Jump to content
Порталът към съзнателен живот

За Любовта и нейните прояви


Иво

Recommended Posts

Здравейте!

Багира, всеки има разбирания! Изложи тези на символите, практиките и методите на своята школа - ще ми е интересно! Какво е за теб еликсирът на безсмъртието - как го синтезираш, какво е самото безсмъртие за теб? Има тема за това - ако искаш - отговори там! Ако не желаеш - какво мога да направя, освен да ти пожелая искрено здраве! Честно - разбиранията на няколкото човека, които пишат от позицията на "златния розенкройц", са ми неясни - ако някой от вас - Багира, Виктор, Венци - се смили над невежеството ми и пише повече за схващанията на тази школа, ще ми е много полезно! Наистина! Простете мене, грешния невежа! Аз ви обичам! :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 283
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

..........Да, пленяваща е, могъща е, изглежда фундаментална, непреодолима. Казват, че може да бъде спасена... от Еликсира на Безсмъртието. Един символ, който, като всички останали символи, има много етажи- по един за всяко стъпало на осъзнаване на човешкото същество. Като така няма да обсъждам какво точно е той (особено с Орлин! :) ) - всеки колкото го разбира- толкова е за него... :) Но имало такъв... и който милее за своята вихрена, изпепеляваща любов, ще да трябва да намери Еликсира на Безсмъртието, за да не умре любовта му, колкото и красива, уникална, чиста и дълбока да е точно неговата! Иначе... ще си подскача от една форма на друга. Като се омърля, или като умре едната- ще си търси друга...

А като намери Еликсира на Безсмъртието (то ест- когато може да каже с основание: "О, Смърт, де ти е жилото?", тогава Любовта, която е същност, ще се проявява във всичко, което той върши- и в любовта, и в музиката, и в строенето на къщи, и в готвенето... във всичко, във всичко!

Ммм-даааа... като че ли Багира има право.....

Само ще я подкрепя с точния цитат.... който може да се намери ТУК

[4:9] Жената самарянка Му казва: как Ти, бидейки иудеин, искаш да пиеш от мене, която съм жена самарянка? (Защото иудеите нямат сношение със самаряните.)

[4:10] Иисус й отговори и рече: да би знаяла дара Божий, и кой е Оня, Който ти казва: дай Ми да пия, ти сама би изпросила от Него, и Той би ти дал вода жива.

[4:11] Жената Му казва: господине, ни почерпало имаш, па и кладенецът е дълбок: отде тогава имаш живата вода?

[4:12] Нима Ти си по-голям от отца ни Иакова, който ни даде тоя кладенец, и сам той от него е пил, и синовете му, и добитъкът му?

[4:13] Иисус й отговори и рече: всякой, който пие от тая вода, пак ще ожаднее;

[4:14] а който пие от водата, която Аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее; но водата, която му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен.

[4:15] Казва Му жената: господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам и да не дохождам тук да вадя.

[4:16] Иисус й казва: иди повикай мъжа си и дойди тука.

[4:17] Отговори жената и рече: нямам мъж. Иисус й казва: добре каза, че мъж нямаш;

[4:18] защото петима мъжа си имала, и тоя, когото сега имаш, не ти е мъж; това право си каза.

:3d_007: ... Повече на ..."Мобилния Телефон" . за този който и ма Уши.

Линк към коментар
Share on other sites

Божествената любов върши чудеса. Където мине, твори и пресъздава. Тази любов трябва да се изучава. Но ако не сте приложили човешката любов, която е с най-малки жертви, как ще приложите Божествената, за която се изискват големи жертви?" (Беинса Дуно)

:3d_046:

:thumbsup:

Линк към коментар
Share on other sites

Божествената любов върши чудеса. Където мине, твори и пресъздава. Тази любов трябва да се изучава. Но ако не сте приложили човешката любов, която е с най-малки жертви, как ще приложите Божествената, за която се изискват големи жертви?" (Беинса Дуно)

:3d_046:

:thumbsup: И с нея всичко се постига!

Линк към коментар
Share on other sites

:thumbsup2: :thumbsup2:

Сега си мисля, че човешката любов е като слънчев лъч, а Божествената Любов е самото слънце...

Слънцето се проявява в лъчите си - във всеки поотделно и всички заедно.

