Jump to content
Порталът към съзнателен живот

За Любовта и нейните прояви


Иво

Recommended Posts

:feel happy::thumbsup2: Зенон!

Срещна ме живота наскоро с човек, който от любов към свой близък приятел се опитва да му свали "розовите очила", с които вторият гледал на живота си... да му помогне да види проблемите си и да ги реши...

Според вас това проява на Любов ли е?

Изкусително е е да се каже, че това не е проява на Любовта, а по- скоро- на едно его, което иска да спасява хора и да внася просветление. Може и в близък порядък да е така. Обаче- неизповедими са пътищата Господни. Та в далечен порядък може и да е проява на Любовта. Може да доведе до отрезвяване и двамата... Може и движението в обратна посока да отведе пътника до необходимата цел, от която той първоначално е тръгнал да се отдалечава. Така става при движение по затворена изпъкнала повърхност...

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 283
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Ами ако това, което единият нарича "розови очила" всъщност е безусловната любов, постигната от другия? Има и такъв вариант. Възможно е с "розовите си очила" той да вижда печалбите в загубите, уроците в проблемите и страданията... Възможно е това, което единият нарича проблем и недостатък и дискомфорт по свята мяра по другата да е шанс, постигнат комфорт, предимство...? Така, стремейки се на другите да свали розовите очила, благодетелят не губи ли своя шанс да види нещата през една друга гледна точка...?

Възможно е розовите очила да са само черупка, в която единият се крие от решението на болезнен за него проблем и ситуация, от дискомфорт, който би го подтикнал към промяна в себе си... Да, но може би този човек се е затворил в тази черупка, защото все още няма силите да издържи бурята на негативните емоции, стимулиращи промяната? Може би за него това е пашкулът на съзряването и ранното му разкъсване ще освободи пеперудата, но крилата и ще са неукрепнали, недоразвити за полет...а това означава едно - цикълът да започне отначало... И тогава това проява на любов ли ще бъде, на помощ? :hmmmmm:

Линк към коментар
Share on other sites

Любовта е нещо много хубаво,което всеки човек трябва да изживее.Но не винаги любовта е споделена.Любовта бива и несподелена.Когато тя е несподелена,хората не се чувстват много добре.Те изпитват болка.

Линк към коментар
Share on other sites

Любовта е нещо много хубаво,което всеки човек трябва да изживее.Но не винаги любовта е споделена.Любовта бива и несподелена.Когато тя е несподелена,хората не се чувстват много добре.Те изпитват болка.

Да така е :), кой не е изпитвал това чувство? :) В такива моменти аз си казвам, че свободата е свещена и че Бог е във всеки човек и не мога да задължа Бог в човека да ме обича :). Никой не може да ограничи Бога!

Казвам си, че единственото което мога да направя е самата аз да обичам, да излъчвам тази любов непрекъснато без да очаквам нищо в замяна, и тогава дори болката става изключително красива и дълбока :).

В такива моменти си давам сметка, че този когото обичам е в мен, и че това което обичам е уникалното в човека и никой не може да ми отнеме любовта. Никой не може да ми отнеме съкровеното :).

Линк към коментар
Share on other sites

Ами ако това, което единият нарича "розови очила" всъщност е безусловната любов, постигната от другия? Има и такъв вариант. Възможно е с "розовите си очила" той да вижда печалбите в загубите, уроците в проблемите и страданията... Възможно е това, което единият нарича проблем и недостатък и дискомфорт по свята мяра по другата да е шанс, постигнат комфорт, предимство...? Така, стремейки се на другите да свали розовите очила, благодетелят не губи ли своя шанс да види нещата през една друга гледна точка...?

А-а-а, не. Тогава това не са розови очила, поне не и в общоприетия смисъл на тълкуване на метафората. Розовите очила са съзнателна или не самозаблуда.

Възможно е розовите очила да са само черупка, в която единият се крие от решението на болезнен за него проблем и ситуация, от дискомфорт, който би го подтикнал към промяна в себе си... ?#8221;а, но може би този човек се е затворил в тази черупка, защото все още няма силите да издържи бурята на негативните емоции, стимулиращи промяната? Може би за него това е пашкулът на съзряването и ранното му разкъсване ще освободи пеперудата, но крилата и ще са неукрепнали, недоразвити за полет...а това означава едно - цикълът да започне отначало... И тогава това проява на любов ли ще бъде, на помощ?

