Пламъче Добавено Януари 30, 2010 Доклад Share Добавено Януари 30, 2010 Лицемерието е навсякъде около нас.Ласкаят ни,а какво правят зад гърба ни разбираме понякога твърде късно.Лицемерът е постигнал целта си, а за нас остават огорчението и обидата.Няма човек,който да не е пострадал от лицемер. Моят начин на "спасение" е прекъсване на отношенията с лицемера. Вие как се справяте? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Януари 30, 2010 Доклад Share Добавено Януари 30, 2010 Вие как се справяте? Опитвам да ги разбера. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Януари 30, 2010 Доклад Share Добавено Януари 30, 2010 (edited) Истинската причина за съществуването на лицемерието (не на лицемерите, защото такива биологични видове не съществуват) са хората, които обичат ласкателствата и не се чувстват комфортно, когато се говори искрено. Родителите на лицемерието са суетата и гордостта на човека, който после се чувства жертва на лицемерието - той дори не осъзнава, че сам е създал това, което съди. А другият, които е принуден или изкушен да използва лицемерието, за да постигне нещо или просто да поддържа нормални отношения е по-скоро жертвата отколкото виновникът. Как се справям с хората, които се опитват да ме накарат да ползвам лицемерие, когато общувам с тях? Показвам им, че ми е все едно какво мислят за искреността ми и начина, по който общувам с тях. Изборът е техен - дали да продължат да общуват с мен така или да се отдръпнат. Те са свободни да общуват с мен както намерят за добре. Ако се опитат да ми губят времето с ласкателства, отклонявам разговора към нещо конкретно, което има да се коментира или свърши. Има един друг момент - дали понякоа не окачваме етикета "лицемерие" на поведение, което е просто сърдечно и по-емоционално отколкото сме свикнали да виждаме? Как да направим разлика между ласкателството и искрената топлота и сърдечност? Може би често хората просто не умеят да ги изразят по адекватен начин и те звучат като ласкателства? И откъде можем да бъдем сигурни какво точно е било казано от този човек зад гърба ни, след като не сме го чули с ушите си? А, да добавя, че не съм съгласна с това - лицемерието е навсякъде около нас. аз лично общувам с много много хора на ден и то в позиция, която предполага лицемерие към мен - но не съм срещала досега такова освен в много редки случаи - и за тях не съм сигурна дали мога да ги нарека така. Редактирано Януари 30, 2010 от Донка АлександърТ.А. 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Януари 30, 2010 Доклад Share Добавено Януари 30, 2010 Лицемерите Как се справяте с тях? Интересна тема. А ние за какви се мислим? Може би сме идеални Как е възможно да се дават такива определения за хората, след като всеки има по всичко от всичко? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Януари 30, 2010 Доклад Share Добавено Януари 30, 2010 По-интересен въпрос е как се справяме с лицемерието вътре в нас и многото му лица? Как го правите? Може би ако с това се справим, автоматично ще спрем да привличаме лицемери вън от нас То... нищо не е случайно. От всичко можем да вземем поука... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shining_star Добавено Януари 30, 2010 Доклад Share Добавено Януари 30, 2010 Лицемерието е навсякъде около нас.Ласкаят ни,а какво правят зад гърба ни разбираме понякога твърде късно.Лицемерът е постигнал целта си, а за нас остават огорчението и обидата.Няма човек,който да не е пострадал от лицемер. Моят начин на "спасение" е прекъсване на отношенията с лицемера. Вие как се справяте? Случвало ми се е. И аз така се справям Срещала съм ги много: "добър ден, добре дошла... с усмивка... маси с ядене и пиене... и после нож в гърба. Да, разбираш го твърде късно. Разбираш го когато вече е свършено. Баща ми обичаше да казва: Преди поне се знаеше кой е врага. Сега и това не знаеме...Спомням си, бях отишла на нова работа, и нещо си говорехме с една колежка, и тя ми каза: не говори. Тука недей да говориш, не знаеш кой какво ти мисли.