Ирина - Horus - Чебурашка Добавено Февруари 6, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 6, 2010 (edited) Здравейте, приятели! Иска ми се да ви приканя към повече откритост. Не просто да поразсъждаваме за отношенията - защото това винаги е лесно от позицията на наблюдатели, а да се вгледаме в себе си. От какво имате нужда в една интимна връзка? Как си представяте най-подходящия за вас партньор? Моля, опишете го! Кои са критериите, по които избирате и се влюбвате в някого? Какво сте готови да дадете в една връзка и какво очаквате да получите в нея? Миналите разочарования – как се справяте с тях и влияят ли на бъдещите ви търсения в любовта? .. и още - каквото спонтанно решите да споделите. Моля, изразявайте лично мнение, а не позиция по принцип или теоретично. Нека направим една открита приятелска дискусия, посредством която ще се опознаем... а, най-вече и сами себе си Редактирано Февруари 6, 2010 от Чебурашка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Февруари 6, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 6, 2010 Моля да ми простите, че се намесвам в тази тема, въпреки че вече живея щастливо и в момента не търся връзка. Искаше ми се да споделя какво търсех първия път - и намерих само разочарования и много болка: - Търсех романтична любов, в която аз ще съм в ролята на любимата, която утешава и лекува някакви рани и едва ли не със сълзите си измива парченцето от дяволското огледало от окото на любимия... - Търсех мъжа, в когото аз ще съм влюбена и по някакъв начин ще заслужа неговата любов. - Търсех мъжа, на когото ще се възхищавам за нещо - Търсех мъжа, с когото мога да имам дом и семейство Намерих си белята. Втория път не търсех нищо такова. В онзи сайт за запознанства написах само, че вярвам в любовта и свободата и обичам да се смея - търся приятели, с които можем да се смеем заедно. Намерих го. Смешно беше, че той търсеше ( в същия сайт) истинската жена - с което много ме развесели и му поисках списък с критериите за истинска жена - конкретно по точки, защото не знаех дали мога да ги изпълня... След няколко писма той остана без списък с критерии - успях да го усъмня във всички. И се оказа, че можем да се смеем заедно. Далеч съм от мисълта да давам съвети - просто споделям как намерих подходящия за мен. den4o7, Aurora2012, Латина и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Woqk Добавено Февруари 6, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 6, 2010 Донка като ти прочетох поста, се почувствах по онзи начин, който не може да се опише с думи. Да нещата са точно така както ги описваш. Имам една приятелка, която търси в момента точно това, което мног жени търсят и си описала и тя си намери белята. Силно се радвам, че продължавате да се смеете заедно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ris_78 Добавено Февруари 6, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 6, 2010 Преди време мислех ,че с мъжа трабва да виждаме света по сходен начин.Но се оказа ,че пътя до определено нещо може да е крайно различен.И дори да имаме една и съща представа за справедливостта,причините и доводите ни да са различни.И знаете ли тогава и справедливостта е различна.Възхищавах се на качества,които не притежавах и мислех ,че това ще ме допълва.Не се оказа така.Намерих по-добро качество,в следствие на всичко това в себе си.Сега не зная,какъв ще е най-подходящия човек и не търся.Май съм в период да направя себе си най-подходяща за мен самата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Woqk Добавено Февруари 6, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 6, 2010 Е и аз имах с годините различни виждания по въпроса какви трябв да са партниорите: - да преживяват романтична приказка; - да бъдат партниори, които да си помагат; - да бъдат първо приятели, които да се познават добре и после да бъдат вече интимни; - да имат еднакъв идеал към който да се стремят. От вижданията си съм опитал всичко освен едно - не знам дали не е вярно, че се обичат не тези, които се гледат в очите, а тези които гледат в една посока... Все пак един тих глас ми казва, че по-вероятно е да са истински подходящи за партниорство само аз и Аз. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Vespertine Добавено Февруари 6, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 6, 2010 И това е парньорството, което изисква най-много усилия и работа Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ирина - Horus - Чебурашка Добавено Февруари 6, 2010 Автор Доклад Share Добавено Февруари 6, 2010 Да, и аз си мисля, че само приликите и приятелството съвсем не са достатъчни за едно съжителство. С повечето си приятели от мъжки пол имаме еднакви гледни точки почти за всичко, еднакви убеждения, че ако щеш и верую... Обаче, само при мисълта, че мога да живея с тях - настръхвам Като сродни души - сме супер, но съберем ли се под един покрив... някой може да бъде превърнат в жаба, докато спи... и аз лично давам гаранции, че тази жаба няма да съм аз Защото, и мен от своя страна ме смятат за мил и прекрасен човек, приятелче на дечицата, мечетата и херувимчетата... обаче, в къщи съм направо Чудо (галено от Чудовище) Затова май успешното съжителство зависи от съвсем различни неща - като характер, навици, еднакво виждане за съвсем делничните неща, еднакво разбиране за прекарване на свободното време, способност за поемане на семейна отговорност.. и ей-такива нагласи и очаквания в битовизмите. veselinvalchev1981 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Февруари 7, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 7, 2010 (edited) Колкото и глупаво да звучи, като се наложи да ползваме една тоалетна и след първите мигове на красиво влюбване започнат забележки, всичко става много различно. За 19 г. брак сме имали доста кризи, компромиси... И израстване, поне за мен е тренинг. И както се каза по-горе най-добре се чувствам с аз и Аз. И съм щастлива в миговете уединение, не казвам самота, защото тогава точно не съм сама Сродните души, близките хора, те са прекрасно нещо и е добре, че ги има в живота, макар и понякога за кратко... Редактирано Февруари 7, 2010 от xameleona Мария-София 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest pavletA Добавено Февруари 7, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 7, 2010 Според мен няма нищо случайно в този свят за избор на партньор.Когато има нещо да изчиствам с човека до мене, то аз съм си го вързала с него в преден живот.Дори в трудни моменти благодаря на Бог за духовните учители, които ми е изпратил като обкръжение.Дошла съм в това превъплъщение да изчистя кармичните проблеми и като реша винаги съм свободна дали да ги отработвам сега или в друг живот. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ирина - Horus - Чебурашка Добавено Февруари 7, 2010 Автор Доклад Share Добавено Февруари 7, 2010 (edited) То е ясно, че вътъка на събитията, срещите и преживяванията ни имат по-фино определение. Обаче, всичко зависи от това как ние самите ще си го оплетем. Това, което многократно се опитвам да кажа в темите, които пуснах е, че: 1. Трябва да сме наясно честно със себе си какви сме 2. Трябва да сме наясно реално с какъв човек бихме имали успешно партньорство, съотнесено на това, което сме ние в действителност 3. Да бъдем напълно истински и открити в изявата си Сега ще се опитам да дам „тон за песен”, за да не си помислите, че глашатая на темата се прави на „скрита лимонка”. Ще дам примери със себе си, които достатъчно описват „странностите ми” и които се явяват предпоставка за създаване или не на лични отношения. Примерите ми, може да изглеждат дребни и несъществени, но са били точно „малките камъчета”, обръщащи в един момент „цялата кола”. По отношение неяденето на месо – никога не съм срещала проблеми. Има много смесени двойки, които успешно съжителстват с различните си навици в това отношение. Важното е да не си налагат един друг „правила” и да приемат своята различност. Обаче, по отношение на суровоядството – проблеми има. Досега не съм срещала мъж, който като мен да смята, че мястото на готварската печка е на боклука. Също така, предвид тези си убеждения, по никакъв начин не мога да бъда заставена да готвя. Все ми е едно кой какво ще яде – ако ще и син камък с белина, негова си работа – важното е да не ме кара аз да му