Обяснение за духовния, ангелския и божествения свят?

[xermes]

Да наистина...Има ли някъде където Учителя обяснява йерархиите на Божествения, ангелския и духовния свят..? И кой ангел ил

и архангел за кое отговаря, и може ли да се търси помощ от него, при какви условия за да не се обръщаме към съществувания, и да ги молим за нетипични, и неотговарящи за тях неща..?

[Слънчева]

Има три свята според мене:

1. Божествен свят – свят на ума – който дава смисъл на тия форми.
2. Духовен – свят на чувствата.
3. Физически – свят на формите.

Съвременният человек трябва да почне да вярва, че може да живее вън от тялото си, иначе ще смятаме, че един человек не може да живее вън от къщата, която си е построил.

Енергията, която иде отгоре и се спира в нашия мозък, за да се прояви, ние наричаме Бог. Тази енергия не произтича от нашия мозък, а от други, висши полета.

Обществото е обусловено от человека. Имаме едно дърво, то има плодове и клонки. Всички имат тесни свръзки помежду си. Всички хора не са нищо друго освен същества на един Человек, Който е създал клончета, плодове, и те са хора. Всяко клонче живее, докато е на дървото. Щом се отдели, то изсъхва.

Щастието е в човека

Старостта е вече едно качество или едно последствие или едно явление на физическия свят. Тук на земята си остарял, а пък в духовния свят, ти едва сега си млад, трябва да пееш сега. Ако не пееш за физическия свят, ще пееш за духовния. И ако в духовния свят си остарял, в Божествения свят си млад. И ще пееш за Божествения свят. Ако си старт във физичестия свят, пей за сърдцето си. Ако и там си остарял, пей за ума си. Сърдцето представлява духовния свят, умът представлява Божествения свят. Физическите неща, добре разбрани, стават духовни. Физическият свят, добре разбран, става духовен. Духовното, добре разбрано, става Божествено. А пък Божественото, добре разбрано, става физическо. Изявява се вече Божественото, това което е непонятно, става понятно, достъпно, близо до вас. В дадения случай Божественият свят е подобен на физическия. Когато Божественият свят е станал близък, понятен, той е станал физически.

Слушане и чуване. Музикални упражнения

Ето и още беседи:

В Египет

Старото и новото

Човешка, ангелска и Божествена Любов

Редактирано Февруари 4, 2010 от xameleona

[Guest Христо]

Има три свята според мене:

• Божествен свят – свят на ума – който дава смисъл на тия форми.
  
• Духовен – свят на чувствата.
  

Сигурно под Божествен свят се има предвид Умствен свят, Ментален свят, а под Духовен свят сигурно се визира Астрален свят ( свят на чувствата).

Редактирано Септември 26, 2011 от Христо

[Guest Христо]

Дънов и Рьорих (може би и други) са говорили за това, че като мислим за висшите светове, ние ще се свързваме с тях. За кои светове става дума - астралния и менталния ли ? И наистина ли е нужно да се опитваме да се свързваме с тях ? Христос е говорил за царството небесно, какво е имал предвид - т.нар. Девакан ли ? Прочетох, че в Девакан се намират различните райове изградени от представите на хората,но че тези светове също са вид илюзии (макар и красиви), илюзии по - фини и по - близки до реалното, но същевременно представляващи вид окови, от които ще се освободим някой ден ? Доколкото знам, за да се освободим, трябва да излезем извън рамките на трите свята - физически, астрален, ментален (част от когото е Девакан) и да достигнем поне будическо състояние, а след това и нирвана. Нирвана и Божествения свят, за когото е говорил Дънов, и Царството небесно, за което е говорил Христос, едно и също нещо ли са ? Или може би първо трябва да преминем през определени светове, пък макар те да не са свързани с пълна свобода, а чак след това да достигнем нирвана ?

[Станимир]

Божествения свят на Дънов си мисля, че включва висшия ментален свят и този на интелекта (Будхи). Духовният свят в беседите астралния свят. Т.е. аналогиите с другите школи могат да доведат до обърквания. Девакан е свят на следствията - място където изживяваме нетрупаната положителна карма, но не създаваме нова (това означава, че пребивавайки в девакан няма как да осъществим духовно развитие, а след изживяването на положителната карма, отрицателната такава ще ни привлече обратно към въплъщение на земята).

