Сетива и реалност

[Bethedi]

Привет!

Напоследък се занимавам с проучване на човешките сетива и връзката, която те създават с реалността. В настоящия етап от развитие на човечеството борави най-общо 5 основни сетива - зрение, слух, обоняние, вкус и осезание. В определени общества и среди още от древността се говори и за т.нар. шесто чувство или сетиво, което позволява възприемане на области от реалността, които са извън пределите на останалите 5 сетива. Много древни школи от инволюционния период, сред които като водеща е индуиската, считат физическия материален свят за илюзия /майа/ на сетивата. Те не отговарят задоволително на въпроса - защо са необхоими тези пет сетива, ако водят до заблуждение и илюзия?

Официалната наука определя работата на сетивата като кодиран електро-химически пренос на информация по невронните пътища до определени центрове в ЦНС, където тя се разкодира, анализира и ако е необходимо се изпраща съответен отговор към тялото. Разгледана малко по-философски, функцията на сетивата е да допускат външния заобграждащ ни свят вътре в нас и чрез тях ние правим връзка с него.

Човек се проявва благодарение на сетивата. От една малка точица, сетивата разширяват съзнанието до окръжност, която придобива все по-големи размери, благодарение на сетивния опит, който обхваща нови сфери на битието. Ако този процес е съзнателен и разумен, човек се ползва от него и съответно еволюира. От една страна благодарение на сетивата си, ние се разграничаваме като самостоятелни единици - като Аз, от друга страна, сетивата ни показват, че сме неделима част от една огромна вселена. Като цяло - сетивата са предпоставка да трупаме опит.

Материалната наука не дава смислено и категорично обяснение, как са възникнали толкова сложни сетивни органи и системи, както у човека, така и при другите висши животински видове. Светлина, звук, химически субстанции и други фактори, открай време въздействат върху физическите тела. Но как в течение на милионите години еволюция физическия организъм е развил толкова сложни и изящни специализирани органи с великолепна функционалност, несравними с нищо друго съществуващо, с нито един друг образец в природата - това не е по силите на учените да обяснят. Ако материята е лишена от разумност, как е постигнато това?

Ето някои цитати от Учителя за сетивата:

Първият човек, създаден по образ и подобие на Бога, разполагал с 12 сетива. В процеса на инволюцията той постепенно загубвал сетивата си, докато най-после останал с 5 сетива, какъвто е сегашният човек. Затова сегашните му знания, в сравнение с миналите, се намират в отношение 5:12.

След осезанието се явили вкусът, обонянието, слухът и най-после зрението. Пет сетива – пет култури. Това е историята на човешкия дух досега. Има още сетива, които човек трябва да развива...

Окото на човека е създадено най-после. То има най-висок произход. И всички най-видни ясновидци, всички адепти и учители на човечеството четат и се учат по окото.

Силите, чрез които се изразяват човешката интелигентност и мъдрост, са създали носа и ушите. Силите, енергиите, чрез които се изразява любовта, са създали устата. Истината е създала очите, веждите и клепачите. Разумът е създал челото.

Очите са свързани с мозъка, ушите – със сърцето, със симпатичната нервна система, а устата – със стомаха и черния дроб.

Окото е жива Божествена форма, в която е написано как са устроени целият Космос, цялата Слънчева система, как е устроен най-после и животът.

Няма по-съвършен орган от човешкото око. Малкото светлина, която приемате, така се превръща, че осветява цялото тяло. А тази светлина, като излезе навън, осветява целия свят.

Из “Книга за здравето”

Каква според Вас е ролята на сетивата?

До колко те възприемат илюзия или реалност на битието?

Поздрави: Bethedi

Редактирано Февруари 10, 2010 от Bethedi

[Диана Илиева]

Bethedi, чел ли си Щайнер.

Той също като Учителя казва, че очите, особено във вида и функцията, която изпълняват в момента са създадени последни. Но ... обяснява и още нещо - защо древните индийци са нарекли физическия свят мая.