Това е възможно. Тук ситуацията наистина е много деликатна и моите мисли са в унисон с тези на Багира. Приятелят много внимателно е нужно да прецени да се намеси ли и по-важно дори КАК да се намеси. Самата аз съм била поставяна няколко пъти (без да се натискам) в ролята на приятеля и бях силно психологически травмирана. Не е леко да поемеш такава отговорност - защото и действието, и бездействието на приятеля могат да имат впечатляващ и съдбоносен краен резултат. В единият случай отказах да скъсам пашкула, в другия го направих - и в двата случая след това си мислех, че май при цялото ми добро намерение, обмисляне и проява на любов, по-скоро съм навредила, отколкото помогнала. Сега обаче и аз вече си мисля - неведоми са пътищата Господни...

Редактирано от Диана Илиева
Линк към коментар
Share on other sites

Любовта е като молитвата. Чрез нея ние се извисяваме - себе си и тези около нас. Чрез любовта повишаваме своите вибрации, така че да бъдем в състояние да се свържем с красивото и духовното в останалите. В противовес на това е желанието да принизим останалите, така че да ги подчиним на егоистичните си желания и стремежи, и да ги притежаваме. Значи резултатът от истинската любов винаги е извисяване. Дори и ако не е уместно да предприем някакви конкретни физически действия, любовта ще намери начин да ни свърже с тези към които е отправена и да се прояви.

Линк към коментар
Share on other sites

Любовта не намира начини, защото тя самата е начинът. Единственият истински, който свързва хората завинаги. Всички останали фалшиви връзки се разпадат с времето. Само Любовта е верният път към Истината и Свободата.

Линк към коментар
Share on other sites

Мимито, Бенита, Станимир - :thumbsup2:

Когато любовта ни към другите е неразбрана и несподелена, не трябва да изпитваме болка. По-добре е да продължаваме да даряваме любов, макар и малки прашинки. Наистна са неведоми пътищата Господни, защото когато в труден момент самите ние имаме нужда някой да ни обича, просто ей-така заради красотатата на това чувство, всички тези прашинки се връщат стократно увеличени. И то не защото си дал за да получиш, а защото си дарил.

Линк към коментар
Share on other sites

Любовта е като молитвата. Чрез нея ние се извисяваме - себе си и тези около нас. Чрез любовта повишаваме своите вибрации, така че да бъдем в състояние да се свържем с красивото и духовното в останалите. В противовес на това е желанието да принизим останалите, така че да ги подчиним на егоистичните си желания и стремежи, и да ги притежаваме. Значи резултатът от истинската любов винаги е извисяване. Дори и ако не е уместно да предприем някакви конкретни физически действия, любовта ще намери начин да ни свърже с тези към които е отправена и да се прояви.

Ясно, точно и вярно :thumbsup2:

Линк към коментар
Share on other sites

В моменат съм влюбена и проявявам любоват си с поглед и с усмивка.Когато погледан в очите му и видя усмивката му ,нещо в сърцето ми трепва.Постоянно мисля за тази усмивка,и тази мисъл ме кара да се усмихвам постоянно.Сънувам погледа му и се събуждам с усмивка.Вдъхновена съм за живот.Имам му доверие.Треперя в негово присъствие.Знам,че го обичам и не мисля за бъдещето.Мисля само за настоящето,че съм щастлива като гледам най-чаровната усмивка и най-нежния поглед.Той е съвкупност от всичко,което съществува.

Найстина,само влюбения може да усети сладостта на живота.

Линк към коментар
Share on other sites

Чудесно! Това е прекрасно! Браво, само така!

Заради това си струва живота. Там е магията му и неговия трепет.

Любовттаааа... ахх! :1eye: Просто неописуемо!

Линк към коментар
Share on other sites

  • 9 months later...

http://www.fun-6.com/cenni-misli-istoria-lubov.htm

Историята за Любовта. :3d_044:

Линк към коментар
Share on other sites

Колко ло много пъти сме си мислили,говорили...за любовта...Колко много сме чувствали...

