Сплашванията ... проклятия ли са?

[B__]

Сплашване. "Ако не ти е отлична дипломата, няма да те приемат висше", "Ако не те приемат висше, няма да си намериш хубава работа", "Ако не се обличаш, ще си постоянно болен", "Ако не ме слушаш, ще пропаднеш" (това ми е любимо ), "Ако се разведеш с мене, ще страдаш вечно"....

Мислех си, че няма особена разлика от проклятието, освен може би известната условност. Но повечето условности няма как да не се случат поне веднъж или често за група хора. Например, колко човека имат отлична диплома, не голяма част са с висше, все някой някога не се е обличал добре, все някой някога не е слушал, много разводи и ма и т.н.

Така че условното проклятие, пак е проклинане със себезаблуда за загрижемост или "справедливо надникване в бъдещето".

Е, има и друг вид сплашвания: "Ако не простреш прането, няма да има хубава вечеря". Това си е сплашване без проклинане. Но сплашването "Ако не се грижиш за семейството си, всички ще те напуснат" си е живо приклятие и обикновено действа точно така.

Каузалното сплашване, в което се говори, че ако не стане еди-какво си, то няма да има и приятно единично събитие в бъдеще, си изпълнява функцията за контрол, което е и явната цел на сплашването.

Но абстрактното сплашване действа на психиката на жертвата (защото си е точно жертва) абсолютно програмиращо за изпълнение на проклятието и неявната истинска цел е друга.

Например сплашването за грижата за семейството. Човек се съсипва от грижи, за да запълни разбирането на сплашващия за грижа за семсйтвото. Това обикновено прекъсва собствената му връзка с Висшия Аз. Човекът затъва, защото няма собствен критерии за какво е това грижа за семейтвото, сомнамбулизира се, затъва и накрая всички го напускат.

Независимо от условността проклятието се изпълнява, колкото и човек да се старае да изпълни условието и дори колкото повече се старае, толкова по-зле става. Това е така, защото той не разбира, че условната част на проклятието, макар и считана от него за добра или дори привличаща, е просто кукичката стръв, на която е закачено проклятието.

Дори, ако човек се опита да направи точно обратното, то проклятието се изпълнява, защото и обратната крайност води до него.

Спасението е в безразличието или да обясните на хората какво всъщност правят. Което няма да е лесно, тъй като въпреки благовидната форма и евентуална загриженост, сплашващото проклятие издава вътрешното желания на проклинащия да се отърве от обекта на сплашване (неявната цел). Да се отърве, да избяга от него, да го няма физически, да излее омразата си към него, да го моделира като себе си, защото толко му завижда за нещата, които прави различно, че желае да го унищожи физически, за да осигури покой на клеясалата си душа.

Има и такива хора, които "предупреждават" всички, дават съвети на всички. При тях проклатието даже не се изрича, но те го имат в главата си. Прекалените непоискани съвети пак са подобни на сплашващо проклятие.

Понякога изглежда, че проклятието не е хванало. Например, човек са го приели висше и с не-съвсем отлична диплома. Но като почне работа след това се проявяват ефектите от проклятието. Както казах, същността на сплашващото проклятие е да държи човек в калъпа на сплашващия, за да не нарушава покоя на застиналата му душа. Та ефектите от проклятието се проявяват и когато уж не се е задействало и те се проявяват чрез вътрешни терзания, вина, самопогубващо се поведение, което се стреми да приложи проклятието по нов начин и т.н. Това е блокаж, енергиен дефект. Ясновидец би могъл да го види.

Сплащващото проклятие се предава обикновено и по наследство. Някой, който го има от родителите си, като зомбиран се опитва да го насади на децата си.

Какво да говорим и за жени, които когато са "разочаровани" от децата си, кълнат себе си. Викат "да не съм жива", "да умра дано", "да не съм ви раждала" и т.н. Това е индиректно желание за смъртта на децата и си е точно такова. Майката може да изтъкне колко се е "жертвала" за децата, но по същество в този момент иска смъртта им и като кълне себе си, кълне тях. Тя може да прави това и по повод на събитие директно несвързано с децата й, но всяко кълнене, както знаете отива към поколенията. Като кълне себе си всъщност кълне децата си, макар че си мисли, че показва просто колко е жална и онеправдана и колко е лош живота към нея.

