Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Българският език


Guest Ивета

Recommended Posts

Знаете ли, това може би е последното нещо което ще спомена по темата, защото е интересно. Миналата седмица ми подариха билети, за "Пигмалион" по Бърнард Шоу. Наред със забавлението и смеха постановката ме наведе на дълбок размисъл, а едно от нещата, за които си помислих хитровато беше- ммммм това определено е знак, че нещо пак ще се заформи в Портала :dancing yes: .Шегата на страна, постановката е хубава и аз се радвам, че имах шанса да я гледам на П...сцена и затова ви я препоръчвам най- горещо:

"..."Пигмалион" на ирландеца Бърнард Шоу, стъпва на мита и в новия прочит откриваме Пигмалион в образа на професора по фонетика Хенри Хигинс, който се влюбва в "ученичката" си, която прибира от улицата и по силата на един бас, превръща в изискана дама.

Диалогът е неописуемо забавен, а комичните ситуации в който се сблъскват двата свята - този на малката, но напориста цветарка и изискания Хигинс, ще ви побъркат от смях.

В Пигмалион на Шоу, творецът се влюбва в творението си, едва когато го загубва (както обикновенно става в живота)."

Изт.

2444720525_d88ffff4a1.jpg

Редактирано от Eлф
Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 108
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Щом самата тема е с толкова ръбове, нека ние сме по нежни...

Да!

Не само това, но и даже може да се посмеем малко от сърце.

Та в този дух на размисли искам да ви кажа, че всички години учене на граматика и правопис са напразни. Всичко е игра на мозъка и сетивата :))))))))

Вижте това

perfekten.jpg

:3d_164::3d_163:Къде е сега Фройд, да дойде да анализира тези грешчицииииии?:3d_065:

Елф, къде е тази постановка?

Интересна синхроничност..

Линк към коментар
Share on other sites

Веднъж ме контрираха, че това не винаги важи. Може би ако текстът е друг, четенето ще е доста по - затруднено. Този текст е стандартен, навсякъде се цитира. Пък и лично аз предпочитам правилно подредени думи. Представете си какво ще стане, ако Бог реши да разбърка природните закони. :lol: Ще настъпи хаос.

Линк към коментар
Share on other sites

Явно предният пост не е бил последен :3d_146:. Не мога да се измъкна просто хей така без да ви поздравя с едно прекрасно българско стихотворение което постоянно ми се натрапва в мисълта, но за съжаление не знам наизуст, така, че ще се наложи да цитирам:

БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Език свещен на моите деди

език на мъки, стонове вековни,

език на тая, дето ни роди

за радост не - за ядове отровни.

Език прекрасен, кой те не руга

и кой те пощади от хули гадки?

Вслушал ли се е някой досега

в мелодьята на твойте звуци сладки?

Разбра ли някой колко хубост, мощ

се крий в речта ти гъвкава, звънлива -

от руйни тонове какъв разкош,

какъв размах и изразитост жива?

Не, ти падна под общия позор,

охулен, опетнен със думи кални:

и чуждите, и нашите, във хор,

отрекоха те, о, език страдални!

Не си можал да въплътиш във теб

създаньята на творческата мисъл!

И не за песен геният ти слеп -

за груб брътвеж те само бил орисал!

Тъй слушам сè, откак съм на света!

Сè туй ругателство ужасно, модно,

сè тоя отзив, низка клевета,

що слетя всичко мило нам и родно.

Ох, аз ще взема черния ти срам

и той ще стане мойто вдъхновенье,

и в светли звукове ще те предам

на бъдещото бодро поколенье;

ох, аз ще те обриша от калта

и в твоя чистий бляск ще те покажа,

и с удара на твойта красота

аз хулниците твои ще накажа.

Пловдив, 1883

Изт.

P.S. А за пунктуацията, по подразбиране според ситуацията :dancing yes: въпреки, че тук пишещите сте перфектни и в това:feel happy:. Уча се постоянно от всички вас :hypocrite:.

Редактирано от Eлф
Линк към коментар
Share on other sites

Щом самата тема е с толкова ръбове, нека ние сме по нежни...

Да!

Не само това, но и даже може да се посмеем малко от сърце.

