Jump to content
Порталът към съзнателен живот

С деца или без деца по пътя на духовното развитие?


B__

Recommended Posts

Който както си подреди съдбата с деца или без деца по пътя на духовното развитие.Това е въпрос на личен избор и то свободен.Познавам семейства, които са приемали душата на дете когато нямат възможност да имат собствено.Но по принцип когато избираш да имаш деца ти доброволно си приел да им принадлежиш.Тоест да вървиш по Бога и с възпитанието към тях и те да поддържат съзнанието ти будно.Колкото повече са духовните учители около тебе по- добре за твоето духовно израстване.Както си подредиш пасианса на живота, не е ли трагично да не оставиш нищо след себе си, да няма и кой да те изпрати за последно!?Мъдрост трябва във възпитанието на едно дете, не е изключен и варианта при деца да няма кой да те гледа. Така, че духовно развитие може да имаш и с деца и без деца, проблема е да вървиш по праведния, Божествения път:hypocrite:

Линк към коментар
Share on other sites

Който както си подреди съдбата с деца или без деца по пътя на духовното развитие.Това е въпрос на личен избор и то свободен.

Това не е съвсем точно. Не е личен избор дали ще срещнеш половинката си - деца се правят от двама, не от един. Дори да я срещнеш, не е личен избор ако тя (половинката) не иска да има деца. Дори и да иска деца, не е личен избор дали да са 1, 2, 3 или повече. Не е личен избор, когато се спука презерватива. Не е личен избор, ако едно или всичките ти деца си отидат преди тебе (пу-пу). Неизвестни в уравнението има много. ;)

Линк към коментар
Share on other sites

Визирам конкретни семейства от реалността .

Родителите , пример за подражание . Майката на въпросното дете-мъж я познавам лично . Изключителен човек , обичаща и безкористна . Синът - крадец , агресивен , интересува се от ядене , пиене и секс . Не възприема личен пример , всеки път , когато му дадат пари за шофьорски курс или друго обучение , ги харчи по дискотеки и барове . Водила го е на психологични консултации , намирала му е много пъти работа , която той винаги отхвърля , молила се е за неговото "пробуждане " , но в крайна сметка се оказва , че това е едно тежко бреме . Лично тя ми го е споделяла , че е така . Всяка вечер прибирайки се в къщи тя е в непрекъснат стрес от агресията на сина си . Късал и е снимки на Учителя , изхвърлял и е книги . Как с такова "дете " може да се върви по духовен път ? И как се помага на някой , които е дошъл само да разрушава ?

Въпрос с много неизвестни ?

Хората се различават най-вече по духовните си качества . Дори едно магаре може да се научи (с бой )да изпълнява заповеди , но няма ли осъзнаване за хората и ситуациите в живота , каквото и да се говори , е без ефект.

Според мен човек се ражда нито добър нито лош,а това като какъв ще се прояви зависи от средата в която живее - родители,приятели,познати,общество и т.н.

Може би майката в желанието си да възпита един безпогрешен човек ,си е служила с погрешни методи?Не е изключено несъзнателно да е проявявала психическо насилие върху сина си,само и само за да го направи такъв,че да отговаря напълно на нейния идеал.Това се случва често,най-вече в т.н. "семейства за пример".Такова "възпитание" обикновено предизвиква съпротива от страна на възпитавания.

Според мен синът брани правото си да е личност,проявявайки качества,напълно противоположни на тези,които са му били налагани да проявява.

Може и да греша!:feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Много интересни неща сте споделили всички. :) Все пак нещо ме смути:

Не е така. Този "примитивен" човек е пратен да помогне на тези родители да осъзнаят греховете си. Греховете в злоупотребата с духовното, подгордяването въз основа на духовното, грешната мисъл, че са повече от другите.

И те могат да бъдат спасени единствено, ако имат такъв нищ син. Не случайно е казано "блажени са нищите духом". В случая той е обучаващият, а родителите са обучаемите.

Тази ли е само причината за раждането на такива души – „нищи”? Заложено ли е това наистина от невидимия свят, като възпитателна мярка за родителите или...има нещо друго?

Малко ми е трудно предопределението на една душа - да се роди като лош човек, престъпник. Може да изиграе ролята си на „възпитател” за други души, но какво става с нея? :( Нещо в мен се противопоставя на едно такова предопределение. Мисля, че няма родени лоши деца. Да не говорим за лош дух! Нещо е направило от детето – престъпник? Възпитанието може би? Или липсата на такова – при много добри, но вечно заети родители?