Усещам как сега мъжете ще си помислят, е, ние не сме като жените. Лъжем се мъже. При нас авто-проклятието дори е по-зле. При мъжете я няма директната мисъл "да умра". Но пък я има леко изплувала мисълта "аз съм лош". И човек действа според тази мисъл. Пие, бие и след това се измъчва от същата вина, мъка и пак затвърждава "аз съм лош". Това е проклятие, което се предава предимно по мъжка линия в семейството.

Но пак се връщам на бруталността на замаскираното сплашващо проклятие. Това май е от нещата, които най-спъват човешката еволюция.

аз съм ло, ти си лош

[Злинчо]

Поздрав! искам да приведа един пример от моя личен опит: космито ти(бретона - думите са на прабаба ми) влиза в очите-ша океравееш. е, така си и стана. но според мен зависи не само от думите, но и от енергията(вибрациите или нещо подобно) свързана с репликата, например момент на ярост. но понякога съм наблюдавала и нещо като "автопроклятие". много ми се виждаше оригинално да се шегувам със себе си в негативна постановка, забелязах, че почти винаги има "отговор". най-забавният пример според мен е "крилатата" ми фраза в пубертета : ще взема да пропуша, че като откажа цигарите да забогатея! виждаше ми се изключително остроумно... до момента, в който пропуших.

... сега чакам да забогатея .

все пак смятам, поне за "автопроклятията" съм сигурна, че основна роля играе гордостта.

Майя

като се присетя за някакво мое автопрограмиране и си казвам наум

"многоцветна Майя, отстъпи!"

Редактирано Февруари 8, 2010 от Злинчо

[Ирина - Horus - Чебурашка]

Ако заменим сплашване, проклятие, урочасване и т.н. с внушение и самовнушение - всичко си идва на мястото!

Божо, абсолютно съм съгласна с тебе... "А пък ти ако не ме слушаш - шъ тъ превърна в жаба и после няма да тъ цалувам, пък!"

[Guest Woqk]

Да проблема не е, че някой те проклина ами, че му вярва човек. Както мъдрецът е казал: "с вас няма да стане каквото другите мислят, но каквото вие мислите и чувствате".

А Чебурашка спокойно ний ща слушами.

[val68z]

всъщност, може би има по-простички отговори - матрицатата се опитва да ни форматира,... защо ли това е едно от любимите и занимания? Но всъщност

думичката "опитва "си е много точна, и на мястото  си, защото това не става без наше съгласие....докато накрая не се превърнем в сиво ,бетонно блокче , елемент на сива стеничка, и освен че, не без съгласието ни, приемаме понякога да се превърнем във възпитаник на матрицата. ние наи-вероятно храним и нея с енергията си , и някои и друг егрегор също.

какво би ни помогнало в случая ,....хм интересно, аз използвам термина "безпристрастност", а при други е безразличие.

всъщност някои търсят и свободата си, и се стремят към нея ,това естествено се отразява на поведението им, и убежденията им.   а защо ли  БУДА  е напуснал всичко, което е имал и е потърсил свободата си в пустинята?

Сплашване. "Ако не ти е отлична дипломата, няма да те приемат висше", "Ако не те приемат висше, няма да си намериш хубава работа", "Ако не се обличаш, ще си постоянно болен", "Ако не ме слушаш, ще пропаднеш" (това ми е любимо ), "Ако се разведеш с мене, ще страдаш вечно"....

Мислех си, че няма особена разлика от проклятието, освен може би известната условност. Но повечето условности няма как да не се случат поне веднъж или често за група хора. Например, колко човека имат отлична диплома, не голяма част са с висше, все някой някога не се е обличал добре, все някой някога не е слушал, много разводи и ма и т.н.

Така че условното проклятие, пак е проклинане със себезаблуда за загрижемост или "справедливо надникване в бъдещето".

Е, има и друг вид сплашвания: "Ако не простреш прането, няма да има хубава вечеря". Това си е сплашване без проклинане. Но сплашването "Ако не се грижиш за семейството си, всички ще те напуснат" си е живо приклятие и обикновено действа точно така.