Мисля си ,че любовта по своята същност не е чувство....Любовта е действие,тя по своята същност е действена,изкуство което повечето хора си мислим ,че владеем.Тя е изкуство и единение,тя е философия и религия.

Тя ...Любовта.....е изворът ми.

:yinyang:

Линк към коментар
Share on other sites

Любовта.....е изворът ми.

:yinyang:

Нека остане чист и животворен! :hypocrite:

И да потече любовта от всяко изворче, сливайки се в безкраен океан от Любов! :3d_053:

Линк към коментар
Share on other sites

Каква любов разбирате? между мъжа и жената, между майката и детето, между брата и сестрата, между приятели?

Коя от тях е истинската Любов?

А може би всичките?

И не казвайте, че обичате всички хора по света, защото ще излъжете

Линк към коментар
Share on other sites

Добър въпрос!

Първата - тази между и към хората - си я представям като основата на триъгълника. Тя задължително изисква две точки - излиза от едната и се насочва към другата. Това обикновено се првръща в любов-зависимост, защото не можа да се прояви без втората точка да се държи адекватно на първата.

Втората - Любовта- това за мен е "любовта" на върха на равностранния триъгълник към основата му; дори бих казала - на центъра на кълбото към повърхнината му.

Любовта тип "Слънце" извира от човека и се излъчва във всички посоки, не е насочена към конкретен обект, а е отношение към целия свят и всички негови прояви.

"Но все пак ние сме хора и за нас е нормална човешката любов" - това и на мен ми минаваше през ума, когато го обмислях преди 4 години.

И тогава след като четох много от Учителя, си го изградих за себе си така:

Ако човешката ми любов вместо да тръгне по основата към другия човек, мине през върха и оттам "погледне" към другата точка на основата - т.е. ако аз обичам човека до мен така, както го обича Бог и се отнасям към него така, както се отнася Бог.... това вече няма да е зависимост.

Как става това..... за това е и тази тема - цялата.... благодаря на всички, които са писали в нея дотук!

Линк към коментар
Share on other sites

Аз Любовта я разбирам по следния начин. Не като обсебване на някой, било то мъж, дете или приятел. Точно обратното. Ако обичаме някого, то ние трябва да му дадем свобода. Дори имаше една мисъл , горе-долу звучеше така: "ако обичате някой пуснете го да отлети и ако той се върне при вас, значи ще е завинаги". Това е вярно и за Дънов, мисля. И той, никога не е насилвал последователите си непременно да следват учението му и нищо друго, ама това вие ще кажете :P

По нататък, любовта към хората според мене се състои в това, не толкова да ги обичаме. Аз не мога да го осмисля това, какво значи да обичаме всички? :hmmmmm: По-скоро , да ги възприемаме с техните положителни и отрицателни качества, без да се мъчим да ги променяме, най-важното. Да се радваме за успехите им, а не да им завиждаме, да сме търпеливи с тях, дори когато ни обиждат и да не влизаме в празни спорове. В смисъл не да седим като пънове и да се оставим да ни клеветят, но да се защитим без да постъпваме като тях.

Линк към коментар
Share on other sites

Ние защитаваме само такива идеи, които имат Божествен произход, защото носят нещо ценно за нашето съзнание. Такова нещо представлява триъгълникът АВС. с който изразяваме белите лъчи на Светлината. Този триъгълник трябва да оживее у вас, да се свържете с него. Ако това не стане, вие ще имате само картина на този триъгълник, която ще бьде изключително теория, но не нещо изпитано и преживяно.

Какво ще кажете, например, за успоредните линии? Какво означават успоредните линии? Те означават посока на движение между две разумни същества. Значи, когато две разумни същества се движат, те всякога образуват помежду си две успоредни линии - това показва, че те се разбират. Най-малкото отклонение от този пьт показва, че в отношенията им е настанала някаква дисхармония. Казвате: „Не трябва ли хората да се приближават помежду си?" Да се приближиш към някого, подразбира приближаване към целта, която той преследва, а не приближаване по разстояние.