Ще се опитам да дам един цитат от книгата, която чета в момента:

Именно в това се състоеше преходът от Атлантската към Следатлантската епоха, че погледът на хората беше постепенно затворен за духовния свят, за астрално-етерния свят и беше ограничен само във физическия свят. За Първата културна епоха (древноиндийската - бележка моя) беше характерно, че хората съхраниха един дълбок копнеж за това, което техните прадеди на старата Атлантида виждаха. За тях тази възможност повече не съществуваше. Нашите прадеди виждаха със собствените си очи прадревната мъдрост, макар и смътно. Те живееха между Духове, общуваха с Богове и Духове. Така усещаха света хората от древната свещена Индийска култура; те непременно копнееха да видят отново онова, което са виждали техните прадеди. И всичко материално, което току-що беше изникнало пред физическите им очи - скалите на Земята, които едва сега станаха видими, докато по-рано бяха виждани само духовно - целият външен свят им изглеждаше много по-маловажен, отколкото това, за което те можеха да си спомнят. Всичко, което физическите очи можеха да виждат, бе наречено Майя, великата илюзия, великата измама, от която те искаха д аизбягат. А най-добрите от тази Първа културна следатлантска епоха можеха да се издигнат до състоянието и степента на техните прадеди именно чрез онзи метод на посвещение, известни остатъци от който се намират в системата Йога.

източник: Апокалипсисът на Йоан - Р.Щайнер

Та това е цялата работа. Просто така им се е струвало на милите индийци, било е ново, странно за тях, били са свикнали на друго, помнели са другото и съвсем нормално и логично са кръстили новото и странното илюзия - майя. А ние като се връзваме сега на тази именно дума и като си съчиняваме едни теории покрай нея, от дълбокомислени по-дълбокомислени ... направо свят да ти се завие

Та в крайна сметка си съществува материален свят и сегашните ни 5 сетива са предназначени именно за него и те ни дават достатъчно обективен образ за него (тук очаквам фурор, особено от една опредлена групичка ). Изкривяване, разбира се, има, но то би могло да се каже, че не идва толкова от сетивата, а от интерпретацията на възприятията.

Хайде спирам, да не дразня радиото повече

Редактирано Февруари 10, 2010 от Диана Илиева

[Bethedi]

Bethedi, чел ли си Щайнер.

Той също като Учителя казва, че очите, особено във вида и функцията, която изпълняват в момента са създадени последни. Но ... обяснява и още нещо - защо древните индийци са нарекли физическия свят мая.

Ще се опитам да дам един цитат от книгата, която чета в момента:

Именно в това се състоеше преходът от Атлантската към Следатлантската епоха, че погледът на хората беше постепенно затворен за духовния свят, за астрално-етерния свят и беше ограничен само във физическия свят. За Първата културна епоха (древноиндийската - бележка моя) беше характерно, че хората съхраниха един дълбок копнеж за това, което техните прадеди на старата Атлантида виждаха. За тях тази възможност повече не съществуваше. Нашите прадеди виждаха със собствените си очи прадревната мъдрост, макар и смътно. Те живееха между Духове, общуваха с Богове и Духове. Така усещаха света хората от древната свещена Индийска култура; те непременно копнееха да видят отново онова, което са виждали техните прадеди. И всичко материално, което току-що беше изникнало пред физическите им очи - скалите на Земята, които едва сега станаха видими, докато по-рано бяха виждани само духовно - целият външен свят им изглеждаше много по-маловажен, отколкото това, за което те можеха да си спомнят. Всичко, което физическите очи можеха да виждат, бе наречено Майя, великата илюзия, великата измама, от която те искаха д аизбягат. А най-добрите от тази Първа културна следатлантска епоха можеха да се издигнат до състоянието и степента на техните прадеди именно чрез онзи метод на посвещение, известни остатъци от който се намират в системата Йога.

източник: Апокалипсисът на Йоан - Р.Щайнер

Та това е цялата работа. Просто така им се е струвало на милите индийци, било е ново, странно за тях, били са свикнали на друго, помнели са другото и съвсем нормално и логично са кръстили новото и странното илюзия - майя. А ние като се връзваме сега на тази именно дума и като си съчиняваме едни теории покрай нея, от дълбокомислени по-дълбокомислени ... направо свят да ти се завие

Та в крайна сметка си съществува материален свят и сегашните ни 5 сетива са предназначени именно за него и те ни дават достатъчно обективен образ за него (тук очаквам фурор, особено от една опредлена групичка ). Изкривяване, разбира се, има, но то би могло да се каже, че не идва толкова от сетивата, а от интерпретацията на възприятията.