Та в този дух на размисли искам да ви кажа, че всички години учене на граматика и правопис са напразни. Всичко е игра на мозъка и сетивата smile.gif)))))))

Вижте това

perfekten.jpg

Оооо, аз колко честя правя такива грешки (разместване на букви от бързане, докато пиша по клавиатурата), само че бързо се усещам и още преди да поствам дадено мнение, поне 4 пъти съм си ги поправял преди това.

Такива грешки са чести за съвременния "компютърен" човек.

Линк към коментар
Share on other sites

полЮлей - думата няма нищо общо с нашия глагол "лЮлея" се, а идва от гръцки и означва "Много светлина". И понеже "много" е "поли", значи правилното е полИлей. И ако трябва да бъда съвсем точна, правилното академично изписване е: полиелей

Мона, позна ли текста си? В него има две грешки. Никъде в основните български речници не е посочено, че полилей се пише полиелей. Може би си го прочела в някакъв АКАДЕМИЧЕН РЕЧНИК, който аз не познавам. Твоят пример е аналогичен със сърдце и сърце. Защото полиелей е остарялата форма на думата, която се е използала от нашите деди /поради засиленото гръцко влияние/.

А втората грешка е в употребата на разговорната дума ЗНАЧИ.Тя трябва да бъде заменена. Ако искам да се заям малко повече, бих те ''захапал'' и за глагола идва. Думата не е човек. Ние можем да идваме и да си отиваме,но думите-не. Но може би си искала да се изразиш по-метафорично.

Похвален е стремежът ти към по-висок идеал /според Учителя/ по отношение на текстовете. Но нека не забравяме, че дори филолозите имат и друга работа ,освен да пишат във форума. И те често са много уморени. А и не всички пишещи са филолози.Ти можеш ли да караш влак или да решаваш трудни задачи ? Аз не мога.Ти мислиш ли, че в момента се знае как трябва да се пишат правилно някои от наречията? Аз мисля, че не се знае. Защото говоримият език изпревари много писмеността ни и правилата ,свързани с нея.А и много хора не спазват това ,което е написано в предговора на ПРАВОПИСЕН РЕЧНИК НА СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ КНИЖОВЕН ЕЗИК.

Дори и учителите нямат достатъчно знания или не са мотивирани, за да работят за повишаване на грамотността на учениците си.

В този форум има много по-малко правописни грешки, отколкото в другите форуми.Това означава ,че има някакъв стремеж към грамотно писане както от страна на потребителите му, така и от страна на модераторите.

Похвално е да се показват коректно грубите правописни грешки. Можем дори да се учим един друг. Има доста начини,за да разбереш как се пишат някои думи.Филолозите ги знаят. Но нека не превръщаме форума в изпит по езикова култура.Защото основната му цел е ДА СЕ СПОДЕЛЯ.Някои го умеят по-добре, а други-по-зле. Но хората са с различни възможности.Както се казва-пъстър свят.А може би в това е чарът му. А този форум...е част от света. Нали, Мона?

Линк към коментар
Share on other sites

Ето една забавна приказка за Българския език. :dancing yes:

"

На другия ден (след първия учебен час), отивайки към училището, Бог отдалече чул неизмерно голяма врява в класната килия.

Убързал (заскорил) той крачка и когато прекрачил прага на килията – що да види: един отличник налегнал клетия двойкаджия на килията и обезформя носа му…

„О! О! О…! – извикал към тях Бог – Какво произхожда тука!?”

Двамата мушмороци се вдигнали на крака, което за двойкаджията било много по-трудно, и виновно навели носове (единият от които кървящ и обезформен).

„Всичко започна със житото…” – понечил да обясни един ученик от класа, но отличника веднага го прекъснал:

„Ето… и тоя не знае! Не е правилно да се казва „със жито” ами „с жито”!”

„Аха…! Ясно!” – веднага си направил извода Бог.

„Я, ти ми кажи Трифончо (така се казвал отличника), колко „с-ъта” ще чуем от тебе, ако бързо, на три пъти изречеш „с жито”? Няма ли да чуем само половин „с” ?” – изсмял Бог.

„Съмнявгам се” – отговорил замислено Трифончо.

„Ами не се съмнявгай, ами го изречи!” – изкомандвувал му строго Бог, защото той съвсем не одобрявал когато някой се съмнявга.

„с жито,..жито,.жито” – бързо изрекал Трифончо и престанал да се съмнявга.