го давам. По свое желание, може понякога да приготвя нещо за някого. Но, по свое желание и рядко. Следователно, хармония в съжителството мога да имам само с мъж, който има същите убеждения като мен в това отношение. Защото за мен много по-голяма мъка представлява например това да сваря яйце или супа, отколкото да изкача някой връх фрии-стайл или да взема четири изпита по психология за един ден. Друг пример е това, че телевизорът е също вещ, за която смятам, че мястото й е на боклука и не съм склонна да проявявам никаква споделеност в това отношение. Няколко пъти в годината се случва да го включа, когато ще дават сериозно фентъзи, филм-приказка или психологически трилър. И никой не може да ме убеди, че от телевизията има някаква полза – още повече, че десет години бях в ТВ-средите и това обостри „алергията” и вярата в нейната вреда и излишност. На пръв поглед – глупава причина. Но, този ми отказ от несподеленост често е ставал повод за по-сериозни конфликти. Както и отказът ми да споделям други социални мероприятия. Друга моя „странност” е, че много често единствените неща, които ме интересуват, може да са.. живота на белите мечки и пингвини, мъртвите делфини, уличните кучета и котки.. и да искам да се ангажирам и говоря само за тях или други такива "каузи". Случва се често да ми звънят приятели и посреднощ, защото имат нужда да поговорят с някого или изцяло да се отдам приоритетно на чужди проблеми и да хукна нанякъде.. Или просто да си вдигна шапката и да изчезна от света за неопределен период от време. Всичко това – в един момент от връзката става проблем и партньорът често се чувства изместен. И вероятно – най-голямата ми „странност” е тази: В една тема за вегетарианството тук, в един разговор с Късметче, споделих че изострените ми рецептори за осезание и обоняние ми пречат да имам физически контакт с мнозинството от хората. Още от дете не понасях да ме прегръщат и целуват и всички ми вменяваха, че това е голя-я-я-я-я-м проблем. Впоследствие, разбрах, че има и други хора като мен и доста прочетох по въпроса. Оказа се, че някои хора се раждат така с този „ген”, а суровоядството още повече изостря неимоверно възприятията и сетивните способности. Следствие на което, почти всичко започва да ти мирише на разложение.. и усещаш процесите на гниене около себе си. Което прави нежелана за мен физическата човешка близост, поради неспособността ми да изключа възприятията си (а и честно, не виждам защо да ги изключвам, т.к. те са ми награда по Пътя). Разбира се, пробвала съм да правя компромиси, за да угодя някому, да вляза в нечии рамки и очаквания – и ефекта е бил, че започвам да се разболявам, насилвайки се да бъда нещо, което не съм. Защото, за мен всеки един отказ от това, което съм и всяко едно насилие над себе си – е връщане назад в развитието ми. Намирам за нормални и естествени за мен по-горните неща и не желая да ги променям. Поради тези причини, човекът до мен трябва да има същите убеждения и нагласи. Ако се случи някой мъж да се разпознае в моите очи – ок. Ако не, можем да сме само приятели – и няма нищо по-хубаво от това, защото приятелството е напълно достатъчно да задоволи потребностите ми от общуване. Това е само малка част от примери за личността ми, но лесно може да се наложи изводът, че с мен е лесно да се общува и много трудно да се живее, ако не съм с човек като мен. Ей за такива неща ви говоря. Всичко друго са разсъждения на теория какви би трябвало да бъдем. Но, това не определя успеха на връзките ни, напротив - те зависят от това какви сме в действителност! Редактирано Февруари 7, 2010 от Чебурашка Мария-София, Латина и veselinvalchev1981 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shining_star Добавено Февруари 7, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 7, 2010 Здравейте, приятели! Иска ми се да ви приканя към повече откритост. Не просто да поразсъждаваме за отношенията - защото това винаги е лесно от позицията на наблюдатели, а да се вгледаме в себе си. От какво имате нужда в една интимна връзка? Как си представяте най-подходящия за вас партньор? Моля, опишете го! Кои са критериите, по които избирате и се влюбвате