Иначе относно духовното израстване на децата – пример децата на първите ученици на учителя. Не всички са поели по пътя на родителите си. Има и такива. Това също ми е трудно да разбера – как хора, родени и отрасли в съвсем друга среда, посягат към учението, а такива, които са закърмени така да се каже с него, като станат самостоятелни, се отказват и тръгват по съвсем друг път.

Не, Ани, Божидар е нахвърлял само някои възможни неща. Възможно е и друго.

А за децата - много е интересно; всеки си мисли, че децата, може би (по генетични и всякакви съображения) ще са доста близки/подобни на родителите си. Обаче реалността не е такава. Дори и тези от вас, които са млади и все още нямат деца могат да преценят това, сравнявайки себе си с родителите си. Много често детето е нещо доста по-различно и като потенциал, и като характер, и като интереси и т.н., и като мисия и път в живота, ако щете. Но родителите често не се замислят, остават някак си слепи, действат по презумпция, че щом е тяхно, то непременно ще е еди какво си. Ако те са ръководни кадри някъде или управляват собствен проект/бизнес, то и детето го подготвят и гласят за такова, ако са лекари, то и детето трябва да наследи семейната традиция, ако са вегетарианци, то и детето ще е такова .... Да, ама не, както казва П. Бочаров.

Та мисълта ми беше - родители, вглеждайте се в децата си, те са много различни от вас, дайте им това, от което те имат нужда, а не, каквото вие си мислите, че им е нужно; дайте им свободата да развиват своята вътрешна същност, оттам, докъдето са стигнали, насърчете ги, помогнете им да постигнат своите си цели и задачи, а не това, което вие смятате, че е подходящо и добро за тях (а най-често по-скоро е добро и подходящо за вас, а не за тях). Това е според мен ролята на хората, които са решили да станат родители.

Линк към коментар
Share on other sites

Много интересни неща сте споделили всички. :) Все пак нещо ме смути:

Не е така. Този "примитивен" човек е пратен да помогне на тези родители да осъзнаят греховете си. Греховете в злоупотребата с духовното, подгордяването въз основа на духовното, грешната мисъл, че са повече от другите.

И те могат да бъдат спасени единствено, ако имат такъв нищ син. Не случайно е казано "блажени са нищите духом". В случая той е обучаващият, а родителите са обучаемите.

Тази ли е само причината за раждането на такива души – „нищи”? Заложено ли е това наистина от невидимия свят, като възпитателна мярка за родителите или...има нещо друго?

Малко ми е трудно предопределението на една душа - да се роди като лош човек, престъпник. Може да изиграе ролята си на „възпитател” за други души, но какво става с нея? :( Нещо в мен се противопоставя на едно такова предопределение. Мисля, че няма родени лоши деца. Да не говорим за лош дух! Нещо е направило от детето – престъпник? Възпитанието може би? Или липсата на такова – при много добри, но вечно заети родители?

Иначе относно духовното израстване на децата – пример децата на първите ученици на учителя. Не всички са поели по пътя на родителите си. Има и такива. Това също ми е трудно да разбера – как хора, родени и отрасли в съвсем друга среда, посягат към учението, а такива, които са закърмени така да се каже с него, като станат самостоятелни, се отказват и тръгват по съвсем друг път.

Не, Ани, Божидар е нахвърлял само някои възможни неща. Възможно е и друго.

А за децата - много е интересно; всеки си мисли, че децата, може би (по генетични и всякакви съображения) ще са доста близки/подобни на родителите си. Обаче реалността не е такава. Дори и тези от вас, които са млади и все още нямат деца могат да преценят това, сравнявайки себе си с родителите си. Много често детето е нещо доста по-различно и като потенциал, и като характер, и като интереси и т.н., и като мисия и път в живота, ако щете. Но родителите често не се замислят, остават някак си слепи, действат по презумпция, че щом е тяхно, то непременно ще е еди какво си. Ако те са ръководни кадри някъде или управляват собствен проект/бизнес, то и детето го подготвят и гласят за такова, ако са лекари, то и детето трябва да наследи семейната традиция, ако са вегетарианци, то и детето ще е такова .... Да, ама не, както казва П. Бочаров.