Хайде спирам, да не дразня радиото повече

Благодаря за мнението, Диана!

Наистина що се отнася до древната индийска култура, слизането в материята и затварянето на вътрешните очи за духовните светове, изглежда се е възприемало като навлизане в една илюзорна реалност. Все пак отправната точка е била друга - и от тази висока отправна точка, материалния физически свят е изглеждал като един сън, една илюзия. Това възприемане на света все още има сериозно място в източния мироглед.

Но именно с развитието на петте сетива и най-вече с интерпретацията на сетивната информация, които те доставят, този мироглед се променя при следващите култури и епохи, докато се стигне до гръко-римската и сегашната, като следствие на нея, в които съзнанието дотолкова се е вкопчило във възприятията на петте сетива, че в резултат се е оформил материалистичния възглед за битието, който като цяло изключва неговите духовни основи, именно защото наличните пет сетива не ги открояват. За днешната цивилизация, като цяло, духовните светове са една илюзия, а материалният физически свят е реалност, но и този мироглед малко по малко започва да се изменя.

Поздрави: Bethedi

Редактирано Февруари 10, 2010 от Bethedi

[Диана Илиева]

Ами така е, да.

Но и какво друго да очакаваме. Това е един етап, през който преминаваме. За нас, хората, е било важно да успеем да се ориентираме и да проучим/изучим материалния свят от чисто физическата му страна. И вече може да се каже, че почти сме направили това .

И тъй като нищо в света не става на резки скокове, вече виждаме, че у някои хора започват да се развиват (или по-скоро събуждат?) други сетива, още сетива, които дават друга информация, извън стандартните 5. Но това не е смътно и неосъзнато, както в предишните културни епохи. Единствено можем да имаме опасения, че както и при другите сетива, тази информация се пречупва през нашата призма на съзнание и това може да доведе до неправилно интерпретиране също. Изходът е хармонизиране на съзнанието ни.

[B__]

Мисля, че е доста точно казано, че 5-те сетива са създадени за материалния свят и много добре си вършат работата в него.

И илюзията е, че това е целия свят.

Но тези 5 сетива са много яко (макар и не съвсем явно) свързани с духовния свят.

Това става през езика, където всяка дума има двойнствено и символино значение значение.

Например казваме за някой, че е късоглед. Но тази дума не означава малфункция само на физическите очи, а и късогледство на разбиранията, емоциите, психиката, душата. ю

Така езика ни показва връзката между света на илюзиите и света на духа. Между физическото и духовно късогледство.

Нещо повече, тази връзка не е просто символична, а наистина символ на реална връзка. Символизмът на езика показва нешо, което просто си го има.

Връзката е ефективно реална и истинска. Късогледите очи показват в известна степен късогледство на душата, някакво ограничение и "късота" в мисленето.

Колкото по-късоглед е човек, толкова по-ограничен е вътрешно.

Всяка малфункция на сетивата или всеки физически симптом (защото усещането на тялото също спада към сетивата) означава съответен проблем в духовната сфера, който може да се идентифицира посредством символизма на описващия го език.

И връзката е отгоре надолу. Духът създава проблемите в сетивата и начина на интерпретиране на околния свят. Затова околния свят е илюзия, или по-точно интерпретацията му в нас е илюзия, а тя не се базира на сетивата директно, а на вътрешния свят и системата вярвания и убеждения.

Усещанията за околния свят са една проекция на вътрешния ни свят. И докато вътрешно ние можем да се заблуждаваме, че сме добри, напредничави и т.н. околния свят чрез 5-те сетива честно и напълно реалистично ни представя каква е нашата вътрешна същност.

Ние сме убедени, че обичаме да общуваме със хората. Обаче страдаме от астма или алергия и кашляме и то така кашламе, че това пречи на социалните ни контакти. Какво става всъщност. Имунната система като последна инстанция на сетивността показва истинското ни вътрешно отношение към хората. НИе не ги обичаме и искаме да елиминираме възможнистите за общуване с тях.

