не... Добавено Септември 3, 2010 Доклад Share Добавено Септември 3, 2010 Някои родители не си дори представят какво значи за децата тяхната раздяла. Те я преживявят най често с голяма доза стрес, някои дори плачат да не би те да са причината татко им или мама да си отидат. Защо ги няма, как да ги върнат отново да са всички заедно? Чувал съм дори от възрастни 30-40 годишни хора че преживяват отново и отново мъка и страх при спомените за развода на родителите си. Мисля че трябват любов и искреност, още любов и искреност за да могат малките зайчета да разберат, простят и отново да заобичат родителите си, себе си и да могат пак да са щастливи. Много пъти в живота си съм осъзнавал своето безсилие да разреша някои трудни проблеми. Е, не мога, казвах си, но нали Бог е мой създател, баща и майка, Той ще ми помогне. Така и ставаше. Където не стига човешката мъдрост и умение, молитвата успява. Всичко се оправя някак по детски наивно и незабележимо Оцеляват някак... живота ги подема... и дечицата и родителите. Да можеше без раздели. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
iskraivanova84 Добавено Януари 8, 2011 Доклад Share Добавено Януари 8, 2011 Смятам, че една раздяла няма как да не се отрази на детето. Понякога обаче раздялата е по-доброто решение именно за детето. Ако двама души не се разбират, това непременно се отразява върху детето. Розалина 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
pavli82 Добавено Януари 31, 2011 Доклад Share Добавено Януари 31, 2011 Макар аз самата да съм дете на разведени родители и да знам от личен опит какво е да живееш без баща... ще кажа едно: Когато се касе за 2 личности, които така или иначе не живеят пълноценно, по-добре е радзялата като решение. Детенцето в случая е невинно, но няма какво да се направи наистина, излишно мъчение е да се реанимира нещо което вече е мъртво, и детето да става свидетел на неприязън и омраза. Ние хората имаме едно нещо което не ми харесва, бързаме да живеем, бързаме да се женим, да правим деца, когато самите ние не знаем нищо още за живота и себе си дори не познаваме, а сме тръгнали с друго човешко същество да създаваме семейство. И какъв е резултатът от това бързане, едно невинно дете, страдащо от нашият опит да се научим да живеем. Нормално е да има разводи и раздели, когато 2 непълноценни същества в процес на развитие решават че са дорасли, че знаят всичко и разбират от всичко и подценяват живота. Но каквото станало стаанало, когато вече имате до себе си това прекрасно същество, вашето дете, поговорете с него като с възрастен, но без да лъжете и лицемерничите, кажете как се чувствате, без вина и самосъжаление. Към децата трябва да се отнасяме като към личности и да им отдаваме уважение, а не да ги манипулираме . neoscanner и Розалина 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Февруари 1, 2011 Доклад Share Добавено Февруари 1, 2011 Макар аз самата да съм дете на разведени родители и да знам от личен опит какво е да живееш без баща... ще кажа едно: Когато се касе за 2 личности, които така или иначе не живеят пълноценно, по-добре е радзялата като решение. Детенцето в случая е невинно, но няма какво да се направи наистина, излишно мъчение е да се реанимира нещо което вече е мъртво, и детето да става свидетел на неприязън и омраза. Ние хората имаме едно нещо което не ми харесва, бързаме да живеем, бързаме да се женим, да правим деца, когато самите ние не знаем нищо още за живота и себе си дори не познаваме, а сме тръгнали с друго човешко същество да създаваме семейство. И какъв е резултатът от това бързане, едно невинно дете, страдащо от нашият опит да се научим да живеем. Нормално е да има разводи и раздели, когато 2 непълноценни същества в процес на развитие решават че са дорасли, че знаят всичко и разбират от всичко и подценяват живота. Но каквото станало стаанало, когато вече имате до себе си това прекрасно същество, вашето дете, поговорете с него като с възрастен, но без да лъжете и лицемерничите, кажете как се чувствате, без вина и самосъжаление. Към децата трябва да се отнасяме като към личности и да им отдаваме уважение, а не да ги манипулираме . Много хубаво си го казала pavli82.Според мене ,ако наистина хората разберат,че онова ,което ги е свързало в брак ,е изчезнало , не се чувствуват добре заедно и решат да се разделят,това е едно добро решение.Ако решението е взето след спокоен разговор и по взаимно съгласие,то такава раздяла няма да се отрази зле на децата във връзката,защото родителите се разделят,но не стават врагове и ще продължат да се грижат заедно за децата си.. Но се питам ,колко често виждаме в действителността ,този начин на раздяла.Аз не съм го срещала до сега.Само си мисля,че е възможен. В действителност хората се разделят, като преди това стават врагове .Обикновено единият от двойката решава,че иска за себе си нещо повече от живота и тръгва да си го взема,без да го е грижа за другите,с които до този момент е вървял.Има една задкулистност, измамност и лъжа, в действията ,съпровождащи раздялата на хората .