Та, беше време, когато се срещахме по трасето с лицемерите. Сега вече не се срещаме Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Януари 30, 2010 Автор Доклад Share Добавено Януари 30, 2010 лицемерието (не на лицемерите, защото такива биологични видове не съществуват) Лицемер е определение за човек,който лицемери. Страхувам се само да не превърнем лицемера в биологичен вид с толерантността си! Да посрещаш с усмивка и търпение някой който не ти допада е любезност.Любезността не е навредила на никого.Тя е част от доброто възпитание. Да ласкаеш някого,да му се правиш на приятел,да го предразполагаш да споделя а после да го "накиснеш" където трябва-това е лицемерие. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Януари 30, 2010 Доклад Share Добавено Януари 30, 2010 (edited) Всички ние сме големи хора и подобни определения не може да се дават с лесна ръка. Всеки от нас е бил лицемер в етап от живота си и ние не сме жертви на лошите лицемери. Нито на никого. Ако поемем собствената си отговорност пред света, никой няма нито да ни е крив, нито виновен. Ако сме наранени, първо трябва да потърсим вината у самите себе си. Лесно се дават определения. А пред непознати, най-лесно се жалваме. Редактирано Януари 30, 2010 от Мона Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Януари 30, 2010 Доклад Share Добавено Януари 30, 2010 Малко посоки за размисъл с мисли от Учителя: "Виждаш един човек пълен с желание за мъст, но лицето му е усмихнато, весело, крие интимното си намерение. Това е лицемерие, това е скритото в природата. Като попадне в отрицателните течения на природата, без да иска, човек се поддава на тези влияния и става проводник на злото. Злото не е индивидуална проява, но колективна. Отрицателните енергии на природата минават и през разумните и възвишени същества, но те знаят, как да постъпват с тях, къде да ги приложат." източник "Човекът на новото се отличава по това, че изключва от себе си всякаква лъжа, всякакво лицемерие, всякаква грубост. Направи ли някаква погрешка, той веднага я изправя. Ако брат му съгреши по отношение на него, той е готов веднага да му прости. Прости ли веднъж, той забравя погрешката му. Как постъпват сегашните хора помежду си? Някой обидил някого - и веднага иска извинение. Обиденият го прости, но после разправя на всички как го е обидил. Това е човешко отношение, но не и отношение между души. Обиди ли те някой и му простиш, забрави всичко. Създай нови, чисти отношения с него." източник "Гордостта ... кара човека да се държи нависоко, а същевременно и да лицемери. " източник "Казано е в Писанието: „Мъдростта, която е отгоре, първо е чиста, после мирна, приветлива, благопокорна, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна.“ (– 17 ст.). – Мъдростта е чиста. Това значи, че небето на мъдростта е ясно, дава условия за придобиване на знания." източник "Когато приемете любовта, трябва да я предадете, както сте я приели, без лъжа и лицемерие. Какво правят младите моми и момци? Като се влюбят, те външно се представят безразлични един към друг. Вътрешно горят от любов, а външно се представят хладни и незаинтересувани. И обратното се случва, външно дават вид, че са влюбени, а вътрешно – студени. И едното, и другото положение са неестествени. Не всичко, което минава през човека, е негово. Има чужди състояния, на които той се натъква. Това показва, че много фактори оказват влияние върху човешкия живот. Пазете се от чуждите влияния. Ако се натъквате на тях, не се страхувайте, не ги избягвайте, но изучавайте ги като предметно учение. Минавате край едно умряло куче. Не бягайте веднага, но спрете се и помислете, защо е умряло на пътя, защо мирише и т. н. Неприятна е миризмата на умрялото куче, но помислете, че и у вас има мисли и чувства, които миришат лошо. Потърсете причината за тях, за да намерите начин да се освободите от влиянието им." източник "Някой се изправи на молитва и заеме положение на добър, благочестив човек. Щом свърши молитвата си, започва да се кара с жена си, с децата си, със слугите си. Това не е правилно отношение. Какъвто си към Бога, такъв ще бъдеш и към хората. Бог не търпи лицемерие. Ще бъдеш мек, добър и снизходителен към погрешките им. Техните погрешки са и твои погрешки, но ти не ги виждаш. Как постъпи Христос с блудницата, която доведоха при Него? " източик "Павел казва: „Във всичко представяме себе си като служители Божии, в търпение голямо, в скърби, в нужди, в утеснения, в биене, в запирания, в бъркотии, в трудове, в неспане, в неядене.