Каузалното сплашване, в което се говори, че ако не стане еди-какво си, то няма да има и приятно единично събитие в бъдеще, си изпълнява функцията за контрол, което е и явната цел на сплашването.

Но абстрактното сплашване действа на психиката на жертвата (защото си е точно жертва) абсолютно програмиращо за изпълнение на проклятието и неявната истинска цел е друга.

Например сплашването за грижата за семейството. Човек се съсипва от грижи, за да запълни разбирането на сплашващия за грижа за семсйтвото. Това обикновено прекъсва собствената му връзка с Висшия Аз. Човекът затъва, защото няма собствен критерии за какво е това грижа за семейтвото, сомнамбулизира се, затъва и накрая всички го напускат.

Независимо от условността проклятието се изпълнява, колкото и човек да се старае да изпълни условието и дори колкото повече се старае, толкова по-зле става. Това е така, защото той не разбира, че условната част на проклятието, макар и считана от него за добра или дори привличаща, е просто кукичката стръв, на която е закачено проклятието.

Дори, ако човек се опита да направи точно обратното, то проклятието се изпълнява, защото и обратната крайност води до него.

Спасението е в безразличието или да обясните на хората какво всъщност правят. Което няма да е лесно, тъй като въпреки благовидната форма и евентуална загриженост, сплашващото проклятие издава вътрешното желания на проклинащия да се отърве от обекта на сплашване (неявната цел). Да се отърве, да избяга от него, да го няма физически, да излее омразата си към него, да го моделира като себе си, защото толко му завижда за нещата, които прави различно, че желае да го унищожи физически, за да осигури покой на клеясалата си душа.

Има и такива хора, които "предупреждават" всички, дават съвети на всички. При тях проклатието даже не се изрича, но те го имат в главата си. Прекалените непоискани съвети пак са подобни на сплашващо проклятие.

Понякога изглежда, че проклятието не е хванало. Например, човек са го приели висше и с не-съвсем отлична диплома. Но като почне работа след това се проявяват ефектите от проклятието. Както казах, същността на сплашващото проклятие е да държи човек в калъпа на сплашващия, за да не нарушава покоя на застиналата му душа. Та ефектите от проклятието се проявяват и когато уж не се е задействало и те се проявяват чрез вътрешни терзания, вина, самопогубващо се поведение, което се стреми да приложи проклятието по нов начин и т.н. Това е блокаж, енергиен дефект. Ясновидец би могъл да го види.

Сплащващото проклятие се предава обикновено и по наследство. Някой, който го има от родителите си, като зомбиран се опитва да го насади на децата си.

Какво да говорим и за жени, които когато са "разочаровани" от децата си, кълнат себе си. Викат "да не съм жива", "да умра дано", "да не съм ви раждала" и т.н. Това е индиректно желание за смъртта на децата и си е точно такова. Майката може да изтъкне колко се е "жертвала" за децата, но по същество в този момент иска смъртта им и като кълне себе си, кълне тях. Тя може да прави това и по повод на събитие директно несвързано с децата й, но всяко кълнене, както знаете отива към поколенията. Като кълне себе си всъщност кълне децата си, макар че си мисли, че показва просто колко е жална и онеправдана и колко е лош живота към нея.

Усещам как сега мъжете ще си помислят, е, ние не сме като жените. Лъжем се мъже. При нас авто-проклятието дори е по-зле. При мъжете я няма директната мисъл "да умра". Но пък я има леко изплувала мисълта "аз съм лош". И човек действа според тази мисъл. Пие, бие и след това се измъчва от същата вина, мъка и пак затвърждава "аз съм лош". Това е проклятие, което се предава предимно по мъжка линия в семейството.

Но пак се връщам на бруталността на замаскираното сплашващо проклятие. Това май е от нещата, които най-спъват човешката еволюция.

аз съм ло, ти си лош

[Пламъче]

Сплашване. "Ако не ти е отлична дипломата, няма да те приемат висше", "Ако не те приемат висше, няма да си намериш хубава работа", "Ако не се обличаш, ще си постоянно болен", "Ако не ме слушаш, ще пропаднеш" (това ми е любимо ), "Ако се разведеш с мене, ще страдаш вечно"....

Но абстрактното сплашване действа на психиката на жертвата (защото си е точно жертва) абсолютно програмиращо за изпълнение на проклятието и неявната истинска цел е друга.