Казано е,че всичко,което не ни убива,ни прави по-силни.Това се отнася за всички участници в една раздяла и децата не са изключение. Мисля си,че това ,което ние хората е добре да направим за своите връзки,като превенция ,да се научим ,да разговаряме честно и за всичко. Поздрави Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ирина - Horus - Чебурашка Добавено Май 4, 2011 Доклад Share Добавено Май 4, 2011 Кое е най-доброто за децата ви? Живеем в много консервативно време, в което изключително много се държи на съхраняването на семейството на всяка цена. Това просто е неразумно. Да, децата страдат при развода – това е несъмнено. Същинският въпрос, обаче, е колко страдат те, когато живеят в нещастни домове. Мнозина изследователи считат, че преломният момент е свързан с това доколко очевидни са брачните проблеми. Колкото и лош да е един развод, за детето ще е по-добре да не бъде изложено на крясъци, скандали и очевидно ненормална обстановка. Малцина биха оспорили този довод. Затова въпросът вече се свежда до следното: доколко страдат децата в семейства с по-умерено нещастен брак? Много хора биха изтъкнали, че за децата е по-добре да живеят в подобна обстановка, отколкото с разведени родители. Като семеен терапевт трябва да кажа, че съм скептично настроен, защото: Първо, по време на дългогодишната си работа със семейства, съм ставал изумен от това колко прозрачни сме за децата си. Когато получат свободно поле за изява, дори и най-малките деца започват да разиграват театър, да рисуват картини, да пишат стихчета и да правят коментари, които описват, често с изумителна точност, какво се случва между членовете на семейството им. Детската проницателност толкова ни е впечатлила, че сред семейните терапевти е популярно клишето: „Ако искаш наистина да разбереш какво се случва в дадено семейство - обърни се към децата.” За мен е очевидно, че така нареченото сдържано или прикрито нещастие в невзривоопасните лоши бракове всъщност е толкова скрито, колкото ние бихме искали да мислим. Второ, дори да можехте да ме убедите, че децата в такива домове като цяло страдат по-малко, пак ще твърдя, че те ще понесат значителни страдания, когато в бъдеще самите ще трябва да градят стабилни връзки. Почти всяка проблемна връзка, с която съм работил, в някакъв аспект е била пресъздаване на проблемната връзка, при която е израснал всеки от партньорите. Единствените изключения засягат хора с биологична податливост към емоционални разстройства или със зависимости и пристрастявания. Дали за децата е по-добре или по-зле да преминат през страданието на развода, за да установят, че единият или и двамата им родители имат нова стабилна, изпълнена с удовлетворение връзка? Мисля, че единственият честен отговор – изчистен от всякаква идеология и предразсъдъци – е, че ние просто не знаем. Трето, дори някак си да можеше да се докаже, че децата страдат повече при развода, отколкото когато останат в семейства с нещастен брак, за мен изобщо не е ясно защо възрастните трябва да се подчинят на моралния императив и да пожертват своя нормален и стабилен живот в името на децата си. Помогнал съм на нещастни двойки да се разделят; също така съм им помогнал да останат заедно в името на децата им и се възхищавам на тяхната благородна саможертва. Освен всичко, съм помогнал на много двойки да останат „още малко”, докато децата поотрастнат или дори докато напуснат семейния дом. Ако двойката може да бъде стабилизирана, това очевидно е най-добрият изход за всички. Когато обстоятелствата са екстремални, изборът изглежда очевиден. При не толкова ясни ситуации, аз, честно казано, изпитвам недоверие към всеки, който твърди, че е в състояние да ви каже кое е най-доброто за вашите деца или за самите вас. Вие трябва да решите. Мислете дълго и усилено; споделете го с хора, на които имате доверие и се вслушайте в онова, което изпитвате. В крайна сметка, повечето хора, с които съм работил през годините и са преминали през изпитанието да вземат това решение, рядко говорят за това какво е трябвало да направят, така или иначе. Те говорят за това какво са почувствали, че е трябвало да направят. Не е честно да не освободите партньора си да потърси някой друг, който ще го обича и цени, когато почувствате, че въпреки последващите болка и сътресения вече не се интересувате от него и няма да се заинтересувате, независимо какво прави той. Когато и двамата партньори седнат на масата за преговори изпълнени с добри намерения, всичко може да бъде постигнато. Единственото нещо, което не може да се постигне, е да накарате двамата партньори да седнат на масата за преговори. Те трябва сами да заемат своите места там. Трябва да отглеждаме децата така, че да бъдат пълноценни. Не става дума за това как да научим децата си да бъдат повече от това и по-малко от онова; а да ги научим да ценят и използват всички прекрасни качества, които притежават. Терънс Риъл – из „Новите правила на брака през ХХІ век” Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.