“ (– 4 и 5 ст.). Той изброява всички отрицателни положения, през които човек минава. И, като противоположни на тях, поставя други положения: „С чистота, с благоразумие, с дълготърпение, с благост, с Духа Светаго, с любов нелицемерна, със словото на истината, със сила Божия, с оръжия на правдата в дясната ръка и в лявата.“ (– 6 и 7 ст.). – Това са положителните оръжия в ръката на човека, с които трябва да работи." източник "У религиозните хора има една слабост, която е светска. Разправяха ми в едно светско семейство в България, които са ходили много хубаво облечени, винаги издокарани, богати хора, сготвили коприва и тъкмо сядат да ядат, идват им гости. Те скриват копривата, за да не кажат хората, че тези богати хора се хранят с коприва. Срам ги е. Религиозните хора пък, за да покажат, че са много религиозни, ще вземат - има такива православни - само сух хляб да ядат и по малко ще дъвчат сухия хляб. Даже и сол няма в хляба, за да покажат, че са много свети. А пък другите ядат ястие на същата маса. Това е религиозно лицемерие." източник "Затова е позволено човек да прави добро в съботен ден. - Човек трябва да излезе извън своя егоизъм, да отвори душата си за Божественото слънце, да излезе от рамките на сегашните си възгледи. Сегашното човечество е пълно с лицемери. Гледам, мъж и жена вървят тихо, благочестиво, но едновременно и двамата се контролират, да не би единият или другият да поглежда тук - там. "Религия!" Когато мъжът го няма, жената е свободна да си поглежда където иска, но дойде ли мъжът, жената става благочестива. Така е и с мъжа. Това било "религия!"" източник "Христовият закон е следният: никога не мислете, че вашата сестра е лицемерна или лоша." източник "Та най-напред Христос иска да изпъдите из сърцето си воловете, кокошките, конете, вълците, лисиците, които са оцапали вашето светилище. Знаете ли кои са тия вълци и лисици? У вас има лисици и вълци, аз ги виждам – хем с дълги опашки, с червена козина, с големи зъби и нокти. Вашата омраза – това е вълк, вашето лицемерие – това е лисица. Защо ви е тази лисица, каква полза ще ви принесе тя? Никаква. Изпъдете всичко навън и турете в себе си ред и порядък." източник "Не прескачайте плета на вашите възлюбени. Откажете се от донжуанството. – “Искаме да бъдем щастливи.” – Откажете се от стария живот, от вашия Дон Жуан, от лъжата и лицемерието. Христос казва: „Горко вам книжници и фарисеи! Горко вам лицемери!” България се нуждае от честни и достойни българи, от честни мъже и жени, със здрав гръбнак, които да плащат своята дан на Бога и на народа." източник "Мина вече старото време. Иде новото време, иде на власт партията на Божията Любов. Горко на лицемерите, крадците и лъжците! Иде новата партия, която ще повдигне всички народи и общества, всички църкви и училища, всички семейства и родове. Всички хора ще се облекат в бели дрехи, символ на Чистота. Нека всички жени се облекат в бели дрехи и платят първо данта си на Бога, а после на кесаря. Бъдете смели и решителни и кажете в себе си: “Понеже дадохме данта си на Бога, можем вече да служим на народа доброволно и с Любов. Научихме вече какво значи истинско служене.”" източник Пламъче и АлександърТ.А. 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Януари 30, 2010 Доклад Share Добавено Януари 30, 2010 Нека първо да уточним какво разбираме под „лицемерие“. Аз под „лицемерен човек“ разбирам противоположното на „искрен човек“. Това включва две неща: 1) да казва истината и 2) да е открит. Значи лицемерите са прикрити. Те използват маски за да ни покажат едно фалшиво лице и да прикрият истинските си намерения. Като се замисля, почти всички хора си поставят маски – съзнателно или не, водени преди всичко от различни комплекси и страхове. Повечето не го правят с лоши намерения. Просто им е трудно да са открити. Но това какви са мотивите на човека няма никакво отношение към това дали е искрен или е лицемер. Човек може да е с разрушителни намерения и пак да е открит и да казва истината по отношение на тях. Може да е с добри намерения, но да заблуждава околните по отношение на своите намерения, поради притеснение от това, как ще го възприемат. Кой от двата случая е за предпочитане? АлександърТ.