Да се приближават хората към целта, която преследват, подразбира примиряване на противоречията е техния живот.

Да се приближават по разстояние, това значи да се натъкват на нови противоречия. Вижте на какви грамадни разстояния се намират слънчевите системи една от друга. За да не стане сблъскване между една и друга слънчева система, Природата ги е поставила на такива разстояния,че всяка система да се движи свободно в своя пьт.

На същото основание и човешкият Дух е свободен, смел и решителен, докато има на разположение голямо пространство, в което може да се развива. Почне ли това пространство да се стеснява, духът започва да губи своята смелост и решителност.

Мнозина говорят за близост между хората; те трябва да разберат какво значи близост в прав смисъл на думата. Между хората може да съществува само идейна близост по закона на Любовта, Мъдростта и Истината. Всяка близост, вън от тези три закона, създава най-големите противоречия и нещастия за хората.

Нещастията на съвременните хора се дължат на грешката, която Космическият човек е направил в миналото: той е изкривил своя път, нарушил е правите отношения между Бога и себе си. Днес трябва да дойдат нови учени, нови философи и поети, за да научат хората да живеят право, да ги върнат в правия път.

Правият път е пътят към Бога.

Ще кажете, че вие обичате само едного. Ако под думата едного разбирате Единния, Безграничния, идеята ви е права, понеже Той включва в себе си всички същества. - „Обичаш ли и мене?" Щом някой ви зададе тази въпрос, той вече внася злото в себе си. Защото веднъж обикнали Единния, вие не можете да не обичате всички, понеже Той съдържа в себе си всички части. Той е Цялото, а всички останали същества са Неговите части.

Пазете се да не изпаднете в положението на ония, които за обект на любовта си вземат само една част и забравят Цялото. Майката казва: „Обичам само детето си", дъщерята казва: „Обичам само баща си и майка си", друг някой казва: „Обичам само приятеля си." Какво прави Природата в такива случаи? Тя взема детето на майката, взема бащата и майката на дъщерята, взема приятеля на някого и по този начин ги заставя да мислят, да разберат, че са на крив път. Те могат да обичат частите, но пьрво трябва да обичат Цялото, което включва в себе си всички части.

Питам, какво придава човек с Любовта си? Какво придавате вие на онзи, когото обичате? Когато Слънцето обича дърветата, то им дава импулс да растат, да цъфтят и плод да връзват. Какво дава човек на човека, като го обича? Кара го да се движи, да пада, да става. Каква любов е тази, която кара човек да пада и става? Това не е Любов. Любов, която разваля човека, не е истинска, не е Божествена Любов. Ще каже някой, че ви обича, и ще гледа как да вземе нещо от вас - днес ще вземе хиляда лева, утре ще вземе хиляда лева, докато цял ви заложи. Това не е Любов.

Ако обичаш приятел си, кажи: „В името на своя приятел аз обичам всички живи същества без разлика." Това е свещено правило. Кажеш ли, че не обичаш всички, ти отваряш в себе си врата за злото, врата за твоето падане.

Като ви давам това свещено правило, аз ви предупреждавам да не се подхлъзвате, да не изпадате в погрешки. Ако сте попаднали вече в някаква погрешка, гледайте да я изправите.

Всякога помнете; човек може да обича само Едного, само Бога; дойдете ли до хората, вие трябва да обичате всички. Нека това правило стане за вас закон, а не само идея. Правете ред опити и упражнения в лицето на Бога да обичате всички и в лицето на едного да обичате пак всички.

Източник: Допирни точки в Природата/Бяла и черна светлина, МОК, ІІ г.

Линк към коментар
Share on other sites

Аз Любовта я разбирам по следния начин. Не като обсебване на някой, било то мъж, дете или приятел. Точно обратното. Ако обичаме някого, то ние трябва да му дадем свобода. Дори имаше една мисъл , горе-долу звучеше така: "ако обичате някой пуснете го да отлети и ако той се върне при вас, значи ще е завинаги". Това е вярно и за Дънов, мисля. И той, никога не е насилвал последователите си непременно да следват учението му и нищо друго, ама това вие ще кажете :P

По нататък, любовта към хората според мене се състои в това, не толкова да ги обичаме. Аз не мога да го осмисля това, какво значи да обичаме всички? :hmmmmm: По-скоро , да ги възприемаме с техните положителни и отрицателни качества, без да се мъчим да ги променяме, най-важното. Да се радваме за успехите им, а не да им завиждаме, да сме търпеливи с тях, дори когато ни обиждат и да не влизаме в празни спорове. В смисъл не да седим като пънове и да се оставим да ни клеветят, но да се защитим без да постъпваме като тях.