в някого? Какво сте готови да дадете в една връзка и какво очаквате да получите в нея? Миналите разочарования – как се справяте с тях и влияят ли на бъдещите ви търсения в любовта? .. и още - каквото спонтанно решите да споделите. Моля, изразявайте лично мнение, а не позиция по принцип или теоретично. Нека направим една открита приятелска дискусия, посредством която ще се опознаем... а, най-вече и сами себе си Здравей Чебурашка, Питаш какво бихме дали и какво очакваме да получим. Това не е търговия: на ти пари, дай ми кило домати. Не обичам когато хората си правят сметка в отношенията си, какво да дадат и какво евентуално биха получили. А как си го представям... добър въпрос... Представям си го като приятелски отношения, без обвързване, обсебване, секс и брак (минала съм го тоя етап). Сега съм на етап приятелство Ще имаме общ интерес и обща посока - не да се взираме един в друг, а заедно да гледаме към нещо друго... И още: Ти ще ме водиш на твоята планета, а аз ще те водя на моята...(тинейджърски лаф) Ще се уважаваме и ще си помагаме в нужда. Някъде Учителя беше казал, че човека който те обича, ти дава това, от което имаш нужда. И ти ако го обичаш, му даваш това от което той има нужда Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Февруари 7, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 7, 2010 Аз, като всяка жена, като бях по-млада особено , си имах романтичните представи за силен, отговорен и авторитетен мъж до себе си (дори властен, ама кой знае защо властен към другите, а нежен към мене ), задължително по-умен от мен, може не красавец, но непременно с добра атлетична фигура, интелигентна осанка, много успешен в живота и ... да продължавам ли с други розови мехури . Сигурна съм, че 90% от жените ще ги припознаят за свои и успешно ще ги допълнят вместо мен. Защо е така - ами така ни е насаждано от книги, филми, приятелки ... Останалите 10% пък обратно, търсят слаб мъж, който под техните грижи и подкрепа ще се промени, ще укрепне и израсне пак до преждеописания образец за мъж . И това също е по линия на романтичните сценарии. Добре, че в един момент се усетих, че ако един човек е много силен, властен, той ще бъде такъв преди всичко и най-често към мен, дори и само по простата причина, че аз ще съм най-близо до него и най-много време аз ще прекарвам с него, а често такива хора, особено в някакъв по-неблагоприятен момент преминават дори в авторитарност, че и грубост (а не нежност!). От друга страна си напомних, че самата аз съм доста силна, енергична, амбициозна, свободолюбива ... и никак няма да се сработя с такъв мъж. За умнотата - също беше проблем: бях свикнала аз да съм измежду най-умните - в училище, в университета, измежду приятелите ... Та, коригирах малко критериите - мъжът до мен би следвало да е по-скоро мил и грижовен към мен, да е умен, но да уважава и моя ум, да ме оставя свободна във всяко едно отношение - т.е да не е ревнив нито спрямо други мъже, нито спрямо моите интереси, кариера и т.н. И изборът се оказа подходящ Латина, veselinvalchev1981 и ISTORIK 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Февруари 7, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 7, 2010 Сега, да се разпиша и в тази тема . Е, за мечти... те са безплатни, а пък на всяка жена фантазията е толкова развинтена.... както и на всеки мъж... Да търся, търсенето е семето което си посял и което ще поникне и ще даде плод в подходящото затова време. Какво очаквам да срещна може би ще е по- точно като изказване. Ами някой с който да се разбираме, да се подкрепяме, да се уважаваме и задкулисните подмолни игрички, борбата, за надмощие, хитруването и т.н... от този род да са далеч от нас, за да може любовта ни постоянно да се проявява в ежедневието и във всеки един миг да откриваме път един към друг... Това е Zenda 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Февруари 7, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 7, 2010 А аз си мисля, че различни неща пишем с теб, Елф. За мен лично такива приказки "да се разбираме, да се уважаваме, да не хитруваме и т.