А. 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Атлантида Добавено Януари 30, 2010 Доклад Share Добавено Януари 30, 2010 Прикрит, затворен, необщителен човек- поради страх, комплекс или съвсем други причини, това е мноооооого далече от лицемерието. Ласкателството също има много малко, защото е просто безкритично хвалене на съмнителни достойнства. В лицемерието има доста голяма доза непочтеност и подлост. Двуличникът е човек, който се прави на твой приятел, най-малко на добронамерен и в същото време зад гърба ти ти наврежда. Това е неговия начин за постигане на цел, за която инак няма достатъчно потенциал. Гадно е, че в повечето случаи успява да ти причини зло именно защото си му се доверил и си го приел. Непочтено е да се злоупотребява така, защото това руши един много хубав закон - да приемаш другия за добър и почтен до доказване на противното. Именно открити, сърдечни и искрени хора са поотенциални жертви на двуличниците. Когато са наивни и ценят приятелството. И после, пострадали от лицемери, могат да станат резервирани и прикрити. Опираме до наивността. Спомням си, след толкова години, дискусията която имахме в 5 клас в училище. Пренесох я и у дома с родителите ми. Защото учителката ми, която инак много обичах, твърдеше, че да си наивен не е хубаво. Аз не бях съгласна, не съм и сега. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Януари 30, 2010 Доклад Share Добавено Януари 30, 2010 Аз, обаче, като латерна ще повторя, кои сме ние, че да даваме определения на някой друг, че е лицемер. Аз мисля, че и ние сме такива, и всеки е такъв в определен и чест етап, от живота си. Или може би, всички тук са добри, ангели небесни ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Атлантида Добавено Януари 30, 2010 Доклад Share Добавено Януари 30, 2010 Естествено, че не. Те ангелите не бяха ли на небето ? Все пак далеч не всички пишещи тук са лицемерни. Но абсолютно съм съгласна, по-скоро можем да обсъждаме просто проява на лицемерие. Или съответно нахалство, грубост и т.н. В различни моменти и в различни ситуации всеки може да прояви лицемерие. Понякога и за да защити някого, може би. Вероятно може да се класифицира като благородно лицемерие. Отблъскващо е това, че дори и животните обикновено дават знак с ръмжене, опашка и т.н., когато смятат да нападнат. Мда..При тях май няма лицемерие. А ако някъде, хипотетично, са се събрали няколко бели ангела, защо изобщо биха "нищили" лицемерието. Или коя да е друга тема. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ирина - Horus - Чебурашка Добавено Януари 30, 2010 Доклад Share Добавено Януари 30, 2010 Да, всеки в една или друга степен го е правил - и е разбирал колко е уморително. И за самият него, и за отсрещният (защото той рано или късно го усеща). В основата на всяко лицемерие, според мен, стои някаква форма на вампиризъм и кражба на енергия. Хора сме, не сме съвършени Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Януари 30, 2010 Доклад Share Добавено Януари 30, 2010 (edited) Лицемерието е навсякъде около нас.Ласкаят ни,а какво правят зад гърба ни разбираме понякога твърде късно.Лицемерът е постигнал целта си, а за нас остават огорчението и обидата.