„Значи – отсякъл Бог – забравете за правилото „с” и „със”. И за да не се повтаря подобно обезформяне, – посочил той кърващия нос на двойкаджията – забравете и за „в” и „във”. Всеки може да слага колкото си иска „с” и „в”, защото това никак не променя смисъла, и не пречи на произносянето. Как сега този клетник с разбит нос ще произносе каквото и да е, колкото и вярно да е то?” Така Бог и във втория си учебен час продължил да обогатява възможностите за Българското културно наследство.

Само отличниците не винаги ползват това неправило, което кара езиковедите да се съмнявгат, дали да се доверят на Бог и да го изключат от граматиката.

Тука е мястото да поговорим за това кой как се съмнявга.

Сигурно някои от вас си мислят, че неправилно изсмявам „съмнявга” вместо да кажа „съмнява”.

Ако се хващате за едната буквичка, искам да ви изсмея, че точно тя е затрила смисълът и го е направила човек да се съмнява, вместо да се съмнявга.

Както вече се смяхме в предните серии на приказката, Българите са най-добрите кореновачи на думичките.

Нищо не може да убегне на Българина, когато иска да го изкоренува, но по някога между нормалните Българи се срещат и отличници, които обезформят не само носове но и думички.

Думичката „съмнявам (се)”, мили дечица, произхожда от „съм” и „нявга”.

По времето когато Българите измисляли езика (който всички са ползвали, преди вавилонския строеж), те много точно ползвали корените, представките, надставките и съставките на думичките. Те никога (НИКОГА) не държали на членуването и всичките граматически правила. Граматиката е възникнала поради нужда от учителски работни места.

Ще ви разкажа за отличната промяна на „съмнявгам (се)”, но преди това искам да знаете, че всички думички в света произхождат от Български език.

Това много добре се знае от новите Български историко-води.

Никакви други езици не предат пред Българския език. Всякакви инсинуации (това също е българска дума), че някой друг език е по-велик от Българския са съмнявгашни.

Искате примери!?

Ето:

“car” на английски значи кола / автомобил и се произнося “кар”, което идва от Българското „карам (кола)” (не от „карам (се)”)

“stop” естествено идва от Българското „стоп”, което неправилно се изписва по пътните знаци с латински букви.

Всички (ВСИЧКИ) думички в чуждите езици са с български корен, освен една – „Мадара”.

Тази думичка, мили дечица идва от времето когато в България живял един англичанин, който много обичал да се хвали. Винаги, когато се опитвал да помисли, че е направил нещо правилно, той викал майка си да се похвали: „Mother – извиквал той – ду ю лайк ит?” – което значело „Мадар, харесваш ли го?”, от където му останал прякор „Мадара”.

И щото много обичал да се хвали, решил да си издяла в една скала портрет по време на лов. Този портрет естествено носи неговия прякор (защото изобразява него) и от там селото взело името „Мадара”.

О, щях да забравя да кажа, че mother на английски значи „майка”, която думичка (майка) неправилно се ползва от руснаците за „потник”, ама това идва от голямата загриженост на руските майки, които винаги питат децата си „облече ли си потника?” Много се разсмях и не остана време да ви изсмея за „съмнявгам (се) ”, но приказката продължава мили дечица, и никой няма да се отърве от това изсмиване.

Приказката продължава, мили дечица.

Нищо лично, към никого, случайно попаднах на тази приказка и ми стори подходяща за темата.:dancing yes:

Редактирано от didi_ts
Линк към коментар
Share on other sites

Да, мозъка още стотици години ще си остане милиарди пъти по съвършен от компютъра.

И сега опитите за on-line преводи са по примитивни и от езика на ... Петкан, но той поне е влагал интонация, което е напълно невъзможно за компютъра.

Невъзможна за компютъра е и граматиката!

Линк към коментар
Share on other sites

Редовно се употребява в медиите дори неправилното НЯКОЙ вместо НЯКОГО. Разбирам стремежа да се доубият остатъчните падежни форми, но КОЙ И НЯКОЙ звучи като неграмотност или изказ на чужденец. Правилната книжовна хорма е КОГО/НЯКОГО.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Забелязала съм често да се бърка думата израснал - с израсТнал.