н." ми звучат много общо и абстрактно; да не кажа изпразнено откъм съдържание. Както и "любовта, постоянно, всеки миг ..." - това е идеализирано, няма връзка с реалността, с ежедневието ... Какво означава да се разбираме? Че говорим на български език достатъчно ли е? Явно - не. Аз например обичам да ми се говори кратко, ясно и стегнато. Дългите и пространни обяснения, с много повторения, емоционално обагрени, не само, че ме дразнят, но ме и объркват - чак не мога да схвана понякога за какво иде реч (имам няколко такива познати и ми е много трудно с тях). Любовта... - естествено, че няма да блика постоянно - я, си представи ситуация, и двамата се прибирате изморени и ядосани от работа, с неразрешени проблеми и задачи и за следващия ден, каква любов ще се излива, какъв път един към друг?! Важното е просто да не си хване пътя всеки трайно сам за себе си. Всеки от нас хитрува понякога, всеки има недостатъци (казахме уж, че не сме идеални, ама на ). Важно е да прецениш за себе си и да посочиш (ако искаш) ти какви качества и недостатъци имаш, той какви качества и недостатъци е подходящо да има, за да не куцат нещата. Това е. Другото е игра на думи ISTORIK 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Февруари 7, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 7, 2010 Нищо не търся. Каквото срещна, приемам. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Vespertine Добавено Февруари 7, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 7, 2010 Азбуки Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Февруари 7, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 7, 2010 Именно в приемането е най-важната част от намирането на "подходящия човек до мен". Приемането е процес на отнасяне на приемания към "подходящ" или "неподходящ". Имаше момент, в който смятах, че има критерии за определянето му. После смятах, че сърцето решава по това дали този човек предизвиква буря или спокойствие в мен. Избрах го по бурята.... Опарих се и излезнах доста потрошена от бурята. После смятах, че никакви критерии не може да има, но всъщност просто отказвах да дам правото на истинските критерии... Може би са били живи още някакви стари неосъзнати критерии. После смятах, че няма подходящ по принцип. Всички приемах като неподходящи. (всъщност такъв беше периодът от живота ми тогава). Накрая оставих да реши Бог - но никак не ми е просто да го опиша какво означава това.... Бог наистина знае най-добре... Важно е само да е буден човек, с отворени очи и сърце и да не изпусне птичето на рамото си, приемайки го за неподходящо... Aurora2012 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Февруари 7, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 7, 2010 (edited) Ти ли си най-подходящия за мен?- Въпрос който не спирам да си задавам. От какво имате нужда в една интимна връзка?- От себе си. Как си представяте най-подходящия за вас партньор? Моля, опишете го! - Мислех си, че трябва да е човек, който да прилича на мен, оказа се обратното.А да опиша противоположностите си......, които са станали част от мен..... това е процес, който всеки трябва да изживее.Най- общо , сега съм всичко онова, което заклеймявах.Т.е. своята пълна противоположност ..... и ми харесва . Кои са критериите, по които избирате и се влюбвате в някого?- Никога не съм се влюбвала. Критериите са тези, които ми е определила средата, избора ми е коренно противоположен.Така става на практика.И в същото време достатъчно близък.Човек слуша суперегото си, но в него властва Ида, за да се прояви егото и всичко след това да се обърка отново.Баба ми казваше:"Намери си бабе, мъж с висше образувание, да не пие да не пуши, и да има хубава професия."Точно тези оказания ги спазих.Но когато към не пушенето се прибави и не ядене на месо, стана лошо.Когато към не пиенето се прибави, не копане на лозе, стана лошо, когато към висшето образувание се прибави НСА(национална спортна академия- сърфист)стана още по лошо.