:thumbsup::feel happy:
Линк към коментар
Share on other sites

Какво ще кажете, например, за успоредните линии? Какво означават успоредните линии? Те означават посока на движение между две разумни същества. Значи, когато две разумни същества се движат, те всякога образуват помежду си две успоредни линии - това показва, че те се разбират. Най-малкото отклонение от този пьт показва, че в отношенията им е настанала някаква дисхармония. Казвате: „Не трябва ли хората да се приближават помежду си?" Да се приближиш към някого, подразбира приближаване към целта, която той преследва, а не приближаване по разстояние.

Да се приближават хората към целта, която преследват, подразбира примиряване на противоречията е техния живот.

Да се приближават по разстояние, това значи да се натъкват на нови противоречия. Вижте на какви грамадни разстояния се намират слънчевите системи една от друга. За да не стане сблъскване между една и друга слънчева система, Природата ги е поставила на такива разстояния,че всяка система да се движи свободно в своя пьт.

Мнозина говорят за близост между хората; те трябва да разберат какво значи близост в прав смисъл на думата. Между хората може да съществува само идейна близост по закона на Любовта, Мъдростта и Истината. Всяка близост, вън от тези три закона, създава най-големите противоречия и нещастия за хората.

Източник: Допирни точки в Природата/Бяла и черна светлина, МОК, ІІ г.

"Да се приближиш към някого, подразбира приближаване към целта, която той преследва, а не приближаване по разстояние. " - Тази идея особено много ме впечатли. Останалото в цитата е следствие от тази идея.

Как да обичаме всички хора? - Може би като осъзнаем, че всички дълбоко в себе си сме устремени към една и съща цел. Но затънали в собствения си егоизъм, ние виждаме единствено егоизма и в останалите хора и сме слепи за тяхната Божествена същност, така както сме слепи и за нашата собствена. Да обичаш себе си, да обичаш братята си и да обичаш Бог в действителност са едно и също нещо. Но първо трябва да се научим да различаваме външното от същността.

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

....всички дълбоко в себе си сме устремени към една и съща цел.

към коя една и съща цел сме устремени всички, че не мога да се сетя :hmmmmm:

Към Бога и божественото ли? И ако е така дали всички са устремени натам,?... Съмнявам се. Щото има и такива, които се крият зад Бога, за да вършат небогоугодни дела

Линк към коментар
Share on other sites

За любовта не се говори.

О любви в словах не говорят,

о любви вздыхают лишь украдкой,

да глаза, как яхонты, горят.icon12.gif

С.Есенин

Линк към коментар
Share on other sites

....всички дълбоко в себе си сме устремени към една и съща цел.

към коя една и съща цел сме устремени всички, че не мога да се сетя :hmmmmm:

Към Бога и божественото ли? И ако е така дали всички са устремени натам,?... Съмнявам се. Щото има и такива, които се крият зад Бога, за да вършат небогоугодни дела

Да :) така е :):feel happy: ти си будна и чувствителна душа и отчиташ всичко това, но не се заседявай в това т.е. нека тези неща да не те спъват. Важен е твоят собствен устрем към Любовта + Мъдростта + Истината + Свободата а аз виждам че в теб го има и искрено се радвам когато срещна такива души :). Поздрави!

п.п. Да, за Любовта не се говори тя се живее, човек трябва(по липса на по - подходяща дума) да се превърне в Любов :3d_044:

Линк към коментар
Share on other sites

филмче за лИбоФта :rolleyes:

Казват- лекувало времето.

Времето не лекува.

Мъката- като жилите-

със възрастта се подува.

Времето е проверка

за болестта голяма.

То би помогнало само там,

където болест няма.

Емили Дикинсън

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...