Ако ние проявяваме любов само към определени от нас неща само при определени от нас условия, това вече не е слънце... Или по-скоро това е слънцето на Любовта в нас, но затворено в сферата на човешката ни личност, която си е присвоила правото да пуска по някой лъч навън според нейните желания... В света на такава личност цари тъмнина и всичко има сенки...

Ако личността ни започне да пропуска лъчите на това слънце през себе си във всички посоки и без условия, в човешката ни любов, би се проявила Божествената.

Ако откъсна цвете, защото ми харесва и искам да си го занеса у дома, това е първият случай... Ако се порадвам на цветето и го оставя живо, а у дома занеса образа и изпитаното чувство - това е вторият случай.

Ако давам много любов, но искам любимият ми човек да е винаги близо до мен, защото съм щастлива с него, това е първият случай.... Ако не насочвам специална вълна любов и оставям свободен любимия човек да бъде там, където на него му е хубаво и съм щастлива, защото той е щастлив, където и да е... това е вторият случай.... според мен...

Линк към коментар
Share on other sites

Донка, много ми харесва образът ти за слънцето и лъчите! :) Сещам се даже за един барелеф с изображението на Ехнатон и слънцето, от което се спускат множество лъчи към него и към другите същества, изобразени на този барелеф, на края на всеки лъч имаше... май ръка?

Но се сещам и за друг образ- на Семела. В мита за Семела пък виждам предупреждение: Божествената светлина не е за очите на смъртните. Тя ще ги разруши! И Зевс е знаел това, уви, и ковварната Хера... Но смъртното същество може да роди в себе си безсмъртно- Дионис. За него е Божествената светлина!

И така, когато се роди това безсмъртно същество, то може да действа чрез смъртната личност и да облъчва с лъчите на Божествената Любов без да изгори...

С всичко това не принизявам ни най- малко проявите на любовта. Но те са прояви на любовта, а темата е за Любовта...

И все пак, какво би бил животът ни без тях?!? Но любовта е, като всичко останало в нашия свят, едно с другия си полюс и е съвсем, ама съвсем смъртна... Нищо лошо. Просто фактология.

Орли, ще ти напиша лично съобщение, не те пренебрегвам, но тук е друга тема! :)

Линк към коментар
Share on other sites

Може да съм безпочвен идеалист в днешното сметкаджийско време, но си мисля, че все още може да се обича безхитростно. Без предварителни сметки, от кое колко ще получим, включително в духовен смисъл. Тогава любовта ще бъде чиста. И няма да има нито обсебване, нито съзависимост. Това би доближило любовта до Любовта. Дали последната би преобразила сегашните ни носители и проводници на съзнанието, или пък би достигнала до някоя друга наша проява, какво значение би имало тогава? Нека преходното си отмине според неговата собствена природа, нека Вечното си остане и се прояви в живота ни, ако е дал Господ. Може би някой от духовните авторитети е по-прав от другите относно това, кое именно е вечното и кое преходното, но това е недоказуемо за мен, а и не ми помага в основното. А основното според мен е усетът за отдаване на Реалността, на Любовта. Постигали са го - исторически и вероятно понастоящем - също и доста хора, непринадлежащи към никаква школа, незапознати с никакво конкретно учение... А си мисля, че и запознатите, които са го постигали, е било в моменти, когато са оставяли настрана претенциите за по-голяма стойност или дори изключителност на техните собствени възприети теории. Теориите - дори и тези за духовността - принадлежат към мирогледа за света и следва да си останат при него. "Царството на Отца ми не е от тоя свят..." Това според мене означава не че трябва да развиваме нова теория от тоя свят, която да обясни оня - а просто да признаем, че нищо не можем да знаем със сигурност за Него. Какво прави обикновено човек, когато не знае нищо за нещо? Той го игнорира. И затова повечето хора, колкото и да се опитват да убедят себе си и другите, че имат достоверна теория за Онова, те вътрешно си усещат, че нямат и затова са духовни само на приказки. Но има и друг вариант - човек да се довери на Неизвестното, да му се отдаде безусловно. Поне за мене, както го усещам, това е портата към Любовта. Иначе създаваме разделяне във възприятието, условност в отношенията си към различните хора, надменност по отношение на "притежаването" на Истината...

Редактирано от Добромир
Линк към коментар
Share on other sites

От гледна точка на политиците, няма по-голяма утопия от царството Божие на Земята.

От гледна точка на повечето социолози и психолози, Любовта е нещо химерично, тъй като редовият случай е свързан само с любовта, при това най-често с твърде съмнителни като количество и качество нейни форми...