Например сплашването за грижата за семейството. Човек се съсипва от грижи, за да запълни разбирането на сплашващия за грижа за семсйтвото. Това обикновено прекъсва собствената му връзка с Висшия Аз. Човекът затъва, защото няма собствен критерии за какво е това грижа за семейтвото, сомнамбулизира се, затъва и накрая всички го напускат.

Независимо от условността проклятието се изпълнява, колкото и човек да се старае да изпълни условието и дори колкото повече се старае, толкова по-зле става. Това е така, защото той не разбира, че условната част на проклятието, макар и считана от него за добра или дори привличаща, е просто кукичката стръв, на която е закачено проклятието.

Дори, ако човек се опита да направи точно обратното, то проклятието се изпълнява, защото и обратната крайност води до него.

Божидаре,темата много ми харесва!

Едва ли има човек,който да не е програмирал някой свой близък по гореописания начин.Понякога съвсем несъзнателно.

Програмирането блокира свободната воля на човека,т.е. налице е вид магия.Човекът действа като робот-изпълнява зададената програма.Дори да усеща че не бива да постъпва по даден начин,той го прави,защото така е програмиран.После се мрази че не е постъпил по другия начин.Колкото и да търси изход от омагьосания кръг в който е попаднал,той продължава да се спуска надолу по спиралата.

Да,този вид програма прилича на проклятие.

Директното сплашване е далеч по-силно от обикновеното програмиране.Повече ми прилича на клетва.

Има много начини човек да се освободи от това въздействие.

Най-добре е,когато родителите прекъснат програмирането,докато детето е още малко.Да му дадат възможност да следва своя път.

Духовните техники също помагат човек да върне свободната си воля и да намери пътя си.

Психотерапията помага,врачкотерапията също

Терапии за всеки вкус.На човек му помага само това,в което вярва.

[Lifetime]

Много точно наблюдение. А освен сплашванията, може да отбележим и констатациите от сорта на "Ти никога не можеш да довършиш нещо докрай". Еййй е тия думи от устата на баща ми години и години убиваха в мен всяко желание да направя каквото и да е. А най-смешното е, че причината да ги казва е нещо, примерно, от времето когато съм била в началното училище, и той не знае какво, ама така си е решил по някаква причина и го е превърнал в свое собствено "наблюдение". И непрестанно с каквото и да се хванех, първите му думи винаги бяха "еми ти накрая ще го зарежеш като всичко останало". И наистина така ставаше. И после, като оставя нещо недовършено, знам че следва "е аз и казах". Бях си създала комплекс за непълноценност, че едва ли не с нищо не мога да се справя. И накрая изобщо спрях да подхващам каквото и да било, само и само да си спестя "ще стане" и "нали ти казах"...

После имах един приятел, който в последните месеци на връзката ни не спираше да ми повтаря "ако продължаваш да правиш грешки (само да уточня, че за него "грешка" например беше, че съм се чула по телефона с приятел или съм изпила едно-две малки), ще те оставя и ще съжаляваш за мен завинаги!" И, разбира се, нали го обичам, викам си "аз наистина греша", "аз прекалявам" и "той е прав" и се оплитам като пиле в кълчища, не разграничавам загрижеността от пълния абсурд, а той не спира да ми натяква и за най-дребните неща, че "ще съжалявам". Накрая ми каза "край, не мога повече с твоите глупости" и аз потънах в пълна депресия. Самообвинявах се, че съм злоупотребила (сега ми става смешно като го пиша) и си казвах "как можах да го изпусна" и наистина съжалявах!

В един момент осъзнах, че това са глупости, това са проекции на неудовлетворени хора върху този, който им е най-подръка и в крайна сметка всичко е въпрос на възприятие и нагласа и НЕ Е ИСТИНА. Истина е само ако повярваш в него, иначе е чиста проба манипулация. Повече не обръщам внимание на такива "жестове" на загриженост. В крайна сметка мога или не мога, съжалявам или не, това си го знам САМО и ЕДИНСТВЕНО аз. Вече хвана ли нещо - върша го докрай. И разбира се, че не съжалявам (още по-малко пък вечно) за човек, който се е възползвал от искрената ми любов, за да ме манипулира по свое желание. И още куп други такива примери, които са без значение, принципът е един и същ. Дали имаш отлична диплома или не, животът си е твой и твоя е отговорноста, желанието, амбицията и всичко останало да се реализираш или не, без значение някаква хвърчаща хартия. Дали си се облякъл или не - разумни хора сме и знаем, че храната, начинът на живот и още куп други фактори могат да подсилят имунитета ни и да се справим със смяната на времето. Не че не може да ти настине кръста, като е гол, но не е задължително всяка зима да си абонат пред лекарския кабинет.