Това съвсем не е признак на неграмотност, а особеност на българските глаголи (които определено са сложна материя).

Глаголът израсна е от свършен вид и неговата основа е "расн" - ето справка тук

Другата основа е "раст" - но тя е на глагола от несвършен вид - раста -еш, -е... тук . Както се вижда от справката за формите на глагола, той никога не се употребява с "н".

Този Онлаин правописен речник е много добър!

Линк към коментар
Share on other sites

Ей това написах преди време във връзка с тая тема - в чата.

По принцип съм съгласна с нуждата да се обръща внимание на правописа, но някои неща са си естествено развитие на езика, което е неизбежно. Думата сърдце например действително от историческа гледна точка е по-правилна, защото тя по-точно предава индоевропейския корен *k'erd, от който се е развила думата в отделните индоевропейски езици. И всъщност формата "сърце" е един пример за опростяване на езика, което става непрекъснато, но в случая това опростяване е било прието за норма, в други случаи не. Тоест развития от сорта на "италянски" може и да не звучат добре в ушите на някои хора, но също са естествено развитие на езика. Разбира се, добре е да се съблюдават стандартите за писане, но е добре и тези стандарти да се напасват на реалното развитие на речта. Преди години беше задължително да се пише "усъвършенствува", което впрочем е исторически погледнато по-правилната форма, но ето че днес всички пишем усъвършенства и това е стандартната ни граматика. Казвам това като исторически лингвист. Дългото ми занимание с древни езици и тяхното развитие ме е накарало да съм по-малък педант на тема правопис. Добре е да си учим децата да пишат правилно, но нека не забравяме, че това е само една социална норма, а езикът е нещо друго. Той се управлява в действителност от други закони, свързани с комуникацията, с нейната ефективност, а не с понятия за правилно и грешно.

Линк към коментар
Share on other sites

италянски - в моите уши - свикал съм италиянски. но италия няма да стане италя, италия е по-италянско

Линк към коментар
Share on other sites

Аз знам няколко истории за любимите ми светии- Свети 40,60,100 и 200W ... въпрос за фасонка и крушка, ... главния герой- токът

Много точно попадение мисля, за системата на човека при събуждане на горните 2 чакри.

А къде е фасунката, ще ни светнеш ли?

Май освен злоба и 5 лева друго не мога да привлеча, по закона за привличането...

Уважаеми съфорумци. Изобщо не става дума за злоба, но тъкмо се занимавам с историческа лингвистика, пиша, и тия последни писания ми избодоха очите.

Думата е фасунга - славизиран вариант с окончание -а за женски род на немската дума Fassung.

Глаголната форма е привлека (2.л. привлечеш). Това, ако не се лъжа, е първата палатализация в славянските езици, при която "к" става на "ч" пред преден вокал, какъвто в първо лице липсва, за разлика от второ.

Стига сме чепкали шапките, че овапцахме българския език. (Думата "овапцах" пак е славизиран вариант, със славянската представка о-, на иначе гръцката дума "вафо", нямам гръцки букви тук, за да я напиша, с аорист - "евапса". Оттам и ние сме почнали да "вапцаме" - да "мажем" тоест).

Нямам нищо против това да бъде преместено в темата за българския език.

Редактирано от azbuki
Линк към коментар
Share on other sites

Забелязала съм често да се бърка думата израснал - с израсТнал.

Това съвсем не е признак на неграмотност, а особеност на българските глаголи (които определено са сложна материя).

Глаголът израсна е от свършен вид и неговата основа е "расн" - ето справка тук

Другата основа е "раст" - но тя е на глагола от несвършен вид - раста -еш, -е... тук . Както се вижда от справката за формите на глагола, той никога не се употребява с "н".

Този Онлаин правописен речник е много добър!

Всъщност нещата са малко по-сложни и е необходимо да се обясни какво е свършен вид на глагола. Българският език е доста сложен и има нещо като три степени на "свършеност". Това се вижда най-добре във формите за минало време. Примерно:

Пишех, писах и написах

Първата форма е на имперфект. Втората е старият аорист. Всъщност аористът е нещо като минало свършено, действие извършено наведнъж, а не повтаряемо и продължително, както при имперфекта. Но чистата форма на аорист (писах) без представка отново означава повтаряемост и продължителност, но този път действието се разглежда цялостно като приключило, въпреки че преди приключването си се е повтаряло. Третата форма е глаголът с основа на аорист плюс представка, което изразява наистина еднократно действие.