А ако ние им повярваме на тия самопровъзгласени експерти, ставаме "реалисти" - без чрез нищо да сме доказали, че Любов не съществува, но просто сме си намерили някаква прозаична опора, измисляме си диагнози за ония смахнати духовноориентирани хорица, които гонят Михаля... само че, кой знае защо, не усещаме в нас пълнотата на Живота, нито свободното, неограничавано от нищо развитие на вътрешния ни потенциал...

Аз не мога да докажа кое в крайна сметка е утопия и кое не е. Мога да споделя, че в миговете, когато съм усещал нещо по-висше от банализмите на обичайния свят, съм стигал до откровения, подобни на описаните в предния си постинг. И мога да забележа в исторически порядък, че има някаква водеща нишка сред безбройните противоречия на различните стремящи се люде. Те е свързана именно с осмеляването да изградиш основите на живота си върху Онова, което обикновено се квалифицира като утопия! Тогава само има шанс за по-различен начин на живот, човек тогава не се интересува дори и дали той е по-духовен, тъй като няма повече алтернативи... Той се е отдал на Действителността, макар че не знае какво представлява Тя. И само тогава Тя се представя пред него като Любов. :feel happy:

Редактирано от Добромир
Линк към коментар
Share on other sites

Политиците ли? Царството Божие е привилегия за Църквата. Понякога.

Всеки от нас е изпитвал любов. Но, за мен, ЧИСТАТА ЛЮБОВ е токова илюзорна, колкото е и ЧИСТАТА ВОДА. А и какво значи чиста, мръсна или не знам каква.

Защо всички така устремено копнеят за чиста любов! Не им ли стига човешката.

Явно не.

(Която и много рядко срещат всъщност.) Много малко хора познавам, които наистина са обичали някого през живота си. Дори и Бога.

Редактирано от Мона
Линк към коментар
Share on other sites

От гледна точка на Човешкото чистата Любов не е утопия - човешкото е проекция на чистата Любов в конкретен момент и място... Ние в момента в сме в света на проекциите...

Колкото повече проекции имаме в различни ситуации на различни места, толкова по-хармоничен става човешкият свят на Божествения...т.е. Царството Божие... И стремежът към тази хармония според мен не е копнеж причинен от недостиг на човешка любов, а осъзнаване, израстване, Пътят.... Когато успеем да заобичаме еднакво всичко и всички, а не някого, може би тогава бихме могли да кажем, че обичаме наистина...

И никак не съм склонна да смятам, че Царството Божие е привилегия за църквата. Царството Божие за мен е важен, ключов символ от човешката култура... но имаше друга тема за това...

Линк към коментар
Share on other sites

Това се казва извеждане извън контекста.

Но нали трябва да има и интерпретации. На интерпетациите.

А Царството Божие, там още не съм била, но може и там да се срещнем. Знае ли човек?

Линк към коментар
Share on other sites

Мона зададе един много важен въпрос, не зная колко сте обърнали внимание, но аз ще го подчертая сега.

КАКВО Е ЧИСТА ЛЮБОВ И КАКВО Е МРЪСНА? ЧОВЕШКАТА ЛЮБОВ МРЪСНА ЛИ Е?

Ето от къде идват всички проблеми, утопии, разделения на любовта. Любовта с малка и голяма буква... Проблемът не е в любовта, разбира се, а в това КОЙ КАКВО НАРИЧА ЛЮБОВ.

Не наричайте всичко с това име, моля Ви, много Ви моля!

Линк към коментар
Share on other sites

Е, като начало на проява на Любовта не е зле! :) Айде и нататък! :)

От гледна точка на Човешкото чистата Любов не е утопия - човешкото е проекция на чистата Любов в конкретен момент и място... Ние в момента в сме в света на проекциите...

Напълно съм съгласна! И отношението (любов: Любов) = ( проекция: към това, което се проектира) . Не е мръсно, не е и чисто. Проекция е. По- мръсен ли е северния полюс на един електромагнит от южния? Просто си е полюс. И когато го има, има го и другия полюс. Има го и токът, който е причина електромагнитът да действа. Не че не можем да си мислим, че същественото са полюсите. Само няма да е верно. Ама това да ни е единствената илюзия! :)

За мен става дума за любов, когато мине по добре познатия път- изгрее, грее, залезе. Или пък ни в клин, ни в ръкав се превърне в противоположността си (типична проява на полярно свързаните проекции на нещо, което си няма полярности). Кой може да каже кое как е? За нас, свъртните, вероятно само времето...