Та мисълта ми беше - родители, вглеждайте се в децата си, те са много различни от вас, дайте им това, от което те имат нужда, а не, каквото вие си мислите, че им е нужно; дайте им свободата да развиват своята вътрешна същност, оттам, докъдето са стигнали, насърчете ги, помогнете им да постигнат своите си цели и задачи, а не това, което вие смятате, че е подходящо и добро за тях (а най-често по-скоро е добро и подходящо за вас, а не за тях). Това е според мен ролята на хората, които са решили да станат родители.

Много важни са и 9-те месеца на бебето в майката ,в каква среда ще е майката по това време ,какви мисли и чуства ще минават през нея всичко това определя какво ще стане детето дали престъпник или някой гениален човек ,и каква посока ще поеме ,разбирасе и след това възпитанието играе много важна роля .Не случайно Ванга ,казва че не престъпмниците трябва да ги вкарват в затворът а родителите им .Така че това си е една голяма отговорност .

Линк към коментар
Share on other sites

Взаимно ще се учат и ще си помагат, щом провидението е решило така да стане, значи има много дълбоки причини за това. В крайна сметка ако исрено търсят и се стремят ще стигнат с Божия помощ до причините, за проблемите и за тяхното решаване/ освобождаване на тези души от тях. Щом майката е ученик сигурно ползва молитвеника на Учителя, там има много методи като този например:

"Господи, Ти Си Единият, Който можеш да оправиш всичко. Ти най-добре уреждаш нещата.

Амин."

изт

и т.н...Поздрави!

п.п. Всички знаем, че до най- дълбоките изводи и до най- добрите методи се стига едва тогава когато запретнем ръкави и се заловим, за работа :feel happy:

Елф ,мойте уважения но тука не споделям твойта гледна точка ,така ако се мисли резултатите няма да са добри .По тази логика ,ще взема по тежък пример - жена която периодично е подложена на домашно насилие ,и ако мислим по този начин значи тя трябва да продължи да търпи и да си чете молитвеника .Има важни моменти в които човек задължително трябва да претрпиеме действия ,а не да чака да се случи чудото .Някой си надробил една каша ,какво ли не сложил в нея ,вижда че е буламач и нестава за ядене и въпреки това се опитва да я яде ,казва си тя е от Господ значи така трябва да бъде ,а фактически само продуктите са негови .Ако човек чака задачата ,която му е дадена сама да се реши скоро явно няма да стане ,разбирасе неизключвам тука търпението ,но разумно да постъпва .

С това мисля отговарям и на въпросите на Ани

Брях мислех, че с малко думи ще ме разберете за какво говоря. Нали казах ::"Всички знаем, че до най- дълбоките изводи и до най- добрите методи се стига едва тогава когато запретнем ръкави и се заловим, за работа"

Когато казах - "Взаимно ще се учат и ще си помагат, щом провидението е решило така да стане, значи има много дълбоки причини за това." в тези думи съм вложила всичко онова за което споменаха и Божидар и Слънчева и т.н... като смисъл... да не се връщам и изреждам...Предложих методи,за които знам, без да се впускам в подробности ... между другото много ми хареса и поста под мен на кали, но човек като седне да си чете ще си отсее нужното за себе си стига да иска да работи. Просто исках да избегна предългите обяснения на ентски, като се опитам да вложа в две три думи повечко неща ама нейсе. Приятно списване.

Редактирано от Eлф
Линк към коментар
Share on other sites

С това мисля отговарям и на въпросите на Ани

Аз обаче не мисля така. :dancing yes: Въпросът ми беше малко по-друг

– защо трябва една душа да се роди като лоша и да служи да си учат уроците родителите й? Учи ли и тя нещо или е така да се каже в „почивка“?

Но във второто ти мнение има доста хубави неща. Много се доближава до тези думи на Учителя:

Време е вече да се създадат благоприятни условия за раждане на децата. Жената, като бъдеща майка, има голяма отговорност. Ако съзнава отговорността си, тя никога не би трябвало да отправя отрицателни мисли към своя другар.

На сватба

Диана, напълно съм съгласна, че децата понякога диаметрално се различават от родителите си. Има деца на велики композитори, родени без музикален слух дори – един от синовете на Бах май е бил такъв. Много примери могат да се намерят и ти правилно казваш – "родители, вглеждайте се в децата си, те са много различни от вас, дайте им това, от което те имат нужда, а не, каквото вие си мислите, че им е нужно; дайте им свободата да развиват своята вътрешна същност,..." :thumbsup:

Просветление може да достигне някой който не го търси. Който с любов се грижи за децата, например. Ако няма деца - за каквото има, в този момент, с наличността в този момент. Защото просветление не означава трупане а освобождаване..

