Jump to content
Порталът към съзнателен живот

За Любовта и нейните прояви


Иво

Recommended Posts

ПО въпроса за Телемах /името и личчността му съгласно митологията/ намерих следното ...ЗА съжаление е от източник на руски език, за което се надявам модераторите да не ми забелязват много!!! :smarty:

<<<...Телемах — сын царя Итаки Одиссея и Пенелопы. После того, как Одиссей отправился на Троянскую войну, Телемаха воспитывал Ментор. Когда Телемах возмужал, он тщетно уговаривал женихов матери покинуть дом Одиссея. По совету Афины Телемах отправился на розыски отца в Пилос и Спарту (к Нестору и Менелаю). Афина, приняв облик Ментора, сопровождала Телемаха и защищала его в пути. По ее совету Телемах, чтобы избежать покушения женихов на свою жизнь, возвращался на родину кружным путем. По дороге Телемах взял на корабль прорицателя Теоклимена. Прибыв на Итаку, Телемах встретил вернувшегося из двадцатилетнего странствия отца в хижине пастуха Евмея. Вместе с Одиссеем Телемах участвовал в избиении женихов. Поздние мифы повествуют о том, что после смерти отца Телемах женился на Кирке, от которой имел сына Латина. По другим сказаниям, Телемах женился на Навсикае, дочери царя феаков Алкиноя (вариант: Поликасте, дочери Нестора). Согласно редкому варианту позднейшей мифологической традиции Телемах женился на Касифоне, дочери убитой им Кирки, и сам погиб от руки Касифоны....>>>

telemah_v_sparte.jpg

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 283
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

По дороге Телемах взял на корабль прорицателя Теоклимена.

Даже и в тази епоха без ясновидци и магове не е минавало!!!

:hmmmmm:

А за любовта и нейните прояви-това е една безкрайна тема! :king:

Все пак

Всичко е сякаш... ЛЮБОВ...!!!

Любов необяснима,любов невероятна,

Любов невиждана

Любов всеобхаватна!!!

:dancing yes:

Линк към коментар
Share on other sites

Аха, най интересното е, че тази непостижима Любов е и в нас!

Тази Безгранична Любов е в мъничките ни сърчица! И желая безкрайно да я открием всички!

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 weeks later...

Любовта :D всичко което виждаме около нас и в нас е Любов :D

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 weeks later...

Любовта е много хубаво 4увство, което може да се изпитва между хората, но не винаги е споделена и това пре4инява болка в хората. Тя е нежна, невинна, красива, но от друга страна е коварна.

Моля пишете на кирилица! Мнението е "преведено" на кирилица от модераторския екип.

Линк към коментар
Share on other sites

Любовта е болка и нищо повече!

Болката пък е спомен. Така че любовта никога неможе да се изгуби.

Може да изгубиш човека когото обичаш, но не и споменът за него той

остава вътре в теб така че до края на животът си ще носиш любовта към

този човек в сърцето си :angel:

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

" За едни е Тя Богиня светла,

за други Тя е само млечна крава,

едничка грижа на които е да сметнат,

по колко мляко и масло ще дава. "

Шилер

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Принципът на Любовта,

Вечната тема Любов

Принципът на любовта е да се отвориш и да допуснеш в себе си нещо, което дотогава е било вън.Любовта се стреми към единение, тя цели претопяване, а не разделение.Любовта превръща "ти" в "аз" и аз-а в ти.Любовта означава да казваш "да" без ограничения и условия.Любовта иска да се слее с цялата Вселена-докато това не ни се отдава, още не сме осъществили любовта.Докато любовта все още избира, тя не е истинска любов, защото любовта не разделя, а изборът прави тъкмо това.Любовта не познава ревност, защото не се стреми да притежава, а се разлива като река.

Символ на тази всеобхватна любов е любовта, с която Бог обича човека.В тази картина трудно се вмества представата, че Бог разпределя любовта си неравностойно.Още по-малко някому би хрумнало да ревнува, задето Господ обича и друг.Бог-единството-не прави разлика между добро и зло и затова той е любовта.