Връзката с духовния свят и разбирането на илюзията е в наши ръце. Чрез символизма на езика и вътрешната рефлексия всеки може да прозре илюзията.

А сетивата ни служат за учител и възприемане на проекциите на вътрешните ни илюзии и заблуди. Тази проекция е абсолютно реална и честна и ни се връща чрез физическите усещания и тя не лъже. Всеки може да усети и рано или късно усеща заблудите си и то благодарение на физическите усещания.

Защото физическите усещания пак са заблуда. Не го боли тялото, а го боли съзнанието.

Но са страхотен инструмент, за този, който иска да го използва като средство за гледане отвъд излюзиите.

[Станимир]

Майя е всичко преходно – всичко, което се променя. Стихиите (елементите) формиращи видимия свят формират и сетивата, а не обратното. Всеки елемент създава съответното сетиво.

[B__]

Да, Майа е всичко във видимия свят, което е хем илюзия, хем преходно.

Но отражението в нас или интерпретацията на идващото от сетивата също в голяма степен е илюзия и преходно.

А сетивата нямат общо със вътрешната ни интерпретация и илюзия.

Доказателство за това е, че като се развиваме духовно, през едни и същи сетива виждаме по различен начин едно и също нещо.

Което означава, че сетивата отразяват обективно обективния свят, а нащата интерпретация изгражда илюзията в нас и съответно наоколо.

[Станимир]

...

Което означава, че сетивата отразяват обективно обективния свят, а нащата интерпретация изгражда илюзията в нас и съответно наоколо.

Какво разбираш под „обективно“? Сетивата не са съвършени. Те също се развиват. Няма как да не се получи някакво изкривяване на информацията преминаваща през едно сетиво. Разбира се тук не може да се говори за обективност и субективност, тъй като сетивата не възприемат, а са само посредник. Та, като споменах „посредник“... всяко явление във вселената става посредством някакъв вид посредничество. Дори и да приемем, че едно сетиво, например окото, е съвършено и няма да изкриви получения образ, например на една маса, то самата светлина за да пропътува от масата до окото ще бъде опосредствана невъобразим брой пъти. В крайна сметка образът който ще достигне до съзнанието ни няма как да е съвършен.

[Венцислав_]

Разбира се, че сетивата се развиват - нали се развива и нуждата ни от запълването им с беззначности.

Тяхното семе е затъването на човека в материята, най-плътните области от която бяха утробата им.

И не култивацията им може да възвърне част от изгубената ни финост, а само смъртта им. Залезът на зависисмостта ни от тях.

И нека всеки, който самозаявява своята отправност - "на вътре" - прецени отношението между една подобна и рецепторите, които имат точно обратната и служат за изливане в тях на всичко външно.

Реалност - не знам кое е. Но със сигурност това, което знам, е лична действителност. Последната явно представлява една ограниченост, неспособна да докосне универсалността на обективното всебитие.

Знанието за мен е също вид сетивност и то - най-идентифицираща. А обратното на реалност е индивидуалност.

[Диана Илиева]

Венци, от написаното ми става ясно, че си прегърнал здраво копнежите на древните индийци. И друг път съм те чувала да призоваваш: "Назад! Че напред затъваме."

Сега, всеки вярва в това, в което е убеден, ама ... задавал ли си въпроса, дали убежденията на древните индийци са така достатъчно актуални и днес?

Искаш смърт на сетивата, които ни ориентират в материалния свят - защо? Знаеш ли, когато ние станем по-фини/духовни същества, материалния свят няма да изчезне като такъв; той е част от действителността, която ни заобикаля. А ти искаш да сме осакатени откъм възприемането на тази част. Само едната възможност да осезаваме грубия матерален свят не може да е главния ни виновник за това, че сме се вторачили само и единствено в него. Това може да е по-съществена причина само при много нисшите степени на развитие на съзнанието. Както и ако на едно нисше съзнание му отрежеш възможността да вижда, чува, усеща ... материята - с това няма да го подтикнеш да стане по-висше. Дето се казва: Насила хубост не става

Висшите духовни същества, които са създавали нашия свят, предполагам са имали и визия, и знания, и опит, както за по-фините светове, така и за материалния, иначе щяха много да се изложат

[B__]

Ми не знам дали си заслужава да унищожим сетивата.