"То не е необходимо да дойде - То е.

То не се намира някъде в далечината;

То няма да дойде в бъдещето;"

То не съществува като избор...

Много ми хареса това, не... :feel happy:

Редактирано от Ани
Линк към коментар
Share on other sites

За децата

А една жена с детенце на ръце продума :

- Кажи ни нещо за Децата .

А той и рече :

- Вашите чада не са ваши чада.

Те са синове и дъщери на копнежа на живота за живот.

Идват чрез вас , но не са из вас.

И макар да живеят с вас, не ви принадлежат.

Можете да им отдадете любовта си , но не и мислите си, защото те имат свои мисли.

Можете да дадете подслон на телата им , но не и на душите им,

Защото душите им обитават къщата на бъдното, в която не можете да влезете дори насън.

Можете да се стремите към тях , но не се мъчете да ги направите като себе си,

Защото животът не се връща назад, нито помни вчера.

Вие сте лъковете , които изстрелват чадата ви като живи стрели.

Стрелецът вижда целта си върху пътеката на безкрая и ви огъва с мощ, така че вихрените му Стрели да отлетят надалеч.

Нека огъването ви в ръката на Стрелеца е за радост;

Защото както Той обича литналата стрела ,

Тъй му е драг и якият лък в десницата Му.

Халил Джубран - ,,Пророкът

Линк към коментар
Share on other sites

С това мисля отговарям и на въпросите на Ани

Аз обаче не мисля така. :dancing yes: Въпросът ми беше малко по-друг

– защо трябва една душа да се роди като лоша и да служи да си учат уроците родителите й? Учи ли и тя нещо или е така да се каже в „почивка“?

Мисля че този висш разум определя коя душа при какви родители да се роди ,в зависимост от кармата на душата тя може да се роди само в определен вид семейство ,и въпреки да кажем неблагоприятните условия в които може да попадне дадена душа ,тя има всеки ден условия за издигането си и изборите които прави променят съдбата и .Така си ги обяснявам нещата :)

Редактирано от veselinvalchev1981
Линк към коментар
Share on other sites

Аз обаче не мисля така. :dancing yes: Въпросът ми беше малко по-друг

– защо трябва една душа да се роди като лоша и да служи да си учат уроците родителите й? Учи ли и тя нещо или е така да се каже в „почивка“?

Разбира се, че учи. Природа не търпи празно.

Гледай тоя клип, там питат Вера Кочовска: "случайно ли избира човек родителите си". Тя казва: "Не, Природата ги избира".

:angel:

Линк към коментар
Share on other sites

Ани, всичко около нас ни е дадено, на всеки от нас, такова каквото е, за да може всеки да научи урока си.

Тези деца, колеги, приятели и т.н. не са лоши, както някои хора ги определят, а те са точно такива каквито трябва да са. Каквито силата е преценила, че ни трябват на всеки от нас.

Вкл. и тези, които "уж" ни ядосват във форума :)

Линк към коментар
Share on other sites

Ани, всичко около нас ни е дадено, на всеки от нас, такова каквото е, за да може всеки да научи урока си.

Тези деца, колеги, приятели и т.н. не са лоши, както някои хора ги определят, а те са точно такива каквито трябва да са. Каквито силата е преценила, че ни трябват на всеки от нас.

Вкл. и тези, които "уж" ни ядосват във форума :)

Божидаре, прав си. Но има много тежки случаи в които ми се струва, че ако ще говорим за карма, то някои души доста я задълбават и падат все по-надолу... Такива ли трябва да са синовете от тези хроники:

http://dnesplus.bg/News.aspx?n=517263

http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3559211

Това имах предвид под предопределение на раждащите се души.

Редактирано от Ани
Линк към коментар
Share on other sites

:hmmmmm: Ако някой е попаднал в блато, затъва и има опасност за живота му редно ли е този който го обича да скочи в блатото и той да затъне заедно с него и двамата да се погубят? Не е ли по- добре да се помогне когато този който оказва помощта стои на твърда основа?

Линк към коментар
Share on other sites

Много тежка ситуация :(. Познавам подобни семейства и знам кооолко е трудно. Методът е молитви, формули непрекъснато и по- скоро мислено говорене и докато спи. Така съм чувала. Тежко изпитание, но с помощта на Учителя всичко ще се нареди, вярвам! Успех!