И в кръга на шегата, ако толкова те мързи да простреш прането, винаги можеш да се протегнеш поне за телефона и да си поръчаш сам вечеря

[Guest Veselin]

Ех, много болна за мене тема. Още когато с брат ми бяхме малки, баща ми непрекъснато ни с караше и повтаряше "От вас нищо няма да стане!", и то само защото с брат ми бяхме малко по-буйнички и палави, чупехме и трошахме вкъщи. За съжаление това негово заплашване продължава до ден днешен и малко или много то ни е подействало. Определено с брат ми сме развили известно чувство за малоценност, все ни се струва, че ще се провалим във всичко. Когато преди известно време осъзнах как ни са подействали натякванията му,му го казах, пъй той само сви рамене и каза: "Еми оправяйте си се. Аз мойта съм си я свършил". Много хубаво, няма що!!! Тия родители не разбират ли какво причиняват на децата си, аз никога не бих правил така с моите (когато имам).

[Злинчо]

наистина хубава тема! Гранатче, ако знаеш колко си права! за свое изумление открих съвсем наскоро няколко подобни модела на "програмирани" семейства. в едното особено са такива програмисти, че да ми прости Господ, нямат май никаква връзка с действитвлността! удивена съм! те живеят в свой собствен филм! и не знаех как да реагирам като най-безапелационно ми дадоха техния сценарий за моята роля!!!

чудех се дали да се смея или да плача. дано да греша, но... тук просто надежда всяка оставете. аз "играя" ролята на тяхната ходеща енциклопедия, 24-часово бюро справки за техните програмирани здравни проблеми и други от този род... не си дочетох сценария!

и знаете ли какво! те бяха възмутени от дън душа - аз не съм можела току така да влизам в живота на някого и после, когато си поискам да го напускам...

е на това вече не издържах и твърде високо се изсмях ( за което съжалявам, разбира се).

това естествено е особено краен случай, който до този момент си мислех, че не може да просъществува - особено като семейство! но явно те самите се подранваха от своето самосъжаление и от обидите си, много, много тежка гледка!

това обаче ми припомни нещо: 1. родителите имат "свое" виждане за качествата и недостатъците на човека - в това визират себе си, дотук добре, но 2. родителите държат техните деца да са по-добри от тях

В ТОВА,В КОЕТО РОДИТЕЛИТЕ ВИНАГИ СА СЕ ПРОВАЛЯЛИ.

ето защо аз не смятам да уча детето си на неща, в които аз самата не съм успяла; смятам да го науча на това, което най добре умея. то само ще научи всичко друго ,което му е нужно.

може би затова баба ми ми повтаряше, че ще виждам зле - самата тя имаше проблеми със зрението

може би и поради подобна причина баща ти, Lifetime, ти е повтарял, че не си довършваш започнатите неща - дали не е решил преди това за себе си, че не довършва нещата, които е започнал?

моят учител по графика много държеше да оставим рисунките си "миг преди да са завършени", защото казваше, че изтървеш ли момента от листа вече няма магия!

наистина попрекалих, извинете ме!

[Слънчева]

Много хубава тема, благодаря!

Сплашванията, обидите, понякога и натякването са доста специфични за родители с амбиции или нeзаинтересовани такива... Има две крайности-или казват, че нищо не излиза от детето, или го заплашват, че ако не направи нещо, няма да получи друго, за да го амбицират.

Ако едно будно, умно дете бъде мачкано, казва му се, че нищо няма да излезе от него може да се получи обратният ефект. /Аз имах голяма доза инат и все исках да покажа, че мога:feel happy:/.

Но има деца, които имат нужда от похвала, стимул, за да могат да напредват, да изградят самочувствие.