Може би има известна полза. Като прекали човек с пиенето и го зацепи главата, стресира светлината, верно изглежда примамливо да ги няма тез сетива.

Но има и друг начин за разсъждаване. Когато човек изостря духовното си усещане и разширява съзнанието си, се разширяват и сетивата.

Например очите. Като се излекува човек от вътрешната слепота "физическото" зрение изведнъж се изостря.

Като се разширява съзнанието и вниманието, човек вече не гледа в тунел от 45%, а "физическото" виждане се разширява до 180%.

Като се разширява съзнанието и вниманието, човек вече не слуша просто музиката на симфоничен оркестър, а чува всеки от 100-те инструмента в него със всеки него тон, затишие и изява. Тоест слуша едва ли не 100 пъти по-добре.

Защо ли като се разширява човек духовно се разширява обхвата на сетивата и връзката с материалния свят?

И може ли човек в такъв случай да мисли, че сетивата и материалния свят са излишни?! И не са ли материалния и духовния свят едно?!

[Bethedi]

Българите сме използвали понятието от санскрит "сатва", което сме именили в "сетива" и това не е случайно. С тази дума казваме, че искаме да възприемаме чистата и свята реалност на Битието.

Сатва /sattva/ - от санскрит се превежда като “чистота”, а в преносен смисъл означава и “реалност”.

Сатва е най-висшата от трите гуни в индийската философия; коренът на думата е “сат”, което от санскрит с превежда като “това, което е реално и действително съществуващо”. Sat има oщe значение на “съвършенство”, “светлина”, “чисто съзнание”, “благородство”, “добродетел”, “божественост”, “святост”.

Пет добродетели - пет сетива. Най-старото е осазението, най-новото - зрението. Рецепторите на осезанието са разпръснати из цялото тяло и кожата. Като цяло те улавят най-грубите, механични въздействия на околната среда. Очите са разположени в горната част на главата, на лицето и пряко са свързани чрез очните нерви с главния мозък. Очите са рецептори за електромагнитните лъчения във видимия спектър на светлината, които са с честота от 405 до около 790 терахреца и те различават приблизително 16 милиона цвята. Ретината е съставена от около 137 милиона специализирани клетки - пръчици и колбички. За сравнение, ухото улавя акустични вълни с честоти от 20 херца до 20 килохерца. В кохлеата има около 24 000 клетки, които преобразуват звуковия сигнал. При обонянието - в горната част на носа има около 10 милиона обонятелни клетки. При вкуса - по протежение на езика има около 10 000 специализирани клетки.

Всичко това говори, че от всички сетива очите са най-добре организирани, защото те улавят най-висшата и като цяло доловима за настоящия етап от развитие на човешкото тяло, изява на Духа във физическия свят - Светлината.

Поздрави: Bethedi

[Дъгата]

Много древни школи от инволюционния период, сред които като водеща е индуиската, считат физическия материален свят за илюзия /майа/ на сетивата. Те не отговарят задоволително на въпроса - защо са необхоими тези пет сетива, ако водят до заблуждение и илюзия?

Тези пет сетива са необходими за тримерния свят, за който са добре пригодени.

Но стигат до там.

Заблудата и илюзията се крият в твърдото убеждение, че САМО това (материалното, видимото, осезаемото) е цялостното божие творение.

За хората, отдалечили се от морал (dharma, "дихарма"- от беседите на Учителя), по-висшите функции на тези сетива, както и други са закърнели и изгубени поради неправеден живот.

А за развиването на базовите сетива, както и за събуждане на други скрити сили и сетивност се изисква много вътрешна работа и дисциплина, която не всеки е склонен да следва.

Древните мъдреци, са знаели, че има и много други светове, които са нетленни (казано с християнски термин) и по-важни за развитието (еволюцията, просветлението, завръщането при Бога) на душата.

Т.е. на едно по-дълбоко ниво няма разлики в познанието, а по-скоро огромен!!! проблем с терминологията.

Ако човек започне са прави аналогия с термини като : "вътрешното слънце", "да е чисто окото на душата", "вътрешния светилник", ще види колко са сходни нещата, стига да се преодолеят езиковите капани.