По тази логика има форми растях, раснах и израснах (но има и форма израствах). Основата на имперфект е раст-, на аорист расн-. Дотук лесно. Но основата расн- не се отнася до всички свършени форми на глагола. Примерно: израствам, а не "израсвам", подрастващ, а не подрасващ, а иначе "раста", "растящ" - без представки. Според мен неспазването на правилото при някои форми в сегашно време и при сегашните причастия се дължи на това, че сегашното време и съответното му деятелно причастие по принцип граматически се разглеждат като "несвършени" форми на глагола, т.е. съответстващи по-скоро на имперфект. Има една такава логика в граматиките на старите езици.

В руския се наблюдава пък нещо съвсем различно, там свършената форма на сегашно време изразява всъщност бъдеще:

Начну, но начинаю и т.н.

По принцип са объркващи тези различни степени на "свършеност" в различните славянски езици. Докато определени представки по принцип се използват за образуване на свършен вид на глагола, тези форми с представки не винаги се третират като свършени от граматиката и не винаги се свързват със свършената форма на глагола.

На руски го има същото: читаю, прочитаю и прочту. Формата прочитаю е нещо като българската "израствам" - нещо средно между свършен и несшършен вид на глагола, с представка, но върху основата на глагола от несвършен вид. Останалите славянски езици тази сложнотия я нямат поне във формите за минало време, а в българския се наблюдават същите три степени и там.

Със сигурност граматиките това някак си го формулират и обясняват теоретически, но това са моите наблюдения.

П.П. А в сегашно време на български се явява следното още по-объркващо нещо:

раста, расна, израсна, израствам

Същата "троица" като в минало време. Думата "израсна" всъщност не е истинско сегашно време, а съответства на руското "прочту" като начин на образуване, но тези форми в българския език не се използват самостоятелно, а бъдеще време образуваме аналитично. Формата се използва само в комбинация с частици като: да израсна, ще израсна... И тази форма май е старият конюнктив - не ми се рови да проверявам.

Редактирано от azbuki
Линк към коментар
Share on other sites

По тази логика има форми растях, раснах и израснах (но има и форма израствах). Основата на имперфект е раст-, на аорист расн-. Дотук лесно. Но основата расн- не се отнася до всички свършени форми на глагола. Примерно: израствам, а не "израсвам", подрастващ, а не подрасващ, а иначе "раста", "растящ" - без представки. Според мен неспазването на правилото при някои форми в сегашно време и при сегашните причастия се дължи на това, че сегашното време и съответното му деятелно причастие по принцип граматически се разглеждат като "несвършени" форми на глагола, т.е. съответстващи по-скоро на имперфект. Има една такава логика в граматиките на старите езици.

Като се замисля, тук съм написала една глупост. Всъщност при формите "израствах", "израствам" и т.н. не става дума за сегашно време, а за наставката -в-, която се свързва с основата на глагола в несвършен вид. Категорията време тук според мен не играе роля. Но ме мързи да ровичкам из граматики за потвърждение... :-)

Според мен тук става дума за това да се разграничи понятието за "свършеност" като обозначаващо вида действие, което изразява глаголът, и понятието за "свършеност" по отношение на основата на глагола, която се използва за образуване на формата. Впрочем, когато става дума за основите на глаголите, по-добре да се говори за основа на сегашно време и на аорист - нещо напълно разбираемо за старогръцкия и старобългарския, но объркващо за познаващите само съвременния български език. В съвременния български език е станало едно преплитане на граматическите категории аспект (свършен или несвършен) и време при глаголите, като старият имперфект, градящ се върху сегашната основа на глагола, е залегнал в основата на минало несвършено време, а старият аорист - в основата на минало свършено време. В старобългарския обаче понятието сегашна основа и основа на аорист не са свързани с определено време, а засягат всички времена, и всички наклонения, вкл. конюнктив, от който в съвременния български има само останки. не съм специалист по съвременна българска граматика, затова и аз ги преплетох нещата.

Редактирано от azbuki
Линк към коментар
Share on other sites

  • 8 months later...