По повод заглавието на темата - "ЗА"със деца по пътя на духовността. Зависи на каква възраст са, когато родителите започнат да се занимават с това. Когато са малки е по-добре, защото имат модел, на който да подражават. Не е нужно насила да казват молитви или нещо подобно. Личният пример е незаменим.

По повод случая, цитиран от гост-3: не можеш да промениш другия насила.Можеш единствено да променишсебе си и твоето отношение към случващото се. Синът няма да се промени,ако майката му дава пари наготово, ако показва страха си от него, колкото и да е духовна. Трябва промяна от нейна страна, макар и да е трудно. Аз имам пример. Семейство с мъж-алкохолик, всяка вечер скандали, безпариччие, разправии....Жената се обърна към източните религии и стигна до извода да промени себе си. С вяра, молитви и отношение към съпруга от позицията на любовта.Така се реши проблема.

Редактирано от Eлф
Линк към коментар
Share on other sites

Ани, лошото мислене на родителите се засилва у децата и става неконтролируемо у внуците.

Разбира се, винаги има възможност човек сам да прекали или да се остави да го накарат да прекали.

От друга страна самоубийството и убийството са еквивалентни. Човек с предадено грешно мислене от родителите в границите на своето поведение има две възможности: да убие или да се самоубие.

Нямат значение причините за избор. Искам само да кажа, че ако човекът се самоубие, всички казват "ох, горкия, какво му причина, за да се самоубие". Но ако убие, въпреки че причините и източника за това са същите, той се смята за мерзавец. Чисто човешко мислене. Никой не мисли за това, че той е доведен по някакъв начин до убийството. Никой не казва "ох, горкият, доведоха го до убийство".

Разбира се, това не би се случило, ако в нео ги нямаше същите неща, но точно затова е събран с родителите си.

Редактирано от БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

Ани, лошото мислене на родителите се засилва у децата и става неконтролируемо у внуците.

Разбира се, винаги има възможност човек сам да прекали или да се остави да го накарат да прекали.

От друга страна самоубийството и убийството са еквивалентни. Човек с предадено грешно мислене от родителите в границите на своето поведение има две възможности: да убие или да се самоубие.

Нямат значение причините за избор. Искам само да кажа, че ако човекът се самоубие, всички казват "ох, горкия, какво му причина, за да се самоубие". Но ако убие, въпреки че причините и източника за това са същите, той се смята за мерзавец. Чисто човешко мислене. Никой не мисли за това, че той е доведен по някакъв начин до убийството. Никой не казва "ох, горкият, доведоха го до убийство".

Разбира се, това не би се случило, ако в нео ги нямаше същите неща, но точно затова е събран с родителите си.

И в двата случая май трябва да се казва - "горката душа, не е изкарала изпита"... :(

Линк към коментар
Share on other sites

:hmmmmm: От друга гледна точка всички сме жертви на жертви и така до безкрай…докато човек не реши да слезе от тази смъртоносна въртележка и не поеме по пътя на война и не започне чрез будност и безупречност да се чисти от собствените си паразити нали щото тука става въпрос точно за това, за тъй наречените паразити и за техните тежки внушения. Това е казано и показано във всеки клон от светлите учения по един или друг начин. Независимо кой път ще изберем, този на Учителя или на дон Мигел Руис и толтеките и т.н… все за едно и също иде реч. Редактирано от Eлф
Линк към коментар
Share on other sites

Визирам конкретни семейства от реалността .

Родителите , пример за подражание . Майката на въпросното дете-мъж я познавам лично . Изключителен човек , обичаща и безкористна . Синът - крадец , агресивен , интересува се от ядене , пиене и секс . Не възприема личен пример , всеки път , когато му дадат пари за шофьорски курс или друго обучение , ги харчи по дискотеки и барове . Водила го е на психологични консултации , намирала му е много пъти работа , която той винаги отхвърля , молила се е за неговото "пробуждане " , но в крайна сметка се оказва , че това е едно тежко бреме . Лично тя ми го е споделяла , че е така . Всяка вечер прибирайки се в къщи тя е в непрекъснат стрес от агресията на сина си . Късал и е снимки на Учителя , изхвърлял и е книги . Как с такова "дете " може да се върви по духовен път ? И как се помага на някой , които е дошъл само да разрушава ?