[B__]

Българите сме използвали понятието от санскрит "сатва", което сме именили в "сетива" и това не е случайно. С тази дума казваме, че искаме да възприемаме чистата и свята реалност на Битието.

Сатва /sattva/ - от санскрит се превежда като “чистота”, а в преносен смисъл означава и “реалност”.

Сатва е най-висшата от трите гуни в индийската философия; коренът на думата е “сат”, което от санскрит с превежда като “това, което е реално и действително съществуващо”. Sat има oщe значение на “съвършенство”, “светлина”, “чисто съзнание”, “благородство”, “добродетел”, “божественост”, “святост”.

Бетхеди, мисля ще е полезно да те допълня.

Трите гуни са тамас, раджас и сатва. Тамас е пасивното начало или "-", раджас активното или "+". Сатва във смисъла на гуните означава обединението на двете, т.е. обединение на противоположностите за достигане на ново по-високо духовно ниво, постигане на хармония и обединение. Това е и целта на духовното развитие.

В китай съответните неща се наричат ИН, ЯН и ДАО. Пак целта е Дао, т.е. обединение на противоположностите.

Не знам откъде са източниците, че българското "сетив"а идва от санскритското "сатва". Но ако го приемем за вярно и сатва означава и сетива, а също така и реалност, то излиза, че трябва да достигнем такова ниво, че да използваме сетивата си, за да виждаме реалността в нейното единство, хармония и цялостност.

[infinity1305]

Ми не знам дали си заслужава да унищожим сетивата.

Може би има известна полза.

...

Не, не си заслужава... и искайки това сме не по-малко агресивни от самите тях, когато ни причиняват единствено страдания...

Но можем да опитаме да ги ползваме по предназначение. По първопредназначение...

Защото сега с тях осезаваме все ненужности, макар на пръв поглед да изглеждат необходими тези ненужности.

Сетивата би трябвало да са насочени... извън нас.

И на мен ми се иска да ги премажа. Но онова, което ме кара да го искам ме смазва неминуемо повече...

[Станимир]

Някой неща за древна Индия и за инволюционните й учения не ми станаха ясни. Как може да се съди за едно учение по последователите му и то хиляди години след като е било дадено? Може формата в която е представено учението да не отговаря на съвремието, но самото учение... Няма значение.

[ris_78]

Наскоро гледах филм за една американка глухоняма и сляпа.В края на филма беше се виждала силно казано с папата ,президента на САЩ,работеше за фодации подпомагащи себеподобните й, и написа книга.Учителката и беше останала с нея в това дълго пътешествие.Реалността зависи от духа, а сетивата са помощен инвентар с него реалността не може да се промени.Сетивата по-скоро трябва да се овладеят,но за да стане това човек трябва да е направил това със себе си чрез сетивата,за да не го заблуждават.Например виждаме един много красив човек,не си казваме искам този човек да ми е добър приятел.

[Guest Woqk]

В християнската аскеза(а доколкото знам и в някои източни школи) не се поставя за цел унищожаването нна сетивата. По скоро в съзерцателната молитва те са поканени да участват в пришествието(пиршеството) на духа. В този смисъл те са умъртвени и после наново възродени чрез събирането им заедно с ума в сърцето.

[Дъгата]

Просто така им се е струвало на милите индийци, било е ново, странно за тях, били са свикнали на друго, помнели са другото и съвсем нормално и логично са кръстили новото и странното илюзия - майя. А ние като се връзваме сега на тази именно дума и като си съчиняваме едни теории покрай нея, от дълбокомислени по-дълбокомислени ... направо свят да ти се завие

Много комплексно и многопластово е тълкуването на древните текстове.

Оригиналните ведически знания са били постепенно "почовечени", ако мога да употребя тази дума...

При превода от санскрит на английски език са възниквали много проблеми, поради огромни разлики в съдържанието и смисъла на двата езика, поради невъзможност на англичаните с техния мироглед и опитности да разберат, да проумеят смисъла на това, което четат. Уви, според много тълкуватели, умишлено са допуснати и изкривявания.