Изобщо за всеки има различни подходи и всеки с нуждите си. Насаждането на вина, или родителите да прехвърлят своите успехи или неуспехи върху децата си е глупаво. И често е травмиращо, объркващо...

Та родителя като възпитава е добре да знае от какво точно се нуждае детето му и ако е нужно и с похвала, и със строгост да го насочва. Това е най-добрия вариант.Така и родителя се образова и променя себе си, като търси връзка, разговяра с детето си...

Редактирано Февруари 9, 2010 от xameleona

[Пламъче]

Сещам се за често разпространената заплаха:"Докато живееш в моя дом и те храня,ще правиш това,което ти кажа!"

И мен са ме възпитавали така.Благодарна съм,че успях да премахна тази програма,макар и малко късно.

Аз и домашните си любимци не третирам по подобен начин.

[Диана Илиева]

Aз бих изказала малко по-различно мнение.

Избрах като база това, на val68z:

всъщност, може би има по-простички отговори - матрицатата се опитва да ни форматира,... защо ли това е едно от любимите и занимания? Но всъщност

думичката "опитва "си е много точна, и на мястото си, защото това не става без наше съгласие....докато накрая не се превърнем в сиво ,бетонно блокче , елемент на сива стеничка, и освен че, не без съгласието ни, приемаме понякога да се превърнем във възпитаник на матрицата. ние наи-вероятно храним и нея с енергията си , и някои и друг егрегор също.

какво би ни помогнало в случая ,....хм интересно, аз използвам термина "безпристрастност", а при други е безразличие.

...

защото е засегнал някои ключови моменти.

Да. Матрицата ни програмира (опитва се е меко казано ), ама пък любимо занмание е странно казано; все едно да кажем "Защо така на гравитацията любимото занимание е да ни дърпа надолу, към земята?"

Защо не съм съгласна с "опитва"? Защото като деца ние често нямаме избор, ама никакъв. Някои дечица имат малко повечко сила и енергия в себе си (инат, както каза някой), но твърде е възможно и те да се прекършат. И да се вайкаме и да се упрекваме, че сме се "съгласили" да бъдем програмрани е ... загуба на време и енергия.

А какво забелязвам - че повечето писали до тук спират именно до вайкането и обвиненията: "Ах, колко лоши са другите, как са ни закопали, при това нашите собствени близки, ужасно ..." Да, и? Оттук нататък какво, просто ще си имаме добро обяснение и оправдание, защо продължаваме да живеем така закопани?! Извинете, но това е позиция на жертва.

За мен не някои, а повечето родители, разбира се, с най-добри намерения, редовно пракитикуват това, за което си говорим. Още от бебе (не яж/пий бързо, че ще се задавиш; не размахвай така ръце, ще се одраскаш), от както проходи (внимавай, ще паднеш; не бягай, ще се изпотиш и разболееш), на детските кътове (не се катери, ще паднеш, не се върти бързо, ще ти се завие свят) ... Колко родители или баби/дядовци сте чували да казват, "Опитай да стигнеш ей там горе на катерушката, но се дръж здраво и ще успееш!" За съжаление съвсем малко. Имат ли избор децата?!

НО ... съвсем друг е въпроса после, като пораснат, като започнат да водят самостоятелен и (евентуално) по-осъзнат живот. Тогава е важно да се отърсим от предишното програмиране, защото иначе рискуваме да си останем на това дередже, до което ни е докарало въпросното програмиране. И, което е по-лошо - да добавим още хора (съзнателно или не, нашите деца) в лагера на програмираните, а това е в същност лагера на жертвите.

Не, че е лесно, да се изчистим от старите програми. Още от детството, те са много трайно и дълбоко заложени в нас. Но ... друг изход няма.

И още нещо - най-опасната програма за мен е тази на страха. Не от нещо конкретно, а ей така, по принцип, абстрактно и от всичко: да се притесняваме, щото ако не се притесняваме, може да пропуснем да забележим нещо обезпокоително; да не посягаме към нищо ново и различно, щото знаем ли го това новото и различното, колко ужасно може да бъде (не, че сега не сме зле, ама тъй по-друго си е с познатото зло ) ...