И когато хубавото момче ни прибра хубавото момиче на 200км и двамата взеха че станаха веге стана още по лошо. До тук с критериите. Какво сте готови да дадете в една връзка и какво очаквате да получите в нея? - Първоначално бях готова да дам всичко, което не ми костваше усилия, а очакванията ми бяха ...... факта че имаше изобщо очаквания доведе до една огромна трагедия, която решавах от 21 година до 29-тата. После дадох всичко от себе си и това което не ми беше по силите, за да се преборя с очакванията си и тогава ги обявих за вредни. Бях готова да бъда силната, а очаквах сила по- голяма от моята. Сега съм готова да бъда слабата, за да може силният да стане по- силен. Миналите разочарования – как се справяте с тях и влияят ли на бъдещите ви търсения в любовта? - Разочарования има когато има очаквания. Когато открих, че стабилният за мен човек всъщност е фин и раним, аз от позицията на силния, съвсем подсъзнателно и под влиянието на суперегото на моята среда успях да го смачкам, за да се огледам след няколко години и да видя колко смачкана съм аз. И най- общо всичко което виках с пълно гърло, за да ме чуе целия свят сега е безкрайно маловажно. А относно това, което много жени изтъкват като неудоволствие, готвенето няма нищо по- прекрасно да нахраниш любимите си хора с нещо което е продукт на любовта ти.Аз обожавам да правя най- различни вкусотии и заедно с приятния разговор на масата, това е любимото ни време, най- уютния момент за всички мои любими хора след дългия ден. Редактирано Февруари 7, 2010 от didi_ts ISTORIK и blindedbyblood 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Февруари 7, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 7, 2010 От личен опит знам,че когато не насилваш нещата те стават по-бързо и по-добре. Колкото по-малко изисквания имаш към определени качества на партньора който търсиш,толкова по-подходящ човек ще срещнеш. И преди да дадеш оценка на качествата му,дай правилна оценка на своите.Не искай повече,отколкото можеш да дадеш. Приеми и се примири с недостатъците които малко те дразнят-идеални хора няма.Ако нещо много те дразни- човека не е за теб и не си струва да си губиш времето. Ако сега ми предстоеше да си търся партньор в живота,бих оставила Бог да реши вместо мен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ирина - Horus - Чебурашка Добавено Февруари 7, 2010 Автор Доклад Share Добавено Февруари 7, 2010 Нищо не търся. Каквото срещна, приемам. Това с нетърсенето - абсолютно го разбирам. Това с приемането, обаче, би ли обяснила какво точно имаш предвид? Вярно е, че е лесно да стигнеш до етап, когато да обичаш и приемаш всички каквито са. Това, обаче, означава ли, че би живяла и имала интимни отношения с всички, които обичаш и приемаш? Аз не. Наистина ще ми е интересно да чуя какво мислиш и ако имаш желание обясни ми, моля те. didi_ts толкова открито и искрено пак го разказа, че направо го съпреживях с тебе. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Февруари 7, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 7, 2010 (edited) Всъщност това с критериите винаги съм го смятала за глупост. Като са ме питали как си представям мъжа на мечтите си, обикновено съм гледала тъпо. Представа си нямам. За мен от значение е чувството и то наистина чувството, а не някакви емоции, и оттам... каквото сабя покаже. Понякога даже наистина е сабя, но каквото ни прати живота, с това с справяме. По-скоро все още май си имам проблем с тенденцията си да идеализирам човека, когато вече го има. Все едно гледам през розови очила и губя ясна представа за качествата му. И един ден идва неприятното събуждане. Не че този човек не може да бъде обичан такъв, какъвто е, ами мътилката от "фантазии" в главата обърква всичко. Така е с хората с развинтено въображение. По този повод се сещам за един цитат от една книга на Свияш за брака и партньорството: Бестселър тази седмица: "Как да намерим мъжа на мечтите си и какво да правим после с тази измет." Та оттам си викам - нищо не търся и още по-малко някаква мечта и съвсем пък не по критерии. Тъй като самата съм сляпа, надявам се Господ да се справи по-добре от мен. Аз съм пас. Редактирано Февруари 7, 2010 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ирина - Horus - Чебурашка Добавено Февруари 7, 2010 Автор Доклад Share Добавено Февруари 7, 2010 (edited) Ей, обичам Свияш .. А, чела ли си книгата на жена му Юлия - "Как да съсипем живота си и този на