А това, че до нас сa стигнали доста лични тълкувания, и то в съкратени версии, а не оригинални текстове, само е довело до много объркване и грешно разбиране.

Именно поради това, съвременните мъдреци, живели през миналия век (Йогананда, Ауробиндо, Лахири Махасая и Ш.Лахири, Вивекананда, Шивананда, Вишнудевананда, Сатянанда, Ниранджананда....) са написали много материали, за да възстановят правилното разбиране, адаптирано към отправната гледната точка на "белите хора".

Темата за сетивата и "мая" стига до там, където стигна и темата за "не-ум"-а => грешка в превода и разбирането му!

Повикът човек да "не се поддава на мая/илюзията" са били духовни призиви да не се забравя, че това не е цялото мироздание, а има други непреходни и вечни светове.

Но човешкия мързел/ленивост/инертност (съзнателно или не) е приел това за удобно извинение да не се работи в материята, всичко да се отлага за "следващия живот"... "нали така или иначе всичко е илюзия, що ли да се напъвам"...

И в крайна сметка англичаните постигат това, което искат - да се изсмеят на постиженията на тази древна култура, както и да задушат и саркастично подиграят идеята за прераждането. ..

Но тази идея пак се възроди, благодарение на П.Дънов, Р. Щайнер и др.

Обективно погледнато, всяко учение е изиграло своята историческа роля. Опасно е както да се принизяват и гледат отвисоко т нар "методи на инволюционния период", както и да се възгордяват, следващите "еволюционни учения"...

П.П.: Поради зададен ми въпрос

уточнявам терминологични проблеми:

"Спри сетивата", "убий сетивата", прочетени в английски и други текстове, значат да се овладеят сетивата, да се надмогнат и да се отиде отвъд.

Терминът "no-mind" ("не-ум") е грешен превод на една санскритска дума, чието значение "белите" едва ли могат да разберат.

Най-краткият и сравнително точен превод е "отвъд ума", т.е. да се овладеят двете егоистични, себични части на "ума", а да се ползват другите два компонента - памет и интелект. "Не-ум" в никакъв случай не значи тъпеене, глупост, наивност...

Т.е. правилната интерпретация на термина "не-ум" не е в конфликт с "разумни бъдете", "разум е потребен", "разумното сърце", "разумна е природата'", изказвани от Учителя, и съответно цитирани от някои хора с подигравателно отношение!

(Имам пред вид реални ситуации извън този Портал.)

Редактирано Февруари 11, 2010 от Viki3

[Bethedi]

Българите сме използвали понятието от санскрит "сатва", което сме именили в "сетива" и това не е случайно. С тази дума казваме, че искаме да възприемаме чистата и свята реалност на Битието.

Сатва /sattva/ - от санскрит се превежда като “чистота”, а в преносен смисъл означава и “реалност”.

Сатва е най-висшата от трите гуни в индийската философия; коренът на думата е “сат”, което от санскрит с превежда като “това, което е реално и действително съществуващо”. Sat има oщe значение на “съвършенство”, “светлина”, “чисто съзнание”, “благородство”, “добродетел”, “божественост”, “святост”.

Бетхеди, мисля ще е полезно да те допълня.

Трите гуни са тамас, раджас и сатва. Тамас е пасивното начало или "-", раджас активното или "+". Сатва във смисъла на гуните означава обединението на двете, т.е. обединение на противоположностите за достигане на ново по-високо духовно ниво, постигане на хармония и обединение. Това е и целта на духовното развитие.

В китай съответните неща се наричат ИН, ЯН и ДАО. Пак целта е Дао, т.е. обединение на противоположностите.

Не знам откъде са източниците, че българското "сетив"а идва от санскритското "сатва". Но ако го приемем за вярно и сатва означава и сетива, а също така и реалност, то излиза, че трябва да достигнем такова ниво, че да използваме сетивата си, за да виждаме реалността в нейното единство, хармония и цялостност.

Също така може да се използва и следният вариант - Сат Ива или Йова /יהוה- Името Божие/. Смисълът е идентичен.

Bethedi

Редактирано Февруари 11, 2010 от Bethedi

[Слънчева]

Woqk, много точно и аз мислех в тази посока.

