Guest hrisko_89 Добавено Февруари 2, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 2, 2010 Тази поговорка досега съм я разбирал в смисъла, че всяко добро се Връща. Дори я публикувах в сибирския си блог. Тази сутрин я публикувах в един форум, и в мига в който я публикувах ми хрумна, че може да значи нещо отрицателно. Направих светкавична справка в гугъл и се оказа , че на най - различни места във форумите я тълкуват отрицателно. Хаха, значи аз съм виждал черното бяло. Или може би черното Е бяло в случая, но хората тълкуват неправилно ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Февруари 2, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 2, 2010 Ами, каквото е съвремието ни, такива са ни и поговорките. АлександърТ.А. 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Февруари 2, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 2, 2010 Има и нещо комично. Над тази поговорка в статията ми има друга, в която съвсем ясно се казва, че доброто се Възнаграждава. Явно на някои хора поставянето на двете поговорки в статията им се е сторило като противоречие. За мен двете си означаваха едно и също нещо. Прав си, че поговорките зависят от времето. Има нещо комично в това, че не съм разбрал правилно поговорката, но има и нещо хубаво : тоест видял съм нещо хубаво, там където може би го няма. Ако всички и за всичко сме така, нещата ще се превърнат в това, което виждаме в съзнанията си. В една книга съветваха да асоциираме имената на болести като Спин и Рак с разни положителни за нас думи. Например СПИН = Светлина Прелестна Истинска Невинна ( или нещо от сорта). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Февруари 2, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 2, 2010 (edited) "наказва" и "възнаграждава" са двете страни на една монета. Западното мислене извежда тази истина като физичен закон - за действието и противодействието. Във всяка наука има своето съответствие, а обобщаващо е Златното правило! Емоционалната обагреност е присъща на индивидите с емоции. Имаше една притча за белия кон... тя илюстрира добре. http://www.beinsadouno.com/articles.php?id=90 Редактирано Февруари 2, 2010 от късметче АлександърТ.А. 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Февруари 2, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 2, 2010 Знам я притчата. Само че "възнаграждаването" присъства и в японска поговорка ( източна). Какво имаш предвид под "златно правило", в случая ? Че това за наказанието и наградата е златно правило в западната мисъл ли, какво ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Белла Добавено Февруари 19, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 19, 2010 Не винаги доброто се "иска"!Има и притча за това "как не трябва на всеки да се прави добро",защото се нарушава бжествения план. Това е тема за дискусия.Лично аз винаги реагирам позитивно,но някой хора не го разбират и го смятат,като вмешателство. И в случая е валидно - "Прави това,което трябва,пък да става каквото ще." Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Февруари 19, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 19, 2010 "Няма ненаказано добро". - Всеки, който е тръгнал да помага, да се усмихва, да е добър и да показва слънцето, свободата... Ами да е готов да извърви пътя до Голгота. И Христос не беше повикан от хората, но дойде и се пожертва... Вие казвате, че починалите били при Бога, а отивате на гробищата да им четете молитви и да ги поливате. Могат ли те да бъдат едновременно и на гробищата, и при Бога? Онзи, който е горе, трябва да каже на онези, които са долу: "Вие мислите, че сте мъртви; почнете да благодарите и ще възкръснете". Това, което ви казвам, не го вземайте за упрек, че имам намерение да укорявам когото и да е за неговите вярвания. Излагам само ония лъжливи схващания за Живота, които са вмъкнати в нас и които ни тикат в крив път, за да сме в дисхармония със самия Живот. Ние искаме да живеем, а при това се готвим за смърт. Онзи, който е намерил закона на Мировата Любов, на туй Космическо съзнание, той вече не умира. Може да му забиете гвоздеи на ръцете и на краката, може да го разпънете на кръст, може да го положите в гроба - той е в състояние да оживее пак. Онзи, който не е научил този велик закон на Любовта, неговият камък никога не ще бъде отвален от гроба. Днес хората все това говорят: "Ние сме грешници, грешници". Не искам вече да чувам такова нещо! Туй, което аз зная, е, че хората по естество, в душата си са добри, а поради заблуждения и воля са лоши. Те търсят щастие и мислят, че по този път, по който вървят, ще го намерят. Няма да го намерят, защото и техните бащи и деди са го търсили все по същия път и не са го намерили. Христос е казал: "Онези, които чуят гласа на Сина Человеческаго, ще оживеят". А що значи Син Человеческаго? - Синът на Мъдростта и Любовта. Онзи, който е съединил Мъдростта с Любовта, той е оживял. И вие, когато чуете този глас, ще оживеете, ще възкръснете.Който е доволен Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Февруари 19, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 19, 2010 Наказва се не направеното нещо, а това, че човекът е разделил нещата на "добри" и "не-добри". Наказанието е вид възнаграждение - и печката награждава пръстчето с опарване, което държи ръчичката и тялото далече от предмети, излъчващи топлина.... Болката е наказание за пръстчето, но едновременно възнаграждение под формата на ценен опит, нали? Ако аз правя нещо наистина добро, моето възнаграждение е в момента на правенето - радостта, която изпитвам от процеса, не от очаквания резултат... Ако правя добро срещу пазарлък за някакъв резултат, няма начин да не ми се лепне шамара - заедно с това, което очаквам и към което се стремя, вървят и неща, които не са ми приятни... А сещам се за онази притча за Зевс и зидаря... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
iwan4o Добавено Февруари 20, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 20, 2010 При мен се случваше така,че като правя добро прилепвам за резултата.Затова трябваше да се науча да правя добро,когато видя че човек полага усилия и дане бъде "правенето на добро" просто прищявка или неконтролируемо желание(да не забраравяме,че винаги има изключения). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Февруари 20, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 20, 2010 Ако аз правя нещо наистина добро, моето възнаграждение е в момента на правенето - радостта, която изпитвам от процеса, не от очаквания резултат... Ако правя добро срещу пазарлък за някакъв резултат, няма начин да не ми се лепне шамара - заедно с това, което очаквам и към което се стремя, вървят и неща, които не са ми приятни... При мен се случваше така,че като правя добро прилепвам за резултата.Затова трябваше да се науча да правя добро,когато видя че човек полага усилия и дане бъде "правенето на добро" просто прищявка или неконтролируемо желание(да не забраравяме,че винаги има изключения). Като даваш, лявата ръка да не знае какво прави дясната. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Кон Круз Добавено Март 30, 2019 Доклад Share Добавено Март 30, 2019 В исторически план, примери за относителната истинност на тази поговорка бихме могли да намерим в българската история. Хиляди българи участват в националноосвободителните борби на Гърция и Сърбия. Сръбските и гръцките власти се отплащат за помощта ни с тормоз и асимилиране на българско население (започнати още преди освобождението ни). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.