[Guest Veselin]

Така е. Никога не е късно хората да се отърсят от тези програми,но понякога наистина е мноооого трудно. Хубаво е обаче и на родителите да се разясни какво са причинили/причиняват с тези приказки, за да разберат, че това не е хубаво и да престанат (ако го правят несъзнателно). Нооо ако го правят съзнателно?

[Станимир]

Това разясняване не е толкова лесно. Умението за самооправдание от страна на низшето его е почти съвършено. Това означава, че ако човек не желае и не е готов да погледне безпристрастно към себе си, той ще отхвърли всичко несъответстващо на мнението което си е изградил, без значение на това, колко солидно е аргументирано.

Когато един родител (а и въобще човек) използва въпросните „сплашвания“, това е израз на неспособността му да намери решение на ситуацията. Вместо това, той избира шаблонното „решение“, което е научил отнякъде през живота си, като се надява то да свърши работа и в настоящите условия. Хората масово мислят стереотипно. Поне засега. Хубавото на всичко това е, че изговорени несъзнателно, без разбиране и вяра в последствията и самите думи до голяма степен се обезсилват.

[Слънчева]

Да, да се отхвърли модела /да се осъзнае, че има проблем/ е трудничко. Преди години ми се е случвало когато се карах на сина ми да се спра ужасена. Чух се да повтарям реплики на баща ми, който много викаше и имаше авторитарен подход. Та тогава се осъзнах, че някъде в подсъзнанието ми има заложен модел и той не е най-добрия.

С работа над себе си и разговори много, се преодоляват някои неща. Важно е добро желание и стремеж към промяна да има.

[Злинчо]

Поздрави на всички!

да, може да се каже, че механичното мислене, или така както се изразява баща ми "наизуст",наистина е трудно да се избегне и все пак... разумни хора?!

какво става с матрицата, ако я приложим към политиката - взема май катастрофални размери...

аз съм далеч от идеята за градивна критика, просто защото такава (според мен) няма. любима моя "гротескна" (в кавички, защото гротеската я съзират само единици от нас) композиция е тази, която може да се види на бул.Г.Раковски до натовският клуб. за тези, които не са я виждали - гълъб, изграден от части на оръжия и ако трябва да изразя отношение кам изпълнението -твърде добро, но Мирът не се е опазил досега с войни, ако беше така хората отдавна вече нямаше да търгуват с оръжие.

Мир може да се опази с Любов. те всъщност са Едно - сами знаете.

Редактирано Февруари 9, 2010 от Злинчо

[Пламъче]

Ето и нещо весело по темата!

Детенце е влязло в морето и се прави че не чува как майка му крещи от брега:

- Пепиии,ако се удавиш,ще те пребия!!!

Темата е много сериозна и актуална.Всеки един от нас има какво да промени в себе си,колкото и да е трудно.И трябва да го направи!По избрания от него метод.

[Слънчева]

Да, всичко, което ни е дадено в живота има цел-да ни научи. Душата избира къде да слезе и какви уроци да учи, та родителите ни са част от живота ни, от това, което е трябвало да станем. Въпреки различията и неприемането в някои моменти детето се учи и израства, за да бъде личност. Трудностите и хубавите неща в живота са част от израстването ни. Стига да има разумност и осъзнатост, след време виждаме, че всичко е прекрасно...

[Guest pavletA]

Замислих се върху сплашванията, често и на мен в ежедневните отношения ми са отправяни подобни изкази.Дразнех се на тях и сякаш усещах, че трябва да положа двойно усилие за да ми се случат целите.Но кой ми е бил виновен. Ако се поддам на страха после отработвам ситуацията докато си събудя духа.Наблюдавала съм ситуации,между майка ми и детето, в които така се изказва, че ум да ти зайде:"Яж, че ще се разболееш или нещо от този род"Ако пък съпругът ми я слуша изригва"Не  пожелавай такова нещо на детето"Ситуацията не подлежи на коментар.Но като казваш нещо ти привличаш събитията да станат такива.Сега си давам ясна сметка, нещата са такива, ако ти се поддадеш на страха.Разбира се трябва да има отговорност у всеки какво казва.Често ставам свидетел, как децата са плашени, лековерни са и лесно се поддават на манипулация. За мен ситуацията има два изхода, да не се поддадеш на страха и да му се поддадеш.