За каквото мислим, с това се свързваме. Дали ще е астралния свят, менталния или някакъв по-висок, това зависи от смисъла, който ние влагаме във всяко понятие, а не от смисъла, който влага някой друг. Всъщност, какво означава да мислим за висшите светове? Първо, ние трябва да мислим положително за тях. Защото за много това, което аз разбирам под висш свят, би се оказал най-нежеланото място на света. После е необходимо да живеем съобразно мислите си. Ако аз не приложа стремежите си към висшите светове практически в живота си, то тези стремежи са само една фантазия. Значи мисълта, следва да намери някакво отражение и в живота.

[Guest Христо]

Всъщност, какво означава да мислим за висшите светове?

Нали Дънов е казвал, да отделяме време, за да мислим какво си говорят ангелите, какво си говорят светиите, да си задаваме такива въпроси. Казвал е и че човек може да не живее в Царството небесно (или нещо от сорта), но може да си мисли за него - в смисъл, че няма лошо.

Защото за много това, което аз разбирам под висш свят, би се оказал най-нежеланото място на света.

Най - нежеланото място на кой свят ? Е, ако хората съдят за този свят само по слухове, може да не им харесва, но ако попаднат там може да им хареса.

Ако аз не приложа стремежите си към висшите светове практически в живота си, то тези стремежи са само една фантазия.

Пък и има ли смисъл да живеем с желание, мисъл за по - висши светове, като има и още по - висши от тях.

Девакан е свят на следствията - място където изживяваме нетрупаната положителна карма, но не създаваме нова

Да, всеки се кефи там, толкова време, колкото е заслужил.

Какво сега, Нирвана ли е максималната точка, която бихме могли да достигнем ние човеците в тази Вселена, в този цикъл ( май думата беше "манвантара"). Какво означава да бързаш в духовното си развитие, трябва ли да се бърза - понеже понякога се набляга на това, че може много да забавиш еволюцията си или да се върнаш назад, говори се за бързина на крачките, за бързината на вървенето в пътя, за по - бързо достигане до освобождението, затова че от теб зависи колко бързо - явно има някакъв минимум, който е готин и за който си струва да се бърза, защото така или иначе винаги ще има накъде повече да се развива човек, явно споменават бързането във връзка с някакъв готски минимум. Предполагам че това е будическия свят. За него е бързането. Човек като чете за тия висши и по - висши създания, може да му се отще да върви по какъвто и да е път, защото може да се почувства като мравка, която трябва милиони години да се развива, за да стане като еди кой - то чак се губи смисъла все едно. Как звучи само - милион години. Чак да ти се прииска въобще да не мислиш къде си и кога къде ще стигнеш. Приисква ти се повече да се концентрираш върху тук и сега. Тая Блаватска да не ги е взела тия знания от някакви демонични човекомразки създания. И какво значи, че Христос е от друга еволюция или че еди кой си бил от друга еволюция ? Тоест, че в сегашния вселенски цикъл няма да можем да станем като Христос колкото и да сме светли и че си имаме някакъв таван като човешка еволюция ли ? В "Древната мъдрост" Нирвана все едно е някакъв свръхвръх в сегашния вселенски цикъл, с такова впечатление останах. И като осъзнаеш илюзорността на аза, като се почувстваш едно цяло с всичко, като действаш без да правиш нищо и като не правиш нищо и действайки, накъде повече да се развиваш не виждам - щом си станал едно цяло с цялото. И като четях как ученичеството имало не знам си какви мъчни степени, не знам си какви инициации - луда работа направо. Това са неща дето я се постигнат от малцина хора (след хиляди години) я не се постигнат. Другите сигурно милиарди години ще се мотаят като мухи без глави. Някви същества си правят кефа в някви висши светове и се радват на няква титанична непозната за нас свобода, а ние тук мравките мравкуваме. И Черното братство - действало против еволюцията. Предполагам че шефовете му са някви с по - висше съзнание от човешкото, чак пък толкова ли са прости и потънали в илюзии, та да не разбират, че си вкарват автоголове като вървят по пътя на Лявата ръка.

Някак си е гадно да се стремиш към някакви неща и да знаеш, че някои ден и те ще отпаднат и че ще достигнеш и по - висши състояния, но че се стремиш към тях, защото нямаш сили да се стремиш към другите, защото не ти идва отвътре да се стремиш към другите, защото не си дорасъл (слабак), или пък да знаеш че не е лошо еди какво си и еди какво си в живота, но че живота има и по - висши прояви, които засега не са напълно достъпни за теб или никак не са достъпни, а ти си едно животинче живеещо в материален свят (чак да те хване яд, че си зависим от астралните неща), но дори и да достигнеш по - висшето то също може да е форма на илюзия и ще трябва и от него да се освобождаваш и не знам си какви изпитания гадни страдални да минаваш, за да станеш ученик, пък после учител, пък да се откажеш от заслужена почивка в Девахан та да се жертваш пак за хората, пък толкова хубава и естествена била жертвата за висшето в нас пък, защо да се стремиш към нещо след като ще трябва да се откажеш от него след време ...бла бла бла...бррр...бррр...иууу цц ...иууу цц...мозъкът блокира.