Любовта не познава граници, не познава прегради.Любовта преобразява.

Обичайте злото - и то ще умре.

Линк към коментар
Share on other sites

Даааааа,интересно леко философско расъждение.Само не разбрах за коя любов говориш.За Божията,за човешката,за интимната,за любовта по принцип или как.....

За която и да е,ЛЮБОВТА е нещо НЕВЕРОЯТНО,ПРЕКРАСНО и всичко подобно,което би могло да се каже.Пожелавам на всички,които сте тук да я изпитате.В състояние съм да се закълна,че това е НЕЩОТО,което може да мине през всичко и всички,ако разбира се е ИСТИНСКАТА.

И преди всичко.Тя предизвиква хората да са добри,нежни,внимателни.

Не приемайте ЛЮБОВТА за даденост,защото колкото неочаквано идва,отива си два пъти по-неочаквано........

Обичайте,за да бъдете обичани B)

Линк към коментар
Share on other sites

Нито идва, нито си отива, а е даденост доколкото си съществува независимо от нас. А ние сме само жадни да вкусим и търсим тази глътка половин вечност :P . Защото като Я вкусим прекарваме в нея другата половина. :thumbsup: Нека се осладим!

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 months later...

Това е моят начин да говоря за любов

Изпращам ви любов

***

Какво е любовта без нежност?

Какво е любовта без твойте черти?

Какво е тя през нощите безсънни?

Какво е тя без детските очи?

Какво е ако я няма в тебе?

Какво е ако си я дал на друг?

Какво е ако си минал покрай нея?

Какво е ако си я срещнал тук?

Каквото и да кажеш тя я има.

Накъдето и да се обърнеш тя е там.

Какво е любовта ако не Родина

от която бягаш,

но бленуваш я на сън.

***

.

Линк към коментар
Share on other sites

Любов. Кой твърди, че я разбира напълно ? Любовта може да се опише и нерядко пъти са правени опити за това, но нали всеки я преживява по различен начин ?

За мен всичко Е (Любов) на различни вибрации. Пък може и да не е така. :)

Линк към коментар
Share on other sites

Не приемайте ЛЮБОВТА за даденост,защото колкото неочаквано идва,отива си два пъти по-неочаквано........

Дали може да си отиде любовта? Дали може да си отиде нещо което е вътре в нас? Дори понякога дълбоко погребана тя е там- в душата, сърцето, ума или духа.

Кой не обича? Нима лошият не обича и няма любов? Има, но просто не я проявава.

Затова това е силата непобедима, защото тя е навсякъде, във всеки и във всичко. Огледайте се и ще се видите обградени от любов, нима Слънцето което ви грее не ви обича, нима тревата която газите не ви обича, нима птичките които ви пеят не ви обичат, нима ябълките които хапвате не ви обичат....... нима Бог не ви обича???

Да, можем да изгубим любовта, но любовта на другите, тази която искаме да придобием, но може ли да предобием нещо, което не ни пренадлежи? Този който я дарява той е притежателят и е свободен да я раздава колкото и на който си поиска, а ние само може да желаем неговата любов да ни стопли, а да не ни отминава. И нима тя може да ни стопли повече, от тази която имаме вътре в нас? Защо ни е да търсим топлината вън, щом я имаме в нас

" Обичаите за да ви обичат "

Принципът е реципрочен, началното действие декланшира реципрочно.

А в проста житейска ситуация, защо понякога реципрочното действие с еднакъв заряд, не идва от целта, или пък е с обратен заряд

Има ли някои предположение?

Любов+Мир+Светлина+Радост

Линк към коментар
Share on other sites

За да проумеем, че зависим от Божията любов, а не от човешката. Бог е на първо място, Той е истинският източник на нашето щастие. Човешка любов може да се даде като дар, тя е хубаво нещо. Нали Бог действа и чрез хората.

Линк към коментар
Share on other sites

Може бе, може да си отиде, не чухте ли, Мишо Белчев ви каза... Ами след като Любовта ти е била стартовата линия, като хукнеш къде отиваш - на финала, който е другия край. Там вече не си на някакво разстояние от старта, а си си на финала. Тъй тя, освен ако не ти щукне отнякъде, че посоката си объркал и решиш като някой объркан да се връщаш към където си тръгнал...