Няма човек,който да не е пострадал от лицемер. Моят начин на "спасение" е прекъсване на отношенията с лицемера. Вие как се справяте? Как се справям? - никак. Просто не обръщам внимание. И много често изобщо не разбирам, че са говорили нещо лошо за мен зад гърба ми. Или разбирам, но чак след (доста) време. И така ми е много добре. Може да е наивно, както казва Атлантида, но аз така съм си избрала Оказа се, че има кой да се погрижи и за лицемера, и за моята репутация. Понякога чак се плаша, защото "грижите" за лицемера често са много по-сериозни, отколкото аз въобще бих му пожелала, колкото и да съм обидена или ядосана - искрено им съчувствам тогава на хората, като разбера какви случки са им се случили, ако ли и да са постъпвали некоректно спрямо мен. Редактирано Януари 30, 2010 от Диана Илиева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Woqk Добавено Януари 31, 2010 Доклад Share Добавено Януари 31, 2010 Аз искам да подкрепя Мона - да кажеш на някой, че е лицемер и да го избягваш е отново лицемерие. Всеки е проявявал известно лицемерие все някога. Учителят веднъж разказва следната история за един влъхва(индуски мъдрец). Когато му дали една ябълка с думите "ето вземи тази круша", той я взел казал "много ви благодаря за тази чудесна круша" и в момента в който го казал ябълката се превърнала в круша в ръцете му. Не можем ли и ние да постъпим с лицемерието, както влъхвата с тази ябълка? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ян Добавено Януари 31, 2010 Доклад Share Добавено Януари 31, 2010 Аз искам да подкрепя Мона - да кажеш на някой, че е лицемер и да го избягваш е отново лицемерие. Всеки е проявявал известно лицемерие все някога. Учителят веднъж разказва следната история за един влъхва(индуски мъдрец). Когато му дали една ябълка с думите "ето вземи тази круша", той я взел казал "много ви благодаря за тази чудесна круша" и в момента в който го казал ябълката се превърнала в круша в ръцете му. Не можем ли и ние да постъпим с лицемерието, както влъхвата с тази ябълка? Не, ние не можем да постъпим всички както влъхвата. За да постъпим като влъхвата, е нужно да можем да четем мислите на събеседника до най-малкия детайл. Само тогава можем да съзрем дълбочината на коварството в лицемерието на противниковите мисли. Другото потенциално необходимото е да имаме 100% контрол над материята във физическият свят, усигуряващ ни превръщането на един предмет в друг, както Христос е превърнал водата в най-добро вино. Не случайно е казано , че Дявола не може да бъде излъган, но може да бъде надигран. Е,.. понякога и с неговите средства.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Януари 31, 2010 Автор Доклад Share Добавено Януари 31, 2010 Ако сме наранени, първо трябва да потърсим вината у самите себе си. Лесно се дават определения. А пред непознати, най-лесно се жалваме. Трябва ли човек да се чувства виновен за това,че е сметнал лецемера за приятел и му се е доверил?!Познавам доста прями и открити хора,които никога не лицемерят.Те са най-лесната "плячка". Когато си бил приятел с лицемер естествено е да споделяш с непознати-и да се окажат лицемери няма как да ти навредят. Моя добра познота пострада много от подобна "приятелка".Остана без съпруг,а много го обичаше. Въпросната "приятелка" и го отне .Но това е за друга тема. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Януари 31, 2010 Автор Доклад Share Добавено Януари 31, 2010 Лицемерието е навсякъде около нас.Ласкаят ни,а какво правят зад гърба ни разбираме понякога твърде късно.Лицемерът е постигнал целта си, а за нас остават огорчението и обидата.Няма човек,който да не е пострадал от лицемер. Моят начин на "спасение" е прекъсване на отношенията с лицемера. Вие как се справяте? Как се справям? - никак. Просто не обръщам внимание. И много често изобщо не разбирам, че са говорили нещо лошо за мен зад гърба ми. Или разбирам, но чак след (доста) време. И така ми е много добре. Може да е наивно, както казва Атлантида, но аз така съм си избрала Оказа се, че има кой да се погрижи и за лицемера, и за моята репутация. Понякога чак се плаша, защото "грижите" за лицемера често са много по-сериозни, отколкото аз въобще бих му пожелала, колкото и да съм обидена или ядосана - искрено им съчувствам тогава на хората, като разбера какви случки са им се случили, ако ли и да са постъпвали некоректно спрямо мен. Може би това е най-разумния подход.Ако трябваше да знаем какво става зад гърба ни, Господ щеше да ни сложи и чифт очи на тила. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Януари 31, 2010 Доклад Share Добавено Януари 31, 2010 Не знам защо е нужно да се спираме върху отрицателни качества. Не е ли по-добре да разбираме защо някой ги е проявил и да преработваме нашата си нагласа?... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Woqk Добавено Януари 31, 2010 Доклад Share Добавено Януари 31, 2010 Не знам защо е нужно да се спираме върху отрицателни качества. Не е ли по-добре да разбираме защо някой ги е проявил и да преработваме нашата си нагласа?... Всъщност това исках да кажа с примера с крушата. Преобразуването на ябълка в круша може да се отнася за нефизически плодове. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ян Добавено Януари 31, 2010 Доклад Share Добавено Януари 31, 2010 Не знам защо е нужно да се спираме върху отрицателни качества. Не е ли по-добре да разбираме защо някой ги е проявил и да преработваме нашата си нагласа?... Всъщност това исках да кажа с примера с крушата. Преобразуването на ябълка в круша може да се отнася за нефизически плодове. Ц. не може. Точно за нефизическите плодове още по-малко пък може да се отнесе. Защото на Новото вино му трябва нов мях. Сиреч на новия "плод" му трябва друг нов "зародиш" или ново "семе", около който/което да се образува и новият плод. Иначе само си форумстваме да си губим врмето, ако неразбираме същността на нещата. Старият, вехтият човек винаги ще лицемерничи. Лицемерието е част от проявленията на първородния грях. Ако се правим, че несъществува, лъжем самите себе си. Значи лъжем и тези които ни четат в неразбирането си на явлението лицемерие. Мъкаааа...., голяма мъкааа.... !!! Мое мнение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Woqk Добавено Януари 31, 2010 Доклад Share Добавено Януари 31, 2010 (edited) Не знам защо е нужно да се спираме върху отрицателни качества. Не е ли по-добре да разбираме защо някой ги е проявил и да преработваме нашата си нагласа?... Всъщност това исках да кажа с примера с крушата. Преобразуването на ябълка в круша може да се отнася за нефизически плодове. Ц. не може. Точно за нефизическите плодове още по-малко пък може да се отнесе. Защото на Новото вино му трябва нов мях. Сиреч на новия "плод" му трябва друг нов "зародиш" или ново "семе", около който/което да се образува и новият плод. Иначе само си форумстваме да си губим врмето, ако неразбираме същността на нещата. Старият, вехтият човек винаги ще лицемерничи. Лицемерието е част от проявленията на първородния грях. Ако се правим, че несъществува, лъжем самите себе си. Значи лъжем и тези които ни четат в неразбирането си на явлението лицемерие. Мъкаааа...., голяма мъкааа.... !!! Мое мнение. Или израза ми е неточен или мисълта. И двете са възможни. Все пак ще опитам за последен път да изложа виждането си по въпроса. А дали съм прав или не разбирам явлението лицемерие ми е трудно да установя, но допускам и двете възможности. Чел съм, че мистикът не вижда погрешките на хората - за него те не съществуват. Ние разбира се не сме стигнали още това ниво, а само обсъждаме как би трябвало да стоят нещата в идеален план. Лицемерието е нищо повече от една погрешка. А огромната вяра и любов са способни да трансформират не само физически или някакви нефизически плодове, ами и да изведат човека от смърт в живот. Има ли Възкресение? И има ли възможност "злото" да се измени и да стане добро? Или е някакъв трансцедентален зародиш, който е осъден на непромяна и вечни мъки? Конкретно погледнато човешкото съзнание, когато е поставено да гледа през правилната призма не вижда лицемерието на хората. Лицемерието не е някакъв "обективен и абсолютен факт", а е конкретна проява на човека и то доста субективна. И един интересен въпрос: - Какво е мислил Христа за Юда или как се е "справил" с него? Надявам се силно да не продължавам мъката. Редактирано Януари 31, 2010 от Woqk Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Vespertine Добавено Януари 31, 2010 Доклад Share Добавено Януари 31, 2010 Хех, Woqk Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Февруари 2, 2010 Автор Доклад Share Добавено Февруари 2, 2010 Сещате ли се за рекламата,в която поп блажи по време на пости?И това е лицемерие,но е вредно за самия лицемер. Може би е правилно лицемерите да се разделят на 2 групи-безопасен и опасен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.