....

Уважаема гостенке, ти си мислиш, че в този случай родителите имат проблем как духовно да помогнат на "примитивен" човек? Изпозлвам израза "примитивен човек", защото такова нещо като "примитивен дух" няма.

Не е така. Този "примитивен" човек е пратен да помогне на тези родители да осъзнаят греховете си. Греховете в злоупотребата с духовното, подгордяването въз основа на духовното, грешната мисъл, че са повече от другите и т.н. възможни неща.

И те могат да бъдат спасени единствено, ако имат такъв нищ син. Не случайно е казано "блажени са нищите духом". В случая той е обучаващият, а родителите са обучаемите.

"В случая той е обучаващият, а родителите са обучаемите. "

Присъствието на такъв човек в семейството е с катастрофални последици . Всъщност , като се замисля , живота на такъв човек е катастрофален за мира и хармонията на обществото . Такъв тип хора ги теглят единствено кражбите и разрушението .

Не мога да обвиня моята позната , че е виновна за изграждането на този типаж , нито мога да нарека грешници хора , които ходят на работа , живеят без излишни "есктри" и не употребяват алкохол и наркотици .

Мъжът и неотдавна почина и е недопустимо да се мисли , че подобно момче , което не е работило и месец през живота си , може да бъде учител на всеотдаен , трудолюбив и отзивчив човек . Такъв типаж (въпросното дете-мъж 26годишен)освен на мързел и агресия , за нищо не може да даде пример .

Линк към коментар
Share on other sites

Визирам конкретни семейства от реалността .

Родителите , пример за подражание . Майката на въпросното дете-мъж я познавам лично . Изключителен човек , обичаща и безкористна . Синът - крадец , агресивен , интересува се от ядене , пиене и секс . Не възприема личен пример , всеки път , когато му дадат пари за шофьорски курс или друго обучение , ги харчи по дискотеки и барове . Водила го е на психологични консултации , намирала му е много пъти работа , която той винаги отхвърля , молила се е за неговото "пробуждане " , но в крайна сметка се оказва , че това е едно тежко бреме . Лично тя ми го е споделяла , че е така . Всяка вечер прибирайки се в къщи тя е в непрекъснат стрес от агресията на сина си . Късал и е снимки на Учителя , изхвърлял и е книги . Как с такова "дете " може да се върви по духовен път ? И как се помага на някой , които е дошъл само да разрушава ?

....

Уважаема гостенке, ти си мислиш, че в този случай родителите имат проблем как духовно да помогнат на "примитивен" човек? Изпозлвам израза "примитивен човек", защото такова нещо като "примитивен дух" няма.

Не е така. Този "примитивен" човек е пратен да помогне на тези родители да осъзнаят греховете си. Греховете в злоупотребата с духовното, подгордяването въз основа на духовното, грешната мисъл, че са повече от другите и т.н. възможни неща.

И те могат да бъдат спасени единствено, ако имат такъв нищ син. Не случайно е казано "блажени са нищите духом". В случая той е обучаващият, а родителите са обучаемите.

"В случая той е обучаващият, а родителите са обучаемите. "

Присъствието на такъв човек в семейството е с катастрофални последици . Всъщност , като се замисля , живота на такъв човек е катастрофален за мира и хармонията на обществото . Такъв тип хора ги теглят единствено кражбите и разрушението .

Не мога да обвиня моята позната , че е виновна за изграждането на този типаж , нито мога да нарека грешници хора , които ходят на работа , живеят без излишни "есктри" и не употребяват алкохол и наркотици .

Мъжът и неотдавна почина и е недопустимо да се мисли , че подобно момче , което не е работило и месец през живота си , може да бъде учител на всеотдаен , трудолюбив и отзивчив човек . Такъв типаж (въпросното дете-мъж 26годишен)освен на мързел и агресия , за нищо не може да даде пример .

Този начин на мислене ви носи страданията, от които се оплаквате, също и липсата на смисъл в живота. По подобен начин действат и обвиненията към Природата, че ви е създала "гадно". А какво е Природата? Бог. И докато не разберете смисъла на Божия промисъл нищо няма да ви помогне, нито четенето на лекции на Учителя, нито играене на Паневритимия. Всичко ще е като играене на роля.

Линк към коментар
Share on other sites

Ако си мислите, че да си учител това означава да давате пример и да учите на ум и разум - не е.