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Мисля си, че когато се заслушваш и обичаш думите - говора на някой човек, ти обичаш душата му - това също е проява на любовта, правя асоциация и с постингите, когато ги чета.

:v: Любов + Светлина

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 weeks later...

Любовта е силна като смърта

Тя идва тогава, когато най - малко я очакваш. Спира дъха ти, кара сърцето ти да замре. Променя живота ти и ти се пренасяш в един по - добър свят, свят изпълнен с чувста и усещания, свят без плътност и материя. Тя те променя, обсебва те и слага край на твоето предишно Аз. Коя е тя?

Казват, че на света има само две невъзможни неща -да се върнеш в утробата на майка си и да се завърнеш след смърта. Аз бих добавила и трето - невъзможно е също да обичаш, а после да забравиш това чувство. Защото не се забравя онова, което те кара да се чувстваш по - лек и от вятъра, по - силен от ураганите, по - силен дори от смърта. Любовта живее в душата. Тялото умира, но душата е вечна.

Смъртта е една. Но тя не е краят на човека. Тя е само преход от един свят към друг. Може би по -добър, а може би - не. Душата напуска тялото ни, но тя не се превръща в безлична летяща в космоса прашинка, а в една свободна, наситена с емоции и чувства, пътуваща през времето енергия. Това разбира се е една от многото тези написани по въпроса какво е смъртта и къде отиваш след нея. Но каквато и да е истината, неоспорим е факта, че няма нищо, което може да я спре. Тя е по - силна от всичко. Но не и от любовта. Да, любовта, също като смърта идва изведнъж, без дори да си дадем сметка и да я чакаме. Но онази истинската, чистата любов, която се ражда в душата. Тя е смисълът, тя е и жаждата, тя е онази нежна ръка, която бавно и спонтанно засвирва най -очарователната мелодия на струната на твоето сърце. Обичаш ли, светът за теб далеч не е това, което е бил до вчера. Нищо не изглежда така лошо и грозно, както в сивото ежедневие от твоето сякаш монотонно минало. Обичаш ли, ти се раздаваш, защото другият е по - важен. Човекът до теб е твоят свят, в който с радост би останал до края и с радост би затворил очи завинаги. И дори да знаеш, че ти остават три минути живот ти би ги прекарал точно с този човек. И когато сърцето ти спре, струните ще продължат да свирят онази чувствена мелодия и тя ще звучи във вечноста.

Любовта е силна като смъртта, защото и след нея нищо не е вече същото. Понякога след нея всичко е сякаш приказка, понякога тази приказка просто се стопява. Идва разочарованието, идва болката. Измама е мисълта, която кара много влюбени да посегнат на живота си заради тази разкъсваща болка от любов, защото дори смърта не може да убие това чувство. Душата поема пътя към вечноста, носейки в себе си онова сладко - горчиво чувство. Ето, че любовта е силна като смърта, но смърта не е силна като любовта. Тя не може да наруши цялостта на душата, не може да изтръгне и капчица от нашите вълнения и емоции. Нито любовта, нито болката са подвластни на смъртта - и двете се лекуват докато сме живи, но са безсмъртни. Могат да затихнат, могат да се подтиснат,н о не могат да бъдат забравени или убити.

Любовта има изпепеляващата сила на смърта, но е далеч по - силна от нея. Защото смърта не те прави по - добър или по - истински. Тя е само вратата, която се хлопва зад гърба ти и никога не се отваря отново. А сърцето на влюбения не може да бъде сърце на лош човек, защото то е сърце изпълнено с най - висши чувства. Ето в това се крие логическата сила на любовта - тя превръща и най - жестокия господар в роб на собственото си сърце.

Тя е вечна и непобедима.Тя те кара да се усмихнеш на света, тя насочва погледа ти към красивите неща в живота. Тя е себеотдаване, тя е смисъл. В името на Нея ние прощаваме, ние живеем, а понякога умираме. Тя е по - силна и от смърта и нейното име е Любов.