Отговорността да познаваме и изучаваме езика си е част от културата ни като българи.Нашият изказ е благозвучен и мелодичен, така го чувствам.Някои медии имат предавания, които държат будно българското съзнание с проблемите, новостите в езика ни-правописа, правоговора.Имах предвид предаването "Библиотеката" на БНТ. Позабравихме навика да ползваме тълковен и правописен речник, което е жалко.Не би трябвало да е така, навлизат все повече чуждици в речта ни.За чужди думи, които нямат еквивалент на българските съм съгласна с употребата им.В другия случай, когато използваме чужди думи, за които пък имаме български говори за културата ни на изразяване на какво ниво е.Мисля, че е граждански дълг за всеки да държим на чистотата на езика ни, да го запазим за и за бъдещите поколения.Това ни запазва като народ и култура.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 year later...

Първият ми съквартирант, казваше че английският език е по - красив от българския, кефеше се на разни англоезични песнички, припяваше си ги, говореше на английски с разни непознати през интернет. Но това, което ме дразнеше е твърдението му, че английският е по - хубав от българския и че на български не могат да се правят толкова хубави песни. Беше видял, че се дразня от това му твърдение и понякога като че ли нарочно го повтаряше. Мисълта, че може нарочно да го е правил е по - дразнеща от това, че го е казвал. Сега може би нямаше толкова да ми пука за твърдението му - да си твърди, каквото си иска (е, не баш всичко, каквото си иска де... :D). Най много ме е дразнил не с чуждопоклонничеството си, а с това че ми е пречел да уча, понякога и да спя (а накрая на съвместното ни живеене ми направи и един номер, за да повярвам, че случилото се е паранормално : явно беше видял адресите, които посещавам в интернет и беше разбрал за духовните ми интереси; тъпото бе, че може би пред него допуснах възможността да се е случило нещо необичайно, а той се правеше на сериозен - кой знае как са ми се смяли с неговото другарче; ако бях по - лош щях да му изпратя по пощата използваните за номера предмет, както и да се оплача на майка му и баща му, когато идваха да събират багажа му : защото тогава вече бях зацепил откъде са тези предмети и как са се озовали еди къде си и че е трябвало да ги вадя с ръка заличавайки неговата мизерия...).

Ако изръси това за английския език пред скинари на улицата, дупе да му е яко ...!

Веднъж беше изръсил нещо от рода на :"Да забравим глупостите дето са били едно време с Турция, да сме приятели, защото Турция може да ни дава пари и да ни помага." Турция да ни помагала - та тя дължи на потомците на тракийските ни бежанци милиарди долари (повече от 10 милиарда са), по силата на Ангорския договор и не им ги връща. Да ни помага щяла. Пък и кой ще ти помогне безвъмездно ? Еххх, илюзии, невежество, напоследък и промиване на мозъци... Да забравим историята си ? Определено НЕ бих искал да го правим. Сигурно майка му и баща му са търгували и с турци, и нашия "айде да забравим тия глупости" (без аз нищо да съм му говорил преди това по тези въпроси). Кат` искаш забравяй. Не казвам да не търгуваме с някого или да не поддържаме добри отношения, не казвам да мразим еди кого си - напротив. Но това не означава да хвърчим в облаците и да забравяме миналото си.

Ако някой чужденец ми каже, че българският език му харесва повече от родния му, това може да ме поласкае. Но предпочитам този човек да обича своя език повече от моя. Без значение, че се кефя на разни разбираеми или неразбираеми чужди песни, аз повече обичам родния си език.

Редактирано от Христо
Линк към коментар
Share on other sites

Вярно е, че някои биха могли да се постараят...

... например филолозите и журналистите :3d_138: да ни споделят

защо всеки следващ випуск е с все по-слаби познания по родния си език, :3d_112:

както и защо вестниците "случайно" използват все повече чуждици, разговорни фрази и диалекти... :3d_132:

Аз като филолог бих казала следното :

1. Неграмотно написани учебници - всеки от вас, който има ученик от 1 до 12 клас ще разбере за какво говоря. Учебниците вместо да учат, те дезинформират и детето не може да разбере кое в крайна сметка трябва да запомни;

2. Неграмотни учители - да не казвам колко колеги просто НЕ ПРЕПОДАВАТ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, а залагат на литературата!!! Дори аз самата имах такава учителка по БЕЛ от 8 до 12 клас. Не ми се говори с какви грешки станах студентка, но за мое щастие попаднах на учители и вече мога да пиша правилно - просто, така е като няма кой да те научи!