Добрият учител мотивира учениците си да мислят, да учат сами, да променят сами гледните си точки, да търсят - да израстват...

Бог, Христос - това са най-добрите учители. А децата в живота ни - не само физическите, най-вече децата, които сме приели в душата си като частица от себе си - те са ни пратени от Тях.

Спомням си сега примера с орлицата и орлето от книгата на Лазарев...

Редактирано от Донка
Линк към коментар
Share on other sites

...

"В случая той е обучаващият, а родителите са обучаемите. "

Присъствието на такъв човек в семейството е с катастрофални последици . Всъщност , като се замисля , живота на такъв човек е катастрофален за мира и хармонията на обществото . Такъв тип хора ги теглят единствено кражбите и разрушението .

Не мога да обвиня моята позната , че е виновна за изграждането на този типаж , нито мога да нарека грешници хора , които ходят на работа , живеят без излишни "есктри" и не употребяват алкохол и наркотици .

Мъжът и неотдавна почина и е недопустимо да се мисли , че подобно момче , което не е работило и месец през живота си , може да бъде учител на всеотдаен , трудолюбив и отзивчив човек . Такъв типаж (въпросното дете-мъж 26годишен)освен на мързел и агресия , за нищо не може да даде пример .

Ох, нещата са доста по-сложни, отколкото изглеждат. Какви ще са последиците например не е ясно.

Също така, това, което съм подчертала, не е необходимо и достатъчно условие да наречем един човек, че е добър, още по-малко безгрешен, включително и в сферата на отглеждането и възпитанието на деца.

По каква причина не е работило момчето, макар на 26 години на мен да ми е трудно да го нарека момче? От какво живее в такъв случай? Да не би именно някой такъв всеотдаен и отзивчив човек да подхранва мързела, че и агресията? Поговорката "Кучето скача според тоягата." дали е уместна в случая според вас?

Линк към коментар
Share on other sites

"В случая той е обучаващият, а родителите са обучаемите. "

Не мисля. Как някой може да обучава на нещо, което самия той не знае? Не, такъв човек може да послужи за обучението на някого, но не е обучаващ. Освен това какво ще научи човек зависи преди всичко от самия него, т.е. от обучавания. И в училище е така. Различните ученици при един и същ учител имат различен успех, защото просто възможностите и старанието им са различни. Опит може да се извлече от всичко, но не бива да се правят заключения за това кой с каква цел се е въплътил в дадено семейство и т.н.

Линк към коментар
Share on other sites

Детето има душа , а тя не се е появила от нищото при раждането му. Тази душа би могла да има много предишни животи, в които да натрупа и изгради сложна кармична мрежа и психика , да има много неразрешени проблеми, може да носи тежък багаж , от който постепенно при добро стечение на обстоятелствата да започне да се освобождава. Душата на детето може да е толкова много наранена от предишни опитности, че и най-голямата любов, грижи и внимание от страна на родителите или обществото не могат напълно да излекуват детето. Един живот не стига да се излекува такава душа , ако травмите са сериозни, но прогрес в положителна посока винаги е възможен.

Най-доброто, което можем да направим да помогнем на такава душа е да продължаваме да показваме искрена обич, да търсим начини да помогнем на душата да излекува раните си и разшири разбиранията си за живота. Полезно би било душата да дойде до разбирането, че всички човешки съшества са отговорни за положението, в което се намират тъй като те създават своята собствена реалност. Проблемът идва от това, че за една ранена душа е много трудно да приеме факта, че носи отговорносг.

Ако сме реалисти ще проумеем , че някои ранени души могат да имат само ограничен прогрес или никакъв и те продължават своята низходяща спирала на отдалечаване от Бога. започнала в техни предишни животи и докато не достигнат дъното за да се отласнат не могат да тръгнат обратно нагоре. Това развитие на нещата , разбира се е много болезнено за родителите, но за да успеят да превъзмогнат разочарованието и болката за родителите е необходимо да разберат ,че техните деца не са техни и душите на децата не са тяхна собственост. Детето е абсолютно самостоятелна индивидуалност и има права дадени му от Бога да упражнява своята свободна воля според разбиранията си и да жъне последиците от своя избор.Когато родителят се отърси от любовта да притежава детето и вместо това прегърне абсолютната любов ,идваща от Бога няма да търси да контролира детето , а ще се олитва да го образова и насочва. Родителят ще има безкомпромисно уважение към свободната воля на детето. Ако детето не следва съвета на родителя би следвало да се остави свободно да излита последиците от своя избор. Това не означава да се остави детето да направи нещо застрашаващо неговата безоластност и живот, но когато детето расте да му се дава все ло-голяма и ло-голяма свобода докато евентуално се стигне до момент , когато да се остави детето да живее живота си така както го разбира.