Редактирано Септември 29, 2011 от Христо

[Станимир]

Пък и има ли смисъл да живеем с желание, мисъл за по - висши светове, като има и още по - висши от тях.

Да, има смисъл. То винаги има по-високи светове, но стремежите ни са ограничени от собствените ни способности за разбиране. Аз имам някакъв идеал за висш свят и това е границата ми към момента. Няма как да се стремя към нещо надхвърлящо идеала ми, но то съществува и стремейки се към идеала си, в един момент ще мога да погледна отвъд него и да видя това, което е още по-високо. Но ако не се стремя към това, което в момента считам за висше, аз няма как да открия това, което е отвъд него.

Девакан е свят на следствията - място където изживяваме нетрупаната положителна карма, но не създаваме нова

Да, всеки се кефи там, толкова време, колкото е заслужил.

Какво сега, Нирвана ли е максималната точка, която бихме могли да достигнем ние човеците в тази Вселена, в този цикъл ( май думата беше "манвантара"). Какво означава да бързаш в духовното си развитие, трябва ли да се бърза - понеже понякога се набляга на това, че може много да забавиш еволюцията си или да се върнаш назад, говори се за бързина на крачките, за бързината на вървенето в пътя, за по - бързо достигане до освобождението, затова че от теб зависи колко бързо - явно има някакъв минимум, който е готин и за който си струва да се бърза, защото така или иначе винаги ще има накъде повече да се развива човек, явно споменават бързането във връзка с някакъв готски минимум.

За всеки еволюционен цикъл е запланувано да се осъществи някакво развитие. Когато отделния човек осъществи заплануваното за цикъла развитие, той получава по-дълга "почивка" (нирвана) до началото на следващия цикъл. Той няма как да изпревари с повече от един кръг основната вълна на еволюцията (на едно място се споменава за възможно изключение, но в какво се състои то, не се споменава). Нетърпеливото бързане е неуместно. Човек просто трябва да прецени възможностите си и да се движи според тях. Но тук има една опасност: хората често оправдават бездействието си с ограничеността на своите възможности. Забавянето в развитието е нежелано, защото човешката еволюция е свързана с много други. Да, поле за развитие винаги ще има, но забавянето в действителност е регрес. Ако един първокласник решава задачи със събиране и изваждане на числа до десет, то това е нормално, но ако това прави десетокласник, това вече не е развитие, а връщане назад.

[Креми (късметче)]

http://hepsidano.hit.bg/combination1.htm

Горните обяснения за фините тела може да дадат известна картинност, тъй като връзката с фините светове се осъществява и съответства на определен слой на аурата.

[Guest Христо]

До тези дни не знаех, че в отвъдното ние бихме могли да прекарваме време с наши близки, които все още са живи, или пък които са починали преди нас и са се преродили. В една тема за смъртта ris_78 беше разказала, как е казала на дъщеря си, че ще бъде с нея и след смъртта ( дъщеря и я е попитала дали ще бъдат заедно) и ris_78 и казала, че ще бъдат, но смята, че я е излъгала ...Всъщност, може и да не я е излъгала. В "Тайната доктрина. Живот отвъд смъртта" на Чарлз Ледбитър, прочетох че в Небесния свят, ние можем чрез нашите мисли да създадем мисъл-форми, които да отговарят на образите и представите, които носим в себе си относно нашите близки. Нашите близки пък, без значение къде са - дали са се преродили или не, дали са живи във физическия свят или не, биха могли чрез част от духовете си да изпълнят с живот тези мисъл - форми създадени от нас и по този нас, част от духовете им да бъдат с нас в отвъдното. Духът на човека има много по - широко и обхватно съзнание от съзнанието, което той проявява в тленната физическа личност. Духът може да води повече от един живот едновременно. Подобно твърдение съм срещал и в "Диагностика на кармата" на Лазарев, както и в "Пътуване към душата" на Сюзи Холбийч.

Редактирано Октомври 21, 2011 от Христо