3. Влиянието на интерактивни среди като интернет, телефон, телевизия. Да не забравяме, че правилният език е КНИЖОВНИЯТ ЕЗИК, А НЕ РАЗГОВОРНАТА РЕЧ. Именно факта, че разговорната реч стана официалният език в Бг, защото на него се говори по Тв и в нета е също важна причина за масовите граматически грешки. Ако хората четяха повече художествена литература, а не само форуми и чат, щяха да разберат кое как се пише, но... кой ще седне да чете, при положение, че може да видиш в нета някой, който вече го е разказал...

Това е според мен - скромно мнение на леко запознат с проблема филолог :)

Линк към коментар
Share on other sites

Аз знам няколко истории за любимите ми светии- Свети 40,60,100 и 200W ... въпрос за фасонка и крушка, ... главния герой- токът

Много точно попадение мисля, за системата на човека при събуждане на горните 2 чакри.

А къде е фасунката, ще ни светнеш ли?

Май освен злоба и 5 лева друго не мога да привлеча, по закона за привличането...

Глаголната форма е привлека (2.л. привлечеш). Това, ако не се лъжа, е първата палатализация в славянските езици, при която "к" става на "ч" пред преден вокал, какъвто в първо лице липсва, за разлика от второ.

Прав си - първа палатализация е: к г х след е и стават ч ж ш . Има много примери, но не ми се пише сега. Успех с историческата лингвистика - не се взима лесно този изпит, но има и по-сложни от него :)

Линк към коментар
Share on other sites

2. Неграмотни учители - да не казвам колко колеги просто НЕ ПРЕПОДАВАТ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, а залагат на литературата!!! Дори аз самата имах такава учителка по БЕЛ от 8 до 12 клас.

Познато ми е.

Линк към коментар
Share on other sites

То това си е за тема Забавно де ... :D

Нещо ново и за филолозите. ^_^ Не знам за кой език става дума, не е уточнено...От профила на потребителя не личи да е испанец. Е, никът му може да мине за испански, но със същия успех би могъл да е английски. Коментари към португалска песен :

Пее се на португалски! Колкото и да не ви се иска този език е наи-близко до нашия... Няма по шоден език от техния. Лично аз мн се радвам да видя толкова зарибяваща песен. Момчето я пее перфецтно, е... и гаджетата не са му в повече! Страхотна е!!!

по-шоден исках да кажа...

Предполагам, че има предвид "сходен". Питал съм го кой е този нашия език, чакам отговор. :D Щото аз не знам българския и португалския език да са много сходни... :3d_039: Да отбележа, че наоколо не се виждат коментари, в които да става дума за това какъв е езикът от песента, нито пък някой е изразил недоволство, че португалският е (уж) най - сходният с българския. :D Братята португалци - та то тяхното език ли е, те направо си говорят на български диалект. Всичко що си бъбрят, перфектно им разбирам. :lol:

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

От години ми прави впечатление следното : умни хора (учители, преподаватели, политици), казват "тЪзи", вместо "тази". На мои колеги също им е правило впечатление подобно произношение при отделни преподаватели - не че са ми казвали, но съм разбрал от отделни техни реакции. Умни хора, големи хора, някои на средна възраст, защо ли изричат тази дума грешно...Кога ли ще спре неправилната и употреба...

Линк към коментар
Share on other sites

От години ми прави впечатление следното : умни хора (учители, преподаватели, политици), казват "тЪзи", вместо "тази". На мои колеги също им е правило впечатление подобно произношение при отделни преподаватели - не че са ми казвали, но съм разбрал от отделни техни реакции. Умни хора, големи хора, някои на средна възраст, защо ли изричат тази дума грешно...Кога ли ще спре неправилната и употреба...

Фонетичното явление, което ти е направило впечатлени се нарича редукция . При нея а звучи като ъ , е като иилифон, биберон /правилно е беберон/), о като у (убощар) . Не е граматически правилно, но е характерно за разговорна реч. А както вече споменах, има тенденция разговорната реч, която е разновидност на книжовния език, да завзема все повече езиково пространство и да се пренася от улицата и дома в училище, на работа и по институциите.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...