духовен свят. Хората нямат представа за духовния свят. Казват, духовен човек, имат много погрешни схващания. Те мислят, духовният свят е особен, обича само човек да седи в някоя килия, да съзерцава и да мисли, да е пожълтял, побледнял, само живее в една мистификация. Всички материалисти в света живеят една мистификация. По-голямо заблуждение не съм виждал от хората, които живеят в сегашния свят. И ако искате заблуждения, там е заблуждението. Защото мислят, че имат всичко, а нищо нямат. Материалният свят няма нищо реално, абсолютно нищо реално няма.

Всичко, което чух

[Дъгата]

Вярването в Бога показва само присъствието на нашия ум, но когато ти почнеш да живееш, да функционираш според законите на своя ум, тогава ще почнеш да служиш на Бога. Според мене думата Бог не е толкова съдържателна. Най-силната, най-съдържателната дума днес за всички народи е думата ум.

Индусите имат думата ум, или ом, която считат като свещена дума и само посветените я произнасят по няколко пъти на ден.

Българите са нарекли своя ум със същата дума, но тя е най-силната дума, която днес, в днешни времена съществува. Ако хората биха разбрали само какво нещо е тази дума, какво нещо е умът, цялата култура щеше да се измени. Като произнесеш тази дума както трябва, тя произвежда светлина в човека.

Засега хората имат пет чувства, но ако у тях се развие шестото чувство, те ще видят много нови неща. Те ще видят земята много по-широка, отколкото е сега, а на небето ще видят повече звезди, отколкото сега виждат. Вие казвате, че земята е много голяма. Не, тя е много по-голяма, вие даже и милионната част не виждате. Никой от вас не може да обхване земята с всичките населени и ненаселени места. Само един първостепенен гениален човек може да обхване земята в нейната естествена големина.

Имаше някой человек

П.П.: Тези цитати (мнения 29 и 30) ме намериха сами, защото търсех по ключова дума Шопен.

Редактирано Февруари 13, 2010 от Viki3

[Слънчева]

"Христос казва: „Даде ми се всяка власт на небето и на земята. Идете и проповядвайте моето учение, и аз ще бъда с вас до скончанието на века." Какво повече искате? Трябва ли ла чакате Христос да ви посети като човек, да ви донесе подаръци, да ви даде дарби? Христос казва: „Ще пратя Духа си да пребъде във вас. " Значи, Духът, Който беше в Христа, ще бъде и във вас."

Единият и многото