своите близки" (може да не я превеждам точно) - страхотна е Аз също гледам тъпо на въпроса как си го представям Принцу на мойто мечта (напомни ми да ти пратя една циганска приказка, ако я нямаш), а щаблони като висок, рус и къдрав.. нищо не ми говорят. Обаче знам какво не искам да си представям. Пак е нещо, нали така Казваш, че за теб от значение са чувствата.. То за всички са от значение, или поне би трябвало да бъдат. Обаче, едни чувства не се пораждат просто ей-така от нищото. И въпросната химия (а то си е точно такова, нищо, че се залъгваме, че любовта била магия) не зависи ли точно от това какво ни привлича в някого, дори и да не го осъзнаваме първоначално? Редактирано Февруари 7, 2010 от Чебурашка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Февруари 7, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 7, 2010 И въпросната химия (а то си е точно такова, нищо, че се залъгваме, че любовта била магия) не зависи ли точно от това какво ни привлича в някого, дори и да не го осъзнаваме първоначално? Със сигурност има конкретна причина за химията, но предпочитам да не рационализирам на тази тема. Само мога да объркам нещо, а вярвам в природата. И за мен чувствата не са само "химия", а и близост и радост от това да сте заедно (не задължително безоблачна), свобода. Едно такова комплексно нещо. Не съм чела тази книга на Юлия Свияш, но си пукам от смях на другите им книги, особено на тази за брака. А иначе приказки чета с удоволствие. ;-) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
albatross_bg Добавено Февруари 8, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 8, 2010 Кой решава с кого да имаш врьзка? Свободен избор? Когато срещнеш онзи, с когото имаш да вьрвиш по друма на живота, и да обогатяваш душата си сьс сьтрудничеството(сьзателно или не) на спьтника си, не е никак лесно да се отклониш от "сьтбата" си. Това става с помощта на висшите сьщества, които тихо ни помагат да изграждаме и поддьржаме емоционалните ни тела. Иначе познати като ангели-хранители. Та тези светли сьщества ни помагат да намерим верният избор винаги. Като рядко ние осьзнаваме какво точно се случва. Наричаме го всякак - голямата любов, химия, страст, привличане... Но по сьщество е като моркова за магарето - насочва ни кьм избора, който ни е нужен. Вероятно знаете, но да кажем пак: Рядко получавате онова което искате, но ВИНАГИ получавате онова, което ви е нужно. Няма случайности. Има свобода на избора в рамките на представените ви вьзможности(като на мшката в лабиринта). И това е заради неразумността на сьвременния човек, които както малкото дете има нужда да бьде обгрижван, докато израстне достстьчно... Дотогава важните избори в живота правим с "побутване" от "горе". Теодора Андреева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Февруари 8, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 8, 2010 (edited) Та тези светли сьщества ни помагат да намерим верният избор винаги. Като рядко ние осьзнаваме какво точно се случва. Наричаме го всякак - голямата любов, химия, страст, привличане... А понякога е бой на негри в тъмна нощ. И пак е правилното. Затова не ми се мисли, да става квото ще. П.П. А какво ще кажете за тази ситуация? Възможно най-неподходящият е, чувстваш се ужасно, карате се, ама не можеш да скъсаш. Е, някои хора се запъват и скъсват преди отношенията да са си изпълнили предназначението или ги предотвратяват за по-сигурно, но това им създава само повече багаж за бъдещи ситуации. Познавам някои случи на такива "невъзможни" връзки обаче, където двамата се запънаха, отъркаха си ръбовете, не се разделиха и в един момент изградиха хармония. Има и случаи, в които такива връзки си изпълват предназначението, раждат се деца и после всеки си поема по пътя. Какво знаят изобщо човешките ни мозъци за това, което е подходящо и това, което не е? И да искаме да избягаме от това, към което ни тласка съдбата, рано или късно ще го получим - от друго място и с още повече усложнения. Любовта и отношенията са наши учители, а ние се опитваме да им казваме какво да правят. Абсурд. Редактирано Февруари 8, 2010 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.