Всички сетива са ни необходими, просто в един момент прибавяме още едно-интуицията или "окото на душата", което ни открива нов свят.

[Bethedi]

Всяко едно от петте сетива е възприемателен орган, който регистрира една конкретна изява на Духа в Битието, работата на Духа върху материалните форми.

Само по себе си, всяко едно от петте налични към момента сетива, дава откъслечна представа за Реалността.

Както и Учителя е казал, има да се развиват още 7 сетива, тъй като общо са 12. Това е дълъг, предълъг процес и не става изведнъж. За изработването и усъвършенстването на формата и функцията на сегашните сетива е било необходимо изключително много време.

Сетивният опит във физическия свят принася своите плодове в духовния и Божествения свят.

Без сетива няма еволюция, без сетива няма съществуване. Това е все едно да ви поставят ограничен на едно тъмно място, без никаква възможност да доловите звук, образ, дори най-елементарно усещане, нито вътрешен усет, нито мисъл, нито чувство, защото и за тях са необходими съответни сетива. Така няма да съзнавате нито себе си, нито Вашето съществуване, нито външния свят около Вас.

Bethedi

[val68z]

а какво мислите ,за ето тази теория?

"...Съществува ли човечеството в илюзорна действителност, сравнима със съвършената компютърна симулация във филма “Матрицата”? Според Ник Бостром, водещ професор по философия в Йейлския университет, отговорът на тази ужасяваща разума и пленяваща въображението хипотеза е положителен. В публикувано наскоро в световната мрежа изследване, Бостром нарича всичко, което виждаме, чуваме, чувстваме и докосваме “перфектна илюзия”, създадена от гениални компютърни програмисти. “Мислите, че живеете в удобен и прекрасно обзаведен дом, заобиколени от любящо семейство, дружелюбни съседи, а може би и от предан домашен любимец, но всичко това всъщност е компютърно генерирана илюзия”, подкрепя го и лондонският експерт по висши технологии Клив Факстън."

не зная, дали мога да споменавам имената на някои автори , но сходни 

като идеи ,мнения по темата-" доколко реална е реалността" ,изказват  и карлос кастанеда  и дон мигел руис.

ако тялото и изобщо материалният свят ,като дълготрайност на формата е повече от преходен, струва ли си наистина  да издигаме в култ материалните тела, които обитаваме или материята  ,и не е ли по- добре  да разглеждаме телата единствено като инструмент за придобиване на опитности, и усвояване на съответните уроци.

в такъв случай може би ,древните индуси ще се окажат прави?

а какво мислите за идеята на някои учени ,"че наблюдателят създава Вселената". 

[Станимир]

Всичко е материално. Древните индийци са разглеждали Пракрити като неразделна част от Брахман. Където има съзнание, там има форма. Съзнанието има нужда от формата за да се прояви. Вечно усъвършенстване и смяна на формите е едно, но отсъствието на форма – съвсем друго. Просто е необходимо да разширим представите си за форма и материя.

Ако наблюдателят създава реалността, защо тогава е тъй неспособен да я контролира? В крайна сметка, той наблюдател ли е или създател?

[val68z]

добре ,това все пак е само теория, да допуснем че светът, които възприемаме е наистина чисто материален.

но какъв е критерият, че нашите сетива са наистина обективни в случая.

а за последната теория за  "наблюдателят , създаващ вселената" -може би именно овладяването на силата на мисълта, и въображението е това, което ще му помогне да контролира съзнателно процесите .

но явно "наблюдателят" има доста хляб да изяде, докато стигне дотам...

"...Аз чакам. Без да знам кого.  

Аз виждам и не разбирам.  

Животът може би наистина е сън.  

Но кой така тревожно сънува  

моя живот?” 

владимир  левчев

Всичко е материално. Древните индийци са разглеждали Пракрити като неразделна част от Брахман. Където има съзнание, там има форма. Съзнанието има нужда от формата за да се прояви. Вечно усъвършенстване и смяна на формите е едно, но отсъствието на форма – съвсем друго. Просто е необходимо да разширим представите си за форма и материя.

Ако наблюдателят създава реалността, защо тогава е тъй неспособен да я контролира? В крайна сметка, той наблюдател ли е или създател?