Въпросът с школите е някак измислен. Наистина не виждам да има някакво значение някой от някаква школа ли е, или не е, на чий авторитет се опира. Има значение какво прави. Може ли да бъде свързан с Любовта? Ами за какво говори Иисус Христос (слава Богу, не само той!)? За утопия? Който е повярвал в тази утопия и я счита за реалност, който я е открил вътре в себе си, по какъвто и да е начин, не спори има ли я, или я няма. Спорят тези, за които я няма! :) Бедата е, че който я е открил, може само да каже: "Да, има я!", но не може да я опише, не може да я докаже, не може да я предложи на другите! Може само... да ги огрява! Чрез лъчите на слънцето, изгряло вътре в него! Обаче и за да се види то, пак очи трябват...

Нека да бъдем от неспорещите! :)

Редактирано от Багира
Линк към коментар
Share on other sites

"Който е повярвал в тази утопия и я счита за реалност, който я е открил вътре в себе си, по какъвто и да е начин, не спори има ли я, или я няма. Спорят тези, за които я няма! smile.gif Бедата е, че който я е открил, може само да каже: "Да, има я!", но не може да я опише, не може да я докаже, не може да я предложи на другите! Може само... да ги огрява! Чрез лъчите на слънцето, изгряло вътре в него! Обаче и за да се види то, пак очи трябват...

Нека да бъдем от неспорещите! smile.gif "

Добре си го написала, Багира, и аз съм на същото мнение. Нека да не спорим, а да се стараем да се радваме и да осъзнаваме нещата, които ни се случват като необходимото условие да разширим съзнанието си, да издигнем вибрацията си, за да можем да се свързваме и изразяваме с все повече от формите на Любовта/ според Учителя са около 25 милиона/. :thumbsup2:

"Любовта на Земята се изразява чрез 25 милиона форми. Те са различни; и като преминете до последната форма, тогава ще минете в Духовния свят. И там Любовта се изразява в 25 милиона форми. Като влезете в Умствения свят и тази Любов има 25 милиона форми. И най-сетне в Причинння свят, Любовта се изразява също в 25 милиона форми. Това са 100 милиона форми на Любовта. Трябва да минете през един милион слънчеви системи и като ги изучите ще имате една малка представа за формите на Любовта. Тогава само ще разберете, колко малко сте изучили от великата Любов, която се проявява в безкрайния Космос." (Беинса Дуно)

Линк към коментар
Share on other sites

Багира! Таня! :thumbsup: :thumbsup: Благодаря за цитата от Учителя!

Още един пример за това, че не винаги понятието чист има опозиция мръсен:

2+3=5 е сума от две чисти количествени стойности, но това не означава, че 2 круши + 3 круши = 5 круши е сума от "мръсни" количествени стойности, нали?

В подобни отношения са и понятията "чиста любов" и нейните проекции в човешките взаимоотношения.

Пример:

Чистата, безусловна Любов не намалява и не изчезва под някакво външно влияние - това е чистият принцип на отношенията.

Ако любовта, която проявяваме към конкретен човек, е проекция на тази чиста Любов, то тя не зависи от неговото поведение - както с любов живеем с него в успехи и с грешките му, така и с любов се разделяме, когато усетим, че мястото ни не е един до друг. (С любов прекратих договора си с доставчика си на интернет, когато за втори път усетих,че с неинформираността си ги изкушавам да ме мамят - обичам ги достатъчно, за да не ги "вкарвам в изкушение".)

Линк към коментар
Share on other sites

Ако любовта, която проявяваме към конкретен човек, е проекция на тази чиста Любов, то тя не зависи от неговото поведение - както с любов живеем с него в успехи и с грешките му, така и с любов се разделяме, когато усетим, че мястото ни не е един до друг. (С любов прекратих договора си с доставчика си на интернет, когато за втори път усетих,че с неинформираността си ги изкушавам да ме мамят - обичам ги достатъчно, за да не ги "вкарвам в изкушение".)

Вярвам ти и се радвам на мъдростта ти :thumbsup2:

Линк към коментар
Share on other sites

Дълбоко навътре в себе си ние сме чиста Любов :).Писано е:Царството Божие, вътре във вас е! Така, че въпросът е накъде гледа човек. Няма мръсна и чиста Любов,всичко е Любов.