:huh:

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 months later...
  • 2 months later...

:thumbsup: много ми хареса, благодаря!

Дали може да си отиде любовта? Дали може да си отиде нещо което е вътре в нас? Дори понякога дълбоко погребана тя е там- в душата, сърцето, ума или духа.

Кой не обича? Нима лошият не обича и няма любов? Има, но просто не я проявава.

Затова това е силата непобедима, защото тя е навсякъде, във всеки и във всичко. Огледайте се и ще се видите обградени от любов, нима Слънцето което ви грее не ви обича, нима тревата която газите не ви обича, нима птичките които ви пеят не ви обичат, нима ябълките които хапвате не ви обичат....... нима Бог не ви обича???

Здрави, мъдри и милостиви!

Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 months later...

на най високо място на главата на човека – то е Любов към Бога. То е най-високата точка. Едно религиозно чувство, но то е хилядолистникът както го наричат индусите. Казва се най-високата точка, зенитът. Най-високата точка е хилядолистникът – чувството Любов към Бога. Следователно, всякога когато ти се намираш в едно безизходно положение, отправи ума си, една струя на живота нагоре и тогава отгоре ще приемеш помощ

Учителят

:angel::thumbsup2::thumbsup:

Където върху кубето на християнския православен храм е златният светещ кръст

Линк към коментар
Share on other sites

Един много силен текст според мен:

ПРОРОКЪТ

Халил Джубран

"Когато Любовта ви позове, последвайте я, макар пътеките й да са стръмни и сурови. И когато крилете й се разперят върху вас, отдайте й се, макар и мечът скрит в перата й да ви ранява. И когато тя ви проговори, повярвайте й, макар гласът й да руши мечтите ви, тъй както севернякът градините ви попарва. Защото любовта както е корона , тъй е и тежък кръст; както е ластарът на лозницата, така е и резитба; както се издига до върхарите ви и гали нежните ви клонки, така се спуска и до корените ви и зле разтърсва ги, макар и впити в почвата. Тя като житни снопове ви сбира и стисва до гръдта си. На хармана си после ви вършее, да се оголи зърното у вас. Отвява ви от сламки и от плява. Премила ви до бяла същина. Омесва ви до податлива мекост. И ви предава на святия си огън, за святи хлябове на Божието свято пиршество. Всичко това ще ви стори любовта, за да познаете тайните на сърцето си и в познанието си да станете частица от сърцевината на Живота. Но ако в своята боязън търсите само мира на любовта и нейната наслада , тогава по-добре ще е за вас да покриете голотата си и да слезнете от хармана на любовта в свят, който не познава сезони и в който ще се смеете, но не от сърце, и ще ридаете, но не от дън душа. Любовта не ви дава нищо, освен себе си и не черпи от никого, освен от себе си. Любовта не обсебва, но и не иска да я обсебят. Защото на любовта й стига любовта. Любовта няма друго желание, освен да се изпълни. Но ако вие любите и храните желания, нека бъдат тези : да се стопите и да се леете като поток, запял звънката си песен на нощта; да познаете болката на твърде много нежност; да бъдете ранени от собственото си разбиране за любовта; и да кървите драговолно, с радост; да се будите в зори с крилато сърце и да възхвалявате дарения ви нов ден любов; да почивате по пладне в размишления за любовната нега; вечер да се връщате у дома си, пълни с благодарност; и да си лягате с молитва за любимото ви същество и с благодарствен химн на устните си."

Линк към коментар
Share on other sites

Според мен няма истинска любов, (доколкото истинска означава нещо), която да не е обсебваща. Колкото е по-силна като чувство, толкова е по-обсебваща. И ако е така наситена като преживявне и чувство, няма как да не те помете като стихия. Онези, които обичат тихо, спокойно и самовглъбено ги оприличавам на прегазени тръстики и повехнали ниви, които през последните 1000 години не са виждали дъждове и мрачни облаци. Няма смисъл да гледаш отстрани огньовете и да се топлиш само от светлината им. По-добре е да бъдеш много наранен, отколкото да имаш само спомени за несъстоялото се изгаряне.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...