Главната причина за негативните чувства между деца и родители е липсата на разбиране за живота като възможност за духовен растеж. При липса на такова разбиране обикновенно деца и родители засилват негативниге си чувства едни към други и за съжаление това ги лишава от възможността да балансират кармата помежду си.На помощ в тези случаи могат да дойдат различни духовни упхражнения и родителя се опита да трансформира всичките свои негативни чувства и емоционални рани свързани с детето и след това да му помогне по подходяш начин за да услее да балансира кармата си с дететето.

Услее ли да превъзмогне негативните си чувства и балансира цялата своя карма с детето, родителят е изпълнил успешно своя морален дълг и ако детето не отговори по позивен начин най-добре е за двете страни връзката между тях да бъде прекратена.

Смисълът на живота е всеки човек да върви по собствената си духовна пътека и прояви своята Христова същност. Христос казва :

35Защото дойдох да настроя човек против баща му, дъщеря против майка й, и снаха против свекърва й;

37Който люби баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който люби син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене.

Матей 10

Когато родителят е изпълнил кармичното си задължение и детето става товар, който пречи да се върви по духовната пътека оправдано е да се остави детето за да се продължи духовния растеж. Христос ни казва, че щом сме изпълнили своята отговорност към душатая на детето сме свободни да излълним задълженията си и към собствмената си душа. Ако детето отказва да се движи напред какъв е смисълът да спираш растенето на собсвената си душа -ако имаме две души движещи се в грешна посока това не може да доведе никога до положителен резултат.

Успеем ли да изградим отнощение към детето на внимание, любов и помощ, които то е способно да приеме според собствените си възможности, с които разполага без да насилваме нещата бихме могли да изградим творчесна връзка и тя да продължи до края на живота ни, независимо от това , че животът на детето може да протече далече от идеалния според приетите обществени или духовни стандарти.

Редактирано от KirilChurulingov
Линк към коментар
Share on other sites

Станимир, погледнато от тази гледна точка, то учителят е само Един.

Важното е, че синът е средство за обучение.

И това не е извод, а децата винаги са средство за обучение на родителите. Друг е въпросът колко трябва да учат родителите и дали искат, както казваш и както е и в случая.

Интересно е и това, което казва Кирил в начало то на поста си, че "Полезно би било душата да дойде до разбирането, че всички човешки съшества са отговорни за положението, в което се намират тъй като те създават своята собствена реалност."

Но също така и родителите трябва да дойдат до "разбирането, че всички човешки съшества са отговорни за положението, в което се намират тъй като те създават своята собствена реалност" :) , което означава да са отговорни за това, че синът им е такъв, което означава да си научат уроците чрез него.

Редактирано от БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

Станимир, погледнато от тази гледна точка, то учителят е само Един.

Важното е, че синът е средство за обучение.

И това не е извод, а децата винаги са средство за обучение на родителите. Друг е въпросът колко трябва да учат родителите и дали искат, както казваш и както е и в случая.

Интересно е и това, което казва Кирил в начало то на поста си, че "Полезно би било душата да дойде до разбирането, че всички човешки съшества са отговорни за положението, в което се намират тъй като те създават своята собствена реалност."

Но също така и родителите трябва да дойдат до "разбирането, че всички човешки съшества са отговорни за положението, в което се намират тъй като те създават своята собствена реалност" :) , което означава да са отговорни за това, че синът им е такъв, което означава да си научат уроците чрез него.

Добре де хубаво ,ще си учат уроците чрез него ,но това значи ли че трябва да търпят всичко от него независимо какъв е той или тя .Според мен ако родителите непредприемат нещо ,ще продължат да развиват негативните качества в личноста ,веднъж направили примерно грешка и им се родило и възпитали такова дете ,те все още имат възможност да изправят погрешката си ,но от малодушие ,страх пресилена любов ,непретпиемат нищо ,и остават дете да ги учи ,е до кога ,от такава "доброта" това може да продължи цял живот ,от което следва ,яе са имали сумати възможности да си научат урока но и така не са го научили .

Редактирано от veselinvalchev1981
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...