Линк към коментар
Share on other sites

Преди време от всички беседи на Учителя си записвах всичко, което е казвал за Любовта. За съжаление не съм отбелязвяля от коя беседа и година е записаното, но ще споделя с вас извадките си:

"Ако Любовта ти може да заличи вътре в тебе твоите погрешки и погрешките на твоите ближни, това е Любов. Значи няма да се спирате на греховете на хората и когато дойдете до съвършената любов, вие ще се намерите в един безконечен свят. Много мъчно е да простите, не само да простите, но и помен да не остане от това. Дойдете ли до тая любов, вие сте безсмъртни, вие сте безгранични.Тогава вие ще създадете един свят на красота около себе си, един свят само на любов, мир, радост, веселие и блаженство. Като си във връзка с тази велика любов, тогава разбираш Учителя си и когато той те намери, ще бъде сляп за всички твои погрешки. Любовта ви в бъдеще трябва да бъде такава, за да можем да вървим напред. Всеки от вас чрез любовта трябва да заличи в своя ум и сърце всички погрешки и тогава Господ ще дойде да пише. На Господ му трябва чиста книга, на която Той може да пише своето слово". Беинса Дуно

“Или ще се самоотречеш сам или ще те накарат. Или ще се пожертваш сам или ще те накарат. Като обичате някого вие ставате фокус за него. Затова той е много доволен. Като го обичаш, той чрез тебе всичко може да постигне. Като те обича той, чрез него ти можеш всичко да постигнеш. Любовта поставя хората във фокус и дава всички възможности. Безлюбието изважда хората от фокуса. Като станеш фокус на един човек, който е лош, той се променя…В света страдаме, понеже всяка идея, дошла в нас, не сме я освободили, не сме я приложили. Дойде ли някоя идея, не я отлагай. Ние все отлагаме. Като ти дойде Божествената мисъл да направиш нещо, направи го!”

Доброто разположение”, Боян Боев

:3d_046:

"Стреми се към Бога!

Бъди твърд като земята!

Бъди мек като водата!

Бъди бърз като въздуха!

Бъди лъчезарен като светлината!

Твърд като земята – постоянен в основните идеи на живота си.

Мек като водата – проявявай любовта, а тя е в мекотата.

Бърз като въздуха – бърз при помагане и проявяване на любовта.

Лъчезарен като светлината – има отношение към мъдростта.

Любовта към Великото издига малкото към великото.

Любовта на Великото към малкото привлича душата към Великото.

Страданието развива корените на Любовта, а радостта – клоните на Любовта.

Силата на Любовта е в това, че тя предизвиква Любов. Любовта винаги има отзвук в онзи, когото обичаш. Ако тя расте постоянно е Божествена, ако е променлива е духовна, ако намалява е обикновена, човешка, сянка на Любовта.

Ако ти не обичаш онзи, който те обича, тогава няма да те обича този, когото ти обичаш.

От човешката любов човек постепенно ще отива към Божествената любов." Беинса Дуно

"Любовта е извън нашата воля, извън нашето сърце, извън нашия ум . Тя има само допирни точки, в които се проявява."

"Първо ще се намериш на Божествената нива посят. Ще минеш през процеса на житното зърно. Ти трябва да намериш сили да поникнеш, да претърпиш зимата, вятъра, студа, докато разбереш Божиите пътища. Не че Бог има нещо против тебе, но то е в твоя полза, само така можеш да се развиваш…

Когато Бог иска да ни даде Свобода, Той ни прекарва от едно състояние в друго. Външните страдания идват като един процес на съзнанието. Страданията показват, че сме на правия Път. Щом страдате, бъдете сигурни, че се намирате на Правия Път.

Страданието е външната опаковка на Божията Любов. Радостта е вътрешната опаковка на Божията Любов. Ако не знаеш как да постъпваш със страданието и радостта, ти ще изгубиш Любовта. В скръбта ще разбереш онова благо, което се крие в нея. В радостта ще разбереш друго благо - благото, което радостта носи." Учителя

“Човек трябва да премине през жертвата, слугуването, служенето, за да дойде до Любовта.” Учителя

Линк към коментар
Share on other sites

Дълбоко навътре в себе си ние сме чиста Любов :).Писано е:Царството Божие, вътре във вас е! Така, че въпросът е накъде гледа човек. Няма мръсна и чиста Любов,всичко е Любов.

Ох, да Любов.Така и не го разбрах това понятие, но определено държа смисъла му.

Редактирано от Вендор
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...